Page:RBE Tom10.djvu/559

-йш, мин. св. -йх, ce., прех. 1. Внушавам някому сила, увереност, решимост за извършване на нещо, подтиквам някого към извършване на нещо; поощрявам. — Никакво отчаяние% никакво малодушие! — насърчаваше тя мъжа си след неуспеха на всеки негов нов роман. Д. Калфов, Избр. разк., 89. —Ха още малко, ха още малко — насърчава ни коларят. Л. Стоянов, X, 33. Ний дадохме своето съдействие на истинските народни борци — ний ги насърчихме и те кръстосаха по всички направления нашата татко-вина. Д. Талев, И, 397. Думай, душо, / раздумвай ме; /.. / всей надежди, /подкрепи ме, / в път неравен / насърчи ме. Ц. Церковски, Съч. I, 237.

2. Подкрепям, подпомагам проявата, развитието, осъществяването на нещо; поощрявам. През неговата [на Ал. Теодоров-Ба-лан] аудитория са минали много поколения български младежи, на които той е вдъхнал любов към българския език и българската литература, подбуждал eue насърчавал техните научни интереси. П. Дине-ков, С, 1954, кн. 11, 168. Тангра беше войно-любец, обичаше битките, насърчаваше лозарството, покровителствуваше шумните празници и веселата любов. А. Гуляшки, ЗВ, 50. Сигурно Стоянов е осведомявал другаря си за недоразуменията, които е трябвало да преодолява, и хрисимият Дринов е предпочитал да насърчава само отдалеч полезното в неговите очи предприятие, без да хаби нерви в извеждането му на добър край. М. Арнаудов, БКД, 83. насърчавам се, насърча ce I. Страд. от насърчавам. Кожата на вълка е доста ценна.. Избиването му се насърчава във всички страни. П. Петков, СП, 34. Да можем своя брат да видим ние / през погледа на нейните очи / каква неразкопана сила крие, / която бликва, щом се насърчи. Бл. Димитрова, Л, 109.

II. Възвр. от насърчавам в 1 знач. „Време е, мътната да ме вземе!“ — насърчи се сам той и преди да извика Елена, чевръсто метна върху главата й своя шарен клашник, преграбчи я здраво през кръста и я помъкна към портите. Ст. Загорчинов, ДП, 140.

III. Взаим. от насърчавам в 1 знач. След Митър се заготвиха и други семейства. Едни други се насърчаваха и редицата на преселниците ставаше все по-голяма и по-зас-трашителна. К. Петканов, П, 100. Домът на г. Др. Цанков., беше станал център, в който се събираха всички чиновници на столицата и се насърчаваха в непокорност към властта. В. Геновска, СГ, 154. НАСЪРЧАВАМ СЕ несв.; насърча се св., непрех. Изпълвам се със сила, увереност, решимост за извършване на нещо, обхваща ме готовност за извършване на нещо. Понякога той се сепваше дали следя мисълта му, поглеждаше ме и се насърчаваше от усмивката ми. Бл. Димитрова, ПКС, 131. Часовоят продължаваше да стои там, ала сега като ненужна прибавка горе на високата скала. Нямаше кой да го гледа, кой да се насърчава от него. Д. Талев, И, 580. Неприятел нямаше! И войските се насърчиха. А. Страшимиров, Съч. V, 415. — Добре де, бий! — А, ти сам ще се биеш — насърчи се Чубра. Ст. Даскалов, ЕС, 24.

— Друга (остар.) форма: н а с ъ р д ч а в а м.

НАСЪРЧАВАНЕ ср. Отгл. същ. от насърчавам и от насърчавам се. Една от основните грижи на обществото е насърчаването и закрилянето на майчинството. Хр. Домозетов, ОР, 13. В края на 1894 г. то [народняшкото правителство] прокарало закона за насърчаване на местната индустрия. Ист. X и XI кл, 217. Полагат се големи грижи за насърчаване на младите писатели.

— Друга (остар.) форма: насърцчаване.

НАСЪРЧАВАЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от насърчавам като прил. Който насърчава; насърчителен. В много още отзиви за младата дебютантка [А. Будевска] основният тон на критиките е определено похвален и насърчаващ. Ст. Грудев, АБ, 51. Той обърна подпухналото си лице към влезлия Станкул, погледна го с недотам насърчаващи очи. Ст. Марков, ДБ, 114.

НАСЪРЧАВАЩО. Нареч. от насърчаващ; насърчително. По лицата на щастливците [спечелили от лотарията] успехът още не беше лепнал лустрото си, затова те изглеждаха предишните незначителни хорица, което действуваше насърчаващо на кандидатите за охолен живот. В. Пламе-нов, ПА, 28.

НАСЪРЧАМ, -аш, несв. (остар.); насърча, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Насърчавам. Той [цар Асен] насърчаше Теофилакта, търновский патриарх, да ся старае за развитието на българската книжнина. Д. Войников, КБИ, 132. Със своето присъствие жените насърчат ратоборците и ги поостряват на бой. С. Бобчев, ПОС (превод), 100. Аз та благодара, че ти барим ма насърчаш. Хр. Ботев, Съч. 1929, 390. „Не е рядко това, дето да заглупавеят и отънеят и някои способни и образовани хора, ако няма нещо да ги насърча и подканя на работа.“ У, 1871, 338. насърчам се, насърча се страд., възвр. и взаим.

НАСЪРЧАМ СЕ несв. (остар.); насърча се св., непрех. Насърчавам се. И пак ся насърчаше, като принуждаваше въображението си, за да си представи злочестата Полша и преславните нейни герои. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 40-41.

— Друга форма: насърдчам.

НАСЪРЧАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от насърчам и от насърчам се; насърчаване.

НАСЪРЧЕНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Внушаване на сила, увереност, решимост у някого