Разлика между версии на „Page:RBE Tom10.djvu/802“
(→Некоригирана) |
(Няма разлика)
|
Текуща версия към 16:49, 4 юни 2014
НЕДОРАЗБЙРАМ, -аш, несв.; недоразбера, -еш, мин. св. недоразбрах, св., прех. Не разбирам нещо или някого напълно, докрай. — Учих в София, — отговаряше той на всички. — А за какво си учил? — опъна вед-наж врат глуховатият дядо Георги Сапун-джията. — Математика. — Владика ли? — недоразбра дядо Георги. Г. Караславов, С,
146. Взех да разлиствам речници и справочници,.. — понякога разбрал, в повечето случаи недоразбрал или непроумял нещо. А. Гуляшки, ДМС, 179. Б ошко: — Умряла ми е Цвета, ба-бо! .. Баба Китка (недоразби-ра): — Иди си, иди си, Бошко... Бошко: — Цвета, ба-бо, Цве-та ми е умряла. Ц. Цер-ковски, ТЗ, 76. недоразбирам се, недоразбера се страд., възвр. и взаим.
НЕДОРАЗБЙРАНЕ ср. Отгл. същ. от недоразбирам и от недоразбирам се.
НЕДОРАЗБРАЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от недоразбера като прил. Който не е разбрал нещо до край. — Когато дам първия си самостоятелен концерт, ще ти изпратя билет. Ще дойдеш ли? — Разбира се.. Но ето ги и близнаците! — А за нас билети ще има ли? — пита Нели, чу-ла-недоразбрала. В. Бончева, АП, 144.
• Разбрал-недоразбрал. Разг. Багатур Чинко, като минал да вземе Хубен, разбрал-недоразбрал, изпратил гонци до Кут-ловица,.. — да иска помощ за Хубен. И. Вълчев, СКН, 68.
НЕДОРАЗБРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от недоразбера като прил. Който не е разбран напълно, докрай. За всичко това,.., трябва да се държи сметка, защото слепи и глухи ли сме за него, много ценности от поетическото богатство на поета могат да останат недоразбрани. ЛФ, 1958, бр. 2, 1. А колкото и да са учили през семестъра, все нещо е останало недо-разбрано, недоусвоено. ВН, 1961, бр. 2909, 1.
НЕДОРАЗВЙТ, -а, о, мн. -и, прил.
1. Обикн. за човек, животно, орган и др. — който не е достигнал големината, формата, качествата, характерни за определена степен на физиологичното му развитие. Отначало те [таралежчетата] са недоразвити и слепи, затова, когато бъдат застрашени от някаква опасност, майка им ги пренася на друго място. П. Петков, СП, 6. Те [рогата на елена] бяха все още недоразвити, грозни, дебели като пънчета, на които бе покарал мъх. Ем. Станев, ПЕГ, 114. Като доказателство за родството на човека с животните голямо значение имат недоразвитите — рудиментарните органи, които у човека не играят никаква роля. ОБиол. кл, 169. Всяка шушулка съдържа само по две зърна, има обаче и такива с повече, но те биват много дребни и недоразвити.^Гр, 1906, бр. 1, 9. Недоразвити криле.
2. Който е изостанал в своето физическо и-интелектуално развитие, обикн. поради недъг, заболяване и под.; недорасъл. Веднъж, като се връщала, близо до дома си., срещнала съседката си Коска, шестнадесет-се-демнадесетгодишна, умствено малко недоразвита. Ст. Грудев, ББ, 51. Такава бърканица е типична у хора недоразвити умствено. П.П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 161. Борисчо носеше името си с умалително, макар да беше брадат, може би трийсетго-дишен мъж.. Останал бил недоразвит. Б. Болгар, Б, 70. Наско — капитанът, като всички други от отбора смяташе Савата за безчувствен, недоразвит тип и не му обръщаше никакво внимание. А. Мандаджиев, 01И, 57.
3. Прен. Който не е развит толкова, колкото би трябвало, който не е достигнал края на своето развитие. Недостатъчно включени в действието на романа са и такива герои като Иван и Милена и затова, въпреки явните усилия на автора за тяхната по-ярка индивидуализация, тия образи са останали бледи и недоразвити. С, 1951, кн. 2, 174. Недоразвита икономика и транспорт. Недоразвит парламентаризъм.
НЕДОРАЗВЙТИЕ, мн. няма, ср. Мед. Вродено недостатъчно развитие на орган, организъм. Особено голямо значение има [за новороденото] недоразвитието на мо-зъчната кора. Ив. Вапцаров и др., ДБ, 10. Друго състояние на жената, при което Лечебната физкултура не само че помага, но е и единственото лечебно средство, е недоразвитието на яйчниците, което влече след себе си и недоразвитие на матката. Н. Манчева, ЛФ, 327.
НЕДОРАЗВЙТОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от недоразвит.
НЕДОРАЗУМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Остар. Книж. Недообмислен, недомислен. Недоразумните философствувания и кривовтълпените убеждения така са уко-равили сърцето му [на мнимоцивилизова-ния], дето не може са откри ни най-малката черта от онези благородни чувства, които въздигат душата до истинското образование. Д. Войников, У, 1871, бр. 7, 109.
НЕДОРАЗУМЕНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Не правилно, неточно, погрешно разбиране на нещо или отнасяне към някого, най-често в резултат на случайна грешка, ситуация и под. при общуване, от което произтича някакво объркване. — Стефанов?! Не познавам такъв човек, за да ми изпраща поздрави. Станало е някакво недоразумение. X. Русев, ПЗ, 179. Разговорите на двамата старци бяха пълни с комически недоразумения, поради смешението на четири язика. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 109. Тук има недоразумение!.. Ще видите, че аз съм жертва на един измамник, на един изнудван. И. Йовков, ПГ, 205-206. Дойдох да си почина. Кажи ми някой глупав филм, ама много глупав