Разлика между версии на „Page:RBE Tom10.djvu/74“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(Некоригирана)
 
(Няма разлика)

Текуща версия към 16:25, 4 юни 2014

Страницата не е проверена


рата го задави, та преглътна три пъти чорбаджията и като че сълзи навириха очите му. Кр. Григоров, Н, 84. Мори стани си, върви, юначе, / тук нема твоя прилика / като два стръка иглика. / Мори на юнак си са нажали, / та черни очи навири, / та бистри солдзи зарони. Нар. пес., СбНУ II, 39.

НАВЙРВЛМ СЕ несв/, навиря се св., не-прех. Диал. 1. Навирявам се; навирям се. „Ето, сега ние живеем в пълен мрак, гладни и премръзнали, а по стените сълзи вода и под нас се е навирила мътна и студена локва. “ М. Марчевски, МП, 202.

2. За очи — напълвам се (със сълзи). Тутакси очите Радини ся навирили със сълзи и тя заплакала безутешно. А. Хаджоглу, ББ, 82.

НАВЙРВАНЕ1 ср. Отгл. същ. от на-вирвам1 и от навирвам се; изправяне, щрък-ване.

НАВЙРВАНЕ2 ср. Диал. Отгл. същ. от навирвам2 и от навирвам се; навирява-не, навиряне2.

НАВИРЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд, от навиря1 и от навиря се като прил. За нещо остро — който стърчи, издига се нагоре; щръкнал, изправен. — Вие сега си мислите: какъв селендур! Същински бай Ганьо с навирени мустаци и без дисаги. А. Каралийчев, ПГ, 69. Бедната юничка изрева колкото сила имаше и с навирена опашка се хвърли към вратното перде на гра-динчетб. Н. Попфилипов, БД, 15. Мисер Бертолдол бил малообразен,.., носът му крив и навирен нагоре, с широки дупки. ВУХБ (превод), 5.

О Навирен нос (глава). Разг. 1. Гордост, надменност. Забравя, че изисква високият му пост / висока принципност, / а не навирен нос. Хр. Радевски, СбСт, 13. 2. В съчет. с гл. имам, съм и предл. с. Надувам се, големея се, важнича. С навирени рога. Рядко. Разг. Бойко, с готовност за защита. Бива ли да чака със скръстени ръце бедата.., нека и пушката да бъде под ръка, пък каквото дойде ще дойде и по-добре с навирени рога да го посрещнеш. Д. Талев, И, 344. Дошел си с проповед ти между своя род / и на кадърния за робство сал народ / все хубави слова за волност и свобода / вестиш и зяпа те захласнато народа / с навирени рога. П. П. Славейков, Мис., 1901, кн. 2, 95.

НАВЙРЯ1. Вж. навирвам1.

НАВИРЯ2. Вж. навирвам2, навиря-ваминавирям2.

НАВИРЯВАМ, -аш, несв/, навиря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Пълня, напълвам обикн. с вода; завирявам, навирвам2, навирям2. навирявам се, навиря се страд. НАВИРЯВАМ СЕ несв/, навйря се св., не-прех. 1. За вода — насъбирам се и правя локва, вир. Отведнъж прокапа целият таван. Водата се навиряваше по пода и партизаните непрекъснато я изхвърляха със съдинките. М. Яворски, ХП, 249.

2. За място — пълня се, напълвам се с вода или друга течност; навирвам2, навирвам се, навирям се.

НАВИРЯВАНЕ ср. Отгл. същ. от навирявам и от навирявам се.

НАВЙРЯМ1, -яш, "есе. (рядко); навйря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Навирвам1 (в 1 знач.). навирям се, навиря се страд. НАВЙРЯМ СЕ несв. (рядко); навйря се св., непрех. Навирвам се.

НАВЙРЯМ2, -яш, несв. (рядко); навйря, -иш, мин. св. -их, св., прех. Навирявам, навирвам2. навирям се, навиря се страд. НАВЙРЯМ СЕ несв. (рядко); навйря се св., непрех. Навирявам се; навирвам се.

НАВЙРЯНЕ1 ср. Рядко Отгл. същ. от навирям1 и от навирям се; навирване1. Старата жена, напротив, трепереше да не направи нещо в облеклото си, което да я отличи от другите, защото това щеше да се тълкува като „навиряне ризата на прът“. Ив. Хаджийски, БДННI, 155-156.

НАВЙРЯНЕ2 ср. Рядко. Отгл. същ. от навирям2 и от навирям се; навиряване, навирване2.

НАВЙСВАМ1, -аш, несв/, навйсна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Обикн. мн. и 3 л. ед. Висим, стоим увиснали много, голямо количество от нещо; навесвам се. Високо блестят електрически жици, по които са нависнали,.., електрически крушки. 3. Сре-бров, Избр. разк., 226. В това змийско царство, отделено от публиката с ров и с ниска стена, растат големи дървета, по чиито клони са нависнали безброй питони и кобри. Св. Минков, ДА, 80. Дойде зимата. Сняг застла земята, навйсна по дърветата. П. Бобев, ГЮМ, 41. Свеси се чер облак на Минкини равни двори. Опустя китна градина, занемя къща, навйсна прах по греди, лавици вредом... Ц. Церковски, Разк., 88. • Обр. Звездите сякаш едри узрели червени плодове, така ниско и гъсто бяха нависнали, че струваше ми се, да протегна ръка, и ще ги откъсна. П. Михайлов, МП, 17.

2. Стоя издаден, прострян ниско, непосредствено над нещо; надвисвам1, надвесвам, надвесвам се. Най-сетне мъглата се разсея съвсем, небето се изчисти. Върховете като че ли приближиха и нависнаха над гората. П. Бобев, ГЕ, 6. Руската войска задрънка в щитове и тръгна подир него въз планините, които са нависнали над Доростол. Е. Мутева, РБК (превод), 161. // За клони и под. — навеждам се, спускам се ниско обикн. поради тежестта на плодове, сняг и под.; надвисвам1. // За човек, хора — заставам облегнат, наведен или отпуснат някъде, издаден частично над нещо; надвесвам се. Нависнали са и по прозорците откъм от-