Page:RBE Tom10.djvu/303

от улица на улица излязох на площада. Ал. Константинов, БГ, 69. 2. С всекиго, всички, на всекиго, всички. Той вървеше след нея като сянка, прекосяваше големите стаи и се ръкуваше и запознаваше наляво и надясно. М. Грубешлиева, ПП, 230. Те се хвалеха наляво и надясно, че отрядът е разгромен, а неговите ръководители — ранени и избити. Сл. Трънски, Н, 300.

НАЛЯГАМ¹, -аш, несв.; налегна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. налегнат, св., прех. 1. Прех. и непрех. Натискам, наблягам върху нещо. Байко ще обтяга хартията, а мен ще накарат да налягам краищата й върху лепилото. Т. Влайков, Пр. I, 7-8. Наляга го [ралото], дето трябва, повдига го, когато е нужно, и палешникът дълбоко се врязва в ровката целина. Т. Влайков, Съч. III, 325. Юзбашията заповяда да счупят вратата. Двама войници я налегнаха с гръб, тя изпращя и отскочи с трясък. М. Марчевски, П, 14. • Обр. Щом потайна полунощ земя налегне — из гробовна твърд излизат духове. В. Марковски, ПЗ, 342. //За вятър, буря и под. — напъвам, напирам. Вятърът блъскаше^ в прозорците, налягаше върху вратите. Й. Йовков, Ж 1945,

180.

2. Прен. Обикн. в съчет. с крат. лич. место-им. във вин. За чувство, мисъл, състояние и под. — обхващам, обземам, завладяваме Някого. Войниците, .., носеха тъжно службата си. Сляпа тъга ги налягаше привечер. Д. Вълев, 3, 21. — Ще хапнеш ли от любеницата? Виктор кимна, но апетитът му се е поизпарил, налягат го невесели, черни мисли — и за него самия, и за бъдещето на семейството му. Др. Асенов, ТКНП, 53. Когато след малко ги [краката] потопи в топла вода, дрямката още повече го налегна. М. Грубешлиева, ПИУ, 289. Налегнала ме беше скука и безработица. Б. Шивачев, ПЮА, 247. Близо към полунощ, когато умора наляга конете и нас, .., виждаме познати очъртания на дървета. Й. Йовков, В АХ, 10.

3. Прен. Разг. С особено усърдие се заемам, захващам се с нещо. Още щом влезе в къщи и наляга нещастното радио. Много обича да човърка разни грамофони, .. Въобразява си, че ги поправя. Ст. Христозова, ДТСВ, 5. Господинът сърба, мляска, хруска, / със рядко вдъхновение плюска, / налива винце, пие, бърше устни, / наляга порцията пак, да не изпусне. Д. Подвързачов, Б, 99.

4. Прен, Разг. Нападам¹, връхлитам, налитам¹. А с кого да започне своята борба за власт Мустафа хан IV? Румелия беше аянс-ка, във всеки неин град седеше аян с крепостта, с дружината и парите си. Да се заловиш с един от тях, ще рече да те налегнат всичките. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 520. Откакто султанът се смени, в столицата не минаваше ден без зрелище. Я хората на Кабакчиоглу ще налегнат за грабеж Търговската чаршия; я Кабакчиоглу с хората си ще гони из улиците дружина развеселени еничари, налегнали за грабеж друга пък чаршия. В. Мутафчиева, ЛCB II, 517. Налегнали са ни мишки. Д Налегнаха ни болести.

5. Прен. Непрех. Остар. и диал. Настоявам. СЛевски, .., така веднъж/се счепкахме. / .. / Ази все налягах: „Цар, та цар“. П.П. Славейков, КП, ч. III, 104. И Тотка наляга за венчило... „Аз, каже Димитров, не бързам.“ Ив. Вазов, Съч. XI, 139. Преди няколко време се извести, че британският амбасадор е налягал пред султана с една програма от реформи. Пряп., 1903, бр. 79, 2. налягам се, налегна се страд.

НАЛЯГА МЕ несв.; не легне ме св., непрех. Обикн. в несв. Обхваща ме силно желание да направя нещо; налита ме. — Ами вие? — заинтересувах се аз. — Как издържате вие? — Кои ние? — Вие, язовирците... — Е, първом и аз се поозаптих, и мене ме налягаше да си прибера куфара и да си ида в къщи, на топло .. Ама удържах. Др. Асенов, СВ, 91. о Налягам си / налегна си парцалите (дри-питедрипелите). Разг. Преставам да действам или да се противопоставям; кротувам, мирувам, смирявам се. Налягат ме / налегнат ме бърчините. Диал. Обхваща ме страх, тревога.

НАЛЯГАМ². Вж. налягвам.

НАЛЯГАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от налягам¹ и от налягам се; натискане.

2. Сила, с която се натиска; натиск. Налягането, което изпитвах върху себе си, беше толкова силно, че имаше опасност да бъда пресуван. ВН, 1958, бр. 2000, 4. • Обр. Не само военната, но и социалната буря тласкаше облаците към България и караше иначе твърдата кожа на българската буржоазия да чувствува силата на политическото налягане. Д. Казасов, ВП, 673. // Физ. Степен на въздействие, натиск на газове или течности върху някаква повърхност. Затворена в ограничено пространство, палата упражнява налягане. Физ. X кр, 1951,

3. Остар. и диал. Наблягане. С особено налягане и с no-издигнат глас четеше тя края на това евангелие. Т. Влайков, Съч. II, 212.

О Атмосферно налягане. Физ. Натискът, който въздухът оказва с теглото си във всяка точка в атмосферата, върху земната повърхност и предметите по нея; барометрично налягане. — Ако времето започне да се разваля, какво става? — Атмосферното налягане намалява — отвърнаха няколко седмокласника. П. Проданов, С, 132. Високо атмосферно налягане. Кръвно налягане. Мед. 1. Натискът на кръвта в кръвоносните съдове, зависещ от работата на сърцето, от съпротивлението в кръвоносната мрежа и от гъстотата на кръвта. Понякога лекарят, който даваше упойката, съобщаваше пулса