Page:RBE Tom10.djvu/801

каменното корито, в което имаше останала недопита от конете вода. Ем. Коралов, ДП, 82.

2. За съд, обикн. чаша и под. — в който е останала неизпита течност, напитка, която не е изпита; недоизпит. Стражарът изпи недопитата от Магдалина чаша с вода. Ив. Вазов, Съч. XII, 26. Само Момчиловите уста нищо не продумват, само неговата чаша седи все недопита. Ст. Загорчинов, ДП, 463. Евстати блъсна недопитата чаша с чая. А. Гуляшки, МТС, 104.

НЕДОПЛАТА ж. Диал. Неплатена, неизплатена част от някакво плащане, дълг.

— Н. 'Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.

НЕДОПЛАТЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е платен докрай, изцяло; недоиз-платен. Странджов представи сметка за куршума и барута, който е приел и раздал, както и за склада на пушките, недоплате-ни още и за това задържани в К. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 44-45. Дали пък квартиранти-те им прежни, / студенти с наем все недо-платен, /без печка през ония зими снежни, / задекламирали „Да бъде ден!“ — / момичето й тъй не замотаха? Бл. Димитрова, Л, 13.

НЕДОПЛЕТЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е изплетен, оплетен докрай; недо-изплетен, недооплетен. Понякога [баба Вида] отпущаше ръце, оставяше недоплете-ния чорап в полата си, вслушваше се в шума на виелицата. М. Марчевски, ГБ, 99. Спря се, огледа познатите начупени линии на баирите,.., недоплетената кошница, .., загасналия огън, .., и почувствува, че всичко тово около него е пусто и непотребно. Й. Радичков, СР, 33.

НЕДОПРАВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е направен, изработен докрай; недовършен. Подир някоя година от обширния двор на Гераците не остана нищо. Той бе разделен, преграден и по него безразборно се издигаха недоправени плевници, сайванти. Елин Пелин, Съч. III, 85. Без палто, по тарлъчки, тя [Наца] избяга на улицата. Откриха я полицаи, заспала в една недопра-вена сграда. М. Грубешлиева, ПП, 101. Къщата беше еднокатна, наскоро строена, с недоправени стъпала отпред. Ем. Станев, ИК I и II, 140. Ако [дигата] беше се разцепила, от нашето недоправено бентче нямаше да остане и следа. А. Гуляшки, ЗР, 398.

НЕДОПУСТИМ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който не може да се допусне като възможен, приемлив, който не трябва да става, да съществува, да се извършва. — Не. Наистина не сънувам. Кавендиш го погледна втренчено. — Това не е хубаво — каза той. — Вие затормозявате по най-недопус-тим начин вашето подсъзнание. П. Вежи-нов, БГ, 165. Фигурите приличаха на дървени кукли, движенията им дразнеха окото с недопустими грешки. Д. Димов, ОД, 81. Що се отнася до издаването на драматически произведения у нас — това е непростима и недопустима слабост на нашето издателско дело. В нашата страна никой не се занимава сериозно с издаване на драматически произведения. ЛФ, 1957, бр. 4, 2. Недопустима мудност. Недопустима небрежност. Недопустима разпуснатост. Недопустим пропуск.

2. Като същ. недопустимото ср. Това, което не бива, не трябва да става, да се извършва или да съществува. Не трябва да си затваряме очите пред недопустимото. Д Недопустимото в нашата практика трябва да бъде отстранено и преодоляно.

НЕДОПУСТИМО нареч. Книж. 1. По недопустим начин. Някои ученици изостават недопустимо. Д Изпълнението на плана се забавя недопустимо.

2. Обикн. с гл. съм, изглежда, вижда ми сей под. Означава, че нещо не бива, не трябва да става, да се извършва или да съществува. Тя беше простичка селска мома, за нея бе недопустимо да се ожени по-младият по-напред. Кр. Григоров, Р, 76. — Седни спокойно. Няма защо да се измъчваш. Само е забранено да кръстосваш краката си. Това е недопустимо, защото не е красиво. Д. Кисьов, Щ, 112. — Вие трябва да стегнете пресата!... Левите вестници се пълнят с антрефилета срещу „Никотиа-на“. Това е недопустимо!... Д. Димов, Т, 202.

НЕДОПУСТИМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от недопустим. Ако ний всички почнем да мислим като тебе за недопустимостта на това и на онова, светът сигурно би слязъл един кръг по-долу в ада... Кр. Велков, СБ, 31. Сред основните принципи на международното право,.., принципът на недопустимостта на намеса отвън във вътрешните работи на държавите има всеобщо признание.

НЕДОШШЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Обикн. за цигара — който не е допушен, не е изпушен докрай; недоизпушеш Той хвърли недопушената цигара. Н. Нинов, Е1ИО, 7. Какви са тия недопушени цигари, разхвърляни по масичката! К. Калчев, СТ, 95. Дълго гаси в синия стъклен пепелник недопушената цигара. Ем. Манов, ДСР, 443. Беше небръснат, ръцете му бяха изцапани с ръжда и недопушена цигара висеше на устните му. Д. Кисьов, Щ, 460.

НЕДОПЪРЖЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който не е пържен, изпържен, опържен, колкото е нужно, колкото трябва; недоиз-пържен, недоопържен. Ястието беше готово чак към единайсет часа пред полунощ.. То миришеше на чеснов лук, на вино,.,, на недопържен лук. Д. Немиров, Д №9, 49. Недопържено месо.

НЕДОРАЗБЕРА. Вж. недоразбирам.