Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/1057“
м (Туй-онуй) |
Mister sou (беседа | приноси) м (niki-6-a) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
3. <i>Поет.</i> Който трае кратко време, който отминава бързо; краткотраен. <i>И душата ожедняла / за любов, любов ще иска. / Лаври, гроби ще забрави, / злост и слава бързо-течна.</i> Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 157. <i>Предели аз не виждам сред размаха свой; / на мигновенията бързотечни / изгубих тягостния брой.</i> П. <i>К.</i> Яворов, Съч. I, 160. | 3. <i>Поет.</i> Който трае кратко време, който отминава бързо; краткотраен. <i>И душата ожедняла / за любов, любов ще иска. / Лаври, гроби ще забрави, / злост и слава бързо-течна.</i> Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 157. <i>Предели аз не виждам сред размаха свой; / на мигновенията бързотечни / изгубих тягостния брой.</i> П. <i>К.</i> Яворов, Съч. I, 160. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЪРЗОТЕ`ЧНО</b>. <i>Поет. Нареч. от</i> бър-зотечен. <i>Часовете летят бързотечно / и затихват из пусти земи.</i> Сл. Красински, 30. 120. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЪРЗОТИ`Я</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Диал.</i> Бързане. <i>Сега от бързотия тя не беше прибрала косата си и сплитката се люлееше на гърба й като заплетена конска опашка.</i> Ст. Чилингиров, ПЖ 153. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЪРЗОХО`Д</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Бързо-ходен. <i>Без директора Куртев — обади се Рангел Илиев,.. — няма да се оправите. Дано го намерите, че е бързоход като невестулка...</i> Ст. Станчев, HP, 40. <i>След това почваше кушията, надпрепускването с конете. „Да видим конете, кой е по-сербез и по-бързоход“.</i> Ив. Хаджийски, БДНН, 162. <i>Бързоход трактор.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЪРЗОХО`ДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил.</i> 1. Който ходи или се движи бързо. <i>Не, ще върви бавно, за да стигне колкото се може по-късно. А през това време по-бър-зоходните нейни приятелки може би ще я настигнат.</i> Г. Караславов, ОХ Ш, 261. <i>— Една бързоходна моторна лодка ще вземе разстоянието дотук не за дни, както ние сега, а за часове.</i> П. Спасов, ХлХ, 317. <i>Вече е готов и работи бързоходният асансьор, който за кратко време ще изкачва хората от партера до 14 етаж.</i> ВН, 1959, бр. 2526, |
<i>1. Бързоходна лека кола. Бързоходен кораб.</i> | <i>1. Бързоходна лека кола. Бързоходен кораб.</i> | ||
| Ред 13: | Ред 13: | ||
2. За машина, съоръжение — който работи с голяма бързина. <i>Тя заработи на 8 бързо-ходни машини.</i> РД, 1950, бр. 272, 3. <i>Преминах на четири, после на шест, на осем, десет и дванадесет бързоходни станове.</i> ОФ, 1950, бр. 1883, 2. | 2. За машина, съоръжение — който работи с голяма бързина. <i>Тя заработи на 8 бързо-ходни машини.</i> РД, 1950, бр. 272, 3. <i>Преминах на четири, после на шест, на осем, десет и дванадесет бързоходни станове.</i> ОФ, 1950, бр. 1883, 2. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЪРЗХО`ДЕЦ</b>, <i>мн.</i> -дци, <i>м.</i> 1. Човек, който ходи, върви много бързо. <i>Висок, слабо-ват мъж,.., той беше такъв бързоходец, та дорде кучетата още лаят в едната махала, гласът му се чуваше в другата.</i> Кр. Григоров, ПЧ, 182. <i>Бързоходец, ден през ден той хвърчеше по преките пътеки над непристъпните урви до гара Лъкатник.</i> Р. Ликова, ВК, 24. |
2. В миналото — специален гшатеник, на който било възлагано да носи бързо вести; вестител. <i>По същото време бързоходец на битолската българска община донесе в Преспа и предаде лично на председателя на преспанската община следното писмо.</i> Д. Талев, ПК, 642. <i>В същата тази нощ бързоходец напуска Рим на път за Венеция.</i> И. Спасова, ЧК (превод), 21. <i>Пристигна бързоходец и обади, че голяма сила българска</i> | 2. В миналото — специален гшатеник, на който било възлагано да носи бързо вести; вестител. <i>По същото време бързоходец на битолската българска община донесе в Преспа и предаде лично на председателя на преспанската община следното писмо.</i> Д. Талев, ПК, 642. <i>В същата тази нощ бързоходец напуска Рим на път за Венеция.</i> И. Спасова, ЧК (превод), 21. <i>Пристигна бързоходец и обади, че голяма сила българска</i> | ||
| Ред 21: | Ред 21: | ||
3. <i>Остар.</i> Човек, който разнася писма; куриер. <i>И на края на всеки месец, гдето и да бяха, получавах се по едно писмо от майка си всегда с същий бързоходец. Той ми предава писмото, зема отговор от мене и си отива.</i> К. Величков и др., ЛБ (превод), 24. | 3. <i>Остар.</i> Човек, който разнася писма; куриер. <i>И на края на всеки месец, гдето и да бяха, получавах се по едно писмо от майка си всегда с същий бързоходец. Той ми предава писмото, зема отговор от мене и си отива.</i> К. Величков и др., ЛБ (превод), 24. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЪРЗОХО`ДКА</b> <i>ж. Спец.</i> Печатарска машина със спиращ се цилиндър, която дава бърз печат. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЪРЗОХО`ДНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Качество на бързоходен. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЪРЗОХО`ДЧЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Нар.-поет.</i> Епитет на бърз кон. <i>Дели Белю Грозданка открадна. . / Ой та тебе конче бързоходче / .. / ако ти пристигнеш Грозданчица / по планина, по агликовина, / гривата ти конче ша обнижа/ със дребен, ситен маргарит. / .. /Ако ли Грозданка не пристигнеш, / главата конче ша ти отрежа.</i> Нар. пес., СбНУ XXVI, 131. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БЪРЗЯ</b>, -йш, <i>мин. св.</i> -йх, <i>несв., непрех. Диал.</i> 1. Вървя бързо. | + | <b>БЪРЗЯ`</b>, -йш, <i>мин. св.</i> -йх, <i>несв., непрех. Диал.</i> 1. Вървя бързо. |
2. За река, поток — тека бързо. <i>На брега на една река растяла кичеста върба. Ден и нощ реката бързяла край нея, ронела брега и най-сетне изкопала под върбата дълбок подмол?</i> Хр. Пелитев, ХО, 141. БЪРЗЯ СЕ <i>несв., непрех. Диал.</i> Надпревар-варвам се с някого. <i>Двоица ще се бият... Пашата изкарал един ат и арапин. Милош наредил едного, кой е юнак. — „Ше се бързиш с тоа арапин! — Или ше го посечеш, или ше та посече!“</i> Нар. прик., СбНУ, XLI, 436. | 2. За река, поток — тека бързо. <i>На брега на една река растяла кичеста върба. Ден и нощ реката бързяла край нея, ронела брега и най-сетне изкопала под върбата дълбок подмол?</i> Хр. Пелитев, ХО, 141. БЪРЗЯ СЕ <i>несв., непрех. Диал.</i> Надпревар-варвам се с някого. <i>Двоица ще се бият... Пашата изкарал един ат и арапин. Милош наредил едного, кой е юнак. — „Ше се бързиш с тоа арапин! — Или ше го посечеш, или ше та посече!“</i> Нар. прик., СбНУ, XLI, 436. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЪРКАДА`Н</b> <i>м. Диал.</i> Качамак. |
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЪРКА`ЛКА</b> <i>ж.</i> 1. Голяма лъжица с дълга дръжка, с която се бърка ястие, сладко и др. при готвене. |
2. Уред или приспособление към машина за разбиване на нещо. <i>Оловото се разбърква с помощта на преносима с мостов кран бъркалка.</i> Д. Димитров, ОХТ II, 122. <i>Обикновено казанът за варене [на захарен сироп] е снабден с автоматична бъркалка.</i> А. Генадиев и др., ТЗ, 25. | 2. Уред или приспособление към машина за разбиване на нещо. <i>Оловото се разбърква с помощта на преносима с мостов кран бъркалка.</i> Д. Димитров, ОХТ II, 122. <i>Обикновено казанът за варене [на захарен сироп] е снабден с автоматична бъркалка.</i> А. Генадиев и др., ТЗ, 25. | ||
| − | + | ◇ <b>Станал селска бъркалка</b>. <i>Разг.</i> Употребява се иронично за човек, когото използват за всякакви услуги. | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЪ`РКАЛО</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Диал.</i> Ръжен за разбъркване на жарава. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЪ`РКАМ</b><sup>1</sup>, -аш, <i>несв., непрех.</i> 1. Пъхам, мушкам ръката си в нещо, някъде, обикн. за да намеря, взема, извадя нещо. <i>Стефчов отиде и взе да бърка в джеба на сетрето си.</i> Ив. Вазов, Съч. ХХШ, 22. <i>— Тъй де, бъркам в торбата — няма хляб, няма лук, няма сол и пипер.</i> В. Нешков, Н, 11. <i>— Недей така, не викай, нищо ти няма, момче!</i> |
<i>— успокояваше го Гарибалдов и вече бъркаше в раницата си за походната аптечка.</i> Д. | <i>— успокояваше го Гарибалдов и вече бъркаше в раницата си за походната аптечка.</i> Д. | ||
| − | |||
Версия от 12:07, 10 април 2014
3. Поет. Който трае кратко време, който отминава бързо; краткотраен. И душата ожедняла / за любов, любов ще иска. / Лаври, гроби ще забрави, / злост и слава бързо-течна. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 157. Предели аз не виждам сред размаха свой; / на мигновенията бързотечни / изгубих тягостния брой. П. К. Яворов, Съч. I, 160.
БЪРЗОТЕ`ЧНО. Поет. Нареч. от бър-зотечен. Часовете летят бързотечно / и затихват из пусти земи. Сл. Красински, 30. 120.
БЪРЗОТИ`Я, мн. няма, ж. Диал. Бързане. Сега от бързотия тя не беше прибрала косата си и сплитката се люлееше на гърба й като заплетена конска опашка. Ст. Чилингиров, ПЖ 153.
БЪРЗОХО`Д, -а, -о, мн. -и, прил. Бързо-ходен. Без директора Куртев — обади се Рангел Илиев,.. — няма да се оправите. Дано го намерите, че е бързоход като невестулка... Ст. Станчев, HP, 40. След това почваше кушията, надпрепускването с конете. „Да видим конете, кой е по-сербез и по-бързоход“. Ив. Хаджийски, БДНН, 162. Бързоход трактор.
БЪРЗОХО`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който ходи или се движи бързо. Не, ще върви бавно, за да стигне колкото се може по-късно. А през това време по-бър-зоходните нейни приятелки може би ще я настигнат. Г. Караславов, ОХ Ш, 261. — Една бързоходна моторна лодка ще вземе разстоянието дотук не за дни, както ние сега, а за часове. П. Спасов, ХлХ, 317. Вече е готов и работи бързоходният асансьор, който за кратко време ще изкачва хората от партера до 14 етаж. ВН, 1959, бр. 2526,
1. Бързоходна лека кола. Бързоходен кораб.
2. За машина, съоръжение — който работи с голяма бързина. Тя заработи на 8 бързо-ходни машини. РД, 1950, бр. 272, 3. Преминах на четири, после на шест, на осем, десет и дванадесет бързоходни станове. ОФ, 1950, бр. 1883, 2.
БЪРЗХО`ДЕЦ, мн. -дци, м. 1. Човек, който ходи, върви много бързо. Висок, слабо-ват мъж,.., той беше такъв бързоходец, та дорде кучетата още лаят в едната махала, гласът му се чуваше в другата. Кр. Григоров, ПЧ, 182. Бързоходец, ден през ден той хвърчеше по преките пътеки над непристъпните урви до гара Лъкатник. Р. Ликова, ВК, 24.
2. В миналото — специален гшатеник, на който било възлагано да носи бързо вести; вестител. По същото време бързоходец на битолската българска община донесе в Преспа и предаде лично на председателя на преспанската община следното писмо. Д. Талев, ПК, 642. В същата тази нощ бързоходец напуска Рим на път за Венеция. И. Спасова, ЧК (превод), 21. Пристигна бързоходец и обади, че голяма сила българска
67 Речник на българския език, т. I иде на Преслав. Ел. Мутева, РБК (превод), 96.
3. Остар. Човек, който разнася писма; куриер. И на края на всеки месец, гдето и да бяха, получавах се по едно писмо от майка си всегда с същий бързоходец. Той ми предава писмото, зема отговор от мене и си отива. К. Величков и др., ЛБ (превод), 24.
БЪРЗОХО`ДКА ж. Спец. Печатарска машина със спиращ се цилиндър, която дава бърз печат.
БЪРЗОХО`ДНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Качество на бързоходен.
БЪРЗОХО`ДЧЕ, мн. -та, ср. Нар.-поет. Епитет на бърз кон. Дели Белю Грозданка открадна. . / Ой та тебе конче бързоходче / .. / ако ти пристигнеш Грозданчица / по планина, по агликовина, / гривата ти конче ша обнижа/ със дребен, ситен маргарит. / .. /Ако ли Грозданка не пристигнеш, / главата конче ша ти отрежа. Нар. пес., СбНУ XXVI, 131.
БЪРЗЯ`, -йш, мин. св. -йх, несв., непрех. Диал. 1. Вървя бързо.
2. За река, поток — тека бързо. На брега на една река растяла кичеста върба. Ден и нощ реката бързяла край нея, ронела брега и най-сетне изкопала под върбата дълбок подмол? Хр. Пелитев, ХО, 141. БЪРЗЯ СЕ несв., непрех. Диал. Надпревар-варвам се с някого. Двоица ще се бият... Пашата изкарал един ат и арапин. Милош наредил едного, кой е юнак. — „Ше се бързиш с тоа арапин! — Или ше го посечеш, или ше та посече!“ Нар. прик., СбНУ, XLI, 436.
БЪРКАДА`Н м. Диал. Качамак.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
БЪРКА`ЛКА ж. 1. Голяма лъжица с дълга дръжка, с която се бърка ястие, сладко и др. при готвене.
2. Уред или приспособление към машина за разбиване на нещо. Оловото се разбърква с помощта на преносима с мостов кран бъркалка. Д. Димитров, ОХТ II, 122. Обикновено казанът за варене [на захарен сироп] е снабден с автоматична бъркалка. А. Генадиев и др., ТЗ, 25.
◇ Станал селска бъркалка. Разг. Употребява се иронично за човек, когото използват за всякакви услуги.
БЪ`РКАЛО, мн. -а, ср. Диал. Ръжен за разбъркване на жарава.
БЪ`РКАМ1, -аш, несв., непрех. 1. Пъхам, мушкам ръката си в нещо, някъде, обикн. за да намеря, взема, извадя нещо. Стефчов отиде и взе да бърка в джеба на сетрето си. Ив. Вазов, Съч. ХХШ, 22. — Тъй де, бъркам в торбата — няма хляб, няма лук, няма сол и пипер. В. Нешков, Н, 11. — Недей така, не викай, нищо ти няма, момче!
— успокояваше го Гарибалдов и вече бъркаше в раницата си за походната аптечка. Д.
