Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/20“
(→Коригирана) |
|||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
четено и собствени мишления, — изговаряше ги артистично и се самохаресваше. И сега очите му, оживени от скритото самодоволство, че изговаря „интересни мисли“, следяха заетата с приготовленията за пътуването Жужа. Той я предизвикваше, за да узнае защо тя така лесно се примири с неговото заминаване. Защо не проявяваше, както винаги, досадната си подозрителност и упорство? | четено и собствени мишления, — изговаряше ги артистично и се самохаресваше. И сега очите му, оживени от скритото самодоволство, че изговаря „интересни мисли“, следяха заетата с приготовленията за пътуването Жужа. Той я предизвикваше, за да узнае защо тя така лесно се примири с неговото заминаване. Защо не проявяваше, както винаги, досадната си подозрителност и упорство? | ||
Жужа дори не го слушаше. Как да отгадае тайната на нейното примиряване? „Дали й се иска да се махна, за да си води в къщи някой любовник?... Омръзнал съм й, иска да си почине от мен... А може би повярва?...“ | Жужа дори не го слушаше. Как да отгадае тайната на нейното примиряване? „Дали й се иска да се махна, за да си води в къщи някой любовник?... Омръзнал съм й, иска да си почине от мен... А може би повярва?...“ | ||
| − | + | ||
Жужа повярва на мъжа си. Причината да не го подозира, че заминава в София при някоя жена, беше такава: | Жужа повярва на мъжа си. Причината да не го подозира, че заминава в София при някоя жена, беше такава: | ||
Преди няколко дни, когато се завръщаше заранта от пазар, Жужа срещна по крайдунавския булевард един висок, необикновено хубав мъж. Той й се усмихна и протегна радушно ръка: | Преди няколко дни, когато се завръщаше заранта от пазар, Жужа срещна по крайдунавския булевард един висок, необикновено хубав мъж. Той й се усмихна и протегна радушно ръка: | ||
Версия от 23:55, 27 март 2014
Страницата е проверена
