Разлика между версии на „Речник на българския език/Том 2/701-720“
(Нова страница: <pages index="RBE Tom2.djvu" from=701 to=720 />) |
(Няма разлика)
|
Текуща версия към 09:31, 16 декември 2013
с тъмносин клашник, покрит с дълги вълнени реси, .. В това си грубо, вълнесто рухо той приличаше на мечка. Д. Спространов, С, 242. На главата си носеше вълнест калпак, за него беше привързана качулка, която закриваше ушите му. Кр. Григоров, Р, 12.
2. Простонар. Който е с много и гъсти косми; космат. Тия турци бяха левенти, с прав и строен стан, с открити вълнести гърди — юнашко племе. Ив. Вазов, Съч. XII, 127. Мечкарят — нисък, тантурест, босоног и вълнест в лицето циганин, като видя, че около мечката се бяха събрали вече доста много любопитни, издрънка с дайрето… Д. Немиров, КБМ, кн. 3, 132. Оставяме настрана вълнестите му като гора гърди и диво разрошваните му криво засуквани мустаки. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 40.
3. Който прилича на въ`лна. Изпод короната излизаха в безредица бели вълнести, корави косми. Ив. Вазов, Съч. XIV, 11. И пред нея се яви образът на Тъкачев, хубав и желан. Станка като че усещаше по лицето си гъдела на неговите вълнести коси и като че виждаше блясъка на белите му зъби. Г. Караславов, ОХ I, 419. На Гарга баир неусетно се беше появил и се издигаше и ширеше черен вълнест облак. Д. Рачев, СС, 217.
ВЪЛНИ`СТ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е нагънат като вълни, има вид на вълни; вълнообразен, вълноват. От билото на един рид кръгозорът изведнъж се открива на север и изток — а долу, като някакво безкрайно вълнисто плато се разстила къдравият масив на Родопите. К. Константинов, НЗХ, 44. Закрачихме пак през вълнистата оран и обущата ни меко потъваха в рохката пръст. Н. Тихолов, ДКД, 24. Витоша .. мълчаливо издига в един куп вълнисти, гъсто напластени облаци, своето навъсено чело. Иван Вазов, Съч. IX, 188. Тя бе дивно красива и стройна хубавица, .. Златистата буйна коса, вълниста и с тъмни отливи в гънките, .., стигаше до кръстеца. Н. Попфилипов, РЛ, 56.
— Друга (остар.) форма: волни`ст.
ВЪЛНИ`СТО. Нареч. от вълнист; вълнообразно, на вълни. Гледа към сцената и пред очите му е не синята коприна, спусната вълнисто надолу, а самото небе… НА, 1959, бр. 3439, 2.
ВЪ`ЛНИЦА, мн. няма, ж. Умал. от вълна (в 1, 2 и 3 знач.); малко вълна, вълничка. — Хайде, да дадат там нещо — житце ли, царевица ли ще да е, вълница ли. Елин Пелин, Съч. II, 168. Руното вълница, което укриваха от държавата, даваше едно влакно, което му се струваше жилаво като тел. Ст. Даскалов, СЛ, 300.
ВЪ`ЛНИЧКА, мн. няма, ж. Умал. от вълна (в 1, 2 и 3 знач.); малко въ`лна, въ`лница.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЪЛНИ`ЧКА ж. Умал. от вълна` (в 1 знач.). В гребените на вълничките се ломяха слънчевите лъчи и плетяха сребърна мрежа, сякаш морската повърхност беше покрита с малки, трепкащи аспри. Д. Спространов, С, 98. Скалата беше така издадена, щото езерото сякаш се разливаше изпод самата нея — там се образуваха малки ветрилообразни вълнички, те се разширяваха и разширяваха напред, ставаха големи вълни, пръскаха се на всички посоки чак до безкрая на ширинето. Й. Вълчев, СКН, 354. Класилата ръж слабо зашумя и леко се запреливаха вълнички над нея. Елин Пелин, Съч. II, 88. Лениво гонят се вълнички дребни / и мият песъчливий бряг и с пяна / об-точват го, додето стига взор. К. Христов, ПХ (превод), 67.
ВЪЛНО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който е свързан с обработване на въ`лна, с изработване на вълнени изделия, напр.: вълнопредачница, вълнопроизводство, вълнотекстилен, вълнотъкачен.
ВЪ`ЛНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Физ. Който се отнася до вълна` (в 6 знач.). Малко по-късно стана ясно, че всички тела на Земята, без никакво изключение, са източници на инфрачервени лъчи, само че с различен вълнов състав и интензитет. В. Врански, МВЛ, 3. Вълновата теория за същността на светлината е издадена от съвременника на Нютон — Хюйгенс. Физ. XI кл, 141. Вълнова антена. Вълнова повърхност. Вълнови свойства. Вълново движение.
ВЪЛНОВА`Т, -а, -о, мн. -и, прил. Вълнист, вълнообразен. Вълновата повърхност.
ВЪЛНОВИ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Вълнообразен, вълнист, вълноват. Цветът й [на основната лава] е тъмносив или черен (базалтови скали) и когато застине, добива загладена вълновидна повърхност. Хр. Тилев, В, 13. Вълновидна равнина.
ВЪЛНОДА`ЕН, -а`йна, -а`йно, мн. -а`йни, прил. За животно — от който се добива вълна. Вълнодайни овце.
ВЪЛНОДА`ЙНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Количеството вълна, което се получава от овца. Заслужава да се отбележи и голямата вълнодайност на овцете в някои по-добре организирани ферми. ОФ, 1950, бр. 1750, 2. Повишението на вълнодайността и подобряването качеството на вълната при кръстоските е сигурно и не се оспорва от никого. Н. Платиканов, Пр, 1952, кн. 6, 9.
ВЪЛНОДО`БИВ, мн. няма, ж. 1. Добиване на вълна.
2. Количеството на получената вълна. През тази година вълнодобивът от овцете е висок.ВЪЛНОДОБИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Който се отнася до вълнодобив. Вълнодобивно предприятие.
ВЪЛНОЛО`М м. Каменна преграда пред пристанище, която го предпазва от морските вълни. Откъм морето духа остър източен вятър и прехвърля над вълнолома пенести, огрени от светлините на фара вълни, които ни карат да изтръпваме. П. Вежинов, ДМ, 3. Вълноломите и малките полуострови по брега окончателно успокояват морските вълни и ги пускат на леки дипли до златистия пясък на плажа. Ив. Мирски, ПДЗ, 159. А там, където започваше дългата каменна стена на вълнолома, лениво се клатушкаха множество малки ладии и яхти. Ал. Бабек, МЕ, 33.
ВЪЛНОЛО`МЕН, -мна, -мно, мн. -мни. Прил. от вълнолом. Висок като планина матрос, изправен на стъпалата на вълноломния фар, .., махаше отчетливо ръце. Д. Добревски, БКН, 26. Първи ден край океана — когато задъхани от / пръските на пяната солена, / онемяхме от възторг, а фарът от вълноломната стена / освети с първия си лъч нашите омагьосано притиснати лица и рамена, / .. / бъди благословен! Е. Багряна, ВС, 76.
ВЪЛНОМЕ`Р м. Мор. Уред за определяне нивото и характера на движението на вълните.
ВЪЛНОНО`СЕН1, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Рядко. От който се получава вълна.
— От Сг. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВЪЛНОНО`СЕН2, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Рядко. Който причинява вълни.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВЪЛНООБРА`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. 1. Който е с неравна, нагъната повърхност, подобна на вълни; вълновиден, вълнист, вълноват. От двете страни на шосето се простираше вълнообразна червеникава равнина, засята с тютюн. Д. Димов, Т, 4. Трудно се движим из неравния път, който ту слиза, ту се качва по вълнообразното жълто поле. Л. Стоянов, X, 124. Диканя е далече оттук, зад зелени вълнообразни падини, и не се вижда. Ив. Карановски, Разк. I, 128.
2. Който е с вид на вълни, подобен на вълни; вълновиден. Такова чисто безоблачно небе, накъсано на неравни парчета от широките вълнообразни стрехи, не се е разкривало досега над нея. А. Каменова, ХГ, 237. И останал сам, той отново си спомня за непрежалимия нежен поет с хубавата брада, вълнообразните буйни коси и големите, винаги скръбни очи. М. Кремен, РЯ, 450. Шапката му описвауше една вълнообразна линия във въздуха. Й. Йовков, ПК, 185. Вълнообразни облаци. Вълнообразно движение.
ВЪЛНООБРА`ЗНО. Нареч. от вълнообразен. Един след други се редят хълмове, но те са без скали, без сипеи и трапища, сякаш в първите жизнени тръпки на миросъзданието девственото и често поле само се е нагънало вълнообразно. Й. Йовков, Разк. III, 160. Из ближните ливади, вълнообразно наклонени към речната низина, едва доловимо долетяха гласове на закъснели воловарчета. Ц. Церковски, Съч. III, 9. Широките поли на шапката му бяха извити вълнообразно и висяха надолу. Д. Димов, ОД, 89.
ВЪЛНООБРА`ЗНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от вълнообразен. Развитието на спортните постижения в плуването се характеризира със специфична възходяща вълнообразност, в която етапният връх съвпада обикновено с годините на олимпийските игри. НС (превод), 1965, кн. 2, 12.
ВЪЛНУ`ВАМ, -аш, несв., прех. 1. Причинявам вълнообразно движение. Удивителна гледка представят [кашалотите] тези чудовища, кога те със своите движения вълнуват повърхността на морето. С. Бобчев, ПОС (превод), 319. При всичко туй народът изразява тук понякога своето одобрение или неодобрение с един смесен ек, който Омир уподобява на бурни морски вълни или на шума на изкласила нива, бълнувана от силен вятър. Н. Михайловски, РВИ (превод), 66. По гори, по поля / тих вечерник вей; / и треви, и цветя, / вълнува — люлей. Ц. Церковски, Съч. I, 130. Смъртта стои като всевечен страж, / далече впила взор невъзмутим, / и вихърът вълнува нейний плащ / от ярки пламъци и черен дим. Хр. Смирненски, Съч. I, 135.
2. Предизвиквам, възбуждам у някого силни чувства (радост, страх, безпокойство и под.). От десетина дни бяха ни омръзнали вече непрекъснатите и еднообразни учения из безлюдните полета и неочакваният поход в тая чудна нощ ни вълнуваше и радваше. Й. Йовков, Разк. II, 94. Той си спомни баща си, как го водеше за ръка на черква по големите празници, цялата радост и трепет, които го вълнуваха. Елин Пелин, Съч. III, 159-160. Една жила затрепка на слепите му очи — това значеше, че е нервиран и нещо силно, дълбоко го вълнува. Д. Спространов, С, 41-42. Страхът, който постоянно ме вълнуваше, че ще се разкрие виновността ми, не закъсня да се оправдае. К. Величков, ПССъч. I, 63. — Войната, пленът разклатиха нервите му, нарушиха душевното равновесие. Не трябва да го вълнуваме. Г. Стаматов, Разк. I, 94. — Надежди възторжни и тайна боязън / отново вълнуват безсънно сърце. П. К. Яворов, Съч. I, 148. // За събития, обществени проблеми, явления и под. — предизвиквам възбуждение, силно раздвижвам, ангажирам ума, съзнанието на много хора, на обществото. Събитията .. продължаваха да вълнуват още селото. Й. Йовков, Ж 1945, 241. Неговия ум занимаваха социални, общочовешки въпроси, задачи страшни, неразрешими, които вълнуват в нашето време всичките мислещи умове и ги смущават, и ги плашат. Ив. Вазов, Съч. VII, 166-167. Сливенската публика можеше да се запознава без закъснение с всички театрални новости, които вълнуваха столицата, каквито бяха пиесите на Ибсен .., на Горки. К. Константинов, ППГ, 40. Завари в градината цял младежки митинг .. Вълнуваше ги някаква неправда, за която изглежда, сега вземаха решение жестоко да си отмъстят. В. Геновска, СГ, 273. Тук, във Влашко, .., Левски споделя с близки и познати своите мисли и търси почва за идеите, които го вълнуват. Ив. Унджиев, ВЛ, 106.
3. Остар. Подбуждам към размирици, недоволство. Поклонниците на мрачната рутина, .., които лаят непрестанно и обвиняват отделни личности, че уж тие последните вълнували народите и ги цепели на партии — .. — трябва да млъкнат веднъж за сякога. З. Стоянов, ЗБВ I, 437-438. Свирепият Марс ревял като буря, злорадната Ерида вълнувала пълчищата и при туй Зевс хвърлял гръмове от Олимп. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 80. вълнувам се страд. Из тревата и цветята росата лъщеше, нивите леко се вълнуваха от слабия утринен ветрец. Н. Попфилипов, РЛ, 113.
ВЪЛНУ`ВАМ СЕ несв., непрех. 1. Обикн. за водна повърхност — движа се вълнообразно. Там, където се вълнуваше някога Чепинското езеро, сега шумят стройни тополи. А. Каралийчев, ПС I, 190. Фесове, шапки, .., наплъстени едни до други, се движеха, мърдаха, вълнуваха като море. Ив. Вазов, Съч. VII, 157. Тих бял Дунав се вълнува, / весело шуми. Ив. Вазов, Съч. I, 24. Гледал съм често лъките край Искър / с хубава, сочна земя: / Искър край тях се вълнува и плиска, / бели талази шумят. Ив. Бурин, ПТ, 18.
2. Намирам се във възбудено душевно състояние, поради изживяване на силни чувства (щастие, радост, тревога и под.). Душата му след толкова страдания ликуваше и се вълнуваше от нещо хубаво. Елин Пелин, ЯБ, 166. Идеше нов празник .. Тя броеше часовете и се вълнуваше. Дали Вакрил ще дойде пак? Г. Караславов, ОХ I, 404. Тя се вълнуваше само от това, дали парите щяха да стигнат до края на месеца, дали Стефан продължаваше да отслабва, дали Борис щеше да напредне в „Никотиана“ и дали Павел нямаше да изчезне завинаги в необятната и далечна страна. Д. Димов, Т, 70. — Селото сега е друго, кипи, вълнува се. Селянинът сега, знаеш ли, иска да разбере всичко, пита: защо? — и чака отговор. Й. Йовков, ПГ, 137.
— Друга (остар. книж.) форма: волну`вам.
ВЪЛНУ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от вълнувам и от вълнувам се. Някога, от някаква необяснима и страшна хала, произлязло силно вълнуване на езерото и всичката му риба била изхвърлена на бреговете. Ив. Вазов, Съч. XV, 69. Той не си даваше сметка за нелепостта на вълнуванията си. Ив. Вазов, Съч. XII, 191. Князовете, благородните, парламентът, народът се хвърлиха във въоръжени бунтувания и в граждански вълнувания, за да избягнат от секирата или от тиранството, с което този Сулла с пурпурова дреха ги беше застрашил. В. Горанов, ЖГС (превод), 35. Сливенският гарнизон, .., преживява опасна морална криза. Причината за вълнуването на духовете сред младото офицерство, .., е терорът, въведен от висши офицери в гарнизона. БД, 1909, бр. 26, 1.
ВЪЛНУ`ВАЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от вълнувам като прил. 1. Който е пълен с вълнение; неспокоен. Между редките клони на младите дъбчета се провиждаше небето — .., мирно и безучастно, сякаш нищо не бе станало под него през вълнуващата нощ. П. Вежинов, НС, 250-251. Можем да си представим вълнуващата среща между Левски и майка му. Ив. Унджиев, ВЛ, 80. Вълнуващо очакване.
2. Който притежава свойството да вълнува. Писателят, който търси тема за един вълнуващ и мощен разказ из живота, може да намери лова си в самия кипеж на живота. Ив. Вазов, Съч. X, 4. В полунощ ще се люшнат камбаните, ще се понесе в пролетния мрак техният вълнуващ ек: — Христос воскресе! Христос воскресе! Дем., 1990, бр. 46-47, 1. Изучаването на жизнения материал основно, на място, за да се създаде истинско, богато, вълнуващо художествено произведение, .., е от еднаква важност и за театъра, и за кинодраматургията, и за музиката, и за приложното изкуство. С, 1955, сн. 3, 147. Вълнуващи мисли.
ВЪЛНЯ`САМ. Вж. вълнясвам.
ВЪЛНЯ`СВАМ, -аш, несв.; вълня`сам, -аш, св., непрех. Диал. Обраствам с косми, вълна, ставам космат. — Ако утре се изтърсим в Жириловка, тя ще си умре от смях, като ме види такъв небръснат. Вълнясал съм като някой поп. А. Каралийчев, НЧ, 72.
ВЪЛНЯ`СВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от вълнясвам.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ВЪ`ЛЧА СЕ, -иш се, мин. св. -их се, несв., непрех. 1. За вълчица — раждам вълчета.
2. Прен. Ставам вълк по нрав; овълчвам се.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.ВЪЛЧА`ГА м. Увел. от вълк. На думи и на книга / ний опашът на жив вълчага мерим, хей, / и само господ знай каква ще ни огрей… / Тоз що за свобода милее не на дума, / не търси път с компас през планинската шума. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 26-27.
ВЪЛЧЕ`, мн. -та, ср. 1. Умал. от вълк. — Краешника е за тебе, Райчо, защото имаш зъби като вълче, а за мене ей тази порязаничка, по-меката. А. Каралийчев, НЗ, 24. Едно време, преди Девети септември, се чудеха как да ме подядат, как да ме разсипят, .. А сега — ударници! Ех, показахте си козината, вълчета мои! Г. Караславов, Избр. съч. II, 418.
2. Малкото на вълчица. — Знам де се крие бялата вълчица, видях и вълчетата й. Й. Йовков, ВАХ, 159. Тоя човек носеше с багажа си две торби змии и водеше едно тримесечно вълче, което се теглеше диво на синджира. Ем. Станев, ЯГ, 84.
ВЪ`ЛЧЕ нареч. Като вълк, подобно на вълк. През тия два месеца четничество той като че загуби сметка за времето, .. Сърцето му стана още по-кораво, умът му недоверчив, взе да мисли вълче, взе да му харесва хайдушкия живот. Ем. Станев, ИК III и IV, 418.
ВЪ`ЛЧЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Вълчов. Отишъл .. при заптието, да найде уж и да види затворения си брат, но ни него могъл да види, нито пък сам той могъл да се върне назад ..; той прочее пострада според вълчевата песен в приказката на животните, който пеел: „само месо дома до`шло!“ К. Шапкарев, МЖБМ, 40.
ВЪЛЧЕ`НЦЕ, мн. -а, ср. Умал. от вълче. Стоян се в синор привлече, / като вълченце, щененце. Нар. пес., Христом. ВВ II, 121.
ВЪЛЧЕ`Ц, мн. няма, м. Диал. Кожно заболяване между пръстите на краката.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ВЪ`ЛЧЕШКА`ТА нареч. Диал. Като вълк; вълчешки.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЪ`ЛЧЕШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Вълчи. — Той не лъже, че се е борил с вълк, но раната не изглежда да е от вълчешки зъби. К. Петканов, ЗлЗ, 232. С един вълчешки скок Клинката се намери върху гърба на турчина и го събори на земята. К. Петканов, ЗлЗ, 188. Синко, тоя човек е с вълчешки навици, един ден ще влезе в къщата ти и цялата ти челяд ще задигне! К. Петканов, ДЧ, 48. Чорбаджиите проповядват своите закони, основани на вълчешката правда в Езоповите басни. П. Р. Славейков, СКНГ, 54.
ВЪ`ЛЧЕШКИ нареч. Рядко. 1. Обикн. в съчет.: По вълчешки. По начин като вълк, по вълчи. Никола посегна към огъня, извади парче печено месо и го хвърли върху скута на Стояна. — Яж, Бимбела! По вълчешки късай месото! К. Петканов, П, 45. Заморените момчета късаха вълчешки крехките агнета на зелената морава. З. Стоянов, ЗБВ II, 76. С вълците трябва някой по вълчешки да вие. П. Р. Славейков, БП II, 137.
2. Като у вълк. Ние, шепа хора, пръснати като мухи по снега, кретаме подир своята амбиция .., подир своята ветреност или животински дива омраза — или вълчешки изгладнял стомах. П. К. Яворов, ХК, 15.
ВЪ`ЛЧИ, -а, -е и -о, мн. -и, прил. 1. Който е на вълк. От време на време той се заглеждаше в едрите вълчи дири, които бяха ошарили снега като прострени надлъж и нашир вериги. Ст. Марков, ДБ, 21. Мъртва и глуха изглеждаше бялата равнина, като пустиня. И ето след вятъра и виелицата се дочуваше проточен вълчи вой, самотен, плачлив, страшен. Й. Йовков, АМГ, 24.
2. Който се отнася до вълк, който е свързан с вълк. Момъкът си спомни тежките зимни дни, когато се бориха с вълчата глутница, белите нощи, прекарани в дома, вечерите край общата маса до зачервената печка. Ем. Станев, ПЕГ, 128. Още щом колата спря и доближихме портата, няколко кучета вълча порода се втурнаха към нас. Т. Кюранов, АП, 183. За да се скрие [Филчо] от преследвачите си, навлезе в гъсталака, намери вълча дупка, скри се в нея и дочака нощта. К. Петканов, X, 73. Нали гледаш на какво място съм се загнездил — тука е вълчото вървище, .. Голяма грижа ми е тази вълча пътека… А. Каралийчев, СР, 106. Тогава Петър намери стар вълчи капан и го постави на пътя на вълка. Й. Йовков, АМГ, 31.
3. Който е от кожата на вълк. — Как беше ти името, момче? — обади се из грамадния си вълчи кожух дебелият господин, който седеше в каруцата. Елин Пелин, Съч. I, 42. А тия Момчиловци бяха стегнати сега в ризници от пъстроукрасена кожа, .. Само същите мечи и вълчи калпаци, .., скриваха рошавите им глави. Ст. Загорчинов, ДП, 433.
4. Прен. Който е типичен, характерен, свойствен за вълк. Едно от дворните кучета дойде, та сложи едрата си вълча глава в полите на дрехата му. А. Дончев, СВС, 61. Две кучета — едното черно, а другото с вълчи косъм — размахваха опашки на десетина крачки от Вълко. Ив. Гайдаров, ДЧ, 6. Той се усмихна и вълчите му зъби лъснаха. М. Марчевски, П, 21. Герчо ще одумам… Меча капа му над вежди, а под них две вълчи очи, с орлов поглед. Елин Пелин, Съч. V, 84. Той беше облечен чисто, спретнато, здравеняк такъв, с обло, загоряло лице и с дебел вълчи врат. Г. Караславов, Избр. съч. II, 29. Младите хора с вълча охота се нахвърлиха върху хляба и сиренето. От предната вечер почти нищо не бяха туряли в уста. Д. Спространов, С, 23.
5. Прен. Който е хищен, безогледен. — Неспокоен дух, не може да се примири с неправдата в света на вълчите нрави. М. Марчевски, ТС, 37. — Коя търговия, другарю Маринов? Оная… алчната, вълчата, .., дето не се спираше пред нищо? Д. Калфов, Избр. разк., 246. Той не можел да въведе никакъв ред в тоя вълчи свят. К. Калчев, СТ, 107.
6. Прен. За време — през който е много студено и бродят вълци. Настанаха вълчи дни и нощи. Никой не се мяркаше наоколо. Ив. Гайдаров, ДЧ, 46. Той сам зари тялото на Велко в снега, а после не можаха да го намерят — зимата беше свирепа, вълча зима… Ем. Станев, ВГ, 13. — Мръква се, а все вали, вали .. — Ето, това е вълче време: сега броди по полето сивият скиталец и вие… Страшно е… Р, 1927, бр. 258, 1. Бе вълча утрин. Сивата мъгла / влечеше по Галиполи пола. К. Христов, ЧБ, 325.
◇ Вълча жила. Диал. Гергьовденче, зановец.
Вълча муха. Хищно двукрило насекомо с удължено космато тяло и удължени крила, оцветено в жълто и черно.
Вълча ябълка. Бот. Многогодипшо тревисто растение с право високо голо стъбло, сърцевидно-яйцевидни листа, жълтозеленикави цветове и подобни на зелени смокини плодове, което се използва в народната медицина. Aristolochia clematitis. Ял съм вълча ябълка и змийско грозде, пил съм цвик от конско мляко… Д. Мантов, ХК, 156. — Ще правим снегозадържане, [земята] да роди дебели самуни. — Ще роди! Ще роди паламида и вълча ябълка!… Ил. Волен, МДС, 168.
Вълча яма. 1. Яма, трап за хващане на вълци. На много места имаше вълчи ями и ровове, изкусно покрити със съчки и шума. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 279. 2. Обикн. мн. Воен. Дълбоки трапове със забити колове на дъното пред собствена позиция като пречка за настъпващия противник.
Вълчи нокти. Диал. Плавун.
Вълчи празници. Определени дни през късна есен и през зимата, когато според народните вярвания не се извършват някои видове работа, за да се предпазят хората и добитъкът от вълци. И се залових да вадя копие от тоя последния [позив], за да го науча изуст, тъй щото, .., ако са случи да са завърна при моите овчари, да им отворя очите, че главната причина на техните страдания не са вълчите празници и петъците, но — турският ятаган. З. Стоянов, ЗБВ I, 112.
По вълчи. По начин като вълк. — Само едно да знаеш: с вълци по вълчи вий. Ст. Загорчинов, ДП, 411. Размирието беше неизброима вълча глутница и в него властта се печелеше по вълчи: от най-якия, най-хитрия, най-коравия. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 458.
ВЪЛЧИ`НА ж. Диал. Вълк. Неспирно гърмеше с басовия си глас, като че се надвикваше с шумливия поток. — Харесва ли ти, а? … Охо, а когато дойдохме .. див, тъмен балкан, пълен с вълчини; по цяла нощ виеха. X. Русев, ПЗ, 24. Разкъсва я, [вълкът] [гъската] па беж подире… / На другий вечер след това / минувала злосторната вълчина / и там над пачат’ перушина / запрял се, та повил с глава / и казал с досада: / — Е, хей! Ти туй ли си онъз?! / Ей тъй за теб! Така се пада! / Ще викаш ли на хаджи Вълча фъс?… П. Р. Славейков, Избр. пр I, 275.
ВЪЛЧИ`ЦА ж. Женската на вълк. Откъм дола долитна провлаченият вой на изгладняла вълчица. О. Василев, 33, 20. Отсам беше селото…* А отвъд лежеше гората — .. с горския властелин, вълка. Там беше и неизменната му другарка — вълчицата, понякога по-дръзка и опасна от самия него, защото имаше на света тежкия дял: да създаде и опази род и поколение. Г. Райчев, В, 4.
ВЪЛЧИ`ЩЕ1, мн. -а, ср. Увел. от вълк; едър, грамаден вълк. Арапине, наши господине, / по друм идет, страшен е делия, / .. / на глава му калпак от вълчище. Нар. пес., СбНУ VII, 96.
ВЪЛЧИ`ЩЕ2, мн. -а, ср. Диал. Място, където се събират вълци.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВЪ`ЛЧО, мн. -вци, м. Обикн. в обръщение или в съчет. Кумчо Вълчо. В детските приказки — галено име на вълк. — Ти, Вълчо, ще стоиш на стража, а ти, Мецо, ще донесеш две гърнета мед. Св. Минкбр, ПК, 24. Не щеш ли, покрай кладенеца мина Кумчо Вълчо гладен. А. Каралийчев, ТР, 124.
◇ Ела, Вълчо, изяж ме. Разг. Ела, зло, че ме унищожи, ела напаст (употребява се обикн. след отриц. за подчертаване, че никой не вика сам нещастията).
ВЪ`ЛЧОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Който принадлежи на вълк или се отнася до вълк; вълчи. Заловили се на работа и направили две къщи: за лисицата от дървени кори, а за вълка от лед. Дошла пролет и вълчовата къща се стопила. Т. Икономов, ЧПГ, 4.
ВЪЛШЕ`БЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. 1. Който притежава чудодейни свойства, който може да прави чудеса; чудотворен, чародеен. За миг кучето изчезна, после — след миг — застана пак пред него с пълна торба пари между зъбите. Войникът разбра какво вълшебно огниво има в ръцете си. Щом го удареше веднъж — явяваше се кучето, което седеше на сандъка с медните пари. С. Минков, СЦ (превод), 33. Братята веднага скачали и заставали пред триъгълното вълшебно огледало, в което се виждала цялата планина. Ив. Планински, БС, 70. — Чудесата, момче, лесно са ставали! Намериш на улицата някоя магическа пръчица, я някое вълшебно фенерче, размахваш го — окус-покус — готово! Дворци! Богати трапези! О. Василев, Л, 15.
2. В който стават чудеса, в който действията се извършват чрез чудеса; фантастичен. Легнал край тлеещия огън в малката колиба, аз слушах вълшебните приказки на пастирите. Елин Пелин, Съч. II, 121. Държи ръката й в своята и й разказва — за чуоното щастие, което ги чака, за разкошните екипажи, които през тъмната гора ги отвеждат във вълшебния замък Сориа-Мора… Й. Йовков, Разк. I, 182. От света на тихото съзерцание и бляновете той [Славейков] ни пренася във вълшебното царство на приказките. БР, 1931, кн. 7, 233.
3. Който силно очарова, пленява, обайва; приказно прекрасен, омаен. Боже господи, каква картина се откри оттука на юг! Какъв планински мир, вълшебен и величав! Ив. Вазов, Съч. XVII, 29. От височината пред нас се открива градът, вълшебен като приказка. Л. Стоянов, X, 137. Тя хипнотизираше с усмивката си, с блясъка на очите си, с извивките на веждите си, с изражението на цялото си светло, вълшебно и властно лице. Г. Караславов, Т, 8. Мелодия вълшебна сред нощта / лелее и приспива мисълта. П. К. Яворов, Съч. I, 116. Вълшебен край си ти, земя блажена, / Българийо, на розите страна! Ем. Попдимитров, СР, 32. Природата ликува буйна, млада, / ликува, и в песни, в зари, в цветя / разкрива страстно, в нега и наслада, / вълшебна, неизказна красота. К. Величков, ПССъч. II, 11.
◇ Като с вълшебна пръчка. По необясним, много бърз и лесен начин; изведнъж. Мрачното му настроение изчезна като с вълшебна пръчка щом* я видя.
ВЪЛШЕ`БНИК, мн. -ци, м. Според народните вярвания — човек, който притежава свръхестествени способности да въздейства на природата, на хората, да върши чудеса; магьосник. Два бука сърдито се счепкали, .., и така си останали вкаменени, като по волята на някой вълшебник. Ив. Вазов, Съч. XV, 91. — О, свещен граде на Константина! — Като пъстра приказка се разгъваха твоите скъпи тайни пред очите на един невръстен княз — и ти скова погледа му, както вълшебник омагьосва змия! Н. Райнов, ВДБ, 71. Забрави ли, че тука са дошли вълшебниците от приказките и преобразяват на часове и минути планината? В. Полянов, БВП, 78.
2. Човек, който има силно обаяние, който очарова, покорява със своето изкуство, майсторство. Вълшебник беше музикантът, чиито пръсти пробягваха бързо, почти невидимо по сребърните клапи на флейтата. П. Славински, МСК, 38. В нашия градец живее такъв един вълшебник, който сичко знае, от сичко отбира и сичко измайсторисва. Знан., 1875, бр. 19, 303. Изкуството ти знам, / с перото си вълшебник. Ив. Вазов, Съч. III, 103.
ВЪЛШЕ`БНИЦА ж. Според народните вярвания — жена, която притежава свръхестествени способности да върши чудеса. И ето, тя отиде при една стара вълшебница и й каза: — Ах, как искам да си имам детенце! Не можеш ли да ми кажеш отде да го взема? Св. Минков, СЦ (превод), 65. Тя съществуваше в нашето детско въображение като далечна, всемогъща и непостижима вълшебница, която живее някъде си в някакъв приказен град и държи сметка за всички наши добри и лоши постъпки. Елин Пелин, Съч. II, 119-120.
ВЪЛШЕ`БНИЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до вълшебник. Вълшебнически заклинания.
ВЪЛШЕ`БНИЧЕСТВО, мн. няма, ср. Рядко. Правене на вълшебства, чудеса; магьосничество. В тази къща живееше от две години жена туркиня, за която много приказки се говореха от съседите и която беше съпруга на турчин, .., който не се занимаваше с нищо и живееше от тайния занаят на жена си, който бе — вълшебничеството. П. Р. Славейков, ЦП III (превод), 95.
ВЪЛШЕ`БНИШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Вълшебнически.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.
ВЪЛШЕ`БНО нареч. 1. С вълшебство, с магия. И цял обзет от нетърпение, Калитко поемаше предмета с двойните магически стъкълца, който имаше чудното свойство да скъсява разстоянията и вълшебно приближаваше предметите до човека. Ив. Хаджимарчев, ОК, 16. Когато ми четеш писмата, / помни: под мрътвите слова / трепери на човек душата, / що ти вълшебно окова. Ив. Вазов, Съч. V, 177.
2. Обайващо, очарователно, пленително. Музиката вълшебно свири, като вихър се носят звуците на валса. М. Кремен, СС, 82. Ей пада ведра нощ; вълшебно месец грей / и плаха гмеж звезди обсипват свод небесен. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 46. • Като възклицание. — Ох, чудна лунна нощ, чудна нощ! — Да, вълшебно! — каза несъзнателно Бранков, и стана. Ив. Вазов, Съч. XII, 19.
ВЪЛШЕ`БНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от вълшебен. Душата ми е особено настроена и в напрегнато състояние пред непознатото, пълно с мъглява вълшебност за мене. Ив. Вазов, Съч. XVII, 163. В храма със златен огън горят хиляди запалени свещи, .. и вълшебността господня щедро разпръска по храма лъчи от злато. Ст. Ботьов, К (превод), 120.
ВЪЛШЕ`БСТВО, мн. -а, ср. 1. Само ед. Правене на чудеса; магьосничество. Затвориха ги [богомилите], защото патриарх и владици обвиниха богомилите в бесовско вълшебство. Н. Райнов, КЦ, 79. — Така он като с вълшебство движеше хората си и ги завеждаше ненадеждно на места, дето никой не вярваше, че бе възможно да стигнат. Ч, 1875, бр. 4, 158.
2. Обайващо, пленяващо, очароващо въздействие на нещо върху някого. По време на кръстоносните походи Изток магьоса въображението на французите — и оттогава вълшебството не можа да се разсее. С. Радев, Худ., 1909, кн. 8-9, 14. Натопих засъхналия краешник в извара, наръсих го със сол — и за първи път от много години усетих вълшебството на това ядене. Н. Хайтов, ШГ, 225.
3. Чудно, приказно, необикновено нещо; чудо. Помня хубаво дългите коридори в двата етажа на новата постройка, .., учителите ни, които слизаха бавно от „учителската“ с дневници в ръце, носейки ни всеки ден като неочакван подарък някакво ново вълшебство. К. Константинов, ППГ, 41. — На яслите? — заблестяха изведнъж очите на жената, сякаш пред тях се вдигна завеса и разкри вълшебства. Б. Болгар, Б, 146. Спусни се, нощ, желана нощ за отдих и забрава! / Разкрий, Париж — магеснико — вълшебствата си стари! Е. Багряна, ЗМ, 40.
4. Чудна, необикновена красота, която очарова, омайва, пленява. Дори вечер от дясната страна на пътя разкриваха своето вълшебство многобагрените стенописи на Сикейрос. Л. Стефанова, ВМД, 63. Обгърна с очи нощното вълшебство на пролива и града, а не усети тъга, че ще се раздели с тази неповторима красота. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 392. Селото беше цяло затрупано от сняг — дълбок, равен — и още валеше .. боже, какво великолепие, какво вълшебство. Г. Райчев, Избр. съч. I, 199. — Слушам, в градината — концерт. Славейчета пеят, чуруликат… Вълшебство! А. Гуляшки, ЗР, 140.
ВЪН нареч. 1. Зад пределите, не в обсега на някакво затворено пространство, място (обикн. сграда, помещение и под.). Противоп. вътре. Вътре бръмчат като пчели учениците, и тоя жив и непрестанен шум лети вън на весели вълни. Елин Пелин, Съч. II, 106. Вън, отвъд широкия прозорец, прехвръкваха снежинки. Д. Калфов, Избр. разк., 17. Вън на двора неволно трябваше да се спрем, смаени от тайнствената прелест на южната нощ. Й. Йовков, Разк. II, 65. Черковната килия, в която учеха децата, беше тясна и задушна, затуй даскал Бачо Киро обичаше, като се изпролети и затопли времето, да извежда учениците си вън, на полето. Ил. Волен, НС, 86. На събранието, което беше свикано само за кооператори, дойдоха много повече некооператори. Голямата училищна стая се претъпка, даже много стояха вън в коридора. Ст. Даскалов, БМ, 39. // Откъм горната, външната страна на нещо. Противоп. вътре. Камините на новия сарай [на Рашид бей] бяха багдатски, .. и побелени от най-хубавия беляковски вар, от който беше измазан с хоросан и целият сарай и побелен както вътре, тъй и вън. Ц. Гинчев, ГК, 30.
2. Разг. На място, в среда, която е несвоя, чужда обикн. зад пределите на селище, държава и под. Работата му беше свързана с пътуване. Затова той беше най-често вън. △ В канцеларията тя си гледа работата, а какво прави вън, не зная.
3. Като междум. Грубо. За изразяване на заповед за изгонването на някого; махай се! — Напуснете веднага стаята. По-добре ще бъде за нас, да излезем на улицата да се разправим и да не мърсим с присъствието си тоя чист дом. Вън! К. Петканов, В, 207. Втурна се един от прислугата, .. — Марш! Вън! Да дойде скоро съдържателят. Елин Пелин, Съч. IV, 125.
4. Като предл. Остар. За посочване на място, зад пределите на което се намира или извършва нещо; извън. О, да може веднъж кракът ми да стъпи вън прага на бащин дом. Ив. Кирилов, Ж, 40. Той дълго поглед вперя / нататък, вън града. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 188.
◇ Вън от <всяка> опасност. Книж. В пълна безопасност. След седмица-две,… ротният отиваше на добре. Че ще оздравее и че е вън от всяка опасност, това се виждаше преди всичко от доброто настроение на ординареца му. Й. Йовков, Разк. III, 28. — Ранената. Превързахте ли я? — Да, превързана е. — Предайте ни я? Евгени поклати глава и рече спокойно, но твърдо: Докато не се уверя, че животът й е вън от опасност, не мога да ви я предам. Д. Ангелов, ЖС, 288.
Вън от <всяко> съмнение. Книж. Несъмнено, безспорно. Преди мене не е минал никой в същата посока до тука .. Но че и отгоре никой не е слизал по реката до тука и това бе вън от всяко съмнение. Н. Попфилипов, РЛ, 106.
Вън от закона. Книж. За човек — на когото поведението, постъпките са в противоречие с действащите правни норми. И твърде скоро всяка революционна околия имаше вече на разположение по неколцина скрити работници, които изпълняваха най-разнородни служби. В края на 93 година, тия вън от закона хора достигнаха едно внушително количество. П. К. Яворов, Съч. II, 205.
Вън от закона (законите), съм, обявен съм и под. Книж. Без право на законно съществуване, без граждански и политически права (съм). Който издигнеше гласа си против тия мерзки управления, се прокламираше за предател, за стоящ вън от законите. Бълг., 1902, бр. 447, 2.
Вън от играта съм. Разг. 1. Съвсем не се съобразяват с мене при някакви действия, постъпки, които ме засягат. Трябва ли да поискаш съгласието на бившия си съдружник? — Остави го, той отдавна е вън от играта. 2. Не участвам в нечии планове, замисли, машинации, които имат обикн. някаква скрита цел.
Вън <от> света. Диал. Не какъвто трябва; недобър, лош, несвестен. — Пишман-Кишиша от Харлаковци, от Добри дял Иван Убий-булката: всичко вън света тръгнало подир Емен-аа да трепе и плени. П. Тодоров, Събр. пр II, 36.
Вън от себе си. Без да се владея, без да мога да сдържам гнева си. — Махай се!… — произнесе тя вън от себе си. Д. Димов, Т, 103. — И тоя глупец — идиот! — изкрещя вън от себе си Пустодимски. Ив. Вазов, Съч. IX, 86.
Вън от силите си. Свръх възможностите си, прекомерно. Всички помагаха на общото дело, според силите си, а някои помагаха даже вън от силите си Ал. Константинов, Съч. I, 155.
Излизам / изляза вън от кожата си. Преставам да се владея, да сдържам гнева си. Пък като отворя щурака да пусна виното веднъж — ще накарам света наопаки да се обърне, всяко вън от кожата си да излезе. П. Тодоров, Събр. пр II, 246. Една вечер, .., Милица беше сложила на софрата нещо, което не само че не бе за ядене, ами кара човека да излезе вън из кожата си от яд. Д. Немиров, БЛ, 28.
Оставам / остана вън от строя. Книж. Не се включвам, не участвам в някаква работа.
> Вън от сложен предл. 1. За посочване на място, зад пределите на което се намира или извършва нещо; извън. О, Българийо, никога не си тъй мила, както когато сме вън от тебе! Ив. Вазов, Съч. VI, 10. Едвам сега пред мене блеснаха осветените прозорци на поста. Ярка светлина излизаше на шипове и падаше на двора, но вън от тия светли квадрати тъмнината ставаше още по-черна. Й. Йовков, Разк. II, 46. Пита, разпитва и христиени, и турци накъде е Цариградският път и бърза да излезе вън от града и там, на полето, да подкрепи със сън старческите си сили. Ал. Константинов, Съч. I, 285-286. 2. За посочване кое е изключение от общото, преобладаващото или общовалидното; освен, с изключение на. В положението, в което бяхме .. оставени само с един хляб, който ни се даваше от властите и вън от който не допущаха да се внася нищо, тая мисъл .. беше извор на сладка утеха. К. Величков, ПССъч. I, 35-36. Сега тяхната работа беше само да посрещат и изпращат пътниците, .. Вън от това те бяха свободни. Й. Йовков, ПК, 177. Цяла Румелия да смирите, един ще остане — в това ни е силата! — пак ще остане един да връща за нас, да мъсти докрай за туй, що сме изтърпели вън от глада и вън от боя. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 580. — И приемам всички по еднакъв начин: спазване работните часове, прецизност и изпълнителност в службата. Ако вън от това ти остане време за учене, виж какво можеш да наредиш. Б. Райнов, ДВ, 123. 3. Без да е във връзка с нещо, без да зависи от нещо; независимо от. Невидима сила, вън от дълга, вън от заповедите, стоеше зад нас и ни тласкаше напред. Й. Йовков, Разк. II, 132. — Как, свърши ли се делото? — .. — Свърши се. Аз нямам ниви вече .. Нечаканият край на делото осуетяваше всичките му добри намерения. Вън от това върху моралния престиж на дружеството се нанасяше тежък удар и това беше най-лошото. Й. Йовков, Ж 1945, 154-155.
ВЪ`НКА нареч. Разг. Вън. Излезе от стаичката. Чух го да говори с някого вънка. Кл. Цачев, СШ, 105. — Върви, Момчиле — пропъшка тя ниско, но твърдо, — и пази с този меч и мене, и него! В същото време вънка проеча рог, два пъти призивно, а по стълбата затропаха стъпки. Ст. Загорчинов, ДП, 475. Младенчовица изпрати баба Джуровица до вънка. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 131. А вънка тъй широк е небосвода! .. / Блести небето, въздухът блести! Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 120.
◇ С единия крак съм вънка. Разг. Намирам се в несигурно положение, мога да загубя всеки момент това, което имам.
ВЪ`НКАШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. 1. Разг. Външен (в 1 и 2 знач.). Четях я вече втори път и един ден седях с нея на масата, .., когато се чукна на вънкашната порта. К. Величков, ПССъч. I, 3. Другите младежи, когато получаваха писмо, .., туряха го във вънкашния си джоб, за да го види секи смъртен. З. Стоянов, ЗБВ I, 90. Напечатана, поемата образува една малка книжка от 8 стр. .. със сивосинкави вънкашни корици. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 177.
2. Остар. и диал. Външен (в 3, 4, 5, 6, 7, 8 и 9 знач.). Кръстинка, колкото са отличаваше по вънкашната си хубост от другите момичета, толкова още повече са отличаваше по душевните си добрини, що са таяха и растяха в сърцето й. Ил. Блъсков, ЗК, 70. Ала това бе повече вънкашно разположение. Сърцето й се` си оставаше хладно и затворено за тая жена. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 197. Нашият учител, който беше вънкашен, но вече заселен в града, женен и с челяд, знаеше, че едно оставане без работа беше голямо нещастие за него. Ив. Вазов, Съч. VIII, 137. Освен вътрешната война Турция угрожава и вънкашна война. НБ, 1876, бр. 8, 29.
3. Като същ. вънкашен м., вънкашни мн. Остар. Човек, който е несвой, страничен или непознат за дадена среда, място; чужд човек. Ако някой, бил войвода, бил член на комитета, бил вънкашен, .., дръзне да издаде нещо на неприятеля ни, ще се накаже със смърт. Ив. Унджиев, ВЛ, 185. Ругая аз затуй, защото ми е криво, / че слагаме се — и когато сме на чест — / пред всеки вънкашен; че носим търпеливо / каквото на гърба стоварят ни. К. Христов, ПП II, 130.
ВЪ`НКАШНИНА, мн. няма, ж. Остар. и диал. Външност. А тая угодна и хубава вънкашнина може да бъде само кога е здрав чловек. КН, 1873, кн. 5, 31.
ВЪ`НКАШНО нареч. Остар. и диал. Външно. И като грабва Стефча, петнайсетгодишно момче, иначе жилаво за работа, ама като незаситено с храна, хилаво вънкашно, .., втурва се към дръвника. К. Георгиев, ВНП, 95. А как е пъргав, ловък и практичен, / духовно пуст, но вънкашно приличен! Ем. Попдимитров, СР, 156. В 1837 год. в Англия се патентоваха пещи със стени, които се загряваха вънкашно. Хр. Даалиев, ТИА, 19. Той е бил до такава степен лишен от поетически дар, че не му се е удало да угади дори правилата на българската просодия, и не е могъл да ни даде поне стихове, които в отсъствието на поетическо съдържание да носят вънкашно поетическа форма. К. Величков, ПССъч. VIII, 127.
ВЪ`НКАШНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. и диал. Външност. Чак сега се вгледах в неговата вънкашност и видях спретнатостта и чистотата на простото му селско облекло. Ив. Карановски, Разк. I, 187. Девет годин той / скита се бездомен, без сън, без покой, / под вънкашност чужда и под име ново. Ив. Вазов, Съч. I, 170. Много, много .. са са лъгали и лъжат онез г-да, които съдят за какво да е само по вънкашността. Ч, 1875, бр. 8, 368. Погледът е като вънкашност на нашата душа. В. Чолаков, БКн, 1859, кн. 1, 81.
ВЪ`НШЕН, -шна, -шно, мн. -шни, прил. 1. Който се намира вън, зад пределите на нещо; вънкашен. Противоп. вътрешен. И с каква радост се видяхме на видело, как се усетихме преродени в миг, когато вечерта ни изкараха за няколко минути на двора и в нас лъхна външната прохлада. К. Величков, ПССъч. I, 33. Кардашев се убеди, че не само той изпитваше това тайно чувство и се подчиняваше на обаянието на външния въздух, лъчи, топлик и меланхолическа сладост. Ив. Вазов, Съч. X, 28. Пред Тодоракевия дюкян спря турчин, слезе от коня, остави го на Тодораки да го върже за напречното дърво на външната пейка. К. Петканов, X, 87. // Който се извършва, протича вън, зад пределите на нещо или на повърхността на нещо. Противоп. вътрешен. Ако кръвта изтича от раната навън, имаме външно кръвотечение. И. Иванов и др., ГО, 88. Много граждани, които бяха преживели взрива и изгарянията без никакви видими външни поражения, постепенно започнаха да линеят, да губят тегло, да вехнат. Вл. Андреев, АЕ, 28.
2. Който се намира отвън, върху страната, която е отвън или върху горната страна, върху повърхността на предмет; вънкашен. Противоп. вътрешен. Бенко облече новите си дрехи, сложи си бяла кърпичка във външния джоб. Ал. Бабек, МЕ, 209. И току виж, че извадил из торбата книжка с червени външни листове. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 186. Стигнал до къщата на колегата си, той натисна бутона на външния звънец и зачака. Д. Ангелов, ЖС, 197. Барометърът, закачен между външните и вътрешни стъкла на прозореца, се поклащаше на телта, с която бе привързан. Ем. Станев, ПЕГ, 27. Външна ерата. Външна мазилка. Външно закопчаване. // Който представлява горната, повърхностната страна, част на предмет. Противоп. вътрешен. На петнадесетия ден учениците измазаха и външните стени на училището, а прозорците и оградата боядисаха със синя боя. Ст. Дичев, ЗС I, 359. Външен пласт. Външни автомобилни гуми. // Който е на най-отдалечената, периферна част от някакъв център. Останалите планети — Марс, Юпитер и пр., са външни — те обикалят около Слънцето на по-големи разстояния, отколкото Земята. Н. Николов и др., СС, 45. Цел [на упражнението]; обучаване във взаимодействие между външните трима състезатели и двата центъра. Б. Такев и др., Б, 171.
3. Който действа, влияе отвън, извън собствената среда върху някого или нещо; страничен. Противоп. вътрешен. За вдъхновението си Будевска разказва, че то всякога е било налице, стига да не е имало пречки от външно естество — лошо здраве, некоректни прояви от страна на колеги, директори, режисьори. Ст. Грудев, АБ, 161. Благодарение на външни застъпничества, .., „непоправимия вироглавец“ достоява в училището още една година. П. К. Яворов, Съч. II, 179. Външен фактор. Външни условия. Външно влияние.
4. Който е чужд, не свой или непознат на дадена среда. Противоп. вътрешен. В затънтеното селце не идеше вече никой външен човек от нова България. Ив. Вазов, Съч. X, 101. Че макар пред външни хора и да скрива, .., вътре в душата си той постоянно я носи, тази тежка мъка. Т. Влайков, Пр I, 108-109. Отсега нататък всяка по-крупна продажба или покупка, всяка обща работа, било в самото село, било спрямо външни хора, трябваше да се уговори, да се реши и изпълни от дружеството. Й. Йовков, Ж 1945, 104. Тя и преди бе влизала в тоя дом, но като чужда, като външен човек, който идва и си отива, без да се заглежда във всяко нещо. И сега също, когато бе станал неин дом, тя не можеше да се сроди напълно с него. Д. Талев, ПК, 14.
5. Който се отнася до дейност по отношение на други държави, който е свързан със задгранична дейност, със задгранични* дела. Противоп. вътрешен. На другия ден, на път за болницата, Евгени намери из улиците още няколко позива против външната политика на правителството. Д. Ангелов, ЖС, 39. В кабинета на министъра на външните работи ставаха денонощни съвещания. Д. Калфов, Избр. разк., 180. Чл. 13. Външната и вътрешната търговия се направляват и контролират от държавата. Конст., 6.
6. Който е видим, който характеризира нещо отвън. Противоп. вътрешен. Прилича на майка си по външни черти, и на сестра си, .., Цонка се различаваше и от двете по своя душевен мир. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 63. Нямаше почти никаква външна прилика между него и Бехчет. Бащата беше по висок, дори по-строен от сина въпреки петдесетте си години. А. Христофоров, А, 68. С вътрешната промяна на Хреля настъпи и външна. Той стана видимо грижлив към себе си. Ст. Чилингиров, ХНН, 58. Външен вид. Външна архитектура. Външно оформление.
7. Който видимо се изразява, проявява. Камбела .. никога не даваше външен израз на чувствата си. Гр. Угаров, ПСЗ, 264. По-лесно е поевропейчването, усвояването на външните белези на европейската култура. П. Делирадев, В, 1. Външни обноски. // Който се създава, изгражда въз основа на видимата, проявената страна на нещо. Външните ми впечатления за него са добри.
8. Който се проявява само отвън, който не отразява същността на нещо, не е свързан със същността на нещо. Васил Попов се опитваше да се представя като строг и изпълнителен подофицер .. Все пак строгостта му оставаше външна, парадна и моряците го обичаха. Д. Добревски, БКН, 58. Ето външната и твърде ефектна страна на тая история. Й. Йовков, Разк. III, 115. Неговият [на Ст. Бъчваров] блясък на сценичен художник не беше външен — той идеше не от големите роли, а от онова искрено, подкупващо чувство, с което претворяваше образите. В. Иванов, Т, 1954, кн. 2, 54. Той отбеляза отделни грешки в режисьорската и актьорската работа — някои увлечения към външни ефекти, без да се разкрива душата на героя. НК, 1958, бр. 45, 2.
9. Който е само на вид, не отговаря, не съответства на действителното състояние; привиден. — Да, искам да бъда царица, ..; да видя, че ми се покланят до земята тия горди боляри, които сега ме гледат със зле прикрито под външното почитание презрение… Ив. Вазов, Съч. XX, 121. Те започнаха отново да си говорят, даже станаха подчертано, любезни един към друг, .. Но и двамата чувствуваха, че под покривката на тая външна любезност не гори предишният огън. А. Гуляшки, МТС, 301. Нали Тодьо трябваше на друга да казва „мамо“, друга да знае за майка! Доки посрещна и това с външно примирение. Г. Райчев, Избр. съч. II, 206. Външна култура. Външно възпитание.
◇ Външен драматизъм. Литер. Напрежение, вълнение, породено от сблъскване, конфликт, недоразумение и под. между лица или групи хора. Колкото повече се вдълбочаваше в нея [драмата], толкова тя му се виждаше по-неиздържана, риторична, пълна с излишен, неубедителен патос и с външен драматизъм. М. Кремен, РЯ, 557.
Външен ъгъл. Геом. Ъгъл в многоъгълник, който се образува от едната от неговите страни и продължението на съседната страна.
Външно дишане. Физиол. Обмяна на газове между външната среда и кръвта, извършвана в дихателните органи.
ВЪ`НШНО нареч. 1. По отношение на външния вид на нещо; отвън. Противоп. вътрешно. Те работеха в една кантора, и макар че външно никак не си приличаха, хората ги имаха като братя. Г. Караславов, ОХ IV, 147. Стамболов говореше строгичко и сериозно задяваше Никола. През юни той бе избран за председател на Народното събрание. Външно си оставаше все същият, малко небрежен към облеклото. В. Геновска, СГ, 244. Външно ябълката изглеждала хубава, от едната страна зачервена, тъй че се прищявало всекиму да я захапе, но който изядел парченце от нея, трябвало да умре. А. Разцветников, СН (превод), 16. Наизскачалите по дворовете мъже, жени и деца се изпокриха. Селцето външно се обезлюди и смълча. Д. Ангелов, ЖС, 278. Сградата външно е добре оформена.
2. На външната, горната страна на нещо; отвън. Противоп. вътрешно. Лекарството се прилага външно. △ Джобовете са прикачени външно.
3. Чрез външна изява; видимо, забележимо. Новината тръгна от врата на врата, от човек на човек: — Русия обявила война .. Никой не смееше да покаже външно своята радост. Идваше краят на християнската неволя, но още не беше дошъл. Д. Талев, ПК, 617. Старият Полит Стоянов, макар външно да не се месеше в политическите борби .., с цялата си душа бе с национал-либералите. Г. Караславов, ОХ IV, 273. Той не проявяваше външно особена гальовност към нас, но ние чувствувахме неговата обич и нежност. Т. Влайков, СбЦГМГ, 323.
4. Без да се отразява същността на нещо; повърхностно. В малките си стихотворения и песни Кавела се впуща твърде далеч да оригиналничи, и то най-вече външно, по примера на разни европейски символисти. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 212. И в двете стихотворения обаче има външно дадени, неизразителни, декларативни моменти, както и шаблонен завършек. С, 1951, кн. 2, 177.
5. Само на вид, без да съответства на действителното състояние; привидно. В тия разкази ще се почувствува, може би, скръбно примирение, и немощ. Но това е само външно тъй. Й. Йовков, Разк. III, 141. Напразно бе идването му в тая работническа среда, към която се приспособяваше само външно. Д. Димов, Т, 244. И двамата се мъчеха да си дадат колкото може по-спокоен вид, усмихваха се и колкото повече външно си даваха вид, че са приятели, толкова повече вътрешно се мразеха, ненавиждаха се. П. Проданов, С, 66.
ВЪНШНО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който е свързан с други държави, напр.: външнополитически, външнотърговски и др.
ВЪНШНОИКОНОМИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до външна икономика. Външноикономически връзки.
ВЪНШНОПОЛИТИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до външна политика. Възгледите и дейността на старите по въпроса за освобождението на България се определят .. от външнополитическата линия на руското правителство спрямо Турция. Ив. Унджиев, ВЛ, 106. Смяташе се за вещ познавач на международните отношения, тълкуваше по своему всички външнополитически проблеми по четирите краища на света. Г. Караславов, БП, 16. Теми намирах [Бешков] не само във външнополитическите събития, но и в нашите български работи. Ал. Гетман и др., СБ, 208-209.
ВЪНШНОТЪРГО`ВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до външна търговия. Сега онова хилаво момче с дълъг врат се бе превърнало в солиден петдесетгодишен мъж с блестяща външнотърговска дейност зад гърба си. Като висш служител в министерство на външната търговия, .., Воеводов дълги години бе оглавявал търговски делегации в чужбина и познаваше на пръсти всички известни западни търговски фирми. А. Михайлов, ДП, 6. Панаирът даде възможност на представителите на външнотърговските ни предприятия да установят контакт с чужди фирми. ВН, 1960, бр. 2830, 1.
ВЪ`НШНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Външен вид на някого или нещо. Дългите му извити като два сърпа мустаци придаваха юнашки вид на господарската му външност и будеха почит. Елин Пелин, Съч. I, 19. Колкото и различни по външност и характер, тези двамата бяха хора прями, поривисти. Ст. Дичев, ЗС I, 116. Мери е облечена в костюм и шапка по последна мода. Всичко във външността й носи отпечатък на лека екстравагантност, придобита в чужбина. Д. Димов, ЖСМ, 15. Това издание е послужило за образец на много други книги .. с него е показано какво грамадно значение има едно хубаво нещо, когато е и с хубава външност. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 155. Околийският началник искаше да види дали дори във външността на писмото няма някой условен знак. Г. Караславов, ОХ IV, 415. Спретната външност.
ВЪОБРАЖА`ВАМ СИ, -аш си, несв.; въобража` си, -и`ш си, мин. св. -и`х си, св., непрех. Остар. Въобразявам си. Вий си въображавате, може би, че аз имам очи големи, уста малки, зъби бели и лице бяло румено. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 426. Въображи си, че преди да се влезе в града, минува са още през един мост. Ст. Попов, У, 1871, бр. 13, 203. В днешното положение на напредъка и на образованието мнозина от вас са имали по-големи удобства за учение, отколкото вашите майки, и може би да си въображавате, че вий за всичко знаете по-добре от тях. Из 1877, 1881, 107-108. Додражаваше му на горкия, като си въображаваше, че сичко това, що приказва бабичката му, скоро ще се сбъдне. Ил. Блъсков, Китка V, 1866, кн. 14, 32.
ВЪОБРАЖА`ВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от въображавам си; въобразяване.
ВЪОБРАЖА`ЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Който съществува само в човешките мисли, представи, не е реален, действителен. Влезе артистът, като все още пееше и свиреше на въображаемата си китара. Й. Йовков, ВАХ, 59. Дълго вървяхме запъхтени и мълчаливи нагоре по стръмното. И все някакви въображаеми призраци се мяркаха отпреде ми. П. Михайлов, МП, 87. Тук въображаемият синор на екватора разделя земното кълбо на две полушария — Северно и Южно. Св. Минков, ДА, 43. След такъв разговор Ванката участвуваше още по-буйно в сраженията, сечеше ожесточено въображаемите стражари с дървената сабя. П. Незнакомов, МА, 105. Ний искаме от нея [поезията] да изображава образи и дела от истинский живот, а не един живот въображаем, и лъжлив. Ч, 1871, бр. 16, 497.
ВЪОБРАЖА`ЕМО нареч. Книж. За означаване, че нещо става, съществува само във въображението на някого, не реално. Мата живееше едновременно въображаемо в миналото и съвсем реално в сегашния свят. Д. Вълев, 3, 71. Мата се събуди бодра .. В съзнанието й нощта беше дотам продължителна, че тя въображаемо има време десетина пъти да се облича. Д. Вълев, 3, 28.
ВЪБРАЖА` СИ. Вж. въображавам си.
ВЪОБРАЖЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. 1. Само ед. Способност мислено да се представят или създават образи; фантазия. Дълбока и странна е денем тишината на тая гора .., всичко живо се спотайва и се крие на сянка. Все пак някакъв невидим живот се чувствува и неволно въображението иска да насели тая глуха пустота. Й. Йовков, Разк. II, 33. И не очите му виждаха, а пламналото му въображение рисуваше кошмарната картина: в блесналата светлина лежат двамата по гръб с разперени ръце. В. Андреев, ПР, 166. Тя съществуваше в нашето детско въображение като далечна, всемогъща и непостижима вълшебница. Елин Пелин, Съч. II, 119-120. Дълго, жадно гледах след нея: сън ли беше това или някое прекрасно желано привидение, плод на моето въображение? .. Не, не беше сън! Чудно момиче! П. Михайлов, ПЗ, 198-199. Милица, естествено надарена с богато въображение, .., си представяше вече умствено картината на наводнението. Ив. Вазов, Съч. IX, 132. Богато въображение. Игра на въображението. // Способност за създаване на нови образи въз основа на вече съществуващи, способност за творческо претворяване. Вълнението му се предаде на чувствителния поет, чието добро сърце и ромейска гордост бяха засегнати, а поетическото му въображение отекваше на тъжните новини, като му рисуваше картини на ужас и унищожение. А. Дончев, СВС, 34. Най-широко приложение обаче резбата намира при изработването на потопите — най-подходящо място, където майсторите могат да разгънат своето творческо въображение. Й. Радичков и др., ГСП, 122.
2. Мисъл, представа, образ, несъответстващи на действителността. — Ти право каза, че ти се чини: ни алея, ни столче не се види. Едно въображение. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 39. — Стани, стани, брате! Не строй въображения от себе си и от своите подобни. Брат съм ти и раб, и данник и на всички преподобни, живущи во Христе. Не лежи ничком пред последния от последните, а пред господа само. Ст. Загорчинов, ДП, 216. И аз като тебе вярвах преди, че има самодиви, и ся страхувах: но като познах, че сичко това е пусти въображения, престанах да вярвам и да ся страхувам. В. Друмев, НФ, 27. Часто ся той [пътникът] огледва наоколо, гибелни мисли и въображения едно от друго по-страшни ся въртят в неговата глава. Ил. Блъсков, ИС, 99.
— Друга (остар. книж.) форма: воображе`ние.
ВЪОБРАЗЯ`ВАМ СИ, -аш си, несв.; въобразя` си, -и`ш си, мин. св. -и`х си, св., непрех. 1. Мислено си представям нещо. Въобразявам си, че пътувам из долината на Инн, в тиролските Алпи. Ив. Вазов, Съч. XVII, 35-36. Често замижавам и се пренасям в края на тоя XX век и искам да си въобразя какво има да види той и какво ще предаде в наследство на другия. Ив. Вазов, Съч. XI, 70. • Обикн. в пов. — при подчертаване на някакво чувство, породено от нещо неочаквано. Разхожда се той разсеяно и — въобразете си какво нещастие! — при завоя на една алея изпъква отпреде му цяло семейство роднини. Ал. Констонтинов, Съч. I, 278. Не можете си въобрази каква ревност показаха възрастни, даже безкнижни, человеци, за да ся учат. У, 1871, бр. 8, 114.
2. Мисля, предполагам нещо, което се оказва в действителност противоположно на очакването ми. Колко много се различаваше животът в София от онова, което си въобразяваше! Д. Димов, Т, 90. Намери протокола за Кириловото назначение и му го показа. — Виж, че не съм го назначил сам, както ти си въобразяваш, а управителният съвет! Ст. Марков,ДБ, 407. // Внушавам си, втълпявам си нещо, което в действителност не е така. — Той си въобрази, че аз съм издал сделката, и ме обиди. Ако бях направил това, немците щяха да арестуват и вас. Д. Димов, Т, 546. В празнични дни излизаше на разходка, но скоро се връщаше пак в стаята си. Въобразяваше си, че ще настине, ако се разхожда по-дълго. Св. Минков, РТК, 40. Основателят на манихейството е Манес .. Той си въобразил, че неговото назначение и признание е — да очисти от заблужденията християнството. Р. Каролев, УБЧИ, 91.
3. Разг. Обикн. във 2 и 3 л. В съчет. с много, какво, кой знае какво. Имам високо мнение за себе си, считам се за повече, отколкото съм в действителност. — Много си въобразява — каза Ваня — мисли, че само той милее за България. Г. Стаматов, Разк. I, 94. — Голям маняк си бил! — избухна той внезапно. — Кой знае какво си въобразяваш за себе си. П. Вежинов, ВП, 33. Не си въобразявай, че си кой знае какво.
— Други (остар.) форми: въобража`вам си и вообража`вам си (книж.).
ВЪОБРАЗЯ`ВАНЕ ср. Отгл. същ. от въобразявам си.
— Друга (остар.) форма: въобража`ване.
ВЪОБРАЗЯ` СИ. Вж. въобразявам си.
ВЪОБЩЕ` нареч. Изобщо. — Ти си се разтревожила, нервите ти са обтегнати и въобще в теб напоследък се забелязва нещо такова… особено… П. Незнакомов, БЧ, 37. Наивници, безимотни, безработни, въобще хора, които мъчно си изкарваха прехраната, лесно се подмамваха по прекалените хвалби, с които тогава Америка се представяше като някаква нова Ханаанска земя. Г. Белев, КВА, 278. Помня добре как жените въобще се отнасяха към него със съжаление и го окайваха. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 41. Но колкото хубавица и гиздосия и да е българката въобще, то балканската жена е като трендафил посреди голямата градина. Л. Каравелов, Съч. II, 27. Богомилството е една от забележителните ереси в християнската черкова и има голямо значение в живота на християнството въобще. Р. Каролев, УБЧИ, 19.
— От рус. вообще.— Друга (остар. книж.) форма: вообще`.ВЪОДУШЕВЕ`Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от въодушевя като прил. 1. Който е обхванат от въодушевление; ентусиазиран, възторжен. Лина свършваше гимназията и трябваше да й ушият първия момински костюм, с който щеше да се яви и декламира на утрото, .. Тя беше радостна, увлечена и въодушевена повече от всякога. Г. Райчев, Избр. съч. II, 112. Образован момък [Тодор Каблешков], родом из Копривщица — и един от най-въодушевените апостоли преди бунта. Ив. Вазов, Съч. 1, 45.
2. Който изразява въодушевление; възторжен, ентусиазиран. Всички присъствуващи с особено задоволство слушаха тази въодушевена реч на Каменова. Т. Влайков, Съч. III, 60. Не бил, кай, практичен българинът. Кой, българинът ли? .. Но да оставим настрана въодушевените възклицания, те нищо не доказват, а ето фактите. Ал. Константинов, Съч. I, 113. Някои от къпещите се имаха въодушевен вид, спореха въодушевено и превъзнасяха юмрука, който разтърсваше спокойствието в Европа. Д. Димов, Т, 352. Той от все сърце сподели въодушевеното ликуване на дъбинската младеж. Т. Влайков, Съч. III, 148.
— Друга (остар.) форма: въодушевле`н.
ВЪОДУШЕВЕ`НО. Нареч. от въодушевен. Той говореше въодушевено, увлечен от своите красиви думи. Т. Влайков, Съч. III, 55. — Запей моята песен, бе Дядка. Пелинковата песен запей — въодушевено се развика той. Елин Пелин, Съч. I, 21. Сега същият той вървеше начело на гюргевските гости, размахваше над главата си въодушевено новия си жълт бастун и викаше с цялото си гърло: „ура"! С. Северняк, ОНК, 25.
— Друга (остар.) форма: въодушевле`но.
ВЪОДУШЕВЛЕ`Н, -а, -о, мн. -и. Остар. Книж. Прич. мин. страд. от въодушевля като прил. Въодушевен.
ВЪОДУШЕВЛЕ`НИЕ, мн. няма, ср. Силна душевна възбуда, предизвикана от изживяване на възторжени чувства, които подтикват към енергично действие. Въодушевлението изглеждаше да е голямо и общо, в очите на всички гореше огън, върху челата падаха кичури коса, чашите високо се издигаха. Й. Йовков, Разк. III, 75. Все по-огнени ставаха думите на ораторите и все по-силно въодушевлението на работниците. Д. Димов, Т, 292. Говори той дълго, с голямо въодушевление размахваше ръце, подръпваше немилостиво брадата си, .., изричаше дълги фрази и гръмки думи, може би не много ясни и за него самия, но пълни със страстна обич към народа, към науката. Д. Талев, ПК, 490. Навред цареше възбуждението на мъжете, които отиваха на война, и въодушевлението на младежите, които искаха да се запишат доброволци. Т. Харманджиев, Р, 180. А пред Панагюрище жените, старците и децата с необикновено въодушевление копаеха обкопи. Г. Бенев, БК (превод), 49.
ВЪОДУШЕВЛЯ`. Вж. въодушевлявам.
ВЪОДУШЕВЛЯ`ВАМ, -аш, несв.; въодушевля`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Остар. Книж. Въодушевявам. Аз напълно оценявам дружеските чувства на автора към мене, що са го въодушевлявали. НБ, 1877, бр. 58, 228.
ВЪОДУШЕВЛЯ`ВАМ СЕ несв.; въодушевля` се св., непрех. Остар. Книж. Въодушевявам се. От тая реч вие ще можете да си съставите едно приблизително понятие за идеите, от които са въодушевляват сегашните представители на английското правителство. НБ, 1877, бр. 64, 251.
ВЪОДУШЕВЛЯ`ВАНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от въодушевлявам и от въодушевлявам се; въодушевяване.
ВЪОДУШЕВЯ`. Вж. въодушевявам.
ВЪОДУШЕВЯ`ВАМ, -аш, несв.; въодушевя, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Предизвиквам силно възбудено душевно състояние у някого и подбуждам към енергично действие; ентусиазирам. — Води ни към България — викаха те, сякаш измяната на съюзника, вместо да ги отчае, ги въодушевяваше. Ст. Дичев, ЗС I, 239. Някое време людете го гледаха мълчаливо, с нескрито любопитство и почуда — тоя ли слабичък, брадат и надменен човек беше същият, който ги бе развълнувал, който ги бе въодушевил с чудните си думи. Д. Талев, ПК, 56. Героичното решение на щаба да остане на мястото си въодушеви бойците от цялата дивизия. През целия ден те се биха с устрем, непоколебимо. П. Славински, МСК, 72. Висока е цената, що го въодушевява и зарад която реши да се впусне в борбата. Т. Влайков, Съч. III, 245. Ний ся ползуваме от този случай, и за да благодарим явно .., и за ту отечески, ту братски, ту приятелски насърчвания, .., на които единствената цел е да ни въодушевят в делото, което сме предприели. Ч, 1871, бр. 7, 193.
ВЪОДУШЕВЯВАМ СЕ несв.; въодушевя` се св., непрех. Изпадам в силно възбудено душевно състояние и ме обхваща желание за енергично действие. Поел изпърво някак сдържано, малко-помалко той се въодушеви, засили своя яснозвучен глас и с особена изразителност подчертаваше ония места, дето Ботев изказва своето дълбоко възмущение. Т. Влайков, Съч. III, 29. Някаква необходимост .. определяше вече животът му. И той вървеше, тласкан от нея, въодушевяваше се, вземаше решения. Ст. Дичев, ЗС I, 115.
— Други (остар.) форми: въодушевлявам и воодушевявам (книж.).ВЪОДУШЕВЯ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от въодушевявам и от въодушевявам се.
— Други (остар.) форми: вьодушевли`ване и воодушевя`ване (книж).
ВЪОДУШЕВЯ`ВАЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от въодушевявам като прил. Който въодушевява, предизвиква силна възбуда, ентусиазъм и подбужда към действие. Въодушевяващите думи на оратора ги окрилиха и изпълниха с решителност за борба.
ВЪОРЪЖА`. Вж. въоръжавам.
ВЪОРЪЖА`ВАМ, -аш, несв.; въоръжа`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. 1. Снабдявам някого със средства за водене на война, с оръжие. Говореше се и се повтаряше все същото — ..: давало е селото, за да позлатява турските аги, защо да не даде сега, за да въоръжи своята чета? Д. Талев, И, 473. В Румъния Левски посещава на два пъти в затвора в Къмполунг свои приятели, .., затворени преди няколко месеца заради опита им да ограбят един богат влах, с чиито средства искали да въоръжат една чета. Ив. Унджиев, ВЛ, 120. — Чудо, чудо ще сторя! — отсече той и си пристегна пояса .. Поръча да му стегнат коня, въоръжи и пандурина; ще иде и сам до мястото на грозното убийство. А. Страшимиров, ЕД, 138.
2. Книж. С предл. с и следв. същ. Снабдявам някого с необходимите за извършване на някаква дейност средства, материали или с познания в дадена област. До бай Марка, до старата му майка и до стопанката му седяха около трапезата рояк деца — големи и малки, които, въоръжени с ножове и вилици, опустошаваха мигновено хлябове и блюда. Ив. Вазов, Съч. XXII, 9.
3. Остар. Книж. Настройвам някого против другиго, създавам враждебно отношение към някого, към нещо. — Година как работя тайно, с опасност да изгубя очите си или главата си, за да намеря едномисленици, да насъскам недоволните, да въоръжа против Асеня затаените омрази в гърдите на братовите ми привърженици… Ив. Вазов, Съч. XX, 19. Хасан бе доведен при нас с вързани отзад ръце. Твърд циганин излезе той; устата си не отвори да каже дума, да поиска прошка, а това въоръжаваше още повече бунтовниците. З. Стоянов, ЗБВ II, 43. Немското духовенство с интригите си и клеветите си въоръжи против Методия германския император и моравския княз Святополка, и Методий беше заключен в тъмница за две години и половина. Р. Каролев, УБЧИ, 17. Неговите [на Юстиниян] велики пълководци с големи усилия можеха най-после да разширят византийските граници чак до Дунава, като отблъснаха на малко време зад него варварските пълчища и като ги въоръжиха с един изкусен начин един против другиго. М. Дринов, ППБН, 16. въоръжавам се, въоръжа се страд.
ВЪОРЪЖА`ВАМ СЕ несв.; въоръжа` се св., непрех. 1. Снабдявам се със средства за водене на война, с оръжие. Турчинът се крие нагоре из балкана с баща си и се е въоръжил до зъби. П. Здравков, НД, 205. — Въоръжават се, а никой не се пита откъде вземат оръжие. Ем. Станев, ИК I и II, 220.
2. Прен. С предл. с и следв. същ. Снабдявам се, запасявам се с необходимите материали или познания в дадена област. — На какво се уповавате? — На младото ни поколение, което сега се въоръжава с наука и събира сили за борба. Ив. Вазов, Съч. XII, 195. Политическите работници се въоръжиха с нови документи и доказателства за своята организационна и разяснителна работа. Сл. Трънски, Н, 533.
3. Прен. С предл. с и следв. същ. Подготвям се психически, налагам си някакво състояние, настроение, за да преодолея нещо неприятно. Щом чичо Сава седна, значи, ще се чака дълго!… Въоръжихме се с търпение. К. Калчев, ПИЖ, 88. Във вътрешния ми джоб се намираха нелегални материали — „Хлътнах“ — рекох си .. Лека-полека се въоръжих с необходимото спокойствие. Крадешком огледах адютанта. П. Илиев, ЛВ, 246-247. Той не знаеше какво ще чинат с него и каква съдба го очаква. Той се въоръжи с ресигнация и чакаше тих, студен, почти безучастен. Ив. Вазов, Съч. XXV, 198.
— Други (остар. книж.) форми: въоружа`вам, вооружа`вам.
ВЪОРЪЖА`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от въоръжавам и от въоръжавам се. Всеки от братята започна да пресмята на пръсти познатите си, които биха могли да дадат кой лира, кой повече за въоръжаване на четата. Ст. Дичев, ЗС I, 393.
— Други (остар. книж.) форми: въоружа`ване, вооружа`ване.
ВЪОРЪЖЕ`Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от въоръжа като прил. 1. Който има оръжие, който е с оръжие. С разумна предпазливост той нареди да се изпрати въоръжена стража по всички пътища. В. Геновска, СГ, 306. Макар и да казваше, че не се бои, старецът потреперваше и плахо гледаш§ многобройните въоръжени конници. Й. Йовков, СЛ, 140. Той бе нападнат от две въоръжени лица.
2. При който се употребява, използва оръжие. — Едрата буржоазия ще стигне скоро до въоръжен конфликт с работниците и дребните селяни… Аз трябва да се подготвя за него. Д. Димов, Т, 102. Групата отиваше да извърши първата си въоръжена акция и всеки един си представяше по различен начин започването и завършването на тази акция. Д. Ангелов, ЖС, 254-255. Агресивните кръгове — .., изострят съществуващите и създават нови огнища на въоръжени конфликти в различни райони на света. ПЗ, 1981, кн. 10, 40. Въоръжена борба.◇ Въоръжен неутралитет. Ненамеса във война при пълна бойна готовност. На 10 септември в България бе обявена обща мобилизация и правителството заяви, че ще пази „въоръжен неутралитет“. К. Константинов, ППГ, 285.
Въоръжена сила. Войска. Само страхът пред въоръжената сила спира проявяването на дивите им инстинкти. Ал. Константинов, Съч. I, 259.
Въоръжени сили. Войската на една държава.
ВЪОРЪЖЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. 1. Оръжието, което притежава едно лице или цяла войска. До командира се беше изправил един старец с четнишко въоръжение: кремъклийка, крива сабя, бели навои и черни върви. А. Каралийчев, С, 63. По тежкото им въоръжение — пушки през рамо, пищови и ножове на кръста, се вижда, че те са хора, които са свикнали да посрещат и да се справят със сериозни опасности. К. Тулешков, НЗ, 6. Минах през цялото днешно княжество Сърбия, .. Въоръжението им е разнообразно: видях и турски пушки, и наши, и руски пушки. Д. Талев, ПК, 121-122. Войниците бяха брадясали, .., те бяха с раници и с пълно бойно въоръжение. Г. Караславов, ОХ II, 143.
2. Само ед. Остар. Книж. Въоръжаване. Паралелно с ръста на организацията трябваше да върви и въоръжението на членовете. П. К. Яворов, Съч. II, 184.
— Други (остар.) форми: въоруже`ние, вооруже`ние (книж.).
ВЪОРЪЖЕ`НОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. 1. Снабденост със средства за водене на война, оръжие. Добра въоръженост на армията. // Снабденост със средства за производство. Заедно с този въпрос — машинната въоръженост на производството — пред нашия подотрасъл стои и друг въпрос за производство на прецизни, с повишена или висока точност на изпълнение машини. НМ, 1963, бр. 94, 2.
2. Прен. Снабденост с необходимите познания в дадена област. Походът към космоса ще изисква една друга въоръженост на мисълта и етиката… Л. Дилов, Т, 154.
ВЪПИ`ЕЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Крайно наложителен, неотложен, крещящ. Наскоро освободените народи имат въпиеща нужда от учители. ВН, 1961, бр. 2964, 3.
2. Който предизвиква крайно негодувание, възмущение. Ние сме хора от два свята, сър. Това, което за вас е истина, за мене е лъжа, което за вас е справедливо, за мене е въпиеща неправда. М. Марчевски, ОТ, 313. А как хубаво би било, ако се поправят някои най-въпиещи несправедливости и всички се разберат и обединят. Б. Темков, И, 50.
ВЪПИЮ`Щ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Въпиещ. — С какво мога да ви бъда полезен? — .. — С какво ли? — .. — с много работи. Но сега по един идейно-преустройствен въпрос. Имам въпиюща нужда да се снабдя с един списък от рождените дати на нашите най-отговорни ръководители и министри. Р. Ралин, ВМ, 5. Една голяма концертна зала е въпиюща необходимост. Р, 1926, бр. 231, 3. Поддържанието Турция без европейски контрол не е само въпиюща несправедливост: то е невъзможна химера. Пряп., 1903, бр. 18, 3. Да се избере еди-чий си син, ако и да не е способен и достоен за благодеянието, което му се прави, само и само затова, защото е син или роднина на еди-кого си съветник или училищен настоятел, а достойните, способните и прилежните ученици да са изоставят и изключват от това благодеяние — това е неправда, въпиюща неправда. Знан., 1875, бр. 20-21, 329.
◇ Глас въпиющи в пустиня. Остар. Книж. Напразен зов за помощ, призив, на който никой не се отзовава. Той [бълг. народ] е повдигал периодически мъченическия си глас, но този глас е оставал винаги глас вопиющий в пустини. НБ, 1876, бр. 45, 175.
— Други форми: вопи`ющ, въпею`щ.
ВЪПИЮ`ЩО. Остар. Книж. Нареч. от въпиющ; крайно наложително. Сега [ноември-декември 1797 г.] войната против Видин, .., вече се налагала въпиющо. В. Мутафчиева, КВ, 157.
ВЪПИ`Я, -и`еш, мин. св. -и`х, несв., непрех. Остар. Книж. Надавам вой, крещя обикн. от силна мъка, страдание. Трясъкът на оръжията, човешките гласове — ако се повярваше, че човек може да вика, да крещи, да въпие така — се вдигаха в един непрекъснат рев. А. Дончев, СВС, 797. • Обр. — Ако е така — рече тя, — чий грях е по-голям? Чий грях въпие за изкупление? Ст. Загорчинов, ДП, 287.
— Друга форма: вопи`я.
ВЪПЛОТЯ`. Вж. въплотявам и въплощавам.
ВЪПЛОТЯ`ВАМ, -аш и ВЪПЛОЩА`ВАМ, -аш, несв.; въплотя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Остар. Книж. Въплътявам. Понякога тя [майката] мислеше за тримата [синове], сравняваше характерите им .. Във всекиго имаше нещо особено, по което се различаваше от другите и въплощаваше частица от духа й. Д. Димов, Т, 220. Исках да видя преди всичко Колизея. От пияца Венеция трамваят ви завежда там, .. Римският народ не е оставил паметник, който да въплощава по-осезателно величието му. К. Величков, ПССъч. III, 17-18. Три поколения философи бяха разгадавали, тълкували и обяснявали тази съдба, а Вагнер я беше въплотил в музика. Д. Димов, Т, 512. Ала безспорно е, че най-хубавото, най-съвършеното, най-поетичното в поезията на Ботева — това са ония негови стихотворения, в които той въплотява хайдушките блянове. ТНУ, 1. въплотявам се, въплощавам се, въплотя се страд.
ВЪПЛОТЯ`ВАМ СЕ и ВЪПЛОЩА`ВАМ СЕ несв.; въплотя` се св., непрех. Остар. Книж. Обикн. с предл. в. Въплътявам се. Ако у фон Гайер се беше въплотил средновековният дух на рицар-разбойник, в сравнение с него Лихтенфелд приличаше на изродено придворно конте. Д. Димов, Т, 152. И възбуденото му въображение рисуваше тогава чудно хубави и примамливи картини, в които се въплотяваха моите жадувани копнежи и блянове. Т. Влайков, Съч. III, 45.
ВЪПЛОТЯ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от въплотявам и от въплотявам се; въплътяване. Ансамбъл преди всичко. И пълно отказване от външни ефекти. Творчество отвътре навън. Въплотяване, а не имитиране. Р, 1926, бр. 225, 1.
ВЪПЛОЩА`ВАМ. Вж. въплотявам.
ВЪПЛОЩА`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от въплощавам и от въплощавам се; въплъщаване. Сцената, впрочем, остава на заден план; същественото е драмата и нейното въплощаване от актьорите. К, 1926, бр. 92, 1.
ВЪПЛОЩЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Обикн. с предл. на. Въплъщение. Той [Балканът] е най-дълбокото и най-величествено въплощение на идеята за свобода и независимост в съзнанието на българина. П. Делирадев, БГХ, 24. Скитник вечен, .. — той е умял да бъде въплощение на идеална честност. Ив. Вазов, Съч. XII, 166.
— От рус. воплощение.
ВЪПЛЪТЯ`. Вж. въплътявам.
ВЪПЛЪТЯ`ВАМ, -аш и ВЪПЛЪЩА`ВАМ, -аш, несв.; въплътя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Книж. 1. Давам конкретен, реален израз на нещо. Манастирът е високо в планината, граден и изписан от благословена човешка ръка, която е искала да въплъти в дърво, камък и багра нашата вяра. Д. Талев, ЖС, 176. Властта развързала ръцете на Ибрахим Шкодренски и неговите арнаути за пълен произвол, смятайки, че само терорът над Румелия би я умиротворил. За щастие на Румелия този чер замисъл се нуждаел от реална сила, която да го въплъти. Нея Ибрахим Шкодренски едва ли имал в бройката, необходима за масови репресии. В. Мутафчиева, КВ, 293. Нека само една дръзка мечта / въплътим във творение. Вл. Башев, Худ. С I, 358. // Реализирам (художествен образ). У Адриана Будевска артистът и човекът са едно. И в живота тя напомня образите, които въплътява на сцената. Н. Лилиев, Съч. III, 375. Неговата [на Димов] сила е вътре в него, в способността му да разбира и да изгаря в образите, които въплътява. Ив. Димов, АИДЖ, 113.
2. Изразявам, представям най-цялостно, съвършено някакви качества, идеи. Каравелов е човекът, който въплъщава скритите копнежи на революционната младеж през своето време. Б. Ангелов, ЛС, 114. Той въплътяваше всичко хубаво и добро на този свят. Б. Шивачев, ПЮА, 229. Смелата горда хубавица Бондаровна, твърдият, непоколебим целеустремен гуслар, волният и решителен .. Симон Зяблик — всички тези образи въплътяват най-добрите черти на народния характер. ЛФ, 1957, бр. 31, 4. въплътявам се, въплъщавам се, въплътя се страд. Но за да се завърши тази огромна мрежа, за да се въплъти цялата приказка на този вълшебен строеж, трябва да се хванат и водите на юг от Чепинското корито. Ст. Станчев, НР, 88.
ВЪПЛЪТЯ`ВАМ СЕ и ВЪПЛЪЩА`ВАМ СЕ несв.; въплътя` се св., непрех. Обикн. с предл. в 1. Придобивам конкретен, реален израз. И вярата, че тая икона не беше както всички други, че в нея живееше и се въплътяваше нещо повече от един обикновен образ, тая вяра се усилваше и се превръщаше в никаква мистична и странна екзалтация. Й. Йовков, Ж 1945, 235. Нишка по нишка, тръпка след тръпка, нейните смътни надежди, нейните примамващи блянове, неизживените й радости се въплътиха в един прекрасен образ — плод на нейната самотност и безсънни нощи. Д. Талев, СК, 148-149. Той [поетът] не може да чака повече, не може да се смири, че още е рано да оживее мечтата и да се въплъти в реалност. Бл. Димитрова, ОтО, 10.
2. За нещо нематериално — придобивам физически, реален образ. Създаваната от него атмосфера на мечтателност и романтика се въплъщава в картините му.
— Друга (остар.) форма: въплотя`вам.
ВЪПЛЪТЯ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от въплътявам и от въплътявам се. За един общ писмен език са необходими според Дринов две главни условия: 1/ еднакъв правопис и 2/ еднакъв речник и еднакъв строй на речта. Второто условие не представя големи мъчнотии, щом се явят писатели, които, .., биха отбрали от богатия народен материал всичко потребно за въплътяване на идеите си. М. Арнаудов, БКД, 213.
— Друга (остар.) форма: въплотяване.
ВЪПЛЪЩА`ВАМ. Вж. въплътявам.
ВЪПЛЪЩА`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Книж. Отгл. същ. от въплъщавам и от въплъщавам се. Романът „Живите помнят“ показва, че писателят .. е тръгнал .. по правилния и просторен път на все по-дълбокото опознаване и изучаване на живота с неговите съществени черти и процеси, в борба за по-яркото яркото и вълнуващо конкретно-образно въплъщаване. С, 1951, кн. 2, 172.
— Друга (остар. книж.) форма: въплоща`ване.
ВЪПЛЪЩЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Книж. Обикн. с предл. на. 1. Осъществяване, изразяване на нещо в конкретна форма. Извисил се чрез труда, патриотизма и хумора, габровецът представлява живо въплъщение на народната мъдрост: „Балканът ражда хора, а полето — жито!“ Ив. Коларов, Е, 48. На седем години той [Салвадор Дали] желаел да бъде Наполеон, оттогава амбициите му не са престанали да растат .. Непрекъснато се свързва с крайни въплъщения на властта — Сталин, Хитлер, Франко, Мао. КСТ, 1991, бр. 12, 12. // Конкретно реализиране на художествен образ. Сарафов никога не бе доволен от себе си. Само по пътя на неспокойната си художническа съвест той намираше все нови и нови форми за въплъщение, неповторил се нито в една роля. Ст. Грудев, ББ, 101.
2. Физически реален образ на нещо нематериално. От тебе се отричат и твоите богомили .. Знам те аз, навред се носи мрачната ти слава и ето виждам те с очите си, живо въплъщение на дявола. Д. Талев, С II,
183. Понякога само се появяваше Кара-Яхяя, .., гонеше черните си коне из лапавицата, сам черен, навъсен, сякаш зловещо въплъщение на лошото време, на нещастието, на самата зла и отмъстителна съдба. Й. Йовков, ПК, 140.
3. Съвършен израз на някакви нравствени положителни или отрицателни качества; олицетворение. Любимата е „дете и божество“, .., тя е въплъщение на девствена светост и образ на най-чиста невинност. Г. Цанев, СИБЛ, 420. Излагайки биографията на хероя си, .., Каравелов не пропуска да разкаже и за участието на тази личност, въплъщение на егоизъм и користолюбие, в работите на браилското дружество. М. Арнаудов, БКД, 88. Имаше минути, когато той [баща й] й се струваше въплъщение на злото. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 409.
— Друга (остар.) форма: въплоще`ние.
ВЪ`ПРЕКИ предл. 1. За означаване, че съществуващите обстоятелства, които би трябвало да благоприятстват за осъществяване на нещо, не помагат, не способстват за това. Всякога почти, въпреки картите, ние не улучвахме пътя и сега прожекторът наистина ни помагаше. Й. Йовков, Разк. II, 191. Въпреки поста и въздържанието тялото му стана едро и гъвкаво и от него дишаше сила и здраве. Елин Пелин, Съч. IV, 86-87. Момчето стои прикрито зад ритлата, наметнало е ямурлука да се стопли, но въпреки ямурлука пак трепере трескаво. Й. Радичков, ББ, 10-11.
2. За означаване, че се пренебрегват, не се вземат под внимание известни обстоятелства, че се постъпва в разрез, в несъответствие с тях; противно на. Въпреки обичая на повечето бащи по онова време, додето обядват, да държат прави децата си, уж да ги научат на почит към старите, Марко винаги туряше своите на софрата. Ив. Вазов, Съч. XXII, 10. Предния ден Стефан бе съобщил по човек, че ще дойде, и сега въпреки късния час в собата бодърствуваха синовете на Тонка. Ст. Дичев, ЗС I, 389. Седнах до масата и започнах да пиша. Вътре бе студено. Въпреки умората работих около два часа. Сп. Кралевски, ВО, 63. Въпреки досадните ситни дъждове и лепкавата мъгла, .., из района на строежа кръстосваха едри, силни мъже, с вар, с цимент, с тухли на гърба. X. Русев, ПЗ, 70. И За означаване, че не се приемат известни обстоятелства, че съществува противопоставяне, несъгласие с тях. А ако аз не се съглася! — каза той [Раковски] грубо. — Ако моите хора откажат да сложат оръжие! .. Ако въпреки вашите нареждания още тоя час ги поведа към турската граница? Ст. Дичев, ЗС I, 228-229. Но кой беше мъжът — това тя, въпреки всички увещания и заплашвания, не обади. Й. Йовков, ВАХ, 131. Кумът, въпреки внушенията на щастливите родители да им даде модерни и благозвучни имена, ги нарече с такива православни фирми, че бай Пондю едва не припадна от бяс. Козма и Дамян! Г. Караславов, Избр. съч. II, 208-209. Но това име [Людмила] звучеше не по нашенски, чуждо, .., а ведровчани я прекръстили Милка въпреки съпротивата на ученолюбивия й баща. А. Гуляшки, ЗР, 291.
◇ Въпреки че сложен съюз. Въвежда подчинено обстоятелствено изречение за отстъпване — когато се означава, че действието на главното изречение настъпва противно на очакването, в несъответствие с действието или фактите в подчиненото изречение; макар че, макар да, при все че, ако и да. Въпреки че беше седемдесет и повече годишен, Токмакчията избърза няколко крачки пред всички. Й. Йовков, ПР, 105. Селяните, въпреки че добре познават чокоина, .., решават да го помолят да им отпусне срещу бъдещ труд малко храна от претъпканите със запаси от миналите години хамбари. Г. Белев, КР, 10-11. Въпреки че платих неустойка, .., сервизната база продължи да изнася този факт като пример на недобросъвестно отношение. Й. Радичков, СР, 177. О, въпреки че болест я разяжда, / в полето и в бунтовния Балкан / България е раждала и ражда / мъже, готови за съдбовна бран. М. Шопкин, РД, 16.
— Друга (остар. книж.) форма: во`преки.
ВЪПРО`С м. 1. Запитване, което изисква отговор, разяснение; питане. — Живко, кажи ми какво правеше преди малко? Тоя въпрос аз повторих няколко пъти, но той мълчеше. Й. Йовков, Разк. II, 84-85. — А ние кога ще се освободим? — На нас Русия ще помогне ли? Отвред валяха въпроси. Васил се радваше. Питат ли децата тук, ще питат и в къщи. Ст. Дичев, ЗС I, 357. Засипват ме с куп въпроси: — Откъде си? — Кога те раниха? — От кой полк, от коя рота? Л. Стоянов, X, 53. Ако някой го запитваше как е, той не отговаряше веднага, помислюваше, като че ли не схващаше добре въпроса. Елин Пелин, Съч. III, 84. — Бате Евдо, отдавна искам да ти задам един деликатен въпрос и все не се решавам, защото просто не мога да намеря подходящите деликатни думи. Й. Попов, БНО, 103.
2. Нещо, което е предмет на проучване, обсъждане и подлежи на разрешаване; проблем. Понеже не се стига до единодушно мнение за обявяване на въстание, въпросът се внася в Централния комитет. К. Митев, ПБ, 100. Младежите не бяха уведомени предварително какви въпроси ще се обсъждат. Сл. Трънски, Н, 53. Той мислеше за Одеса, за семинарията .. Какви оживени разговори .. Колко общи мисли по любимите исторически и филологически въпроси в тия чудни часове! Ст. Дичев, ЗС I, 219. Спорен въпрос. // Тема, предмет на разговор или спор. Та в тая наша компания от дума на дума, повдигна се въпрос за смелостта. Елин Пелин, Съч. IV, 184. Виждаха я, че приказва с тия млади хора свободно и весело, пленявайки ги с умната си реч по всякой засегнат въпрос в разговора. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 41. А сега на въпроса. Ние тука, трябва да знаеш, сме се захванали за една голяма работа, че да видим каква ще излезе… П. Незнакомов, СМ, 13. Спореше се по един много важен въпрос. Нещо, което занимава, вълнува някого или се отнася непосредствено до него и изисква разрешение. Още не е навършил шестнадесет години, а животът го беше изправил пред въпроса, защо нещата са така объркани, защо той е роб, а този обикновен човечец без особени предимства .. — офицерът Бакърджиев — е господар и разполага с него като с вещ. Д. Добревски, БКН, 68. — През всичкото време на войната ме е мъчил тоя страшен въпрос: какво право имам аз, .., да разполагам с живота на тия хора. Л. Стоянов, X, 105. — Все пак мисля, че с Миладинов ще трябва да се поприказва — .. — Това не е само твой личен въпрос, Магда.. Ем. Манов, ДСР, 340. През целия си живот той се мъчи над въпроса .. кои са нравствените устои на човешкото общество. БР, 1931, кн. 4-5, 133.
3. Предмет, тема в областта на науката или изкуството, която се разглежда, проучва, изследва; проблем. Взех да се опитвам да пиша статийки по правни въпроси. Ил. Волен, МДС, 27-28. Имаше, разбира се, различни становища по въпросите за литературата. Г. Белев, КР, 6. // Обособена, свързана част от учебен материал, по която трябва да говори, която трябва да разясни учащ се. — Дори не съм забравил и въпроса, по който ме скъсахте. М. Марчевски, ТС, 134.
4. Нещо, което трябва да се предприеме, да се разреши, уреди. Най-големи грижи поглъща въпросът за въоръжението на момчетата. Ив. Унджиев, ВЛ, 75. Първият и най-важен въпрос от дневния ред беше въпросът за нарядите. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 252. Можем да възложим тази задача на другаря Пешевски, но той не е от нашата служба и няма как да се уреди въпросът с командировката му. Ст. Марков, ДБ, 431. След Нова година Боян най-сетне успя да си намери квартира — .. Беше много щастлив и горд, че е разрешил такъв важен и жизнен въпрос и при това толкова успешно. Ем. Манов, ДСР, 278. Преди изборите тя [руската дипломация] бе поканила Силите да направят пред Великото народно събрание една колективна декларация в полза на княза .. Англия се възпротиви, заявявайки, че не иска да взема участие в една постъпка, която щеше да съставлява намеса в един вътрешен въпрос на България. С. Радев, ССБ, 299.
5. Членувано с гл. съм и предл. за или следв. изр. със съюз да. Нещо, което се смята за най-важно, съществено, необходимо в даден случай. — Върви веднага и ти! Нито генералът, нито Тодор трябва да излязат от къщи и никой да не идва при тях. Сега въпросът е да спечелим само няколко часа. Вл. Полянов, ПП, 238. Въпросът е веднъж да заспим на тихо пристанище, пък като излезем на открито море, където вилнеят бурите, може да се случи да не ги усетим. П. Вежинов, ДМ, 4. Не е въпросът за физическата и духовна храна, която е еднакво нужна на всеки човек, — спокойно и без раздразнение започна офицерът. Т. Влайков, Съч. III, 33.
6. С предл. на и обикн. отвл. същ. Обстоятелство, което има отношение, свързано е с друго нещо, зависи или се отнася до него. — Но може би войната ще се избегне!… — О, не!… —Германецът смачка спокойно цигарата си в пясъка. — Тя е въпрос на дни. Д. Димов, Т, 349. Учреждението на Екзархията беше само въпрос на време и се увенчаваше окончателно с пълен и бляскав успех великото дело на народното и духовно възраждане. К. Величков, ПССъч. VIII, 24. Защитата на отечеството е върховен дълг и въпрос на чест за всеки гражданин. Конст., 27. Въпрос на вкус. Въпрос на нерви. Въпрос на организация. Въпрос на тактика.
◇ Косвен (непряк) въпрос. Грам. Подчинено допълнително изречение, което се свързва с главното чрез въпросителна дума.
Риторичен въпрос. Лит. Въпрос, който съдържа същевременно и художествено утвърждение, отговор. — Знаете ли защо се самоубиват най-големите бозайници в света, китовете? — попита любителят на риторични въпроси Рълев. Й. Попов, БНО, 92.
> Болен въпрос. Книж. Деликатен и труден за разрешаване проблем. Нейният роман така е пропит с болните въпроси на нашето време, че изведнъж направи младата писателка популярна. Б. Шивачев, Съч. I, 123.
Висящ въпрос. Книж. Въпрос, който стои неразрешен. В самата Турция режимът не бе успял да уреди ни един от висящите за разрешение въпроси — политически, стопански, финансови. К. Константинов, ППГ, 225.
Въпрос е. За нещо, което е съмнително, неясно и предизвиква неувереност, колебание. — Да ме задържат? То е въпрос дали ще ме пуснат през прага. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 72. — А какво би могъл да направи лесничеят? Да уволни Самуилов? Но това би било жестоко. Пък и дали би могъл да го уволни, е голям въпрос. М. Марчевски, ТС, 79. Ние са съгласихме двама с Икономова да са откажем от съмнителната защита на тая кория и от помощта на дяда Никола, която той са обеща да принесе тоя същия ден, което така също беше още въпрос. З. Стоянов, ЗБВ I, 214.
Въпрос на въпросите. Книж. Най-важен, основен въпрос. От всички досегашни форуми и срещи, които са се занимавали с въпроса на въпросите на нашето време — разоръжаването, предстоящите преговори в Женева ще станат при сравнително най-благоприятна международна обстановка. ВН, 1964, бр. 3849, 3.
Въпрос на деня. Книж. Актуален проблем, събитие, което вълнува, интересува, живо занимава обществото в даден момент.
Друг въпрос е; друг е въпросът. Нещо ново, различно от посоченото до този момент, което не е обект на обсъждане, което не се разисква, оставя се настрана. Той е от ония хора, на които им върви в живота — дали заслужено или не, то е друг въпрос. М. Марчевски, ТС, 78. Друг е въпросът, щеше ли да найде взаимност тая страст. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 94.
Животрептящ въпрос. Книж.; Животрептущ въпрос. Остар. Книж. Много важен, много актуален, жизнен въпрос. Списанието, имало вид на голяма тетрадка, обещавало да излиза два пъти месечно и към него да има притурка „Съвременна летопис“, занимаваща се с животрептущи въпроси. Хр. Бръзицов, НЦ, 90.
Източен въпрос1. Истор. Въпрос за съдбата на балканските земи и народи в пределите на Отоманската империя, който векове е бил предмет на европейската политика. С разрастването и засилването на Русия при Петра Велики, източният въпрос влиза в нова фаза на развитие. Б. Пенев, НБВ, 35.
Източен въпрос2. Книж. Събитие, случка или проблем, които дълго време са предмет на голямо внимание, занимават всички.
Отварям / отворя въпрос за някого или нещо. Книж. 1. Повеждам разговор за някого или нещо; заговарям. Те не споменаваха вече за идването на Борис. Нито Ружа отваряше въпрос, нито пък и Яна се решаваше да запита. К. Калчев, СТ, 27. 2. Споменавам, казвам нещо за някого или нещо.
Отнасям / отнеса въпроса някъде или до някого. Книж. Официално искам компетентно мнение или решение за нещо от по-висшестоящи органи или отговорни длъжностни лица.
Под въпрос, оставам (намирам се, съм). Книж. За нещо — съмнителен, несигурен, нерешен (оставам). Все още заминаването ни е под въпрос.
Поставям / поставя (повдигам) въпрос. Предлагам нещо за обсъждане и решение. Друг работник повдигаше въпрос за разширяване на работните площадки с оглед новото производство. Д. Кисьов, Щ, 343.
Поставям / поставя под въпрос нещо. Книж. Съмнявам се в благоприятния изход, в осъществяването или в истинността на нещо. Поставям под въпрос резултата от опита. △ Поставям под въпрос това твърдение. △ Поставям под въпрос добрите им отношения.
Правя (направям / направя) въпрос за нещо; направям / направя <на> въпрос нещо. Книж. Изявявам претенции за нещо, претендирам, искам нещо. Близко под мене една живописна група от млади турчета с червени пояси здраво налага каменната снага на земята с търнокопи и чукове, без да прави въпрос за чистотата на въздуха и за мелодията на шумовете. З. Сребров, Избр. разк., 206. — Да ти кажа, батьо Дельо, за твой хатър не направих въпрос и не заведох дело — рече сърдито и нацупено Гатю. — Братовчеди сме, знаеш, малко роднина падаме… Г. Караславов, Избр. съч. II, 69.
Правя източен въпрос от нещо. Разг. Сърдя се, изявявам големи претенции заради нещо, обикн. маловажно.
Става / стане въпрос за някого или нещо. Насочва се вниманието върху някого или нещо, говори се за някого или нещо. Засегнат и обиден, той вече се готвеше да повиши тон и да сложи Саваков „на място“. Обаче веднага съобрази, че .. Кучеглавият се ползува с голямо доверие и с име на неподкупен полицай и че ако стане въпрос, по-скоро Саваков ще сложи него на място. Д. Ангелов, ЖС, 119-120.
— Друга (остар. книж.) форма: вопро`с.
ВЪПРО`СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. 1. Който съдържа въпроси, на които трябва да се отговори. Въпросен лист.
2. Само членувано. Който е предмет на някакъв разговор, за който се говори. „Това не може да се търпи и ви заповядвам да вземете всички необходими мерки за унищожението на въпросната разбойническа чета и на всякакви подобни чети, които се движат из вашата околия“. Д. Талев, И, 73. При по-нататъшната си работа изследваните, участвували във въпросния сборник [„Паисий Хилендарски и неговата епоха“], допълниха и доразвиха поставените там проблеми. В. Мутафчиева, КВ, 17. Шестимата измежду нас бяха обвинени, че провеждали нелегални събрания в едно фотоателие. Там слушали комунистически доклади, чели и писали позиви. На въпросните събрания присъствували по двадесет и пет-тридесет души. Д. Жотев, ПМИ, 31. Във въпросния град, където другарят Николов е директор, бях в дълга командировка. Сл. Македонски, ЕЗС, 135-136.
ВЪПРО`СЕЦ, мн. няма, м. Рядко, обикн. ирон. Умал. от въпрос (в 1 и 2 знач.). Един въпросец само ще зададем на хитроумната редакция на в. „Мир“. Бълг., 1902, бр. 456, 4.
ВЪПРОСИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който изразява въпрос, питане. Борис отправи към него студен, въпросителен поглед. Д. Димов, Т, 121. Едва сега разбрах, че тоя поглед ме бе преследвал през целия месец — ту съвсем плах, ту настойчив или въпросителен, ту както последния път, изпълнен с някаква тиха молба. П. Вежинов, ЗНН, 36.
2. Грам. Който служи за означаване или изразяване на въпрос, питане. Правеше впечатление енергичният и страстен тон, с който председателят завършваше всяко изречение, подчертавайки ясно запетайките, удивителните и въпросителните знаци. К. Калчев, ЖП, 305. Въпросително изречение. Въпросителна интонация. Въпросително местоимение.
ВЪПРОСИ`ТЕЛНА ж. 1. Грам. Препинателен знак след въпросително изречение; въпросителен знак, питанка. На другия ден, когато учителят върна тетрадките, Добри видя, че неговата бе нашарена с червено мастило — точки, запетаи, възклицателни, въпросителни — много, и все червени като капчици кръв. Сп. Кралевски, ВО, 138. Грабна разтворената присъствена книга, на която отсреща се червенееше една голяма, едра въпросителна. Д. Калфов, Избр. разк., 194.
2. Прен. Нещо, на което не е намерен отговор, което не е изяснено или е неизвестно. В главата на Христофор се заблъскаха наново неразгаданите въпросителни. Не е обикновено момиче неговата Мона. Но коя е? Откъде е? Как е попаднала във фабриката? Б. Болгар, Б, 32. Все пак за повечето емигранти Буенос Айрес е една голяма въпросителна. Една неизвестност, пълна с щастливи и нещастни случайности. Б. Шивачев, ПЮА, 57.
◇ Поставям / поставя под въпросителна нещо. Книж. Съмнявам се в благоприятния изход, в осъществяването или в истиността на нещо. Той има всички остования да постави под въпросителна скорошното завършване на строежа.
ВЪПРОСИ`ТЕЛНО нареч. С въпрос, в очакване на отговор. Той погледна въпросително дъщеря си и зачака с тревога отговора й. Д. Димов, Т, 46. Да повикаме доктор Соколова, мигър? — обърна се тя въпросително към страдающия. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 24. Поглеждам въпросително. Нима във втория по големина град на Индия няма такава обикновена за една гореща страна разхладителна напитка? Т. Кюранов, АП, 95. В кръчмата селяните разправяха за приключенията си, които им създала през последните два-три деня, и ни поизглеждаха колкото съчувствено, толкова и въпросително, като че искаха да кажат: .., какво ще се случи с вас на планината? П. Делирадев, В, 268.
ВЪПРО`СНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Лист с въпроси, на които трябва да се даде отговор при събиране на някакви сведения, данни; формуляр. От окръжния град редовно пристигаха разни въпросници и сведения, които с дни се вардаляха непопълнени по масата му. Ив. Венков, ХКН, 80. Вторият правен паметник е въпросникът, който на 866 г. покръстеният цар Борис отправи до папа Николай, за да му помогне да реши задачите на държавата си. Ив. Хаджийски, БДНН I, 57. Много често му изпращах въпросници, на които даваше отговори. Ив. Димов, АИДЖ, 181. Институтът-музей „Ив. Вазов“ ще проведе литературна анкета за живота и творчеството на народния поет Иван Вазов, .. За целта е изготвен въпросник, който е разпратен до редица писатели, общественици и културни дейци в столицата и провинцията. ОФ, 1949, бр. 1498, 1.
2. Списък от въпроси за изпит; конспект. Разтворих въпросника за матура по български език и се опитах да нахвърля план на седемнайстия въпрос. Ем. Манов, МПА, 41. Устните зрелостни изпити ще се провеждат по билети, изработени от преподавателите въз основа на въпросници, които Министерството на просветата и културата ще изпрати на училищата. НК, 1958, бр. 3, 2.
ВЪПРО`СЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от въпрос (в 1, 2 и 4 знач.). Имам такава някаква естествена нужда от разни въпроси и въпросчета. Елин Пелин, Съч. IV, 130. На авторите като че ли им е по-лесно .. да раздуват до размерите на драматични колизии обикновени битови въпросчета, за които зрителят още в началото е уверен, че ще завършат благополучно и за двете „борещи се“ страни. Т, 1954, кн. 1, 21.
ВЪРБА` ж. 1. Дърво или храст с дълги тънки клони и тесни листа, което расте главно край реки и на влажни места. Salix. Върбите весело се зеленееха и тънките им вейки падаха надолу като разплетени коси. Й. Йовков, Ж 1945, 88. Пред него лъсна Искъра, очертаха се стволите на върбите и между тях — няколко човешки сенки. М.
