Разлика между версии на „Page:Petyr Slavinski - Pobedeni horizonti.djvu/20“
(→Некоригирана) |
(→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<sfb> | <sfb> | ||
| − | четено и собствени мишления, — изговаряше ги артистично и се самохаресваше. И сега очите му, оживени от скритото самодоволство, че изговаря „интересни мисли“, следяха заетата с приготовленията за пътуването Жужа. Той я предизвикваше, за да узнае защо тя така лесно се примири с неговото заминаване. Защо не проявяваше, както винаги, | + | четено и собствени мишления, — изговаряше ги артистично и се самохаресваше. И сега очите му, оживени от скритото самодоволство, че изговаря „интересни мисли“, следяха заетата с приготовленията за пътуването Жужа. Той я предизвикваше, за да узнае защо тя така лесно се примири с неговото заминаване. Защо не проявяваше, както винаги, досадната си подозрителност и упорство? |
Жужа дори не го слушаше. Как да отгадае тайната на нейното примиряване? „Дали й се иска да се махна, за да си води в къщи някой любовник?... Омръзнал съм й, иска да си почине от мен... А може би повярва?...“ | Жужа дори не го слушаше. Как да отгадае тайната на нейното примиряване? „Дали й се иска да се махна, за да си води в къщи някой любовник?... Омръзнал съм й, иска да си почине от мен... А може би повярва?...“ | ||
* | * | ||
Жужа повярва на мъжа си. Причината да не го подозира, че заминава в София при някоя жена, беше такава: | Жужа повярва на мъжа си. Причината да не го подозира, че заминава в София при някоя жена, беше такава: | ||
| − | Преди няколко дни, когато се завръщаше заранта от пазар, Жужа срещна по крайдунавския булевард един висок | + | Преди няколко дни, когато се завръщаше заранта от пазар, Жужа срещна по крайдунавския булевард един висок, необикновено хубав мъж. Той й се усмихна и протегна радушно ръка: |
— Жужи-и.. . Лернер Жужика-а!... | — Жужи-и.. . Лернер Жужика-а!... | ||
| − | — Йоой, хубавият господин Илел | + | — Йоой, хубавият господин Илел Йожеф! — извика от изненада тя и се просълзи от умиление, че вижда свой сънародник. |
| − | (Те бяха унгарски шваби). | + | (Те бяха унгарски шваби). |
— Какво правиш тук, Жужика? | — Какво правиш тук, Жужика? | ||
| − | — Тук живея, господин Илел | + | — Тук живея, господин Илел Йожеф. А вие къде живеете? |
— В Будапеща.. | — В Будапеща.. | ||
| − | — | + | — Йой, Будапеща! — въздъхна мечтателно тя. — Пак ли печелите много, както по-рано? |
— Не, Жужи, вече не е както преди... няма американци да плащат с долари! Но и сега се живее. | — Не, Жужи, вече не е както преди... няма американци да плащат с долари! Но и сега се живее. | ||
— Какво работите сега? | — Какво работите сега? | ||
| Ред 18: | Ред 18: | ||
— Сама ли? — прегърна я покровителствено той през раменете. | — Сама ли? — прегърна я покровителствено той през раменете. | ||
— Ох, не съм сама. Но така, на гости елате. | — Ох, не съм сама. Но така, на гости елате. | ||
| − | — Не мога, Жужика. Само ще те поизпратя. На път съм за София. Влакът има един час престой. Излязох малко да се поразходя из града. Тук имам сантиментални спомени.. | + | — Не мога, Жужика. Само ще те поизпратя. На път съм за София. Влакът има един час престой. Излязох малко да се поразходя из града. Тук имам сантиментални спомени... |
Жужа го гледаше с възхищение. | Жужа го гледаше с възхищение. | ||
</sfb> | </sfb> | ||
Версия от 23:54, 27 март 2014
Страницата е проверена
