Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/1010“
м (Туй-онуй) |
Mister sou (беседа | приноси) м (stanislav) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 11: | Ред 11: | ||
— Друга (диал.) форма: б у р е н я к. | — Друга (диал.) форма: б у р е н я к. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БУРЕНА`Р</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>Диал.</i> Човек, който продава бурен (в 3 знач.); зарзаватчия (Н. Геров, РБЯ). |
| − | + | ◇ <b>Буренар ли си — бурена си гледай</b>. <i>Диал.</i> Употребява се като напомняне към някого да не се меси в чужди работи. | |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БУРЕНА`РКА</b> <i>ж. Диал.</i> Жена, която продава бурен (в 3 знач.); зарзаватчийка. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БУРЕ`НЕ</b> <i>ср. Спец. Отгл. същ. от</i> буря <i>и от</i> буря се. <i>Пешо не поглеждаше встрани, всичко у него беше се устремило в пистолета. При буренето си има правила, които всеки опитен миньор знае, но трудно може да ги каже.</i> Т. Монов, СН, 41. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БУ`РЕНЕЦ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>м. Умал. от</i> бурен; буренче. —<i>Де избираш нишан?.. — На яра, — каза просто игуменът; там оня бу-ренец, дето прилича на шапка.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 95. <i>— Ех, да е жива леля Ненка!</i> |
<i>— въздъхна Вида Мариница,.., — ще го [детето] напуши с буренец и ще му махне болестта като с ръка!</i> Ил. Волен, РК, 51. <i>Чорбица или кашлица от буренец някакъв.., — това й беше най-обикновената храна.</i> Т. Влайков, Съч. II, 106. | <i>— въздъхна Вида Мариница,.., — ще го [детето] напуши с буренец и ще му махне болестта като с ръка!</i> Ил. Волен, РК, 51. <i>Чорбица или кашлица от буренец някакъв.., — това й беше най-обикновената храна.</i> Т. Влайков, Съч. II, 106. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БУ`РЕНИВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Който е обрасъл с бурени; буренясал, бу-ренлив. <i>Нивата ти буренива, / булката ти гурелива!</i> Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 42. |
---- | ---- | ||
<b>БУРЕНИ`Я</b> <i>ж. Диал.</i> Ястие от различни зеленчуци, обикн. зеле или спанак с ориз. <i>Друга гозба е някаква неизвестна, безименна бърканика — бурения, която изпуща пара.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 79. | <b>БУРЕНИ`Я</b> <i>ж. Диал.</i> Ястие от различни зеленчуци, обикн. зеле или спанак с ориз. <i>Друга гозба е някаква неизвестна, безименна бърканика — бурения, която изпуща пара.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 79. | ||
| Ред 29: | Ред 29: | ||
— От тур. burani, borani. — Друга форма: бурани`я, бурхания (вж. М. Москов. Бурхан, бурани`я — название на българско ястие. — БЕ, 1966, кн. 4, с. 370-373). | — От тур. burani, borani. — Друга форма: бурани`я, бурхания (вж. М. Москов. Бурхан, бурани`я — название на българско ястие. — БЕ, 1966, кн. 4, с. 370-373). | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БУРЕНЛИ`В</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Буренясал; буренив. <i>Колко често могат да се видят из дворовете и по буренливите места поникнали домати, тикви и други растения, без някой да ги е сял там.</i> Сл. Петров, РКХО, 8. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БУ`РЕНОВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. 1. Който е на бурен. <i>Буренови листа. Буренови корени.</i> 2. Направен от бурен. <i>Тя продължава да ми описва, като млащи шумно с беззъбите си челюсти сварената буренова каша.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, 80. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БУРЕНО`СЕН</b>, -сна, -сно, <i>мн.</i> сни, <i>прил.</i> |
1. Който предвещава, носи буря, който е свързан с приближаването или разразяване-то на буря в природата. <i>Понякога на север може да се наблюдават леки пасатни облаци, а над хоризонта на юг все по-високо и по-високо се издигат тежки, тъмни буреносни облаци.</i> Д. Богданов, ТА, 32. <i>Когато върхът потъмнее и почне да трещи, ние мислим за стадата. — Пък аз, като го видя буреносен, си спомням за робството: стои изправен, до гърди в пламъци, и над билото му се вият орли.</i> И. Радичков, ПЦ, 7. <i>Буреносен вятър.</i> | 1. Който предвещава, носи буря, който е свързан с приближаването или разразяване-то на буря в природата. <i>Понякога на север може да се наблюдават леки пасатни облаци, а над хоризонта на юг все по-високо и по-високо се издигат тежки, тъмни буреносни облаци.</i> Д. Богданов, ТА, 32. <i>Когато върхът потъмнее и почне да трещи, ние мислим за стадата. — Пък аз, като го видя буреносен, си спомням за робството: стои изправен, до гърди в пламъци, и над билото му се вият орли.</i> И. Радичков, ПЦ, 7. <i>Буреносен вятър.</i> | ||
| Ред 41: | Ред 41: | ||
3. <i>Прен. Поет.</i> Който е свързан с негодува-не, недоволство или бунт, революция; бунтовен, бунтарски, бурлив. <i>Тук при оскъдното осветление на мъждукащите газови лампи, дене и ноще, са се печатали на български революционни вестници и книги. В него и самият Ботев лично е набирал,., и някои от своите буреносни стихове.</i> Г. Белев, КР, 28-29. <i>По-нататък идва буреносната и огнената 1876 година. В нейната пролет се развяха зелените бунтовни знамена, вдигна се на крак народът и тръгна на бой за свобода.</i> Ст. Станчев, ПЯС, 70. <i>Кънтеше в жадните ни жили / кръвта на буреносен век, / гневът и воят пред Бастилия, / на меча порещият, звек.</i> Т. Траянов, Съч. III, 141. <i>Ала сред бръчките на мрачното чело / не тиха скръб е начертана — / днес в тях закърмя се великото дело / и буреносната закана.</i> Хр. Смирненски, Съч. I, 29. <i>Вървим под тежките крила / на буреносна, мощна бран / и върху хиляди чела / чер жъртвен кръст е начертан.</i> Д. Дебелянов, Ст, 1946, 119. | 3. <i>Прен. Поет.</i> Който е свързан с негодува-не, недоволство или бунт, революция; бунтовен, бунтарски, бурлив. <i>Тук при оскъдното осветление на мъждукащите газови лампи, дене и ноще, са се печатали на български революционни вестници и книги. В него и самият Ботев лично е набирал,., и някои от своите буреносни стихове.</i> Г. Белев, КР, 28-29. <i>По-нататък идва буреносната и огнената 1876 година. В нейната пролет се развяха зелените бунтовни знамена, вдигна се на крак народът и тръгна на бой за свобода.</i> Ст. Станчев, ПЯС, 70. <i>Кънтеше в жадните ни жили / кръвта на буреносен век, / гневът и воят пред Бастилия, / на меча порещият, звек.</i> Т. Траянов, Съч. III, 141. <i>Ала сред бръчките на мрачното чело / не тиха скръб е начертана — / днес в тях закърмя се великото дело / и буреносната закана.</i> Хр. Смирненски, Съч. I, 29. <i>Вървим под тежките крила / на буреносна, мощна бран / и върху хиляди чела / чер жъртвен кръст е начертан.</i> Д. Дебелянов, Ст, 1946, 119. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БУРЕНО`СЕЦ</b>, <i>мн.</i> -сци, <i>м. Рядко. Поет.</i> 1. Облак, вятър и др., който предвещава, носи буря. <i>Тъй както със злокобен тътен се събират по свода небесен облаци буреносци,.., — тъй под мощния и бесен напор на лъва-роб ще рухнат подкопани тронове на всички тирани земни.</i> Н. Никитов, Борба, 1919, кн. 3, 89. |
2. Човек, който подбужда към недоволство, бунт, революция. <i>Храбри войни, минете, / славата другар е вам; / буреносци, занесете / лъх от свобода и там!</i> Ив. Вазов, БМ I, 197. | 2. Човек, който подбужда към недоволство, бунт, революция. <i>Храбри войни, минете, / славата другар е вам; / буреносци, занесете / лъх от свобода и там!</i> Ив. Вазов, БМ I, 197. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БУРЕНО`СНО</b>. <i>Нареч. от</i> буреносен. <i>Дърволомът е вятърът, който връхлита гората буреносно и там, откъдето мине, оставя поломени клони, изкъртени дървета, опустошение и смърт.</i> Н. Хайтов, ПП, |
| − | |||
Версия от 12:50, 20 март 2014
нак. К. Константинов, ПЗ, 208.
2. Само мн. Висок, едър бурен. Конете бързат по втвърдената целина, корените на едрите буренаци пращят в ламежа, плугът лъкатуши. Ст. Марков, ДБ, 85. Дворът беше обрасъл в трева, покрай плета бяха поникнали буренаци. Ил. Волен, ДД, 31.
3. Обикн. мн. Пренебр. Лековита трева, билка; бурен. А какви ли не билки, треви, бурени и корени ми носят [бабичките]. — Ох! — пъшка някоя, оставяйки до вратата вързоп треви, — нося ти за кашлица, бабини!
— Друга вързала цяла бохча буренаци и ги слага върху кревата, целувайки ме трогателно. Хр. Смирненски, Съч. III, 158.
4. Пренебр. Зеленчук, бурен (в 3 знач.). В една пръстена разлата паница стоеше някакво ястие от буренак. Ив. Вазов, Съч. IX, 90.
— Друга (диал.) форма: б у р е н я к.
БУРЕНА`Р, -ят, -я, мн. -и, Диал. Човек, който продава бурен (в 3 знач.); зарзаватчия (Н. Геров, РБЯ).
◇ Буренар ли си — бурена си гледай. Диал. Употребява се като напомняне към някого да не се меси в чужди работи.
БУРЕНА`РКА ж. Диал. Жена, която продава бурен (в 3 знач.); зарзаватчийка.
БУРЕ`НЕ ср. Спец. Отгл. същ. от буря и от буря се. Пешо не поглеждаше встрани, всичко у него беше се устремило в пистолета. При буренето си има правила, които всеки опитен миньор знае, но трудно може да ги каже. Т. Монов, СН, 41.
БУ`РЕНЕЦ, мн. няма, м. Умал. от бурен; буренче. —Де избираш нишан?.. — На яра, — каза просто игуменът; там оня бу-ренец, дето прилича на шапка. Ив. Вазов, Съч. XXII, 95. — Ех, да е жива леля Ненка!
— въздъхна Вида Мариница,.., — ще го [детето] напуши с буренец и ще му махне болестта като с ръка! Ил. Волен, РК, 51. Чорбица или кашлица от буренец някакъв.., — това й беше най-обикновената храна. Т. Влайков, Съч. II, 106.
БУ`РЕНИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който е обрасъл с бурени; буренясал, бу-ренлив. Нивата ти буренива, / булката ти гурелива! Нар. пес., СбНУ XXXVIII, 42.
БУРЕНИ`Я ж. Диал. Ястие от различни зеленчуци, обикн. зеле или спанак с ориз. Друга гозба е някаква неизвестна, безименна бърканика — бурения, която изпуща пара. Ив. Вазов, Съч. XII, 79.
— От тур. burani, borani. — Друга форма: бурани`я, бурхания (вж. М. Москов. Бурхан, бурани`я — название на българско ястие. — БЕ, 1966, кн. 4, с. 370-373).
БУРЕНЛИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Буренясал; буренив. Колко често могат да се видят из дворовете и по буренливите места поникнали домати, тикви и други растения, без някой да ги е сял там. Сл. Петров, РКХО, 8.
БУ`РЕНОВ, -а, -о, мн. -и. 1. Който е на бурен. Буренови листа. Буренови корени. 2. Направен от бурен. Тя продължава да ми описва, като млащи шумно с беззъбите си челюсти сварената буренова каша. Ив. Вазов, Съч. XII, 80.
БУРЕНО`СЕН, -сна, -сно, мн. сни, прил.
1. Който предвещава, носи буря, който е свързан с приближаването или разразяване-то на буря в природата. Понякога на север може да се наблюдават леки пасатни облаци, а над хоризонта на юг все по-високо и по-високо се издигат тежки, тъмни буреносни облаци. Д. Богданов, ТА, 32. Когато върхът потъмнее и почне да трещи, ние мислим за стадата. — Пък аз, като го видя буреносен, си спомням за робството: стои изправен, до гърди в пламъци, и над билото му се вият орли. И. Радичков, ПЦ, 7. Буреносен вятър.
2. Рядко. За време — през което бушува буря; бурен. Буреносна нощ. Буреносен ден.
3. Прен. Поет. Който е свързан с негодува-не, недоволство или бунт, революция; бунтовен, бунтарски, бурлив. Тук при оскъдното осветление на мъждукащите газови лампи, дене и ноще, са се печатали на български революционни вестници и книги. В него и самият Ботев лично е набирал,., и някои от своите буреносни стихове. Г. Белев, КР, 28-29. По-нататък идва буреносната и огнената 1876 година. В нейната пролет се развяха зелените бунтовни знамена, вдигна се на крак народът и тръгна на бой за свобода. Ст. Станчев, ПЯС, 70. Кънтеше в жадните ни жили / кръвта на буреносен век, / гневът и воят пред Бастилия, / на меча порещият, звек. Т. Траянов, Съч. III, 141. Ала сред бръчките на мрачното чело / не тиха скръб е начертана — / днес в тях закърмя се великото дело / и буреносната закана. Хр. Смирненски, Съч. I, 29. Вървим под тежките крила / на буреносна, мощна бран / и върху хиляди чела / чер жъртвен кръст е начертан. Д. Дебелянов, Ст, 1946, 119.
БУРЕНО`СЕЦ, мн. -сци, м. Рядко. Поет. 1. Облак, вятър и др., който предвещава, носи буря. Тъй както със злокобен тътен се събират по свода небесен облаци буреносци,.., — тъй под мощния и бесен напор на лъва-роб ще рухнат подкопани тронове на всички тирани земни. Н. Никитов, Борба, 1919, кн. 3, 89.
2. Човек, който подбужда към недоволство, бунт, революция. Храбри войни, минете, / славата другар е вам; / буреносци, занесете / лъх от свобода и там! Ив. Вазов, БМ I, 197.
БУРЕНО`СНО. Нареч. от буреносен. Дърволомът е вятърът, който връхлита гората буреносно и там, откъдето мине, оставя поломени клони, изкъртени дървета, опустошение и смърт. Н. Хайтов, ПП,
