Разлика между версии на „Речник на българския език/Том 2/301-320“

Текуща версия към 09:26, 16 декември 2013

е харно да оставя веч / таз ограда тиха, от света далеч, и да кажа тайно две-три думи нови / на онез, що влачат тежките окови. Ив. Вазов, Съч. I, 170. // В съчет. със същ. живот, съществуване и съгл. или несъгл. опред. към тях. Живея тежко, мъчително, в неволи; влека, мъкна. Мълчаливо влачеха те [хората] още тук своя тежък живот на някакво полуоблечено и полусито племе. Кр. Велков, СБ, 17. Тя е добра, умна, хубава и работна. Нима Господ и нея ще осъди да влачи черен живот и да не знае що е радост? Елин Пелин, Съч. III, 118. От година и половина трупата .. влачеше по градове — големи и малки — своето чергарско, необезпечено съществование. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 78. Всеки седми жител на Токио влачи жалко, полугладно съществуване. РД, 1960, бр. 13, 3. Тя не желае да влачи съществувание на безправна робиня и напуска дома си. // Прен. В съчет. със същ. наказание, мъка, неволя и под. и обикн. със съгл. опред. към тях. Продължително, мъчително понасям, търпя, изживявам нещо. За една запретена и не като хората грешка той е наказал безжалостно поета още на ранни младини — и наказанието си той влачи през цял живот. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 123. Колко набързо си бяха отишли и каква мъка са влачили, можеше да се види от туй, че когато напролет се стопи снегът, пътищата, отдето бяха минали, се белееха от костите на измрелия добитък. Й. Йовков, ЖС, 126-127. „Да го мисля и да плача / и срам да бера, / тежки ядове да влача, / от жал да умра!“ Ив. Вазов, Съч. I, 19. Кажете ми, речете / туй любовта какво е? / .. / Да живея без нея, / да жалея за нея, / смъртни мъки да влача, / да се смея, да плача. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 225.

6. За вода, вятър и др. — нося, отнасям със себе си, с течението си; влека, мъкна. Реката беше постоянно мътна, а сечените парчета дърва, които влачеше, моряха или прокуждаха рибата. Ив. Вазов, Съч. XVI, 35. Прииждаха ниски тежки облаци. Вятърът ги влачеше над града, над морето. Д. Добревски, БКН, 98. По стръмната улица течеше мътен порой, който влачеше към мегдана изхвърлената от къщите смет. Ем. Станев, ИК I и СС, 76. // В съчет. с води. За река — тека, протичам бавно, спокойно; влача се. Премина [князът] големи реки, които тихо влачеха мътните си води през полета и равнини. А. Гуляшки, ЗВ, 78.

7. Разг. Водя някого със себе си насила, против волята му; влека, мъкна. Четворица жандарми влачеха един нещастник към IV полицейски участък. Ал. Константинов, Съч. I, 194. Юрталана си представи как ще го подберат от къщата му, как селото ще бръмне, как ще го влачат по участъци и следователи, как ще правят огледи… Г. Караславов, С, 241. Ала в тоя миг Чапата го сграбчи със здравите си ръце и насила го помъкна назад .. — Къде ме влачиш, бе? — се чу още веднаж нейде отдалеч гласа на Рашка. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 25. // Водя някого някъде без нужда; влека. — Сигур Шутия е напипал някъде зайци. Пак ще те влачи за тоя, що духа. Не се води` по неговия ум, да си късаш цървулите! Елин Пелин, Съч. IV, 226. Да знаех, нямаше в тая студена нощ да влача децата от оня край на града. Ив. Вазов, Съч. IX, 23. — Стягай се бабо, ще те водя на гости… — Къде по това време ще ме влачиш — озъби се баба Севда. Кр. Григоров, Н, 83.

8. Прех. и непрех. Разг. Постоянно отлагам извършването или завършването на нещо; протакам, забавям. Такава беше и стрина Ева .. Имаше хора, които влачеха, не й плащаха веднага за работата, но тя, след като им поречеше един-два пъти, ги оставяше, не отиваше до съд. Ст. Даскалов, ЗС, 279-280. Един най-прост данък германецът веднага отива да го плати, а ние влачиме, влачиме, па дойдат пдсле бирници, па почнат да секвестират. Й. Радичков, ББ, 34.

9. Диал. Разчесвам, развлачвам, разчепквам на дарак вълна и под. Зиме Благунка пращаше дъщеря си да тъче и да влачи по чуждите къщи. Ил. Волен, ДД, 25. Имаше жени, които и преди работеха, за да печелят, а сега те ставаха все повече. Купуваха вълна, влачеха я и я предяха. Д. Талев, ПК, 141-142. Цонка прибра празните чаши на табличката и ги изнесе вкъщи, па влезе, внесе дарак и вълна и седна до Пека да влачи. Т. Влайков, Съч. II, 65.

10. Диал. Заравям с влачка засетите в пръстта семена. Облагала се Петкана / със нойни девет девера / да жъне нива голема: / девет я рала ореа, / десет я брана влачеа. Нар. пес., СбНУ XLIV, 194. влача се страд.

ВЛА`ЧА СЕ несв., непрех. 1. За предмет — движа се бавно по земята, тъй като съм закачен, прикрепен към нещо, което е в движение; влека се. Саблята я няма и само ножницата се влачи и звънти по земята. Стоил носи подпоручика на ръце. Й. Йовков, Разк. I, 91. Косата й се влачела подире й като копринена река и лъщяла като злато. Елин Пелин, Съч. I, 8. В тъмнината неговата [на Хрельо] фигура .. губеше очертанията си и изглеждаше облечена с широки дрехи, краищата на които се влачеха чак по земята. Ст. Чилингиров, ХНН, 115. Арапчо пак беше пиян, в очите му трептяха червени езичета, ръката му стискаше хамалско въже, което се бе размотало и се влачеше далеко зад него. С. Северняк, ИРЕ, 117. // За пълзящо растение и под. — простирам се, проточвам се по повърхността на нещо; влека се. Дворът беше обрасъл с буйна растителност, по стените на къщата се влачеха стъблата на хмел.

2. За човек или животно — придвижвам се, мъкна се бавно по земята с цялото си тяло, като си помагам с крайниците си; тътря се, влека се. Той е бил принуден по целия път до Пазарджик да се влачи на ръцете си. К. Величков, ПССъч. I, 116. Едни заспиват и не се събуждат, други са смазани и се влачат по корем, а трети викат от лудост. К. Петканов, В, 57. Влачи се [кучето] по гърди, като задържа дъха си и едва стъпя от страх да не би да изшумоли някак тревата. Й. Йовков, З, 1937, бр. 5423, 3. Само че татко се движеше отегчително бавно и тежко. Многото години, които носеше на гърба си, и задухата в гърдите му го заставяха едва-едва като костенурка да пристъпя, а на места да пълзи и дори да се влачи. П. Михайлов, МП, 86. // За влечуго и под. — движа се, придвижвам се с плъзгане на тялото; влека се. И седна и написа критика против книгата му, по-върла от гнева на хималайския тигър и по-ядовита от езика на змиите, що се влачат из непристъпната пещера на богинята на отмъщението. Ив. Вазов, Съч. XII, 64.

3. Ходя с мъка, с усилие, едва вървя поради умора, изтощение; мъкна се, тътря се, влека се. Бягаха надолу войници, с отпуснати като тояги пушки .. други, навярно ранени, се влачеха бавно, наведени, сложили ръка на гърди. М. Кремен, Б, 119. И наистина старата беше много отпаднала. А след тази инфлуенца никаква я нямаше. Едва се влачеше и все пъшкаше, все охкаше… Г. Караславов, Тат., 242. — Тоя баща язди, а момчето му едвам се влачи от умора. Ран Босилек, ВП, 92. Дребни, недорасли сякаш хора се влачеха все тъй мудно край добитъка и пристъпваха в такт с него. Кр. Велков, СБ, 15. // За крайници — почти не се повдигам от земята или се повдигам с усилие поради умора, изтощение. Съсипа го проклетата треска .. От един месец го разтресе пак, .. краката му едва се влачеха, ръцете му висяха като отсечени. Г. Караславов, Избр. съч. II, 136.

4. Разг. За човек или животно — ходя, движа се бавно, отпуснато, лениво; влека се, мъкна се. По улиците се влачеше зле облечена тълпа. Не можеш да познаеш кой е занаятчия и кой търговец. Й. Вълчев, СКН, 298. Уморени от трудния път, конете пристъпваха бавно. Кирил нервно дръпна гемовете, завъртя камшика и изкрещя: — Де-е-е, кранти, какво се влачите като заспали! Ст. Марков, ДБ, 34. // За превозно средство — движа се бавно, едва-едва; мъкна се. Трамваите препълнени, накичени и отвън, по стъпалата, с пътници и стражари, едва се влачеха към гарата и съборния площад. Д. Калфов, Избр. разк., 355. Към горния площад, дето беше пазарът, се влачеха волски кола. Ем. Станев, ИК I и II, 82. • Обр. Времето се влачеше, зимата настъпи. Ив. Вазов, Съч. VII, 174. Летен ден едвам се влачи, / дълъг път макар да гони. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 10. // За река — тека бавно, спокойно и плавно. С лек сънлив шум се влачеше водата до тях. Кр. Велков, СБ, 121.

5. Прен. Разг. С предл. подир, след. Оставам по-назад от другите в някаква дейност; изоставам, влека се. Новият председател на отряда произнесе кратка реч: — Слушайте, момчета! Срамота е да се влачим подир другите в съревнованието. Цв. Ангелов, ЧД, 95. // Закъснявам в извършването или завършването на нещо. — То ще се оре, че ката година си го ореме… — Да, ама се влачите до байрама, ако ви не подсетят. Л. Александрова, ИЕЩ, 229. // За работа — забавям се дълго време; проточвам се, влека се. Той негодуваше, че докато „Луди-млади“ се влачела с месеци за повторно одобрение, втората драма на Яворов „Когато гръм удари“ била веднага приета и ролите й вече раздадени… М. Кремен, РЯ, 498. Докато тия преговори се влачеха скучно, случи се едно произшествие, което възбуди голяма сензация около името на Цанкова. С. Радев, ССБ II, 566-567.

6. Разг. Ходя някъде или с някого (при подчертаване на неодобрително отношение към извършваното действие); мъкна се, влека се. Доцентът имаше вид на човек, който цял живот се е влачил по инстанциите да дава писмени обяснения. Й. Попов, БНО, 105. Търсеше не обикновените сдружени земеделци а се влачеше с тютюнотърговците и с разните реакционери и спекуланти. Г. Караславов, ОХ IV, 209. Той [свако] ме посъветва също така да не се влача повече при него и да не тръбя навсякъде, че сме роднини. П. Незнакомов, БЧ, 74. По цели дни той не похваща нищо, върти се с тегота из двора, влачи се из кръчмите. Елин Пелин, Съч. II, 9. Значи ти събираш сведения! Ти си доносник .. Затова се влачеше все след Мирон поета като негова сянка. Бл. Димитрова, ПКС, 343.

7. Разг. Пренебр. С предл. след, подир, по. Ухажвам, задирям; влека се, мъкна се. Лани нали се влачеше след нея и хаджи Ивановият син? Т. Влайков, Съч. II, 11. La chére — беше Драга, по която Армодиадис се влачеше и не криеше това. Ив. Вазов, Съч. XXV, 91. Тъмни приказки дочувал, развейпрах си бил станал ти, по филибелийски хубавици си се влачел. П. Спасов, ГЛЗЗ, 98. // С предлог с. Имам любовни връзки с някого; мъкна се. Дали няма да ме изругае и да рече: „Какво се влачиш с моята Катя“. Кр. Григоров, Р, 108. Но веднага помисли за Лина. „Тъкмо сезона на баловете. Къде ли и с кого ли ще се влачи в мое отсъствие“… М. Грубешлиева, ПП, 231.

8. Разг. Пренебр. С предл. след, подир, по. Споделям нечии възгледи, начин на действие, следвам някого или нещо; мъкна се. Като чух плачливия глас на салепчията, ми дойде на ум за оня бе, Петър Бакалов, дето се влачи подир реформистите. А. Каралийчев, НЧ, 8. Нека още отсега привикнат [синовете ми] на дръзкост и дяволщина .. Да презират всичко, да не признават никакъв авторитет, ни идол, ни предразсъдък, подир който се влачи стадото на глупците. Ив. Вазов, Съч. IX, 52.

9. За гъста течност и под. — точа се на нишки; влека се. Дедо Дичо й донесъл цела паница с пресен мед. Рада .. загреба дървената лъжица в паницата, издигна я на ребро и гледа как се влачи медът от лъжицата. М. Георгиев, Избр. разк., 80. Есен, когато овчето мляко става толкова гъсто, че се влачи, тя [Ваклушка] сама пълнеше една паница и даваше да я доят, докато се застудеше. Ил. Волен, БХ, 89.

◇ Влача бесовицата. Диал. Грубо. За жена — държа се разпуснато, отдавам се на разврат; развратнича. Тя аслъ и като мома влачеше след себе си бесовицата. Ил. Волен, НС, 7.

Влача се в (на) опашката. Разг. На последно място съм при някаква работа, дейност. Листчето не излезе толкова забавно, колкото тревожно. То съобщи, че на първо място в съревнованието стои втори отряд, а в опашката се влачи девети. Цв. Ангелов, ЧД, 204.

Влача се като пребито куче. Разг. Вървя, влача се изнемощяло, едвам, с последни сили. — Борка, я да отидем в Сливен на по-тихичко, че ми омръзна да се влача като пребито куче из тези пусти софийски улици. К. Калчев, СТ, 132. — Гледай го ти, гледай, серсемина; влачи се като пребито куче .. Трябва да се е натряскал. Н. Хайтов, ПЗ, 78.

Влача се по корем. Разг. 1. Полагам извънредно големи усилия, изнемогвам при извършване на нещо, което не е по силите ми, за да постигна целта си. —Дано Бог даде час по-скоро да се срещнем! — прекръсти се Теофан .. — Ние по корем ще се влачим и пак ще стигнем до крепостта. О. Василев, ЗЗ, 62. 2. Измъчван съм от тежка болест или тежък живот, изпълнен с лишения, неволи, живея много зле; мъча се, тегля. — Проклетникът, той докара джандарите у нас. Сляп да го видя! По корем да се влачи! К. Петканов, X, 100. 3. Обикн. пред някого. Държа се раболепно, унижавам се, угоднича пред някого, за да постигна целта си. — Знаем ги ние такива капитани — за големи патриоти се пишат сега, а през войната се влачеха по корем, за да не идат на фронта… Г. Караславов, ОХ IV, 264.

Влача се по ума (акъла) на някого; влача се по нечий ум (акъл). Разг. Постъпвам, действам под нечие влияние, изцяло се влияя от някого в постъпките си. Е, посърди се Станимир, укорясва баща си, но след станалото не взе да се бие, я… Щом не разбира, нека се влачи по ума на кулаците, дорде му дойде умът в главата… Кр. Григоров, Н, 67. — Ти нямаш жена нея да послушаш; ами се влачиш по акъла на Пени. В. Нешков, Н, 408.

Влача си въжето. Разг. Постъпвам неразумно, лекомислено и заслужавам да бъда наказан.

Влача си пояса. Разг. Търся повод за кавга.

Куче влачи <диря няма>. Разг. Не се търси отговорност за нещо, някакво провинение остава ненаказано. „Кради, прави, струвай, ама всичко да е законно. законно ли е, куче влачи… Никой нищо не може да ти направи. Куче влачи, диря няма“… П. Велков, СДН, 385.

С трън да влачиш, няма какво (що) да закачиш. Разг. За крайно бедна, мизерна обстановка в някоя къща.

ВЛАЧА`РКА ж. Диал. Жена, която се занимава с влачене на вълна; влачкиня. Жена му не можеше да вика влачарки, защото взе от стопанството само четири-пет килограма вълна. Ст. Даскалов, СД, 522.

ВЛА`ЧЕНЕ ср. Отгл. същ. от влача и от влача се. Чу [квартирантът] влачене на чехли, после щракна ключ и пред него застана хазяйката. М. Грубешлиева, ПП, 121. Да би могло някак да се премахне това влачене на хората по затворите за щяло и нещяло… Ст. Дичев, ЗС I, 330. И като се преобразили на разбойници, били го немилостиво и с тласкане и влачене отпъдили го от това място. Н. Рилски, ОМР, 11. Обработването на земите — оране, косене на ливадите, влачене, копане, жетва — ставаше пак общо. Ив. Хаджийски, БДНН I, 34-35. Влачене на вълна.

ВЛА`ЧЕНКА ж. Диал. Тлака. на която се влачи вълна.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВЛАЧЕШКА`ТА нареч. Разг. Влачешком; влечешката. Раненият се движеше влачешката.

ВЛАЧЕШКИ`М нареч. Диал. Влачешком; влечешким. Влачешким си дошъл дома. Ст. Младенов, БТР I, 319.

ВЛАЧЕШКО`М нареч. Като се влача, с влачене; влечешком. Вик „Петър“ го [Петър] събужда като от сън, той пада заведнъж долу и влачешком скрива ся в гъстака. Ил. Блъсков, ИС, 35. Движа се влачешком.

ВЛАЧИ`ЛКА ж. Диал. Влачка¹ (в 1 знач.).

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951. — Друга форма: влачу`лка.

ВЛА`ЧКА¹ ж. 1. Селскостопанско оръдие за изравняване на почвата след оран, което се състои от дървени или метални греди, съединени помежду си с вериги, влачени обикн. от коне напречно на посоката на движението. При липса на редосеялки върху добре изораната нива засяването може да се извърши с култиватор, а в краен случай и с грапа, след което обаче задължително да се прекара напречно на браздите дъска или трънена влачка, за да се заровят случайно останалите върху повърхността на почвата семена. РД, 1950, бр. 278, 2. Зад сеялките се закачват влачки или грапи според състоянието на почвата. РД, 1960, бр. 283, 1.

2. Диал. Предна колесарка, с която се свличат дърва от стръмнина; влак². Преди да навлезем в гората, срещу нас се зададе волска влачка с трупи. Ст. Станчев, НР, 105.

3. Спец. Приспособление от дълги прътове, шперплат и други подръчни материали, употребявано за влачене на болни, ранени и др. Изнасянето на пострадалите по хоризонталната подземна галерия на аварийния изход, .., е много трудно. Носилките са неудобни. Налага се да се използуват влачки или колани. Н. Иванов и др., ГО, 137.

ВЛА`ЧКА² ж. Диал. Недълбока резка на рабош.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от H. Геров, 1908.

ВЛАЧКИ`НЯ ж. Диал. Влачарка.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВЛАЧУ`ЛКА ж. Диал. Влачилка. Щом дойде пролет и ние видим, че водата или влажността са е дръпнала, повлачваме я по-напред, после посейваме я, .. После това нивата са повлачва с влачулката. Лет., 1876, 66.

ВЛА`ША` СЕ, влаши`ш се, мин. св. влаши`х се, несв., непрех. Рядко. Влася се.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

ВЛАШЕНИ`К, мн. -ци, м. Диал. Качамак. Жените примъкнаха едно-друго в малката пещера, стъкнаха огън, и доде мъжете се поразтъпчат, в черното менче закъкра влашеникът… Ив. Гайдаров, ДЧ, 10,

ВЛАШЕ`Я СЕ, -е`еш се, мин. св. влаша`х се, несв., непрех. Власея се; влася се, влаша се. — Македонски, слушай Попът каква сатира е написал за Петреска. — За Петрова ли, дето се влашей? Ив. Вазов, Съч. VI, 53.

ВЛА`ШКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до влах или до Влашко. Докато руските полкове се спуснаха през влашката земя към Дунавската равнина .., Верешча-гин летеше с железницата към румънския град Зимнич на Дунава. А. Каралийчев, ТР, 168. А пред неговите прозорци и балкон, .., се отваря безкрайна гледка, далеч зад тихия бял Дунав, чак додето влашките полета се губят в замъглената далнина. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 114. Великсин .. познаваше прекрасно влашкия език и пишеше по него превъзходни стихотворения. Ив. Вазов, Съч. XI, 106. Минаваха влашките стада. Всяка пролет те отиваха на паша към Балкана. Г. Караславов, Избр. съч. I, 89. Погледнете на тия върхове около него [Манчо], .. изговорете имената им, ако ги знаете .. Накарайте например някой влашки овчар да ви ги изреди и ще чуете: „Налбантчал, Юрукчал, Мусала“. Н. Попфилипов, РЛ, 48-49.

2. Като същ. влашката ж. Разг. Песен и танц от фолклора на власите. — Колчо, цукни, цукни, чадо мое, после ще ни изпееш влашката: „Лино, Лино, вай да мине“. Ив. Вазов, Съч. XXII, 132. Пинтиле, черно циганче, / ходи ли къмто Керкини, / да земе Кера свирчица, / да посвиря влашката, / да поиграй Драганка, / да й са стръси премянка? Нар. пес., СбНУ III, 46. влашки м. 1. Остар. Румънски език. Хаджи Генчо знае още влашки, малко руски, малко турски. Л. Каравелов, Съч. II, 3. По друм мина малка мома, / гръцки пее, влашки дума; / догледа а левен Тодор, / та си падна от кулата. Нар. пес., СбНУ XLVIII, 97. 2. Книж. Румънски диалект, на който говори населението във Влахия. Влашко ср. Остар. Румъния. И надалече забягнал, / през Дунав дори вов Влашко. Нар. пес., СбБрМ, 187.

◇ Влашка пшеница. Диал. Царевица (Вл. Георгиев и др., БЕР).

Влашки боб. Диал. Картофи. У нас картофите дошли много късно .. Най-напред лясковските градинари преди 130-140 години ги донесли от Румъния и затова дълго време нашият народ ги наричал с името „влашки боб“. Сл. Петров, РКХО, 73.

Влашки циганин. 1. Циганин-чергарин, който говори на румънски диалект. Тоя човек, дето е дохождал и дето са го спрели на нивата, е бил някой просяк. Или някой шарлатанин. Някой влашки циганин ще е бил — помисли си той, като си спомни, че цигани-катунари бяха минали през село. Й. Йовков, ЖС, 122. 2. Разг. Пренебр. Човек, който много лъже; лъжец. Не му вярвай какво ти разправя, той е влашки циганин.

Влашко грозде. Диал. Френско грозде (Вл. Георгиев и др., БЕР).

> Лъжа като влашки циганин. Разг. Много лъжа.

ВЛА`ШКИ нареч. Като влах. Косерката си избра два момъка, които играеха най-добре, и се улови между им .. — Видите ли, моят емшерия знае влашки да играе — рече старецът. Ц. Гинчев, ГК, 347.

ВЛЕ`ГВАМ, -аш, несв,; вле`гна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Влизам. Ако се научат, че в някоя къща имало лехунка жена, русалиите тамо не влегват. К. Шапкарев, Р, 14.

ВЛЕ`ГВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от влегвам; влизане.

ВЛЕ`ГНА. Вж. влегвам.

ВЛЕДЕНЕ`Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вледеня като прил. 1. Който се е превърнал в лед или е покрит с лед. Вледенената земя се събуждаше, огряна от първите пролетни лъчи. △ Ръката й сякаш залепна за вледенената желязна дръжка на вратата.

2. Прен. За човешко тяло или крайници — който е вдървен, неподвижен поради силно премръзване. Колко още бяхте вървели, апостоле? .. Чуждите ти, вледенени нозе сякаш вече не докосваха леда. Н. Никифоров, ПВ, 10.

3. Прен. За сърце, душа и под. — който е временно безчувствен поради страх, ужас или друго неприятно изживяване. Дълго след преживения ужас от нападението нищо не достигаше до вледенената й душа. △ Бе стреснат от студенината на жена си в тоя тежък момент и я погледна с вледенено сърце. • Обр. Кой е? / Този ли, дето ме гледа? / .. / Или онзи с усмивката бледа, / с вледенената буца в душата? Г. Джагаров, ПСВ, 13.

ВЛЕДЕНЕ`НОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от вледенен. Окото на смъртта. Спряно движение. Вледененост. Лавината прегражда пътя на твоята утрешна творба. Бл. Димитрова, Лав., 151-152.

ВЛЕДЕНЕ`Я. Вж. вледенявам².

ВЛЕДЕНЯ`. Вж. вледенявам¹.

ВЛЕДЕНЯ`ВАМ¹, -аш, несв.; вледеня`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. 1. Превръщам в лед или покривам с лед нещо; смразявам, вледявам. Студ земята вледенил, / сняг на преспи я покрил. Елин Пелин, ПБ, 141. Гора юнаку говори: / .. / Зимни ми вихри повяха, / .. / Бели ме преспи покриха, / покриха и вледениха. Ем. Попдимитров, ПМ, 61. • Обр. Шах Джехан в златна Агра живял. / Имал млада жена като пролет. / .. / Но дошла у дома им смъртта, / вледенила прекрасното тяло… Мл. Исаев, ЯД, 87. А млада, толкоз млада тя е още! / .. / Но с дъх отровен фабриката хладна / погуби свежи младини / и ето: вече хищница нещадна / челото в смъртен полъх вледени. Хр. Смирненски, Съч. I, 49.

2. Прен. Правя някой да усеща болезнено силен студ, да измръзне, да премръзне от студ; вледявам. Тази година дори и Малък Сечко се е отказал от своите древни права да властвува по деретата и баирите, да замита пътищата и да вледенява хората… Н. Стефанова, РП, 127.

3. Прен. Правя някой или нещо да замре, да се екове от страх или ужас; смразявам, вледявам. Николина тичаше, .. с подкосени крака, с пресъхнало гърло. Вледеняваше я всеки звук, всяка трепнала сянка. Г. Райчев, ЗК, 89. Той сви устни и я изгледа с презрение, което можеше да вледени човека. А. Гуляшки, МТС, 150. Само шейхът Шабан Шебил не пляскаше. Застанал бях откъм здравата му ръка, та не се виждаше, че е еднорък, и страшната му неподвижност ме вледеняваше. А. Дончев, ВР, 255. вледенявам се, вледеня се страд.

ВЛЕДЕНЯ`ВАМ СЕ несв.; вледеня` се св. непрех. 1. Ставам на лед; замръзвам, вледявам се, вледенявам². Ботушите на бойците се вкоравиха и замръзнаха .. набитият под налчетата сняг замръзна, вледени се. П. Вежинов, ЗЧР, 50. Невена притисна към тялото си болното дете и ако се осмелява да иска нещо, то е: цялата топлина от тялото й да се прелее в детето и то да живее, и да живее много дълго, и да живее много щастливо, а тя самата да се вледени от студ. В. Пламенов, ПА, 50.

2. Прен. Усещам болезнено силен студ; измръзвам, премръзвам; вледявам се, вледенявам². Чаках дълго автобуса и се вледених.

3. Прен. Движенията ми, мисълта ми, волята ми замират, сковавам се от страх или ужас; смразявам се, вледявам се, вледенявам². И тогава тя се вледеняваше от ужасната мисъл. Пепо е мъж. А като че ли беше вчера — той е бебе, дете, генералшата млада и жизнерадостна, влюбена в себе си, в живота, а генералът, напет и красив капитан. В. Нешков, Н, 417. — Не се озъртай! — скръцна със зъби Гошо. Драган се вледени. Б. Болгар, Б, 223.

◇ Вледенявам / вледеня кръвта на някого. Предизвиквам силен страх, ужас у някого; силно го изплашвам. Усещаше [Тонев] тялото си все тъй бездейно, обезсилено от болестта и глада. — „Малария! — тази мисъл вледени кръвта му. — И то сега, тъкмо сега…“ П. Бобев, К, 12.

Кръвта ми се вледенява / се вледени. Обзема ме силен страх, ужас; уплашвам се, ужасявам се. Защо не пише Кирил? .. Болен ли е? Ранен ли е? Или… или нещо по-лошо е станало? Той не смееше да го назове, но чувствуваше как при тази мисъл кръвта му мигом се вледеняваше. Г. Райчев, В, 34.

ВЛЕДЕНЯ`ВАМ², -аш, несв.; вледене`я, -е`еш, мин. св. вледеня`х, прич. мин. св. деят. вледеня`л, -а, -о, мн. вледене`ли, св., непрех. Рядко. Вледенявам се. Той хвана желязната пръчка на прозореца, напрегна сили и цялата рамка остана в ръцете му. Той я пусна долу и се вмъкна в стаята. Гърбуна вледеня. Д. Немиров, Д № 9, 86. И в тез очи на двата врагове / безмлъвно, сякаш, бяха вледенели / омразите на цели векове / и яростта на две истории цели. Ив. Вазов, Съч. V, 34. Вледенявам от студ.

ВЛЕДЕНЯ`ВАНЕ¹ ср. Отгл. същ. от вледенявам¹ и от вледенявам се; вледяване.

ВЛЕДЕНЯ`ВАНЕ² ср. Рядко. Отгл. същ. от вледенявам².

ВЛЕДЕНЯ`ВАЩ, -а, -о, мн. -и. Прич. сег. деят. от вледенявам¹ като прил. 1. Който превръща в лед, смразява. Прозорчетата, обърнати на север, не виждаха слънцето, а през отворите на изгнилия дървен покрив непрекъснато се вливаше остър, вледеняващ мраз. А. Гуляшки, МТС, 277.

2. Прен. Който сковава, парализира волята, мисълта или движенията на някого. Когато боевете затихнаха съвсем и прегракналият вледеняващ вой на картечниците се отдалечи от града, една вечер майката на Марин го изпрати до аптеката за прахове. Ем. Коралов, МВ, 18. Тя не спа цяла нощ и непрестанно беше във вледеняващ страх, че е затворена, че е сама с диво животно, което спи там, но всеки миг може да се събуди и да протегне лапите си. Д. Талев, ПК, 437. В неговата болка звучат и протест, и страшна вледеняваща скръб, защото няма помощ, защото тежка и мъчителна е борбата, изискваща жертви. Лит. X кл, 170.

ВЛЕДЕНЯ`ВАЩО. Нареч. от вледеняващ. Тя [Дона] го извади, лъскав и тежък [револвера], седефът по дръжката му грееше меко в ръката й, черната дупка на цевта се насочи към лицето й — строга, вледеняващо студена зеница. Д. Талев, И, 427.

ВЛЕДЯ`. Вж. вледявам.

ВЛЕДЯ`ВАМ, -аш, несв.; вледя`, -иш, мин. св. -и`х, св., прех. Рядко. Вледенявам¹. Във други кът ми сочат / мъчилището — страх вледява ти умът! Ив. Вазов, Съч. III, 85. вледявам се, вледя се страд.

ВЛЕДЯ`ВАМ СЕ несв.; вледя` се св., непрех. Рядко. Вледенявам се. — Това колело [за мъчения] та прави да ся вледяваш от страх. И. Ненов, ЧГ (превод), 14.

ВЛЕДЯ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Рядко. Отгл. същ. от вледявам и от вледявам се; вледеняване¹.

ВЛЕ`ЗНА. Вж. влизам и влазям.

ВЛЕК, вле`кът, вле`ка, мн. вле`кове, м. Транспортно съоръжение за теглене, изтегляне по въжена линия на скиори до горния край на пистите; скивлек. Има скиписти както за начинаещи, така и за майстори на зимния спорт. Допълнителни удобства създават и редовно работещите влекове. Е, 1981, бр. 1093, 3. Влекът не работи. Тримата младежи, които бяха излезли от село Давидково да се попързалят, двадесет минути се изкачваха със ски на крака по пистата, после за двадесет секунди се спускаха. Е, 1980, бр. 7, 2. Имам едноседмична карта за всички лифтове и влекове в курорта.

ВЛЕКА`, влече`ш, мин. св. вля`кох, вле`че, прич. мин. св. деят. вля`къл, -кла, -кло, мн. вле`кли, прич. мин. страд. вле`чен, несв., прех. 1. Придвижвам нещо, като го тегля, мъкна след себе си по земя, вода и др.; влача. — Вземи утре, че иди при точилата .. Помагай на точиларите. А пък ако там не може, залови се да влечеш вършини. Ем. Станев, ПЕГ, 117-118. Някоя по-страхлива и по-пъргава овца успяваше да избяга. Давидко я настигаше и, хванал я за задния крак, влечеше я към стъргата. Й. Йовков, АМГ, 123. Дядо Костадин отиде при тях [биволите] и бащински ги помилва. — Сакар, какво гледаш, облаците ли? .. Тая година ново рало ще влечеш. К. Петканов, СВ, 191. Колата е пълна догоре със снопи, / и ето едвам угоени волове — / с изпъкнали жили и с пяна в устата — / влекат я низ друма. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 10. // Помагам някому да се придвижва, като го тегля, дърпам; мъкна, влача. Някои от тях [затворниците] другарите им ги бяха влекли, за да не останат по пътя, или ги бяха носили на гърбовете си. К. Величков, ПССъч. I, 49. Вечерта още четирима души влязвали в печатницата и влечели под мишци един гологлав човек, краката на когото се тътрели като пребит. З. Стоянов, ХБ, 212.

2. Движа, придвижвам, местя, като не повдигам или едва повдигам от земята или от друга повърхност; влача. То [мечето] приближи, като влечеше широките си лапи по пода и ръмжеше радостно. Ив. Вазов, Съч. XXII, 36. Зададе се и кум Вълкан. Зад него кума Лиса опашката си влече. Ем. Станев, ГЧ, 26. // В съчет. с крака, нозе. Ходя с усилие, като едвам повдигам крака от земята; влача. Едвам се беше отдалечил калугерът и на полянката се изсипа една дружина от десетина души снажни и здрави мъже, които уморено влечеха краката си. Ст. Загорчинов, ДП, 31. Някои от тях [вълците] бяха тичали, други едва влекли краката си. Ем. Станев, ПЕГ, 74.

3. В съчет. със същ. окови, вериги, синджири, хомот и под. Намирам се под робство, в робство съм; влача, мъкна. Да бъде роб той [Стефан Караджа] не е искал / .. / Не е можал равнодушно да гледа / как крастите яздят милия му брат; / не е искал да влече турските синджире. Л. Каравелов, Съч. I, 31-32. // В съчет. със същ. живот, съществуване и съгл. или несъгл. опред. към тях. Живея тежко, мъчително, в неволя; влача, мъкна. Снаха неугледна Горчо ще му доведе — снаха чуждоселка. По бащини вражди живот неповолен ще влекат… Ц. Церковски, Съч. III, 91. Нали безумно съм страдал / за час блажен? Нали и тамо, / и тука все за вас влека / живот покаен от години. К. Христов, ПХ (превод), 81.

4. За вода, вятър и др. — нося, отнасям със себе си, с течението си; влача, мъкна. Вълните на Струма носят хладината на снеговете от Витоша, влекат шума, която са отронили горите на Рила и Пирин. Й. Йовков, Разк. III, 137. Вадата спокойно минува през сред двора, като влече ту върбови клонки, ту парче от стара емения. Д. Немиров, Б, 6. Връхлита [бурята] кораби, играе с тях, / като играчки ги влече, разбива / и жертвите си във нощта зове. М. Петканова, КС, 68.

5. Разг. Водя някого със себе си против волята му, насила; влача, мъкна. Явиха се хайдути да крадат децата на богатите българи и да ги влекат в горите за богат откуп. Ц. Гинчев, ГК, 351. А сега му се чинеше, че за първи път среща жива жена .. „Дали си е с акъла?“ — помисли. Не беше се случвало срещу му да изстъпи жена, без да са я били и влекли. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 370. Узнало се само, че неделя и нещо преди смъртта си той влякъл някаква кадъна в гората с разхайтени като него бабаити. Н. Хайтов, ШГ, 118. // Водя някого някъде без нужда; влача, мъкна. — От днес ще си търсим друго момиче .. Влекла си тук по цели нощи разни стражари! Г. Райчев, ЗК, 175. Поетът — няма що, и той е пак наред: / където тръгнеха — влече го пустий кмет. К. Христов, ЧБ, 59. // Водя някого, като го увличам, карам неволно да ме следва. И въоръжен с тая дълбока вяра, той [Ивайло] влече стихийно народните тълпи и ги води победоносно до вратите на Търново. Ив. Вазов, Съч. XXI, 5. Аз и не мислех дали ще мога да го [малкия барабанчик] заместя както трябва. Мене ми стигаше съзнанието, че аз .. ще влека със своите последователни удари натам, където поискам, и пистона, и пискливото кларне, и флаутото. Ст. Чилингиров, ХНН, 135.

6. Прен. С крат. лич. местоим. във вин. Будя силно желание, влечение у някого да върши нещо, да работи в някаква област, да бъде някъде или да постигне нещо; привличам, притеглям. Казах му, че не ме влече живописта, и от дума на дума му доверих, че съчинителствувам. Ем. Станев, А, 41. От всички занаяти най-много го влече железарството, машинарията. Ив. Бурин, НП, 19. Бе нощувал в разни села и касаби, но не можеше да каже защо София го влече, защо всеки път, спуснеше ли се към града, присядаше на високото и дълго гледаше надолу. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 105. Родният край не го влечеше така силно. Ст. Даскалов, СЛ, 21. // За чувство, мисъл и под. — водя, подтиквам, тласкам някого към нещо, да извърши, да постигне нещо. Но понякога, дали защото му омръзнаха планинските пущинаци, дали защото омразата му към Хаджи Емин го влечеше към конаците му в Есерлий, той слизаше от планираща и се появяваше из селата в полето. Й. Йовков, СЛ, 50. Да му каже ли защо той без време е станал овчар? Тази изкушителна мисъл неудържимо го влечеше към откровеност пред този човек, към когото всички бяха откровени. X. Русев, ПС, 61. Любопитството ги влече да видят ранения. Л. Стоянов, X, 52. Гоце .. веднага се упътва там, където го влечеха и мисъл, и мечта — упътва се да търси своя пост. П. К. Яворов, Съч. II, 182.

7. Прен. Ставам причина за нещо, водя до нещо. Ако ферментацията не се извършваше правилно, тютюнът мухлясваше или изсъхваше. Тогава партидата се считаше за „изтървана“, което влечеше загуба в качеството и количеството й. Д. Димов, Т, 38. Предложението беше прието веднага като заповед — още повече, че не влечеше никакви рискове; напротив, щеше да изглежда величествено. Л. Стоянов, Б, 101. Индустриите са в зависимост една от друга. Развитието или упадъкът на една влече развитието или упадъка на цял ред други индустрии. М. Герасков, Борба, 1919, кн. 1, 22. Нашето тяло е съставено от известно число апарати (главни части) .. Разстройството в един от тие апарати естествено влече след себе си променения в деятелността на другите. Знан., 1875, бр. 18, 280-281. влека се страд. Зафанали да се влечат бързо по улиците ягнешки, ярешки, овчи и кози кожи. Ив. Вазов, Съч. XVI, 98. Сетне [учителят Петров] посмъкваше очилата си, взираше се и показваше къде трябва да се надебели и къде само да се влече острието на тебешира. РД, 1950, бр. 338, 2. Вагоните се влекат от локомотив.

ВЛЕКА` СЕ несв., непрех. 1. За предмет — движа се бавно по земята, тъй като съм закачен, прикрепен към нещо, което е в движение; влача се. Той слезе от вагона, като остави дългата си сабя да се влече по плочника, поздрави със сдържано и отмерено темане посрещачите си и заговори с досегашния мютесариф. Ст. Дичев, ЗС I, 365. Все по същата причина [от бабаитлък] долу пачите .. на потурите му са разкопчани на всичките си копчета, като на единия крак са оставени да се размахват и да се влекат по земята, а на другия са запършени нагоре. Й. Йовков, Б, 160. По мраморний под се влечат багреници / и шушнат копринени дрехи. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 102. // За пълзящо растение и под. — простирам се, проточвам се по повърхността на нещо; влача се. В гората има много дива асма, диво лозе — влече се по дърветата като повет. Й. Йовков, ПГ, 50.

2. За човек или животно — придвижвам се, мъкна се бавно по земята с цялото си тяло, като си помагам с крайниците си; тътря се, влача се. Той ту пълзеше, .., ту се влечеше по корем. Д. Немиров, Д, 40. В същото време от двете страни на кошутата се показаха жълтият лесугер и неговата другарка — въглищарката. Те се влечаха по корем и възбудено размахваха дебелите си опашки. Ем. Станев, ПЕГ, 98. Птицата бе още жива и пърпаше с глухо гугукане, като се влечеше на крилете си, счупени при падането. Ст. Загорчинов, ДП, 59. // За влечуго и под. — движа се, придвижвам се с плъзгане на тялото; влача се. Бубата не ще да яде, влече се по лесата като пияна. Ст. Младенов, БТР I, 320.

3. Ходя с мъка, с усилие, едва вървя поради умора, изтощение; влача се, мъкна се, тътря се. Разбит и смазан и душевно, и телесно, Кънчо, се влечеше към кухнята, завалящец се като пиян и замаян. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 5, 385.

4. Разг. За човек или животно — ходя, движа се бавно, отпуснато, лениво; влача се, мъкна се. Челното рало се караше от Димитър, след него следваха братята му Мирчо и Щерьо, а на опашката се влечеше бащата. К. Петканов, СВ, 15. Обозни части, етапни комендантства, нестроеви роти, болници — всичко се влече назад. Л. Стоянов, X, 78. • Обр. Минава време, влекат се дълги дъждовни часове, а от дядо Въльо никакъв признак. Л. Стоянов, Б, 173. А слънцето пече и все пече, / прижулейки с пладнешките лучи… / И летний ден тъй мудно се влече… П. П. Славейков, Събр. Съч. IV, 65.

5. Прен. Разг. С предл. след, подир. Оставам по-назад от другите в някаква дейност; изоставам, влача се. Той е много бавен. Във всяка работа се влече след другите. // За работа — забавям се, трая дълго време; проточвам се, влача се. Продановата сватба се влече цяла неделя. Л. Каравелов, Съч. II, 141. Тая разпра се влече от много години. Ст. Младенов, БТР I, 320.

6. Разг. Ходя някъде или с някого (при подчертаване на неодобрително отношение към извършваното действие); влача се, мъкна се. — Този хитър селяндур вече да не се влече тук, защото ще го изгоня! — строго поръча тя. X. Русев, ПЗ, 53. — Ех, дявол да я вземе! Ще трябва цял ден да се влече с мене. Хр. Смирненски, Съч. III, 126. А всеки чужденец, когото доведе / тук авантюрата — свободен е да вкуси / от всичките блага… / .. Не питаме го ние, / защо се тук влече? К. Христов, Избр. ст, 240.

7. Разг. Пренебр. С предл. след, подир, по. Ухажвам, задирям; влача се, мъкна се. — Да съм на твое място, няма да го пусна. Ще викам, ще кряскам, цялото село на главата си ще дигна и пак няма да го оставя да се влече по оная хубостница Славка. К. Петканов, ОБ, 249. Заряза я! Цяла година / по нея се влече, а на`, / до сватба допря ли — подсвирна, отмина: / „Не съм, кай, аз още за жена!…“ К. Христов, Избр. ст, 206.

8. Прен. Рядко. Идвам, следвам след нещо, в резултат на нещо. Чувството на пресита, което неотстъпно се влечеше след всяко усещане, се изместяше от друго някакво чувство, сякаш всичко преживяно досега е било само сън. Д. Немиров, Др, 23.

8. За гъста течност и под. — точа се на нишки, влача се. От многото влага гнилявата земя става жилава, та се влече като намокрен клей. Ст. Младенов, БТР I, 320.

10. Диал. За болест — разпространявам се по тялото или обхващам все повече негови части, органи. Пършеят се влече по цялото тяло. Ст. Младенов, БТР I, 320.

ВЛЕЧЕ` МЕ несв., непрех. Обикн. с предл. към. 1. Изпитвам силно желание да бъда някъде, да извърша или постигна нещо; тегли ме, привлича ме. Веднъж, вместо на Синия вир, Орфей свали да напои стадото си на реката. Влечеше го натам, погледът му беше все към Дикината къща. Може би ще я види някъде наблизо. Г. Караславов, Избр. съч. V, 227. Сега не ме влече към постъпки, които ми осигуряват спокойствие. Нямам желание да се примирявам. А. Наковски, БС, 189. Пролетно време обикновено го влечеше към пътешествия, към приключения.

2. Изпитвам влечение към някого. Знаеше, че Минев я обича и самата нея я влечеше към този искрен и добър момък. Ем. Манов, ДСР, 474.

◇ Влека се по корем. Разг. 1. Полагам извънредно големи усилия, изнемогвам при извършване на нещо, което не е по силите ми, за да постигна целта си. — Знаете ли вие, че аз .. съм докарван до състояние, когато съм се най-непоколебимо клел по корем да се влека, .., но да си отмъстя. А. Страшимиров, Съч. I, 257. — По корем ще ви карам да се влечете и пак ще ви науча на чиста и спорна жътва! К. Петканов, ЗлЗ, 117. 2. Обикн. пред някого. Държа се раболепно, унижавам се, угоднича пред някого, за да постигна целта си. Познаваше се, че неговият гост е богат човек — не току тъй Гърбуна се е стъписал срещу него, готов по корем да се влече. Д. Немиров, Д № 9, 80. Сам враг на всеки, кой достойнства обладава / големи, малки власти той раздава / на най-негодното, което се влече / пред него по корем. К. Христов, ЧБ, 128.

Влека си въжето. Разг. Постъпвам неразумно, лекомислено и заслужавам да бъда наказан.

Влека си пояса. Разг. Търся повод за кавга. — А пък другият, Борис, за кавга умира, влече си пояса за кавга. Ив. Вазов, Съч. IX, 51.

ВЛЕКА`Ч¹ м. 1. Специален кораб за влачене на плавателни съдове. Точно по обед на пристанището пристигна германски военен влекач, който влачеше след себе си десетина шлепа. П. Незнакомов, МА, 106. Едва след половин час наближава и отминава нагоре, разпенил реката, силен влекач с чужди букви на носа, помъкнал пет тежки шлепа, навързани като пленени птици един след друг. К. Константинов, НЗХ, 79-80. Някъде в далечината пъплеше влекач с шлепове, димът му се напластяваше по речната повърхност като мъгла. П. Вежинов, ЗНН, 101.

2. Специална моторна кола, предназначена да тегли друга безмоторна кола, бойно съоръжение или друг тежък товар. Десет дни по-късно довършихме третия [трансформатор] и го прекарахме през полето, та затъна в калта и четири влекача трябваше да го измъкнат… Д. Кисьов, Щ, 326. По вледенените пътища громоляха артилерийски впрягове, влекачи с тежки гаубици тресяха нощта и огнените следи на трасиращи куршуми нажежаваха звънтящия от студ въздух. Ст. Сивриев, ЗСБ, 203. Торът всяка сутрин се почиства, а влекачът с ремаркето го извозва по нивите. ВН, 1961, бр. 2978, 4.

ВЛЕКА`Ч² м. 1. Рядко. Човек, който се занимава с извличане, свличане на дървени трупи от сечище. Горското стопанство е на около три часа път на север от селото. Работниците са от околните села. Змейовчани са само секачи. Влекачите с бели жилави волове са предимно от Изворно. Б. Несторов, СР, 79.

2. Прен. Разг. Пренебр. Човек, който постоянно отлага извършването или завършването на нещо. И вие да сте, и вие няма да дигнете ръка за такъв човек като Тако Алата. Лежач и влекач. Поработва нещо, ама повече гледа къде има похапване, нещо гощавчица, сватбица, та да се присламчи там... П. Велков, СДН, 339.

ВЛЕКА`ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който служи за влачене. Ако един влекач не е в състояние да извлече кораба, вика се и друг на помощ. Важно условие тук е да има съгласуваност и здрави влекачни въжета. НФ, 1948, бр. 53, 2.

ВЛЕКОХО`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Само в съчет. Влекоходно животно. Остар. Влечуго. Малко едно попълзяване на някои влекоходни животни наоколо му [на пътника] го стресва. Ил. Блъсков, ИС, 99.

ВЛЕ`ПВАМ, -аш, несв.; вле`пна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. вле`пнат, св., непрех. Диал. Плътно се допирам, прилепвам о нещо; влепявам се. Не му е много работата [по ралото] — две уши и едно слабо дялване, за да влепне лемежът, ама на` — не може да сколаса. Ц. Церковски, Съч. III, 212.

ВЛЕ`ПВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от влепвам.

ВЛЕ`ПНА. Вж. влепвам.

ВЛЕПЯ`. Вж. влепявам и влепям.

ВЛЕПЯ`ВАМ, -аш, несв.; влепя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Диал. 1. Залепвам нещо о или върху друго нещо; влепям (Н. Геров, РБЯ). Морският еж е покрит с варова черупка, която състои от стотини частички. Тези частички ся съединяват помежду си толкова силно, щото ти ся чини, че ся влепени една в друга. ИЗ 1874-1881, 1882, 153.

2. Плътно допирам нещо о друго; влепям.

3. Удрям, зашлевявам (шамар, плесница); влепям. Влепи му една плесница. Н. Геров, РБЯ I, 140.

4. Втиквам, мушвам, пъхвам нещо в ръцете на някого; влепям (Н. Геров, РБЯ). влепявам се, влепя се страд.

ВЛЕПЯ`ВАМ СЕ несв.; влепя се св., непрех. Диал. 1. Залепвам се във или върху нещо; влепям се.

2. Плътно се допирам, прилепвам о нещо; влепвам, влепям се. Святкали светкавиците и трещели гръмотевиците, но колкото по-силно трещели и повече беснеела бурята, дървото по-отчаяно се втривало в камъка, защитавало се и изстисканите сокове връщало в корена, та корените набъбвали, .. обикрачили камъка, влепили се в него, впили се. Н. Хайтов, ШГ, 181.

ВЛЕПЯ`ВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от влепявам и от влепявам се; влепяне.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВЛЕ`ПЯМ, -яш, несв.; влепя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Диал. Влепявам. влепям се, влепя се страд.

ВЛЕ`ПЯМ СЕ несв.; влепя се св., непрех. Диал. Влепявам се.

— От Ст. Младенов, Етимологически и правописен речник…, 1941.

ВЛЕ`ПЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от влепям и от влепям се; влепяване.

ВЛЕТЯ`. Вж. влитам и влетявам.

ВЛЕТЯ`ВАМ, -аш, несв. (рядко); влетя`, -и`ш, мин. св. -я`х, прич. мин. св. деят. влетя`л, -а, -о, мн. влете`ли, св., непрех. Влитам. Виното избълбукваше в гърлото ми .. Преди още да се насладя на вкуса му .. жена ми влетяваше при мен. Г. Величков, НУ, 131. Локомотивът, окичен със знамена и зеленина, влетява с грохот в гарата. Д. Ангелов, ЖС, 706. Меч всепобеден, / процеп сред мрак! / .. / Влетявай до дръжка / в изменно сърце! Т. Траянов, ББ, 37.

ВЛЕТЯ`ВАНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от влетявам; влитане.

ВЛЕ`ЧАЛКИ, обикн. мн., ед. (рядко) вле`чалка ж. Диал. Влечки. На тиловете си носят [жените] нещо като чешел, нареден с пари, .. отпред имат низи и нанизи на (гърдите); на главата бяла „кърпа“ и други шамии; „кошула“ шарена с „кораци“ (яки) плетени; .. жълти и цървени „цреве“(влечалки). Е. Каранов, ПСп, 1876, кн. 11-12, 128.

ВЛЕ`ЧЕНЕ ср. Рядко. Отгл. същ. от влека и от влека се.

ВЛЕЧЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. 1. Обикн. с предл. към. Интерес, наклонност, стремеж към нещо. Имах влечение към рисуването още от дете. От първоначалното училище. Б. Шивачев, Съч. I, 110. Бях вече голямо момче и трябваше да тръгна на училище, ала не ми се искаше да уча. Нямах влечение. СбЦГМГ, 414. Тя, .., не била още ходила в тази станция .. Пък и нямала влечение към техниката — тя обичала театъра. А. Гуляшки, МТС, 81-82. — Нямаше ли влечение към стиховете? — попита един от нас. — А бе, имах и да ви кажа ли, моите стихове не бяха лоши. А. Каралийчев, С, 256-257.

2. Обикн. с предл. към. Любовен стремеж към някого, чувство на духовна или физическа потребност от някого. След този разговор влечението му към Венета още повече се засили. Продължаваше да ходи всеки ден при нея и да остава до късно през нощта в къщата под гората. Л. Станев, ПХ, 94. Фон Гайер й харесваше [на Ирина] отдавна .. Това не беше любов, а някакво физическо влечение, смесено чувство на солидарност и спокойно възхищение един от друг. Д. Димов, Т, 347. Младият момък, след няколко срещи с нашата скромна и срамежлива българка, като че почна да сеща влечение към нея. Ал. Константинов, БГ, 16-17. Той заспиваше и се събуждаше с неволното и непосилно влечение към образа на Стефка, която сега му се мяркаше в душата като благатък блян… А. Страшимиров, Съч. 1, 194.

3. Обикн. мн. Остар. Движение на вода в море, океан и под. в определена посока; течение. Оттам плува по-нататък и сякой ден по малко, защото трябваше да ся завардва от противните ветрове и от морските влечения. П. Кисимов, ОА I (превод), 137.

4. Остар. Физ. Гравитация. Теглението на едно тяло към центъра на друго нарича ся влечение. Ив. Богоров, ВГД (превод), 360.

ВЛЕЧЕШКА`ТА нареч. Разг. Влечешком; влачешката.

ВЛЕЧЕШКИ`М нареч. Диал. Влечешком; влачешким.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВЛЕЧЕШКО`М нареч. С влечене; влачешком. Раненият идеше насам влечешком.

ВЛЕ`ЧКИ, обикн. мн., ед. (рядко) вле`чка ж. Диал. Чехли; влечалки. Папукчиите изработват три-четири вида папуци, .. детски, .. тулумбаджийски, заострени, наричани още „влечки“, защото се носят като чехли. Н. Хайтов, А, 65. Джена влезе, облечена в роба от зелено кадифе, с пендара на шията, с позлатена гривна, с червена престилка и жълти влечки. К. Петканов, ДЧ, 260. Борис почука на вратата. Още един път. — Ида, ида, — чу се отвътре глух глас, скръцна друга врата, потътриха се влечки. Д. Талев, И, 183.

ВЛЕЧУ`ГА ж. Остар. Влечуго. Пребих, стъпках змията отвратителна / и пътя си поех без шум… / Аз знам влечуга друга, зла, язвителна. Ив. Вазов, Съч. III, 150.

ВЛЕЧУ`ГО, мн. -и, ср. 1. Само мн. Зоол. Клас гръбначни животни с непостоянна температура, покрити с рогови люспи или щитове, повечето от които влачат тялото си при движение. Reptilia. Влечугите са тоже добре застъпени по нашата планина — от обикновения незлоблив гущер .. до отровната усойница. П. Делирадев, В, 177. В края на кредния период измират господствуващите в средната ера главоноги — амонити и белемнити, многобройните грамадни и разнообразни влечуги, като дават място на съвършено нови типове, които се приближават все повече към днешните. ПН, 1935, кн. 8-9,122. Полуводни влечуги.

2. Всяко отделно животно от този клас. Още две крачки. Змии, гущери и всевъзможни люспести и лигави влечуги. Хр. Радевски, Избр. пр III, 112. Това отровно влечуго [аспидата], сродно с индийската кобра, беше дълго около петнадесет стъпки и никак не бе безопасно. Гр. Угаров, ПСЗ, 520. Той се огорчаваше, .., че дворът му сега стои разграден и из грамадите лазят жаби и влечуги. Ив. Вазов, Съч. VII, 92.

Прен. Руг. За изразяване на оскърбително отношение към някого, който няма собствено мнение, който се унижава, угодничи, раболепничи пред някого, за да постигне целта си. Амбицията да се издигне и полугладните студентски години го бяха превърнали в безшумно и услужливо влечуго. Д. Димов, Т, 378. „Влечуго“ — с яд помисли Баранов за полковника. „Иска да се хареса не с достойнството си, а с любоугодничество“. X. Русев, ПС, 42. Мизерията на духа роди влечуги много, / душици дребни и сърца, пропити с мъст. / Прости им в този час, не ги осъждай строго, / бъди на оня свят щастлив и лека пръст! Н. Генчев, РД, 18.

ВЛЕ`Я. Вж. вливам.

ВЛИ`БВАМ СЕ, -аш се, несв.; вли`бя се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Остар. Обикн. с предл. в. Влюбвам се. Уплаши ся и думаше в себе си, .., че изказа нещо, което никога не трябваше да каже на един мъж, който бе напуснал всичко за нея и който беше ся влибил в нея тъй страстно. П. Р. Славейков, ОЛ (превод), 123. Женитбата ти ще обрадва цял свят. Да бяхте на двата края на света, трябваше да се срещнете и влибите. К. Величков, Н, 1884, кн. 9, 744.

ВЛИ`БВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от влибвам се; влюбване.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВЛИ`БЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Влюбен. Но видеше ли Найда, той загубваше и ума и дума, .., и връщаше се у дома си, разсърден на себе си и още по-влибен в Найда. К. Величков, Н, 1884, кн. 5-6, 395. Той [императорът] му отне между другото и самата негова жена, отлична на хубост, в която беше крайно влибен. Т. Шишков, ИБН, 193.

ВЛИБЧИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Влюбчив. Напротив, Юпитер бил много влибчив, защото той тая слабост избозал заедно с млякото от коза. Ч, 1875, бр. 6, 264.

ВЛИ`БЯ СЕ. Вж. влибвам се.

ВЛИ`ВАМ, -аш, несв.; вле`я, -е`еш, мин. св. влях, прич. мин. св. деят. влял, -а, -о, мн. вле`ли, прич. мин. страд. влят, -а, -о, мн. вле`ти и влян, -а, -о, мн. вле`ни, св., прех. 1. Сипвам някаква течност в нещо; наливам. Ако влеем една в друга две течности, които не се смесват, например олио във вода, и силно се разклати сместа, тогава се получава млекоподобна течност, наречена емулсия. Хим. VII кл, 1950, 35. Във вената на единия крайник капково вливаме кръв, а от вената на другия я източваме. По този начин „обменяме“ до няколко литра от кръвта на болния. НТМ, 1966, кн. 212, 53. Лудо хоро те [русалките] ще залюлеят, / жива вода ще попръскат с песни, / в чашки на росен сълзи ще влеят, / тия сълзи са сълзи магесни. Н. Ракитин, ППВ, 40. • Обр. Ни в пословиците, ни в приказките не става дума за това божие безумие [любовта], която едничко влива капка сладост в горчивата чаша на живота и без което, .., земята не би била достойна да я грее слънцето. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 47. „Да свърша с Кантакузина и при Елена!“ Ето тая мисъл вливаше в жилите му [на Момчил] кръв, гореща като разтопена смола. Ст. Загорчинов, ДП, 435-436. Остави таз песен любовна, / не вливай ми в сърце отрова. Хр. Ботев, Съч., 1950, 15.

2. В съчет. с води. За река, поток и под. — вливам се (в 1 знач.). Много поточета, слизащи по склона отдясно, скачат от камък на камък и бързат да влеят водите си в Марица. М. Гловня и др., Р, 120. В Равена красна ази се родих, / де По водите си в морето влива, / и щасте в крехка младост там вкусих. К. Величков, Ад (превод), 53.

3. Прен. Книж. Правя да се появи, да възникне, предизвиквам (обикн. някакво чувство). Първите успехи в работата вляха мъничко радост в измъченото му сърце. В. Райков, ПВ, 19. Още не утихнал смехът от историята с жабите, една тъжна вълна се понесе към нашата махала, която вля покруса и събуди едновременно надежди у мнозина от еснафите. Ст. Чилингиров, ХНН, 215. „Та той [бати] вече ти има доверие, Рали! Вярва ти, че ще изпълниш обещанието си!…“ А знаете ли каква сила дава това — да ти имат доверие! Каква бодрост вля то в моята, а сигурно и в неговата душа! Ст. Дичев, Р, 60. Сега Гунка беше израсла вече зряла мома .. Всекидневната работа вля пъргавина в плътта й. Г. Райчев, ЗК, 146. О боже! / .. / влей смелост / в нашто гърмящо сърце. Гео Милев, С, 28. вливам се, влея се страд. Определеното количество подкваса се влива в млякото. Н. Димов и др., ТМ, 268. Ако смесим сярна киселина с вода, то смесеното силно ся сгорещява; затова тряба да ся влива кислота във водата, а не наопаки. И. Гюзелев, РФ, 15.

ВЛИ`ВАМ СЕ несв.; вле`я се св., непрех. С предл. в. 1. За река, поток и под. — вкарвам водите си в по-голяма река, езеро или море; втичам се. Отвън манастира тече кристална и шумяща река, Габровница, която отива по права линия на север да се влее в Искъра. Ив. Вазов, Съч. VII, 31-32. От Стара планина извират реките Огоста, Панега, Вит, Росица, .., които се вливат в Дунава. Й. Радичков и др., ГСП, 10. Разправяха й, че онази река, близо до която той бил убит, се влива в Дунава. Ст. Марков, ДБ, 86. Пред нас пътеката се пресича от широко разляна вода, която се влива в голям и мътен гьол. Т. Влайков, Пр I, 204.

• Обр. Статуята е обърната с лице към разположения в дъното на една малка радиална уличка Отел дьо Тулуз, така че внася известна осова насоченост в площадното пространство, но е видима и от останалите улици, които се вливат в него. М. Бичев, АНВ, 240-241.

2. За течност — влизам, втичам се в нещо. Земното масло започна да ручи като река по земята .., сондьорите от цялото нефтово поле се събраха и бързо изкопаха големи ями, за да се влива нефтът в тях. П. Славински, МСК, 98. Тя следи тънката струйка, която се влива в менчето, и почти не диша. Л. Александрова, ИЕЩ, 131. В тия изкопи, които бяха направени съвсем хоризонтално, полека-лека се вливаше гъстата течност. Елин Пелин, ЯБЛ, 82-83. От хрилете [на шарана] излизат артерии, които разнасят кръвта из тялото. Венозната кръв чрез две вени се влива в сърцето. Зоол. VII кл, 69. • Обр. — Народът наш иска своята правда — продължаваше Райко Вардарски и гласът му не отслабваше, а ставаше негли по-силен, с още по-голяма сила се вливаше в сърцата на тия люде като жив огън. Д. Талев, ПК, 53. Прозорчетата, обърнати на север, не виждаха слънцето, а през отворите на изгнилия дъсчен покрив непрекъснато се вливаше остър, вледеняващ мраз. А. Гуляшки, МТС, 277.

3. Прен. Присъединявам се към някакво множество, включвам се в състава на някакво множество. Не се виждаше вече никой, лека-полека тълпата беше се вляла в шествието. Ст. Загорчинов, ЛСС, 137. Задните линии се вляха в първите и всички наедно, .., налетяха върху самите позиции. Й. Йовков, Разк. II, 236. Ние сме доста добре обучени, войната е калила хората .. Ще се промъкнем на север и ще се влеем в червените отряди… Д. Добревски, БКН, 159. Полкът настигна на Караивановския мост главната маса на своята дивизия, вля се в нея и с ускорен марш пое към Елхово. Д. Вълев, З, 259.

4. Прен. За чувство, настроение и под. — появявам се, създавам се у някого под въздействието на нещо. В душата му [на Миле] се вля топла нежност, той посрещаше дните и нощите примирен и тих. Д. Талев, СК, 115. Още когато влакът фучеше из несъбудените предградия, изправена до прозореца, тя се учуди, че се усеща така бодра, .. Сетне се вля в жилите й треската на милионния град, даде й нов, още по-силен тласък. К. Константинов, СЧЗ, 39. Чувство на сила и здраве се влива в мен от всичко диво, величествено и свободно, що ме обикаля. Ив. Вазов, Съч. XVII, 46.

◇ Вливам / влея живителна (свежа) струя в нещо, някъде. Книж. Обновявам, раздвижвам. Преди да почне да тъпче страниците на списанието с разни „навеи“, г. Страшимиров, с обнародваните тогава разкази, .., обещаваше твърде много, обещаваше да влей живителна струя в нашата повествователна вателна литература. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 267.

Вливам / влея масло в огъня. Рядко; Вливам / влея масло в пещта. Индив. 1. Съдействам, спомагам за изострянето на някакви неприязнени чувства, настроения. А може би някои незнайни интереси са заставяли турците да си чинят оглушка, както по-преди такива же интереси са ги карали сами да поддържат тая врява, сами да вливат масло в огъня. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 74. 2. Подбуждам, подстрекавам още повече някого, за да извърши нещо. 3. Разпалвам още по-силно някакво чувство у някого. Момково сърце немирно / пещ е съща, де безспирно, / луда-млада, страст пламти: / умна бивай, / в пещ не вливай / масло ти! П. К. Яворов, Съч. I, 12.

ВЛИ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от вливам и от вливам се. Това количество от последния [бензина] е достатъчно, за да може да измори ларвите на около 1 квадр. метър около всяка дупка, затова и тези трябва да се правят на около 1 м една от друга, като след вливането на бензина се затулят добре с пръст. Гр, 1906, бр. 9, 141. Вливане на кръв.

2. Мястото, където една река се влива. По реката имаше пет-шест баришници, с по две окна воденици, наредени чак до вливането на Песчана в Янтра. Ц. Гинчев, ГК, 320-321. От Лозана до вливането на р. Рона железопътната линия минава покрай самото езеро. Ив. Мирски, ПДЗ, 119. Тя [Мизия] захващала от вливането на р. Сава ( .. ) в Дунава и свършвала на изток от бреговете на Черно море. П. Делирадев, БГХ, 12.

ВЛИ`ЗАМ, -аш, несв.; вля`за, вле`зеш, мин. св. вля`зох, вле`зе, пов. вле`з, вле`зте, прич. мин. св. деят. вля`зъл, -зла, -зло, мн. вле`зли и (диал.) вля`л, -а, -о, мн. вле`ли и (разг.) вле`зна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Обикн. с предл. в. 1. Движа се отвън навътре в нещо, което е ограничено, затворено в пространството. Противоп. излизам. Изведнъж в лагера се подигна голяма глъчка, войници бързо се прибираха от всички посоки, влизаха и излизаха от землянките. Й. Йовков, Разк. I, 67. При нея [Елка] идеха само няколко стари жени, .. Те влизаха в стаята й предпазливо и полека. Елин Пелин, Съч. III, 59. На улицата случайните минувачи се спират и ги изглеждат учудено, ала те влизат невъзмутимо в автомобила си и отфучават към високия кооперативен дом. Св. Минков, РТК, 139. Влез в къщата на един селянин и щеш познаеш какъв къщник е. Лет., 1871, 231. • Обр. Я влез в душата на Благодумова и погледни там какво има сега! Ив. Вазов, Съч. XXV, 210. // Прен. За светлина, въздух, шум, мирис и под. — прониквам, преминавам вътре в нещо. Загасих светилника, .. В широката работна стая не влизаше слънце. Понякога само, отразен в отсрещните прозорци, проникваше лъч. З. Сребров, Избр. разк., 152. Платното, с което затваряха вратата на землянката, се беше вързало, удряше се и шумеше, вътре влизаше вятър и още живата жарава в огнището проблясваше в тъмнината. Й. Йовков, Разк. I, 18-19. Тих шум, като от далече, влиза от долу, дето осъдените затворници почти цял ден се разхождат из двора. К. Величков, ПССъч. I, 141. Сладкият аромат на цвета пълнеше цялата малка тиха улица, влизаше на вълни в тясното дюкянче и възбуждаше още повече към чистота душата на младежа. Елин Пелин, Съч. IV, 20. Отвори прозореца да влезе малко чист въздух.

2. Прониквам в територията, района на нещо; навлизам. Противоп. излизам. Имай пред вид, че влизаш в Сърбия. Ал. Константинов, БГ, 24. Стрина Тодорана, .., влезе откъм горния край на селото. Елин Пелин, Съч. II, 166. Нашите сеновчани се повръщат назад, влизат в дола и оттам започват да стрелят. Й. Йовков, ЧКГ, 301. Когато Бела, юница вече, загладена, красива, налята, взе едва-едва да полизва зобта, .., той целият се наежи. — Гено, какво става с Бела?… Да не е влизала в люцерната! Ст. Даскалов, БМ, 268.

3. За нещо — прониквам в плътно вещество, материя, маса. Байрака нагоре изправи. / .. / Бръмна пак стрела и прониза / девойкини гърди дълбоко. / А тя го пак дига високо — / ей втора стрела в нея влиза. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 78. Влиза ли рало? Земята е камък. / Потен добитък не тегли. Ив. Бурин, ПТ, 27. Хлябът е толкова твърд, че ножът едва влиза в него.

4. Само несв. Посещавам някакво място; ходя някъде. Добре, но новият кмет излезе въздържател. Освен това, забрани на въздържателите в общината да влизат в кръчмите. Елин Пелин, Съч. IV, 266. Лазар отиваше секи ден да види годеницата си. Не беше прилично да отива толкова често, но той винаги бе влизал в тая къща, пък и годеницата му беше болна. Д. Талев, ЖС, 362. Може да са го откраднали, бе .. Може другите да са пипнали по нещо, па на него да хвърлят вината. Там [в кооперацията] не влиза един! Ст. Даскалов, БМ, 37.

5. Вмествам се, побирам се в нещо. Багажът е много и няма да влезе в този куфар. △ Кракът ми не влиза в обувката. // Намирам се в обхвата на нещо; обемам се, обхващам се от нещо. Между двата светилника имаше три мраморни плочи с три различни рисунки по тях: седмосвещник на едната, на другата седем кръга, които влизаха един в друг, а на средната плоча, .., бяха издълбани черти. Ст. Загорчинов, ДП, 269-270. Тя [нивелирната мярка] състои от два пръта, от които горният свободно влиза в долния. И. Гюзелев, РФ, 81. // За измерителна или парична единица, число и под. — съдържам се. За да определяваме измеренията, приимаме една чръта с известна дължина за единица мярка и тръсим да намерим колко пъти влиза тя в някое измерение. Н. Геров, ИФ, 5. В лева влизат сто стотинки; в гроша — четиридесет пари. Ст. Младенов, БТР I, 321. Две влиза в двайсет десет пъти. Ст. Младенов, БТР I, 321.

6. Минавам, провирам се през отвор, обикн. тесен. Тоя конец е много дебел, та не влиза в ушите на иглата. Ст. Младенов, БТР I, 321.

7. С предл. в и в съчет. със съществителни, означаващи годишнина, период и под. Започвам някаква възраст, годишнина, период и под.; встъпвам. А дяца невръстни: Койчо току-що бил навършил дванайсе годин. Неда била вляла в десетата. Т. Влайков, Съч. II, 221. Малко ли гинахме из чуките и окопите. В третата година влязохме вече. Забравихме що е мирен живот. К. Петканов, МЗК, 183. Отново засия / просторната страна, / тя в пета петилетка / вече влиза. Мл. Исаев, О, 47. — Ела, старче, седни да са огрееш; ний влязохме вече в есента и зе да става студено. Т. Шишков, В, 18-19. // Преминавам към някакъв нов етап или към нов вид дейност. Общото мнение всред дипломатическите кръгове е, че критският въпрос е влязъл в една остра фаза. БД, 1909, бр. 11, 3. След Кримската война (1853-1856 г.) църковната борба влязла в своята решителна фаза. Между църковните дейци се очертали две течения „стари“ и „млади“. Ист. VII кл, 61.

8. Нанасям се, настанявам се в ново жилище, къща, квартира и под. На другия ден Ненко влезе вече в своята си къща. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 21. Институтът влезе в сградата, която му беше определена. △ Приятелят ми влезе в нова студентска квартира.

9. Разг. Постъпвам в учебно заведение. — По едно време разсилният чука и носи голям плик, .. Гледам — печат на военното министерство. Тогава много мои другари бяха подали заявление да влязат във Военното училище и завистливо поглеждаха плика. П. Спасов, СбАСЕП, 177. Влизам в университета. △ Влизам в техникум. // Остар. Постъпвам на работа. И търсеше служба. Най-напред търсеше разсилен да влезе в някоя канцелария. Ив. Вазов, Съч. XI, 93. Подир доста мъки той успя да влезе, като преводчик, в канцеларията на свищовския губернатор. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 52.

10. Разг. Постъпвам по необходимост за временно пребиваване някъде (в казарма, болница, затвор и пр.). Симо, синът на бай Илия, се върна от войниклъка в края на есента. Той бе възмъжал и като че пораснал още повече, отколкото го знаеха, преди да влезе в казармата. Кр. Григоров, Н, 5. Само веднъж тя се много кахъри` за него [Стоян], кога се поболя и влезе в болницата. Ив. Вазов, Съч. VII, 108-109. Още там арестуваха Пауна; съдиха го, осъдиха го и влезе в затвора. Г. Райчев, ЗК, 202.

11. Разг. Ставам член на някое семейство, дом и под. В дома на Стоян Глаушев влезе нов човек — Ния, младата невеста на Лазар Глаушев. Д. Талев, ПК, 7. — Знаеш ли в какво семейство влиза Бистра? Майката е французойка, с гувернантки го [сина] е отгледала… М. Грубешлиева, ПИУ, 36. Костакев се гордееше, че в дома му е влязъл честен и умен идеалист, какъвто беше самият той преди повече от тридесет години, и се разтапяше от умиление, като виждаше колко много Соня обича своя избраник. X. Русев, ПЗ, 215. // Започвам да се движа в някаква среда, общество, да дружа, общувам с хора от някакъв кръг. Когато идва в София, тя влиза в изтънчена артистична среда. △ Той отскоро влезе в тяхната компания.

12. Включвам се в някаква дейност, присъединявам се към определена група, колектив; постъпвам, встъпвам. — Вий влизате веднага, още днес в кабинета и поемате Министерството на народната просвета. Ст. Л. Костов, Г, 61. През 1901 г. Яворов влиза като активен деец в македонското революционно движение във вътрешната организация на страната на Гоце Делчев. Г. Цанев, С, 1954, кн. 12, 142. — Господин поручик — отвърна Ванков, — който иска да помогне на поробения македонски народ, той влиза в редовете на неговата организация, подчинява се на нейния устав и закон. Д. Талев, И, 395. Всеки ден нова межда падаше, нов човек влизаше в кооперацията, нова кола тръгваше след множеството. Ст. Даскалов, БМ, 24. // Обикн. несв. Член съм на нещо, членувам, участвам в нещо. Той беше началник на охраната и влизаше в щаба, но от откъслечните подмятания на планинците Пенко беше разбрал, че не го обичат и много не му вярват. П. Здравков, НД, 217. Той [Симеон] влизаше в градския стачен комитет на мястото на Шишко, когото полицията бе отстранила след анулирането на избора в първото работническо събрание. Д. Димов, Т, 262. Влизам в комисия.

13. Обикн. несв. За нещо — включвам се в състава на друго нещо, спадам към нещо. В пътническия билет влизаха и разноските по храната. Г. Белев, КВА, 323. Закуската влизаше в наема и се състоеше от чаша мляко и парче хляб. Д. Димов, Т, 75. Стихотворението влизаше в изпитната програма на четвъртокласниците. Л. Александрова, ИЕЩ, 313. // Намирам се, включвам се в числото на някаква група, категория; числя се. Половината Бяла черква — в тая половина влизаха най-добрите и влиятелни познайници хаджи Евтимови .., послуша гласа на благоразумието и врече своя за Несторова. Ив. Вазов, Съч. XXV, 33. В списъка на назначените артисти в операта влизат млади хора, талантливи певци и певици, завършили Музикалната академия. Т, 1954, кн. 1, 63.

14. Разг. За пари — бивам спечелен, бивам получаван някъде, постъпвам някъде. Все пак по-добре е да търгуваш, отколкото да си разсилен .. Може да влизат по-малко пари в къщи, но ще влизат. П. Спасов, ХлХ, 82.

15. С предл. в и в съчет. със същ. действие, употреба, експлоатация и под. Започвам да действам, да работя, да бъда използван. Потече ли бистрата балканска вода, макетът оживява. Завършва се колелото на мелницата, влиза в действие и тепавицата. ВН, 1958, бр. 2082, 4. Тази година влиза в експлоатация нов завод за синтетични изделия. // В съчет. със същ. мода, обичай и под. Ставам модерен, обичаен. В Париж кавето влязло в мода именно в онова време, когато в тоя град дошел посланикът на султана Мохамеда IV. Знан., 1875, бр. 11, 173. Лесно е да разбереме, че когато кавето е влязло вече в обичай, употребителите не щат да са откажат от него, ако даже цената му и да би са възкачила. Знан., 1875, бр. 11, 188. Напоследък влязоха в мода дългите поли.

16. С предл. в и в съчет. със съществителни, които означават въоръжено стълкновение, спор, противоречие или колективни занятия, занимания и под. означава: а) С нечленувано съществително. Започвам или осъществявам действие по значението на съществителното. Повечето от войниците за пръв път влизаха в бой и близостта на врага ги смущаваше. П. Вежинов, НС, 124. Заредиха се дълги, назидателни писма. Синът отговаряше рядко, кратко и сдържано. Той не искаше да влиза в спор с баща си и да му създава тревоги. Г. Караславов, Избр. съч. I, 75. Дечев не влезе в разправия с Ройтер, затова пък целия си гняв изля на нещастния Димов. X. Русев, ПЗ, 303. Ходеше [той] между людете даже и там, където не беше място за него, подслушваше разговорите им и сам влизаше в разговор, питаше и разпитваше. Д. Талев, С II, 135. Двама от най-видните членове на румънския комитет, .. — влизат в преговори с Раковски, .., от когото искат да събере български доброволци за борба срещу Турция. Ив. Унджиев, ВЛ, 67-68. — Въпросът е повече от личен характер… — Не можете ли да дойдете утре в приемния час? Сега влизам в заседание. П. Славински, ПЗ, 239. Влизам в атака. Влизам в битка. Влизам в двубой. Влизам в конфликт. Влизам в пререкание. Влизам в час. Влизам в щурм. б) С членувано съществително. Започвам да участвам, намесвам се в действието, изразено в съществителното. Ще прекрачим от земята в небето и — ще се отървем от мъките. А най-главно, няма да влизаме в боя. Л. Стоянов, X, 13. Чудим се ние накъде бие. Ще влизаме ли във войната, няма ли? П. Незнакомов, БЧ, 9.

17. С предл. в и в съчет. със съществителни, които означават общуване, взаимоотношения, взаимодействие. Означава осъществяване на действие по значението на съществителното. Групата трябваше да влезе във връзка с разбития отряд и да извести за случката. Ив. Хаджийски, ОК, 263. Руска за пръв път влизаше в такава близка връзка с местното население и всичко й беше интересно. X. Русев, ПЗ, 138. Искам да отделя специално внимание на беседата ми със студентите от Софийския държавен университет. Тя ми даде възможност да вляза в допир с българската младеж. ОФ, 1958, бр. 4244, 3. Влизам в контакт. влиза се, влезе се и (разг.) влезне се безл. От три врати се влизаше в бабината Тонкина къща. Ив. Вазов, Съч. VI, 68. Зад телената ограда оставаха навесите, хамбарите и харманът. В тая част на двора се влизаше през двукрила порта със стрехичка, а за къщата имаше друга врата откъм улицата. Ем. Станев, ИК I и II, 20. — Ах, колко трудно се влиза в журналистика! Ще умра, ако не ме приемат. Л. Дилов, Т, 129. — Ех, госпожо, то токо да се влезе веднаж на работа, — отвърна Нанко, като фърли към нея един пълен с благодарност поглед. Т. Влайков, Съч. II, 196. Тук, когато се влиза в сражение или когато се очаква такова, никой не мисли каква е целта на неговото участие. Д. Немиров, Др, 67.

ВЛИ`ЗАМ СИ несв.; вля`за си и (разг.) вле`зна си св., непрех. Прибирам се в някакво помещение (обикн. у дома си). Елица си влиза. Вида, дебнешката, като се предпазва, тръгва след Златила. Й. Йовков, Б, 19. Учителят си влезе и затвори вратата леко, с доверие вече. Ст. Даскалов, БМ, 33. Румънките зяпат и отминават. Ратаи и ратайкини си влизат. П. Тодоров, Събр. пр II, 412. Той излезе от кабинета си, погледна в коридора и пак си влезе.

◇ Влизам / вляза в архивата. Книж. Отживявам времето си, изгубвам значение.

Влизам / вляза в години. Разг. Ставам възрастен, остарявам. Беше влязъл и в години — прехвърлил бе петдесет и петте. Трябваше да помисли за старостта, за аллаха… Б. Несторов, СР, 13.

Влизам / вляза в гроба. Обикн. св. Разг. Умирам. Но Лепо по-лесно ще влезе в гроба, отколкото да се раздели с нея. Елин Пелин, Съч. I, 96.

Влизам / вляза в грях. Разг. 1. Изказвам подозрения за някого, че е извършил нещо непочтено или някакво престъпление. 2. Извършвам нещо нередно, непочтено или някакво престъпно дело (обикн. от гледна точка на религията). „Ний богомили не щем при себе си — така ни рекоха. — Ний не щем да влизаме в грях пред бога заради вас.“ Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 154.

Влизам / вляза в джоба (кесията) на някого. Разг. Нося материална облага (обикн. незаконна) някому, облагодетелствам материално някого. Когато жените тюхкаха и се вайкаха след него, той се обръщаше и ги мъмреше високомерно, студено: — Не го вземам за себе си, не влиза в моя джоб. За войниците е, за нашите чеда е… Г. Караславов, ОХ II, 135. Че нали Кондо даваше пари? Де са отивали те? Акиф ли ги е взимал? Кондо е давал пари, а те влизали в кесията на Акифа! Д. Немиров, Б, 160.

Влизам / вляза в (по) дирите (дирята) на някого. Разг. 1. Успявам да науча откъде е минал и накъде е отишъл някой, когото търся, преследвам. Няколко дена подир това дойде във Видин един пратеник на Шуменския гарнизон, капитан Кожухаров. Той бе ходил в Русчук, за да се споразумява с Филова, но замина бърже оттам, защото Драндаревски бе му влязъл в дирите. С. Радев, ССБ II, 367. 2. Узнавам, откривам какво върши някой.

Влизам / вляза в живота. 1. За младеж или девойка — започвам да водя самостоятелен живот като зрял човек. Леко вървеше по едрите плочи, макар че не знаеше дали вляво или вдясно трябва да завие — не познаваше нищо вън от харема .. Така влезе в живота Селим Хан III. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 307. 2. На някого. Свързвам живота си с някого. 3. На някого. Обикн. за предмет — ставам ежедневна необходимост за някого. Бащата и майката се грижеха сега повече за нея [колата], отколкото синът .. Защото тя бе влязла в живота им, вършеше им работа. Ст. Даскалов, ЕС, 202.

Влизам / вляза в играта. Разг. 1. Започвам да участвам в нечии планове, замисли, машинации, които имат обикн. някаква скрита цел. 2. Включвам се в някаква дейност. — Не обичам и не участвувам в политиката… Но на онези, които влизат в играта, не мога да не препоръчам да са по-последователни… И главното — да са по-смели… По-смели, господа! Др. Асенов, ТКНП, 162.

Влизам / вляза в капан<а> (клопка<та>). Разг. 1. Оставям се да бъда заловен и изобличен или наказан, обикн. за извършено от мене непочтено дело или престъпление. — Хубаво ще бъде… хвъркат стражарин! — засмя се замисленият арестант .. — Само да не влизаме в капана като тебе — отвърна стражарят. Елин Пелин, Съч. I, 216. 2. Оставям се да бъда измамен, подведен, подчинен или да извърша нещо против желанието си. Бащата трябва да намерим и да си ги венчаем такова! .. — Абе, то бащата се знае, ама как да го пипнем тоя загорец, като в капан не влиза? Чудомир, Избр. пр, 15. — Ти знаеш ли, че и аз ще вляза в клопката? — В каква клопка? — Ще се женя. О. Василев, Т, 162.

Влизам / вляза в кожата на някого. Разг. Превъплъщавам се в образа на някого. По-лесно е, .., да се превъплотиш в образа на преуспяващия и да станеш негово второ аз, отколкото да влезеш в кожата на неудачника. А. Гуляшки, ДМС, 129. Работил е [Кевин Костнър] много върху сценария, .. Едновременно с това с ролята на лейтенант Дънбар Костнър влиза съвсем естествено в кожата на главния герой. КСТ, 1991, бр. 12, 14.

Влизам / вляза в крак. 1. Започвам да вървя с еднаква стъпка с някого (обикн. в редица при маршируване). — Слушай, татко, ти си едничкият в редицата, който не спазва крак… „Я го виж пък нашият какъв е — помисли Старият. — Едва го довлякох на манифестацията и вече почва да ме учи“ .. После се усмихна и влезе в крак. Б. Райнов, ЧЪ, 82. 2. Започвам да се съобразявам с необходимите изисквания, започвам да не изоставам в нещо. Дано ти дойде поне малко от малко ум в главата .. Дано, ама не знам защо не ми се ще да вярвам. Пък то е за главата ти, като не рачиш да влизаш в крак, ще изничаш по прозорците на занданите… В. Нешков, Н, 342.

Влизам / вляза в мрежата (мрежите) на някого. Разг. Изпадам под лошото, зловредно влияние на някого. Защо затвориха невинните хорица? — попита с възмущение един селянин. — Защо ли? Защото Деяна и Елпезето си мислят, че като ги махнат, чичовците по-лесно ще влязат в мрежата им. Г. Караславов, СИ, 146.

Влизам / вляза в огъня. Разг. 1. Вземам участие в сражение. [Втори батальон] беше вече влизал в огъня и гореше от нетърпение да спечели една по-бляскава победа. Ив. Вазов, Съч. VI, 100. 2. Обикн. за някого, за нещо. Излагам се на голяма, смъртна опасност, рискувам живота си за някого или за нещо. — Господин Венчев, .. душата си давам аз за тебе! Речи само! В огъня влизам за тебе. Д. Талев, ГЧ, 38. „Приятел съм ти бил. В огъня за тебе съм влизал“... З. Сребров, МСП, 103.

Влизам / вляза в очи<те> (окото). Разг. Обикн. на някого. 1. Привличам вниманието, бивам забелязван, обикн. поради външния си вид; харесвам се. С него служихме заедно трудоваци. Аз бях от старата служба, когато той дойде „заек“. Не знам какво ми влезе в окото — беше един свит, уплашен и дребен — започнах да си правя майтап с него. Д. Цончев, М, 150. 2. Създавам недобро отношение към себе си, ставам предмет на омраза, неприязън. Нали беше чужденец, пък ядеше котленски хляб, все той влизаше в очи, та залягаше за трима. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 604. Мнозина по-заможни българи се виждаха принудени да водят поне външно скромен живот, да се явяват между хората простичко, даже бедно облечени, та по този начин да не влизат в очи. Г. Дръндаров, ВЗ, 28.

Влизам / вляза в положението на някого. Разбирам състоянието на някого, съчувствам му и желая да му помогна. — Нови обувки сложим, пък дълго време страдаме от приспособяването на крака, камо ли човек да попадне в нова житейска обстановка, .. — съчувствуваше той на Олга, стараеше се да влезе в положението й. Б. Болгар, Б, 109. — Може би сте прав и аз ви влизам в положението, дребните въпроси не са ваша специалност. Ж. Шемтов, ФП, 13.

Влизам / вляза в пътя; влизам / вляза в правия <път>. Разг. Изоставям лошите си навици и започвам да живея почтено, да водя морален живот; поправям се. Синовете му възмъжаха, изпожениха се и народиха деца. И двамата бяха буйни, а понякога безразсъдни, особено Мануш, но с времето улегнаха и влязоха в пътя. И. Петров, МВ, 17.

Влизам / вляза в работа. Разг. Бивам използван, полезен съм, служа за нещо. Всичко сега влизаше в работа, не се пилееше нищо. Кр. Велков, СБ, 43. Да вървим при тоя главатар, рекохме си, да му се примолим, дано ни вземе. Все ще влезем в работа. Около конете ще слугуваме, ще носим. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 247.

Влизам / вляза в разрез с нещо. Книж. Изпадам в несъответствие, в противоречие с нещо, не съответствам, противореча на нещо. Легендарният юнак от пиесата на сцената е делничен и обикновен и влиза в разрез с романтичния стил на автора. ЛФ, 1958, бр. 17, 3.

Влизам / вляза в релсите. Разг. Започвам да действам, да постъпвам по установените норми и изисквания.

Влизам / вляза в ролята на някакъв. Започвам да действам, да постъпвам като някакъв, в качеството на някакъв. Най-напред предсватбената суматоха започва с поръчката на юрганите, чийто цвят дава повод за оживени спорове между майка и дъщеря — спорове, които биха се изродили в скандал, ако самият продавач не влиза в ролята на посредник и не заявява открито, че виолетовият цвят не е тъй траен, както портокаловият. Св. Минков, РТК, 109.

Влизам / вляза в ролята си. Започвам да действам, да постъпвам според това, какъвто съм. Не можеше всякога да се върви, ей тъй, направо през просото, дето се казва. Понякога трябваше да се обикаля покрай самите зидове на затвора и тука вече Ванко влизаше в ролята си със своите алинеи, параграфи и букви. Кр. Велков, СБ, 34.

Влизам / вляза в ръцете на някого. Разг.; Влизам / вляза в ръце на някого. Остар. и диал. 1. Попадам под нечия зависимост, ставам притежание на някого или бивам използван от някого. „Ако московецът дойде в България, той няма вече да я напусне. И тогава завинаги ще пропаднем, а след някоя година и Цариград ще влезе в ръцете му.“ С. Радев, ССБ II, 376. Боже, опази я рекох, на поет в ръцете да не влезе. Ще й засуче някое стихотворение, та ще замае главата на момичето. Елин Пелин, Съч. I*, 215. Друго имущество, що беше изобилно у дяда, както: овчици, коне, добитък, сичко това влезе в ръце на грабителите. Ил. Блъсков, ИС, 100. 2. Давам възможност някому да ме залови; бивам заловен от някого.

Влизам / вляза в сила. Книж. За закон, присъда, решение и под. — почвам да се прилагам, почвам да важа, да действам. Законът за изменяване на Конституцията влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“. Конст., 28. От произнесените 10 смъртни присъди само три влизат в сила. Останалите са заменени с доживотен затвор. П. Илиев, ЛВ, 111. Тази вечер ще си легнем, както винаги, няма да показваме с нищо, че ние сме вече скъсали със старото!… От утре заран, точно в осем часа, влиза в сила решението ни! Д. Добревски, БКН, 174.

Влизам / вляза в сметка<та>. Бивам взет под внимание, предвиждам се. Вярваше, че ще успее да избяга… Необходимо бе да поддържа тая увереност и той не си представи нито веднъж, че може да бъде убит, като че това не влизаше в сметката. Ем. Станев, ВТВ, 6.

Влизам / вляза в <страниците на > историята. Книж. Увековечавам се. Най-отпред върху палубата [на „Аврора“] е монтирано оръдието, което изпрати втория снаряд срещу Зимния дворец и влезе навеки в историята. А. Каралийчев, ПД, 199.

Влизам / вляза в строя. Книж. 1. Започвам да функционирам, ставам годен за работа, за използване. В околностите на селцето Бобов дол по долината на Струма и близо до брега на Дунава при Козлодуй влизат в строя и в бъдещето два гигантски енергийни центъра — каменовъглен и атомен. С. Северняк, ИРЕ, 320. Ежегодно ще влизат в строя повече от 500 нови предприятия. ЖД, 1967, кн. 6, 8. 2. Отново ставам годен да участвам в някаква работа, мога вече да работя, да върша нещо, да действам. Най-после оздравях и влизам в строя.

Влизам / вляза в сърцето (душата) на някого. Бивам харесан и обикнат от някого. А в главата на Росица се гонеха страшните картини от нейната младост и тя ги сравняваше с откровените до наивност, топли и мили чувства на тоя човек, който влизаше сега в сърцето й. Кр. Кръстев, К, 162. А момчето е тъй любознателно, будно… С какво влезе това момче в сърцето му? К. Константинова, НДД, 57. Той местеше погледа си по огъня и навсякъде виждаше младата жена. Виждаше я ясно и се чудеше на тая игра на огъня и на своето въображение. Ния Глаушева беше в мислите му, тя бе влязла в душата му. Д. Талев, ПК, 161.

Влизам / вляза в тон. Обикн. с някого или с нещо. Приобщавам се към изискванията или към настроението на някого или на някаква среда. Мачът мина през три етапа .. Вторият етап, .., бе на равна игра, в която армейците влязоха в тон с техничните спокойни действия на парижани. ВН, 1960, бр. 2743, 3.

Влизам / вляза в устата на някого. Разг. Ставам предмет на одумки, клюки или укори, бивам одумван, укоряван от някого. Видели, че голям пласт от житото е съсипано. Нищо от него не ставало и свинете не го ядели! И решили, за да не влизат в устата на кооператорите, да го изхвърлят. Ст. Даскалов, СЛ, 62.

Влизам / вляза във форма. Разг. Постигам нужното най-добро състояние в дейността си, работата си. Не чакам трета покана и набързо намирам хармониката, милата ми устна хармоничка, .. Отначало плахо задухвам и нищо не излиза. Постепенно влизам във форма. Познатите тонове се разливат и попадат в пълна хармония с гласа на мама…* С. Таджер, ПНМ, 130. Само в началото на сезона — обикновено при дрането на първата жертва — имам кратки смущения: .. После бързо влизам във форма ( .. ) и вече всичко това върша съвсем механично, свирейки си с уста — изобщо, независимо от интелигентното ми лице. Д. Цончев, ЧС, 13.

Влизам / вляза вътре. Разг. Бивам ощетен материално, защото не ми излиза сметката и трябва да заплатя със собствени пари недостига в обществена или държавна каса. Не мога да бъда повече касиер, защото всеки месец влизам вътре с някаква сума.

Влизам / вляза като в кръчма. Разг. Неодобр. Не затварям вратата след себе си.

Влизам / вляза между хората. Разг. Започвам да общувам с хората, преставам да живея затворен живот. Не за пари ще работи той [Доко], .. Ами тъй, да се види и той наред с хората, .. Дотегна му на душата все от отвън да дебне света като вълк. Иска вече да влезе между хората. П. Тодоров, И II, 31.

Влизам / вляза на вълка в устата. Разг. Излагам се на много голяма или на смъртна опасност. — Сбогом, мале! — Не тръгвай, сине! .. — Дай си сърце, мамо! Ти да не мислиш, че ей тъй ще вляза на вълка в устата. Няма да се дам лесно на душманите. Ив. Гайдаров, ДЧ, 94-95. — Започнахме да се караме. И в този именно момент ти се показа, .. — И съгласи се, че при това положение беше съвсем неуместно да влизаме, както се казва, направо в устата на вълка… К. Калчев, СТ, 208.

Влизам / вляза под венчило. Разг. Оженвам се. Тя [Грудка] наистина, че скоро влезе под второ венчило с вдовеца от Ракитино. Ил. Волен, БХ, 145.

Влизам / вляза под кожата на някого. Умишлено повлиявам на някого да постъпва, да действа по моята воля и в мой интерес. Тате искал да води дело .. — Някой е влязъл под кожата му и го насъсква. Сигурно брат му Стоян. В. Бончева, АП, 133. — Как ти влезе под кожата на туй момиче! Искам да ми кажеш: как в една нощ му обърна ума! П. Тодоров, Събр. пр II, 323.

Влизам / вляза през задната врата (задния вход). Разг.; Влизам / вляза през комина. Жарг. Ирон. Бивам приет да уча, да следвам или да служа някъде не по установения ред, по незаконен начин. Влязохме с него в поделението, както моят приятел Симеон се готвеше да влезе в университета — през задния вход. К. Грозев, СС, 31.

Влизам / вляза с котка в чувал. Разг. Сам се поставям в неблагоприятно положение, като предприемам обща работа с човек, който ми създава големи неприятности. — Само това имам да ти кажа, председателю, да не влизаш с котка в чувал! Н. Хайтов, ПЗ, 71.

Влиза ми / влезе ми бръмбар (муха) в главата. Разг.; Влиза ми / влезе ми бръмбар в чутурата. Простонар. Пренебр. Втълпявам си някаква безполезна, неразумна мисъл или идея, която ме занимава, безпокои непрекъснато. — Денят започна радостно и ми се прииска и аз за нещо да се зарадвам. Влезе ми тази муха в главата и не мога да я изпъдя, за да си гледам работата… Д. Кисьов, Щ, 413. — Де го знаеш дали и на него не са му влезли някакви бръмбари в чутурата… Г. Караславов, Избр. съч. I, 207.

Влиза ми / влезе ми в главата (ума). Разг. 1. Схващам и запаметявам това, което изучавам или слушам. Нали видиш каква е: глупава. Слуша, а не й влиза в главата… Л. Александрова, ИЕЩ, 119. Той разлисти учебника. Очите му зашариха по редовете. Четеше, но нищо не влизаше в ума му. П. Проданов, С, 22. 2. Непрестанно започвам да мисля за някого или за нещо или си втълпявам нещо. Ней като е вляла в главата тая мисъл и вече не ще да знае за друго. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 241.

Влиза ми / влезе ми в работа. Разг. Мога да използвам нещо, мога да си послужа с нещо. — Ампулата! .. Но защо я е хвърлил! .. На Николай такива неща винаги му влизат в работа. П. Проданов, С, 17.

Влиза ми / влезе ми дявол<а> под кожата. Разг. Ставам своеволен и лекомислен в постъпките си, почвам да върша неразумни, лоши неща, безобразия. — Днешните девойки — свободни. Мъчно ли е да им влезе дявол под кожата, докат имат днешното разпасано възпитание и лекомислени другарки? Ив. Вазов, Съч. XVIII, 140.

Влиза ми / влезе ми <троха, залък> в кривото гърло. Разг. Казва се, когато залък, троха и под. по време на хранене застанат на гърлото и не мога да преглътна. Донесох му чаша вода, той пи и кашлицата му мина, а после ми каза с просълзени очи, че му била влязла троха в кривото гърло. К. Калчев, ДНГ, 132. Чукнаха се. Павката поднесе чашата към тънките си устни, задави се и се закашля. — Люта, а? — засмя се зидарят. — Не, ами .. влезе ми в кривото гърло. Ив. Венков, ХКН, 105.

Влязла ми е главата в торбата. Разг. Изложен съм на смъртна опасност, застрашен ми е животът. Ако речем един ден да си чистим сметките с комунистите, бая работа ще ни свърши. Защото веднаж вече главата му [на полицая] е влязла в торбата. В. Нешков, Н, 62.

Влязла ми е змия в кесията. Разг. Голям скъперник съм, свиди ми се да дам пари за нещо.

Влязъл ми е в кръвта. Разг. Силно съм обикнал нещо или някого, държа много на него, не мога без него. Тая жена ми бе влязла в кръвта и толкова. Нямаше какво да се направи срещу туй. Б. Райнов, ДВ, 52.

Влязъл ми е въглен в калеца. Диал. За момък или девойка — искам да се женя.

И в морето да влеза, па сух ще излеза. Диал. Неодобр. Отървавам се от каквато и да е отговорност за извършена нередност, престъпление и под.; оставам ненаказан.

Какво (що) ми влиза <мене> в работа<та> (кесията); влиза ли ми в работата (кесията); не ми влиза в работа<та> (кесията); много ми влиза в работата (кесията). Обикн. във 2 и 3 л. Разг. Защо ми трябва (не ми трябва, не желая) да се интересувам от нещо, което не ме засяга. — Защо се обаждаш, защо не си мълчиш; теб какво ти влиза в работа, че този бил подлец, па оня бил крадец? Ал. Константинов, Съч. I, 245. — С Таки аз не мога да работя заедно. Той и миналото лято казвал на селяните да не ми продават жито. Защо? Що му влиза нему в работа да ми пречи по тоя начин? Д. Талев, ПК, 801. Ния влязла у сводницата заедно със свекърва си, а Брашнаров дошъл късно вечерта. Най-сетне влизаше ли в работата на Вардарски всичко това? Нека Ния Глаушева отива, където си иска. Д. Талев, ПК, 196. — То не е да разправя човек… Ако взема да разправям .. ами не ми влиза в работа. Обичам да си мълча. Станало, що станало. Д. Немиров, В, 42. Много ми влизат в работаща всичките тия помии. Ив. Вазов, Съч. II, 11.

През (от, в) едното ухо влиза, през (от) другото излиза. Разг. Употребява се, когато някой не обръща внимание на това, което му се говори, проявява небрежно отношение към съветите, които му се дават. Хапни си човешки бре, хаймана с хайманата ти, карах му се аз, наяж се, както господ дал, какво такъв ръмжиш като куче на кокал. А той — от едното ухо влиза, от другото излиза. Г. Караславов, Избр. съч. II, 453. — То мойто учение… през едното ухо влязло, от другото излязло! К. Петканов, ДЧ, 48.

ВЛИ`ЗАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от влизам. При влизане и излизане от канцеларията той бързаше да улови бравата и да й даде преднина като добър кавалер. Д. Калфов, Избр. разк., 211. Ами ако вътре има будни хора? В края на краищата какво от това — дори да са будни, те не биха чули безшумното влизане на ключа в ключалката и още по-безшумното превъртане. П. Вежинов, СО, 129. На тия зачестили влизалия [на четата] в Дебрища най-много се противеше Милош Ванков. Д. Талев, И, 436. Влизането му във Военното училище беше единственият начин да не остане в низините на живота, ала той се отказа от това. Д. Димов, Т, 101. Навън удари училищният звънец за влизане в час. Елин Пелин, Съч. IV, 168.

ВЛИ`ТАМ, -аш, несв.; влетя`, -и`ш, мин. св. влетя`х, прич. мин. св. деят. влетя`л, -а, -о, мн. влете`ли, св., непрех. Обикн. с предл. в. 1. Влизам някъде с летене. В една ветровита сутрин през прозореца в стаята ми влетя малко сивичко птиченце. П. Славински, МСК, 85. Една пчела, като се луташе насам-нататък да намери нещо да занесе в кошера, влетя в един прозорец, завъртя се в стаята и кацна на масата. Елин Пелин, ПР, 22. Наблизо се разнесоха викове, после екнаха силни гърмежи и вътре в землянката започнаха да влитат с остър свиськ куршуми. Д. Ангелов, ЖС, 395.

2. Прен. Влизам някъде стремително, с голяма бързина; втурвам се, нахълтвам, нахлувам. Вратата из един път изскочи от вратника и падна на земята, а ведно с нея, като река от счупен яз, влетяха цяла тълпа полуголи, а мнозина и съвсем голи мъже, жени, стари и млади, като викаха и кряскаха с все сила. Ст. Загорчинов, ДП, 462. В един миг успя да се намери на улицата, влетя в двора, зад себе си чу тежки стъпки, но не се обърна да види кой тича на помощ. Й. Радичков, СР, 156. И най-после таврите дойдоха. Те влетяха в града с бесни викове — яхнали разпенени жребци, разтворили кръвясали очи, насочили пред себе си широки мечове. Н. Райнов, КЦ, 135. В този момент в двора на рафинерията влетя файтон, а след него влезе с трясък малка платформена кола с натоварена на нея бъчонка. Д. Ангелов, ЖС, 95.

3. Разг. Пропадам, хлътвам в нещо (вдлъбнатина, дупка, яма и под.). А пък водовъртът, дето кацата влетя в него, тъй рендосал бреговете, че не може да се припари: увес и отляво и отдясно. Н. Хайтов, ДР, 171. Без да искам, влетях в ямата и си счупих крака.

4. Диал. За очи — вдавам се навътре, вдълбавам се от слабост, изтощение и под.; хлътвам. Очите й са влетяле в главата, а лицето й се изцедило и отслабнало, станало прозрачно и бяло като бял восък. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 219.

◊ Влитам / влетя в капан<а> (клопка<та>). Разг. 1. Оставям се да бъда заловен и изобличен или наказан, обикн. за извършено от мене непочтено дело или престъпление. Крадяха .., насила, аджемийски, па си позволяваха и чапкънлъци, докундисваха на честта кое жени, кое моми, кое .. най-сетне влетяха с двата крака в капана. Ал. Константинов, Зн, 1895, бр. 20, 2. 2. Оставям се да бъда измамен, подведен. Евгени беше готов веднага да заговори, но изведнъж се сепна. „Та този човек може да бъде и някой таен полицай — мина му бързо през ума. — Как щях да влетя в капана!“ Д. Ангелов, ЖС, 337.

ВЛИ`ТАНЕ ср. Отгл.същ. от влитам.

ВЛИЯ`ЕНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от влияя и от влияя се.

ВЛИЯ`НИЕ, мн. -ия, ср. 1. Въздействие върху някого или върху нещо, което довежда до някакъв резултат или някаква промяна. Някога Кондарев беше се вслушвал с възторг в думите на своя учител, .., идеалист и волнодумец. Неговото влияние върху гимназистите беше грамадно. Ем. Станев, ИК I и II, 55. Почти под същите влияния [руски], под които се е намирал Славейков, са се развивали Каравелов и Ботьов. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 9. В това време баевия Василов Дорчо, под влиянието на хубавата априлска вечер, .., беше ни довлякъл в пълната със студена вода, с камъне и с развалини Златица. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 57. Под влиянието на виното, което възбужда откровеността, ние в разговорите си се отпуснахме доста искрено. Елин Пелин, Съч. IV, 185. Упражнявам влияние. △ Влияние на околната среда.

2. Само ед. Признато от другите значение, сила; авторитет, престиж. Богатството направи да му простят и забравят миналото, а необикновено тънкият му ум, ловкост и медена реч му спечелиха влияние и привърженици. Ив. Вазов, Съч. XXV, 32. Уравновесеният и спокоен характер на Стоила и голямото му влияние между тях ги примирява и обединява. Й. Йовков, Разк. I, 13. Дните се търкаляха, годините минаваха, а в центъра на всичко стоеше Коста Маждраганов, човекът, който имаше влияние във властта. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 360. Той употреби влиянието си и изходатайствува за Белокровски място в едно от агентствата в Цариград. Ал. Константинов, Съч. I, 284.

ВЛИЯ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който има влияние, авторитет. Борсата между тия двама големци, еднакво влиятелни в своите партии и еднакво силни .. щеше да бъде много упорита. Т. Влайков, Съч. III, 288. Бившият учител по латински сега минаваше за един от първите и най-влиятелни хора в града. Д. Димов, Т, 219. Още като дойде тука, той получи известие от Пловдив, че влиятелни приятели му били изработили важна длъжност там. Ив. Вазов, Съч. XXV, 16. // Който оказва влияние, въздействие. Но преди да умрат апостолите ( .. ), евангелието беше ся проповядвало почти във всичките страни на Римската държава и в много градове имаше прочути и влиятелни църкви. КТЕМ, 343. Влиятелни кръгове.

2. Остар. Който е свързан с влияние, авторитет. На тридесет години мъж, Бекстон влезе в парламента и отведнаж там залови едно влиятелно място. Й. Груев, СП (превод), 174. Те ся надеят .. че всякои по възможности, кои с изкусното си перо, кои с влиятелното си имя, .., ще му [на списанието] помогнат прилично. СбПер. п 1, 94.

ВЛИЯ`ТЕЛНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Отвл. същ. от влиятелен. Той нареди Василев на опашката, намигна му свойски, остави го в разточеното време до пристъпването към тезгяха да се вдъхновява от собствената си влиятелност. Съвр., 1980, кн. 1, 50.

ВЛИЯ`Я, -я`еш, мин. св. влия`х, несв., непрех. Обикн. с предл. на, върху. Оказвам, упражнявам влияние върху някого или нещо; въздействам. От тоя ден Лина намрази младия стажант на мъжа си .. Женският инстинкт й подсказваше, че той влияе на мъжа й не в нейна полза. М. Грубешлиева, ПП, 222. — Той е добро момче, но много зле му влияе домашната среда. Н. Стефанова, ОС, 102. Тук имаме време студено и мрачно. Това ми влияе и увеличава тъгата ми. Ив. Вазов, ПЕМ, 28. Сега се предпочитат зачервяването на месото и запържването на лука отделно. Новият начин на обработка влияе неблагоприятно върху вкуса на ястието. Л. Петров и др., БНК, 38. Дъждът влияе зле на настроението й.

ВЛИЯ`Я СЕ несв., непрех. С предл. от. Намирам се под влиянието на някого, нещо; изпитвам нечие или някакво влияние. Изначало аз не съм се влиял от Хайне, а просто съм копирал песните му според руски преводи. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 206. — Тартюф я слуша, знам, — от нея се влияй, / каквото каже тя — угажда й докрай. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 192. Катуловите сватбени песни са прости занаятчийски изделия, .., интересни може би за латинистите, но никой поет и жив човек няма да има воля дори да ги прочете, камо ли да се влияй от тях. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 83.

ВЛОВЯ`. Вж. вловявам.

ВЛОВЯ`ВАМ, -аш, несв.; вловя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Диал. Хващам, улавям, вловявам се, вловя се страд. и взаим. Стоян майка си не слуша, / .., / самодивата покани / да доде да се поборат, / .., / плеснали и се вловили, / та са се три дни борили. Нар. пес., Христом. ВВ II, 226.

ВЛОВЯ`ВАМ СЕ несв.; вловя` се св., непрех. Диал. Хващам се, улавям се (Н. Геров, РБЯ).

ВЛОВЯ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от вловявам и от вловявам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВЛОГ, вло`гът, вло`га, мн. вло`гове, м. 1. Банк. Парични средства, предоставени на съхранение срещу лихва в кредитен институт (банка или спестовна каса). Влоговете, които притежаваше [Ирина] в разни банки, й се струваха дребни спестявания, скъпият апартамент — недостатъчен, спортната кола — банален лукс. Д. Димов, Т, 398. — Банка „Бостон“ е на мястото си, но изглежда, че вие нямате никакъв влог в нея или най-малко чекът ви е фалшив! Св. Минков, ДА, 100. — Аз може да съм си оставил заплатата като влог, сиреч на съхранение, за да получавам лихва. Какво мислиш… Банка е туй… Й. Йовков, 04, 78. Детски влог. Спестовен влог. Безсрочен влог. Срочен влог. Влог по текуща сметка.

2. Остар. Парична сума, вложена в търговия, индустрия и под.; капитал, вложение. Когато няколко души се сдружават за едно и също предприятие, съгласяват се въобще, щото частта от печалбата и загубата на всякой съдружник да бъде пропорционална на влога му. К. Кърджиев, А, 248. То било около 1763, що Кюгнот е направил първите опити за вървене на път с пара по обикновените друмове. Потребний влог за направата на машината му бил му дал саксонският войвода. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 1, 28. Без приготовление, без никакъв си влог (фонд или капитал), ние са наехме да започнем издаването на това си повременно списание, което и нарекохме „Училище“. У, 1870, бр. 3, 48.

3. Само ед. Прен. Книж. Ценен принос в науката, изкуството и т. н. Вдъхновената му лирика [на Христо Ботев] е наш национален влог в съкровищницата на общочовешката култура. Лит. X кл, 139. Каквито слабости и да откриваме днес в работата на Б. Ангелов като историк на литературата, .. — делото му в тази област остава като ценен влог в развитието на българската литературна история. Ив. Богоров, СП, 58.

ВЛО`ГОВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до парични средства, предоставени на съхранение срещу лихва в кредитен институт (банка или спестовна каса). Търпеливо чакаше влоговата си книжка, над която се трудеха по това време чиновниците от счетоводството. А. Гуляшки, МТС, 50.

2. Остар. Който се отнася до парична сума, вложена в търговия, индустрия и под. Влогов капитал.

ВЛОГОНАБИ`РАНБ, мн. няма, ср. Книж. Набиране на вложители и влогов капитал в кредитно учреждение. План по влогонабирането.

ВЛОГОНАБИРА`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни прил. Книж. Който е свързан с, който се отнася до влогонабиране. Влогонабирателно дело. Влогонабирателен институт.

ВЛОГОСЪБИРА`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Влогонабирателен. Влогосъбирателен институт.

ВЛО`ЖА. Вж. влагам.

ВЛОЖЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. Книж. Пари, средства, вложени в индустрия, строителство, търговия и под. За три години вложенията в индустрията нараснаха петкратно.

◇ Капитални вложения. Банк. Съвкупност от парични разходи за създаване на нови и реконструкция на съществуващите основни фондове с производствено и непроизводствено предназначение. В близките години за нейното [на мината] разработване ще бъдат отпуснати големи капитални вложения. РД, 1960, бр. 8, 1.

— Рус. вложение.

ВЛОЖИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Лице, което прави или има влог в кредитен институт (банка или спестовна каса). При една криза доста банки щяха да фалират. Вложителите щяха да изгубят влоговете си. П. Спасов, ХлХ, 21. Мнозина вложители искаха да изтеглят спестените си пари. Ст. Даскалов, СД, 360.

ВЛОЖИ`ТЕЛКА ж. Жена, която прави или има влог в кредитен институт (банка или спестовна каса).

ВЛО`ЖКА ж. 1. Специална твърда обвивка, в която се слага някакъв предмет (обикн. книга, тефтерче и под.), за да се запази. Найлонови вложки за учебници.

2. Електр. Част от бушон, която представлява кух порцеланов цилиндър, затворен от двете страни с метални пластинки, свързани помежду си със стопяема медна или сребърна жичка; патрон.

ВЛО`ЖНИЦА ж. Остар. Ножница. Аз преплещих голямата си сабя гола, тъй без вложница. Ал. Дювернуа, СБЯ I, 252.

ВЛОША`. Вж. влошавам.

ВЛОША`ВАМ, -аш, несв.; влоша`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Правя или ставам причина някакво положение, състояние и др. да стане лошо или по-лошо. В продължение на една година мълчаливата свекърва успя да влоши толкова много живота на младоженците, че те започнаха почти всеки ден да се бият. К. Калчев, ЖП, 228. Когато се оженил, Ботев бил окончателно влошил отношенията си с Каравелов. Н. Ферманджиев, РХ, 199. — Но вие го познавате, папа, какъв страхлив и нерешителен човек е той. Вместо да помогне, още повече ще влоши работата. В. Геновска, СГ, 524-525. Разузнавателната мисия на бившия бакалин в същност влошаваше тежкото настроение, в което беше изпаднал синът му Борис Желев, вместо да го успокои. К. Калчев, СТ, 247. влошавам се, влоша се страд.

ВЛОША`ВАМ СЕ несв.; влоша` се св., непрех. За нещо — ставам лош или по-лош. Изведнъж времето се влоши още повече. П. Льочев, ПБП, 67. От тоя ден насетне отношенията между Катя Войновска и Венче Незнанова се влошиха извънредно много. Ст. Чилингиров, РК, 134. Положението на Тинка изведнаж се влоши. Повърна кръв и припадна й. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 307. С настъпването на зимата положението на Бенко и Манило продължаваше да се влошава. Малките им спестявания намаляваха от ден на ден, а за намиране на работа нямаше никакви изгледи. Ал. Бабек, МЕ, 241. // За болест — засилвам се, навлизам в по-опасен,

Разлика между версии на „Речник на българския език/Том 2/301-320“

Текуща версия към 09:26, 16 декември 2013

Навигация

Лични инструменти

Именни пространства

Варианти

Прегледи

Още

Търсене

Навигация

Инструменти