Page:RBE Tom1.djvu/1048

живя ти, а аз седем години — бълнувах за щастие. Р. Стоянов, М, 41. — До колко се обичат, аз не зная, жена ми загатна нещо си,.. — Аз знам навярно от жените, че момичето е влюбено и все сина ти бълнува. Ц. Гинчев, ГК, 160. Тях [нивите] бълнуваше той, те му бяха оживели на сърце. —Да бъда жив — казваше — до петстотин уврата да ги направя. Ц. Церковски, Съч. III, 266. Легнеше ли, станеше ли, все за нея мислеше, за нея бълнуваше. К. Величков, Н, 1884, кн. 5-6, 395. бълнувам се страд.

БЪЛНУВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от бълнувам и от бълнувам се. Ако спеше, среше с чести прекъсвания, с бълнувания. И. Йовков, ПК, 200. Борис изпадаше ту в пълно безсъзнание, ту в бълнуване и борба с кошмарните призраци. Д. Димов, Т, 540.

БЪЛНУВАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Бълнуване. Отровен воздух изново са раз-пиле у стаята:.. Само едно неразбрано бъб-рение и бълнувание са чуваше. Ил. Блъсков, ПБ III, 40.

БЪЛНЯ, -йш, мин. св. -йх, несв., прех. Диал. Бълнувам (в 1 знач.). Сън съм сънила, мани му, сън съм сънила. / Сън съм бълни-ла, мани му, сън съм бълнила. Нар. пес., СбНУ XXV, 45.

БЪЛХА ж. 1. Дребно безкрило насекомо със задни крака, приспособени за скачане, което живее като паразит по човека и животните. Pulex irritans. — Ох, много бях уморен — цяла нощ не мигнах. Като ме нападнаха едни бълхи, кръвчицата ми изсмукаха! К. Петканов, МЗК, 167. Той дълго време не можа да заспи, хапан от бълхи и дървеници. Ив. Вазов, Съч. XII, 116. — Стани, Жар, отърси се братко — рече Янко. — Отърси се в тоя хубав сняг, да събориш от себе си бълхите. Ем. Станев, ПЕГ, 21. Лято без бълхи не бива. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 259. У сиромаха въшки и бълхи, друго не търси. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 184.

2. Общо название на насекоми и вредители по растенията. Ленена бълха. Листна бълха. Житна стеблена бълха. О Водна бълха. Малко сладководно раче с прозрачно тяло от разреда хрилоноги, което живее в застояли води. Daphnia. > Бая си за (на) бълхи<те>. Разг. Недоволен съм и си приказвам, говоря на себе си. Гаврил: Бай Гунчо, какво си приказващ сам? — Гунчо Митин: — Бая си за бълхи. Й. Йовков, А, 7-8. Бълха <не> ще ме ухапе (бълха ме ухапа). Разг. Ирон. Не ще понеса (не понесох) чувствителна загуба, не ще пострадам (не пострадах). — Да беше ударил една Идириза, нямаше кой да посегне на парите му. А той взе, че зашепи, и то не с една, а с две шепи! — Бълха дори не го ухапа! — забеляза Бате Коле при един разговор. К. Петканов, СВ, 203. За (заради) бълхата изгарям юргана (чергата). Разг. Дребнав, неразумен съм и за маловажни неща жертвам големите. Надула се бълхата да избъл-ва слива. Разг. Ирон. За някой, който се наема с нещо, без да е необходимо, без нужда. Потайвам се (спотайвам се / спотая се) като бълха в гащи. Разг. Много старателно се потайвам, (спотайвам). Пускам / пусна (турям / туря) бълха в ухото някому. Разг. Създавам някому неоснователно безпокойство. Търся вълна под езика на бълхата. Диал. Ирон. Върша нещо напълно безсмислено.

— Други (диал.) форми: болва, бъала, бълва, бъйла.

БЪЛХАРНИК, мн. -ци, м. Разг. 1. Помещение с много бълхи. 2. Дреха, завивка, постилка, пълна с бълхи.

БЪЛХИ`ЦА ж. Умал. от бълха, малка бълха; бълхичка, бълхица.

БЪЛХИ`ЩЕ, мн. -а, ср. Увел. от бълха; голяма едра бълха.

БЪЛХЛИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Бълшив (в 1знач.) Бълхливо коте.

БЪЛХОСЕРКА ж. Диал. Бълхосранка.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.

БЪЛХОСРАНКА ж. Диал. Следа от бълха върху дреха. Пра, пра, пък бълхос-ранките личат по ризата. СбНУ XIV, 41.

— От T. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

БЪЛХОТИНА ж. Диал. Оцапано от бълха място на долна дреха.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник, 1951.

БЪЛША, -иш, мин. св. -их, несв., прех. Диал!. Пощя бълхи; бълшевя. бълша се страд. и възвр.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

БЪЛШАВ,-а, -о, мн. -и, прил. Диал. Бълшив (в 1 знач.).

— От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.

БЪЛШАСАМ. Вж. бълшасвам. БЪЛШАСВАМ, -аш, несв.\ бълшасам, -аш, св., непрех. Диал. Нападнат съм от бълхи, завъждам бълхи.

— От T. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

БЪЛШАСВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от бълшасвам.

— От T. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

БЪЛШЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от бълха; малка бълха, бълхичка.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.

БЪЛШЕВЕНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от бълшевя и от бълшевя се.

БЪЛШЕВЯ, -йш, мин. св. -йх, несв., прех. Диал. Бълша. бълшевя се страд. и възвр.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.