Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/143“
м (Автоматични корекции) |
Mister sou (беседа | приноси) м (ilian4a) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕТРОМЕ`Т</b> <i>м. Диал.</i> Място, от което вятърът е издухал, измел снега; ветромети-ще. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕТРОМЕ`ТИЩЕ</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Диал.</i> Вет-ромет. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕТРОПОКАЗА`ЛЕЦ</b>, <i>мн.</i> -лци, след <i>числ.</i> -леца, <i>м</i>. <i>Остар.</i> Ветропоказател. <i>Много време вятърът остана западен, без да ся промени. Младите сякога със скръб поглеждаха на ветропоказалеца, който сякога сочеше запад.</i> П. Кисимов, ОА (превод), 36. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕТРОПОКАЗА`ТЕЛ</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, |
след <i>числ.</i> -я, <i>м.</i> 1. Уред, който показва посоката и скоростта на вятъра. <i>Второ звено направи дъждомера, ветропоказателя.</i> П. Проданов, С, 37. <i>От време на време долиташе прекъснатото тракане на ветропоказателя върху кулата.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 585. <i>Все по негова идея още на времето бяха прокарани две широки, извиващи чак до върха алеи, а на самия връх се издигаше дървена беседка с ветропоказател на покрива.</i> К. Калчев, ЖП, 96. // Приспособление за определяне посоката на вятъра. <i>Домът, който се виждаше през плетениците на же-лязната ограда, имаше островърхи кулич-ки и един централен купол с ветропоказател — тенекиен петел, както ни го описа Ян.</i> П. Славински, ПЩ, 493. | след <i>числ.</i> -я, <i>м.</i> 1. Уред, който показва посоката и скоростта на вятъра. <i>Второ звено направи дъждомера, ветропоказателя.</i> П. Проданов, С, 37. <i>От време на време долиташе прекъснатото тракане на ветропоказателя върху кулата.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 585. <i>Все по негова идея още на времето бяха прокарани две широки, извиващи чак до върха алеи, а на самия връх се издигаше дървена беседка с ветропоказател на покрива.</i> К. Калчев, ЖП, 96. // Приспособление за определяне посоката на вятъра. <i>Домът, който се виждаше през плетениците на же-лязната ограда, имаше островърхи кулич-ки и един централен купол с ветропоказател — тенекиен петел, както ни го описа Ян.</i> П. Славински, ПЩ, 493. | ||
| Ред 17: | Ред 17: | ||
2. <i>Прен. Разг.</i> Човек, който лесно и безпринципно променя своите възгледи и поведение, обикн. в зависимост от политическите условия. | 2. <i>Прен. Разг.</i> Човек, който лесно и безпринципно променя своите възгледи и поведение, обикн. в зависимост от политическите условия. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕТРОПРЕДПА`ЗЕН</b>, -зна, -зно, <i>мн.</i> -зни, <i>прил.</i> Който предпазва от вятър. <i>Вет-ропредпазен щит на сноповръзвачка.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕТРОУ`МЕН</b>, -мна, -мно, <i>мн.</i> -мни, <i>прил. Остар.</i> и <i>диал.</i> Вятърничав, лекомислен. <i>Но знаеш ли ти, че си едно ветроумно дете и играеш си с живота на шега, като безумно едно момиче.</i> Н. Бончев, Р (превод), <sup>71</sup>’ |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕТРОУПО`РЕН</b>, -рна, -рно, <i>мн.</i> -рни, <i>прил.</i> Обикн. за осветителни тела (лампа, фенер и под.) — който е устойчив на вятър. <i>В тясното коридорче Савата, с изцапани от саждите и газ ръце, палеше ветроупорния фенер.</i> В. Нешков, Н, 79. <i>Станах, запалих малката ветроупорна лампа и седнах на сандъчето с романите до леглото.</i> А. Христофоров, О, 60. <i>Огнивото е старовремска работа. Тоц имаше австрийска ветроупорна запалка.</i> И. Радичков, СР, 154. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕТРОУПО`РНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Качество на ветроупорен. <i>Макар [кранът] да се използва само като производствена мощност, управата с научноизследователска цел поиска да изпита неговата ветроу-порност и чакаше благоприятен момент.</i> Ст, 1970, бр. 1262, 3. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕТРОУСТО`ЙЧИВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който е устойчив на вятър. <i>Дъбът е ветро-устойчиво дърво.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕТРОХО`Д</b> <i>м.</i> Ветроходен плавателен съд. <i>От това място се открива далеч на изток морето. Навътре в него.., личи блестяща точка,.. Това е посребреното платно на смел ветроход на път към градеца Мичурин.</i> П. Петков, СП, 44. <i>И боровете стройни, що стенат в планините, / ний в копия и мачти да дигнем смело днес,</i> — / <i>Морвенски ветроходи да порят пак вълните, / Морвенски рог да прати към север бойна вест!</i> Т. Траянов, П, 91. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕТРОХО`ДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил.</i> 1. За плавателни съдове с платна — който се движи от вятъра. <i>Епохата на ветроходните кораби винаги е привличала въображението на хората и съвсем закономерно многобройните книги и филми на тази тема са се радвали на огромен успех.</i> МТР, |
2000, бр. 31, 26. <i>Далече навътре в морето белееше като крило ветроходна лодка.</i> Д. Добревски, БКН, 91. <i>Ветроходен кораб. Ветроходна яхта. Ветроходни съдове.</i> | 2000, бр. 31, 26. <i>Далече навътре в морето белееше като крило ветроходна лодка.</i> Д. Добревски, БКН, 91. <i>Ветроходен кораб. Ветроходна яхта. Ветроходни съдове.</i> | ||
| Ред 37: | Ред 37: | ||
3. Който се отнася до плавателни съдове с платна. <i>Прочете много книги по тактика на ветроходния спорт, изучи опита на най-добрите ветроходци в страната.</i> П. Льо-чев, ПБП, 49. | 3. Който се отнася до плавателни съдове с платна. <i>Прочете много книги по тактика на ветроходния спорт, изучи опита на най-добрите ветроходци в страната.</i> П. Льо-чев, ПБП, 49. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕТРОХО`ДЕЦ</b>, <i>мн.</i> -дци, <i>м.</i> 1. Специално обучен човек, който управлява ветроходен плавателен съд. <i>Той е добър ветроходец, познава морето, отдалеч усеща ветровете,.., пък и гребе като египетски роб.</i> Сл. Чернишев, ВМ, <b>6</b>. |
2. Спортист, който упражнява спортната дисциплина ветроходство. <i>На водните площи в околоградския район ще има и 16 водни бази за гребци и ветроходци.</i> ВН, 1962, бр. 3271, 2. | 2. Спортист, който упражнява спортната дисциплина ветроходство. <i>На водните площи в околоградския район ще има и 16 водни бази за гребци и ветроходци.</i> ВН, 1962, бр. 3271, 2. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕТРОХО`ДКА</b><b><sup>1</b></sup> <i>ж.</i> Жена ветроходец. |
<i>— Аз вече реших. Ще стана истинска вет-роходка — говореше Роза, без да забележи смущението на Антония.</i> П. Льочев, ПБП, | <i>— Аз вече реших. Ще стана истинска вет-роходка — говореше Роза, без да забележи смущението на Антония.</i> П. Льочев, ПБП, | ||
| Ред 47: | Ред 47: | ||
31. | 31. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВЕТРОХО`ДКА</b><b><sup>2</b></sup> <i>ж. Разг.</i> Ветроходна лодка; платноходка. <i>Сутрин рано, още призори, от заливите излизат пироги, кану и чудновати ветроходки, по които седят смели риболовци, а привечер край брега ги чакат жените им.</i> Н. Боев, Г, 13. <i>Моят помощник балансираше в ръцете си по шест купички и сякаш ходеше по палубата на ве-троходка — приклякваше,.., залиташе, но не изливаше нито капка от скъпоценната златиста чорба.</i> А. Гуляшки, ЗР, 191. |
| − | |||
Версия от 16:11, 19 май 2014
ВЕТРОМЕ`Т м. Диал. Място, от което вятърът е издухал, измел снега; ветромети-ще.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЕТРОМЕ`ТИЩЕ, мн. -а, ср. Диал. Вет-ромет.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЕТРОПОКАЗА`ЛЕЦ, мн. -лци, след числ. -леца, м. Остар. Ветропоказател. Много време вятърът остана западен, без да ся промени. Младите сякога със скръб поглеждаха на ветропоказалеца, който сякога сочеше запад. П. Кисимов, ОА (превод), 36.
ВЕТРОПОКАЗА`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и,
след числ. -я, м. 1. Уред, който показва посоката и скоростта на вятъра. Второ звено направи дъждомера, ветропоказателя. П. Проданов, С, 37. От време на време долиташе прекъснатото тракане на ветропоказателя върху кулата. Ст. Дичев, ЗС I, 585. Все по негова идея още на времето бяха прокарани две широки, извиващи чак до върха алеи, а на самия връх се издигаше дървена беседка с ветропоказател на покрива. К. Калчев, ЖП, 96. // Приспособление за определяне посоката на вятъра. Домът, който се виждаше през плетениците на же-лязната ограда, имаше островърхи кулич-ки и един централен купол с ветропоказател — тенекиен петел, както ни го описа Ян. П. Славински, ПЩ, 493.
2. Прен. Разг. Човек, който лесно и безпринципно променя своите възгледи и поведение, обикн. в зависимост от политическите условия.
ВЕТРОПРЕДПА`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Който предпазва от вятър. Вет-ропредпазен щит на сноповръзвачка.
ВЕТРОУ`МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Остар. и диал. Вятърничав, лекомислен. Но знаеш ли ти, че си едно ветроумно дете и играеш си с живота на шега, като безумно едно момиче. Н. Бончев, Р (превод), 71’
ВЕТРОУПО`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Обикн. за осветителни тела (лампа, фенер и под.) — който е устойчив на вятър. В тясното коридорче Савата, с изцапани от саждите и газ ръце, палеше ветроупорния фенер. В. Нешков, Н, 79. Станах, запалих малката ветроупорна лампа и седнах на сандъчето с романите до леглото. А. Христофоров, О, 60. Огнивото е старовремска работа. Тоц имаше австрийска ветроупорна запалка. И. Радичков, СР, 154.
ВЕТРОУПО`РНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на ветроупорен. Макар [кранът] да се използва само като производствена мощност, управата с научноизследователска цел поиска да изпита неговата ветроу-порност и чакаше благоприятен момент. Ст, 1970, бр. 1262, 3.
ВЕТРОУСТО`ЙЧИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е устойчив на вятър. Дъбът е ветро-устойчиво дърво.
ВЕТРОХО`Д м. Ветроходен плавателен съд. От това място се открива далеч на изток морето. Навътре в него.., личи блестяща точка,.. Това е посребреното платно на смел ветроход на път към градеца Мичурин. П. Петков, СП, 44. И боровете стройни, що стенат в планините, / ний в копия и мачти да дигнем смело днес, — / Морвенски ветроходи да порят пак вълните, / Морвенски рог да прати към север бойна вест! Т. Траянов, П, 91.
ВЕТРОХО`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. За плавателни съдове с платна — който се движи от вятъра. Епохата на ветроходните кораби винаги е привличала въображението на хората и съвсем закономерно многобройните книги и филми на тази тема са се радвали на огромен успех. МТР,
2000, бр. 31, 26. Далече навътре в морето белееше като крило ветроходна лодка. Д. Добревски, БКН, 91. Ветроходен кораб. Ветроходна яхта. Ветроходни съдове.
2. Който се състои от плавателни съдове с платна. Навлязохме в зоната на пасатите. За моряците от ветроходния флот тази зона е любимата част от океана. Д. Богданов, ТА, 18.
3. Който се отнася до плавателни съдове с платна. Прочете много книги по тактика на ветроходния спорт, изучи опита на най-добрите ветроходци в страната. П. Льо-чев, ПБП, 49.
ВЕТРОХО`ДЕЦ, мн. -дци, м. 1. Специално обучен човек, който управлява ветроходен плавателен съд. Той е добър ветроходец, познава морето, отдалеч усеща ветровете,.., пък и гребе като египетски роб. Сл. Чернишев, ВМ, 6.
2. Спортист, който упражнява спортната дисциплина ветроходство. На водните площи в околоградския район ще има и 16 водни бази за гребци и ветроходци. ВН, 1962, бр. 3271, 2.
ВЕТРОХО`ДКА1 ж. Жена ветроходец.
— Аз вече реших. Ще стана истинска вет-роходка — говореше Роза, без да забележи смущението на Антония. П. Льочев, ПБП,
31.
ВЕТРОХО`ДКА2 ж. Разг. Ветроходна лодка; платноходка. Сутрин рано, още призори, от заливите излизат пироги, кану и чудновати ветроходки, по които седят смели риболовци, а привечер край брега ги чакат жените им. Н. Боев, Г, 13. Моят помощник балансираше в ръцете си по шест купички и сякаш ходеше по палубата на ве-троходка — приклякваше,.., залиташе, но не изливаше нито капка от скъпоценната златиста чорба. А. Гуляшки, ЗР, 191.
