Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/50“
м (Автоматични корекции) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>властта му над Египет все още била оспорвана.</i | + | <i>властта му над Египет все още била оспорвана.</i> В. Мутафчиева, КВ, 318. |
| − | — От. фр. | + | — От. фр. vassalité. |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВАСА`ЛНОСТ</b>, -тта` <i>мн.</i> няма, <i>ж. Истор. Рядко</i>. <i>Отвл. същ. от</i> васален; зависимост, подчиненост. <i>България била самостоятелна държава, която не може вече да живее под опекунството на когото и да е било, нито под никаква дипломатическа васалност.</i> Пл, 1934, бр. 1554, 3. <i>Германското правителство се съгласи да приеме пратениците, но един по един, а не заедно, защото в противен случай щяло да стане нужда предвид на васалността на княжеството да ги представи турският посланик.</i> С. Радев, ССБ II, 518. |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВАСА`ЛСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Истор.</i> Който е присъщ, свойствен на васал. <i>Най-после властта господарска начнала да става по-яка; а властта папска и васалска, и владичеството на християнско да отслабва.</i> Г. Йошев, КВИ (превод), 245. <i>Васалски задължения.</i> <i>Васалски права.</i> <i>Васалски отношения.</i> | |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВАСА`ЛСТВО</b> <i>ср. Истор.</i> Васалитет (в 1 знач.). <i>Те [някои големи феодали] воювали със съседните държави, .. поставяли се под васалството на чужди владетели, обединявали се с враговете на Търновския цар.</i> Ист. X и XI кл, 80. |
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВА`СЕРМАН</b> <i>м. Разг.</i> Васерманова реакция. |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | <b> | ||
— От нем. собств. | — От нем. собств. | ||
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВА`СЕРМАНОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил</i>. Само в съчет. <b>Васерманова реакция</b>. <i>Мед.</i> Серологичен метод за установяване на сифилисна зараза в човешкия организъм. |
— От нем. собств. | — От нем. собств. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВАСИЛА`Р</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м. Диал.</i> Сурвакар; василичар. <i>Стани нине, господине, стани, Стано, отвори ни, / ния не сме лоши ора, / на` сме ние добри гости, / добри гости, коледари, / коледари, василари</i>. Нар. пес., СбНУ XLVI, 318. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВАСИЛЕ`ВС</b> <i>м. Истор.</i> 1. В древна Гърция преди създаването на робовладелската държава — титла на племенен вожд. | ||
| − | + | 2. Лице с такава титла. | |
| − | + | 3. Във Византийската империя — титла на император. <i>Василевс Василий II.</i> | |
| − | + | 4. Лице с такава титла. <i>Византийците знаеха — тези бегълци рано-късно щяха да приемат християнството, щяха да станат най-верни войници на василевса за всички нови войни срещу България.</i> Й. Вълчев, СКН, 8. <i>На трона седеше сух, висок старец… Това беше василевсът — императорът Мануил Палеолог.</i> П. Константинов, ПИГ, 37. <i>В големия далечен град на василевсите и все по-нашироко низ цялата империя кипеше недоволство против Василия втори и против близките му люде, които не бяха много.</i> Д. Талев, С II, 93. <i>Византия е неспокойна. Новият й василевс Василий II подхваща четири похода срещу Охридска България</i>. П. Мирчев, К, 10. | |
| − | <b> | + | — От гр. βασιλεὐς. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВАСИЛЕ`ВСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Истор.</i> Който се отнася до василевс. <i>И всичко бих отдал .. — и драгоценностите на дома си, и златото, и почестите василевски, .. за да изкупя само част от лябовта й прежна.</i> П. Константинов, ПИГ, 55. <i>Василевска корона.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВАСИЛИЧА`Р</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м. Диал.</i> 1. Сурвакар; василар. | ||
| − | + | 2. Мъж, преоблечен със смешни дрехи като старец, който в нощта срещу Нова година ходи по къщите да изпраща старата година и да посреща новата. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | ||
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВАСИЛИЧА`РКА</b> <i>ж. Диал</i>. Сурвачка, сурвакница. |
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | ||
| − | + | ---- | |
| − | <b> | + | <b>ВАСИЛИЧА`РСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Който се отнася до василичар. <i>Василичарски песни.</i> <i>Василичарска дружина.</i> |
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВАСИ`ЛОВДЕН</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> Християнски празник — денят на св. Васил, първи януари. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВАСИ`Я</b>, -и`ята, <i>мн.</i> -и`и, <i>м. Остар.</i> и <i>диал.</i> Настойник, опекун на малолетен или непълнолетен; отчув. <i>Кога умре някой и останат децата му малки сирачета, тогава се нарежда от общината един настойник от ближните роднини .. Него наричат настойник, васия.</i> С. Бобчев, Н, 1885-1884, кн. 3-4, 363. <i>Ако онези, които съдружествено притежават земи .. са несъвършенолетни, тогази онези земи, които идат за подяла, .. поделят са чрез техните настойници (васии).</i> ДЗОИ II, 12. | ||
| − | + | — От араб. през тур. vasi | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВАТ</b>, ва`тът, ва`та, <i>мн.</i> ва`тове, след <i>числ.</i> ва`та, <i>м. Физ.</i> Единица за измерване на електрическа или механическа мощност, равна на работа един джаул за една секунда. <i>Електрическа крушка с мощност 100 вата.</i> | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
— От англ. собств. | — От англ. собств. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВА`ТА</b> <i>ж.</i> 1. Леко сплъстен памук или дреб, който се употребява за подплънка на дрехи. <i>Нейният съпруг — с възглавнички от вата върху раменете си, за да изглежда по-едър, се разхождаше около масата.</i> А. Гуляшки, ЗР, 92. <i>Обухме меки панталони, върху тях нахлузихме памуклийки, ватата им бе дебела може би два пръста.</i> Й. Радичков, НД, 128. <i>Шивашка вата.</i> | ||
| − | + | 2. <i>Разш. Спец.</i> Със съгл. опред. Пухкав леко сплъстен пласт от различни влакна (памучни, изкуствени, азбестови, стъклени и др.), който има разнообразно приложение. <i>Медицинска</i> | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
Версия от 02:21, 24 април 2014
властта му над Египет все още била оспорвана. В. Мутафчиева, КВ, 318.
— От. фр. vassalité.
ВАСА`ЛНОСТ, -тта` мн. няма, ж. Истор. Рядко. Отвл. същ. от васален; зависимост, подчиненост. България била самостоятелна държава, която не може вече да живее под опекунството на когото и да е било, нито под никаква дипломатическа васалност. Пл, 1934, бр. 1554, 3. Германското правителство се съгласи да приеме пратениците, но един по един, а не заедно, защото в противен случай щяло да стане нужда предвид на васалността на княжеството да ги представи турският посланик. С. Радев, ССБ II, 518.
ВАСА`ЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който е присъщ, свойствен на васал. Най-после властта господарска начнала да става по-яка; а властта папска и васалска, и владичеството на християнско да отслабва. Г. Йошев, КВИ (превод), 245. Васалски задължения. Васалски права. Васалски отношения.
ВАСА`ЛСТВО ср. Истор. Васалитет (в 1 знач.). Те [някои големи феодали] воювали със съседните държави, .. поставяли се под васалството на чужди владетели, обединявали се с враговете на Търновския цар. Ист. X и XI кл, 80.
ВА`СЕРМАН м. Разг. Васерманова реакция.
— От нем. собств.
ВА`СЕРМАНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съчет. Васерманова реакция. Мед. Серологичен метод за установяване на сифилисна зараза в човешкия организъм.
— От нем. собств.
ВАСИЛА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Диал. Сурвакар; василичар. Стани нине, господине, стани, Стано, отвори ни, / ния не сме лоши ора, / на` сме ние добри гости, / добри гости, коледари, / коледари, василари. Нар. пес., СбНУ XLVI, 318.
ВАСИЛЕ`ВС м. Истор. 1. В древна Гърция преди създаването на робовладелската държава — титла на племенен вожд.
2. Лице с такава титла.
3. Във Византийската империя — титла на император. Василевс Василий II.
4. Лице с такава титла. Византийците знаеха — тези бегълци рано-късно щяха да приемат християнството, щяха да станат най-верни войници на василевса за всички нови войни срещу България. Й. Вълчев, СКН, 8. На трона седеше сух, висок старец… Това беше василевсът — императорът Мануил Палеолог. П. Константинов, ПИГ, 37. В големия далечен град на василевсите и все по-нашироко низ цялата империя кипеше недоволство против Василия втори и против близките му люде, които не бяха много. Д. Талев, С II, 93. Византия е неспокойна. Новият й василевс Василий II подхваща четири похода срещу Охридска България. П. Мирчев, К, 10.
— От гр. βασιλεὐς.
ВАСИЛЕ`ВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който се отнася до василевс. И всичко бих отдал .. — и драгоценностите на дома си, и златото, и почестите василевски, .. за да изкупя само част от лябовта й прежна. П. Константинов, ПИГ, 55. Василевска корона.
ВАСИЛИЧА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Диал. 1. Сурвакар; василар.
2. Мъж, преоблечен със смешни дрехи като старец, който в нощта срещу Нова година ходи по къщите да изпраща старата година и да посреща новата.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ВАСИЛИЧА`РКА ж. Диал. Сурвачка, сурвакница.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ВАСИЛИЧА`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който се отнася до василичар. Василичарски песни. Василичарска дружина.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ВАСИ`ЛОВДЕН, мн. няма, м. Християнски празник — денят на св. Васил, първи януари.
ВАСИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. Остар. и диал. Настойник, опекун на малолетен или непълнолетен; отчув. Кога умре някой и останат децата му малки сирачета, тогава се нарежда от общината един настойник от ближните роднини .. Него наричат настойник, васия. С. Бобчев, Н, 1885-1884, кн. 3-4, 363. Ако онези, които съдружествено притежават земи .. са несъвършенолетни, тогази онези земи, които идат за подяла, .. поделят са чрез техните настойници (васии). ДЗОИ II, 12.
— От араб. през тур. vasi
ВАТ, ва`тът, ва`та, мн. ва`тове, след числ. ва`та, м. Физ. Единица за измерване на електрическа или механическа мощност, равна на работа един джаул за една секунда. Електрическа крушка с мощност 100 вата.
— От англ. собств.
ВА`ТА ж. 1. Леко сплъстен памук или дреб, който се употребява за подплънка на дрехи. Нейният съпруг — с възглавнички от вата върху раменете си, за да изглежда по-едър, се разхождаше около масата. А. Гуляшки, ЗР, 92. Обухме меки панталони, върху тях нахлузихме памуклийки, ватата им бе дебела може би два пръста. Й. Радичков, НД, 128. Шивашка вата.
2. Разш. Спец. Със съгл. опред. Пухкав леко сплъстен пласт от различни влакна (памучни, изкуствени, азбестови, стъклени и др.), който има разнообразно приложение. Медицинска
