Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/17“
м (→Некоригирана) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (Прочит с корекции) |
||
Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
Ред 1: | Ред 1: | ||
− | VI. Думи и устойчиви словосъчетания, свързани с историята на народите | + | {{+}} |
+ | VI. Думи и устойчиви словосъчетания, свързани с историята на народите. а) От историческите термини (историзми) се включват тези, които са важни за българската или общата история — <i>владичина, десятък, димнина, ага, васал, болярин, отроци, парици, ареопаг, демос, патриций</i> и др., както и думи от живота и историята на стари народи и племена, свързани с нашето историческо минало: <i>авари, боил, хан, каган, викинги, кръстоносец</i>. б) Думи и сложни названия, свързани с митологията или с библейски или евангелски разкази, като: <i>горгона, геена, стълпник, ахилесова пета, второ пришествие</i> и др. Те се включват с оглед на разпространението им в литературата. | ||
− | + | VII. Църковнославянизми. По-голямата част от тази лексика са старобългарски думи, преминали във възрожденския език чрез църковно-славянската книжнина, възобновеното богослужение на български език и преводи от руски. Някои думи са с порусена форма. В Речника се дават само тези църковнославянизми, които са играли роля в изграждането на новобългарския книжовен език и са регистрирани във възрожденската ни литература: а) Думи, срещани в значителни произведения от книжнината на Възраждането, сполучливо заменяни още тогава със съвременни думи, като: <i>крати — пъти, отвергли се — отрекли се.</i> б) Думи, употребявани от възрожденски писатели и от писатели от по-късно време за стилистично оцветяване: <i>велеречие, конец, погубление, обручение, тат.</i> | |
− | + | VIII. Включени са и термини от християнската и някои други религии, като <i>ангел, амин, епископ, конфирмация, кюре, просфора, парастас, будизъм</i> и др. | |
IX. Чужди думи. От навлезлите в езика ни думи от различни езици в резултат на културно и икономическо общуване, свързани с една или друга страна на живота, в Речника на българския език се включват главно тези, които се употребяват в нашия съвременен книжовен език или в книжнината на Възраждането, като: <i>актьор, аванс, ария, амброзия, аеробика, аерозол, вакханалия, плебей, патриций, форум, атаман, казак, лагер, мандарин, самурай, тореадор, базилика, банка, бойкот, боди, брифинг, клир, абат, епископ, конфирмация, олтар, университет, студент, доктор, музика, мезонет, футбол</i> и др. | IX. Чужди думи. От навлезлите в езика ни думи от различни езици в резултат на културно и икономическо общуване, свързани с една или друга страна на живота, в Речника на българския език се включват главно тези, които се употребяват в нашия съвременен книжовен език или в книжнината на Възраждането, като: <i>актьор, аванс, ария, амброзия, аеробика, аерозол, вакханалия, плебей, патриций, форум, атаман, казак, лагер, мандарин, самурай, тореадор, базилика, банка, бойкот, боди, брифинг, клир, абат, епископ, конфирмация, олтар, университет, студент, доктор, музика, мезонет, футбол</i> и др. | ||
− | 1. Включва се значителното богатство от заемки от различни европейски и други езици, като латински <i>(клас, лекция, информация, фурна),</i> френски <i>(абажур, сеанс, силует</i> и т. н.), италиански <i>(арматура, валута, сардела, ферма),</i> немски <i>(анцуг, винтяга, шлагер</i> и др.), английски <i>(мач, спринт, лорд, офсет, тролей, офис</i> и т. н.) и други езици <i>(гулаш, кастанети, джунгла, ски),</i> международни думи. Особено много английски заемки с международен характер навлизат в българския език в последното десетилетие. В новото издание са | + | 1. Включва се значителното богатство от заемки от различни европейски и други езици, като латински <i>(клас, лекция, информация, фурна),</i> френски <i>(абажур, сеанс, силует</i> и т. н.), италиански <i>(арматура, валута, сардела, ферма),</i> немски <i>(анцуг, винтяга, шлагер</i> и др.), английски <i>(мач, спринт, лорд, офсет, тролей, офис</i> и т. н.) и други езици <i>(гулаш, кастанети, джунгла, ски),</i> международни думи. Особено много английски заемки с международен характер навлизат в българския език в последното десетилетие. В новото издание са поместени най-утвърдените от тях, значителна част от които са термини от по-нови клонове на науката, техниката, информатиката, политическия и културния живот <i>(бестселър, лидер, имиджмейкър, дизайн, интернет, файл, принтер, маптоп, клип, хит</i> и под.). |
− | |||
− | |||
− |
Версия от 01:32, 27 ноември 2012
VI. Думи и устойчиви словосъчетания, свързани с историята на народите. а) От историческите термини (историзми) се включват тези, които са важни за българската или общата история — владичина, десятък, димнина, ага, васал, болярин, отроци, парици, ареопаг, демос, патриций и др., както и думи от живота и историята на стари народи и племена, свързани с нашето историческо минало: авари, боил, хан, каган, викинги, кръстоносец. б) Думи и сложни названия, свързани с митологията или с библейски или евангелски разкази, като: горгона, геена, стълпник, ахилесова пета, второ пришествие и др. Те се включват с оглед на разпространението им в литературата.
VII. Църковнославянизми. По-голямата част от тази лексика са старобългарски думи, преминали във възрожденския език чрез църковно-славянската книжнина, възобновеното богослужение на български език и преводи от руски. Някои думи са с порусена форма. В Речника се дават само тези църковнославянизми, които са играли роля в изграждането на новобългарския книжовен език и са регистрирани във възрожденската ни литература: а) Думи, срещани в значителни произведения от книжнината на Възраждането, сполучливо заменяни още тогава със съвременни думи, като: крати — пъти, отвергли се — отрекли се. б) Думи, употребявани от възрожденски писатели и от писатели от по-късно време за стилистично оцветяване: велеречие, конец, погубление, обручение, тат.
VIII. Включени са и термини от християнската и някои други религии, като ангел, амин, епископ, конфирмация, кюре, просфора, парастас, будизъм и др.
IX. Чужди думи. От навлезлите в езика ни думи от различни езици в резултат на културно и икономическо общуване, свързани с една или друга страна на живота, в Речника на българския език се включват главно тези, които се употребяват в нашия съвременен книжовен език или в книжнината на Възраждането, като: актьор, аванс, ария, амброзия, аеробика, аерозол, вакханалия, плебей, патриций, форум, атаман, казак, лагер, мандарин, самурай, тореадор, базилика, банка, бойкот, боди, брифинг, клир, абат, епископ, конфирмация, олтар, университет, студент, доктор, музика, мезонет, футбол и др.
1. Включва се значителното богатство от заемки от различни европейски и други езици, като латински (клас, лекция, информация, фурна), френски (абажур, сеанс, силует и т. н.), италиански (арматура, валута, сардела, ферма), немски (анцуг, винтяга, шлагер и др.), английски (мач, спринт, лорд, офсет, тролей, офис и т. н.) и други езици (гулаш, кастанети, джунгла, ски), международни думи. Особено много английски заемки с международен характер навлизат в българския език в последното десетилетие. В новото издание са поместени най-утвърдените от тях, значителна част от които са термини от по-нови клонове на науката, техниката, информатиката, политическия и културния живот (бестселър, лидер, имиджмейкър, дизайн, интернет, файл, принтер, маптоп, клип, хит и под.).