Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/11“
Xakepxakep (беседа | приноси) |
Xakepxakep (беседа | приноси) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
— От асир. собств. през гр. | — От асир. собств. през гр. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВАВИЛО`НЯНИН</b>, <i>мн.</i> вавило`няни, <i>м. Остар.</i> Вавилонец. <i>Те, вавилоняните, се делели на две племена: сумери и акади.</i> Чудомир, Избр. пр, 242. <i>Стари народи, за които приказува старата история, били: китайци, индийци, араби, вавилоняни.</i> Г. Йошев, КВИ (превод), 2. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВАВИЛО`НЯНКА</b> <i>ж. Остар.</i> Вавилонка. <i>Щом са извести за пристигванието на вавилонянката .., отиде завчас да поздрави с приличното почитание княгинята.</i> И. Адженов, ВК (превод), 75. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВАГАБОНД`АЖ</b> <i>м. Остар. Книж.</i> Вагабонтство. <i>Обществото се ужасява, като си спомни на какви повални кражби щяха да бъдат изложени държавните каси, ако техният сбир, целта на който са били вагабондажа и мръсните мошеничества, не беше заловил властта.</i> Бълг., 1902, бр. 447, 1. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВАГАБО`НТ</b> <i>м. Разг. Неодобр.</i> Вагабонтин. <i>— Тоя вагабонт минува тук още за честен човек!</i> Ив. Вазов, Съч. XXVII, 57. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВАГАБО`НТЕН</b>, -тна, -тно, <i>мн.</i> -тни, <i>прил. Рядко. Неодобр.</i> Вагабонтски. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>ВАГАБО`НТИН</b>, <i>мн.</i> вагабо`нти, <i>м. Разг. Неодобр.</i> Нечестен човек; измамник, мошеник. <i>На що дължи богатството си и името си този вагабонтин? На що? Само на рушвети!</i> Елин Пелин, Съч. IV, 156. <i>Никола Хаджидраганов дал на Стоенчевите майчините си нанизи „да ги преработят“. След няколко дни вагабонтите му заявили, че не са получили от него нищо.</i> Ем. Станев, ИК I и II, 246. |
| − | <i>Прен. Разг.</i> Немирник, пакостник. <i>— Като бесни | + | <i>Прен. Разг.</i> Немирник, пакостник. <i>— Като бесни лудувате… Цялата махала сте размирили! Не сте деца, а вагабонти — закрещя той.</i> А. Михайлов, ДШ, 43. |
| − | — От ит. | + | — От ит. vagabondo (вж. Л. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български. ГСУ, 1960, 188—189). — В-к Дунавски лебед, 1. ЕХ. 1860. |
— Други (остар.) форми: багабонтин, вагабондин. | — Други (остар.) форми: багабонтин, вагабондин. | ||
Версия от 02:14, 2 април 2014
В момента тази страница е в процес на корекция.
Моля, не я редактирайте, докато този шаблон не бъде премахнат! Прегледайте историята на страницата, ако искате да видите кой е поставил този шаблон, за да се свържете с него. Ако прецените, че е изминало много време, през което няма промени по страницата, за която се отнася, моля премахнете шаблона!
— шум — вавилонско стълпотворение. П. Спасов, ХлХ, 314.
— От асир. собств. през гр.
ВАВИЛО`НЯНИН, мн. вавило`няни, м. Остар. Вавилонец. Те, вавилоняните, се делели на две племена: сумери и акади. Чудомир, Избр. пр, 242. Стари народи, за които приказува старата история, били: китайци, индийци, араби, вавилоняни. Г. Йошев, КВИ (превод), 2.
ВАВИЛО`НЯНКА ж. Остар. Вавилонка. Щом са извести за пристигванието на вавилонянката .., отиде завчас да поздрави с приличното почитание княгинята. И. Адженов, ВК (превод), 75.
ВАГАБОНД`АЖ м. Остар. Книж. Вагабонтство. Обществото се ужасява, като си спомни на какви повални кражби щяха да бъдат изложени държавните каси, ако техният сбир, целта на който са били вагабондажа и мръсните мошеничества, не беше заловил властта. Бълг., 1902, бр. 447, 1.
ВАГАБО`НТ м. Разг. Неодобр. Вагабонтин. — Тоя вагабонт минува тук още за честен човек! Ив. Вазов, Съч. XXVII, 57.
ВАГАБО`НТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Рядко. Неодобр. Вагабонтски.
ВАГАБО`НТИН, мн. вагабо`нти, м. Разг. Неодобр. Нечестен човек; измамник, мошеник. На що дължи богатството си и името си този вагабонтин? На що? Само на рушвети! Елин Пелин, Съч. IV, 156. Никола Хаджидраганов дал на Стоенчевите майчините си нанизи „да ги преработят“. След няколко дни вагабонтите му заявили, че не са получили от него нищо. Ем. Станев, ИК I и II, 246.
Прен. Разг. Немирник, пакостник. — Като бесни лудувате… Цялата махала сте размирили! Не сте деца, а вагабонти — закрещя той. А. Михайлов, ДШ, 43.
— От ит. vagabondo (вж. Л. Ванков, Към историята на някои заемки от западните романски езици в български. ГСУ, 1960, 188—189). — В-к Дунавски лебед, 1. ЕХ. 1860.
— Други (остар.) форми: багабонтин, вагабондин.
ВАГАБОНТЛУК, мн. -ци, м. Просто-нар. Неодобр. Вагабонтство. — Защо го обесиха? Не за кражба и не за вагабонтлу-ци, а защото работеше за народното въстание против турската тирания. Г. Кара-славов, Избр. съч. X, 42. — Целият град приказва за техните вагабонтлуци, а те дошли на вечеринка. Ем. Станев, ИК I и И, 214.
ВАГАБОНТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Разг. Неодобр. Който е присъщ на вагабонтин. От цялата му фигура лъхаше нещо ва-габонтско и младежко, въпреки че той надхвърляше четиридесетте години. Ем. Станев, ИК I и П, 264. Когато си пиеха кафето, двамата приятели бидоха наобиколени от неколцина человеци с вагабонтски изглед.
Ив. Вазов, Съч. VI, 12. Зловещо свири нощния стражар —/... /Какво е туй! Нанякъде пожар? / Или са нощни вагабонтски свади? П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 249.
ВАГАБОНТСТВАМ и ВАГАБОНТ-СТВУВАМ, -аш, несв. и св., непрех. Разг. Неодобр. Постъпвам, действам като вагабонтин.
ВАГАБОНТСТВАНЕ ср. Разг. Неодобр. Отгл. същ. от вагабонтствам; вага-бонтствуване.
ВАГАБОНТСТВО, мн. -а, ср. Разг. Неодобр. Проява, постъпка на вагабонтин; ва-габонтщина. Казахме, че може човек да не симпатизира на известни идеи и учение .., но да ги оскърбяваш, да лееш отгоре им кал за частни спекулативни сметки, това е повече от вагабонтство. С, 1881 бр. 210,4.
ВАГАБОНТСТВУВАМ. Вж. вагабонгствам.
ВАГАБОНТСТВУВАНЕ ср. Разг. Неодобр. Отгл. същ. от вагабонтствувам; вага-бонтстване. Старецът изруга страшно Брадлова за поведението му в конака, а когато чу от Стремски за парижкото му ва-габонтствуване, той заръча на Бориса да се не сбира с него и да го презира. Ив. Вазов, Съч. XXV, 208.
ВАГАБОНТЩИНА ж. Разг. Неодобр. Вагабонтство.
ВАГАН м. Диал. 1. Малък, дълбок метален, пръстен или дървен съд, без или с дръжки; тас, паница, гаванка. — Е, сине, са-хани у нас колкото щеш, майка ти и не знай колко са...сахани, тенджери, вагани, гюмове! Д. Талев, ПК, 605. Плела мома мрежа от коприна / и я фърли длъбоко езеро, / улоила риба шестокрила, / в сребрей ваган я сварила. Нар. пес., СбБрМ, 474.
2. Количеството течност или храна, която се съдържа в такъв съд.
ВАГАНКА ж. Диал. Ваган.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ВАГАНЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от ваган. Прецеди водата и тя остана в едно бакърено ваганче колкото петдесет драма
— гъста, тъмночервена, почти черна. Д. Талев, ЖС, 393. Станала, та си турила едно ваганче от пелиноата вода и беше го изпила. СбНУ XIV, 106.
ВАГАШ м. Диал. 1. Падина, трап, яма (Н. Геров, РБЯ).
2. Няколко дървета сред ниви. Дядо Цоньо Косерката .. беше си изкоренил един коре-наж срещу Къркилановия стубел.., в който .. имаше няколко вагаша недокоренена гора. Ц. Гинчев, ГК, 280.281.
— Рум. уаеа§.
ВАГИНА ж. Анат. Влагалище на женски полов орган.
— Лат. уа^ша.
