Page:RBE Tom3.djvu/623

ДВЙЖИМОСТ, -тта, мн. -и, ж. 1. Юрид. Обикн. мн. Движим имот.

2. Остар. Отвл. същ. от движим (във 2 знач.). Отгде обаче заима природата нови вещества, за да произведе безбройната раз-ност от явления,.. Кой е изворът на тая плодородна движимост, която ни учудва и омайва? Ч, 1870, бр. 3, 84.

3. Остар. Воен. Възможност за маневриране на войска; подвижност, маневреност. Тия три армии много по-съсредочни от фран-цузските тела, разпръснати по едно много голямо четвъртито пространство, имаха за себе си преимуществото на движи-мостта и следователно на нападението. Ч, 1871, бр. 22, 684.

ДВИЖЙТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Техн. Устройство от различен вид (като витло на самолет, колело на автомобил), което осигурява движението на транспортните средства или подвижността на части от тях. Обаче са-мият двигател не може да създаде тегли-телна сила, която да движи самолета във въздуха. Тази работа извършва витлото, поради което то се нарича още движител на самолета. Р. Радулов, ИГ, 63. Предназначението на движителите е чрез създаване на движеща сила да преобразуват подведената към тях енергия в енергия за движение на кораба. Й. Пращинков, ТК, 349. По-фината им [на полупотопените платформи] позиция се регулира от собствени винтови движители в потопената им част. О, 1991, бр. 2, 2.

ДВИЗЕЦ, мн. -зци, м. Диал. Овен през втората година от възрастта си; дзвизец.

— От Л. Андрейчин и др., Български тълковен речник, 1973.

ДВЙЗКА ж. Диал. Овца през втората година от възрастта си; дзвизка.

— От Л. Андрейчин и др.. Български тълковен речник, 1973.

ДВОЕ-. Остар. Книж. Първа съставна част на сложни думи, съществителни и прилагателни, със значение: който има или се състои от две еднакви части; дву-, напр.: двоебожие, двоеглав, двоегоди-шен, двоеженство, двоезичник, двое-корнест, двоекрак, двоеточие идр.

ДВОЕБОЖИЕ ср. Остар. Книж. Дву-божие. Види ся, явно, че когато ся е славил йоще Сива, двоебожието, което ся види в зандските книги, не е било йоще въведено. Г. С. Раковски, БСI, 39. Старобългарското вероизповедание,.., може да ся раздели на еднобожие, двоебожие и многобожие. Д. Войников, КБИ, 16-17.

ДВОЕГЛАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Двуглав.

ДВОЕГОДЙШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. Остар. Книж. Двугодишен. В пръвий ден колят в жрътва здраво, без порок добиче: овен годинак или овоегодишно юнче. Й. Груев, Лет., 1869, 7-8. 'Добре тори, думаше [поп] Богдан, па сей царевица (кукуруз), по царевицата ячемик, по ячеми-ка двоегодишна детелина." Й. Груев, (превод), КН 4, 57.

ДВОЕКРАК, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Двукрак. — Аз не казвам, че ние не тряба да защищаваме своите общи интереси; но не желая да ги защищавам аз и ти, и няколко милиона двоекраки животни да чакат наготово и да точат зъбите си за печено прасе. Л. Каравелов, Съч. IV, 151-152.

ДВОЕЛИК, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Остар. Който е с две лица, без разлика между лице и опако (Н. Геров, РБЯ).

2. Остар. Двуличен, лицемерен, неискрен (Н. Геров, РБЯ).

3. Диал. За плод — който е от два сраснали плода; двоен (Вл. Георгиев и др., БЕР).

О Двоелика лопата. Диал. Човек, който често мени мнението си според обстоятелствата; непостоянен и двуличен, лицемерен човек.

ДВОЕЛЙЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Остар. 1. Който е с две проявления, с две лица; двойнствен. Тя [народняшката партия] бе двоелична на власт в цялата си вътрешна и външна политика, двоелична е и в опозиция по най-важните държавни въпроси, двоелична е и по състава в лицето на двамата си водители. Бълг., 1902, бр. 454, 1.

2. Двуличен, лицемерен, неискрен.

ДВОЕЛЙЧИЕ ср. Остар. Книж. Двули-чие. И вие се не срамувате да го [Панайот Хитов] наричате шпионин и мошеник! Времето ще да покаже кой какъв е .. Вие се сещате за какви неща говориме ние. Разбирате ли, че вашето двоеличие е станало и смешно, и противно? Л. Каравелов и Хр. Ботев, ЗК, 219.

ДВОЕЛЙЧНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Остар. Книж. Двуличност. Държавници, които прилагат на власт насилието като система, в опозиция се отличават със свойта щедрост на обещания, с най-неверо-ятни преструвки, с грозни лъжи и отвратителна двоеличност. Бълг., 1902, бр. 456,1.

ДВОЕЛОМЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Минер. Който двойно пречупва светлината. Калцитът обикновено има бял или жълтеникав цвят, а рядко е безцветен и прозрачен. Последният има свойство да раздвоява светлинните лъчи. Предметите, гледани през него, изглеждат двойни. Такъв калцит се нарича двоеломен. Геол. VIII кл, 30.

ДВОЕЛОМНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Опт. Свойство, качество на оптично анизо-тропните тела, каквито са повечето от кристалите, да пречупват светлината двойно.