Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/198“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
м (Некоригирана)
м
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 3: Ред 3:
 
4. Присъединява изречение, което съдържа следствие, извод или заключение от казаното в предходното изречение (често пред оттук, оттам, това, следователно, з а т о в а); и. <i>Стана дума и за пакостите от вълците, а оттац, разговорът премина и върху кучетата.</i> Й. Йовков, Ж, 1945, 24. <i>Според законите на механиката това свиване е имало за последица едно увеличение на скоростта на въртенето, а чрез това и едно значително сплескване на мъглявината.</i> Астр. VII кл, 89. — <i>Според мен животът е неизчерпаем извор за един писател. Издига се оня писател, който има способност да проникне в него, да го изучава, .. А всичко това е мъчна работа.</i> СбАСЕП, 225.
 
4. Присъединява изречение, което съдържа следствие, извод или заключение от казаното в предходното изречение (често пред оттук, оттам, това, следователно, з а т о в а); и. <i>Стана дума и за пакостите от вълците, а оттац, разговорът премина и върху кучетата.</i> Й. Йовков, Ж, 1945, 24. <i>Според законите на механиката това свиване е имало за последица едно увеличение на скоростта на въртенето, а чрез това и едно значително сплескване на мъглявината.</i> Астр. VII кл, 89. — <i>Според мен животът е неизчерпаем извор за един писател. Издига се оня писател, който има способност да проникне в него, да го изучава, .. А всичко това е мъчна работа.</i> СбАСЕП, 225.
  
5. Присъединява части на изречения или изречения, които уточняват, разширяват, ограничават или стесняват казаното в предходното изречение (често пред и, именно, особено, още, освен това, понякога, също и др.); и. <i>Всички сведения, които имаме от провинцията, се свеждат към едно, а именно, че правителството в лицето на своята полиция е насочило стрелите си изключително против нас</i> [социалистите]. Г. Кирков, Избр. пр. I, 38. <i>Иречек бърза да отговори, че не е запознат с фабрикантите на етерни масла, понеже занятията му са съвсем от други род, а освен това, няма свободно време.</i> А. Константинов, БГ, 41. <i>Той носеше вода, .., доеше кравите, а понякога и месеше.</i> Елин Пелин, Съч. III, 72. <i>Там</i> [в гората] <i>белобрадото човече остана да живее още много години в своята къщица и да помага на птиците и на животните, а понякога и на хората.</i> Св. Минков, ПК, 17. <i>Йоан Малацен и мнозина ромейски благородници от Пелопонес предаваха по пратениците молба да не бъдат разграбвани и опустошавани земите им, като обещаваха покорство и откуп, а и подкрепа срещу ро-мейските войски. А.</i> Дончев, СВС, 628. <i>Той се счита най-умен и най-учен човек не само в Копривщица, а и в Стрелча.</i> JI. Караве-лов, Съч. II, 3. <i>Силната любов накарва човека да жертвува мило и драго, а особено когато е възбудена и ревността.</i> В. Друмев, И, 16. <i>Онбашият напразно махаше да се не плашат и викаше по турски нещо, което те не разбираха, а още по-малко чуваха.</i> Ив. Вазов, Съч.ХХН, 152.
+
5. Присъединява части на изречения или изречения, които уточняват, разширяват, ограничават или стесняват казаното в предходното изречение (често пред и, именно, особено, още, освен това, понякога, също и др.); и. <i>Всички сведения, които имаме от провинцията, се свеждат към едно, а именно, че правителството в лицето на своята полиция е насочило стрелите си изключително против нас</i> [социалистите]. Г. Кирков, Избр. пр. I, 38. <i>Иречек бърза да отговори, че не е запознат с фабрикантите на етерни масла, понеже занятията му са съвсем от други род, а освен това, няма свободно време.</i> А. Константинов, БГ, 41. <i>Той носеше вода, .., доеше кравите, а понякога и месеше.</i> Елин Пелин, Съч. III, 72. <i>Там</i> [в гората] <i>белобрадото човече остана да живее още много години в своята къщица и да помага на птиците и на животните, а понякога и на хората.</i> Св. Минков, ПК, 17. <i>Йоан Малацен и мнозина ромейски благородници от Пелопонес предаваха по пратениците молба да не бъдат разграбвани и опустошавани земите им, като обещаваха покорство и откуп, а и подкрепа срещу ро-мейските войски. А.</i> Дончев, СВС, 628. <i>Той се счита най-умен и най-учен човек не само в Копривщица, а и в Стрелча.</i> Л. Караве-лов, Съч. II, 3. <i>Силната любов накарва човека да жертвува мило и драго, а особено когато е възбудена и ревността.</i> В. Друмев, И, 16. <i>Онбашият напразно махаше да се не плашат и викаше по турски нещо, което те не разбираха, а още по-малко чуваха.</i> Ив. Вазов, Съч.ХХН, 152.
  
 
6. Присъединява вметнато изречение, което е пояснителна бележка към съдържанието на предходното изречение или към отделна негова част. <i>Отдето помина (а той мина навсякъде), по дирята си остави нови лам-тения.</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 71. <i>Ако Илко те обича, а той те обича, .. , той ще ти помогне да завършиш и да си уредиш живота.</i> Ем. Манов, БГ, 177. <i>Когато беше сватба-рину а Миронча го канеха на всички сватби и на всички пиршества на „Силистра йо-лу“, той нарочно прекарваше тъпаните под прозорците на чорбаджията.</i> Ив. Вазов, Съч. VIII, 19. <i>Вълчан разказваше, а той обичаше да се хвали, какви кучета беше имал едно време.</i> Й. Йовков, Ж, 1945, 24.
 
6. Присъединява вметнато изречение, което е пояснителна бележка към съдържанието на предходното изречение или към отделна негова част. <i>Отдето помина (а той мина навсякъде), по дирята си остави нови лам-тения.</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 71. <i>Ако Илко те обича, а той те обича, .. , той ще ти помогне да завършиш и да си уредиш живота.</i> Ем. Манов, БГ, 177. <i>Когато беше сватба-рину а Миронча го канеха на всички сватби и на всички пиршества на „Силистра йо-лу“, той нарочно прекарваше тъпаните под прозорците на чорбаджията.</i> Ив. Вазов, Съч. VIII, 19. <i>Вълчан разказваше, а той обичаше да се хвали, какви кучета беше имал едно време.</i> Й. Йовков, Ж, 1945, 24.
Ред 9: Ред 9:
 
7. Присъединява изречение, с което се добавят нови мисли, които не произтичат от предишните и означават преход към друг предмет на мисълта, към нова тема на разговор.
 
7. Присъединява изречение, с което се добавят нови мисли, които не произтичат от предишните и означават преход към друг предмет на мисълта, към нова тема на разговор.
  
<i>— И тъй, господа, честита Нова година! Радост и щастие на всички! .. А сега — дългът преди всичко.</i> Й. Йовков, Разк.1, 202. — <i>Ще Ви бъда признателна. А сега до виждане.</i> Ст. Костов, Избр. тв., 348. — <i>От-де си? .. — От Пловдив ли? Чакай, чакай. .. А с какво се занимаваш?</i> JI. Стоянов, X, 65.
+
<i>— И тъй, господа, честита Нова година! Радост и щастие на всички! .. А сега — дългът преди всичко.</i> Й. Йовков, Разк.1, 202. — <i>Ще Ви бъда признателна. А сега до виждане.</i> Ст. Костов, Избр. тв., 348. — <i>От-де си? .. — От Пловдив ли? Чакай, чакай. .. А с какво се занимаваш?</i> Л. Стоянов, X, 65.
  
 
<i>— Изпълних дълга си, .. — И го изпълни отлично. .. А каква е тая кръв по тебе? От ръката ли?</i> П. Вежинов, BP, 56. <i>Стана дума за берекета, за времето, за вършитбата, .. — А оня, моя непрокопсаник, син ми, не си $и }о виждал? — попита той с други глас.</i> И. Йовков, В АХ, 143.
 
<i>— Изпълних дълга си, .. — И го изпълни отлично. .. А каква е тая кръв по тебе? От ръката ли?</i> П. Вежинов, BP, 56. <i>Стана дума за берекета, за времето, за вършитбата, .. — А оня, моя непрокопсаник, син ми, не си $и }о виждал? — попита той с други глас.</i> И. Йовков, В АХ, 143.
Ред 15: Ред 15:
 
8. Присъединява изречение в реплики при пристъпване към разговор, при задаване на въпрос, когато се уточнява нещо казано или мислено преди; ами. <i>Странджата се приближи до учителя. — А мене забрави, каза той.</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 23. <i>Впрочем, той сега не беше съвсем спокоен, защото, като излязоха из кафенето, той каза на доктора: — А как мислиш? В Стефчовото заплашване има ли нещо сериозно?</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 122. <i>И ето, тя се заглежда за минута през прозореца .. след това се навежда и. .. казва: <sub>о</sub>—А какво стана Джапар, какво прави?</i> Й. Йовков, ПК, 18.
 
8. Присъединява изречение в реплики при пристъпване към разговор, при задаване на въпрос, когато се уточнява нещо казано или мислено преди; ами. <i>Странджата се приближи до учителя. — А мене забрави, каза той.</i> Ив. Вазов, Съч. VI, 23. <i>Впрочем, той сега не беше съвсем спокоен, защото, като излязоха из кафенето, той каза на доктора: — А как мислиш? В Стефчовото заплашване има ли нещо сериозно?</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 122. <i>И ето, тя се заглежда за минута през прозореца .. след това се навежда и. .. казва: <sub>о</sub>—А какво стана Джапар, какво прави?</i> Й. Йовков, ПК, 18.
  
9. Присъединява възклицателно изречение, с което се изтъква, подчертава някакъв факт (обикн. пред някои наречия или место-имения). <i>Хаджи Генчо пее на певницата. А как пее тоя Хаджи Генчо?</i> JI. Каравелов, Съч. И, 2. <i>Като майка си бе и сладкодумна .. А каква беше пък песнопойка и какъв чуден глас имаше!</i> Т. Влайков, Сч. I, 1941, 10. <i>Дръвчето клюмна. Уви! То знаеше, знаеше, че е гърбаво и грозно. Никой не го искаше. Дори добрият Дядо Мраз. .. — А как обичам децата! — въздъхна то.</i> П. Бобев, ГЕ, 9. — <i>Се да съм бил прав, па съм сгрешил поне веднъж в пиянство! А пиех!</i> Елин Пелин, Съч. I, 31. <i>Ах, винаги, друже мой, тя ме е лъгала / и ето — днес срещнах я с друг! / А тъй я обичах!</i> Хр. Смирненски, Съч. I, 16. IV. Съотносителен (повторен към вся
+
9. Присъединява възклицателно изречение, с което се изтъква, подчертава някакъв факт (обикн. пред някои наречия или место-имения). <i>Хаджи Генчо пее на певницата. А как пее тоя Хаджи Генчо?</i> Л. Каравелов, Съч. И, 2. <i>Като майка си бе и сладкодумна .. А каква беше пък песнопойка и какъв чуден глас имаше!</i> Т. Влайков, Сч. I, 1941, 10. <i>Дръвчето клюмна. Уви! То знаеше, знаеше, че е гърбаво и грозно. Никой не го искаше. Дори добрият Дядо Мраз. .. — А как обичам децата! — въздъхна то.</i> П. Бобев, ГЕ, 9. — <i>Се да съм бил прав, па съм сгрешил поне веднъж в пиянство! А пиех!</i> Елин Пелин, Съч. I, 31. <i>Ах, винаги, друже мой, тя ме е лъгала / и ето — днес срещнах я с друг! / А тъй я обичах!</i> Хр. Смирненски, Съч. I, 16. IV. Съотносителен (повторен към вся
  

Версия от 22:24, 27 ноември 2012

Страницата не е проверена


mama си no някоя клечка, но пак внимателно слушаха това, което се говореш$. А говореше се за мерата и за синурите. И. Йовков, ПК, 158-159. Пенчо Пенев знае от стар опит, че най-напред трябва да се въведе ред, .. А за да има ред, всеки трябва да знае своето място. Г. Караславов, ПМ, 17. — Стамбул е, аго, за мене / тука, дето съм родена, / а най-хубави сараи / там онзи мойт бащин дом. П. Р. Славейков, Ч, 1873, кн.10, 940.

4. Присъединява изречение, което съдържа следствие, извод или заключение от казаното в предходното изречение (често пред оттук, оттам, това, следователно, з а т о в а); и. Стана дума и за пакостите от вълците, а оттац, разговорът премина и върху кучетата. Й. Йовков, Ж, 1945, 24. Според законите на механиката това свиване е имало за последица едно увеличение на скоростта на въртенето, а чрез това и едно значително сплескване на мъглявината. Астр. VII кл, 89. — Според мен животът е неизчерпаем извор за един писател. Издига се оня писател, който има способност да проникне в него, да го изучава, .. А всичко това е мъчна работа. СбАСЕП, 225.

5. Присъединява части на изречения или изречения, които уточняват, разширяват, ограничават или стесняват казаното в предходното изречение (често пред и, именно, особено, още, освен това, понякога, също и др.); и. Всички сведения, които имаме от провинцията, се свеждат към едно, а именно, че правителството в лицето на своята полиция е насочило стрелите си изключително против нас [социалистите]. Г. Кирков, Избр. пр. I, 38. Иречек бърза да отговори, че не е запознат с фабрикантите на етерни масла, понеже занятията му са съвсем от други род, а освен това, няма свободно време. А. Константинов, БГ, 41. Той носеше вода, .., доеше кравите, а понякога и месеше. Елин Пелин, Съч. III, 72. Там [в гората] белобрадото човече остана да живее още много години в своята къщица и да помага на птиците и на животните, а понякога и на хората. Св. Минков, ПК, 17. Йоан Малацен и мнозина ромейски благородници от Пелопонес предаваха по пратениците молба да не бъдат разграбвани и опустошавани земите им, като обещаваха покорство и откуп, а и подкрепа срещу ро-мейските войски. А. Дончев, СВС, 628. Той се счита най-умен и най-учен човек не само в Копривщица, а и в Стрелча. Л. Караве-лов, Съч. II, 3. Силната любов накарва човека да жертвува мило и драго, а особено когато е възбудена и ревността. В. Друмев, И, 16. Онбашият напразно махаше да се не плашат и викаше по турски нещо, което те не разбираха, а още по-малко чуваха. Ив. Вазов, Съч.ХХН, 152.

6. Присъединява вметнато изречение, което е пояснителна бележка към съдържанието на предходното изречение или към отделна негова част. Отдето помина (а той мина навсякъде), по дирята си остави нови лам-тения. Ив. Вазов, Съч. VI, 71. Ако Илко те обича, а той те обича, .. , той ще ти помогне да завършиш и да си уредиш живота. Ем. Манов, БГ, 177. Когато беше сватба-рину а Миронча го канеха на всички сватби и на всички пиршества на „Силистра йо-лу“, той нарочно прекарваше тъпаните под прозорците на чорбаджията. Ив. Вазов, Съч. VIII, 19. Вълчан разказваше, а той обичаше да се хвали, какви кучета беше имал едно време. Й. Йовков, Ж, 1945, 24.

7. Присъединява изречение, с което се добавят нови мисли, които не произтичат от предишните и означават преход към друг предмет на мисълта, към нова тема на разговор.

— И тъй, господа, честита Нова година! Радост и щастие на всички! .. А сега — дългът преди всичко. Й. Йовков, Разк.1, 202. — Ще Ви бъда признателна. А сега до виждане. Ст. Костов, Избр. тв., 348. — От-де си? .. — От Пловдив ли? Чакай, чакай. .. А с какво се занимаваш? Л. Стоянов, X, 65.

— Изпълних дълга си, .. — И го изпълни отлично. .. А каква е тая кръв по тебе? От ръката ли? П. Вежинов, BP, 56. Стана дума за берекета, за времето, за вършитбата, .. — А оня, моя непрокопсаник, син ми, не си $и }о виждал? — попита той с други глас. И. Йовков, В АХ, 143.

8. Присъединява изречение в реплики при пристъпване към разговор, при задаване на въпрос, когато се уточнява нещо казано или мислено преди; ами. Странджата се приближи до учителя. — А мене забрави, каза той. Ив. Вазов, Съч. VI, 23. Впрочем, той сега не беше съвсем спокоен, защото, като излязоха из кафенето, той каза на доктора: — А как мислиш? В Стефчовото заплашване има ли нещо сериозно? Ив. Вазов, Съч. XXII, 122. И ето, тя се заглежда за минута през прозореца .. след това се навежда и. .. казва: о—А какво стана Джапар, какво прави? Й. Йовков, ПК, 18.

9. Присъединява възклицателно изречение, с което се изтъква, подчертава някакъв факт (обикн. пред някои наречия или место-имения). Хаджи Генчо пее на певницата. А как пее тоя Хаджи Генчо? Л. Каравелов, Съч. И, 2. Като майка си бе и сладкодумна .. А каква беше пък песнопойка и какъв чуден глас имаше! Т. Влайков, Сч. I, 1941, 10. Дръвчето клюмна. Уви! То знаеше, знаеше, че е гърбаво и грозно. Никой не го искаше. Дори добрият Дядо Мраз. .. — А как обичам децата! — въздъхна то. П. Бобев, ГЕ, 9. — Се да съм бил прав, па съм сгрешил поне веднъж в пиянство! А пиех! Елин Пелин, Съч. I, 31. Ах, винаги, друже мой, тя ме е лъгала / и ето — днес срещнах я с друг! / А тъй я обичах! Хр. Смирненски, Съч. I, 16. IV. Съотносителен (повторен към вся