Page:RBE Tom10.djvu/474

недобора или смъртта. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 266. Като се вреше навсякъде из оброчището .., той научаваше много неща, а за да не го нарочат, че върви с „болярите“, не ходеше горе. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 152. Но те [съседите] говореха предпазливо,.. страх ги беше да не се научи Гроздан Грозев. Ще ги нарочи той и сетне няма да видят бял ден. Г. Караславов, ОХ II, 366. Сичките по-напредни чувства, които мъчеха душата му и които ракията беше уталожила, зеха отново да се разгарят и да се обръщат в гняв към невястата, която той нарочи, че е крива за всичко. Т. Влайков, Съч. II, 132. // Създавам си мнение за някого, че е нередовен в нещо и започвам да се отнасям към него враждебно, постоян-но го смятам за виновен. — Нарочат ли те веднъж чича, изкарат ли те борчлия, да си хваща очите и да бяга. Г. Караславов, ОХ II, 569. Учителката го е нарочила и непрекъснато го тормози.

2. Създавам си мнение за някого, че е някакъв и очаквам винаги да се проявява като такъв. — От друга страна, тук пръснахме много, нали ни нарочиха милионери, не можеше как да е: дрехи, мобили, гости. Майка ти не ще какво да е, а това струва пари. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 382. нарочвам се, нароча се страд.

НАРОЧВАМ², -аш, несв.\ нароча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. 1. Насрочвам; определям, наричам². Сватбата нарочиха в неделя, а я започнаха по свои обичаи от вторник. Н. Каралиева, Н, 169-170.

2. Определям, набелязвам нещо или някого за изпълнение на някаква функция или за някаква цел, задача; наричам². Сега се не помни добре, но тогава първенците викали няколко пъти кеседжията и се пазаряли с него да им пази селото: нарочили му място край блатото на поляната, че и ливади му додали, но до свършен пазарлък не е дошло.

А. Страшимиров, ЕД, 61. — Трябваше други да бъде назначен, дето е по-свободен, ама на като ме нарочиха, и аз, ща не ща, трябва сега да оправям кривите работи на твоя приятел. Т. Влайков, Съч. III, 217.

3. Обикн. със следв. изр. със съюз д а. Намислям, наумявам. — Дур бе! — свъси вежди Пантелей. — Ти приказки ли си нарочил да приказваш? А. Гуляшки, СВ, 12. — Тетю ми се види нещо...а? — питаше Севда мъжа си .. —Да е нарочил пак нещо за купуване? — Кой го знае, сви устни Стойко. Г. Караславов, С, 129. нарочвам се, нароча се страд.

НАРОЧВАМ СЕ несв.\ нароча се св., не-прех. Диал. Насочвам се някъде, намислям да отида някъде. Ангелина, след като избяга от бащина си дом, отърча у леля си Ни-колица, закъдето се беше нарочила. А. Страшимиров, ЕД, 174.

нарочвам¹ и от нарочвам се.

НАРОЧВАНЕ² ср. Диал. Отгл. същ. от нарочвам² и от нарочвам се.

НАРОЧЕН¹, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от нарочвам¹ като прил. Разг. Който е обект на враждебно, лошо отношение, на тормоз, преследване. Де да знае не бърка ли и като върви. Нароченият човек за това, че диша, можеш крив да го изкараш. М. Яворски, ХСП, 279.

НАРОЧЕН², -чна, -чно, мн. -чни, прил.

1. Разг. Който е определен, създаден, назначен специално за някаква цел или функция; специален. На масата му лежеше докладната записка, която бай Нончо Стоев му беше изпратил само преди няколко часа с нарочен куриер. А. Гуляшки, СВ, 214. Хаджи Смион забележва на публиката, че плачът е голямо изкуство, и че във Влашко плащат на нарочни жени да плачат над умрелите. Ив. Вазов, Съч. XXII, 102. В Цариград се свикваше нарочна смесена комисия, която да се занимае с въпроса за българската църква. Ст. Дичев, ЗС II, 334. Изпращани били [срещу размирниците] нарочни наказателни войскови части. В. Мутафчиева, КВ, 60. Карпуза държи кръчма с кафене, в която след обед свири нарочен оркестър, доведен чак от Цариград. Н. Хайтов, А, 61.

2. Рядко. Който се извършва, става специално с определена цел или намерение, а не случайно; специален. Противоп. случаен. Неговото нарочно идване не беше напраз-но.

3. За жест, поведение, действие и под. — който се прави, проявява, показва умишлено, преднамерено, неслучайно, преднамерен. Противоп. случаен. Разговорът, който водеше брат ми, беше по-важен и по-интересен от тия докосвания, които можеха да бъдат случайни, а можеха да бъдат и нарочни. К. Калчев, ПИЖ, 161. Петър Овчаров — прочете той с нарочно запинане. Ив. Вазов, Съч. XXII, 186. Лицето й сияеше. Не бе останала и следа от нарочната сдържаност и дори неприязън, които показваше през последните дни. Ем. Манов, БГ, 207. Тя го изгледа с изпитателен поглед, от който той не можеше да скрие своята нарочна навъсеност. Т. Харманджи-ев, Р, 24.

НАРОЧЙТ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Нарочен². — Отче, — казваше му Йоан Александър, — аз разпратих вече из царството нарочити люде да следят богомилите и другите еретици. Ст. Загорчинов, ДП, 375. Поради тия му благоприятни условия Юндол е една от точките, които не преди много нарочита докторска комисия бе избирала за бъдещи лечебни станции за слабогръдите. Ив. Вазов, Съч. XVI, 67. Българските словени можеше дълго да живеят под една политическа власт и да бъдат все пак разединени от географски или

НАРОЧВАНЕ¹ ср. Разг. Отгл. същ. от