Разлика между версии на „Page:RBE Tom10.djvu/161“
(→Некоригирана) |
(Няма разлика)
|
Текуща версия към 16:28, 4 юни 2014
Няма да дойде смяна,..; а морето е наджип-кано с мини. Н. Антонов, ВОМ, 169. на-джипквам се, наджипкам се страд.
Друга форма: н а д з й н к в а м.
НАДЖЙПКВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от наджипквам и от наджипквам се; наблъскване, натъпкване, нагъчкване, набъкване, нашибване.
— Друга форма: н а д з й и к в а н е.
НАДЖЪВАМ, -аш, несв. (диал.); наджъна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. наджънат, св., прех. Наджънвам; наджен-вам, наджевам. наджъвам се, наджъна се страд.
НАДЖЪВАМ СЕ несв., непрех. Диал. Наджънвам се. Всички се наджъваха, всички се шегуваха. Ил. Волен, МДС, 45.
НАДЖЪВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от наджъвам и от наджъвам се; наджънва-не, надженване, наджеване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.
НАДЖЪНА. Вж. наджъвам и наджънвам.
НАДЖЪНВАМ, -аш, несв.; наджъна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд, наджънат, св., прех. Жъна по-бързо, повече от някой друг, надминавам, надпреварвам някого по жънене; надженвам. Ще наджънат ли девойките младия, луд тракторист? Ив. Бурии, ПТ, 37. наджънвам се, наджъна се страд.
НАДЖЪНВАМ СЕ несв., непрех. Съревновавам се, състезавам се, меря силите си с някого по жънене; надженвам се. Вчера следобед, когато се наджънваха, той се поряза и сега не можеше да жъне. Кр. Кръстев, К,
138. — „Айде Марко, да се наджънваме.“/ Я нажънах триста и три снопа. Нар. пес., СбВСтТ, 222.
НАДЖЪНВАНЕ ср. Отгл. същ. от наджънвам и от наджънвам се; надженване.
НАДЗВЁЗДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Книж. Поет. Който се намира над звездите. Славейков се стреми да противопостави творческата личност на „обикновените“ хора, да я издигне в някаква надз-вездна вие, дето тя бленува по някакъв неопределен идеал. Ив. Богданов, СП, 114-115. Замлъкна тъмний глас в незнайни далнини, / и само екот глух в надзвездни висини, / като въздишка, се болезнено пронесе... П. П. Славейков, КП ч. III, 49. Стройни звукове от флейта ми приказват / чудни думи за надзвездни висоти. Ив. Карановски, МП, 8.
НАДЗВУКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Само в съчет.: Надзвукова скорост. Свръхзвукова скорост. Съпротивление при надзвукова скорост. Физ. VIII кл, 1980, 172.
НАДЗЁМА. Вж. надземам и над зимам.
НАДЗЁМАМ и НАДЗЙМАМ, -аш, несв.; надзема, -еш, мин. св. надзех, прич. мин. страд. надзет, св., прех. Разг. Надвземам. — За коя сумица? — не долови отведнъж Раденко. — Ами че тая, гдето съм надзел, без да искам. Б. Обретенов, С, 74. Сервитьорите поднасят маломерни напитки, надземат при плащането. ВН, 1955, бр. 244, 2. надземам се и надзимам се, надзема се страд.
НАДЗЕМАНЕ ср. Отгл. същ. от надземам и от надземам се.
НАДЗЕМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. 1. Който се намира над или върху земната повърхност. Противоп. подземен. При естествени условия хумусът се образува за сметка на подземните и надземните части на растенията. П. Боянов, П, 134. Надземните гаражи обикновено се разполагат на по-отдалечени места от центъра на града. Т. Гсюанов и др., ПА, 174. Надземни природни богатства. Надземно стъбло. Надземни превозни средства. Надземни технически съоръжения. Надземни електроцентрали. Надземно строителство. II Който се намира високо над земята. Ти [космонавтът] мисълта ни прикова / в надземното пространство / и вдигна / всички погледи нагоре. Д. Габе, С, 73. Бурни, тягостни нощи: /пъплят облаци дъждливи / по надземни висоти. П. К. Яворов, Мис., 259. Ангел невидим в надземния шир / плува и носи услада и мир. Ив. Вазов, Съч. II, 17.
2. Прен. Книж. Който е необикновен, изключителен; неземен, прекрасен, възвишен. Надземната саможертва на Патриарх Евтимий славослови Цамблак, без да съзнае, че самият той е образ на действена твърдост. В. Мутафчиева, ИКМ, 150. Надземни звуци от Вагнерова музика я [поемата] подемаха и разнасяха в безкрая на времето и пространството. Д. Димов, Т, 357. Надземно изглеждаше и лицето й със своята вглъ-беност. В. Мутафчиева, СД, 36. Който ст-радае, макар и с надземни добродетели да е надарен, мъчно запазва весело разположение. Ч, 1871, кн. 13, 402.
НАДЗЕМНО. Нареч. от надземен (в 1 знач). При силажа, приготвен надземно, фигурата [уплътнен силаж] се реже със специални ножове. Осн. сел. стоп. VIII кл, 103. Когато се налага да силажираме надземно,.., въздухът прониква и известна част от силажа винаги се разваля. Т. Дарджонов, МПЖ, 48. ^
НАДЗЙМАМ. Вж. надземам.
НАДЗИМАНЕ ср. Отгл. същ. от надзимам и от надзимам се.
НАДЗИРАВАМ, -аш, несв., прех. и (рядко) непрех. Упражнявам надзор, наблюдение върху състоянието на някого или нещо или върху изпълнението на нещо. Алексей се настанил като надзирател в една плантация на банани,.. Надзиравал около