Page:RBE Tom10.djvu/739

щъркел актове и глоби, нечувани и невиждани дотогава в селото. Т. Влайков, Съч. III, 116. Най-напред Стубел печата една малка книжка песни.., която в десет години претърпя две издания: успех, невиждан и нечуван на Острова на блажените. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 230. На ден Голяма Богородица станала нова кръвнина. Не-чута и невиждана. Н. Хайтов, 1ПГ, 118. // Със същ. за качество, обикн. на човек. Който притежава в голяма степен, силно проявено означеното от следващото съществително качество; невероятен, необикновен, изключителен, нечуван. И друго забеляза старият: рядък, невиждан чистник! Той дори и на излизане си изтри краката на изтривалката. Д. Калфов, Избр. разк., 379. Едно от момчетата -..- твърде се харесваше на Орфея.. То беше невиждан бегач, ловък и опитен лодкар, изумителен плувец и прекрасен рибар. Г. Караславов, Избр. съч. V, 327. Ротният командир, в чиято рота го бяха причислили — един невиждан крамолник, който не спеше, — беше душа на младите офицери. А. Страшими-ров, Съч. I, 81.

О Чудо невиждано. Разг. Нещо особено, изключително, което прави силно впечатление; чудо невидяно. Такива големи, удобни, меки и скъпи коли не бяха виждали по този край.. От околните къщи се сипнаха мъже и жени, стари и млади, за да гледат това чудо невиждано. Г. Караславов, Избр. съч. V, 230. „Рекъл им е Вели, че ще иде в кафенето на Неджиб,.. — и те са се потътрили подире му. Нали си нямат свой акъл, зяпат го в устата — чудо невиждано!“ В. Мутафчиева, ЛСВ I, 107.

НЕВИЖДАНО нареч. 1. В съчет. с на-реч. или прил. За изразяване на много висока степен на признака, означен от следващото прилагателно или наречие; необикновено, изключително, невероятно, нечувано. „На всяка цена“... Това бяха последните му думи., през онази нощ. Наистина цената бе невиждано висока. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 621. Задъхана, румена, с поглед невиждано син, / на финиша стига девойка в небесен пуловер. Ел. Багряна, С, 1952, кн. 2, 4. Невиждано кратък срок.

2. Като възклицание — за изразяване на голяма изненада, смайване. Две хубави дами ми казаха сладко: / "Елате в нас утре на чай! / Чудесно! Невиждано! С почести редки / изпратен бях чар до дома. Хр. Смир-ненски, Съч. II, 223.

НЕВИКАН, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Който не е поканен, повикан и желан някъде; неканен. Никой не бе му притрябвал и все пак мнозина дойдоха невикани. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 299. В силен студ краищата на тялото най-напред измръзват.. от там ся вмъква тя [смъртта], невикана и не-навидена гостенка, до самото сърце. Ч, 1875, кн. 10, 435. Сички са селяни събрали, /

Николо не са викали, / .. / Като е дочул Пиколо, / сам си невикан отива. Нар. пес., СбВСтТ, 338. На невикан гост мястото му е зад вратата. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 290. Невикан дойде, негонен си отиде. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 300.

НЕВИНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил.

1. Който няма вина, не е извършил някакво провинение, престъпление и под.; невино-вен. Противоп. виновен. Някога той смяташе, че всеки уволнен е провинен в нещо. Симо не беше направил нищо лошо. Старецът знаеше, че работникът пострада невинен. Вл. Полянов, ПП, 103. — И ти трябва да арестуваш невинни хора и да проливаш човешка кръв, за да запазиш службата си? — попита жена му [на Кили-фарев]. М. Марчевски, МП, 52. Откритието на доказателствата, че осъдений е невинен,.. ся счита законен повод да ся възобнови делото за него. ВПУСЧБ, 83.

2. Който не взема участие в някакъв конфликт, сблъсък, война и под., а понася без вина тежки последствия от тях. Църварица — гробница на стотици невинни души, незнайни жертви на войната и на човешкото безумие. Л. Стоянов, X, 101. Уж търсят комити, пък то — колят невинните хора. Ив. Вазов, Съч. XXII, 172. „Много лош цар бил Ирод! Толкова невинни деца погубил!“ Хр. Смирненски, Съч. III, 173.

3. Който не причинява зло, вреда, пакост; безвреден, безобиден. — Кой уби птичката?... Кой е дръзнал със стрела да прониже сърцето на това невинно животинче? К. Петканов, ЗлЗ, 111-112. Тя намира един стърк невинен щир, изскубва го, тъпче го със своето малко краченце и пак въздиша. Л. Каравелов, Съч. VII, 54. Лъвченца на малко недели не са по-големи от малки кученца; и са невинни, хубави и игриви като котенцата. П. Р. Славейков, СК, 72. Гълъби невинни, бели, / .. / Стига вий сте се въртели / се над тез поля широки. Ив. Вазов, Съч. I, 149.

4. Прен. Който не вреди или не произтича от умисъл да се навреди, да се извърши зло или нещо нередно, непозволено, непочтено, грешно; безобиден. — Политика сега не ща да правя, напълнил съм с нея вестника. За друго да гълчим, за невинни работи. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 28. Разходките към гарата в празнични дни бяха нещо обикновено и никой не можеше да предположи, че това невинно развлечение на хилядния народ след малко ще се превърне_u в неудържима и буйна манифестация. И. Йовков, Разк. III, 138. Любовта е невинна винаги, каквото и да ни донесе, където и да ни изведе. Има разрушителни сили вътре в нас. Бл. Димитрова, Лав., 249. Те [девойчетата] идваха при нея да поработят заедно, да се посмеят, да попеят, оа споделят невинните си тайни. Д. Талев, ЖС, 205. Невинна лъжа. Невинна шега. Невинно удоволствие.