Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/1050“
м (Форматиране на заглавните думи с <b> и други дреболии) |
Mister sou (беседа | приноси) м (Мио) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>таблиците, викат разногласа песен; ония, по чиновете, тихо бърборят, сякаш пчели бръмчат.</i> Т. Влайков, Пр I, 160. <i>Най-сетне стигнахме парка. Из алеите — човек до човек.. Цялата тълпа шуми и бърбори, блъска се и напредва.</i> К, 1963, кн. 2, 36. <i>Уплашеното кудкудякане на птиците се смесваше с дивия и гърлен говор на татарите, които непрекъснато бърбореха и се провикваха.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 108. 3. <i>Прен.</i> За река, вода — бълбукам, бълболя, бъбля, бъбря. <i>Пролетната гора беше тиха. Пееха птиците, шаваха из храстите живинките и`, весело бърбореше поточето.</i> Ст. Станчев, ПЯС, 69. <i>Чучурът печално бърбори в нощта.</i> Ив. Вазов, Съч. П, 35. | <i>таблиците, викат разногласа песен; ония, по чиновете, тихо бърборят, сякаш пчели бръмчат.</i> Т. Влайков, Пр I, 160. <i>Най-сетне стигнахме парка. Из алеите — човек до човек.. Цялата тълпа шуми и бърбори, блъска се и напредва.</i> К, 1963, кн. 2, 36. <i>Уплашеното кудкудякане на птиците се смесваше с дивия и гърлен говор на татарите, които непрекъснато бърбореха и се провикваха.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 108. 3. <i>Прен.</i> За река, вода — бълбукам, бълболя, бъбля, бъбря. <i>Пролетната гора беше тиха. Пееха птиците, шаваха из храстите живинките и`, весело бърбореше поточето.</i> Ст. Станчев, ПЯС, 69. <i>Чучурът печално бърбори в нощта.</i> Ив. Вазов, Съч. П, 35. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЪРДА`К</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м. Диал.</i> Овен със стърчащи нагоре извити рога. — От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЪРДА`Р</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м.</i> Човек, който изработва и продава бърда за дървен тъкачен стан. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЪРДА`РИН</b>, <i>мн.</i> бърдари. <i>Остар.</i> Бър-дар. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЪРДА`РКА</b> <i>ж.</i> 1. В миналото — жена, която продава бърда. 2. Жена на бърдар. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЪРДА`РСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> бърдар. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЪРДА`РСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> В миналото — занаят на бърдар. |
---- | ---- | ||
<b>БЪРДЕ</b><sup>1</sup>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал.</i> Барде; стомничка, бардаче. <i>Ах, тая забравена миризма на индрише — толкова я обичах! Тя ми напомняше собата на баба Галунка,.., старите полици с гледжосаните бърдета и грън-ци.</i> А. Гуляшки, ЗР, 204. | <b>БЪРДЕ</b><sup>1</sup>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал.</i> Барде; стомничка, бардаче. <i>Ах, тая забравена миризма на индрише — толкова я обичах! Тя ми напомняше собата на баба Галунка,.., старите полици с гледжосаните бърдета и грън-ци.</i> А. Гуляшки, ЗР, 204. | ||
| Ред 17: | Ред 17: | ||
<b>БЪРДЕ</b><sup>2</sup>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал. Умал. от</i> бърдак. <i>Той се надигна и ги видя. Те бяха две малки бърдета, които смешно мърдаха триъгълните си опашки.</i> Д. Кисьов, Щ, 188. | <b>БЪРДЕ</b><sup>2</sup>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал. Умал. от</i> бърдак. <i>Той се надигна и ги видя. Те бяха две малки бърдета, които смешно мърдаха триъгълните си опашки.</i> Д. Кисьов, Щ, 188. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЪ`РДЕЛ</b> <i>м. Диал.</i> Част от тъкачен стан, на която се поставя бърдото. <i>Турнала платно да таче —/сама е совалкя летела, / сами й бърдел приткавал.</i> Нар. пес., СбНУ XLIV, 469. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЪ`РДЕСТ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> |
1. За местност — който е с неголеми възвишения, бърда; бърдовит (Вл. Георгиев и др., БЕР). | 1. За местност — който е с неголеми възвишения, бърда; бърдовит (Вл. Георгиев и др., БЕР). | ||
| Ред 27: | Ред 27: | ||
3. Обикн. за рог на овен или вол (крава) — който е стърчащ, извит нагоре. <i>Бърдуля бе дребничка на ръст,.. Жълтеникава, с тън- • ка шия и едни бърдести рога, чиито върхове още малко щяха да се срещнат и да затворят кръга.</i> Кр. Григоров, ОНУ, 43. | 3. Обикн. за рог на овен или вол (крава) — който е стърчащ, извит нагоре. <i>Бърдуля бе дребничка на ръст,.. Жълтеникава, с тън- • ка шия и едни бърдести рога, чиито върхове още малко щяха да се срещнат и да затворят кръга.</i> Кр. Григоров, ОНУ, 43. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЪ`РДО</b><sup>1</sup>, <i>мн.</i> бърда, <i>ср.</i> Издигнато над равнината неголямо възвишение с полегати |
склонове и обикн. със заоблени очертания: рът, рид. <i>Пътят минаваше през голи поляни,.., после се изкачваше по насрещното бърдо и се губеше из лозята.</i> Ем. Станев, ИК 1-11» 176. <i>Прехвърлиле бехме Гълъбец — едно голямо гористо бърдо, което скачва Стара планина със Средна гора.</i> Т. Влайков, Съч. I, 1925, 29. <i>Самото място Оборище е между две високи бърда в долината. 3.</i> Стоянов, ЗБВ I, 404. <i>Провикна са овчар / йот високо бърдо.</i> Нар. пес., СбВСт, 331. 2. <i>Воен.</i> Кота. | склонове и обикн. със заоблени очертания: рът, рид. <i>Пътят минаваше през голи поляни,.., после се изкачваше по насрещното бърдо и се губеше из лозята.</i> Ем. Станев, ИК 1-11» 176. <i>Прехвърлиле бехме Гълъбец — едно голямо гористо бърдо, което скачва Стара планина със Средна гора.</i> Т. Влайков, Съч. I, 1925, 29. <i>Самото място Оборище е между две високи бърда в долината. 3.</i> Стоянов, ЗБВ I, 404. <i>Провикна са овчар / йот високо бърдо.</i> Нар. пес., СбВСт, 331. 2. <i>Воен.</i> Кота. | ||
| Ред 33: | Ред 33: | ||
О Въз бърдо. <i>Диал.</i> Нагоре. Низ бърдо. <i>Диал.</i> Надолу. | О Въз бърдо. <i>Диал.</i> Нагоре. Низ бърдо. <i>Диал.</i> Надолу. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЪ`РДО</b><sup>2</sup>, <i>мн.</i> бърда, <i>ср.</i> Част от тъкачния стан, продълговата назъбена дъска, между чиито зъбци се прокарват нишките на основата и с която се набива вътъкът. <i>Калина разви кросното и пак го нави. Бутна нищелките назад, оправи кученцата, настъпи стъпалата и преметна совалката. Преди да удари бърдото в нишките, над главата й застана Стоян.</i> К. Петканов, П, 41. <i>Откъм кухнята се чуваха бързите удари на бърдото.. Седнала в стана, майка му чевръсто прехвърляше совалката.</i> Ст. Дичев, ЗС II, 290. <i>Тъкачният стан отново заработи. Бърдото се раздвижи, нишките затрептяха под неговите удари и платът започна да расте без дефект.</i> ВН, 1955, бр. 284, 2. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЪРДОВИ`Т</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Бър-дест. <i>Бърдовити места.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЪРДО`КВА</b> <i>ж. Остар.</i> и <i>диал.</i> Маруля, салата. <i>Градинарство., обема сеяние на разни за припитания злакове,.., картофи или барабой, чорбица, копър, кервиз, майданоз, бърдокви.</i> Г. С. Раковски, П I, 68. О Тикви и бърдокви! <i>Диал.</i> Нищо и никакви приказки (Ст. Младенов, БТР). |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БЪ`РЖЕ</b> <i>нареч. Разг.</i> Бързо. <i>Велика.., взе поводите от ръцете на мъжа си и подкара бърже конете.</i> К. Петканов, МЗК, 8. <i>А при последните думи на майка си тя<sub>т</sub>токо сви наведнаж недоповитото дете, грабна го в ръцете си и бърже си тръгна. Т.</i> Влайков, Съч. II, 58. <i>Аз стегнах бърже коня и потеглих за София.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 83. <i>Марко бега през поле широко, / ем си бе-га, хем си гласом вика: / — Скоро бърже, бре, мой дружина, / де сте, да сте, сега тува да сте!</i> Нар. пес., СбНУ XLIII, 64. • Удвоено бърже-бърже. За усилване. <i>Домакинът и жена му се развъртели, сготвили бърже-бърже, щото имали и щото било най-харно, па сложили софра.</i> Христом. КМ II, 185. |
---- | ---- | ||
<b>БЪРЗ</b> и <b>БРЪЗ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който се движи с голяма скорост. <i>Противоп.</i> бавен. <i>По-рано той си имал добро конче, дребно наистина, но жу,во^ бяло като лебед и бързо като сърна.</i> И. Йовков, Разк. I, 238. <i>Полудиви като самите бикове, гау-</i> | <b>БЪРЗ</b> и <b>БРЪЗ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който се движи с голяма скорост. <i>Противоп.</i> бавен. <i>По-рано той си имал добро конче, дребно наистина, но жу,во^ бяло като лебед и бързо като сърна.</i> И. Йовков, Разк. I, 238. <i>Полудиви като самите бикове, гау-</i> | ||
| − | |||
Версия от 13:50, 7 април 2014
таблиците, викат разногласа песен; ония, по чиновете, тихо бърборят, сякаш пчели бръмчат. Т. Влайков, Пр I, 160. Най-сетне стигнахме парка. Из алеите — човек до човек.. Цялата тълпа шуми и бърбори, блъска се и напредва. К, 1963, кн. 2, 36. Уплашеното кудкудякане на птиците се смесваше с дивия и гърлен говор на татарите, които непрекъснато бърбореха и се провикваха. Ст. Загорчинов, ДП, 108. 3. Прен. За река, вода — бълбукам, бълболя, бъбля, бъбря. Пролетната гора беше тиха. Пееха птиците, шаваха из храстите живинките и`, весело бърбореше поточето. Ст. Станчев, ПЯС, 69. Чучурът печално бърбори в нощта. Ив. Вазов, Съч. П, 35.
БЪРДА`К, мн. -ци, м. Диал. Овен със стърчащи нагоре извити рога. — От Вл. Георгиев и др., Български етимологичен речник, 1971.
БЪРДА`Р, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който изработва и продава бърда за дървен тъкачен стан.
БЪРДА`РИН, мн. бърдари. Остар. Бър-дар.
БЪРДА`РКА ж. 1. В миналото — жена, която продава бърда. 2. Жена на бърдар.
БЪРДА`РСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от бърдар.
БЪРДА`РСТВО, мн. няма, ср. В миналото — занаят на бърдар.
БЪРДЕ1, мн. -та, ср. Диал. Барде; стомничка, бардаче. Ах, тая забравена миризма на индрише — толкова я обичах! Тя ми напомняше собата на баба Галунка,.., старите полици с гледжосаните бърдета и грън-ци. А. Гуляшки, ЗР, 204.
БЪРДЕ2, мн. -та, ср. Диал. Умал. от бърдак. Той се надигна и ги видя. Те бяха две малки бърдета, които смешно мърдаха триъгълните си опашки. Д. Кисьов, Щ, 188.
БЪ`РДЕЛ м. Диал. Част от тъкачен стан, на която се поставя бърдото. Турнала платно да таче —/сама е совалкя летела, / сами й бърдел приткавал. Нар. пес., СбНУ XLIV, 469.
БЪ`РДЕСТ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал.
1. За местност — който е с неголеми възвишения, бърда; бърдовит (Вл. Георгиев и др., БЕР).
2. За овен — който е със стърчащи нагоре извити рога; виторог (Вл. Георгиев и др., БЕР).
3. Обикн. за рог на овен или вол (крава) — който е стърчащ, извит нагоре. Бърдуля бе дребничка на ръст,.. Жълтеникава, с тън- • ка шия и едни бърдести рога, чиито върхове още малко щяха да се срещнат и да затворят кръга. Кр. Григоров, ОНУ, 43.
БЪ`РДО1, мн. бърда, ср. Издигнато над равнината неголямо възвишение с полегати
склонове и обикн. със заоблени очертания: рът, рид. Пътят минаваше през голи поляни,.., после се изкачваше по насрещното бърдо и се губеше из лозята. Ем. Станев, ИК 1-11» 176. Прехвърлиле бехме Гълъбец — едно голямо гористо бърдо, което скачва Стара планина със Средна гора. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 29. Самото място Оборище е между две високи бърда в долината. 3. Стоянов, ЗБВ I, 404. Провикна са овчар / йот високо бърдо. Нар. пес., СбВСт, 331. 2. Воен. Кота.
О Въз бърдо. Диал. Нагоре. Низ бърдо. Диал. Надолу.
БЪ`РДО2, мн. бърда, ср. Част от тъкачния стан, продълговата назъбена дъска, между чиито зъбци се прокарват нишките на основата и с която се набива вътъкът. Калина разви кросното и пак го нави. Бутна нищелките назад, оправи кученцата, настъпи стъпалата и преметна совалката. Преди да удари бърдото в нишките, над главата й застана Стоян. К. Петканов, П, 41. Откъм кухнята се чуваха бързите удари на бърдото.. Седнала в стана, майка му чевръсто прехвърляше совалката. Ст. Дичев, ЗС II, 290. Тъкачният стан отново заработи. Бърдото се раздвижи, нишките затрептяха под неговите удари и платът започна да расте без дефект. ВН, 1955, бр. 284, 2.
БЪРДОВИ`Т, -а, -о, мн. -и, прил. Бър-дест. Бърдовити места.
БЪРДО`КВА ж. Остар. и диал. Маруля, салата. Градинарство., обема сеяние на разни за припитания злакове,.., картофи или барабой, чорбица, копър, кервиз, майданоз, бърдокви. Г. С. Раковски, П I, 68. О Тикви и бърдокви! Диал. Нищо и никакви приказки (Ст. Младенов, БТР).
БЪ`РЖЕ нареч. Разг. Бързо. Велика.., взе поводите от ръцете на мъжа си и подкара бърже конете. К. Петканов, МЗК, 8. А при последните думи на майка си тяттоко сви наведнаж недоповитото дете, грабна го в ръцете си и бърже си тръгна. Т. Влайков, Съч. II, 58. Аз стегнах бърже коня и потеглих за София. Ив. Вазов, Съч. XII, 83. Марко бега през поле широко, / ем си бе-га, хем си гласом вика: / — Скоро бърже, бре, мой дружина, / де сте, да сте, сега тува да сте! Нар. пес., СбНУ XLIII, 64. • Удвоено бърже-бърже. За усилване. Домакинът и жена му се развъртели, сготвили бърже-бърже, щото имали и щото било най-харно, па сложили софра. Христом. КМ II, 185.
БЪРЗ и БРЪЗ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се движи с голяма скорост. Противоп. бавен. По-рано той си имал добро конче, дребно наистина, но жу,во^ бяло като лебед и бързо като сърна. И. Йовков, Разк. I, 238. Полудиви като самите бикове, гау-
