Page:RBE Tom3.djvu/486

ГЪДЙЧКАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от гъдичкам и от гъдичкам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ГЪДЙЧНА. Вж. гъдичкам.

ГЪДУВАМ, -аш, несв._у непрех. Диал. Свиря на гъдулка.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ГЪДУВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от гъдувам.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ГЪДУЛАР, -ят, -я, мн. -и, м. Мъж, който свири на гъдулка. На трапезата един гъ-дулар подкара старовремска песен. Вековната мъка на равнината рукна в душата ми. А. Каралийчев, С, 73. Обърна поглед и към гъдуларя. Седеше облегнат на млад бук, подпрял гъдулката върху коляно. Й. Вълчев, СКН, 475. Имаше друг един по-стар човек от същото майчино ми село — Вишовград.. Той беше селски гъдулар и идеше в Търново по Великден, та ходеше да свири по къщята. П. Р. Славейков, Избр. пр П, 23.

ГЪДУЛАРИН, мн. гъдулари, м. Остар. сега простонар. Гъдулар. Девет дни и девет нощи пиха вино и пяха песни четиримата. Един стар едноок гъдуларин им свиреше. А. Каралийчев, ПС I, 21. Ала и аз имам кого да тача, имам ей, гъдуларино, и ти, песнопойко — извика гръмко разбойникът и пак удари с пестница по масата. Ст. За-горчинов, ДП, 478.

ГЪДУЛАРСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от гъдулар. Гъдуларска песен.

ГЪДУЛАРЧЕ, -та, ср. Умал. от гъдулар. Програмата е наредена от двамата учители, учителката и бай Божил кмета, който ще свири на кавал, като поканиха и кьоравото Чоре — гъдуларчето. Р, бр. 252,

1. — Звън, комарче, / гъдуларче, / звън, ко-марче, / за шамарче; / я до мен се / не допирай / и без време / не умирай! Чичо Стоян, ЧК, 64.

ГЪДУЛКА ж. Български народен лъков музикален инструмент с три или четири струни, направен от цял къс дърво, с тяло във форма на надлъжно прерязана круша и шийка, завършваща с главичка, който е широко разпространен; кеменче. — Имах една орехова гъдулка. Свирех с нея на хората, веселях им сърцата. А. Каралийчев, МИ,

28. Между тропота от нозе и подвиквания се нижеше глухата и еднообразна свирня на гъдулка. Ст. Загорчинов, ДП, 94. Едни от най-разпространените народни музикални инструменти у нас са гъдулката, кавалът и гайдата. Пеене V кл, 81. Няма Герчо дом, ни къща, ни ливади. / Ни занаят знае пари да извади... / Всичко има он една гъдулка, / троеструнна, яворова, с капак седефлия. / На шийката с огърлица, като млада булка. Елин Пелин, Съч. V, 94. Не си ли оня тъмен кръстопът, /утъпкан от безбройните цървули, / и не звучи ли страшната ти скръб / в пропуканата просяшка гъдулка? Ив. Пейчев, Избр. ст, 95.

ГЪДУЛЧИЦА ж. Умал. от гъдулка.

ГЪДЪЛВАМ, -аш, несв.\ гъдълна, -еш, мин. св. гъдълнах, св" прех. Диал. Погъде-личквам. От стеснение петелът премижа-ваше с оклюмнала глава. Деверът го гъдълна под крилото и извика: — Виж каква стока. Само за тамазлък! Г. Краев, Ч, 35. гъдълвам се, гъдълна се страд.

ГЪДЪЛВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ от гъдълвам и от гъдълвам се.

ГЪДЪЛНА. Вж. гъдълвам.

ГЪЖВА ж. Диал. 1. Преплетени в кръг и усукани жилави пръчки, които служат обикновено за прикрепване на нещо към кол. Портичката си стоеше затворена, прикачена с лескова гъжва. Кр. Григоров, ПЧ, 117. Полицейският стражар мина през малкия вратник на крайния широк двор, откачи гъжвата на голямата леса и отвори широко. Н. Попфилипов, БД, 9. Пове-тът е навит на гъжва, козарят провира ръката_л си през гъжвата и я нахлузва на рамото. Й. Радичков, СР, 8. За да запазят пътищата.., [въстаниците] набивали са колове и преплитвали с дебели гъжви от диви лози. Д. Маринов, СбНУ П, 100.

2. Тясно и дълго парче плат, увито около фес; чалма. Конниците бяха презрамчили пушки, червените дъна на фесовете им едва личаха от заскрежените гъжви, които бяха намотали над ушите си. Ив. Гайдаров, ДЧ, 47. На ниски столчета пред вратата бяха насядали десетина бедно облечени турци, кой с фес, кой с бяла гъжва на главата. А. Христофоров, А, 182. Пред тия се-ляне вървеше един стар турчин с огромна гъжва. Йв. Вазов, Съч. VI, 5. С каруци и коне из селото препускаха сватбари.., с бели дарове, завити като гъжва около главите им или прехвърлени през рамо. Й. Йовков, Ж, 1945, 65. В битолските и прилепските села навиват големи чалми от бял, малко прошарен плат, навити като гъжва кърпи. СбНУКШ ч. Ш, 287.

3. Прежда, навита по същия начин. Ст. Младенов, БТР I.

— Други форми: гъжба, гъжева и гъжова.

ГЪЖВАЛЙЯ, ед. неизм., мн. -ии, прил. Диал. 1. Който носи гъжва (във 2 знач.). Гъжвалии турци, българи с шарени торби, стройни черкези, шумни цигани извираха от страничните сокаци. Ст. Дичев, ЗС I, 101. В колите лежаха болни кадъни, помръзнали деца, вкочанясали гъжвалии старци. Г. Караславов, Избр. съч. X, 58.

2. Като същ. гъжвалйя, мн. -йи, м. Човек, обикн. турчин, който носи гъжва (във 2 знач.). — Обръщам се към турчина:.. „Аз ще се бора с тебе!“ Оня ме прекъсна и се смее: „Чакай да пораснеш“.. А гъжвалиите