Page:RBE Tom10.djvu/20

-аш и набелйша, -еш, мин. св. набелйсах, св., прех. Диал. Набелвам¹, набелосвам. набе-лисвам се, набелисам се и набелйша се

страд. и възвр. Пред нея стоеше Женда. Баба Ана не можа да я познае: набелисала се и се_иначервила, изписала вежди като кадъна. Й. Йовков, СЛ, 108-109.

НАБЕЛЙСВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от набелисвам и от набелисвам се; набе-лосване, набелване¹.

НАБЕЛЙША. Вж. набелисвам.

НАБЕЛОСАМ. Вж. набелосвам.

НАБЕЛОСАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от набелосам като прил. Набелен; белосан. От време на време из Главната улица и през чаршията,.., можеше да се видят четири-пет млади жени,.., набелосани, начервени, с фалшиви бемки над устните, облечени в ярки рокли. К. Константинов, ППГ, 81.

НАБЕЛОСВАМ, -аш, несв.; набелосам,

-аш, св., прех. 1. Намазвам с белило или пудра (обикн. лицето си); набелвам¹, набелям¹. Тя набелоса лицето си.

2. Боядисвам нещо в бяло. Купи за петдесет пари вар, угаси я в един чиреп, набелоса цялата къща — и отвънка, и отвътре. М. Георгиев, Избр. разк., 229. набелосвам се, набелосам се I. Страд. от набелосвам.

II. Възвр. от набелосвам в 1 знач. Тя се набелоса, начервоса и излезе на разходка.

НАБЕЛОСВАНЕ ср. Отгл. същ. от набелосвам и от набелосвам се; набелване¹, набеляне¹.

НАБЕЛЮВАМ¹, -аш, несв. (остар. и диал.); набеля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Набелвам¹, набелям¹. набелювам се, набеля се страд. и възвр.

— От Н. Герои, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАБЕЛЮВАМ², -аш, несв. (остар. и диал.); набеля, -иш, мин. св. -их, св, ггрех. Набелвам², набелям². набелювам се, набеля се страд. и възвр.

НАБЕЛЮВАНЕ¹ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от набелювам¹ и от набелювам се; набелване¹, набеляне¹.

НАБЕЛЮВАНЕ² ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от набелювам² и от набелювам се; набелване², набеляне².

НАБЕЛЯ¹. Вж. набелвам¹, набелювам¹ и набелям¹.

НАБЕЛЯ² Вж. набелвам², набелювам² и н а б е л я м².

НАБЕЛЯЗВАМ, -аш, несв.; набележа, -иш, мин. св. набелязах и (диал.) набележих, прич. мин. св. деят. набелязал и (диал.) на-бележил, прич. мин. страд. набелязан и на-бележен, св., прех. 1. Поставям знак, белег на нещо, за да се отличава или запомня; бележа, отбелязвам, означавам. — На, чакам да се роят мухите. Виж тия кошове, дето съм ги набелязал с вар, всичките ще се роят. Й. Йовков, ВАХ, 173.

2. Определям, уточнявам обикн. с някакъв знак местоположението, границите на нещо; бележа, указвам, посочвам. Едва когато планоснимачите забиха жалоните си и започнаха да набелязват линията на пътя, Илка разбра какво е решил да прави кметът. К. Калчев, ЖП, 221. Гъст, дребен върболяк и стройни редове и групи от върби, брястове и елхи, набелязват някъде пътя, някъде лъкатушенето на вадите. Н. Попфилипов, РЛ, 3-4. • Обр. Всели се в българина бяс. / .. / Желай път славен с кръв да набележи той — / най-сигурно, от бой в бой. К. Христов, ЧБ, 267.

3. Определям, излъчвам, избирам някого или нещо измежду група лица, неща с някаква цел. — Тая нощ трябва да набележим най-малко десет-дванадесет души, които да са мъже деятелни. Л. Стоянов, Б, 47. — Предстоят ни важни събития, в странство трябва да имаме достойни представители.. Аз съм набелязала няколко души (вади бележника). Ст. Л. Костов, Г, 54-55. Когато учител Трайко се научи, че Младен е набележил и изтъкнал Делищъркела за нов кмет, това го доста смути. Т. Влайков, Съч. III, 91. Често обикаляше преоблечен града, за да набележи ония места и къщи, които трябваше да се укрепят, когато избухнеше революцията. Ст. Дичев, ЗС II, 480.

4. Определям, уточнявам нещо. Той [Кондо] още като дете набеляза пътя си. Д. Неми-ров, Б, 18. "Ето ви нова личба, братя мои, че иде Денят — Сетният Ден.. И тази мисъл трябва да обгръща копнежите на целия му живот — и да набелязва до един греховете на душата му. Н. Райнов, БЛ, 236.

5. Записвам нещо, правя си бележки за нещо; отбелязвам. И Боян сега спокойно в кабината набелязва на тефтерчето си нещо по доклада. Л. Александрова, ИЕ1Д, 139. Аз набелязах само това, което може да си спомня. СбАСЕП, 397.

6. В съчет. с въ п р о с, з а д а ч а, м я р к а и др. Очертавам, излагам, определям в общи линии писмено или устно нещо, означено от съществителното. Началникът на окръж-ната строителна организация бършеше лицето си, казваше, че приема критиката, ще набележат нужните мерки,., изоставането ще бъде преодоляно. Ст. Поптонев, НСС, 230. —Да тръгваме! -.. — Но ние още не сме говорили за работата — учуди се Буров и извади бележник, в който беше набелязал въпросите, които не търпяха отлагане. Д. Кисьов, Щ, 35-36. Тайно от тях той набеляза в тефтерчето си подробен план за обучение и изпит и всекидневно отбелязваше какво бе извършено и от кого как бе извършено. Ст. Дичев, ЗС II, 483. набелязвам се, набележа се страд. Трябваше да се подготвят хора за директори на