Page:RBE Tom1.djvu/197

ха заплаха, а небето и реката обещаваха покой. А. Дончев, BP, 38.

4. Обикн. в реплика свързва самостоятелни изречения, когато съдържанието на второто изречение (което е риторичен или обикновен въпрос или възражение) се противопоставя на казаното в предходното изречение; ами, но. — Никому нищо не си бил изял. — А двата наполеона от моя хак? Не ги ли изяде? — А моя ямурлук? — обади се друг. Й. Йовков, Ж, 27. — И братята ти, и снахите ти, всички са викнали да се разделим, … А що им пречи да си живеят братски, да си помагат, да се обичат? Елин Пелин, Съч. III, 39. — Твои ли са тия книги? — Не ги познавам. — А как са в твоя джеб? Ив. Вазов, Съч. XXII, 56. „Нямало вън от човека конфликт! — хили се в ушите ми вятърът. — А борбата на лишея със скалата?“ Н. Хайтов, ШГ, 200. — Пролетес отидоха в Добруджа пуста / вси братя на кяр цялолетен — / самси не можах да сколасам навреме, / от болест невярна сполетен. / — А къщите как ги сколасахте? — Лазар / наведе посърнало чело. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 53. Животът — изпечен развратник — / цинично отвръща: — Война! Война! А безброя от гладни? / Война! А безцелната смърт? / А нашата бликаща младост, / която раздрусва светът? Н. Вапцаров, Избр. ст., 97.

5. Свързва еднакви части на изречението, когато едната от тях е с отрицание, или две изречения, едното от които е отрицателно, при изразяване на изключваща се възможност (и не… а); но. — Нам трябва не господар, а свобода и човешко равенство. Ив. Вазов, Съч. VI, 71. Трябва да забележа, че в българските черкови, … не стоят; а седят, и това седалище се нарича трон. Л. Каравелов, Съч. II, 2. На третия ден пионерите дойдоха, само че не пеша, а с каруца. П. Бобев, ГЕ, 47. Патриот е — душа дава / за наука, за свобода; / но не свойта душа, братя, / а душата на народа! Хр. Ботев, Съч., 29. Да плачеш синко да искаш, / с дружина да те не води, / а да те далеч проводи, / на книга да се изучиш. Хр. Ботев, Съч., 34. „През месец май във Пловдив сред бял ден / младежко тяло в кърви бе простряно. / Да всява страх в народа угнетен, / остана цели три дни неприбрано. / … / И то не страх в сърцата вся, а гняв.“ Бл. Димитрова, Л, 265-266. Недей се запира, / не се колебай, / а твърдо на поста си стой — / в борбата няма покой. Хр. Радевски, П, 59. // При изреждане на възможности, всяка от които се противопоставя на възможността, която се изключва. От зло не благост брани, / а гняв, а мощ, а сила. Ив. Вазов, БМ I, 179.

• С отриц. не — пред част на изречението или в началото на изречение, с които се означава изключваната възможност. Огнянов вървеше опипом из грапавата, изронена пътека, която беше само деня да се ходи по нея, а не нощя. Ив. Вазов, СбНУ I, 179. — Работил съм, а не съм стоял по кръчмите като тебе. Й. Йовков, Ж, 1945, 26. С тихи, отсечени думи, той заговори: … — Пристъпвайте наведени, а не прави. Ръцете да са подадени напред, да са готови като клещи. К. Петканов, X, 9-10. Впил съм очи в свещта, / а не виждам, че нощта / превали се и мина / и зора се веч сипна. Хр. Ботев, Съч., 30.

III. За присъединяване. 1. Присъединява изречение или части на изречението, когато се означава последователност в изложението, обикн. при описания. Съзираше се и плетът, който опасваше селото, а зад него се очертаваше и просекът на бърдото, който образуваше клисурата. Ив. Вазов, Съч. XII, 137. Той израсна кичест Явор, а до него аз Калина. П. П. Славейков, Събр. съч I, 124. Накрай гората ловецът видял едно момче с островърха шапка от оризова слама — седнало на тревата, а до него лежала кротичко млада дива козица. А. Каралийчев, TP, 198. Борците, най-напред двама, а след малко трима, се заваляха из нощта с дивашки викове. Ив. Вазов, Съч. XXII, 23.

2. Присъединява изречение, действието на което настъпва след действието на предходното изречение при изреждане на последователни действия (често пред след това, после, по-късно, след малко и под.). Очите му … хлътнаха ужасно, … вехтите рани по бузата му посиняха, а после потъмняха. Ив. Вазов, Съч. VI, 32. Дъхът му спря. Нещо тежко наду гърдите му, той поиска да извика, но не можа. А после усети, че топлината, която стягаше шията му, изчезна. Елин Пелин, Съч. П, 165. Тук са те от един-два часа. Раздадоха сухар, а след това и патрони. Й. Йовков, Разк. I, 72. Отнесоха съседи Ива в къщи, / а сутринта отнесоха го свои / на гробищата, в вечната му къща. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 97. С бързо движение Шишко хвърли автомата си назад, а после, без да става, даде тласък на тялото си и дебелото му туловище почна да се търкаля като бъчва по стръмния заден склон на могилата. Д. Димов, Т, 618. У царевицата, житото и други едносемеделни растения отначало се появяват няколко млади коренчета, а след това от долната част на стеблото израстват добавъчни корени. Бтн. VIII кл, 28.

3. Присъединява изречение, което допълва съдържанието на предходното изречение, като развива изказаната в него мисъл. Тук гори настоящи още няма, а дето няма гори, няма красота. Ив. Вазов, Съч. XV, 9. Деветнайсе декари и два ара. … По корем ще се помъкна, но ще ги изплатя. А изплатя ли ги — сбогом, сиромашийо! Г. Караславов, Избр. съч. I, 322. Събрани на купчини, едни високо и оживено разговаряха, други пък изпонаклякали на земята, дялкаха с ножче