Page:RBE Tom1.djvu/1063

мръзналата още езерна вода. 3. Сребров, Избр. разк., 117. Седим на терасата, а под нас внезапният вятър бърчи синьозелените води на басейна. С. Северняк, ОНК, 226. бърча се страд.

БЪРЧА СЕ несв., непрех. 1. За кожа на лице, ставам на бръчки; бръчкам се, сгърчвам се. Минка беше затворила очи и, пребледняла, охкаше, виеше проточено като малко кученце_ь лццето й все повече се бърчеше от болка. И. Йовков, ЖС, 25. Борис си извади спестовна книжка, измъкваше я вечер.., все смяташе нещо и челото му се бърчеше. Н. Тихолов, ДКД, 45.

2. За водна повърхност и под. — ставам на вълни, на бразди. До едно място езерото бе гладко и с кристална повърхност, хвана да се къдри и бърчи, ветрец повея и наду силно платното. Ив. Вазов, Съч. XVI, 181. Вятър нямаше, а житата, поизбуяли вече и завили черната угар, се бърчеха на малки вълнички. Кл. Цачев, ГЗ, 101.

БЪРЧАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Обикн. за лице на човек — който е покрит с бръчки; бръчкав, набръчкан. На бърчаво-то лице на Мерджанът се търкулнаха сълзи. Ив. Вазов, Съч. XXV, 123.

БЪРЧАНКА ж. Диал. Везана риза с набор около пазвения разрез и вратната извивка. — Кмете-ее... другарю председател... — викаше тя и я избиваше на плач. — Какво е станало ма? — изстъпи се на отсрещния бряг Костадин, като оправи бър-чанката си, налепена с перушина. Ст. Даскалов, CJI, 161.

БЪРЧЕНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бърча и от бърча се. Забелязваше се доста силно бърчене на водното равнище. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 77.

БЪРЧЕНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Бръчник.

БЪРЧИ`НА ж. Диал. Баир, хълм, бърдо. Напреко през дола, до острещната бърчи-на, през храсталаците беше изсечена права пътека. А. Русев, ПЗ, 94. Звънът на стадата остана зад нас и едва се чуваше иззад бърчините. А. Дончев, BP, 22.

БЪРЧИ`НКА ж. Диал. Умал. от бърчи-на; малка бърчина. Тримата войници се спуснаха през бялата бърчинка към окопа на немците. 3. Сребров, Избр. разк., 119.

БЪРША, -еш, мин. св. бърсах, прич. мин. св. деят. бърсал, несв., прех. 1. Премахвам мръсотията от повърхността на нещо чрез триене, обикн. с помощта на парцал, кърпа, с ръка и под.; трия, чистя. „Офицерът е най-културният гражданин на държавата“ — често споменаваше той, парфюмираше косата си и мореше ординар-ците да бършат прозорци, маси и кресла и да лъскат паркета. X. Русев, ПС, 37. Когато Гърбуна бършеше масите или сечеше дърва,.., той често се изправяше, и се заглеждаше нейде в земята и се замисляше. Д. Немиров, Д N 9, 78. Хазяйката му почистваше стаята всяка седмица,.., — бършеше прах. М. Грубешлиева, ПП, 124. 2. Премахвам с триене вода, влага от повърхността на нещо, за да го направя сухо, да отстраня водата, влагата; изсушавам, трия. Раца Кочовица влезе в тяхната си стая, като бършеше мокрите си ръце с престилката. Току-що бе измила съдовете. Д. Талев, ПК, 99. Тя току-що беше мила краката си и сега ги бършеше. Г. Райчев, ЗК, 57. Свито в ъгъла на кочията, русото девойче ронеше едри сълзи, а пък неговата бавачка бършеше бузите му и думаше: — Не плачи, пиленце, не плачи. А. Каралийчев, ПГ, 89. Той пи с бакъреното тасче и като си бършеше устата и гледдше, Божура с не дотам добри очи, каза и`. Й. Йовков, СЛ, 71. От жегата той беше станал още jio-червен, бършеше потта си и пъшкаше. Й. Йовков, Ж, 1945, 159. Рукия се беше хванала за ръката ми и бършеше сълзите си. Л. Александрова, ИЕЩ, 208. бърша се I. Страд. от бърша. ii. Възвр. от оърша. И спалнята им неразтребена.., а пък кърпата им за лице — сякаш цигани са се бърсали с нея! Чудомир, Избр. пр, 38. — Тая лой от що е? — Бърсах се бе, бърсах, бърсах се, като ядох. Ц. Гинчев, ГК, 179.

БЪТАМ, -аш, несв., прех. Диал. Хвърлям пръчка така, че да се удря в целта и да се премята; играя на бътанка. бътам се страд.

— От рум. bati 'голяма и дълга тояга, надебелена в единия си край*.

БЪТАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от бътам и от бътам се.

БЪТАНКА ж. Диал. Детска пастирска игра с гъвкава пръчка, която се бътва.

БЪТВАМ, -аш, несв.\ бътна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. бътнат, св., прех. Диал. Бътам веднъж или изведнъж. То било тежка работа връзването! Уж надвивах на мнозина,.., скачах с овчарската тояга най-високо,.. и бътвах пръчката най-добре, ама тука клекнах... Ст. Даскалов, БП 93. бът-вам се, бътна се страд.

БЪТВАНЕ, ср. Диал. Отгл. същ. от бътвам и от бътвам се.

БЪТЕРФЛАЙ, мн. няма, м. Спорт. Плувен стил, при който двете ръце се изваждат над водата напред и загребват едновременно надолу и назад, а краката извършват едновременно бързо и гъвкаво движение.

— От англ. butterfly 'пеперуда'.

БЪТКАМ, -аш, несв., прех. Диал. Хвърлям, премятам, тръшкам. Тя едва сега усети умората и все повече оставяше работата в ръцете на Деко. Само той не преставаше да бътка неуморно като живи хора чувалите. Ст. Даскалов, СЛ, 274. бъткам се страд.