Page:RBE Tom10.djvu/279

НАКЪРМВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от накърмвам и от накърмвам се; на-кърмяне, набозаване, насукване. След на-кърмване гърдата се измива с преварена или борова вода. К. Рашков и др., ДБ, 84.

НАКЪРМЯ. Вж. накърмвам и на-кърмям.

НАКЪРМЯ. Вж. накърмявам.

НАКЪРМЯВАМ, -аш, несв.; накърмя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Диал. Нахранвам добитък с кърма; назобвам, назобявам. До-ко отчупил хляб', та накърмил телицата. Чудомир, Избр. пр, 26. накърмявам се, накърмя се страд.

— Oi* Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАКЪРМЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от накърмявам и от накърмявам се; назобване, назобяване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАКЪРМЯМ, -яш, несв. (рядко); накърмя, -иш, мин.св. -их, св., прех. Накърмвам, набозавам. накърмям се, накърмя се страд.

НАКЪРМЯМ СЕ несв. (рядко); накърмя се

св., непрех. Накърмвам се, набозавам се, насуквам се.

НАКЪРМЯНЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Отгл. същ. от накърмям и от накърмям се; набозаване, насукване, накърмване.

НАКЪРНЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от накърня като прил. 1. Който не е пълен, цялостен, пълноценен, чиято същност, състояние са нарушени или увредени по някаква причина. „Той [Мидхат паша] не зачита самия коран“ — казваха те [турците], щом заговореха за накърнените си привилегии; и мечтаеха да се върне времето, когато раята си бе рая, а господарите — господари. Ст. Дичев, ЗС I, 391-392. Едно желязно походно легло зад вратата и няколко разнотипни столове допълняха очевидно изменената и накърнена мебелировка на кабинета. Ем. Манов, ДСР, 34. Моля, дайте прием в добрия „Българан“ на това со-нетче за Лили с малко накърнено съдържание, но затуй пък с добре запазена форма. Хр. Смирненски, Съч. III, 84. Ние искаме от вас ефикасни мерки за защита на накърненото единство, искаме война! И ако не ни послушате, заявяваме ви да не разчитате повече на везирския ви пост! БД, 1909, бр. 17, 3.

2. Прен. За чувство — който е засегнат, обиден, наранен. Разделиха се мирно и тихо. Тя си отиде и остави в сърцето му само едно дълбоко огорчение, но и то беше по-скоро рожба на накърненото мъжко честолюбие. Л. Дилов, ПБД, 105. Яворов не ми обърна внимание! — негодува накърнената й гордост. Сякаш не бях при него — като да не съществувах! М. Кремен, РЯ, 344. На съвременния човек дуелите, например, биха действували потресающе върху изострените нерви. Да се явите лице срещу лице с един противник и с напълнени пистолети да изкупвате някаква си накърнена чест. Елин Пелин, Съч. IV, 184.

НАКЪРНЯ. Вж. накърнявам.

НАКЪРНЯВАМ, -аш, несв/, накърня, -йш, мин. св. -йх, св., прех. 1. Нарушавам целостта или пълноценността на нещо, като го променям или разрушавам. Силата на огъня, взривът и магнетизмът обаче не можаха да накърнят неразрушимата крепост на атома — това ядро, което съдържа в себе си изключителна енергия. Ц. Цанев, АЧ, 3. Нито оризището, нито трите деца накърниха красотата на Стамена, защото тази красота бе в здравата й сила.

В. Мутафчиева, ЛCB I, 121. Мирният договор накърни територията на страната.

2. Прен. В съчет. със същ. за чувство като гордост, чест, самочувствие и под. — с постъпки или с думи не зачитам, не се отнасям с необходимото внимание и уважение към чувството, назовано от същ. име и причинявам огорчение и обида у някого; засягам. Той сухо пожела да види книгата, макар че тази молба накърняваше неговата гордост. П. Стъпов, ГОВ, 80. Статиите бяха засегнали любовта на българина към всичко руско и бяха накърнили чувството му за гостоприемство. М. Кремен, РЯ, 231.

3. Диал. Накастрям, окастрям (Н. Геров, РБЯ). накърнявам се, накърня се страд. За издаването на списанието било решено да се съберат стари и нови абонаменти и да се потърсят извънбюджетни приходи, за да не се накърнява капиталът на дружеството. М. Арнаудов, БКД, 202.

НАКЪРНЯВАМ СЕ несв/, накърня се св., непрех. 1. Загубвам целостта или пълноценността си. С времето хубостта й като че ли не се накърняваше.

2. Обикн. за чувство — засягам се, понасям унижение, обида. Без съмнение и неговата [на Стамболов] амбиция се накърни от това, че една нова власт се бе съставила без негово съгласие. С. Радев, ССБ II, 128. От постоянните упреци самочувствието й се накърни, загуби вяра в себе си.

НАКЪРНЯВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от накърнявам и от накърнявам се. Даже и той сам, уви, е виноват .. нему се дължи,.., накърняването и на другата старина — кулата, чрез махването на зъбците, които са увенчавали върха й! Ив. Вазов, Съч. XV, 26.

НАКЪРТВАМ, -аш, несв/, накъртя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Къртя, изкърт-вам известно или голямо количество (камъни, руда и под.); накъртям. А бай Динко продължаваше да бъбри .. — Сърдят се, ако не закаля добре шилките. Искат да на-къртят много руда. X. Русев, ПЗ, 11. — Че