Page:RBE Tom10.djvu/22

зарски магазин на улица „Нишка“ той купи дълги гвоздеи, наби ги до главичките в една дъска. А. Каралийчев, НЧ, 138. Стаменко наби гвоздея в дървото. Ив Вазов, Съч. XXVI, 89. Коленете ми няма да се прегъват от тичане, а ще цепенеят свити под плоското желязо, за да очуквам върху него някоя вета галовка или пък да набивам клечки върху нова подметка. Ст. Чилингиров, ХНН, 9. Работи у майстора си на тезгяха, зашива табан или набива клечки, а пред очите му е се тя — мята се като сърна и вие се като фиданка. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 188. // С удари или натиск правя нещо да се намести, да се уплътни и под. — Се-1цам се, сещам се за какво са те освободили днес от работа и как да не се сещам! — издума на това баща му, като кимна към качето и се залови отново да набива обръчите с точни и еднакви удари на чука върху набивалката. Б. Обретенов, С, 185.

2. Натъртвам нещо (обикн. част от тялото), нарушавам кръвоснабдяването му и го преуморявам до болка при дълго натоварване, ходене, натиск; подбивам. Тесен мек път пълзеше успоредно с реката, не набиваше ходилата. Б. Несторов, АР, 93. Кобилицата прилича на ездач. Ако не я носиш рит-мично, ще ти набие рамото, както лошият ездач набива коня. Ал. Гетман, ВС, 358. —Добичето се е позаморило и така вече не бива. И двамата сме тежки и ще му набием гърба. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 375. // С натиск или удар наранявам, увреждам тъканта на нещо, обикн. растение, плод и под., но без видимо нарушаване на целостта му; натъртвам.

3. Набождам, нанизвам нещо върху, на нещо остро; забивам², забучвам, набучвам. — Наловиха риба цяла торба,..; набихме рибата напреки на три ръжена, посолихме я с мисирено брашно и със сол, и я опекохме. Ц. Гинчев, ГК, 78. Тъй рече той, па изтича и закла овца белушка, / другарите му пък взеха, та я одраха изкусно, / насякоха я на мръвки, на шишове я набиха, / опекоха ги грижливо и снеха всичко тогава. Ас. Раз-цветников, Избр. пр III (превод), 70. // Обикн. с предл. н а. Прокарвам кол през тялото на някого по дължина, за да го убия по мъчителен начин. На четвъртия ден ни изкараха на палубата и почнаха да ни набиват на колове — беше убит някакъв техен адмирал. А. Дончев, ВР, 205. А кака и леля, и други жени / мъчиха ги два дни, та па ги затриха. /../ И детенца много на маждрак набиха. Ив. Вазов, Съч. II, 69.

4. Плътно полепвам, прилепвам, навлизам в нещо. Тя забеляза, че снегът така беше набил дрехите й, сякаш цял ден беше лежала на открито. В. Нешков, Н, 45.

5. Със сила, с натиск правя нещо да полепне, да прилепне, да навлезе в друго нещо. В хижата беше влажно. Бурята беше набила ситен сняг и във входа, и под нара в кухнята. Ламар, ГМ, 26. — Ти, сват, мене слушай: недей опушва бутовете, ами вземи да ги потопиш във вряла вода, че да ги набиеш със сол и пипер, че ги окачи на проветриво и хлад но място. Б. Обретенов, С, 13.

6. Прех. и непрех. Разг. Ям много и лакомо. Виж го как набива кюфтета.

7. Прех. и непрех. Диал. Обикн. с предл. в, из. Навлизам навътре някъде, в гора, планина, труднопроходимо място; забивам². Стоян се отби при овчарите на Митър да прекара деня до вечерта. Щом се смрачи, наби гората и се насочи към Таш тепе. К. Петканов, П, 22. След туй мина доста време — за Вълко нищо не се чу.. Понякога само някой ще си спомни за него, ще разкаже как застреля Емина, как наби в гората. Ив. Гайдаров, ДЧ, 17. Когато наби в лозята, Недялко забеляза най-напред звеновода Илия Димитров и няколко жени. РД, 1958, бр. 153, 4. Един от тях [депутатите] изказа желание, че много по-добре ще да бъде, ако са образуват юнашки чети, които да набият из планината, а населението да си остане мирно. 3. Стоянов, ЗБВ I, 426. набивам се, набия се. Страд. от набивам² в 1 -9 знач. Тая походна къща са везва за няколко колове, които са набиват в земята. Знан., 1875, бр. 12, 181. Ако правият разум прощава да са тури на земския валяк ост [ос], защо да не оставя да му са набият и обръчи? Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 5, 7.

НАБИВАМ СЕ несв. ; набия се св., непрех.

1. С предл. в. За нещо остро — прониквам с острата си част дълбоко навътре в нещо; забивам се. Лошият баща скочил в бодлите и те се набили в краката му. А. Каралийчев, БС, 6. И като ся подхлъзнала [лисицата], че щяла да падне, уловила ся о шипката за помощ, но зачтото ся набили тръните в краката й и я заболяло, рекла й. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 32. Подът [на воденицата] са прохълми и Братой тупна долу.. На другия ден намериха Братоя накъсан и смазан, между вретеното и юскюдаря, на когото тъпите зъби бяха са набиле и страшно впиле в месата му. Ил. Блъсков, ПБ II, 17.

2. За прах и под. — плътно полепвам, прилепвам към повърхността на нещо като прониквам и навътре в него. Този снежен прашец се ръсеше по заледената земя,.., набиваше се във връхните дрехи и се напластяваше по свитите рамене на тези мълчаливи, съсредоточени, опечалени мъже и жени. Г. Караславов, ОХ III, 534. Движим се между машините и стените. По дрехите ни се лепят памучни влакънца, набива се бял прашец. Г. Караславов, Избр. съч. III,

81.

3. Плътно се покривам, изпълвам, насищам с нещо (обикн. прах и под.). Ради и Богдан бързаха с гасенето на варта,.. Ръцете им побеляха, кожата им загрубя, ноктите се набиваха с вар. Ст. Мокрев, ЗИ, 66-67. Палтото ми се е набило с прах.