Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/933“
Mister sou (беседа | приноси) м (Aleksandra i Mikaela) |
Zelenkroki (беседа | приноси) (→Коригирана) |
||
| Състояние на страницата | Състояние на страницата | ||
| - | + | Проверена | |
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | 2. Обръщение към девер; братко, бате. <i>Снахата наричаше деверите си по възраст от най-големия надолу така, брайно, драгинко, | + | {{+}} |
| + | 2. Обръщение към девер; братко, бате. <i>Снахата наричаше деверите си по възраст от най-големия надолу така, брайно, драгинко, убавенкьо.</i> Ив. Хаджийски, БДНН I, 154. <i>А баба Стана ще отвърне: „Е, па ти знаеш, брайно, ти си мъжка страна у къщи, най-стар, на какво ти решиш, оно ще е и харно.“</i> М. Георгиев, Избр. разк., 44. | ||
| − | 3. Интимно, приятелско или иронично обръщение към мъж; брате, братко. <i>Болград, мой брайно, прави такава пастърма, която са топи в устата ти като овчо масло.</i> Л. Каравелов, Съч. VII, 47. <i>Ти, мой брайно, пиши на Пеева и тук-таме по Влашко.</i> Хр. Ботев, Съч. 1929, 393. <i>Подлец ли? | + | 3. Интимно, приятелско или иронично обръщение към мъж; брате, братко. <i>Болград, мой брайно, прави такава пастърма, която са топи в устата ти като овчо масло.</i> Л. Каравелов, Съч. VII, 47. <i>Ти, мой брайно, пиши на Пеева и тук-таме по Влашко.</i> Хр. Ботев, Съч. 1929, 393. <i>Подлец ли? Архиподлец ти ставам аз тебе, брайно, ама где оня късмет!</i> Ал. Константинов, Съч. I, 205. <i>— Като поживееш тук, ще разбереш! — озъби се Пантелей! — Аз, брайновци, съм потрошил петстотин гроша, за да си изкопая кладенец.</i> А. Гуляшки, СВ, 14. |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРАК</b><sup>1</sup>, бра`кът, бра`ка, <i>мн.</i> бра`кове, след <i>числ.</i> бра`ка, <i>м.</i> 1. Официално, узаконено чрез формален акт съжителство (икономическо, социално и биологическо) на мъж и жена. <i>Бракът и семейството са под закрилата на държавата.</i> Конст., 24. <i>Мисля, че най-добрият отговор от моя страна ще бъде да дам рапорт, с който да поискам да ми се разреши да встъпя в брак.</i> Й. Йовков, ЧКГ, 253. <i>— Че ти възнамеряваш ли да се ожениш за Христина? Как ще погледнат мама и бате на такъв брак? — възкликна Райна. — Както щат.</i> Ем. Станев, I—II, 40. <i>Граждански брак.</i> <i>Църковен брак.</i> <i>Неравен брак.</i> <i>Смесен брак.</i> <i>Сключвам брак.</i> <i>Разтрогвам брак.</i> |
| − | 2. Сватба. <i>Ние на брак те канихме, / да ми ядеш, да ми пиеш.</i> Нар. пес., СбБрМ, 24. | + | 2. Сватба. <i>Ние на брак те канихме, / да ми ядеш, да ми пиеш.</i> Нар. пес., СбБрМ, 24. |
| + | |||
| + | ◇ <b>Незаконен (свободен) брак</b>. Съвмесно съжителство между мъж и жена, неоформено по законен път. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРАК</b><sup>2</sup>, бра`кът, бра`ка, <i>мн.</i> няма, <i>м.</i> 1. В производството — продукция, която не отговаря на определения стандарт; недоброкачествена продукция. <i>Големи количества нагрята асфалтова смес .. трябваше да се изхвърли като брак.</i> |
| − | 2. Бракуване. <i>Комисията препоръча предвидените за брак машини | + | 2. Бракуване. <i>Комисията препоръча предвидените за брак машини да се ремонтират.</i> |
— Нем. Brack ’лоша стока’. | — Нем. Brack ’лоша стока’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРАКМА`</b> <i>ж. Простонар.</i> Нещо много износено, остаряло (обикн. машина, механизъм и др.), което не може да се използува повече. <i>Димов не се въздържа да отбележи, че който дойде тук, най-първо бърза да се обзаведе с кола, та дори тая кола да е последната бракма.</i> Б. Райнов, ГН, 58. <i>— Веднъж, като бяхме в Одеса, пристигна една гръцка бракма. Ама едно ръждясало корито, само търси по-дълбоко място, за да потъне.</i> Б. Трайков, ВО, 23. |
— От тур. birakma. | — От тур. birakma. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРА`КМА</b> <i>ж. Диал.</i> Овца, която е родила мъртво агне; брактисала овца. |
| − | |||
| − | |||
— От тур. birakmak ’изоставям’. — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | — От тур. birakmak ’изоставям’. — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРАКОНИЕ`Р</b> <i>м.</i> Човек, който върши бракониерство, който се занимава с бракониерство. <i>Бракониерите от околните махали и села избиваха във всяко време на годината дивеча и ловяха пъстървата със всички законни и незаконни средства.</i> Ем. Станев, ПЕГ, 5. <i>Край един от вировете бе нагазил във водата възрастен мъж, гол до пояса, .. — Бракониер — отвърна железничарят в сините работни дрехи. — Ще хване, ама и някоя глоба може да се заплете в серкмето му.</i> Ем. Манов, ДСР, 345. |
— От фр. braconier. | — От фр. braconier. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРАКОНИЕ`РСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до бракониер. <i>Ловът се разви още по-силно и благодарение на организираното и бракониерско избиване на дивеча нашата планина е почти обезлюдена.</i> П. Делирадев, В, 229. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БРАКОНИЕ`РСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Незаконен лов или риболов в забранено време, в забранени места или извършван по непозволен начин. <i>— Ловът, знаеш, Дилко, е забранен по нашия край. Ако такова нещо има, то е нарушение и е бракониерство! — отсича той.</i> Т. Ганчев, РД, 1965, бр. 133, 2. <i>И от бракониерство разбира | + | <b>БРАКОНИЕ`РСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Незаконен лов или риболов в забранено време, в забранени места или извършван по непозволен начин. <i>— Ловът, знаеш, Дилко, е забранен по нашия край. Ако такова нещо има, то е нарушение и е бракониерство! — отсича той.</i> Т. Ганчев, РД, 1965, бр. 133, 2. <i>И от бракониерство разбира [Атанас], и закона за лова знае наизуст. Курсовете е минал, пък аз не съм запознат с тия работи.</i> Ем. Станев, ПЕГ, 8. |
| − | < | + | <b> БРАКОНИЕ`РСТВАМ и БРАКОНИЕ`РСТВУВАМ</b>, -аш, <i>несв., непрех.</i> Върша бракониерство. <i>Как не е маломерна [рибата]! Не виждам ли? — Не виждаш! .. — Я! Не стига, че бракониерствува, ами още иска и много да знае.</i> Д. Калфов, КР, 85-86. |
---- | ---- | ||
<b>БРАКОНИЕ`РСТВАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> бракониерствам; бракониерствуване. | <b>БРАКОНИЕ`РСТВАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> бракониерствам; бракониерствуване. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРАКОНИЕ`РСТВУВАМ</b>. Вж. <em>бракониерствам</em>. |
---- | ---- | ||
| − | <b>БРАКОНИЕ`РСТВУВАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> бракониерствувам; | + | <b>БРАКОНИЕ`РСТВУВАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> бракониерствувам; бракониерстване. |
---- | ---- | ||
<b>БРАКОРАЗВО`Д</b> <i>м. Книж.</i> Прекратяване, разтрогване на брак по съдебен ред; развод. <i>Интересно е, че в едни щати бракоразводите стават много лесно, а в други по-мъчно. А този въпрос много интересува днешните американци и затова някои щати са направили от него обект на търговия.</i> Г. Белев, КВА, 162. <i>Подавам молба за бракоразвод.</i> | <b>БРАКОРАЗВО`Д</b> <i>м. Книж.</i> Прекратяване, разтрогване на брак по съдебен ред; развод. <i>Интересно е, че в едни щати бракоразводите стават много лесно, а в други по-мъчно. А този въпрос много интересува днешните американци и затова някои щати са направили от него обект на търговия.</i> Г. Белев, КВА, 162. <i>Подавам молба за бракоразвод.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БРАКОРАЗВО`ДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни. <i>Прил. от</i> бракоразвод. <i>Много неща свърши Генади по организирането и подготвянето на бракоразводния процес.</i> К. Калчев, СТ, 224. <i>— Получи се — сложи той листчето пред себе си — тая призовка за бракоразводно дело.</i> Б. Болгар, Б, 124. |
| − | |||
| − | |||
Версия от 04:10, 4 февруари 2014
2. Обръщение към девер; братко, бате. Снахата наричаше деверите си по възраст от най-големия надолу така, брайно, драгинко, убавенкьо. Ив. Хаджийски, БДНН I, 154. А баба Стана ще отвърне: „Е, па ти знаеш, брайно, ти си мъжка страна у къщи, най-стар, на какво ти решиш, оно ще е и харно.“ М. Георгиев, Избр. разк., 44.
3. Интимно, приятелско или иронично обръщение към мъж; брате, братко. Болград, мой брайно, прави такава пастърма, която са топи в устата ти като овчо масло. Л. Каравелов, Съч. VII, 47. Ти, мой брайно, пиши на Пеева и тук-таме по Влашко. Хр. Ботев, Съч. 1929, 393. Подлец ли? Архиподлец ти ставам аз тебе, брайно, ама где оня късмет! Ал. Константинов, Съч. I, 205. — Като поживееш тук, ще разбереш! — озъби се Пантелей! — Аз, брайновци, съм потрошил петстотин гроша, за да си изкопая кладенец. А. Гуляшки, СВ, 14.
БРАК1, бра`кът, бра`ка, мн. бра`кове, след числ. бра`ка, м. 1. Официално, узаконено чрез формален акт съжителство (икономическо, социално и биологическо) на мъж и жена. Бракът и семейството са под закрилата на държавата. Конст., 24. Мисля, че най-добрият отговор от моя страна ще бъде да дам рапорт, с който да поискам да ми се разреши да встъпя в брак. Й. Йовков, ЧКГ, 253. — Че ти възнамеряваш ли да се ожениш за Христина? Как ще погледнат мама и бате на такъв брак? — възкликна Райна. — Както щат. Ем. Станев, I—II, 40. Граждански брак. Църковен брак. Неравен брак. Смесен брак. Сключвам брак. Разтрогвам брак.
2. Сватба. Ние на брак те канихме, / да ми ядеш, да ми пиеш. Нар. пес., СбБрМ, 24.
◇ Незаконен (свободен) брак. Съвмесно съжителство между мъж и жена, неоформено по законен път.
БРАК2, бра`кът, бра`ка, мн. няма, м. 1. В производството — продукция, която не отговаря на определения стандарт; недоброкачествена продукция. Големи количества нагрята асфалтова смес .. трябваше да се изхвърли като брак.
2. Бракуване. Комисията препоръча предвидените за брак машини да се ремонтират.
— Нем. Brack ’лоша стока’.
БРАКМА` ж. Простонар. Нещо много износено, остаряло (обикн. машина, механизъм и др.), което не може да се използува повече. Димов не се въздържа да отбележи, че който дойде тук, най-първо бърза да се обзаведе с кола, та дори тая кола да е последната бракма. Б. Райнов, ГН, 58. — Веднъж, като бяхме в Одеса, пристигна една гръцка бракма. Ама едно ръждясало корито, само търси по-дълбоко място, за да потъне. Б. Трайков, ВО, 23.
— От тур. birakma.
БРА`КМА ж. Диал. Овца, която е родила мъртво агне; брактисала овца.
— От тур. birakmak ’изоставям’. — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
БРАКОНИЕ`Р м. Човек, който върши бракониерство, който се занимава с бракониерство. Бракониерите от околните махали и села избиваха във всяко време на годината дивеча и ловяха пъстървата със всички законни и незаконни средства. Ем. Станев, ПЕГ, 5. Край един от вировете бе нагазил във водата възрастен мъж, гол до пояса, .. — Бракониер — отвърна железничарят в сините работни дрехи. — Ще хване, ама и някоя глоба може да се заплете в серкмето му. Ем. Манов, ДСР, 345.
— От фр. braconier.
БРАКОНИЕ`РСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до бракониер. Ловът се разви още по-силно и благодарение на организираното и бракониерско избиване на дивеча нашата планина е почти обезлюдена. П. Делирадев, В, 229.
БРАКОНИЕ`РСТВО, мн. няма, ср. Незаконен лов или риболов в забранено време, в забранени места или извършван по непозволен начин. — Ловът, знаеш, Дилко, е забранен по нашия край. Ако такова нещо има, то е нарушение и е бракониерство! — отсича той. Т. Ганчев, РД, 1965, бр. 133, 2. И от бракониерство разбира [Атанас], и закона за лова знае наизуст. Курсовете е минал, пък аз не съм запознат с тия работи. Ем. Станев, ПЕГ, 8.
БРАКОНИЕ`РСТВАМ и БРАКОНИЕ`РСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Върша бракониерство. Как не е маломерна [рибата]! Не виждам ли? — Не виждаш! .. — Я! Не стига, че бракониерствува, ами още иска и много да знае. Д. Калфов, КР, 85-86.
БРАКОНИЕ`РСТВАНЕ ср. Отгл. същ. от бракониерствам; бракониерствуване.
БРАКОНИЕ`РСТВУВАМ. Вж. бракониерствам.
БРАКОНИЕ`РСТВУВАНЕ ср. Отгл. същ. от бракониерствувам; бракониерстване.
БРАКОРАЗВО`Д м. Книж. Прекратяване, разтрогване на брак по съдебен ред; развод. Интересно е, че в едни щати бракоразводите стават много лесно, а в други по-мъчно. А този въпрос много интересува днешните американци и затова някои щати са направили от него обект на търговия. Г. Белев, КВА, 162. Подавам молба за бракоразвод.
БРАКОРАЗВО`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни. Прил. от бракоразвод. Много неща свърши Генади по организирането и подготвянето на бракоразводния процес. К. Калчев, СТ, 224. — Получи се — сложи той листчето пред себе си — тая призовка за бракоразводно дело. Б. Болгар, Б, 124.
