Разлика между версии на „Речник на българския език/Том 2/361-380“

Текуща версия към 09:27, 16 декември 2013

◇ Баща му го правил (направил) на воденица. Разг. За човек, който много приказва, бърбори.

Вода за воденицата на някого; вода за нечия воденица. Разг. Довод, аргумент или факт в полза на някого. Поработят, освидетелствуват бременността си и хайде широк живот за сметка на фабриката… „Вода за моята воденица — рече си. — Ще се махна… Три месеца ми са осигурени… В София никой не ме знае…“ Б. Болгар, Б, 61.

Дрънкам като на воденицата кречеталото. Разг. Пренебр. Прекалено много, непрекъснато говоря, и то обикн. празни приказки. Дрънка като на воденицата кречеталото. П. Р. Славейков, БП I, 153.

Дрънкам (меля, говоря, тропам) като <празна> воденица. Разг. Пренебр. Прекалено много, непрекъснато говоря, и то обикн. празни приказки. Стопли ме човекът, пък и ми се падна един чейнелия побратим, .. Цяла нощ меле като воденица, докато ми стъпи на клепките, та заспя. Н. Хайтов, С, 14. Най-сетне Мирче блъсна с лакът другаря си и каза срамежливо: — Говори де! Друг път човек не може да те спре. Като празна воденица тропаш… Д. Талев, И, 366.

Меле ми воденицата. Разг. Неодобр. Прекалено много говоря, дрънкам, много съм бъбрив. — Пре-ка-ля-ваш!… Пий си виното там и си мълчи. Много ти меле воденицата! Г. Краев, АЗ, 12.

Мигам като куче във воденица. Разг. Гледам виновно и не възразявам, когато ме съдят, корят за нещо или изобличават. — А защо вие не влязохте при нас, ..? Да ва не сте някои чужденци: хора от същата железница? Ние мигаме напредя им, като куче във воденица .., водата от дрехите ни потече по дъските и образува вадички. З. Стоянов, ЗБ I, 222. Да не са е отелила стринината крава? — питал докторът и мигал като куче във воденица. Л. Каравелов, Съч. VII, 28.

Много приказки (думи) на воденица<та> <биват>. Разг. Неодобр. Употребява се като подкана към някого да не говори излишни неща. Баща ми го изгледа [калфата] строго над очилата си. — Много приказки на воденицата. Ст. Чилингиров, ХНН, 50.

Наливам / налея вода във воденица<та> на някого. Разг. Съзнателно или неволно подпомагам някого, служа на неговите интереси. — Да се цепя от царя ли, .. А що ще стане с царството, с България? Или във воденицата на сръбкинята Неда да наливам вода? Ст. Загорчинов, ДП, 249.

Не меля на една воденица с някого. Разг. Не се погаждам, не се сговарям с някого. Дали пък да тръгне по дирите на Соте. Да го спре, да му каже: „Така и така, с Илка не можем да мелем на една воденица. Окалва ме пред хората“. Кр. Григоров, ПЧ, 157.*

Празна воденица. Разг. Неодобр. Човек, който говори много и обикн. празни, безсмислени приказки; дърдорко, празнодумец.

Устата ми са като воденица. Разг. Неодобр. Прекалено много, непрекъснато говоря, много съм бъбрив.

ВОДЕНИЧА`Р, -ят, -я, зват. -ю, мн. -и, м. Човек, който работи във воденица. Старият воденичар дядо Угрин прегледа още веднаж с голямо внимание гнилия и жабунясал улей на воденицата. Елин Пелин, Съч. I, 80. — Ходи ли на воденицата? — попита Манол .. — Ходих и се убедих, че от нея нищо не става и само си губим времето. Единият камък пак беше се подбил. Два часа загубихме с воденичаря, дорде го натъкмим. Ем. Станев, ИК I и II, 28. Отърчала лисицата на воденицата и зела да вика: Воденичарю, воденичарю! Влък под воденицата! Христом. ВВ I, 29-30. Орачът и пастирът принасят голяма облага на хората; но не е по-малка облагата и от воденичаря, който меле жито, та прави брашно. Й. Груев, (превод) КН 3, 24.

— Друга (диал.) форма: воденча`р.

ВОДЕНИЧА`РИН, мн. воденича`ри, м. Остар., сега простонар. Воденичар. Той мислеше, че ще срещне някого около воденицата или ще намери воденичарин да го попита за път. Ц. Гинчев, ДТ, 22. Ще доде чичо Тасо, .., па почне: ..; Йото ще иде на горната воденица да смеле 2-3 чувала брашно, да понагледа воденичарина и да види дали държи яза. М. Георгиев, Избр. разк., 45.

— Друга форма: воденча`рин.

ВОДЕНИЧА`РКА ж. 1. Жена воденичар. Босилко се смути и, .., попита, без да дигне очи: — Къде е кръчмарят? — Аз съм! — усмихна се жената. — Ти не си ли воденичарката? — И в кръчмата аз работя. К. Петканов, ОБ, 10. — Ой, воденичарко, бели-побелели, / сумели ми житото, / юмели ми житото. Нар. пес., СбНУ XLVI, 257.

2. Жена или дъщеря на воденичар. Младият Дамов мина оттук .. и съвсем случайно видя дъщерята на воденичаря-наемател .. Станчо, един от работниците на оризището, .., обади, че воденичарката обича другиго. Г. Караславов, Избр. съч. X, 70. Марийка се разбуди от глъчката .., тя изписка и се затече при тейка си .. — Ти стой навътре, воденичарко! Ти сега ще ни потрябаш — викна Емексизът .. — Аман, крещеше отчаяно воденичарят, помогнете, хора! Ив. Вазов, Съч. XXII, 22.

— Друга (диал.) форма: воденча`рка.

ВОДЕНИЧАРЛЪ`К, мн. няма, м. Простонар. Воденичарство. Баща му [на Ленко] беше голям майстор на погачите. През дългите години на тежкия воденичарлък, откъснат от своя дом, той беше свикнал да си пече сам хляб и да си готви сам. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 235.

— Друга форма: воденчарлъ`к.

ВОДЕНИЧА`РСКИ, -а, -о, мн. -и. 1. Който се отнася до воденичар, който е свързан с воденичар. Изобретателният ум на Дъбака понякога скрояваше някакви странни планове, които воденичарската глава на дядо Корчан всякога одобряваше. Елин Пелин, Съч. I, 168. Воденицата не работеше, защото водата беше отбита за оризището, но воденичарското семейство имаше наблизо нива. Г. Караславов, Избр. съч. X, 70. И се учеха [ момчетата] как се готви риба и как се пекат пресни с яйца ливосани воденичарски пити Ц. Гинчев, ГК, 65.

2. Диал. Воденичен. Воденичарската вада се провира край гъсто насадените върби, чиито клони се сплитат и отдалече изглеждат като малка горичка. Кр. Григоров, Н, 151. Тя се отби и тръгна по воденичарския път. Елин Пелин, Съч. III, 79. Лицето му се промени, веждите му се издигнаха и в очите му, напрашнени с брашно като на воденичарски плъх, светна лукаво пламъче. Й. Йовков, СЛ, 99-100. Не може да стане от кукуруза добро брашно, ако се меле на обикновените воденици, защото воденичарските камъни се подмазват с тези мастности, що се намират в кукуруза. Ступ., 1875, бр. 7-8, 60.

◇ Брада царска, глава воденичарска. Разг. Ирон. За прост човек с хубава външност. Човекът погледна в съда, .. Неговата голяма глава с метлообразна брада се очерта като черно кълбо върху огненото зарево .. Твърдко се засмя. — Брада царска — глава воденичарска. Ст. Загорчинов, ДП, 317.

Бъбря (бърборя) като воденичарско кречетало. Разг. Неодобр. Бъбря, бърборя прекалено много и обикн. за празни работи. Райко му махна с ръка и продължи все тъй, обърнат към хората си: — Ти не бъбри като воденичарско кречетало, а иди ги посрещни. Ст. Загорчинов, ДП, 43.

— Друга (диал.) форма: воденча`рски.

ВОДЕНИЧА`РСТВО, мн. няма, ср. Занятие на воденичар. — И без това моите работи са много, не съм останал на воденичарство. И без мелница, и с мелница, аз, бай Тодоре, съм Манол Джупунов, а ти си човек средна ръка. Ем. Станев, ИК I и II, 197.

— Друга (диал.) форма: воденча`рство.

ВОДЕНИЧА`РЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от воденичар; млад воденичар.

ВОДЕНИ`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Прил. от воденица. Рунтавият пес, изтегнат пред воденичната врата, се повдигна тежко, завъртя се около опашката си и влезе във воденицата. Ст. Чилингиров, РК, 150. Над вадичката весело пърпореше и се въртеше малко воденично колело. П. Проданов, С, 124. Воденичната вада минаваше през сливовата градина зад къщата. Ем. Станев, ИК I и II, 191. След малко той чу шум от воденични кречетала и се зарадва, че наблизо има воденица. К. Петканов, П, 9. Воденицата беше близо. След половин час те щяха да стигнат късия воденичен път. Кр. Велков, СБ, 118. Воденичен камък.

◇ Смъква се / смъкне се (сваля се / свали се, пада / падне) воденичен камък от плещите (раменете, гърба) ми. Разг. Почувствам голямо облекчение, олеква ми, защото се туря край на нещо и се освобождавам от някаква голяма грижа, тежко задължение или нещо неприятно за мене. Насядалите под сайванта полицаи и войници ни дадоха свободен път. От плещите ни се смъкна воденичен камък. К. Митев, ПБ, 101.

Тежа (съм) като воденичен камък на врата (шията) на някого. Разг. В тежест на някого съм, пречка, затруднение на някого съм. Селяните нямаха нищо против — нека легне в гроба и да умре, години наред той им тежеше като воденичен камък на врата. К. Калчев, УЧС, 27-28. — Благодетелю, оня юрлик жито, дето ми го даде преди години, тежи като воденичен камък на шията. Децата ми ще носят имената на дедите си, а не на бащините си благодетели, ясно ли ти е? Й. Попов, БНО, 45.

ВОДЕНИ`ЧИЩЕ, мн. -а, ср. Диал. 1. Място, където някога е имало воденица. А петровската ябълка долу до воденичището… там Танчо имаше един скок място, но беше насадил няколко дръвчета, между които и петровката. Кр. Григоров, ТГ, 115.

2. Място, подходящо за построяване на воденица (Н. Геров, РБЯ).

ВОДЕНИ`ЧКА ж. 1. Умал. от воденица. По нашия край нямаше мелници, които да пречистват житото. Мелехме на първобитна малка воденичка, чиято кречеталка едвам потракваше. Кр. Григоров, ОНУ, 124. Старата воденичка стана валцова мелница. М. Марчевски, П, 163.

2. Малък ръчен уред за мелене на кафе, чер пипер и под. Тя печеше ръж, мелеше я в ръчната си бакърена воденичка и така си приготвяше една топла блудкава мътилка, която подслаждаше с бучка захар, колкото съвсем да не горчи. А. Гуляшки, Б, 390.

3. Стомах на птица; воденица. Петелът не ще да увира бързо, .. Излезе голямо гърне чорбалак от главата и шията, от трътката и воденичката и джигерчетата. Й. Вълчев, РЗ, 133. При първичната обработка на птиците се получават хранителни отпадъци — сърце, воденичка, дроб. Л. Петров и др. БНК, 44.

ВОДЕНИ`ШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Воденичен.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

— Друга форма: водени`чки.

ВО`ДЕЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от водя като прил. 1. Книж. Който заема основно, челно място и играе ръководна роля. И водещите сили на деветия век се сплотяват да си отвоюват нужното им за живот и развитие иконопочитание. Н. Драгова, КО, 33. Тя трябваше да има всички прелести на една жена, но без да й липсва водещото идейно начало, на което пред всичко и над всичко служеше драматургията на писателя. Ст. Грудев, АБ, 126. И вие с гордост да си кажете тогава, / .. /, че подвигът ви млад, за летописа славен / на бъдещите дни, е водеща звезда. Е. Багряна, С, 1949, кн. 5, 32. Критиката е водещ фактор в литературното развитие. Водещ мотив. Водещо начало. Водеща сила. Водеща гласова партия.

2. Техн. Който се привежда в движение от двигател и предава движението на другите части на механизма; задвижващ. Водеща шайба. Водеща ос.· Водещо колело.

3. Като същ. водещ м., водеща ж., водещи мн. Лице, което води предаване в радиото или телевизията и под.

— От рус. ведущий.

ВОДИИ`ЛО ср. Диал. 1. Поводи на оглавник или на юзда. Сички кераджии, накачили водилото на воловете или биволите си за стърчишката на предните кола, оставили ги да си вървят самички. Ил. Блъсков, СК, 4. Вол или друго животно се предава / .. / като продавателят подаде водилото му на купувача в ръката. С. Бобчев, Н, 1884, кн. 5-6, 499. Конят цвили, уши вири, очи върти, водило гризи, врат върти. Д. Манчев, БЕ II, 32.

2. Раздвоено в единия край дърво, чрез което се свързва колата с ярема; процеп (Н. Геров, РБЯ).

3. Остар. Ръководство. Малкият Иван още от крехка възраст останал под изключителното влияние на много по-деликатната и развитата майка, но, за жалост, без водилото на по-характерния баща. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 305. „Книгите не са главно водило за колкото развитие трябува чловеку“. Й. Груев, СП, 552.

ВОДИ`СТ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. За селище, местност и др. — в който има много вода. Той не мяза нито на крайдунавския град Силистра, .., нито на долистия Шумен, нито на водистия Сливен. Ил. Блъсков, ДБ, 46.

ВОДИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Книж. 1. Духовен или политически ръководител на народ, партия; вожд, водач. Има малодушни, които ще се отчаят при първия неуспех .. — Не може другояче при нашия неопитен народ .. Затова от нас, водителите, се иска да му бъдем за пример. Л. Стоянов, Б, 55-56. Така големият бунтовник и народен водител [Раковски], с чиито идеи Левски е бил запознат от по-рано, става негов учител. Ив. Унджиев, ВЛ, 52. В София князът пристъпи към съставянето на министерство, .. от водителите на двете партии: либерална и консервативна. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 179. // Ръководител на стачка, въстание и под.; водач. В заповедта за амнистията бе казано, че се амнистират всички участници във въстанието с изключение на водителите. СбЦГМГ, 222. Войската е била поддържана с твърде оскъдни средства, а това е давало повод за чести бунтове, водители на които са били обикновено еничарите. Б. Пенев, НБВ, 29-30.

2. Остар. Лице, което води, съпровожда някого, като му показва пътя; водач. Бъди водител на слепия и отваряй къщата си на заточения. А. Начев, ПЖЧ (превод), 3. Колумб беше взел двама от Гуаннахаровите хора за водители и те, кога стигвали на някоя хижа на своите съотечественици, без никое възпирание, влизали в нея. П. Кисимов, ОА I (превод), 81.

ВОДИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Ръководен, водещ. Таквиз трябва да бъдат водителните размишления в избора на роман, който ще се пише или превежда на български език. Ч, 1875, бр. 6, 270.

ВОДИ`ТЕЛКА ж. Книж. Жена водител (в 1 знач.). Елена Ланге. Най-прочутата водителка на женското движение в Германия. БД, 1909, бр. 13, 1. На майката .. слабо са е гледало, не са е мислело, че тя е първата водителка на невинните същества — децата. Ч, 1870, бр. 5,148.

ВОДИ`ТЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и. Книж. Прил. от водител. Не може нищо трайно той да основе .. / Там гдето сан водителски се поверява / на поразилник уличен или на скитник / смел. Ст. Михайловски, СБ, 99.

ВОДИ`ТЕЛСТВАМ и ВОДИ`ТЕЛСТВУВАМ, -аш, несв., непрех. Книж. Рядко. Действам като водител.

ВОДИ`ТЕЛСТВАНЕ ср. Отгл. същ. от водителсгвам; водителствуване.

ВОДИ`ТЕЛСТВО, мн. няма, ср. Книж. Роля, дейност на лице, което ръководи, оглавява; водачество, ръководство, предводителство. Една част от прабългарите под водителството на хан Аспарух (Исперих) потеглили към р. Дунав и се установили в Южна Бесарабия, в местността Онгъл. Ист. VII кл, 12. Водителството на четата поема сам главният войвода Панайот Хитов. Ив. Унджиев, ВЛ, 76.

ВОДИ`ТЕЛСТВУВАМ. Вж. водителствам.

ВОДИ`ТЕЛСТВУВАНЕ ср. Отгл. същ. от водителствувам; водителстване.

ВОДИ`ЦА, мн. няма, ж. Умал. от вода; водичка. Раненият поклати глава, отвори бавно устата и облиза устни. — Дай ми малко водица! К. Петканов, МЗК, 101. Кавал свири на поляна, / на поляна, край горица; / млада, хубава Стояна / търчи с менци за водица. Хр. Ботев, Съч., 1929, 24. И лучец яж, / водица пий. П. К. Яворов, Съч. I, 40. Бистра водица, мирна главица. Погов.

◇ Вир-водица. Разг. Съвсем мокър. Измокрен вир-водица, мислех как да се изсуша. У, 1871, бр. 5, 79.

Гола водица. Разг. За храна — който е рядък, без мазнина или разреден. И заборавяше, че за обяд го чакало в сиромашеската му стая един сух хляб и гола водица. Й. Груев, СП (превод), 282-283.

Тиха водица. Разг. Човек, който се представя като кротък, смирен, а всъщност се прикрива и може да напакости; прикрит, потаен човек. От всичко ставаше ясно, че някой бе разкрил тайната на баща му. Да беше Латинка? .. Тиха водица е тя. Г. Караславов, СИ, 191-196.

ВОДИ`ЦИ мн. Народно название на църковния празник Богоявление; Йордановден. Той се подчинявяше на свещения стар селски обичай и се оставяше да го къпят при чешмата на Водици — за здраве. Ив. Вазов, СНЖ, 33. Вчера дохожда у дома дядо поп, та ни ръси със светена вода .. Така ли беше на Водици тая година? Д. Манчев, БЕ II, 78. Планинците празнуваха мишкин ден. .. Имаше Заговезни, „Водици“, коледни празници. П. Здравков, НД, 161.

ВОДИ`Ч м. Остар. 1. Водач. — Помогни на нещастните, а щастливите ще да си помогнат и без тебе. Христос е търсил не водичете и не овните, а изгубената овца. Л. Каравелов, Съч. V, 187.

2. Прен. Ръководно начало, указател. Естеството кара децата да обичат повечето да лежат, затова трябува да са водим по тоя верен водич, та да оставяме децата на волята им. Лет., 1871, 123.

ВОДИЧА`РКА ж. Диал. 1. Мома, която на Водици ходи да пее заедно с други в църква или по къщите. Стамянине домакине! / Тука ли си, или не си? Ако спиеш, разбуди се, / ако пиеш, весели се, оти идат мали моми, / мали моми водичарки. Нар. пес., СбБрМ, 502.

2. Девойка, която по обичая отива сутринта на Водици да напълни с кръстена вода изпразнените предната вечер стомни (Ст. Младенов, БТР).

ВОДИ`ЧКА, мн. няма, ж. Умал. от вода; водица. Петьо се радваше на петлето, ала отстрани .. — Дай му, баби, хлебец и водичка, че е гладно прегладняло и ожадняло. Л. Галина, Л, 118. Зайче малко треперливо, / зайче мъничко страхливо, / тръгнало е за водичка, / а се спряло под брезичка. Д. Габе, ОСМ, 25.

ВОДИ`ЯК, мн. -ци, м. Диал. Наводнено място или течаща вода, обикн. след силен дъжд. — А бе да идем и там! .. — Ще станем само кал! Ама като сте рекли, хайде да бъдем единни! — газеше Ралчо през водияците от дъжда. Ст. Даскалов, СЛ, 342.

ВО`ДКА ж. 1. Само ед. Високоалкохолно питие, смес от етилов спирт, получен обикн. от ръж, пшеница, ечемик или картофи, със специално омекотена вода. Прохор беше извадил малка бъчонка с водка, прикрепи я върху две тухли и започна да точи. П. Славински, ПЩ, 480. Предвидено е всичко за една модерна кухня: хладилник — термоси, водка, коняк, бяло и червено вино. Ал. Гетман, ВС, 15. // Ед. и мн. Разг. Количество от това питие, което се вмества в една чаша или една бутилка. Поръчах по една водка. △ Изпийте си водките, за да поръчам пак. △ Купи две водки, защото ще имаме много гости.

2. Само мн. Различни видове от това питие. Този магазин има богат избор на водки — руска, немска, финландска.

ВО`ДНИК¹, мн. -ци, м. Диал. Зет, който живее в семейството, в къщата на тъста си; приведен зет. В едно друго .. село имало старец на 99 години, .., който имал син женен — водник в същото поп Марково село. Ил. Блъсков, Китка VI, 1887, кн. 16, 22.

ВО`ДНИК², мн. -ци, м. Остар. Водач. Донегде си вървяха с него наедно, а после ся отделиха и отидоха през други път, по завещание на водниците им. Г. Кръстевич, ИБ 310-311. // Пътеводител. Той превод, ако и да има доста погрешки, пак е най-добрият водник за чужденците, които посещават Стамбул и Воспора. БКн, 1859, март, кн. 2, ч. I, 228.

ВО`ДНИ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. 1. Обикн. водни`к. В старите селски къщи — специално пригодено място, приспособление, където се окачват или поставят съдовете за вода. Зад вратата пък е водникът, по който са накачени менци и менчета. Т. Влайков, Пр, I, 4. Дори менците, окачени на водника, самички прозвънтяваха от напрежението на тая тежка тишина. Елин Пелин, Съч. III, 76.

2. В старите селски къщи — специално пригодено място за миене (на хора и съдове); мивка, умивалник. Чуваше се само пращенето на дървата в печката и неспирният ромон на стичаща се от водника струйка. Ст. Дичев, ЗС I, 453. Трябваше да се изуеш отвън на площадката, да измиеш ръцете си на водника, .. и тогава да влезеш в кухнята. Кр. Григоров, Р, 142.

ВОДНИ`К¹, мн. -ци, м. Диал. 1. Вид водна круша, която зрее през август; водница¹. (Т. Панчев, РБЯд).

2. Само ед. Слабо вино, направено от цяло, несмачкано грозде, което се залива с вода (Т. Панчев, РБЯд).

3. Само ед. Рядко, воднисто мляко или друга такава храна. Когато веч побият зъби на детето, това е знак, че е дорасло за по-силна храна от майчиното мляко, и тога трябва да ся отбие от сиса, а не да ся слаби още повече с оня водник. Хр. Данов, Лет., 1869, 96.

ВОДНИ`К², мн. -ци, м. Диал. Влажно, мочурливо място; водница².

— От Речник на съвр. бълг. книжовен език, т. I, 1957.

ВОДНИ`КАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който съдържа голямо количество вода; разводнен, воднист, воденикав. Водникава боя. Л. Андрейчин и др., БТР, 1973, 97.

ВОДНИ`КАВОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Диал. Качество на водникав.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

ВОДН`ИСТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. За плод, храна и под. — който съдържа много вода, сок; воден. Водниста круша. Воднисто мляко.

2. Прен. За цвят, боя — който е блед, ненаситен по тон. Небето бе изумрудено и влажно, с воднист оранж на хоризонта. Н. Антонов, ВОМ, 36. Зад редиците на потъмнелите храсти бляскаше с водниста светлина реката. З. Сребров, Избр. разк., 14. // За очи — който има блед, ненаситен по тон светъл цвят. Воднистите очи на госпожица Дитрих се втренчиха враждебно и тъпо в лицето на бившия летец. Д. Димов, Т, 467. Щоф беше голобрад, с тясно набръчкано чело, воднисти очи и мораво лице. X. Русев, ПЗ, 72.

ВОДНИСТОС`ИН, -я, -ьо, мн. -и, прил. За очи — който има син цвят с водниста отсянка. Той беше по-нисък от Симеонов, със светлоруси коси, с воднистосини очи и загоряло лице. Й. Демирев и др., ОС, 21. Тони погледна подпухналото му лице и като срещна уплашения поглед на воднистосините му очи, отново въздъхна. М. Марчевски, П, 282. Изпъкналите воднистосини очи на барона гледаха все по-втренчено, добиваха жадния, напрегнат и присмехулен израз на сатир. Д. Димов, Т, 214.

ВОДНИСТОСИ`НКАВ, -а, -о, мн. -и, прил. За очи — който има размит, ненаситено син цвят. Той [Ханко] видя пред себе си болярина Стефан .., той го гледаше втренчено със студените си воднистосинкави очи. А. Гуляшки, ЗВ, 605.

ВОДНИ`ЦА¹ ж. Вид сочна, водниста круша, която зрее през август; водни`к¹. Цели две лета обхожда [ученият] склоновете, където зреят круши водници, .., сини тузлушки сливи, .. и трънкосливки. А. Каралийчев, ПД, 80. Веднъж някои махленски мъжкарчета бяха подлъгали неговия Делчо и отишли в Дълбока долина да берат круши водници от Гусарската градина. Кр. Григоров, ТГ, 17. // Разш. Сочен, воднист плод. Дюлите бяха зрели, киселички, от рода на водниците. СбНУ IV, 99.

ВОДНИ`ЦА² ж. Диал. Влажно, мочурливо място; водни`к².

— От Т. Панчев, Допълнение на речника на Н. Геров, 1908.

ВОДНИ`ЦА³ ж. Диал. Водна змия.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВО`ДНИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от воден. — Мамо, искам яйцата да ги оставиш ровки. По-сладко ям, когато гостбата е малко нещо водничка. К. Петканов, ЗлЗ, 140.*

ВОДНО-. Първа съставна част на сложни думи, обикновено прилагателни имена, със значение: който има някакво отношение към вода, който е свързан с вода, напр.: водноалкален, водно-въздушен, водноенергиен и др.

ВОДНОЕЛЕКТРИ`ЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който е свързан с производство на електрическа енергия чрез използване на водна сила. Рилската река е отбита към водноелектрическата централа, за да превърне на ток своята млада енергия и неукротим порив. А. Каралийчев, ПД, 83. Канада е богата с водноелектрически източници. Л. Мелнишки, К, 87.

ВОДНОЕЛЕКТРОЦЕНТРА`ЛА ж. Електроцентрала, в която се използва водата като движеща сила (съкр. ВЕЦ); хидроелектроцентрала. В нашата горска промишленост малки водноелектроцентрали могат да се използуват главно за осветление и електрифициране на временните складове, горски селища и фабрики. Ст. Михайлов и др., ГМ, 158.

ВОДНОЛЕ`ДНИКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който е свързан с топенето на ледниците. Те [льосовидните материали] могат да имат и водноледников произход — да са образувани от наноси, носени от водите на топящи се ледници. П. Боянов, П, 34. Водноледникови утайки.

ВОДНООТОПЛИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който служи за отопляване с гореща вода. Водноотоплителна инсталация.

ВОДНОПЛАВА`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който е свързан с плаване по вода. Всички номера на спектакъла се изпълняват с ловкост и красота върху плаващи подиуми, подвижни мостове и други водноплавателни съоръжения. ВН, 1961, бр. 2961, 2.

ВОДНОСИ`ЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който е свързан със създаване или използване на водна сила, обикн. за производство на електрическа енергия. Водноелектроцентралите към Баташката водносилова система ще използуват водите на огромно водохранилище, изграждащо се край Батак. Физ. XI кл, 22. Нашите водносилови източници са съсредоточени в югозападната част на страната. Това са беломорските притоци Струма, Места, Арда и Марица. К. Кузов, ПВС, 125. Водноси`лов път.

ВОДНОСИ`Н, -я, -ьо, мн. -и, прил. 1. Който има син цвят с водниста отсянка. Елегантни и практични са моделите за всички сезони през годината. Предпочетени са водносин, .., седефен, розов, червен и други цветове. ВН, 1960, бр. 2732, 1.

2. Като същ. водносиньо ср. Водносин цвят. Къде беше видял Енравото това нежно червено, това бледо водносиньо, това люляково? И до тях зеленото, златното, жълтото, тъй съчетани и размесени, че всяка багра добиваше двойна сила. А. Дончев, СВС, 208.

ВО`ДНОСТ, -тта`, мн. -и, ж. Остар. Течност. — Ние какво имаме да губим? — извика един сух и висок човек, който държеше в ръка едно дълго стъкленце със зеленикава водност в него. Ив. Вазов, Съч. XIII, 179. Чорбите и питиетата, .. никога не трябува да туряме в уста горящи, а ако ги искаме такива, то само да са топли, сир. тъй, чтото устните ни да могат да ся допират до водността, без да усящаме вряла горящина. Лет., 1873, 86.

ВОДНОСТОПА`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който се отнася до водно стопанство. За правилната организация и разположение на културните видове .. са необходими и .. водностопански и агротехнически данни за броя, нормите и сроковете на поливане и на следполивна обработка. М. Мичев и др., 3, 219. Водностопански мероприятия.

ВОДНЯ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. Воднист. Водняво мляко. Водняво вино.

2. Прен. За очи — който има блед, ненаситен по тон светъл цвят; воднист. Той опипваше всички със студения поглед на сините си водняви очички. Д. Кисьов, Щ, 125. Той от малко се напиваше. Очите му ставаха водняви, гласът му — провлечен и скръбен. Ил. Волен, МДС, 146.

— Друга форма: водна`в.

ВОДНЯ`НКА, мн. няма, ж. Разг. Водянка¹. Булката му беше болнава, .. Мине, не мине, ще я свали воднянката. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 82.

ВОДО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: вода, напр.: водопроводен, водоснабдяване, водоизпускател, водонагревател, водонеразтворим и др.

ВОДОБЕГА`Ч м. Общо название на няколко вида малки, обикн. прелетни птици, които живеят в мочурливи ливади и край бреговете на реки, блата и езера.

ВОДОБО`ЕН, -о`йна, -о`йно, мн. -о`йни, прил. Спец. Който служи за намаляване, успокояване енергията на падаща вода и предпазва от нейната разрушителна сила. Под пода [на язовирната стена] лежи гигантско корито, ограничено от долното течение на реката с нисък бетонен водобоен праг. З. Сребров, Избр. разк., 224. Водобойна стена. Водобоен кладенец.

ВОДОБОЯ`ЗЪН, -та`, мн. няма, ж. Остар. Книж. Хидрофобия, бяс. Водобоязън ся нарича болестта, която произходи от ухапвание на бясно куче или други бесен добитък и която прави болният да ся страхува и бои от водата. БКн, 1859, апр., кн. 1, ч. I, 215. Сякога, когато захване да наближава пролет, турците сякаш че ги хваща оная болест, която хваща и кучетата и която се нарича бяс или водобоязън. Хр. Ботев, Зн, 1875, бр. 6, 24.

— От рус. водобоязнь.

ВОДОДВИ`Г, мн. -ове, след числ. -а, м. Техн. Водоподемник.

ВОДОВЗЕ`МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Техн. Който служи за улавяне и отвеждане на вода от водохранилища, канали и др. За водовземно съоръжение служи кръгла стоманобетонова водна кула, чийто горен край стърчи над котата на най-високите води във водохранилището. Л. Георгиев, Пр, 1954, кн. 1, 17.

ВОДОВМЕСТИ`ЛИЩЕ, мн. -а, ср. Книж. Водоем, водохранилище, резервоар. Поради това, че селата са застроени на по-високи места от изворите, водите на последните се събират във водовместилища (резервоари) до помпените централи, които изтласкват водата до главните вместилища. П. Делирадев, БГХ, 93. Водата в обикновений си вид .. се намира на сушата в различни водовместилища: в извори, вадици, реки. К. Смирнов, 3, 52. Наречените Горчиви езера, които са напълниха с водите от двете моря, правят едно голямо водовместилище, гдето вси кораби по света могат ся смести. Лет., 1871, 200.

ВОДОВМЕСТИ`МОСТ, -тта`, мн: няма, ж. Спец. Максималното количество вода, което може да се побере, да се вмести в съд, резервоар и под., измерено в обемни или тегловни единици; вместимост, водоемност. В много кратък, петгодишен срок, ще бъдат построени язовирът .. на река Искър с 670 милиона кубически метра водовмести-мост, три водни електроцентрали. ОФ, 1950, бр. 1934, 1.

ВОДОВО`Д м. Спец. Съоръжение за отвеждане на вода от реки, водохранилища и др. за силодобивни, битови, напоителни, плавателни или други цели. Покритите водоводи също се наричат канали. В. Фильов и др., ХК, 14. Оттатък виждаше се старият византийски водовод, който свързваше двете крила на долината. Св. Миларов, СПТ, 235-236. Триумфалният арк, много надгробни камъне и много развалини от храмове, от водоводи и стълпове напомнят великолепните построения, които са украсявали този град. С. Бобчев, ПОС (превод), 263-264. Открити и закрити водоводи. Напорен водовод. Събирателен водовод.

ВОДОВО`З м. 1. Човек, който превозва в бурета, бъчонки и др. вода за пиене или за други нужди; водоносец, водар (Ст. Младенов, БТР).

2. Само ед. Рядко. Превозване на вода за пиене или за други нужди. Марко Велков и бригадирите уточняваха плановете, спореха как да организират агитпунктовете, водовоза, охраната на снопите. И. Петров, НЛ, 234.

ВОДОВО`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни. Прил. от водовоз. Водовозна бъчва.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

ВОДОВЪ`РТ м. Индив. Водовъртеж. На този неотменен празник / на нищетата, водовърт / на всички болки и омрази — / гостува там самата смърт. Ив. Мирчев, Стр, 41.

ВОДОВЪРТЕ`Ж м. Място в река, море и др., където водата се върти в кръг и увлича към центъра и надолу; въртоп. И в Босфора, и в Дарданелите върху повърхността на водата наблюдавахме силни водовъртежи и ивици от пяна. Д. Богданов, ТА, 8. Двамата [неприятели] трогателно си помагаха. Общата опасност бе ги помирила изведнъж. Течението ги отнесе малко настрана. Там имаше малък водовъртеж. Той ги подхвана, завъртя ги. Т. Харманджиев, КЕД, 107. Моята лодка много пъти попада в опасни водовъртежи и само издръжливостта на мореплавателя ме спасяваше… М. Марчевски, ТС, 120. • Обр. Така, бае Стояне. Попаднах в един водовъртеж от противоречия и туй то. Елин Пелин, Съч. IV, 132.

ВОДОВЪРТЕ`ЖЕН, -жна, -жно, мн. -жни, прил. Рядко. Който е свързан с водовъртеж. • Обр. Водовъртежното чувство между тримата: Зорка, Гроздан и Андро .. търси израз и въплъщение в неизречените образи на поета: Ние сме онова, което прави от нас любовта. Бл. Димитрова, Лав., 47. Ако тръгна надалече.. / и се загубя в шумове водовъртежни, / .. / ще ме преследва самотата. Н. Зидаров, Ж, 68-69.

ВОДОДА`ЕН, -а`йна, -а`йно, мн. -а`йни, прил. Спец. Който служи като източник за водоснабдяване. В представата на тогавашния софиянец Витоша беше преди всичко вододайна зона и високопланинско пасище. П. Мирчев, СЗ, 113. Трябва да допълним, че повърхностните води проникват в дълбочина по други разломи, които пресичат вододайните и изливат в тях водите си. Н. Ненков и др., БС, 17.

ВОДОДЕ`Л м. 1. Спец. Линия, която минава по най-високите части на възвишение, планина и под. и разделя два съседни речни или морски басейна; водораздел. Минахме над Владая, разсипана живописно в швейцарската си долинка, минахме хубавата й седловина, вододел на Бяло и Черно море. Ив. Вазов, Съч. XVII, 142. Пред нас е Гълъбец, този естествен праг, който свързва Средна гора със Стара планина и служи за вододел между Искър и Тополница. Л. Мелнишки, ПП, 14. Реките, които се вливат в Атлантическия океан, са най-дълги, защото главен вододел на Америка са Кордилерите и Андите. Геогр. V кл, 101.

2. Техн. Съоръжение, предназначено за отделяне, отвеждане на вода от главни във второстепенни напоителни канали. Все още всички канали не са изпробвани. На различни места по каналите има недовършени мостчета и вододели. РД, 1950, бр. 196, 3.

ВОДОДЕ`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни. Спец. Прил. от вододел. Местността Топилата ( .. ), която се намира на вододелната линия между реките Друшлявица и Елешница, е важен туристически кръстопът. М. Гловня и др., Р, 69. Тук е мястото, дето вълците слизат от вододелния път на Горна Марица, пресичат реката и минават в областта на Искъра. Н. Попфилипов, РЛ, 97. Втората група задачи на идейния проект на вертикалното планиране са: 6. Намиране главните водосливни и вододелни линии и свързването им със съществуващите и проектираните улици и площади. К. Груев, ПГ, 355. Вододелен връх. Вододелна височина. Вододелно било.

ВОДОЕ`M м. Книж. Голямо естествено или изкуствено вместилище, което е запълнено с вода или е предназначено за събиране на вода; водохранилище, водовместилище, резервоар, басейн. Реките прииждат в коритата сухи и пълнят канали и водоеми. Ламар, ГМ, 6. Водните повърхнини — океани, морета, езера, блата, реки — изпаряват безспирно своята вода .. И извън водоемите стават изпарявания — направо от сушата или чрез растенията. Б. Русев, ЖНР, 7-8. Само за няколко години водната площ по изкуствените водоеми на кооперативните стопанства нарасна повече от 20 пъти. СП, 1958, бр. 151, 3.

— Рус. водоем.

ВОДОЕ`МНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Спец. Рядко. Водовместимост. За съд с по-голямо сечение, в който трябва да се налее повече вода, за да се достигне до определена височина, казваме, че има по-голяма водоемност. Физ. X кл, 1965, 125.

ВОДОЗАДЪ`РЖАЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. 1. Който има свойство да задържа, да не пропуска вода. От по-голямо значение е теренът [на басейна] да бъде водонепропусклив, което ще рече водозадържащият пласт да лежи плитко под почвата. СП, 1958, бр. 151, 3.

2. Който служи, който спомага за задържане на вода, обикн. в почвата. По този повод .. ще се направи .. научнопроизводствен опит за подобрение на пасищата чрез създаване на система от водозадържащи, противоерозионни .. бразди. ВН, 1958, бр. 2234, 4. Водозадържащи канавки.

3. Който е присъщ на вещества, които задържат, не позволяват отделянето на съдържащата се в тях вода. Коренът трябва да притежава смукателна сила, по-голяма от водозадържащата сила на почвата, за да може да изсмуче необходимото количество вода. Хр. Дилов и др, РВ, 10. Бързото изпаряване на водата и увяхването на плодовете и зеленчуците се улеснява от .. слабата водозадържаща способност на протоплазмата при листните зеленчуци. П. Даскалов и др., ТК, 122. С прибавянето на неорганически добавки .. разтворът става по-удобен за работа, има добра водозадържаща способност, удобно се разстила по фугите, не съхне бързо. Ив. Бончев, ЗК, 22.

ВОДОЗАЩИ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Спец. 1. Който служи за защита, предпазване от разрушителното действие на водата. Водозащитни съоръжения.

2. Който е свързан със защита, опазване на водата и водните източници; водоохранен. Водозащитни мероприятия.

ВОДОИЗМЕ`СТВАНЕ, мн. няма, ср. Спец. Водоизместимост. Когато се знае водоизместването на даден плаващ съд, може да се изчисли неговата товароспособност. Й. Ганчев, X, 58.

ВОДОИЗМЕСТИ`МОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Спец. Количеството вода, което се измества от плавателен съд или от друго плаващо тяло (обикн. като характеристика на обема на плавателните съдове). Подводницата .. има 90 метра дължина, 7 метра ширина и водоизместимост 2800 тона. К, 1963, кн. 5, 20. През 1964 г. в Атлантическия и Тихия океан по време на буря са намерили гибелта си повече от 200 кораба с обща водоизместимост от 460 000 тона. Ц. Цонев и др., ЧП, 100.

ВОДОИЗОЛАЦИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Спец. Който не пропуска вода и служи за изолиране и предпазване на различни обекти, обикн. в строителството, от допир с вода, от проникване на вода. Въпреки създадените най-разнообразни изкуствени водоизолационни материали, .. в много случаи от съвременното строителство глинените изолации са незаменими. НТМ, 1961, кн. 5, 12. Водоизолационен пласт.

ВОДОИЗПАРИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, след числ. -я, м. Техн. Топлообменен апарат за изпаряване на вода.

ВОДОИЗПАРИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Техн. Който се отнася до водоизпарител. Когато пещта е разположена под горния котел, той се нарича котел с водонагревателни тръби, а когато пещта е монтирана под долните малки цилиндри, инсталацията се нарича котел с водоизпарителни тръби. Р. Ранков и др., М, 33.

ВОДОИЗПКУСА`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, след числ. -я, м. Техн. Съоръжение за изпускане, оттичане на вода от водоеми, канали и др. Второто важно условие е водоизпускателят на всеки язовир да бъде поставен на най-ниската точка на язовирната чашка, така че при изпущането на язовира на дъното да не се задържат вода, локви и пр. СП, 1958, бр. 151, 3.

ВОДОИЗПУСКА`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Техн. Който служи за изпускане, оттичане на вода от водоеми, канали и др. Водоизпускателен шлюз. Водоизпускателна тръба. Водоизпускателна клапа. Водоизпускателни съоръжения.

ВОДОИ`ЗТОЧНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Книж. Източник на вода (извор, кладенец, река и др.). Водата за пиене трябва да бъде от чисти водоизточници. Анат. VIII кл, 60. Големите колебания в оттока на тази река обаче са пречка за използването на този водоизточник. Пр, 1954, кн. 1, 13.

ВОДО`КРЪ`СТ, мн. няма, м. Диал. Празникът Богоявление или денят срещу Богоявление; водокръще, водокръщи. Вечерта на предпразненството за Богоявление — на Неядка или Водокръст, спроти Водици, дружината ще се прибере е селото си. К. Шапкарев, Р, 18.

— Друга форма: водо`кръ`ш.

ВОДО`КРЪ`Ш, мн. няма, м. Диал. Водокръст.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

ВОДО`КРЪ`ЩЕ, мн. няма, ср. Диал. Водокръст.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВОДО`КРЪ`ЩИ мн. Диал. Водокръст. — Костадине, да бяхме пред Водокръщи, щях да те цамбурна е леда и ако излезеше нефелит, нямаше да ти дам дъщеря си. Ем. Станев, ИК III, 42. Нашите хора .., колкото е възможно, по-добре, по-весело да прекарват зимните свети дни, особено Коледа, Сурваки, Водокръщи, Ивановден и други. ВЦ, 1888, кн. 20, 28.

ВОДОЛА`З¹ м. Лице, специално екипирано и подготвено за продължителен престой и работа под вода. Поради разликата в налягането водолазите със скафандър не могат да работят повече от два и половина часа под водата. К, 1963, кн. 9, 27. Днес с фотокамерите водолазите достигат дъното на океаните. Ив. Димов, АИДЖ, 165.

ВОДОЛА`З² м. Разг. Порода едри кучета, които плуват добре и са обучени да спасяват давещи се; нюфаундленд. Продълговатата малка и хубава глава, .., а най-вече слабите зачатъци на плавателна ципа между пръстите — всичко показва един, ако и не съвсем чистокръвен, водолаз. Й. Йовков, Разк. I, 103.

◇ Паяк водолаз. Паяк, който живее в бавнотечащи и застояли води, където си прави гнездо от паяжина, с крушовидна форма и отвор на широката долна страна. Argyroneta aquatica.

Тинест водолаз. Малка светлосива жаба с черни петна; тинеста кръстоноска. Pelodytes punctatus.

ВОДОЛА`З³ м. Остар. Водолазен звънец. По това свойство — непроницаемост на телата — хората са измъдрили и начинили един съд, наречен водолаз, с който влизат на глъбоко у морето, за да ловят бисер, корайл (мерджан). Й. Груев, Ф (превод), 7.

ВОДОЛА`ЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Който се отнася до водолаз¹. Водолазен костюм. Водолазен шлем. Водолазна бригада. Водолазни курсове. Водолазна команда. Водолазна база.

◇ Водолазен звънец. Специален съд, обикн. с форма на звънец, който е бил използван в миналото за спускане и продължителен престой под водата. Непроницаемостта на въздуха служи при направата на тъй наречения водолазен звънец. И. Гюзелев, РФ, 9. Водолазният звънец, който е едно от най-старите съоръжения за спускане под водата, .., не е патент на хората. ВН, 1959, бр. 2506, 4.

ВОДОЛЕЙ¹, -е`ят, -е`я, мн. -е`и, м. 1. Само ед. Астрон. Едно от дванадесетте зодиакални съзвездия, което се намира върху еклиптиката.

2. Само ед. Астрол. Единадесетият знак от зодиака и третият от трите въздушни знака (22.1 — 19.11), зодия на месец февруари. Водолей е управляван от Уран, подпомаган от Сатурн. // Ед. и мн. Мъж или жена от този зодиакален знак. Водолеите са хуманисти.

ВОДОЛЕ`Й², -е`ят, -е`я, мн. -е`и, м. Остар. Фонтан, водоскок; водомет. Водите на Ефрат .. отиваха да образуват в разходната градина водоскоци, от шест хиляди нозе дължина, и сто хиляди водолеи, на които височината едвам можеше да се съзре. Ив. Андженов, ВК (превод), 6. Ти недей, недей се спира / в трудния живот, недей! / Там где мъката извира / като буен водолей… Пл, 1969, кн. 23, 21.

ВОДОЛЕТИ`ЩЕ, мн. -а, ср. Летище за водосамолети.

ВОДОЛЕЧЕ`БЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Спец. Който е свързан с водолечение. Водолечебен институт. Водолечебно отделение. Водолечебни курорти.

ВОДОЛЕЧЕ`НИЕ, мн. няма, ср. Спец. Лечение чрез водни процедури — бани, душове, обливане и др.; хидротерапия. Маноилов широко прилагаше водолечението: топла баня на краката със синап. СбЦГМГ, 139.

ВОДОЛЮ`Б м. Многогодишно тревисто растение с чадъровидно съцветие на високо стъбло и дълги мечовидни листа, разположени при корена, което расте из блата и бавнотечащи води. Butomus umbrellatus. У нас най-често срещаните блатни растения са тръстиката, езерният камъш, блатната перуника, водолюбът, .., ежовата главица и др. Д. Воденичаров и др., ЕБ, 30. Попадаме на един красив екземпляр чадърест водолюб. Това растение има нежнорозови цветове, събрани в чадъровидно съцветие. В. Бешковски и др., ЕП, 27.

ВОДОЛЮБИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. За растения и животни — който живее, който вирее във вода или на влажно, блатисто място. Тресавища се образуват най-често при стръмни склонове на водния басейн, при интензивно обрастване на техните брегове с водолюбиви растения. П. Мандев, СПВ, 22-23. От другите водолюбиви птици по влажните мочурища и край блатата се срещат дърдавецът .., водното кокошче. Н. Боев, Г, 79.

ВОДОЛЮ`БЧЕ, мн. -та, ср. Голям воден бръмбар с продълговато заоблено тяло с маслиненозелен цвят. Hydrous piceus. Сред нашите водни бръмбари той [бръмбарът плавач] е втори по големина след водолюбчето. М. Йосифов, НСН, 19.

ВОДОМЕ`Р м. Уред за измерване на количеството вода, което протича през водопроводна инсталация, канал и др.

ВОДОМЕ`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Който се отнася до водомер или е свързан с измерване на водни количества.

◇ Водомерен съд. Спец. Дозатор за вода. Водата от резервоара чрез четирипътен вентил се подава алтернативно в двата водомерни съда и от тях в смесителния барабан. Д. Христов, СПМ, 471.

Водомерно стъкло. Спец. Специална стъклена тръбичка, която се свързва с парни котли, бойлери и др. по принципа на скачените съдове и служи за непосредствено наблюдаване на равнището на водата в тях. Скачени съдове има и при водомерното стъкло на парния котел. Физ. VI кл, 43. На лицевата страна на котела е монтирано водомерно стъкло, чрез което се следи нивото на водата в котела. Р. Ранков и др., М, 32.

ВОДОМЕ`РКА ж. Всяко от различни видове дребни водни насекоми с тънко удължено тяло и дълги крака, с които леко и бързо се движи по повърхността на водата. Gerris и Hydrometra. Тялото и крайниците на водомерките са силно удължени. Предните крачка им служат за улавяне на плячката. М. Йосифов, НСН, 19. По водната повърхност, над която сияеше лятното небе, пробягваха дългокраки водомерки. П. Бобев, ГЕ, 46.

ВОДОМЕ`Т м. Остар. Книж. Водоскок, фонтан; водолей². Трапезарията им беше широка и пространна: беше улица, .. по-чиста от другите улици на Пампелуна поради водата, която течеше от един водомет. Н. Михайловски, ПА (превод), 10. Хладина веяше от зелени ясени и от извори водомети. Е. Мутева, РБЦ (превод), 3.

— От рус. (остар.) водомет.

ВОДОМОТО`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. В съчет. Водомоторен спорт. Спорт, който се упражнява със специални моторни лодки. Наред с таблата, посветени на водомоторния спорт, тук има и най-разообразни модели на лодки, ветроходи. ВН, 1960, бр. 2960, 2.

2. Който е свързан с такъв спорт. Водомоторен клуб. Водомоторни състезания.

ВОДОМОТОРИ`СТ м. Спортист, който се занимава с водомоторен спорт. За купата на Речния транспорт ще се борят 60 водомотористи. ВН, 1961, бр. 3066, 1.

ВОДОНАГРЕВА`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, след числ. -я, м. Техн. Топлообменен апарат за загряване на вода с пара, гореща вода или газове.

ВОДОНАГРЕВА`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Техн. Който се отнася до водонагревател, който служи за загряване на вода. Когато пещта е разположена под горния котел, той се нарича котел с водонагревателни тръби, а когато пещта е монтирана под долните малки цилиндри, инсталацията се нарича котел с водоизпарителни тръби. Р. Ранков и др., М, 33. Водонагревателно устройство.

ВОДОНАПОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Спец. Който е свързан с придвижване, пренасяне на вода под налягане. Водонапорна кула. Водонапорен канал. Водонапорни съоръжения.

ВОДОНЕПРОНИЦА`ЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който не пропуска вода, през който не прониква вода; водонепропусклив, водоупорен. Подовете трябва да бъдат гладки, водонепроницаеми, с наклон, позволяващ ефикасно оттичане на водата. Ив. Златев и др., МЗ, 76. Водонепроницаема обвивка. Водонепроницаем пласт.

ВОДОНЕПРОНИЦА`ЕМОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Спец. Качество на водонепроницаем; водонепропускливост. Водонепроницаемостта на бетона се увеличава с увеличаване съдържанието му на цимент, както и с увеличаване възрастта на бетона. X. Попйорданов и др., ПИ, 120.

ВОДОНЕПРОПУСКЛИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който не пропуска вода, през който не прониква вода; водонепроницаем, водоупорен. Водата, която преминава през варовикови скали, достига до водонепропускливи пластове, следва техния наклон и често излиза на повърхността на земята в буйни карстови извори. Геогр. VIII кл, 1965, 84. Водонепропусклив терен. Водонепропускливи тъкани. Водонепропусклива скала.

ВОДОНЕПРОПУСКЛИ`ВОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Спец. Качество на водонепропусклив; водонепроницаемост. Водонепропускливост на почвата.

ВОДОНОСАЧ м. Рядко. Водоносец.

ВОДОНО`СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. 1. Който е свързан с пренасяне, превозване или отвеждане на вода. Сега музиката на трактора и комбайна, на бликналите чешми и водоносните канали променя и душата, и бита на добруджанеца. Ст. Станчев, ПЯС, 114. Водоносно буре. Водоносни двуколка. Водоносна тръба.

2. Който съдържа вода или служи като източник на вода. Водоснабдяването на езерото става от подземните води на водоносните пластове на околните хълмове. В. Бешовски и др., ЕП, 17. Водосборната област на реките Рилска и Илиина обхваща средната, твърде висока и водоносна част на Рила планина. Пр, 1953, кн. 1, 41. Сякаш водоносен облак се зададе и плисна, така пришумяха дрехите на коленичилия народ. К. Петканов, СВ, 28. В тази водоносна тъкан може да се натрупа толкова вода, колкото е необходима на растението от един дъждовен период до друг. Ст. Драганов, ФБР, 32. Всяко домакинство си има нарочно пригодени кола с каци и един чифт добитък с отделен човек, който най-малко половината от годината губи за пренасяне на вода за нуждите на домакинството. Образуват се цели кервани от такива коли, които се движат към малко останалите водоносни пунктове, намиращи се често пъти на разстояние от по 25-30 км. П. Делирадев, БГХ, 92.

ВОДОНО`СЕЦ, мн. -сци, м. 1. Човек, който носи или превозва вода за работници, войници и др.; водар, водоносач. Трима души водоносци грабнаха стомните и бъкелите, изтичаха към Марица, напълниха ги от сенчестия извор и задъхани се върнаха на постата. К. Петканов, ЗлЗ, 130. Тук бяха дошли мнозина от тия, които бяха участвували в сраженията на Шипка — като войници, като обоз или като водоносци и помощници на санитарите. В. Геновска, СГ, 318.

2. Човек, обикн. в безводни страни, който разнася и продава по улиците вода за пиене; водар, бунарджия. Още не стигнал до Румели хисар, вече чуваш гласовете на града: викове на водоносци и шербетчии, глъчка от покритите чаршии. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 298-299. Специални водоносци .. продаваха по селските улици вода по 3 лева литъра. ОФ, 1956, бр. 3558, 3.

ВОДОНО`СКА ж. Специална кола за превозване на вода за работници, войници и др. Тихо, без говор и шум, те [ротите] потеглиха назад в мрачината. Отзад вървяха водоноските и картечниците. М. Кремен, Б, 87. Локомобилът влече батозата. Влече още един фургон, една кола и една водоноска. Б. Шивачев, ПЮА, 120.

ВОДООБМЕ`Н, мн. няма, м. Спец. 1. Смяна, обмяна на водата в резервоари, басейни и др. За да .. се даде възможност за по-бърз водообмен (водата в един пъстървов басейн трябва да се обменя 2-3 пъти в денонощие), налага се пъстървовите рибарници да се правят малки. СП, 1958, бр. 151, 3.

2. Разместване на водните пластове в моретата и океаните или преминаване на водни маси от един морски басейн в друг. — Застояли води от предните епохи в океана няма и не може да има, тъй като наличието на кислород до максималните дълбочини показва чувствителен вертикален и хоризонтален водообмен. ВН, 1959, бр. 2411, 4. Водообменът на Черно море с Мраморно и Азовско море има съществено значение и влияе върху хидрологичния режим на Черно море. В. Петрова, РС, 10.

ВОДООСВЕЩЕ`НИЕ, мн. няма, ср. Остар. Църк. Водосвет.

— Друга форма: водоосвяше`ние. — От От. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

ВОДООТВО`Д м. Спец. Тръба, канал, улей или друго приспособление за отвеждане на вода.

ВОДООТВО`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Спец. Който служи за отвеждане на вода. Регулирането на почвената влага се осъществява с помощта на по-плитки временни канали — отворени бразди, .. и водоотводни бразди, разположени косо или успоредно на хоризонталите. Д. Велев, М II, 172. Водоотводна тръба. Водоотводен тунел.

ВОДООТДЕЛИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, след числ. -я, м. Спец. 1. Устройство, приспособление към паропроводи, газопроводи, парни котли, цистерни за течно гориво и др., служещо за отделяне и задържане на водата, която се носи от основното вещество, или на водните капчици, които се образуват при кондензация на парата. Към регулиращата арматура се отнасят и кондензните водоотделители, които служат да отделят кондензата от парата. Я. Якимов, Т, 261.

2. Вещество, което има способност да привлича и задържа влагата и се използва за изсушаване на други вещества; водоотнемащо вещество.

ВОДОО`ТЛИВ м. Спец. Отстраняване, изчерпване на просмукващи се или протичащи води от шахти, плавателни съдове и др., обикн. чрез изпомпване; водоотливане. Чрез водоотлива се цели да се изведе водата от подземните изработки на повърхността. Хр. Марков и др., ТБ, 179.

— Рус. водоотлив.

ВОДООТЛИ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Спец. Водоотлив. Сондажът се затваря със спирателен кран и се провежда т.нар. водоотливане с цел да се установи колко и на каква височина може да се получи вода от новия водоизточник. Н. Ненков и др., БС, 54-55.

ВОДООТЛИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Спец. Който служи за водоотлив. В изложбата е показана руднична автоматична водоотливна уредба, която заменя .. труда на 4 работници. ВН, 1961, бр. 3176, 2. Водоотливен тунел.

ВОДООТНЕ`МАЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който е свързан с отнемане, поглъщане на вода от други вещества и съединения. Големи количества сярна киселина се употребяват при преработката на нефта, при производството на взривни вещества, .., на лекарства и в органичната синтетична промишленост като .. окисляващо и водоотнемащо средство. Хим. XI кл, 1965, 100. Водоотнемащо действие. Водоотнемащи вещества.

ВОДООТТИ`ЧАНЕ, мн. -ия, ср. Спец. 1. Само ед. Оттичане, отцеждане на повърхностни и подпочвени води. Най-важният и труден елемент на вертикалното планиране е водооттичането, .. Проектантът трябва да разреши най-напред въпроса за водооттичането на отделните дворища. К. Груев, ПГ I, 449.

2. Съоръжение (канал, дренаж и под.), което служи за оттичане, отцеждане на повърхностни или подпочвени води. Открити и закрити водооттичания.

ВОДООХЛАДИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Техн. Топлообменен апарат за охлаждане на вода с различни охлаждащи смеси.

ВОДООХЛАДИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Техн. Който се отнася до водоохладител или служи за охлаждане на вода. Една-единствена звезда плуваше ниско в млечния мрак. Додето я гледаше и додето се питаше къде я бе видял предишните вечери — над комин или над водоохладителна кула, тя избледня .. и изчезна. Г. Стоев, КЛ, 5. Водоохладителен агрегат.

ВОДООХРА`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Спец. Който е свързан с охраняване, опазване на водните запаси в дадена местност, район; водозащитен. В България поради стръмния терен на планините почти всички гори имат водоохранно и водорегулиращо значение. △* Водоохранни гори.

ВОДООХРАНИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. Който е свързан с охрана, опазване на водни запаси и източници. Водоохранителна зона.

ВОДООЧИ`СТВАНЕ ср. Спец. Водопречистване.

ВОДООЧИСТИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Техн. Водопречиствателен. Водоочистителна станция.

ВОДОПА`Д м. Място на река, където има рязко изменение във височината на речното дъно и водата пада от високо. Планинските водопади гърмяха наблизо и пълнеха цялата околност с диво ехтене. Ив. Вазов, Съч. XII, 26. Мир и величава горска тишина царуват наоколо и сякаш поглъщат дивото ехо от шума на потоци и водопади. Елин Пелин, Съч. I, 102. Тази част от реката има много бързеи, прагове и водопади. Б. Русев, ЖНР, 9. • Обр. Най-сетне той загуби търпение, лицето му стана мораво-червено и устата му изригна водопад от ругатни. Д. Димов, Т, 434. Гърмят водопади от слънце над мойта земя. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 79.

ВОДОПА`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни. Прил. от водопад. В тая песен имаше и водопаден грохот, и плисък на морски талази, разбити в скали, и мелодични звуци, отронени от вълшебната флейта на Орфея. Н. Хайтов, ПП, 118. Призори проехтя водопадно бучение. / Аз отварям прозореца, жадно следя / как високо в игриво и живо движение / от морените слиза и пее вода. Мл. Исаев, ЯД, 49.

ВОДОПА`ДЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от водопад. По тая прекрасна долина протича малка бистра река с дивни водопадчета и с много пъстърва. М. Марчевски, ТС, 8. Малко по`-нагорце, едно шумливо водопадче се фърля млечнопенно от гладкия бял гранит в кипящ вир и оросява въздуха наоколо. Ив. Вазов, Съч. XV, 45.

ВОДОПЛА`ВАЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Зоол. Обикн. в съчет. Водоплаващи птици. Общо название на птици, които живеят във вода. Птиците от разред гъскови са водоплаващи и гмуркащи се птици. Зоол. VII кл, 108.

ВОДОПОГЛЪЩА`ЕМОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Спец. Свойство на някои вещества да поглъщат и задържат определено количество вода, влага. Недостатък на дървото е неговата водопоглъщаемост .. и свързаното с нея загниване. Маш. IX кл, 24.

ВОДОПОГЛЪ`ЩАНЕ, мн. няма, ср. Спец. Водопоглъщаемост. С порьозността на огнеупорните материали е тясно свързано тяхното водопоглъщане. К. Дойчев и др., МП (превод), 189.

ВОДОПОГЛЪ`ЩАЩ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който поглъща, поема вода. Най-благоприятни за овощните дървета са дълбоките, добре аерирани, достатъчно водопоглъщащи почви. М. Мичев и др., 3, 99. // Който има свойството да поглъща вода. Тази материя е водопоглъщаща.

ВОДОПОДГРЕВА`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Техн. Водонагревател. Питателната вода за котела постъпва най-напред във водоподгревателя .. където предварително се загрява до 230° C. Ст. Пиперков и др., ЕМ, 270.

ВОДОПОДЕ`МЕН, -мна, -мно, мн. -мни, прил. Техн. Който изкачва или е свързан с изкачване на вода. Водоподемни съоръжения. Водоподемно колело.

ВОДОПОДЕ`МНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Техн. Съоръжение, приспособление за изкачване на вода. Въздушен водоподемник.
— От рус. водоподъемник.

ВОДОПО`ЕН, -о`йна, -о`йно, мн. -о`йни. Прил. от водопой. Целият двор беше натрупан с дебел сняг. Водопойните корита бяха облепени с лед. В. Ченков, ПС, 31. Старият козел стоеше на своя пост върху високата скала .. Когато стигна до голия дол, .., изви надясно и се надвеси над голямата тревясала полица, където минаваше водопойната пътека. Ламар, ПР, 79.

ВОДОПО`Й, -о`ят, -о`я, мн. -о`и, след числ. -о`я, м. 1. Само ед. За животни, добитък — поене с вода, пиене на вода. Беше дошло време за водопой на добитъка, та работниците разтвориха вратите на оборите. К. Петканов, ЗлЗ, 43. Слънцето е към обед, припича и конете трябва да се карат на водопой. Й. Йовков, ЧКГ, 70. Покрай езерото растяха вековни дървета, а от старите гори слизаха на водопой бързоноги елени с рога разклонени. А. Каралийчев, ПС I, 185.
2. Място, където добитъкът, животните пият вода. Всеки си избираше по-хубаво и удобно място, под някое самотно дърво на сянка или към края на ливадата до водопоя на близката речица. Ст. Загорчинов, ДП, 116. Не след дълго, шумно, ломейки стъбла и клони, се втурна цялото стадо слонове на път към водопоя. П. Бобев, К, 13. Селяните разкриваха пътеки с лопати до водопоите и до листниците шума в кориите, за да не умре добитъкът от глад и жажда. Кр. Григоров, ОНУ, 144.

ВОДОПОКАЗА`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Техн. Уред, който показва равнището на водата в парни котли, резервоари и др. Всеки котел трябва да има два броя водопоказатели, снабдени с фланци, така че горният да бъде съединен с парното, а долният — с водното пространство на котела. К. Славомиров, Т, 393.

ВОДОПОКАЗА`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Техн. Който показва равнището на водата в парни котли, резервоари и др. За управляване и контролиране работата на отделните елементи на котелния агрегат той има арматура, в която влизат различни уреди и възли, като манометри, водопоказателни стъкла, .. и др. Ст. Пиперков и др., ЕМ, 760. Водопоказателен уред.

ВОДОПО`ЛЗВАНЕ, мн. няма, ср. Книж. Използване, изразходване на вода за промишлени нужди, напояване, водоснабдяване на населени места и др. Поради голямата суша в много населени места се въведе режим на водоползване.

ВОДОПРЕЧИ`СТВАНЕ ср. Спец. Пречистване, обеззаразяване на вода; водоочистване. ---- ВОДОПРЕЧИСТВА`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Техн. Който е свързан с пречистване, обеззаразяване на вода; водоочистителен. Водопречиствателна станция.

ВОДОПРИЕ`МНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Спец. Естествен или изкуствен водоем, река, суходолие и др., които приемат водите от отводнени площи или отпадъчните води от населени места и промишлени предприятия.

ВОДОПРОВО`Д м. 1. Система от съоръжения за снабдяване на населено място или отделна сграда с вода. В къщата на Яко липсваше водопровод, защото прокарването му предполагаше излишни разходи. Д. Димов, Т, 73. Отвикнала от тия неравни улици, постоянно разкопавани за канализация и водопровод .., тя се мъчи да прикрие с усмивка неприятната си изненада. М. Кремен, РЯ, 609.
2. Водовод. — Реших да изследвам тая вода. Ходих над лозята, около гробищата и забелязах, че водопроводът е развален и в него се втича нечиста вода. Й. Йовков, М, 33. При водоснабдяването на гр. Мюнхен .. е изграден напорен стоманобетонен водопровод с дължина 402 м. В. Фильов и др., ХК, 269. Сифон първи тип е къс водопровод, с помощта на който от едно по-високо лежащо ниво в съда А течността се повдига на известна височина над това ниво, след което се изпуска в съда В. Й. Ганчев, X, 175.

ВОДОПРОВО`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни. Прил. от водопровод. Водопроводен канал. Водопроводна инсталация. Водпроводна мрежа. Водпроводна помпена станция. Водопроводна тръба.

ВОДОПРОВО`ДЧИК, мн. -ци, м. Специалист по монтиране и поддържане на водопроводни инсталации.
— Рус. водопроводчик.

ВОДОПРОНИЦА`ЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Водопропусклив. Водопроницаеми почви. Водопроницаем пласт.

ВОДОПРОНИЦА`ЕМОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Спец. Качество на водопроницаем; водопропускливост. Водопроницаемостта на дървесината е различна по различните направления спрямо дървесните влакна. Д. Лалев и др., НМП, 11.

ВОДОПРОПУСКА`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Спец. 1. Рядко. Водопропусклив. Опитът е научил населението, че по-дълбоко изкопаните гьолове не могат да задържат водата си, защото по дъното им се открива водопропускателна льосна настилка. П. Делирадев, БХГ, 91-92.
2. Който е предназначен за преминаване, протичане на вода. Освен тези основни видове [хидротехнически] съоръжения, има още: .. Водопропускателни съоръжения (изпускатели) за водоеми, езера и канали. И. Илиев, ВТС, 11.

ВОДОПРОПУСКЛИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който пропуска вода, през който се пропуска вода; водопроницаем. Подпочвените води в Лудогорието и Южна Добруджа поради дебелите водопропускливи варовици се намират на голяма дълбочина .. върху глинести пластове. Геогр. X кл, 53. Льосът е жълтеникава .., фина землеста маса. Той притежава много пори, водопропусклив е и затова по неговата повърхност няма течаща вода. Геогр. VIII кл, 1965, 93. Водопропускливи скали.

ВОДОПРОПУСКЛИ`ВОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Спец. Качество на водопропусклив; водопроницаемост. Формата и големината на речните басейни, както и гъстотата на речната мрежа зависят от релефа, климатичните условия, водопропускливостта на скалите и растителната покривка. Геогр. VIII кл, 1965, 54.

ВОДОРА`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Който е успореден на спокойна водна повърхност; хоризонтален. Противоп. отвесен. Водоравна черта, която разделя числителя от знаменателя, се нарича дробна черта. Аритм. V кл, 70. Водоравни линии.

ВОДОРА`ВНО. Нареч. от водоравен; хоризонтално. Противоп. отвесно. Аз си опънах водоравно цялата ръка, додето той ми превърже наранения пръст с останало от кройка ленено парче. Ст. Чилингиров, ХНН, 79. Знамето на Република България е трицветно — бяло, зелено и червено, поставени водоравно.

ВОДОРАЗДЕ`Л м. 1. Спец. Вододел (в 1 знач.). Стара планина е важна ландшафтна и климатична граница, водораздел между Дунав и Егейско и Мраморно морета. Й. Радичков и др., ГСП, 9. Пътят започва да се катери по изострения гребен. Ту се възкачва, ту слиза по върховете, наредени все по водораздели. П. Росен, ВПШ, 135.
2. Прен. Граница, която разделя две, обикн. противоположни явления, прояви, неща. Дълго си блъсках главата, за да открия водораздела в халищарското изкуство, невидимата граница между канона и дивното разнообразие, между изключителната свобода и традиционната деспотия. Н. Хайтов, ШГ, 16. Има сякаш един водораздел и той минава някъде между третата и четвъртата година на варненското ми житие-битие. А. Гуляшки, ЗР, 69.

ВОДОРАЗДЕ`ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни. Спец. Прил. от водораздел. Водоразделна линия.

ВОДОРАЗТВОРИ`М, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който има свойството да се разтваря във вода. Някои водоразтворими полимери частично заместват човешката кръв, при което тази синтетична „кръв“ може да се прелива на всеки болен независимо от групата на неговата кръв. НА, 1963, бр. 4719, 3.

ВОДОРА`СЛИ мн., ед. (рядко) водора`сло ср. Низши едноклетъчни или многоклетъчни хлорофилоносни растения с тяло без диференцирани корени, стъбло и листа, които живеят в сладки и солени води или по влажни скали, дървета и др. Algae. На някои скалисти места по крайбрежието големи пространства от морското дъно са покрити от едри кафяви водорасли, които се полюляват ритмично от вълните и наподобяват „подводна ливада“. В. Петрова, РС, 5-6. Към групата на водораслите се отнасят най-различни просто устроени растения, които се развиват във водна среда и по влажни места. Бтн VI кл, 1965, 75. Морски водорасли.

ВОДОРА`СЛОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до водорасли. В околностите на Курилските острови се среща богата водораслова растителност. ВН, 1961, бр. 3037, 4. Водораслово хранене.

ВОДОРЕ`З м. Носова част на плавателен съд, която пори водата при движение. След половин час „Севастопол“, малък, но красив китобой, с кръгла, стройна кърма и остър водорез .. бързо се отдалечаваше от Цариград… Гр. Угаров, ПСЗ, 56.

ВОДОРЛЯ`К, мн. -ци, м. Събир. Диал. Водурляк. А на отсрещния нисък бряг на реката говедар с мокър, потъмнял ямурлук и гугла гонеше с тояга стадо волове и крави, които се въртяха объркани, трупаха се на брега, но не искаха да нагазят из водорляците и жалостно мучаха с вдигнати глави. Ем. Коралов, МВ, 4.

ВОДОРО`Д, мн. няма, м. Хим. Химически елемент H, първият елемент в периодичната система — газ без цвят, без миризма и без вкус, най-лек и най-разпространен в природата, съставна част на водата и органичните съединения. От всички електронни обвивки най-проста е тая на водорода — тя се състои само от един електрон. К, 1963, кн. 5, 11. Водородът е най-разпространеният елемент в изследваната част на вселената.
◇ Лек водород. Хим. Най-лек и най-разпространен изотоп на водорода; протий.
Тежък водород. Хим. Тежък изотоп на водорода; деутерий. Съединенията на литиевия изотоп с водорода и с тежкия водород (деутерий) се използуват като заряди в ядреното оръжие. ВН, 1962, бр. 3279, 4.

ВОДОРО`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни. Хим. Прил. от водород. Атомната ядка е изградена от частици, наречени протони и неутрони. Протоните са ядра на водородния атом с по един положителен заряд. Хим. IX кл, 1950, 17. Най-малкият положителен електричен пълнеж досега е установен във водородния йон. Хим. VII кл, 1950, 29. Водородни съединения. Водородно ядро.
◇ Водородна бомба. Авиационна бомба с огромна разрушителна сила, чието взривно действие се създава от енергията, освобождаваща се при термоядрената реакция на сливане на ядрата на леките елементи деутерий* и тритий или дутуерий* и литий 6. Само изключително високи температури, каквито се развиват на слънцето или при експлозията на водородната бомба, могат да въздействуват върху ядрените процеси и да повлияят на радиоактивността. Вл. Андреев, АЕ, 9.
Водородни лъчи. Физ. Положително наелектризирани водородни ядра, които се движат свободно в пространството; неутронни (H-) лъчи. Изкуствени радиоразпадни процеси могат да се предизвикат и при бомбардирането на атомни ядра с неутронни или с водородни лъчи (H-лъчи). ПН, 1935, кн. 5-6, 68.
Водородно оръжие. Ядрено оръжие, чието взривно действие се основава на използване на енергията, която се освобождава при термоядрената реакция на сливане на ядрата на леките елементи деутерий* и тритий или деутерий и литий 6.

ВОДОСАМОЛЕ`Т м. Самолет, който е пригоден за излитане и кацане върху водна повърхност; хидроплан. Пак от водата във въздуха се е дигнал водосамолет, който лети така ниско над града, че виждаш хората в него. П. Велков, СДН, 456. Самолет-потоп е наречен един нов вид водосамолет, който се използува в Канада за потушаване на горски пожари. ВН, 1961, бр. 3042, 4.

ВОДОСБО`Р м. Геогр. Водосборна област, водосборен басейн. Спрямо горите от водосбора на р. Марица., бе приложен., план за изсичане до 600 на сто над прираста. ЛФ, 1958, бр. 11, 1.

ВОДОСБО`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Спец. В който се събира вода или който служи за отвеждане и събиране на вода в определено място. В същата провинция в момента български специалисти строят на реката Оронто язовира „Растан“ с височина на язовирната стена 65 м и водосборно езеро с обем 250 милиона кубически метра вода. ВН, 1960, бр. 2671, 2. Голямото Карагьолско езеро е превърнато във високопланински язовир и е свързано с язовир „Калин“ и цяла система от водосборни канали и помпени станции. М. Гловня и др., Р, 227. Все с оглед по-бързото и пълно излавяне на рибата е необходимо по дъното на язовира да се прокарат водосборни канали с посока към водоизпускателя. СП, 1958, бр. 151, 3.
◇ Водосборен басейн; водосборна област. Геогр. Част от земната повърхност, включително подземните водоносни пластове, от която се стичат повърхности и подземни води към дадена речна система или отделна река, язовир или друг водоем. Намираме се на такова място, откъдето се виждаше целият водосборен басейн на реката Въча чак до баташкия Карлък — насечена от долове и дерета лесиста планина. Н. Хайтов, ПП, 87. Като изключим р. Струма, която извира южно от Черни връх и спада към беломорския водосборен басейн, останалите витошки реки се вливат в р. Искър и се отнасят към черноморския водосборен басейн. Б. Русев, ЖНР, 45.

ВОДОСВЕ`Т м. Църк. Обред в християнското богослужение за освещаване на вода, обикн. при започване на някаква работа, дейност. След тържествен водосвет .. биде положен основният камък на новото училище. Т. Влайков, Съч. III, 185. Няколко пъти правиха водосвет, светиха масло, .., но нищо не помогна. Елин Пелин, Съч. I, 74. Дойде и свещеникът, отслужи водосвет и благослови новата бакалница и нейния стопанин. К. Петканов, ДЧ, 288.

ВОДОСВЕ`ТЕН, -тна, -тно, мн. -тни. Църк. Прил. от водосвет. Водосветен ритуал.

ВОДОСКО`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Декоративно архитектурно съоръжение с приспособление за изтласкване на водна струя във вертикална посока нагоре и басейн за улавяне на падащата вода; фонтан, шадраван. По каменното стълбище, в самия двор денонощно ромолеше мраморен водоскок. П. Константинов, ПИГ, 105. В средата на градината имаше малък сух водоскок. Л. Галина, Л, 21. Поведоха Ния Глаушева през два двора, а третият беше обширна градина с два мраморни водоскоци, с цели лехи всякакви цветя .. Сладък, упойващ дъх се носеше във въздуха, шуртеше и се плискаше водата в мраморните водоскоци. Д. Талев, И, 606. // Разг. Водна струя, която изтича под напрежение във вертикална посока нагоре. Изхвърлените газообразни вещества образуват над морската повърхност високи водоскоци. Геол. IX кл, 91. Блести на слънце бистър водоскок / от младите дървета по-висок. Ас. Босев, ВМ, 47.
2. Рядко. Водопад. Буйната Бързи`я, шумна и пенлива, се спуща през много водоскоци. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 184. Малкият планински ручей клокочеше монотонно, от водоскоците се дигаха пръски и лъсваха като същинско разтопено сребро. Кр. Григоров, Н, 171. Малкото поточе .. прави красиви водоскоци. Ст. Даскалов, СД, 245. Тези водоскоци, посред самотиите на Алпите, произвеждат едно дълбоко впечатление върху душата на пътника. С. Бобчев, ПОС (превод), 127.

ВОДОСЛИ`В м. Спец. Линия, в която се събират водите на два срещуположни склона, ската. Изследванията на подпочвените води в съседство с реки се извършва чрез измервания на нивото на подпочвената вода в изкопни дупки, разположени в профилни линии перпендикулярно на течението на реката или водослива на долината. К. Груев, ПГ I, 328. Оттук .. се стига до водослива на няколко потока, които образуват реката. М. Гловня и др., Р, 72-73. По главните водосливи текат най-големите реки.

ВОДОСЛИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни. Спец. Прил. от водослив. Водосливно направление. Водосливни места. Водосливна линия.

ВОДОСНАБДИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който е свързан с водоснабдяване. Влезе в строя още едно крупно съоръжение от национален мащаб, започна работа вторият язовир с водоснабдителна цел у нас. Пр, 1957, кн. 1, 13. Водоснабдителен канал. Водоснабдителен кран. Водоснабдителна зона. Воодснабдителна кула. Водоснабдителна мрежа. Водоснабдителни станции. Водоснабдителна помпа.

ВОДОСНАБДЯ`. Вж. водоснабдявам.

ВОДОСНАБДЯ`ВАМ, -аш, несв.; водоснабдя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Снабдявам населено място или отделен обект с вода, обикн. чрез водопровод. До края на годината ще водоснабдим всички села в района. водоснабдявам се, водоснабдя се страд. Другите села се и водоснабдиха, и електрифицираха, и машини им запяха по нивите. Ил. Волен, МДС, 218.

ВОДОСНАБДЯ`ВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от водоснабдявам и от водоснабдявам се. Един от големите обществени въпроси за всяко едно населено място е въпросът за водоснабдяването. П. Делирадев, В, 135. Жителите на равнините използуват подпочвената вода за водоснабдяване на селища и заводи, както и за напояване. Геого. VIII кл, 53. Водоснабдяването на Рим е било едно от чудесата на древния свят. В. Фильов и др., ХК, 6.

ВОДОСТЕ`ЧИЩЕ, мн. -а, ср. Диал. Вада, ров, издълбан от поройни води; водотек. Пътят, по който се катерехме, беше издълбан от пороищата, та приличаше по-скоро на водостечище, отколкото на път. Сл. Трънски, Н, 616.

ВОДОСТО`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Спец. Приспособление, съоръжение за оттичане на дъждовни и други надпочвени води. Там, където шумливата планинска река е продънила земята и се вие, пропаднала дълбоко в Дяволската преизподня, инженерите направиха водосток от камък и бетон. А. Каралийчев, НЗ, 15. Пройчо беше огледал олука и водостока, открил беше повредата и сега се катереше отново към покрива за поялника си. Б. Болгар, Б, 140. Наблизо, над грижливо и здраво дренажиран водосток, тръгнахме през гората нагоре. Ст. Станчев, НР, 44. Дренажен водосток. Канален водосток. Тръбен водосток.

ВОДОСТО`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни. Прил. от водосток. Спомних си, че по приречния булевард и нататък, по алеите на градината между двата насипа — на шосейния и на железопътния мост — имаше водосточни дупки с решетки, по които се оттича дъждовната вода. П. Славински, ПЩ, 376. Водосточен улей. Водосточна тръба.

ВОДОСТОЯ`ЛИЩЕ, мн. -а, ср. Остар. Водоем, водохранилище. Със знанието той [човекът] пресушава моретата, планините обръща на плодотворни полета; пустинята на обитаема земя и сушата на водостоялище. И. Тонджоров, Лет., 1872, 158.

ВОДОСТРОИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Строител, специалист по водостроителство. Окръжният народен съвет .. търси инженери и техници .. водостроители и строители. ВН, 1960, бр. 2669, 3.

ВОДОСТРОИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който се отнася до водостроителство. Водостроителна техника.

ВОДОСТРОИ`ТЕЛСТВО, мн. няма, ср. Строителство на съоръжения за използване на водните източници за битови и стопански нужди. В института са обособени пет секции: приложна механика и строителни конструкции, водно стопанство и водостроителство. ВН, 1958, бр. 2081, 4.

ВОДОСТРУ`ЕН, -у`йна, -у`йно, мн. -у`йни, прил. Спец. Който е свързан със създаване или използване на силна водна струя. Транспортирането на земния пулп, получен при водоструйното копаене с хидромонитори, се извършва чрез земепомпи и хидроелеватори. Д. Христов, СПМ, 251. Водоструен апарат.

ВОДОСТРУ`ЙКА ж. Електроуред за измиване, почистване обикн. на автомобили с водна струя под налягане.

ВОДОТЕ`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. 1. Малка вада от извор, чешма и под. Миналото лято каптирали чешмата за някаква сграда .. Сега вече няма клокот и ромолене в гората. Умъртвен е водотекът. Н. Хайтов, ШГ, 186.
2. Вада отстрани на улица или път, която служи за оттичане на дъждовната вода (Т. Панчев, РБЯд).
3. Вада, ров, издълбан от поройни води; водостечище. Тук, в сухите водотеци, комунистите бяха направили няколко малки землени насипа за микроязовири. С. Северняк, ОНК, 169. Спусна се в сухия водотек, където само след дъжд имаше вода от водопада. Т. Харманджиев, КВ, 512.

ВОДОТО`К, мн. -ци, след числ. -ка, м. Спец. 1. Поток от вода, която тече в естествено или изкуствено корито. В зависимост от използуваните естествени и изкуствени водотоци и водни басейни водните пътища се разделят на две групи: 1. речни пътища, .. 2. морски пътища. Л. Манчев, П I, 9. От течащите постоянни и периодични води платното [на пътя] се предпазва с водостоци, мостове, подпорни стени, .. корекции на естественото корито на водотока и др. Л. Манчев, П I, 92.
2. Само ед. Посока на оттичане на повърхностни и подпочвени води. У нас сеченето на горите се провежда надолу по склона, т.е. по водотока, а това предизвиква ерозия.

ВОДОУ`ПОР м. Спец. Пласт от земната кора, който не пропуска вода. Като достигне някой водонепропусклив пласт, водата се задържа от него, започва да се събира във водопропускливия пласт над него и да се движи, следвайки наклона на водоупора. Ст. Бошев и др., ГГ, 179-180. Когато кладенецът е спуснат до нивото на водонепропускливия подложен слой (водоупора), тогава той се нарича съвършен или пълен. Ст. Станчев, X, 470.

ВОДОУПО`РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Спец. Прил. от водоупор; водонепропусклив, водонепроницаем. Ако скалата пък е компактна, тогава тя е водонепропусклива или, както още се казва, водоупорна. Ст. Станечв, X, 551. Водоупорна повърхност. Водоупорен пласт.
— От рус. водоупорный.

ВОДОУСТОЙЧИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който не се променя, не се разрушава от въздействието на водата. Скалата се намира на повърхността и се състои от здрави, плътни, водоустойчиви .. гранити. Пр, 1953, кн. 1, 43. Хумусът обуславя образуването на здрава и водоустойчива структура в почвата, от която пък зависят главно водно-въздушният и хранителният режим. П. Боянов, П, 155. Водоустойчивите бои за фасадно и вътрешно боядисване се изготвят от същите изходни материали, .., но в други съотношения. Н. Гудев, ПН, 6.

ВОДОУСТОЙЧИ`ВОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Качество на водоустойчив. Практическо приложение на смолите — използуват се главно като свързващо средство, използува се и високата им водоустойчивост. Н. Николов, М, 323.

ВОДОХВА`ЩАНЕ, мн. -ия, ср. Техн. Съоръжение за улавяне и отвеждане на вода от река, езеро, водохранилище и др. за енергийни, водоснабдителни, напоителни и др. цели; водовземно съоръжение. Разстоянието между водохващането и централата е желателно да бъде минимално, за да се намалят инвестициите при построяване на канал, ако водата постъпва по гравитационен начин. Я. Якимов, Т, 274.

ВОДОХРАНИ`ЛИЩЕ, мн. -а, ср. Книж. Водоем, резервоар за събиране и съхраняване на вода за енергийни, водоснабдителни, напоителни и др. цели; водовместилище. В скалистата долина до града и досега личат старите водохранилища, които някога са снабдявали жителите с вода за пиене. М. Марчевски, ОТ, 29. Във всички страни на Стария изток били прокопани канали и водохранилища, за да напояват земята, когато настъпи суша. Ист. V кл, 47. Естествени водохранилища. Изкуствени водохранилища.
— Рус. водохранилище.

ВОДОЧЕРПА`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Водочерпен. Електрическата подстанция, водочерпателната помпена станция, помпените станции във Видин и при крайдунавските диги .. заработиха нормално. РД, 1970, бр. 171, 3.

ВОДОЧЕ`РПЕН, -пна, -пно, мн. -пни, прил. Книж. Който се отнася до водочерпене; водочерпателен. Водочерпните помпени станции могат да имат най-различни големини и мощности в зависимост от дебитите на водата, която се преработва. Ст. Пиперков и др., ЕМ, 109. След като се изчисли общата водочерпна височина .. може да се подбере типът на помпата. Й. Ганчев, X, 174.

ВОДОЧЕ`РПЕНЕ, мн. няма, ср. Книж. Вземане, черпене на вода от водоем, извор, басейн и под., обикн. чрез специално съоръжение. Напорният тръбопровод и другите арматури са също в зависимост от характера на водочерпенето и от начина на изтласкването на водата нагоре. Ст. Пиперков и др., ЕМ, 115. От предвиденото опитно водочерпене се установи, че минералната баня ще разполага в най-скоро време с почти три пъти по-голямо количество вода .. от досегашното. ВН, 1961, бр. 3170, 1.

ВОДУРЛЯ`К, мн. -ци, м. Събир. Диал. Немного дълбока течаща или застояла вода, обикн. след силен дъжд. Обул е Рако / сини беневреци, / .. тръгнал е Рако / из водурляко. Нар. пес., СбНУ XLIX, 292.
— Друга форма: водорля`к.

ВО`ДЧИЦА ж. Умал. от водка. Той [Колев] можеше да седне ей тука, край блатото и по цял ден да мълчи, да не яде .., а друг път пък по цял ден можеше да жули водчица. Ал. Томов, П, 74.

ВО`ДЯ, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Карам човек или животно да върви след мене, да ме следва, обикн. като го държа. И повежда ме към дома. Аз се дърпам сърдито. Той спокойно ме води. Т. Влайков, Пр I, 201. На няколко места спираха заптиетата, които ме водеха. К. Величков, ПССъч. I, 5. Аз водех за ръчица мъничката Анна и не знаех колко съм честит. А. Каралийчев, С, 7. Кина водеше воловете, а Велика ги караше с остен отстрани и им се сърдеше, че вървят бавно. К. Петканов, МЗК, 244. Един дрипав шоп водеше един кон, натоварен с въглища. Ив. Вазов, Съч. XII, 159. Бяла Лала по двор оди, / по двор оди, бял кон води. Нар. пес., СбНУ XLVI, 161. Тежко тому кого водят, а по-тежко кого носят. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 162.
2. Насочвам някого, посочвам пътя някому, като вървя пред него. Христофоров и Мона минаха мълком по късата калдъръмена пътечка от вратницата навътре. Той вървеше крачка напред, водеше. Б. Болгар, Б, 29. Това е същото момиче, което ги беше водило през гората. Й. Йовков, Разк. I, 227. // Съпровождам някого, като го подкрепям, придържам, за да може да върви. Пред нас стоеше старец. Навярно сляп — .. Водеше го малко, плахо момиченце. Й. Йовков, Разк. II, 101. Смилец беше полужив от страх. Двама души го водеха под мишници. Ив. Вазов, Съч. XIV, 129.
3. Съм, движа се в началото на редица, колона и под. Камионът, който водеше колоната, беше украсен с цветя./i> // Обикн. в съчет. с хоро. Играя на десния край на хорото и го насочвам. Хорото се залюля от единия край на двора до другия. Сам Хаджи Драган го водеше, на две глави по-висок от другите. Й. Йовков, СЛ, 174. // За животно, птица и др. — вървя, летя, движа се пред стадото, ятото и под. и определям посоката на движението. — Защо вашият чер овен водеше овцете? Овчарът ли му казваше да ги води? То му беше дарба. Ив. Вазов, Съч. XXI, 23. — Стада съм виждал често, / ала все магарета ги водят! Д. Дебелянов, ЗлП, 16. Матка ли си, води роя`ка. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 265.
4. Съпровождам някого, правя някой да върви с мен, за да отидем или да дойдем заедно някъде, при което аз насочвам, направлявам, упътвам. — Той беше тая пролет тука и го водихме на водопада. Ив. Вазов, Съч. IX, 217. В каруцата .. стоеше Енко. — Ще го водим в града, — каза Тошо. Й. Йовков, ЧКГ, 150. На петия [ден] същата вдовица ме помоли да я водя при данъчния. Елин Пелин, Съч. IV, 212. Пред много икони още поп Стефан води дяда Недка. Й. Йовков, Ж 1945, 96. — Гост ти водя, Мино — каза тате, като даде път на момъка. Г. Белев, ПЕМ, 40. Ходи Никола дохожда, / води й врачки, знахари / с разни я билки цериха. П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 10, 942. // Прен. За някакво обстоятелство — подтиквам, заставям, принуждавам някого да отиде или да дойде някъде, на определено място. По оживлението на погледа му .. и по играенето на жилите по челото му явно беше, че някоя друга причина .. го водеше тука. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 12. — Добра среща, Райко, — каза Батул. — Какво ви води насам? Ст. Загорчинов, ДП, 41. Нуждата ме води при вас.

5. Движа, придвижвам нещо, насочвам движението на някакъв предмет, като го дърпам с ръка или го побутвам, тласкам с ръка или с крак. Помня как даскалът водеше пръста ми по пясъка на чина. Ив. Вазов, Съч. X, 152. Тя води лъка уверено, енергично и свободно. ВН, 1960, бр. 2664, 4. При заобикаляне на кръговете състезателят да води топката ниско встрани от тялото, като използува ръката, която е по-отдалечена от кръга. Б. Такев и др., Б, 42. Играчът, който води топката, трябва да принуди защитника да го следва при голяма скорост. НС (превод), 1965, кн. 2, 19.
6. Прех. и с др. същ. с предл. към. Насочвам действията, развитието на някого или нещо, така че да достигне до определено състояние, положение. — Тези хора ни водят към катастрофа! Вл. Полянов, ПП, 209. Кемал паша, новият водач на млада Турция, бе успял да сплоти около себе си масите и ги водеше .. към сигурна победа над гърците. К. Константинов, ППГ, 348. Критикът-рецензент, вместо да предпази и отклони автора от щампата в разрешаването на драматическите конфликти, сам го води към нея. Т, 1954, кн. 1, 23. — Аз говоря за онова изкуство, което води човека към съвършенство. К. Петканов, В, 15.
7. Непрех. С предл. към или до. Ставам причина за появата на нещо; предизвиквам, пораждам някакво следствие. Главният учител Христос Раев каза, че такава акция, забранена от законите, води към бунт и само дразни властта. Г. Караславов, ОХ I, 177. Чрез изясняването на тези допълнителни теми авторът прокарва идеите, че неправилното възпитание е гибелно за младежите, .., че животът без труд и в леност води към провал. Христом. VII кл, 41. А Павел знаеше добре, че за стария изтощен човек една изстинка води до тежко заболяване. Гр. Угаров, ПСЗ, 393. Натрупаният дотогава опит, наблюдения и размисъл неизбежно водят до качествена промяна в неговата мисъл и в неговите действия. Ив. Унджиев, Вл, 41. — Честта на краля свята е за мене, / но власт сурова води към омраза. Д. Стоевски, ВТ (превод), 120.
8. Насочвам поведението, постъпките на някого; ръководя. — Царете и болярите на този народ жени са ги водили и жени ще ги водят. Ив. Вазов, Съч. XX, 28. Още от малък със драгост аз татко и майка почитах, / с вяра, че няма човеци по-умни и мъдри от тия, / дето ме бяха създали и водили в тъмното детство. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 107. — Недей се оставя на жената да те води. В къщата петела трябва да пее. Т. Влайков, Съч. II, 131. // Стоя начело и ръководя, командвам някаква група от хора (чета, дружина, войска, делегация и др.); предвождам. Кой не знай Чавдар войвода, / кой не е слушал за него? / .. / Водил бе Чавдар дружина / тъкмо до двайсет години. Хр. Ботев, Съч., 1929, 32. — Е, как ще му дадем бой, войводо, изплашили се момчетата, ние сме само неколцина, а той води десет хиляди войска? Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 319. А вечерта при Балашева в училището дойдоха троица старци. Водеше ги чичо Бинбел — селският първенец. А. Страшимиров, К, 60. Като му доде реда да спомене за българската депутация в Русия, която водеше блаженият Антим, .., негово блаженство престарелият български йерарх заплака. МС, 1883, кн. 4, 11. Пред спомена, как войнство Ти води, / човечеството шемет ще обзима. К. Христов, ПП I, 40. — Усещам божа сила в мене си, света да водя, големи работи да върша. Ив. Вазов, Съч. XXI, 22.
9. Насочвам, ръководя извършването на някаква дейност, хода на нейното протичане. Обикновено казачокът се изпълнява от двама — мъж и жена. Жената води, а мъжът повтаря нейните движения. Когато трябва да се сменят фигурите, жената дава сигнал, като пляска с ръце. Пеене VI кл, 88. Диригентката Росица Баталова добре води представленията. ВН, 1961, бр. 3005, 4. Найдьо не беше водил събрание, но знаеше, че така трябва да започне, всичко беше обмислил и измерил отнапред и поради това беше уверен и спокоен. Г. Караславов, СИ, 158. Този артист води телевизионното предаване за децата. // Разг. Организирам и извършвам някаква работа, дейност. Герган бе избран за председател, бай Васил Караиванов за секретар, Стефан Белкин се зае да води касиерската работа. К. Калчев, ЖП, 102. Зълва й, пъргава и отворена жена, водеше цялото стопанство. Г. Караславов, ОХ П, 57. // Разг. Възглавявам, ръководя (някаква административна, производствена или стопанска единица). Един ден влязох в печатницата да коригирам отдела „Културен преглед“, който водех. СбЦГМГ, 398. Водя финансовия сектор при Министерството. // Извършвам преподавателска работа, ръководя обучението по дадена дисциплина или в отделна учебна единица. Дадоха ми да водя четвърто отделение. Влязохме в клас с директорката. Тя ме представи на учениците. Кр. Угаров, Р, 22. — А докато поразминат горещините и понамали полската работа, да постегнем училището. Ще водя аз два класа: първи и втори. Д. Талев, ПК, 73. — От няколко месеца е инструктор при нас, ама не ми лови окото. Работи без сърце, .. И младежите се оплакват, не води занятията както трябва. В. Райков, ПВ, 61. Водя упражненията по химия в Университета. Водя пеене. Водя часове по физика в десети клас.
10. Непрех. и прех. Имам преднина, начело съм в някакво състезание, състезателна игра. В последните минути българският отбор водеше с разлика осемнадесет точки. П. Вежинов, ДМ, 71. Тинчо все се надяваше, че поне ще изравнят резултата и тогава да направят почивка. Не му се искаше другомахленци да водят с един гол още от първото полувреме. П. Проданов, С, 70. Сред клубните отбори води Варшава. △ Нашият отбор водеше резултата, доминираше психически.
11. Непрех. За улица, път, пътека, следи и др. — имам определена посока, простирам се в някакво направление и служа за преминаване, отиване до определено място. Огнянов забележи, че той се спря тъкмо там, отдето почваше пътеката, която води за планината. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 206. Из улицата, която водеше към къщата на Вълчана, вървяха двама души. Й. Йовков, Ж 1945, 173. Другият път .. водеше в противоположна посока. К. Калчев, ЖП, 246. Една извита дървена стълба, украсена с големи керамични вази и субтропични растения, водеше към втория етаж. Д. Димов, Т, 140. Топлото мляко пулсираше из стъклените тръбички, прииждаше в една обща централна тръба, която водеше направо в цистерната. П. Вежинов, ДМ, 81. Следите на вълка водеха право към селото. // За врата, вход и под. — служа за преминаване, насочвам към някакво помещение, място. Други две врати .. водят в стаята на Чушкарова и в стаята на Драгалевски. Ив. Вазов, Д, 5. Подир малко отгоре падна стълба от въже, закачена за мраморния стълб на един прозорец. А този прозорец водеше в горницата на Теофано. Н. Райнов, ВДБ, 148-149. Порталът води в тесен вестибюл. М. Бичев, АНВ, 398.
12. Прен. Прех. Разг. Обикн. с предл. за или като и с др. същ. Имам някого или нещо записано, отбелязано в някакъв смисъл, причислявам някого или нещо към определена категория, група, смятам го за някакъв. Той пък си е жив и здрав и се върна от пленничество из Гърция още преди да поръчат паметника, ама понеже го водели за умрял в общинските тефтери и му правили домашните помен, — писали и него при умрелите. Чудомир, Избр. пр, 131. — Мъжа й го водим нелегален! — смигна Пешо, като се извърна назад. Ст. Даскалов, СЛ, 12. — И аз не знам вече какъв съм. Водят ме като криминален, аз се чувствувам политически и искам да ми признаят званието… Ем. Манов, ПЯ, 84. Геолог съм в Родопите. Водят ме за цял началник на участък, а в същност върша работа на фелдфебел. Д. Цончев, ЧС, 11. // Имам някого или нещо записано, регистрирано като нечия собственост, на нечие име. — По нашия списък ние ви водим пет овце, Стойчовице, а вие че имате три, това си е ваша работа. К. Калчев, ЖП, 467.
13. Разг. Имам някого за съпруг или за съпруга. Хаджи Петко водеше лелината дъщеря, Рипсимия. Ив. Вазов, Съч. VIII, 29. — Ходжов, докторът е наш човек — обади се един от възрастните хора, .. — Наше мохамеданче води. Б. Несторов, АР, 152. — Аз, учителке, водя трети мъж, такъв ми бил пустият късмет. Д. Талев, ПК, 495. Не питай кой съм, а коя водя. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 309.
14. В съчет. със съществителни, които назовават някаква дейност, означава осъществяване, извършване на дейността, изразена със съществителното: Водя борба — боря се. Говорих им, че трябва да водят борба за повишение на надниците. Ал. Спасов, С, 30. Водя война — воювам. Водя сражение — сражавам се. Няколко месеца по-късно полкът се връщаше от Албания и отново мина покрай тия места, дето беше водил сраженията си. Й. Йовков, Разк. I, 225-226. Водя бой — бия се. Изстрелите на десния фланг не преставаха. Хората на Цеко вече водеха бой. Ст. Дичев, ЗС I, 171. Водя разговор — разговарям. Човек, който е лишен от дарбата да води занимателен и умен разговор, е за оплакване. Ив. Вазов, Съч. IV, 135. Водя беседа — беседвам, разговарям. След всеки обед, и особено вечер, обичахме да пием чай, да пушим и да водим шумни беседи, които понякога биваха много разгорещени. Г. Райчев, Избр. съч. II, 6. Водя преговори — преговарям. Водя спор — споря. За тази гора, която някога владял един турски бей, водеха спор двете села от нам кои години. А. Каралийчев, СР, 38. Водя някакъв живот (съществувание) — живея по определен, по някакъв начин. От трапезарията се чуваше говорът на хазаите. Те водеха много еднообразен живот. Д. Димов, Т, 95. Останалите им сънародници водеха скромно, почти бедно съществувание. Д. Спространов, С, 46. Водя живот на отшелник. Водя нечия защита (юрид.) — защитавам някого при съдебен процес. Водя кореспонденция (преписка) — кореспондирам. Йовков не обичаше да занимава обществото със себе си, той не поддържаше широки връзки, нито пък водеше голяма кореспонденция с когото и да било. С. Казанджиев, СбАСЕП, 468. Величков скоро замина за Париж да следва правните науки .. Ние водехме редовна преписка. Ив. Вазов, Съч. XIII, 94. Водя някаква политика — осъществявам някаква политика. Нашата страна води политика на разоръжаване и мир. △ Някои страни водят двулична политика. △ Политиката, която води вашата страна, е много опасна. Водя дело (юрид.) — възбуждам съдебен процес, участвам в съдебен процес като ищец или като защитник. — Усещах как ме дебнеше подло… вероломно… и нанесе удара изведнъж! .. Нямам ли право да се браня, да водя дело, да искам обезщетение? Д. Димов, Т, 124. Еднакво неправдоподобно .. бе нарисувал Яворов и главния си герой, Христофоров, .., който „не ламти за богатство“; води като адвокат безплатно делата на бедните; не приема да защищава процеси, които според него са явно загубени. М. Кремен, РЯ, 548. Старият Христакиев .. водеше делата на фирмата „Хаджи Драган Христов и син“. Ем. Станев, ИК I и II, 262. Водя сметка (разг.) — пресмятам, изчислявам. Никой не беше водил сметка, но така на око, комай половината Юсуфови войскари вече се бяха оттекли назад пак през крепостта и Видинско. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 212. // В съчет. със същ. дневник, протокол, бележки, записки и под. Извършвам необходимата писмена работа за създаване на предмета, назован от съществителното. Водех си дневник, в който записвах всички по-важни случки в лагера. М. Марчевски, ОТ, 521. Той извади от джеба на зелената си работна дреха лист омачкана хартия и с едно съвсем малко моливче започна да си води бележки. Ив. Мартинов, М, 22. Този дирекционен съвет мина .. бурно. Секретарката на директора едва успяваше да води протокола. Д. Кисьов, Щ, 479. На слушателите му биха могли да завидят немалко професори… Те слушат внимателно, водят си записки, макар че в ръце държат мънички оръфани бележничета. Ж. Колев и др., ЧБП, 64. — От утре ти ще водиш книгите и ти ще бъркаш в касата — започна Манол с тържествено обвинителен тон, какъвто Костадин не беше чувал от него. Ем. Станев, ИК III, 95. По-грамотен и по-отворен, Вълчан родеше сметките, пазеше всички книжа. Й. Йовков, Ж 1945, 49-50. водя се страд. Даначето да го гледате добре и да го научите да се води и да не бяга, защото лятос ще му купим еш и ще ги научим да орат. К. Калчев, ПИЖ, 183. Там [в Цариград], .., Симеон бе научил как се води държава и крепи престол. Н. Райнов, ВДБ, 70-71. — Днес там се води жестока и несправедлива война. Св. Минков, ПК, 10. Делегацията се води от министъра на просветата. △ Стадото се водеше от един изключително силен и красив елен. △ Упражненията трябва да се водят от специално подготвени хора. △ Разговорът се водеше на четири очи. △ Счетоводните книги трябва да се водят от опитен човек. △ В момента се води следствие. △ В нашия списък той се водеше като журналист. △ Необходимо е да се води списък на присъствуващите. △ Ръководителят нареди да се води протокол. △ Да се води такова голямо домакинство е трудно.

ВО`ДЯ СЕ несв., непрех. 1. Разг. Вървя, движа се, като се ориентирам по посоката, разположението на нещо. Водата се изкачи бързо чак до гърдите ни. Лампите угаснаха .. Дойде ми веднага на ум, че ако се водя по тръбите за сгъстен въздух, най-лесно ще се измъкна навън. С, 1954, кн. 3, 90. Като се водиш по телеграфните стълбове, ще излезеш на главното шосе.
2. С предл. от или по. Действам, постъпвам съобразно с нещо, в съответствие с нещо или като се подчинявам на указанията, волята на някого. Всичко, що е писал Раковски, писал го е с искрено убеждение. Той не се е водил от никакви разчети и задни мисли. К. Величков, ПССъч. VIII, 14. — На г. Братанова може би е чудно, но аз се водя от един принцип в живота — всеки човек, който и да е, какъвто и да е, трябва да работи. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 398. Преди всичко, аз нито съм убил, нито съм крал, .. — с една дума, през целия си живот съм се водил точно по десетте заповеди божии. Д. Калфов, КР, 66. Основателно се страхуваше, че ако тоя вироглавец стане кмет, едва ли ще слуша неговите думи и едва ли ще се води по неговата воля. Т. Влайков, Съч. III, 95. — Наплашените и прости сиромаси от нас чакат, крак да поведем. Не бива така, брате: по тебе се води цяла горна махала. — Води се тя… — Водила се е и пак ще се води, викна Странджев. А. Страшимиров, А, 591.
3. Само мн. Разг. Вървим заедно с някого, обикн. за да отидем или да дойдем някъде. — Към гората ли отиваш? — Към гората. — Да се водим тогава. Аз отивам на кино. М. Марчевски, П, 137. Сладунка Белилова идваше с другарката си .. по-късно, когато хорото се бе събрало вече. И през цялото време .. все двете заедно се водеха. Ил. Волен, МДС, 9. — Още малко, докторе .. Заедно ще се водим. Да пием още по една. Б. Несторов, АР, 104.
4. Разг. Съпруг или съпруга съм на някого. — Знаеш ли на какво има право [снахата]? На една трета от къщаща, от дюкяни и от капитала .. — Как тъй, тя не се е водила с Коста и година? Ем. Станев, ИК III и IV, 516. Те се водиха петнадесет години, без да имат челяд. М. Георгиев, Избр. разк, 159. Седяха един срещу друг и двамата изпълнени с вледеняващата мисъл, че любовта им си е отишла завинаги. А само седем години се бяха водили. В. Геновска, СГ, 505.
5. Остар. С предл. с. Общувам, дружа с някого. Той се водеше с доктора Соколова, познат от време като размирен дух. Ив. Вазов, Съч. XXII, 121. Не обичаше той и Паня, че не му правеше икрам като на чичо и като на богат човек… Паньо се водеше с разни нехранимайковци, а често пущаше по някоя тежка приказка и за чича си. Г. Караславов, С, 90. // Имам интимни, любовни отношения с някого. — Е, Фанке, кога ще поздравим и тебе? Само се водите с Чунчев, а нито годеж, нито сватба. Й. Йовков, М, 139. — И това ми казаха: че там се водила с някой чапкънин. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 13.
6. Остар. Имам някакво поведение, начин на държане; държа се. Както се водиш, така ще те имат. Погов., Ст. Младенов, БТР I, 331. В училището да се водиш всякога

Разлика между версии на „Речник на българския език/Том 2/361-380“

Текуща версия към 09:27, 16 декември 2013

Навигация

Лични инструменти

Именни пространства

Варианти

Прегледи

Още

Търсене

Навигация

Инструменти