Разлика между версии на „Page:RBE Tom1.djvu/917“
Mister sou (беседа | приноси) м (ibf-5b) |
Mister sou (беседа | приноси) м (nik -6a) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 7: | Ред 7: | ||
<b>БОСЯ`ЧЕСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Събир.</i> Всички босяци като едно цяло. <i>Характерно е, че Любен отминува с равнодушие отворените за него врата на московското военно училище и се хвърля в шумотевицата на писателствующето босячество.</i> П. К. Яворов, Съч. III, 239. <i>Книга за руското босячество.</i> | <b>БОСЯ`ЧЕСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Събир.</i> Всички босяци като едно цяло. <i>Характерно е, че Любен отминува с равнодушие отворените за него врата на московското военно училище и се хвърля в шумотевицата на писателствующето босячество.</i> П. К. Яворов, Съч. III, 239. <i>Книга за руското босячество.</i> | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОСЯ`ШКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> босяк; босячески. <i>В Одеса Ботев се свързва с пролетаризираните слоеве и с босяшката беднота.</i> Лит. X кл. 141. <i>— Ти не разбираш сладостта да ядеш на открито, свил се някъде като бездомник .. , като скитник.. — каза Мишо Денчев. — Разбирам те., сигурно наскоро пак си чел босяшките разкази на Горки.</i> Т. Харманджиев, KB, 225. <i>Свободолюбивите босяшки настроения на Генади му допадаха.</i> К. Калчев, СТ, 223. <i>Босяшки живот.</i> |
---- | ---- | ||
<b>Б`ОТ</b>, ботът, бота, <i>мн.</i> ботове, след <i>числ.</i> бота, <i>м. Мор.</i> Неголям плавателен съд с весла, ветроходен или моторен с различно предназначение. <i>Бот за превозване. Десантен бот. Лоцмански бот. Спасителен бот. Риболовен бот.</i> | <b>Б`ОТ</b>, ботът, бота, <i>мн.</i> ботове, след <i>числ.</i> бота, <i>м. Мор.</i> Неголям плавателен съд с весла, ветроходен или моторен с различно предназначение. <i>Бот за превозване. Десантен бот. Лоцмански бот. Спасителен бот. Риболовен бот.</i> | ||
| Ред 13: | Ред 13: | ||
— От хол. boot. | — От хол. boot. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БО`ТА</b> <i>ж. Диал.</i> Дървен четвъртит съд, ведро за кисело мляко; боца. |
— От ит. botta през рум. botа . — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | — От ит. botta през рум. botа . — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОТАНИЗИ`РАМ</b>, -аш, <i>несв,</i> и <i>св., непрех. Книж.</i> Издирвам и събирам растения, за да бъдат изучени; ботанизувам. |
— От фр. botaniser. | — От фр. botaniser. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОТАНИЗИ`РАНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Книж. Отгл. същ. от</i> ботанизирам; ботанизуване. |
---- | ---- | ||
<b>БОТАН`ИЗУВАМ</b>, -аш, <i>несв., непрех. Рядко.</i> Ботанизирам. <i>Географически Мусала с горните чалове принадлежи към Родопите. В това се е уверил и покойният професор Ст. Георгиев, който е ботанизувал по тия висове около един месец.</i> Ив. Вазов, Съч. XV, 148. | <b>БОТАН`ИЗУВАМ</b>, -аш, <i>несв., непрех. Рядко.</i> Ботанизирам. <i>Географически Мусала с горните чалове принадлежи към Родопите. В това се е уверил и покойният професор Ст. Георгиев, който е ботанизувал по тия висове около един месец.</i> Ив. Вазов, Съч. XV, 148. | ||
| Ред 27: | Ред 27: | ||
<b>БОТАН`ИЗУВАНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Рядко. Отгл. същ. от</i> ботанизувам; ботанизи-ране. | <b>БОТАН`ИЗУВАНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Рядко. Отгл. същ. от</i> ботанизувам; ботанизи-ране. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОТАНИ`К</b>, <i>мн.</i> -ци, <i>м.</i> Учен, специалист по ботаника. <i>Той беше ботаник и често ходеше из нашите планини да търси редки растения.</i> М. Марчевски, ТС, 6. <i>Тоя град [Упсала] е прочут с панаирите си и с университета си, в когото е бил професор прочутий ботаник Линей.</i> Ив. Богоров, ВГД (превод), 125. |
---- | ---- | ||
<b>БОСЯЧЕСКИ</b> | <b>БОСЯЧЕСКИ</b> | ||
| Ред 47: | Ред 47: | ||
<b>БОТАНИ`ЧКА</b> <i>ж.</i> Жена ботаник. | <b>БОТАНИ`ЧКА</b> <i>ж.</i> Жена ботаник. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОТАНОГРА`ФИЯ</b> <i>ж.</i> Описание на растенията. |
— От гр. poxavri ’растение’ + урафео ’описвам’. | — От гр. poxavri ’растение’ + урафео ’описвам’. | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОТЕВГРА`ДСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил.</i> от Ботевград, град в Западна България. <i>На тавана на Ивановата къща имаше донесена кой знае кога една шарена ботевградска хурка.</i> М. Гръбчева, ВИН, 204. <i>Ботевградски говор. Ботевградски жители.</i> |
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОТЕВГРА`ДЧАНИН</b>, <i>мн.</i> ботвградча ни, <i>м.</i> Лице, което е родено или живее в Ботевград. <i>Ботевградчани постигнаха трудна спортна победа.</i> |
917 | 917 | ||
---- | ---- | ||
| − | <b> | + | <b>БОТЕВГРА`ДЧАНИН</b> |
Версия от 13:49, 7 януари 2014
ми книги все из живота на босяците и работниците. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 74. // Разш. Декласиран човек; бедняк, лум-пен-пролетарий. — Повечето от тия Васи-ловци, с които ти дружиш — това са лум-пенизирани босяци, хора, изпортени от кръчмите. А. Гуляшки, ЗР, 88.
— От рус. босяк.
БОСЯ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Бо-сяшки. Босячески романтизъм.
БОСЯ`ЧЕСТВО, мн. няма, ср. Събир. Всички босяци като едно цяло. Характерно е, че Любен отминува с равнодушие отворените за него врата на московското военно училище и се хвърля в шумотевицата на писателствующето босячество. П. К. Яворов, Съч. III, 239. Книга за руското босячество.
БОСЯ`ШКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от босяк; босячески. В Одеса Ботев се свързва с пролетаризираните слоеве и с босяшката беднота. Лит. X кл. 141. — Ти не разбираш сладостта да ядеш на открито, свил се някъде като бездомник .. , като скитник.. — каза Мишо Денчев. — Разбирам те., сигурно наскоро пак си чел босяшките разкази на Горки. Т. Харманджиев, KB, 225. Свободолюбивите босяшки настроения на Генади му допадаха. К. Калчев, СТ, 223. Босяшки живот.
Б`ОТ, ботът, бота, мн. ботове, след числ. бота, м. Мор. Неголям плавателен съд с весла, ветроходен или моторен с различно предназначение. Бот за превозване. Десантен бот. Лоцмански бот. Спасителен бот. Риболовен бот.
— От хол. boot.
БО`ТА ж. Диал. Дървен четвъртит съд, ведро за кисело мляко; боца.
— От ит. botta през рум. botа . — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
БОТАНИЗИ`РАМ, -аш, несв, и св., непрех. Книж. Издирвам и събирам растения, за да бъдат изучени; ботанизувам.
— От фр. botaniser.
БОТАНИЗИ`РАНЕ, мн. няма, ср. Книж. Отгл. същ. от ботанизирам; ботанизуване.
БОТАН`ИЗУВАМ, -аш, несв., непрех. Рядко. Ботанизирам. Географически Мусала с горните чалове принадлежи към Родопите. В това се е уверил и покойният професор Ст. Георгиев, който е ботанизувал по тия висове около един месец. Ив. Вазов, Съч. XV, 148.
БОТАН`ИЗУВАНЕ, мн. няма, ср. Рядко. Отгл. същ. от ботанизувам; ботанизи-ране.
БОТАНИ`К, мн. -ци, м. Учен, специалист по ботаника. Той беше ботаник и често ходеше из нашите планини да търси редки растения. М. Марчевски, ТС, 6. Тоя град [Упсала] е прочут с панаирите си и с университета си, в когото е бил професор прочутий ботаник Линей. Ив. Богоров, ВГД (превод), 125.
БОСЯЧЕСКИ
БОТАНИКА ж. 1. Само ед. Наука за растенията. Ботаниката ни запознава с външното и вътрешно устройство на растенията и с процесите, които се извършват в тях. Бтн. VI кл. 4. // Тази наука като учебен предмет. Мишокът се втурна през-глава към скривалището си. Но момчето дори не го забеляза, замислено как да извърши опита, за който им говори учителят по ботаника. П. Бобев, ГЕ, 42. Ученикът получи добра бележка по ботаника. Час по ботаника.
2. Разг. Учебник по този предмет. Той печата своята ботаника за горните класове с илюстрации, в Белград. СбЦГМГ, 79. В класа само няколко деца имаха ботаники.
— От гр. poxavvicn
БОТАНИ`СТ м. Остар. Ботаник. Бота-нистът намира своите съкровища в уединеното непретъпкано ъгълче на земята или между сплетените вейки и трънки. Ч, 1871, бр. 16, 493.
БОТАНИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Ботанически.
БОТАНИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до ботаника; ботаничен. Алпийските пасища имат много добър ботанически състав на тревната растителност. Кр. Генджев и др. Ж, 31. Ботанически институт. Ботанически музей. Ботаническа сбирка.
О Ботаническа география. Спец. Клон от биогеографията, който изучава вида на растителната покривка по земната повърхнина и закономерностите на нейното разпределение. Ботаническа градина. Институт за отглеждане на местни и чуждоземни растения (на открито или в оранжерии) с учебна, научна или научно-популяризаторска цел. Истинска забележителност на Клуж е неговата ботаническа градина. Създадена отначало като скромна градина за лечебни растения, .. днес тя се е разпростряла върху 110 декара. Г. Белев, КР, 35. Ботаническа градина на Българската академия на науките.
БОТАНИ`ЧКА ж. Жена ботаник.
БОТАНОГРА`ФИЯ ж. Описание на растенията.
— От гр. poxavri ’растение’ + урафео ’описвам’.
БОТЕВГРА`ДСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Ботевград, град в Западна България. На тавана на Ивановата къща имаше донесена кой знае кога една шарена ботевградска хурка. М. Гръбчева, ВИН, 204. Ботевградски говор. Ботевградски жители.
БОТЕВГРА`ДЧАНИН, мн. ботвградча ни, м. Лице, което е родено или живее в Ботевград. Ботевградчани постигнаха трудна спортна победа.
917
БОТЕВГРА`ДЧАНИН
