Разлика между версии на „Речник на българския език/Том 2/181-200“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(Нова страница: <pages index="RBE Tom2.djvu" from=181 to=200 />)
 
(Няма разлика)

Текуща версия към 09:25, 16 декември 2013

с пукотевицата на пушките. Д. Спространов, С, 359.

2. Леснозапалително, избухливо вещество; експлозив. И наистина, за съвсем кратко време Павел беше подготвил всичко… бе извъртял с бормашината нужното количество дупки, бе ги заредил с взрив, фитилът висеше и трябваше само да поднесе пламъчето на запалката си… Ив. Мартинов, М, 94. — … От съдържащите се в писмото данни става ясно, че се касае за терористична група, занимаваща се с изработването на взривове, предназначени несъмнено за атентати и престъпни акции в сектора на Алже… Б. Райнов, ДВ, 276-277. Говореше се, че в много предприятия работниците злоумишлено трошели машините и зареждали взривове. П. Славински, ПЩ, 14. Банк Отоман къртица рови. Зарежда Орце взрив в основи. В. Марчевски, ПЗ, 389. // Само мн. Различни видове от това вещество. Производството на взривове, огнестрелни оръжия и боеприпаси се извършва от държавностопански предприятия, а търговията с тях и от кооперативни предприятия. ОФ, 1950, бр. 1773, 2. Без да чакат земетресения, хората предизвикват такива колебания изкуствено с помощта на динамитни или амонални взривове, които се поставят в пукнатини. Р. Багрянова, ТЗ (превод), 32.

3. Прен. Само ед. Обикн. с опред. Стремително, извънредно бързо проявяване, увеличаване на нещо. — Ще се избягнат до голяма степен вредните последици от демографския взрив. Няма да има блъсканица по улиците на големите градове. Ив. Остриков, СБ, 56.

4. Прен. Само ед. С предл. от, на. Бурна, спонтанна реакция, обикн. на много хора едновременно, предизвикана от някакви чувства. Мълчанието, което беше настъпило, се удави изведнъж във взрив от яростни викове. Д. Димов, Т, 277. И стотици шапки полетяха във въздуха заедно с взрива от ръкопляскания. Т. Генов, Избр. пр, 171. По палубата екна нов взрив от смях и шеги. М. Марчевски, ОТ, 499. — Лихварите, експоататорите и бирниците вилнеят… Взрив на възмущение се изтръгна от стотици гърла. Г. Караславов, СИ, 265.

— От рус. взрыв.

ВЗРИ`ВАТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Механизъм, който е част от мина, бомба, ракета и под. и служи за тяхното взривяване, възпламеняване. В предния край на ракетата се завива взривателят за възпламеняването й във въздуха, при удар в обекта или с известно закъснение след удара. Н. Иванов и др., ГО, 5. Всяка авиобомба се състои от следните главни части: тяло, стабилизатор, взривател или запалка, заряд и приспособление за закачване. Н. Иванов и др., ГО, 10.

ВЗРИВА`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който е предназначен да взривява. Взривателен механизъм.

ВЗРИ`ВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Който е свързан с взрив (в 1 и 2 знач.) или с взривяване. Тя [бомбата] бе отвинтена от върха и вътре бе пълна с някакво бяло взривно вещество. Д. Калфов, ПЮН, 15. Той се утеши с мисълта, че решението щеше да дойде изведнъж, ако някой от вагоните, които горяха бавно и които другарите му бяха успели да запалят, съдържаше взривни материали и детонацията му засегнеше бензина. Д. Димов, Т, 584. Непосредствено след взрива, образувалите се газове започват да се разширяват във всички посоки със свръхзвукова скорост. Поражда се така наречената взривна вълна. НТМ, 1961, кн. 9, 29. След няколко минути се чу оглушителен взрив, .. Върна се и взривната група, взехме оръжието и багажа и потеглихме. П. Вежинов, ЗНН, 168-169. Там [на върха на могилата] бяха и аеропланите, и балоните и всички ония взривни, продоволствени и муниционни складове, без които не може и не бива да бъде една модерна армия. Ц. Церковски, Съч. III, 132.

ВЗРИ`ВНО нареч. Извънредно много по отношение на количество, сила или бързина. Застанала на самия ръб [на рова], тя присви колене .. Сетне изнесе ръце назад и се изхвърли взривно. Страшна бях на трупешката! А. Мандаджиев, Съвр., 1980, кн. 1, 23. Догаря моят ден благословен / и казват, /няма пак да се повтори / .. Прелита прилеп / .. / И се увеличават взривно хората — / без шум… Л. Левчев, От, 27.

ВЗРИВОБЕЗОПА`СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Книж. Който не създава опасност от взрив (в 1 знач.), от взривяване. До преди една година у нас се внасяха взривобезопасни апаратури, които се използуват в мините за предпазване от избухване на газа гризу. ВН, 1959, бр. 2526, 1. Взривобезопасни двигатели. Взривобезопасни машини.

ВЗРИВОБЕЗОПА`СНО. Книж. Нареч. от взривобезопасен. Сега в механизирането на добивните процеси се използуват почти изключително минни машини, задвижвани с електрическа енергия. Те са конструирани взривобезопасно за работа в гризуносни въглищни пластове. X. Попйорданов и др., ПН, 52.

ВЗРИВОБЕЗОПА`СНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Отсъствие на опасност от взривяване. След проветряването е необходимо с помощта на газоанализатор да се убедим във взривобезопасността на пещната атмосфера. К. Дойчев, МП, 1078.

ВЗРИВООПА`СЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Книж. Който може да се взриви, да избухне. Взривоопасни вещества. Взривоопасно гориво.

ВЗРИВООПА`СНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Книж. Опасност от взривяване. Един от недостатъците на прахообразното отопление е взривоопасността на инсталацията. К. Дойчев, МП, 748.

ВЗРИВЯ`ВАМ, -аш, несв.; взривя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. 1. Предизвиквам избухване, възпламеняване на бомба, мина, снаряд и под. Наистина, гръмотевичният грохот ние чухме, за щастие далече пред нас, където миньорите взривяваха бомби. Н. Хайтов, ШГ, 78. Офицерът обясни, че отначало немците, изплашени от пробива откъм реката, изоставили дома, като го подпалили, за да взривят управляемите мини. П. Славински, ПЩ, 455.

2. Разрушавам нещо чрез взривно вещество. Те [англичаните] решиха да построят станцията не на дъното на кратера, .. Започнаха да взривяват скалите. К, 1963, кн. 9, 18.

3. Прен. Предизвиквам много силна, бурна емоционална реакция у някого. Аплодисментите на 60-хилядната публика в „Медисън скуеър гардън“ взривиха залата. Тр, 1981, бр. 247, 3. Появяването на Емил Кошлуков на трибуната „взриви“ множеството. Дем., 1990, бр. 49, 1. взривявам се, взривя се страд. Когато се взривява рудата, в шахтата няма хора. Веднага след взрива мощни вентилатори почистват въздуха. ВН, 1961, бр. 3172, 4.

ВЗРИВЯ`ВАМ СЕ несв.; взривя` се св., непрех. Обикн. за снаряд, бомба — избухвам, експлодирам. Патронът мина е толкова чувствителен, че щом стъпи отгоре човек, той се взривява. Ал. Гетман, ВС, 203. Ами ако мината е с леко подбити рога? Кой знае къде я е тласнало течението, къде се е удряла, без да се взриви! НА, 1959, бр. 3437, 4.

ВЗРИВЯ`ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от взривявам и от взривявам се. Колата спря и слязохме: спътниците ми, начумерени от „засечката“, аз — доволен, че се бях озовал на обекта в най-интересния момент — взривяването на бомбите. Н. Хайтов, ШГ, 96. Прибор за взривяване. Средства за взривяване.

ВЗЯ`ТКА ж. Остар. 1. Дребен подкуп, рушвет. Как се назначава персонала? .. Взятки има! Рушвети има! Чудомир, Избр. пр, 32.

2. Отделно вземане при игра на карти; ръка. Играчът, който е сложил най-силната карта, печели „ръката“ или „взятката“. Той или неговият партньор прибира взятката и я поставя край себе си на масата. П, 1974, бр. 44, 9.

— Рус. взятка.

ВЗЯ`ТКАДЖИЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Подкупнически, рушветчийски. Черешара от своя страна знаеше, че Гелгели е „аферист“ и взема подкупи и бакшиши. По усмивката му .. той долови, че това човече ще се опита и при неговото кметуване да прояви своите „взяткаджийски“ привички. П. Славински, ПЗ, 98.

ВЗЯ`ТКАДЖИЙСТВО, мн. няма, ср. Остар. Подкупничество, рушветчийство.

ВЗЯ`ТКАДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Остар. Подкупник, рушветчия. На що дължи богатството и името си тоя вагабонтин? На що? Само на рушвети! .. Не той ли ни разврати? Не той ли ни съблазни .. и научи да протягаме ръка под масата. Да, той ме разврати, той ме направи взяткаджия. Елин Пелин, Съч. IV, 156-157.

ВИ. 1. Вж. вие.

2. Притеж. местоим. Крат. за трите рода и мн. Вашият, вашата, вашето, вашите. — Дали не е тоз човек разбойник, който се е катерил на стряхата ви, бай Марко? Ив. Вазов, Съч. XXII, 34. Вие, каже, сте инат, че и кучетата ви са като вас. Й. Йовков, Разк. 1, 125. Ах, летете, ескадрони! В устрема ви милиони / погледи са приковани със надежда и любов. Хр. Смирненски, Съч. I, 75.

ВИА`ГРА ж. Нов. Лекарство за силно стимулиране на половата потентност. Мъжете ще се представят все по-добре .. Гаранция за това дава новото лекарство за потентност виагра. 24 ч., 1998, бр. 150, 6. Очаква се до месец виагра да се появи в аптеките из цялата страна. ДТ, 1998, бр. 237, 1. Според познавачи някои билки като жълтия кантарион имат стимулиращ ефект, подобен на този на виаграта.

— Англ. viagra.

ВИАДУ`КТ м. Архит. Многосводест мост, който служи за прокарване на път над ниска местност или над други съобщителни артерии (ж. п. линии, улици и под.); надлез. Като си припомняше старата история, .. — идеха му на ум величествените мостове, виадуктите. А. Гуляшки, ЗВ, 81-82. Преди често съм се питал кой е строил многобройните мостове и други постройки на султаните от XVI и XVII столетие, като напр. заслужаващите учудване виадукти при Видин? П. Делирадев, БГХ, 72.

— От лат. via ’път’ + ductus ’прекарване’ през фр. viaduc.

ВИБРА`ТО, мн. няма, ср. Муз. 1. Начин на изпълнение при свирене на струнни и духови инструменти и при пеене, характеризиращ се с леко, вълнообразно колебание на тоновата височина, което придава на тона особена окраска.

2. Като нареч. По начин, характеризиращ се с леко, вълнообразно колебание на тоновата височина. В една от картините на „Дяволската воденица“ куклата-цигулар така умело свири вибрато на своята цигулка, че мъчно някой би могъл да разколебае малките слушатели, че не куклата, а друг истински цигулар свири. РД, 1958, бр. 7, 2.

— Ит. vibrato.

ВИБРА`ТОР м. Техн. Устройство за получаване на механични трептения, използвано самостоятелно или като част на вибрационни машини. Много занаяти научи бай Слави — лопатата, кирката, барамината, миньорския пистолет, вибратора. Т. Монов, СЧ, 101.

— От лат. vibro през нем. Vibrator.

ВИБРА`ТОРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Техн. 1. Който се отнася до вибратор.

2. Който вибрира или предизвиква вибриране. Вибраторни вълни. Вибраторни машини.

ВИБРАЦИО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Спец. Прил. от вибрация. Вибрационен валяк. Вибрационни движения. Вибрационна енергия. Вибрационен масаж. Вибрационни машини. Вибрационно сито.

ВИБРА`ЦИЯ, мн. -ии, ж. 1. Физ. Трептене на даден предмет с голяма честота. Генералът седеше в тесния корем на машината и имаше чувството, че моторът е вътре в самия него, че е в самото му сърце — толкова силна бе вибрацията и трясъкът. Й. Радичков, ГП, 16. Освен това целият ракетен корпус изпада в бясна вибрация: треперят стените, подът, таванът на кабината на космонавта. ВН, 1963, бр. 3664, 4. По засиления рев на двигателите и леката вибрация на корпуса можеше да се разбере, че скоростта се увеличава. К, 1963, кн. 9, 18.

2. Муз. Обикн. мн. Вълнообразно изменение, колебание на височината на звучащия тон. Тя тутакси скочи от стола, покани ме да седна, приятният й алт достигна най-музикалните си вибрации. Никман, СбСт, 354. Няма съмнение, .., че в струнния квартет, с търкането на лъковете, с вибрациите, с извънредната острота на някои от съзвучията му, има известно нервно въздействие, напрегнато, малко трескаво. Б. Йонова и др., Б, 49-50. • Обр. Не може да се развива литература и въобще култура, без да е налице звучен, богат и „способен“ да изрази вибрациите на въображението и тънкостите на мисълта език. Н. Хайтов, П, 47. Тя [поезията] прониква в нас чрез ритъм на заглъхнали стъпки, чрез излъчвания от фантазията на непознати поети, .., чрез душевни вибрации, които не могат да пресекнат. Бл. Димитрова, Лав., 78.

— От лат. vibratio през фр. vibration.

ВИБРИО`Н м. Микробиол. Бактерия с форма на спирално извита подвижна пръчица, живееща във водата, почвата и в житните организми, някои от видовете на която предизвикват заболявания у човека, рибите и насекомите. Холерен вибрион.

— Фр. vibrion.

ВИБРИ`РАМ, -аш, несв. 1. Непрех. Физ. В състояние на вибрация (в 1 знач.) съм; трептя. Машината започна да вибрира. М. Иванов, КБВ, 3. Шофьорът завърта ключа, стартерът извива, а след това силно и уверено започва да вибрира моторът. Ч. Шинов, БС, 21.

2. Прех. Правя да трепти нещо.

3. Прех. Строит. Уплътнявам бетон чрез вибрация.

4. Непрех. Муз. За глас, звук — изменям височината си вълнообразно. Гласът ми вибрира. вибрирам се страд. За да не става такова нежелателно разслояване на бетона, той не трябва да се вибрира по-продължително време, отколкото е необходимо за изпълване на порите. Д. Христов, СПМ, 393.

— От лат. vibro ’трептя’ през нем. vibrieren.

ВИБРИ`РАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от вибрирам. Компактността на бетона се постига чрез вибриране, с честота от 2500 до 12000 вибрации в минута. НТМ, 1961, кн. 7, 22.

ВИБРО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който е свързан с трептене, има отношение към трептене, вибриране, напр. вибробетон, вибробетонен, виброелемент, виброграма, виброизолатор, виброизмерителен, виброконструкция и др.

— Лат. vibro ’трептя’.

ВИБРОБЕТО`Н, мн. няма, м. Строит. Вид бетон с високо качество, уплътнен чрез вибриране.

ВИБРОБЕТОНДЖИ`ЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до вибробетонджия. В един дъждовен ден преди пет месеца на производствената база пристигна мургав младеж .. Изпратиха го във вибробетонджийската бригада. ВН, 1961, бр. 3006, 2.

ВИБРОБЕТОНДЖИ`Я, -и`ята, мн. -и`и, м. Вибробетонист.

ВИБРОБЕТО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни. Строит. Прил. от вибробетон; вибробетонов. Широко приложение намират и вибробетонните конструкции, които се получават от цимент, затвърдял при трептене. Хим. IX кл, 48. Сградата на новия цех ще се построи от сглобяеми вибробетонни елементи. ОФ, 1956, бр. 3554, 1.

ВИБРОБЕТОНИ`СТ м. Работник, който се занимава с изработване, приготвяне на вибробетон. За пример на строежа могат да се посочат работниците от обекта на ремонтно-механичния завод, вибробетонистите от строителната база, изкопчиите от жилищния комплекс. ВН, 1960, бр. 2818, 2.

ВИБРОБЕТОНИ`СТКА ж. Жена вибробетонист.

ВИБРОБЕТО`НОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Строит. Вибробетонен.

ВИБРОГРА`МА ж. Физ. Графическо изобразяване на вибрации.

ВИБРОГРА`Ф м. Физ. Уред за автоматично записване на трептенията на телата.

ВИБРОЕЛЕМЕ`НТ м. Строит. Съставна част на строителна конструкция, изработена от вибробетон.

ВИБРО`ЗА ж. Мед. Инфекциозна болест на рогат добитък, овце и др., която се поражда от спираловидни микроби и предизвиква безплодие или аборти.

— От лат. vibrosis.

ВИБРОИЗОЛА`ТОР м. Техн. Елемент, който се използва за предпазване на машини, съоръжения, прибори и хора от вредното въздействие на вибрацията.

ВИБРОИЗМЕРИ`ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Физ. Който служи за измерване на вибрацията. Виброизмерителни уреди.

ВИБРОИЗОЛА`ЦИЯ ж. Техн. Предпазване на съоръжения, машини, прибори и хора от вредното въздействие на вибрацията чрез поставяне на деформиращи се елементи между източника на вибрация и предпазвания обект.

ВИБРОКОНСТРУ`КЦИЯ ж. Строит. Строителна конструкция от вибробетон. За монтажа на виброконструкциите организацията разполагаше само с един 5-тонен автокран. РД, 1959, бр. 300, 5.

ВИБРОПОЛИГО`Н м. Строит. 1. Площ, открита площадка, определена за производство на сглобяеми стоманобетонни елементи и конструкции за нуждите на строителството и транспорта.

2. Предприятие за производство на бетонни изделия.

ВИБРОПОЛИГОНИ`СТ м. Строит. Работник във виброполигон.

ВИБРОПРЕОБРАЗУВА`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Физ. Електрически апарат, който преобразува постоянен ток с определено напрежение в постоянен или променлив ток с друго напрежение чрез вибратор.

ВИБРОПРЕ`СА ж. Строит. Вибрационна машина за изработване на бетонни изделия чрез вибрация и пресоване.

ВИБРОСИ`ТО, мн. вибросита`, ср. Строит. Сито с вибратор като част от вибрационна пресевна машина, която служи за пресяване на насипни материали (чакъл, пясък, руда и под.)

ВИБРОУ`ДАРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Строит. При който се използва вибрацията. Виброударни механизми.

ВИБРОУПЛЪТНИ`ТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Строит. Вибрационна машина за уплътняване.

ВИВА`РИУМ м. Зоол. Помещение за отглеждане на диви животни в условия, близки до естествените.

— Лат. vivarium.

ВИВА`ЧЕ нареч. Муз. 1. За темпо — много живо, бързо.

2. Като същ. мн. няма, ср. Музикална пиеса или част от музикално произведение в такова темпо.

— Ит. vivace.

ВИ`ВВАМ, -аш, несв.; ви`вна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Избухвам, пламвам, буквам. Миг… и факла зла изви стихия. Вивна огън страшен и зловещ. В. Марковски, ПЗ, 211.

ВИ`ВВАМ СЕ несв.; ви`вна се св., непрех. Диал. Виввам (Н. Геров, РБЯ).

ВИВИАНИ`Т, мн. няма, м. Минер. Минерал — железен хидрофосфат, безцветен или слабооцветен, който, окислен на въздух, добива тъмносин цвят и се употребява за получаване на синя боя.

— От англ. собств.

ВИВИСЕ`КЦИЯ ж. Мед. Извършване на операция върху жив организъм (животно) с научна цел.

— От лат. vivus ’жив’ + sectio ’разсичане’.

ВИ`ВНА. Вж. виввам.

ВИ`ВО нареч. Муз. Виваче.

— Ит. vivo.

ВИ`ВОД м. Остар. Книж. Извод. Тя [химията] ни дава такива научни виводе*, които, применени на практика, успяха да турнат индустрията на такива основи, които служат за залог на по-нататъшно развитие и усъвършенствуване. Н, 1881, кн. 2, 154-155.

— От рус. вывод.

ВИГВА`М м. Жилище на индианците в Северна Америка, изградено от забити в кръг дървени прътове със събрани горни краища, които са покрити с кожи, рогозки, клони и др.

— Англ. wigwam.

ВИ`ГИ само мн. Истор. 1. Политическа партия в Англия от 17 до 19 в., която е била против възстановяването на абсолютизма и изразявала интересите на обуржоазилата се дворянска аристокрация и едрата търговска и финансова буржоазия.

2. Партия в САЩ, съществувала от 1834 до 1854 г., която обединявала промишлената буржоазия от Север и плантатори от Юг и се борела против усилването на федералната власт, за развитие на промишлеността не само на Север, но и на Юг.

— От англ. whig.

ВИ`ГЛА ж. Диал. Далекогледна тръба. Та си узе златна вигла, / та разгледа горе, долу, / по пътища, по друмища. Нар. пес., Ал. Дювернуа, СБЯ I, 226.

— От гр. βίγλα ’караулна будка, пост, наблюдателница’.

ВИГО`ДА ж. Остар. Книж. Изгода. Който желае да повдигне нравствеността на човека, .., той е длъжен да устрои работите така, щото вигодите на сякого да са съображават с вигодите на другите. Знан., 1875, III-IV. Ескирос говори, че е нещастен онзи народ, у когото са появлява робска наклонност към материалните вигоди. Знан., 1875, бр. 13, 203.

— От рус. выгода.

ВИГО`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. Книж. Изгоден. А ако ти, наместо вигодна и бърза кариера, пожелаеш да съхраниш своето собствено уважение, своята отличителна лична независимост и чувствата на своето човеческо достойнство, то трябва по-напред от сичко да приготовиш в школата онова, щото ще да ти бъде пособие през живота. Знан., 1875, бр. 14, 219-220.

— ОТ рус. выгодный.

ВИГО`ДНОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Остар. Книж. Отвл. същ. от вигоден; изгодност.

— От рус. выгодность.

ВИГО`Н м. 1. Диво животно, голямо колкото овца,от рода на ламите, разпространено в Южна Америка, което има изключително ценна вълна. Lama vicugna. Тук [в Чили] ще видите .. много добитък, най-вече вигони или едри овце, които дават скъпоценна вълна и служат за товарни животни. С. Бобчев, ПОС (превод), 295.

2. Вълна от това животно.

3. Плат от вълната на това животно.

— От фр. vigogne.

ВИГО`НЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който се отнася до вигон. От вигонната прежда могат да се изработват различни видове килими, черги… и др. ВН, 1959, бр. 2480, 3. Вигонна предачница.

ВИД1, видъ`т, вида`, мн. ви`дове, след числ. ви`да, м. 1. Начинът, по който изглежда лице или предмет, когато се възприема зрително; външен изглед, външност. Пък и самият му вид привличаше и предразполагаше. Той беше висок, кокалест човек и докато косата и мустаците му бяха бели като сняг, веждите му си оставаха съвсем черни. Й. Йовков, ВАХ, 155. Раковски го знаеше по име и по вид, макар и да не беше намирал повод да го отличи за храбростта му в миналите битки. Ст. Дичев, ЗС I, 213. Те се отдалечиха с бързи крачки, озадачени от думите на непознатия и от странния му вид. М. Грубешлиева, ПП, 111. Той имаше вид на благородник, който веднага би обявил дуел, ако някой се усъмни в честта му. Д. Димов, Т, 525. Видът на манастира е внушителен и импозантен отвътре, както и отвън. Ив. Вазов, Съч. XV, 22. Напети къщички се угледно белеят / и радват погледа там с охолний си вид. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 85.

2. Обикн. със съгл. опред. Външният облик, изражението на лицето и под. като проява на вътрешното състояние, настроение, чувство и др. Вратата се отвори и влезе един млад изящен турчин, с интелигентен вид. Ив. Вазов, Съч. XII, 28. Сега Адамов имаше доволния и щастлив вид на собственик, който заобикаля имението си. Й. Йовков, Разк. II, 19. На другия ден Еникий се яви пред братята блед, тъжен и с отчаян вид. Елин Пелин, Съч. IV, 90. Не се мина много време външните врата се отвориха. Дочоолу се спусна да види дали не ще иде желаният гост, но веднага се върна с недоволен вид. Ал. Константинов, Съч. I, 302. Христина отвърна на поздрава му с изненадан вид, като че едва сега го е видяла. Ем. Станев, ИК I и II, 167.

3. Обикн. с несъгл. или съгл. опред. Присъствие, наличие на нещо, възприето със зрението; гледка. Неусетно Еньо се намери на първата своя нива, .. При нейния вид Еньо забрави мъката си и злината му мина. Елин Пелин, Съч. III, 110. Кой би я [тълпата] възпрял да ни стъпче, да ни разкъса на мястото, да ни хвърли през моста в реката, озверена веднъж от миризмата на барута и от вида на окървавените трупове? К. Величков, ПССъч. I, 53. Той усещаше, още отначало, някакво противно чувство при вида на тоя момък. Ив. Вазов, Съч. XXII, 125. И едно радостно и самодоволно чувство я обзе при вида на това свое имане. Т. Влайков, Съч. II, 119. Всичкото му красноречие и философия изчезнаха като дим пред вида на тая любовна сцена… Ив. Вазов, Съч. XXIII, 106.

4. Остар. Изглед, гледка, пейзаж. На юг и на запад се вълнуват картините на Люлин планина, на Вискер планина, Граховското поле и Осоговската планина. Пространства безконечни, видове омайни, гледка възхитителна и незабравима. Ив. Вазов, Съч. XVII, 8. И ще се научи [Захарий] да рисува хора и гори, и полета, които общо се наричаха и от русите, и от французите пейзажи или видове. Вл. Свинтила, СЗЗ, 253. Те живееха в наета къща, отдето се отваряше прекрасен вид на Родопите. Ив. Вазов, Съч. XXV, 15. Тъга ми чудна на сърце навява / видът на рой селца и градове. К. Христов, Избр. ст, 27.

5. Само в съчет. с предл. в и съгл. опред. Състояние, форма на съществуване, проявление на нещо. — Любов! Аз първи, първи път изпитвам това чувство в такъв вид… Ив. Вазов, Съч. XIX, 28. В драматическите произведения животът е отразен, така да се каже, в по-сгъстен вид. Т, 1954, кн. 5, 17. Всъщност мисълта на Главния беше много по-сложна и .. Тя съдържаше в кондензиран вид и всичко, което бе станало до днес. А. Наковски, БС, 87. Към среброто и златото, които в чист вид са много меки, за увеличаване на твърдостта им при изготвяне на монети и други предмети всякога прибавят известно количество мед. Хим. IX кл, 1950, 67.

◇ Във вид на нещо. При посочване на еднаквост, сходство с нещо; подобно на, като. Ивица плочи отиваше от вратнята до къщната врата, около която пъплеха, във вид на венец, по невидими нишки, пълзящи растения. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 11. Реката се разливаше тук като блато, опасващо във вид на сърп подножието на хълма. Ст. Загорчинов, ДП, 57.

Давам <си> / дам <си> (придавам <си> / придам <си>) вид. Книж.; Правя (направя) вид; показвам / покажа вид. Остар. Със следв. изр. със съюз че. Старая се да изглеждам по начин, неотговарящ на действителното ми състояние, за да заблудя някого; преструвам се. Марангозов не можа да се сети кой е този „Мирчо“, но от учтивост даде вид, че го познава отдавна. СбСт, 85. Нако го изглеждаше отвреме-навреме подозрително, ала новият механик си даваше вид, че не забелязва това. Кр. Велков, СБ, 148. Илийко направи вид, че решава нещо. В същност той едва сдържаше радостта си. Г. Караславов, Избр. съч. I, 336. Тя показваше вид, че вярва. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 30.

Давам / дам вид. Със следв. изр. със съюз че. Показвам чрез външен израз своето отношение, настроение, чувства, желание и под.; давам да се види, да се разбере. Нищо чудно, това бе моята спътница от параходчето. Поздравих, но тя не отговори, нито даде вид, че ме е познала. Б. Райнов, ДВ, 17. Изведнъж Росети даде вид, че се досеща: — Все пак вие вече казахте: той е едно, емиграцията — друго. Ст. Дичев, ЗС I, 409.

Един вид. Разг. 1. При уподобяване — за посочване на някакво сходство, приблизителна еднаквост; нещо като, нещо подобно на. — Само ще ми позволите една бележка да ви направя. — Не бележка, а едно мнение, тъй да кажа, един вид съвет… Ив. Вазов, Съч. X, 25-26. — Да му поприказваш за стопанството… да разбереш какво мисли, не възнамерява ли да подаде заявление… Един вид агитация малко… Ст. Марков, ДБ, 119. 2. Като вмет. израз. За подчертаване на казаното; така да се каже. — Моят клиент лежи сред двора си, .., и със свещеното право на гражданин пази снопите си и купа жито, който е изкарал с кървав пот. Пази мъката си, един вид. Елин Пелин, Съч. I, 196.

Изнасям / изнеса на вид. Остар. Показвам нещо, за да се забележи, да направи впечатление. А между сичкото това, .., са червенеят трендафиловите градини и употребляват сичките си усилия да погъделичкат носовете ни, да изнесат на вид своите свръхестествени прелести и да ни покажат своето превъзходство в природата. Л. Каравелов, Съч. VII, 3.

На вид. Външно, привидно. На часа един и половина Велчев излезе от гостилницата и се затече при Муткурова .. Муткуров бе също ободрен и изглеждаше да се колебае само на вид. С. Радев, ССБ II, 45.

Под вид <на> някого. Остар. С външност на някакъв, като някого. Стражата беше будна, но тя, макар и да съзря отдалеч двамата наши пътници, никак не даде внимание на тях, като ги видя облечени с прости селски дрехи, под вид дървари. Ил. Блъсков, ИС, 13. Почти сяка неделя аз бивах в Шумен, и там под вид на просяк, просях милостиня. В. Друмев, НФ, 28.

ВИД2, видъ`т, вида`, мн. ви`дове, след числ. ви`да, м. 1. Филос. Понятие, което обхваща по сходство на признаците ред предмети или явления и влиза в състава на друго по-общо понятие — род. // Предмети или явления с еднакви признаци, които се отличават по някои качества или прояви от други, включващи се в същия род; разновидност, тип. В пруста са окачени по стените различен вид пушки. Л. Каравелов, Съч. II, 43. На другия ден стрина Мина ходи` на пазар и купи два вида бонбони — едните от 60 лева килото, а другите — шоколадени, от скъпите. Чудомир, Избр. пр, 68. Вършачките и всички други видове машини ще засилят само чифликчиите, а малките земеделци ще се разорят. Й. Йовков, Ж 1945, 152. Той намираше в тоя вид опиянение едно средство да бъде нечувствителен към нравствената болка. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 10-11.

2. Биол. Група растения или животни, които произхождат от общ биологичен род и се отличават по някои свои характерни особености от други групи, принадлежащи към същия род. Милиони растителни и животински видове са се появявали, изменяли и изчезвали, докато животът на нашата планета е добил днешния си облик. К, 1963, кн. 3, 10. На същата нива мама ще посади и фасул. Задържала е тя за семе от няколко вида: и от плоския, и от длъгнестия, и от шаренкия. Т. Влайков, Пр I, 228. И особено обичаше белите рози, от които тук е насадил различни видове. Елин Пелин, Съч. IV, 60. Над върховете се вият разни видове орли. Ив. Вазов, Съч. XV, 59. Дарвин отхвърля възгледа за неизменяемостта на видовете, .. Според него целият органически свят .. е резултат на развитие, извършвало се в течение на милиони години. Хр. Одисеев, ТН, 11.

3. Езикозн. Граматическа категория, присъща на глагола в славянските езици, с която действието се характеризира откъм неговата цялостност, завършеност. Представките изпълняват двойна служба при образуване на глаголите. От една страна, те внасят нещо ново в техния първоначален смисъл .., а, от друга страна, променят несвършения вид на глаголната основа в свършен. Л. Андрейчин и др., БГ, 131.

ВИ`ДА ж. Диал. Винт с гайка.

— Тур. vida. — От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

ВИ`ДВАМ, -аш, несв. (диал.); ви`дя, -иш, мин. св. видя`х и (диал.) видо`х, пов. виж, ви`жте, прич. мин. св. деят. видя`л, -а, -о, мн. виде`ли, св. и (остар. и диал.) несв., прех. Виждам. — Хайдушко е това кладенче, учителю; ти не си видвал такова. А. Страшимиров, ЕД, 86. — Видва`л съм, боже, видва`л съм всякакъв хляб; .., ама те` такова чудо и не съм видва`л. Й. Вълчев, РЗ, 46. — Къдрията, циганинът, го видвал в Плевен. Ил. Волен, НС, 58. — Я почакайте, не съм ви видвала отдавна. И тя се пресегна, накъса жълти круши .. — На` хапнете си. Н. Нинов, ЕШО, 44. Райка из пътя бе весела и приказлива, .. Други път Тинка не беше я видвала такава. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 56. видвам се, видя се страд., възвр. и взаим.

ВИ`ДВАМ СЕ несв. (диал.); ви`дя се св. и (остар. и диал.) несв., непрех. Виждам се.

ВИ`ДВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от видвам и от видвам се; виждане. — Не за радост и за севда е сега това ни видване, Ненко! Т. Влайков, Съч. I, 1925, 140.

ВИ`ДЕЛ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. 1. В който има светлина, в който не е тъмно; светъл, виделив. Стаята ми се видя тясна и недостатъчно видела. Ив. Вазов, Съч. XV, 20. // През който има светлина и се вижда добре, не е тъмно; светъл, виделив. Потерята нямало да се забави и в тая улица да налети и ако не тука — другаде щяла да го застигне и удари с куршум, благодарение на виделата звездна нощ. Ив. Вазов, Съч. XIII, 210. Нощта беше видела, месяцът ся огледоваше в бистрите води на Днепра. Е. Мутева, РБК (превод), 184.

2. Който е осветен и блести; светъл, виделив. Върху виделата повърхност на езерото личеше наистина лодка, която бързо се приближаваше насам. Ст. Загорчинов, ДП, 418.

ВИДЕЛА`РЧЕ, мн. -та, ср. Диал. Газениче, виделце.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

ВИДЕЛЕ`Е несв., безл. Виделее се. Навън вече виделееше. Й. Стоянов, ПД, 72.

ВИДЕЛЕ`Е СЕ несв., непрех., безл. Просветва, просветлява се, разсъмва се, развиделява се. Когато някой извика на вратата, Стаменко се прозина, полуотвори очи и видя, че на прозорчето се виделееше вече. Ранното майско слънце го бе преварило. Кр. Григоров, Н, 120.

ВИДЕЛИ`В, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Видел.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

ВИДЕЛИНА` ж. Диал. 1. Светлина (в 1 знач.); видело1. Страшно желание се пробуди у него да види по-скоро виделина, дневен зрак. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 24. Вътре беше мрачно. Само през едно малко прозорче, облепено до половината със стар пожълтял вестник, влизаше струйка виделина. Кр. Григоров, ОНУ, 142. Морето беше млечно-бяло от утринната виделина. Л. Стоянов, Б, 15. Съмваше вече, виделина нахлуваше на снопчета през решетъчните стъкла, а хора още нямаше. Ст. Даскалов, МЧ, 98. Нощта навън ми се видя черна, ала като станах и надникнах, видях — ето, раждаше се виделината и идеше новият ден. А. Дончев, ВР, 60. • Обр. С истината и в тъмничния мрак тя [душата] ще пръска виделина в своя друм и без да се двои, ще отдели истината от лъжата, вечното от тленното. М. Смилова, ДСВ, 235-236. Мина засухата .. По смрачените и изпечени лица наново се разля виделина, свитите сърца се разпуснаха и пак закълня надеждата. Кр. Григоров, ОНУ, 149.

2. Осветление от някакъв източник; светлина, видело1. В одаите на къщята, където жените вече припалваха за виделина газеничетата или зехтинените кандилца, изведнъж стана по-светло и от най-светлия ден. Г. Манов, КД, 10. Неиздигнатите фитили на лампите отпущаха мърчелива виделина въз сцената. Ив. Вазов, Съч. IX, 22. Пешо .. изглеждаше сега, при виделината на свещта, с любопитство своя приятел и другар от детинство. Т. Влайков, РП, 142. Факлите също хвърляха червеникава виделина над главите на скупченото мнозинство. Ст. Загорчинов, ЛСС, 128.

3. Прен. Остар. Просвета, просвещение. Ще са намерват винаги учени людие, които .., ще са мъчат да изнамерват улеснителни пътища за разпространение на виделината, на знанието. Ч, 1875, бр. 7, 290.

ВИДЕЛИНКА` ж. Диал. Умал. от виделина (в 1 и 2 знач.); светлинка; виделце1. Едно малко окно изпускаше виделинка из двора въз голите стени на килията. Ив. Вазов, Съч. XIII, 106.

ВИ`ДЕЛИ`ЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Диал. Умал. от видел; светличък.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВИ`ДЕЛКО, мн. няма, ср. Диал. Умал. от видело1; светлинка, виделинка, виделце1.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВИ`ДЕЛКО нареч. Диал. Светличко.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВИ`ДЕЛО1, мн. няма, ср. Диал. 1. Светлина (в 1 знач.); виделина. Само малкото прозорче, дето е към портата е с джамове и оттам, щото влиза видело, това е светлината в собата. Т. Влайков, Съч. II, 62. Тъмничка [стая], с два прозореца към двора, отдето виделото проникваше през хартиите. Ив. Вазов, Съч. XII, 152. — Тук [в града] виделото бавно се промъква през плътните завеси. Ст. Даскалов, СД, 202.

2. Осветление от някакъв източник; виделина. На виделото от борината (след агата се намъкна със запалена главня и един от сеймените, ..) Юсуф паша съзря кръвта. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 141. А врътни отново. Хее… Май станахме с виделото по-богати от чивиковския изедник. От мелницата си бе пуснал ток у дома — в цяло село само нему светеше. Кр. Григоров, ТГ, 109.

3. С предл. от, до, по, в. Времето, когато е вече или е още светло. От видело до тъмно не подвивах крак от черковни служби и всякаква работа. Ем. Станев, А, 60. Видях го още по видело, като отивах на разходка със Зоица, и го взехме за Борислава. Ив. Вазов, Съч. XX, 61. Дойдоха и късите зимни дни, когато си лягаха във видело, за да не горят газ. М. Грубешлиева, ПП, 36. Той не заспа до видело.

4. С предл. на. Място, където е светло. Майка й беше седнала вече на видело до прозореца, та чистеше боб. Ил. Волен, МДС, 167. Той ще се изтяга край огъня и на топло, и на видело. Т. Влайков, Съч. II, 112. Понеже повечето време се занимавам дома си, погледът ми неволно бяга из едничкия прозорец навън, на ви`делото, и среща все същата жълта стена. Ив. Вазов, Съч. XVI, 172.

◇ Изнасям / изнеса (изваждам / извадя) на видело нещо. Остар. Правя нещо известно на всички; изнасям на бял свят. А те наистина подслушаха сякаш неговите тайни мисли, .., и ги изнесоха на видело пред света. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 35. Периодичните издания на разните академически учреждения в Русия, Австрия, Германия и др. — .., изнасят на видело почти всички паметници на тази [старобългарската] литература, придружени с най-сериозни изследвания. Б. Ангелов, ЛС, 157.

ВИ`ДЕЛО2, мн. няма, ср. Диал. 1. Гориво като газ, масло за газена лампа, кандило и под. След обед му предстои да изтрие лампите, да ги напълни с видело и да изчисти и лъсне самовара. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. I, 232. — Невесто, преди да легнеш при мъжа си, изгаси лампата, че тая нощ много видело прахосахме .. Преброих осем лампи и пет кандила. К. Петканов, ДЧ, 286. Не прахосвай виделото, Георге! … Ако караш все така, както си я почнал, след ден-два няма да остане капчица газ. Г. Русафов, ИТБД, 160.

2. Предмет, който е източник на светлина като светилник, газениче и под. Рангел се прибра в колибата си, запали си виделото и седна да вечеря, с каквото имаше. Ив. Вазов, Съч. XXV, 118. Някъде напред, в тъмнината, между гредите и комините светулкаше газениче: там се мярна човек. — Петре? — .. — Не, аз съм! — отвърна Левски, .. — Дай виделото оттатък! Ст. Дичев, ЗСИ, 381-382.

ВИ`ДЕЛО3, мн. няма, ср. Обработена телешка кожа за обувки, чанти и под. Ние знаехме за обущата на почтените хора един цвят — черния, па бил той на сафтян, видело, марокин, шевро или лак. Ст. Чилингиров, ХНН, 138.

— От ит. vitello ’теле’.

ВИ`ДЕЛО нареч. Диал. Светло. Когато започна да изгрява месецът, навън ставаше видело и снегът лъщеше. Й. Йовков, ВАХ, 124. — Хайде да се навечеряме, докато е видело… И газта ни се е свършила, няма с какво да си светнем… Г. Караславов, Тат., 40. При това на хармана беше видело — светеха ми звездите, грееше луната: ту кръгла, ту нащърбена, ту извита като сърп и винаги добра и вярна спътница на заспалата земя. К. Калчев, ПНЖ, 52. Когато се събуди за трети път, вече бе видело. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 425.

ВИ`ДЕЛЦЕ1, мн. няма, ср. Диал. Умал. от видело1; виделинка.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВИ`ДЕЛЦЕ2, мн. няма, ср. Диал. Газениче. Помня дядо как, приседнал край прогорялата печка, палеше цигара от пламъчето на виделцето и мълвеше тихичко. Кр. Григоров, ОНУ, 180. Трябваше да припечелят някой лев, та като се върнат по Димитровден, да донесат по една забрадка на жените, да купят по някое кило сол, газ за „виделцето“, и ако остане — за чувал брашно. ВН, 1958, бр. 2082, 4.

ВИ`ДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. 1. Който се вижда добре, отделя се, забелязва се веднага; забележим. — Ще го погребем до моста, на брега, на видно място. Сл. Македонски, ЕЗС, 184. // Остар. Видим (в 1 знач.). Избитите зъби и счупеното коляно на дяда Коля бяха едни от по-видните му телесни недостатъци, наистина изкуствено спечелени, но се` се броят за кусури. М. Георгиев, Избр. разк., 155. И плъпнали навън злочестници в уплаха / по хлъзгавия сняг се мъкнеха едвам, / подслона дирещи към видните сам-там / колиби, пръснати по стръмнината лиха. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 290. Ако не би било свидно, не би било видно. Послов., П. Р. Славейков, БП I, 17.

2. Който се отличава, изпъква над другите с качествата, достойнствата си, с общественото си положение и под.; изтъкнат, бележит, личен. Баща ми, един от видните първенци в града, .., се ползуваше с известност между турците. К. Величков, ПССъч. I, 5. Освен началниците на областните и околийските служби, на вечерята бяха поканени и по-видните търговци и индустриалци на града. Д. Ангелов, ЖС, 218. Та тя винаги е мечтала нейната снаха да бъде от виден и изтъкнат род, да бъде мома с богата зестра. В. Нешков, Н, 418. При него дохождаха твърде начесто не само някои видни граждани, .., но и мнозина други странни хора. З. Стоянов, ЗБВ I, 90. — Тодоре, Тодор чорбаджи, / язък ти за имането, / че си, бе виден болерин, / ала ти й грозна Грозданка. Нар. пес., СбНУ XLVI, 64. Виден общественик. Виден лекар. Виден писател.

3. Който се отделя, изпъква над другите, поради значението си, важността си; голям, важен. А баща му взема видно участие, дори застава начело в борбата на еснафите против чорбаджиите. Г. Бакалов, Избр. пр, 137. Благодарение на видната роля на жената в семейството и обществото, еснафите .. осяха България с женски училища наред с мъжете. Ив. Хаджийски, БДНН II, 119. Такива са по-видните европейски периодически списания, такива би трябвало да бъдат и нашите. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 244.

-ВИДЕН. Втора съставна част на сложни думи със значение: който има вид, форма на нещо, посочено в първата част, напр. кълбовиден, роговиден, сърповиден и др.

ВИ`ДЕНЕ, мн. няма, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от видя; виждане, видение.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.

ВИ`ДЕНИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Виждане; видене. Каква, говорим, радост ощущава една боголюбива християнска душа от видението и поклонението на тия святи места, .., то не може да се изрази! Н. Рилски, ОМР, III. Пят чувства телесних. Видение. Слишание. Обоняние. Вкушение и осезание. А. Гранитски, ПР (превод), 127.

◇ Добро виде`ние. Остар. Пожелание за нова среща; довиждане. Каза ли й нещо, .., рече ли й „добро видение там, Радо!“ не можа да се чуе от гърмежа отвън. Ив. Вазов*, Съч. XXIII, 223. Тук му е мястото да споменем и ония уж малки почерпванията и кръчми, които стават за добре дошъл, .., добро видение. Хр. Данов, Лет., 1869, 120.

ВИДЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. 1. Образ, който се явява на някого като плод на болното му въображение или на мистичното му настроение и се схваща като истински, но свръхестествен; призрак, привидение. Разправяха, че го е налегнала тежка и мъчителна немощ, .. През нощта му се привиждаха видения и го тресеше треска. А. Дончев, СВС, 624. И стори му се, че в този миг видя смъртта — истинската жива смърт. Видението беше нещо огромно, страшно и величествено. Г. Райчев, Избр. съч. II, 55. Еньо бързаше .. Струваше му се, че по стъпките му върви брат му и го пронизва със страшния вторачен поглед .. Бягаше да се скрие от себе си, от страшното видение, което не му даваше мира. Елин Пелин, Съч. III, 171-172. Когато постникът се намира в своята уединена келия, която са освещава само с едно кандилце, то .. той често види демонически видения. С, 1872, бр. 33, 262.

2. Книж. Образи, които човек вижда, когато спи; съновидение. Русокоса и тънка, гъвкава като ръкойка, Латинка бе легнала на сърцето му и пълнеше нощем сънищата му със сладки видения. НК, 1958, бр. 4, 4. Една нощ й си яви видение. Както бе коленичила пред олтара и се молеше на Бога, като вдигна глава, Секула го видя — не на картинка, а жив. „Господи!“ — извика тя, но Господ не я погледна. Той беше коленичил и се молеше. Ст. Цанев, МБ, 53. Видях видение на сън: избити, / лежаха бойни братя и сестри; / останалите живи негде скитаха / в гостоприемно-родните гори. Н. Хрелков, ДД, 221. А без видения ще бъде моя сън. П. К. Яворов, Съч. I, 150.

3. Книж. Образ, възникнал в съзнанието, като плод на въображението. Стори му се, че е започнал борбата не както беше нужно, .. И от това в сърцето му се промъкна несигурност, възторжените видения за бъдещето потъмняха. Ст. Дичев, ЗС I, 369-370. В разгорещения мозък изчезнаха поетическите видения — яви се жената в плът и кръв. Г. Стаматов, Разк. II, 136. Аз не искам да греша / сред съблазън и падения: / мойта влюбена душа / търси приказни видения. Хр. Ясенов, Събр. пр, 41.

4. Книж. Образ от нещо видяно или преживяно, който изпъква в съзнанието. Като нова струя споменът за дома избликна и обля душата му .. Без да прогони виденията, без да намали тяхната сладост, той си проправяше път и не губеше от очи мургавия врат на своя другар. Ст. Дичев, ЗС I, 110. Неволно се събуждат и възкръсват видения от миналите дни: гордите и спокойни крачки към ешафодите, пламенни погледи, обърнати с упование и вяра към небцето из пламъците на горящите костери. Й. Йовков, Разк. III, 117.

5. Остар. Книж. Това, което се явява, открива в момента пред погледа и се възприема със зрението; гледка, зрелище. Една светлина, като една звезда, се появи в дъното на противоположния край на пробоя. Очите му се впиха в това видение. Ив. Вазов, Съч. X, 133. Но что да видят! Атил с кръв облеян лежеше мъртъв на леглото си, .. На това страшно и нечаяно видение вейте ония мъже разтреперани извикаха гръмогласно. Г. Кръстевич, ИБ, 404.

ВИДЕО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който се отнася до създаване, записване и възпроизвеждане на визуално изображение и звук, напр. видеокамера, видеотехника, видеосигнал, видеоносител, видеокасета, видеостена и др.

— Лат. video ’гледам, виждам’.

ВИ`ДЕО, мн. (рядко) видеа`, ср. Разг. Устройство за записване на визуално изображение (картина) и звуков сигнал върху магнитна лента и за възпроизвеждането им; видеомагнетофон. Записах част от новогодишния концерт на видео. △ Гледах този филм на видео.

— Лат. video ’гледам, виждам’ през англ. video.

ВИ`ДЕОЗАПИС м. Спец. Запис на видеомагнетофон.

ВИ`ДЕОЗОН м. Мед. Апарат за медицинско изследване и диагностика чрез ултразвук, използван в акушерството и гинекологията, кардиологията, гастроентерологията и др.; ехограф. От прегледа на бременната жена на видеозон се видя, че бебето ще е момче.

— От видео- + фр. sonde ’сонда’ през рус. зонд.

ВИДЕОКА`МЕРА ж. Нов. Устройство за непосредствено записване на видеокасета едновременно на визуални образи и звуков сигнал. Заснехме с видеокамера цялото детско тържество.

ВИ`ДЕОКАСЕТА ж. Нов. Касета с монтирана в нея магнитна лента, върху която се прави видеозапис и от която записът може* да се възпроизвежда. Цялото шоу ще бъде записано на видеокасета и дарено лично на съпругата на покойния бард [Висоцки] Марина Влади в Париж. ДТ, 1998, бр. 18, 5. Подариха ми видеокасета с един от любимите ми филми.

ВИ`ДЕОКЛИП, мн. -ове, м. Нов. Кратък музикален или рекламен видеофилм с бързосменящи се атрактивни кадри; клип. След първоначалния ентусиазъм, предизвикан от появата на видеоклипа, започнаха да се очертават и първите проблеми, които този жанр постави. НК, 1985, бр. 38, 8. След всяко шесто предаване слушателите определят най-доброто попадение и ние правим безплатен видеоклип на изпълнителя. СТ, 1999, бр. 10, 6. Песента не е нещо особено, но видеоклипът е направен майсторски, с интересна компютърна анимация и много динамика.

ВИ`ДЕОКЛУ`Б м. Нов. Помещение, където се дават под наем и се прожектират видеофилми; видеотека. Откриха нов видеоклуб на „Александра видео“. △ — Иди до видеоклуба да вземеш някой филм.

ВИ`ДЕОМАГНЕТОФО`Н м. Спец. Апарат за едновременен запис върху магнитна лента на телевизионно изображение и звуков съпровод, който запис може да се възпроизвежда.

ВИ`ДЕОПИРА`Т м. Нов. Лице, което незаконно (без получен лиценз, заплатени авторски права и др.под.) записва и разпространява видеокасети с филми. При последната акция на полицията беше разкрита цяла мрежа от видеопирати и бяха иззети голям брой нелегални копия на видеофилми.

ВИ`ДЕОПИРА`ТСТВО, мн. няма, ср. Нов. Незаконно, нелегално записване и разпространяване на видеокасети с филми. Борба с видеопиратството.

ВИ`ДЕОПЛЕ`ЙЪР м. Спец. Устройство за възпроизвеждане на видеозапис от видеокасета.

— Англ. video player.

ВИ`ДЕОРЕКО`РДЕР м. Спец. Устройство за презапис на видеосигнали от телевизор или от видеокасета. Нашето видео не може да записва от телевизора, защото няма видеорекордер.

— Англ. video recorder.

ВИДЕОТЕ`КА ж. Нов. 1. Сбирка, колекция от видеофилми. Той има богата домашна видеотека.

2. Помещение за даване под наем на видеофилми; видеоклуб. Скоро след излизането на новите филми по екраните те се появяват и във видеотеките. △ Тази видеотека е много богата, има и всички нови видеофилми.

— От фр. videothèque.

ВИ`ДЕОТЕЛЕФО`Н м. Спец. Вид телефон, при който лицата, които разговарят, могат да се виждат на телевизионни екрани.

ВИ`ДЕОТЕ`ХНИКА ж. Съвкупност от устройства за видеозапис и възпроизвеждане на видеозаписи. Откраднаха скъпа видеотехника от дома му. △ Магазин за видеотехника.

ВИ`ДЕОФИ`ЛМ м. Нов. Филм, записан на видеокасета, предназначен за гледане на видео. Гледах този филм два пъти — веднъж по кината и втори път като видеофилм.

ВИ`ДЕТ. Остар. и диал. Само с гл. съм в 3 л. ед. Видно е, вижда се. „Г-н подпоручик… тука… ей горе… сърби… елате… огън…" „Сърби ли? Колко?“ „Не е видет. Огъня е видет“. М. Кремен, Б, 115. Лудо-Младо — Няма да те пусна .. да се порадваме и ний един на друг! Калина — Та тука ли намери сгода — отвред е видет! П. Тодоров, Събр. пр II, 201. Тъй близко видет е [селцето] — на длан. / А няма стигане. К. Христов, ЧБ, 71. Кажи, защо си тъй замислен? / .. / По твоите очи е видет, че сам си плакал ти. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 19.

ВИ`ДИЕВ, -а, -о, мн. -и. Спец. Прил. от видия. Видиева стомана. Видиева пластинка.

ВИ`ДИМ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който може да се възприеме със зрението, може да се види. Сега ясно видя, че .. от дървото се отдели човешки силует. Лежешком Слановски този път се прицели вече във видима цел. Чу слабо изохкване, шум от тежки и припрени стъпки. В. Нешков, Н, 330. Над главата му заигра някакво облаче от ситнички, едва видими мушици. Д. Калфов, Избр. разк., 263. Виждаха се ясно къщите, заети от неприятеля, и по-нататък градът, едва видим поради отблясъците на слънцето. П. Вежинов, НС, 127. Небесните тела се делят на видими и телескопически. Видими са тия, които ся виждат с просто око; каквото слънцето, луната и безчетното множество звезди, що видим. Ив. Богоров, ВГД (превод), 359.

2. Ясно изразен; ясен, очевиден. Телефонът пред него тревожно зазвъня. Пишманов грабна слушалката и по лицето му се изписа видима досада. С, 1954, кн. 3, 84. С всеки изминат ден, без да има някаква видима причина, Христина охлаждаше към него. Тя избягваше да идва на определените срещи. Ем. Станев, ИК I и II, 80. Тя я спря и я попита — не е ли вече време да си остане вкъщи. „Ще ходя, докато мога“, отвърна с видима неохота Станка. Г. Караславов, ОХ IV, 6. Той се яви на тази кралевска ауденция в най-просто облекло .. Кралят го прие с видимо благоразположение. С. Бобчев, ЖФ (превод), 128.

3. Който е изразен само външно; външен, привиден. След малко, с видимо спокойствие, като прикриваше слабо нервно потръпване, той влезе в общинската канцелария. Т. Влайков, Съч. III, 274. Ясно ми беше, че под това видимо спокойствие се крие това нервно напрежение, .., когато животното и по свое желание, съзнателно и охотно е готово да даде всичките си усилия. Й. Йовков, Разк. I, 147-148.

◇ Видим диаметър. Астрон. Ъгълът, под който едно небесно светило се вижда от Земята.

ВИ`ДИМО. 1. Нареч. от видим. „Надежда“ излезе из пристанището и леко, едва видимо запъпли към север. Д. Добревски, БКН, 26. И без да ще, тати отпусна ръце на коленете си, .. Тежко, но едва видимо се подигаха и гърдите му. Ст. Чилингиров, ХНН, 145. Той приведе редица примери, сполучливо подбрани и видимо безспорни из историята на някои напреднали страни. Т. Влайков, Съч. III, 34. Видимо той беше спокоен, но ми се стори, че Буфера леко побледня. Сп. Кралевски, ВО, 58.

2. Като вмет. израз. За подчертаване на предположение за някакъв факт; както изглежда, може да се предполага, очевидно. Тя видимо нареждаше стаичката не само за себе си. Ем. Коралов, Пл, 1969, кн. 5, 22. Той помълча и видимо, за да придаде по-голяма увереност на мисълта си, повтори: — Да, армия създаваме сега. X. Русев, ПС, 132.

ВИ`ДИМОМУ нареч. Само в съчет. По видимому. Остар. Книж. 1. На външен вид, външно. Един американец изнамерил една машина, чрез която человек може да пише без перо. По видимому тя прилича на една машина за шев. ИЗ 1877, 1881, 267. Не треба да уничижаваме человеците, когда ги гледаме злополучни и презрени; зачтото и пчелата е насекомо ничтожно по видимому, обаче кошчето й дава изобилен мед. А. Гранитски, ПР (превод), 49.

2. Като вмет. израз. За подчертаване на предположение за някакъв факт; както изглежда, очевидно. Какви случаи щеше да има и какви средства можеше да употребява, за да ся отличи сам или да помогне на съотечествениците си? По видимому никакви. ИЗ 1877, 1881, 124. От упоритостта на младите бях вече съвършено отчаян, та и знаянието им беше, по видимому, май съмнително. С. Бобчев, Н, 1883, кн. 1, 28.

ВИ`ДИМОСТ, -тта`, мн. няма, ж. Възможност, благоприятни условия да се вижда ясно, добре. Денят беше слънчев и имаше добра видимост. Сл. Трънски, Н, 188. Самолетът летеше доста ниско, видимостта беше отлична. П. Вежинов, ДМ, 90. Било мрачно, дъждовно и мъгливо. Видимостта била лоша. Ж. Колев и др., ЧБП, 34.

ВИ`ДИНЕЦ, мн. -нци, м. Видинчанин, видинлия. „Ако еничарите се опитат“ — пише. Ще рече, знаят, че видинци са за Пазвантоглу. Затуй султанът само заповядва да няма разбойници във Видинско. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 211.

ВИ`ДИНКА ж. Видинчанка, видинлийка.

ВИДИНЛИ`ЙКА ж. Разг. Видинчанка, видинка.

ВИ`ДИНЛИЯ, -та, мн. -лии, м. Разг. Видинчанин, видинец. Вече из улиците се измесиха селяни и търговци, видинлии и пришълци, а Булгарзаде продължаваше да седи пред празния филджан. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 582. Трябва да видиш .. тежките, с провлачена походка видинлии, винаги готови да натупат някой „мамин син“, ако им попадне под ръка. А. Гуляшки, Л, 455.

ВИ`ДИНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до гр. Видин (най-западния български град на р. Дунав) и до видинчанин (видинец, видинлия). Нямаше и желание да търгува сам със зърнени храни по видинското пазарище. П. Спасов, ХлХ, 332. Видински гражданин. Видински окръг.

ВИ`ДИНЧАНИН, мн. ви`динчани, м. Лице, което е родено или живее в гр. Видин; видинец, видинлия. Много отдавна във Видин били дохождали цели орляци скакалци, та ядели всяка зеленинка напреде си, и видинчани излизали с разни викове, дрънкания и др. да ги гонят от своето землище. СбНУ XXV, 31.

ВИ`ДИНЧАНКА ж. Жена, която е родена или живее в гр. Видин; видинка, видинлийка.

ВИДИОТЯ`. Вж. видиотявам.

ВИДИОТЯ`ВАМ, -аш, несв.; видиотя`, -и`ш, мин. св. -и`х, се., прех. Правя някого да стане идиот. — В края на краищата сте полагали Хипократова клетва, за да лекувате, не да видиотявате пациентите със скандални обзори! З. Попов, ЗС, 34. видиотявам се, видиотя се страд.

ВИДИОТЯ`ВАМ СЕ несв.; видиотя` се св., непрех. Ставам идиот.

ВИДИОТЯ`ВАНЕ ср. Отгл. същ. от видиотявам и от видиотявам се.

ВИ`ДИЯ, мн. -ии, ж. Спец. Металокерамична сплав с голяма твърдост, използвана за производство на металорежещи инструменти.

— От нем. wie Diamant ’като диамант’.

ВИДНЕ`Я СЕ, -е`еш се, мин. св. няма, несв., непрех. Диал. Виждам се, забелязвам се от разстояние. В подножието на Върбица се виднееше очертанието на селото. Цв. Минков, МЗ, 69. И селцето, скътано между две долчини, / нататък се видней, — из ниските комини / на стълпове се вий прозирно-синкав чад. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 14. Там, на ъгъла, западаше разкошно Акрополис между три морета; от страната му се виднееха кипариските градини. Св. Миларов, СЦТ, 226.

ВИ`ДНЕНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до видня. Добиването на рудата, ходът и химизмът на видненския и мадански процеси и резултатите на старата рударска индустрия .. са много добре описани. П. Делирадев, В, 204.

ВИ`ДНО нареч. С гл. съм, ставам и др. в 3 л. ед. и обикн. със следв. изр. със съюз че. Вижда се, забелязва се, личи. Бай Желю всякога отговаряше бързо, кратко, тъй като че разговорът му дотягва. Но видно беше, че Слави не му е неприятен. Д. Немиров, Д № 9, 29. Видно беше, че на брега се мъчат да запалят моторите на рейдовия катер, но това не им се удаваше. П. Льочев, ПБП, 69. Та видно бе като на длан, че извътре никне злото — и царството ще погине от недогледство на вожди. Н. Райнов, КЦ, 39. От техните [на историците] разказувания не видно, като славяните да са имали работа с греците до началото на царствованието Юстинияново (529). З. Княжески, ВИ, 14.

ВИ`ДНО, мн. няма, ср. Остар. Място, където е имало видня и е останала сгур, шлака от желязна руда.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник…, 1951.

ВИ`ДНЯ ж. Пещ, в която у нас в миналото е била топена желязна руда. У нас още през 14 в. по примитивен начин се е добивало желязо в Самоковско в малки пещи, наречени видни. Хим. IX кл, 1965, 86. Той знаеше, че неговите сто коша кюмюр бяха като капка в дъжда за ненаситните гърла на пещите. Да можеше да ги откара отведнъж, работниците щяха да напъхат въглищата между пластовете желязна руда в една от маданските видни и всичко щеше да се превърне на пепел и желязо още до вечерта. А. Христофоров, А, 9-10.

ВИ`ДНЯР, -ят, -я, мн. -и, м. Човек, който работи във видня. Бегълците коритари вече се завръщаха от горите и пак промиваха пясъците на Палакария с надеждата да продадат изплавената руда чрез виднярите в Ярлово и Ковачевци. А. Христофоров, А, 125.

ВИ`ДОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до вид като подразделение на род. Видово понятие. Видова разлика.

ВИ`ДОВДЕН, мн. няма, м. 1. Разг. Обикн. в съчет. с ще дойде, до ще. Ден, в който ще се види, разбере кой какво е извършил и какво е заслужил, ден в който ще се търси сметка за стореното; ден на разплата. — Сега той коли, той беси… Сега само неговата дума се чуе .. — Но ще дойде видовден… Той, тоя синковец да не мисли, че ще векува! Г. Караславов, ОХ IV, 264-265. — А сеги накъде, сине? — Сеги в Балкана, дядо Стояне. Дай ми саде малко хляб, па да бягам нагоре. Ще дойде видовден и за нас! Тогива ще подирим сметка за всичко! П. Здравков, НД, 240. А пък аз ще ви кажа: от нас сметка ще искат един ден, видовден ще има. Н. Антонов, ВОМ, 168. Ще дойде видовден, ще видим кой кум, кой сват. Погов. Да видим — Видин видовден далече. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 111. До ще видовден. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 151.

2. Диал. Празник, празнуван на 15 юни от селяните, за да не види Господ греховете им (Н. Геров, РБЯ).

ВИДОИЗМЕНЕ`Н, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от видоизменя като прил. Който е изменен по вид; преобразен. Кромидът, чесънът, .. и други едносемеделни растения развиват луковици, които представляват видоизменени подземни стъбла. Бтн VI кл, 48. В описанието за самодивата в разказа, който носи същото име, се повтаря малко видоизменено сравнението за овчаря и стадото. К. Величков, ПССъч. VIII, 191.

ВИДОИЗМЕНЕ`НИЕ, мн. -ия, ср. 1. Изменение на вида, облика на нещо. Всичко се движи, всичко се мени, всичко подлежи на видоизменение. Юношите не притежават същото тяло, което са имали в детската си възраст, а тялото на старците не е онова, което е било през младостта. И. Спасова, ЧК (превод), 17. Като определи болестта и като знае нейното течение и видоизменения, лекаринът може в много случаи да окаже благодетелно влияние на нейния изход. Знан., 1875, бр. 18, 280.

2. Отклонение от даден вид, форма; разновидност. Цветовете не са, както мислят обикновено, видоизменения на светлината, претърпявани от нея при пречупването или отражението от естествените тела, но са първоначални, вродени свойства на светлината. Ив. Въжарова, ИН (превод), 54. Лейденското гърне е видоизменение на кондензатора. И. Гюзелев, РФ, 369.

ВИДОИЗМЕНЯ`. Вж. видоизменявам и видоизменям.

ВИДОИЗМЕНЯ`ВАМ, -аш, несв. (остар.); видоизменя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Остар. Видоизменям. Человенеската природа не може да остава постоянна на онуй, което изначало е пожелала, защото болестите, нуждите, страстите я видоизменяват. П. Р. Славейков, ПВО (превод), 109. видоизменявам се, видоизменя се страд.

ВИДОИЗМЕНЯ`ВАМ СЕ несв. (остар.); видоизменя` се св., непрех. Видоизменям се. Но ние казахме вече, че човеческите езици са обогащават и видоизменяват по естествени причини. СбС I, 1875, 16.

ВИДОИЗМЕНЯ`ВАНЕ ср. Остар. Отгл. същ. от видоизменявам и от видоизменявам се; видоизменяне.

ВИДОИЗМЕ`НЯМ, -яш, несв.; видоизменя`, -и`ш, мин. св. -и`х, св., прех. Изменям, променям вида, облика на нещо, като му прибавям или отнемам нещо. — Материята на това Слънце е много гъста, тъй като там са станали атомни промени, които са видоизменили веществото, от което е направено това светило. Г. Томалевски, АН, 312. Нютон не се отказва от теорията си, а само малко я видоизменя, приспособява я към всички новооткрити светлинни явления. Вл. Харалампиев, ПСС, 21. видоизменям се, видоизменя се страд.

ВИДОИЗМЕ`НЯМ СЕ несв.; видоизменя` се св., непрех. Изменям, променям вида, облика си, като придобивам или загубвам някои признаци. Самите коренища, грудки, луковици остават в почвата. Разбира се, че в необикновената за тях подземна среда тези стъбла се видоизменят много. Бтн V и VI кл (превод), 64.

ВИДОИЗМЕ`НЯНЕ ср. Отгл. същ. от видоизменям и от видоизменям се.

ВИДООБРАЗУ`ВАНЕ ср. Книж. Образуване на различни видове живи организми. Те [биологичните науки] трябва да проникнат дълбоко в същността на живота, .., да изяснят и овладеят процесите на наследствеността, изменчивостта и видообразуването, при които се синтезират и натрупват органически вещества. ОБиол. X кл, 6.

ВИ`ДРА ж. 1. Бозайник от разреда на хищниците, с ценна тъмнокафява кожа и крайници, пригодени за плаване, който води полуводен живот край реки с гористи брегове. Lutra lutra. Лисицата много обича рибата .. То се знае, тя не може да я лови като видрата. Ем. Станев, ЯГ, 44. Вировете се пълнеха с вода, преляла от други вирове, и често цели семейства видри достигаха равнината, където селяните ги трепеха заради скъпата им мека кожа. Ст. Загорчинов, ДП, 191.

2. Обработена кожа на това животно като материал за направа на палта, шапки и др. След години .. гледам по пътя откъмто големия град странна жена с дълга черна рокля, с черна шапка, .., с черни до лактите ръкавици, ръцете си държеше пъхнати в маншон от черна видра. Ст. Цанев, МБ, 386. Анадолецът стана леко и безшумно, наметна кожухчето си от видра. Ц. Лачева, СА, 8.

ВИ`ДРИЦА ж. Диал. Ведро. Видрицата е едно малко каче с железни халки и с клуп отгоре, което може да събере пет-шест оки вода. М. Кънчев, В, 105. Видрица носят закачена на ръката си циганките, които ходят от къща е къща, та просят. М. Кънчев, В, 105.

ВИ`ДРОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до видра. Това пълно момче, което яздеше малко черно конче и не знаеше как да се нарадва на червената си къса дреха, обшита с видрови кожи като у царя, и на жребчето, .., бе най-малкият царев син — Йоан Шишман. Ст. Загорчинов, ДП, 491.

ВИ`ДУВАМ, -аш, несв. (диал.); ви`дя, -иш, мин. св. видя`х и (диал.) видо`х, пов. виж, ви`жте, прич. мин. св. деят. видя`л, -а, -о, мн. виде`ли, св. и (остар. и диал., понякога разг.) несв., прех. Диал. Виждам. — Кехаи, млади овчаре, / като воз Дунав пасете, / видувахте ли робиня, / дали минува край вазе. Нар. пес., СбНУ XLIII, 329. видувам се, видя се страд., възвр. и взаим. видува се, види се безл.

ВИ`ДУВАМ СЕ несв. (диал.); ви`дя се св. и (остар. и диал.) несв., непрех. Виждам се. Два са млади залибиле, / и не са се видувале, / виделе са снощи вечер. Нар. пес., СбНУ XLIV, 369.

ВИ`ДУВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от видувам и от видувам се; виждане.

ВИ`ДЯ. Вж. виждам, видвам и видувам.

ВИ`Е (поет.) вий, вин. вас, крат. ви, удв. вас ви, (диал.) вази, вазе; дат. (рядко) вам, крат. ви, удв. вам ви, лич. местоим. (2 л. мн.). 1. Означава лицата или предметите, към които се обръща този, който говори. — Момчета, я вие викнете някоя стара хайдушка песен. Ив. Вазов, Съч. XXII, 180. Чакайте аз да ви разкажа мойта среща с бай Ганя, обади се Стойчо. Ал. Константинов, БГ, 10. — Добре дошла, Елено болярко! — пръв се обади Райко с весело лице. — Добър ти ден, Райко! — отвърна Елена — добър ви ден и вам, братя! Ст. Загорчинов, ДП, 450. Вас слънце ви не вижда — лъх, / зефирен лъх ви не допира; / печални, бледни теменуги. П. К. Яворов, Съч. I, 79. Тежко, тежко! Вино дайте! / Пиян дано аз забрава / туй, що, глупци, вий не знайте / позор ли е или слава! Хр. Ботев, Съч. 1929, 14. — Дойдох да повидя Софията, па рекох и вас да обиколя, роднина сме: ще ме пита бабата за вази. Ив. Вазов, Съч. XIX, 11.

2. Учтива форма при обръщане към едно отделно лице. — Вие ли сте госпожица Сарачова, гдето вчера сте писали двойка на дъщеря ми и сте разстроили детето ми? .. — Вие нейният баща ли сте, господине? Елин Пелин, Съч. IV, 257-258. — Мислех ли вчера, когато се срещнах с тебе!… с Вас — поправи се тя. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 121. Аз се завърнах днес от Виена. Иска ми се още сега да дойда да Ви поднеса почитанията си, но съм уморен от пътуването си. Сърдечен поклон Вам и на г. доктора. Ив. Вазов, ПЕМ, 33. Мислете тъй, както си щете, / но Вие / грешите, приятелко, днес. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 40.

3. Само вас (вази) с предл. у, по, от, до и др. Домът или родният край на лицата (лицето), към които (което) се обръща този, който говори; вашият дом, вашият край. — Кака Иваница поръча да си отидеш у дома. Кака Цвета била у вас. Елин Пелин, Съч. II, 135. — Я иди до вас, та виж дали се е върнала майка ти. Т. Влайков, Съч. II, 135. — Взимат ме нощеска от къщи, току-що се бях върнал от вас, и ме закарват на конака. Ив. Вазов, Съч. XXII, 56. Ще вляза в двора им през вас. Ив. Вазов, СбНУ II, 62. — Е, казвай сега, братле, какво има там по вас в голямото село? К. Калчев, ЖП, 71. Няма там, аго, по вази, / няма там стени таквизи / зиме със здравчец обрасли, / лете със сива лиляка. П. Р. Славейков, Ч, 1673, бр. 10, 939.

◇ На „Вие“ съм с някого; Говоря (си) на „Вие“ („Ви“) с някого. Разг. Имам официални отношения с някого.

На „Ви“ съм с нещо. Разг. Не умея да върша някаква работа, не разбирам от нещо. — А бе аз с математиката съм на „Ви“. Пет по пет не знам, а ти искаш сметките да водя.

ВИЕ`ЛИЦА ж. Много силен зимен вятър, придружен обикн. със снеговалеж; снежна буря. Други път излиза вятър, подига се виелица и на замръзналото поле се носят облаци от сняг. Й. Йовков, Разк. I, 14. Снегът дойде тоя път с големи бури, виелицата скри планината и насипа грамадни преспи. Ем. Станев, ПЕГ, 78. Влакът направи и тук голям престой и потегли на смрачаване. Отвън беше започнала виелица. Снеговалежът бе се засилил и вятърът премяташе край прозорците цели облаци от снежинки. Д. Ангелов, ЖС, 550. Пред входа на хотела ни посрещна силна виелица. Едва вървим, снегът бие в лицата ни. Н. Фурнаджиев, МП, 71. Навън сняг вали, виелица фучи, а в колибата от четири страни студен вятър духа. Ил. Блъсков, Китка, 1886, кн. 3-4, 24.

ВИ`ЕНЕ1 ср. Отгл. същ. от вия1 и от вия се. Свали шлифера си и легна по гръб на кревата. Притвори очи. Усети леко виене на свят, сякаш люлка я люлееше. Ем. Манов, ДСР, 26. За всичко трябват работни ръце. А работните ръце са заети с виене на цигари, с разтривки, протягане. Г. Краев, Ч, 210.

ВИ`ЕНЕ2, мн. -ия и (рядко) -та, ср. Отгл. същ. от вия2. Бях вече в друга стая и виенето на кучетата се чуваше съвсем слабо, отчаяно слабо. А. Дончев, ВР, 111. Отгоре все още се носеше жално, проточно виене, виенето на гладен, самотен вълк, който призовава своите диви братя на сбор… Ив. Мартинов, ПМ, 18. Лютите виения и раздирателни вопли .. ужасяваха. Ив. Вазов, Съч. XI, 126. Между ударите достигаше ревът на вълните и виенето на вятъра. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 85.

ВИЕ`НСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до гр. Виена (столицата на Австрия) и до виенчанин. Цели две години, докато се върнат двете й по-малки дъщери от виенския пансион, тя щеше да живее тук като с чужд човек. В. Геновска, СГ, 19. Всички богати хора в града си строяха къщите по планове от виенски или будапещенски архитекти и къщите им бяха малки дворци. П. Спасов, ХлХ, 179. От балкона се разнесоха звуците на оркестъра. Салона изпълни игрив, увличащ виенски валс. Д. Спространов, С, 292.

◇ Виенско колело. Голямо желязно колело, с радиално разположени заградени седалки, на което хората се въртят за развлечение в увеселителни паркове, на събори и под. Някои тръгват към касите на голямото виенско колело. От неговите вагончета всеки може да види панорамата на Виена — импозантна и величествена. РД, 1966, бр. 238, 3. Българският цирк „Родина“ ще изнесе богат цирков спектакъл. Всички стрелбища, люлки, виенски колела и др. ще работят. ВН, 1960, бр. 2805, 3.

Виенски стол. Особен модел стол с плетена или дървена, обикн. кръгла седалка със закръглено горе облегало. До масата имаше плетен виенски стол със зелена възглавница на седалището. П. Незнакомов, СНП, 206. Около четвъртита маса .. бяха наредени няколко виенски стола и едно меко канапе. Ст. Марков, ДБ, 151.

ВИЕ`НЧАНИН, мн. вие`нчани, м. Лице, което е родено или живее във Виена.

ВИЕ`НЧАНКА ж. Жена, която е родена или живее във Виена.

ВИЕТНА`МЕЦ, мн. -мци, м. Лице от основното население на Виетнам, страна в Югоизточна Азия. Има шведи, / виетнамци — / и от север, / и от юг! Ас. Босев, ВМ, 53.

ВИЕТНА`МКА ж. Жена от основното население на Виетнам.

ВИЕТНА`МСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до Виетнам и до виетнамец. Виетнамски народ. Виетнамски език.

ВИЕТНА`МЧЕ, -та, ср. 1. Дете от виетнамска народност. Ах, колонизатори проклети, / краят ви ще дойде най-подир! / Френски пионери, погледнете, / с виетнамчетата сключват мир! Ас. Босев, ВМ, 92.

2. Млад виетнамец.

ВИЕШКО`М нареч. С виене, с вой.

ВИЖ*. Разг. Пов. от видя като частица. За усилване, а) При подчертаване, наблягане на някакъв факт, обстоятелство или при подчертаване на някакъв факт обикн. неочакван, върху който се обръща внимание на събеседника. — А пък, виж, ти много обичаш да ходиш от място на място. В. Геновска, СГ, 21. — О, Методи, ти ли си? Здравей! .. — Какво правиш, как си? — повтаряше Гороломов. — Виж, каква среща! Й. Йовков, ПГ, 6. „Виж, и тя била разговорна жена“, си помисли той. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 186. — Аз мислех, че рита с опашката, а то… Сега вече дядо се поусмихна: — Виж, това съм забравил да ти кажа. Кр. Григоров, ОНУ, 33. б) При подчертаване на съгласие или несъгласие при отговор, предлагане на нещо и под. — Значи, трябва да се връщам .. — Е, ще трябва — рече той, като се позасмя .. — А да имаш случайно кибрит? Барем цигара да си запаля… — Виж, това може — рече войникът, като извади кибрит от шинела си. Д. Ангелов, ЖС, 257. — Искам да се върна в строя! — каза тихо боецът. Лекарят се усмихна. — Виж — това няма да може! — поклати глава той. П. Вежинов, НС, 85. в) При подчертаване, наблягане на някакво твърдение, обикн. при съпоставяне, посочване на различие между неща, които се сравняват. Китът е кротко животно, не напада никого, без да е предизвикан, и затова го оставяме да си върви жив и здрав. — .. Виж, ако беше акула, работата е съвсем друга. Акулата веднага трябва да я застреляме. П. Незнакомов, МА, 49. — Виж, държавната служба е по-друго. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 290. г) В съчет. виж ти — при изненада (обикн. неприятна за лицето, което говори) от някакъв факт, изказване, предложение и под. Пристигнал е годеникът на Васева .. — Виж ти история! — извика тя и очите й загледаха учудено. Б. Несторов, СР, 205. — Приятел ли! Виж ти! Ние пък да не знаем — учуди се Орлето, който бе седнал по-встрани и придърпа към себе си камък. П. Проданов, С, 56. — Лесното търси .. У нас, почнат ли кампаниите .. няма почивка, няма сън… Мъчно издържат! — Виж ти! Обективни трудности значи!… А. Гуляшки, МТС, 36. — Да, наранил се е — продължи Румен. — И това може много да ни помогне да заловим крадеца. Раната няма да заздравее за два-три дни. Ще се пръснем из града и на всички по-подозрителни ще гледаме десните ръце. — Виж ти! Идея! — иронично подметна Дянко. П. Проданов, С, 96. д) Обикн. в съчет. току-виж — при подчертаване на факт, който може да се случи като следствие от друг, едновременно с друг или независимо от друг, обикн. неочаквано за лицето, което говори; ето че. Ей я и най-малката му балдъза почна вече да се момее и току-виж, че се заженила… М. Марчевски, П, 216. — Аз имам брат, но той е пияница и не му доверявам. Току-виж и дюкяна пропие! А. Гуляшки, ЗР, 146. — По-тихо, другари — предупреди ги Петков. — Както сте се развикали, няма да свършим никаква работа! Ще ви чуят и току-виж — избягали… Цв. Ангелов, ЧД, 161. Четири деца бяхме, все момичета. Докато направиш рокличка на едното, току-виж — обущата на другото се скъсали. М. Марчевски, П, 151. — Слушай, Бенко, я да влезем вътре… Че току-виж, си останал на някоя гара. А нали аз отговарям за тебе? Ал. Бабек, МЕ, 7.

ВИ`ЖДАМ, -аш, несв.; ви`дя, -иш, мин. св. видя`х и (диал.) видо`х, пов. виж*, ви`жте, прич. мин. св. деят. видя`л, -а, -о, мн. виде`ли, св. и (остар. и диал., понякога разг.) несв., прех. 1. Възприемам нещо със зрението си. Колчим погледнех към небето, виждах месеца над баирите изтънял и обърнат надолу като жътварски сърп. Й. Йовков, ВАХ, 100. И като намерих сили да вдигна глава и да погледна, видях да се белеят само камъните. А. Дончев, ВР, 236. — Гледаш ли за ракетата? .. — Гледам, братко… Когато я видя, ще ти кажа. Д. Димов, Т, 614. Дълго той се взира в нея, като че не вярваше това, което виждаха очите му. Ив. Вазов, Съч. VIII, 79. — Ей го селото — хе, под горичката там! Виждаш ли? Елин Пелин, Съч. I, 42. Ще вляза тихо, кротко ще приседна, / ще вперя поглед в мрака да те видя. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 129. Видиш ли долу в полето / дет ся мержеят, чернеят / дестина дръвя върбови? П. Р. Славейков, Ч, 1873, бр. 10, 936.

2. Непрех. Имам способността да възприемам със зрението си. — Ти не виждаш хубаво: намери си очилата! Ив. Вазов, Съч. XVIII, 146. Раните на Ивана заздравявали, почнал да вижда, но не може да говори и нищо не помни. Елин Пелин, Съч. III, 169. Майка Стояну думаше: / —* Стоене, синко Стоене, / остарях, синко, веч запрях, / от очи, сино, не видя. Нар. пес., СбВСт, 124. На когото очите са повредени и не види: казува ся сляп. П. Р. Славейков, ПЧ, 27. Ща въря доде очи видят и крака носят. П. Р. Славейков, БП II, 225. При очи, не види. Погов., П. Р. Славейков, БП II, 77. Четири очи от две по-добре видят. Послов., П. Р. Славейков, БП II, 207.

3. Имам в съзнанието, във въображението си някакъв образ, представа; представям си, въобразявам си. Мисълта му го отнесе при Пенка в село. Той я вижда тънка, пъргава и бяла като сняг. Елин Пелин, Съч. I, 14. Един войник, и сега го виждам с бялата му риза и черна, остригана глава — лежи на лицето си, неподвижен, безжизнен. Й. Йовков, Разк. II, 89. И виждам те унесена в мечти / за мен, подпряла чело на ръцете. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 18.

4. Срещам някого някъде, обикн. случайно. — Дойдох да те питам чувал ли си нещо за Стамата. Що стана с него? Ние го оставихме в болницата… — Стамат ли? Виждах го по едно време. Ходи с патерица. Ст. Дичев, ЗС I, 384. След една година някои от нашенците, дето ходят по Влашко, ни казаха, че го виждат. Т. Влайков, ЛГ, 59. — Те в Дряново не са се [комитетите] отбивали: нито сме ги знаели, нито сме ги виждали! Д. Марчевски, ДВ, 186. Между тях познах един млад, черноок момък. Бях го виждал в Бургас на гарата. Й. Йовков, Разк. II, 133. От отдавна не бях го виждал и .. искрено се зарадвах. Елин Пелин, Съч. IV, 207. Не мога да си спомня да съм го виждал. Л. Стоянов, X, 103. С кого та видя, с него та и пиша. П. Р. Славейков, БП II, 139. // Само св. Имам лична среща с някого. — А с господин баща си говорихте ли? —Да, да, и той пожела да ви види. Ив. Вазов, Съч. 10. — Господин докторе, една жена иска да ви види. Елин Пелин, Съч. II, 174. — Слушай, Йосифе, право ти казвам, че тате ид-ка да те види, щял да те пита нещо. Й. Йовков, ЧКГ, 18.

5. Отивам, ходя при някого, за да бъда с него известно време, да разбера как е; посещавам, навестявам, спохождам. — Ще се бавиш ли в Севлиево? — Не, ден-два, да видя нашите. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 9. — Кажи на бай Иордана, че довечера ще дойда у вас да го видя. Ст. Марков, ДБ, 487. — Тръгнах за стока в София, па си рекох: стой, аз тука свои хора имам. Трябва да ги видя. Елин Пелин, Съч. I, 57-58. Пред портата срещна баща си — докарал една каруца яйца и се отбил да види сватанака. X. Русев, ПЗ, 61. Баща му е болен и той всеки ден отива да го вижда.

6. Чрез зрението или чрез другите си сетива добивам впечатление, представа за нещо. И в Цариград ходил, морето виждал. Й. Йовков, СЛ, 109. И аз, и родителите ми решиха — .. — да видя, макар за малко, далечния и голям чужд свят, за който бях само слушал, чел и мечтал. К. Константинов, ППГ, 201. — Както виждам, вие и пеете хубаво — каза Галчев. — Мойте песни са селски — каза Нона. Й. Йовков, ЧКГ, 132. Господин управителят .. отряза едно парченце от тиквата и любезно го предложи на своя архивар: — Заповядайте, господин Душко, да видите каква чудесна тиква! Елин Пелин, Съч. I, 200. Земи, Симо, и да видиш: прилича на онова, що го пихме в Одрин, помниш? В. Друмев, И, 29. Рипна ми Чавдар от радост, / че при татка си ще иде, / страшни хайдути да види / на хайдушкото сборище. Хр. Ботев, Съч. 1929, 34. Не е пъпеш да го померишеш, че да видиш зрял ли е. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 302. Този плат е много хубав. Пипни да видиш! △ Обувките са много удобни и леки. Като ги премери, ще види. // Обикн. с отриц. не. Разг. Не съм в съприкосновение с нещо, не употребявам нещо от дълго време или не ми е познато, не го зная изобщо. — У баща си не е видяло бели чаршафи и памучни тюфлеци! — хокаше дядо Тоньо. — Като са му дали сега, да ги пази! Чисто да пази… С. Северняк, ОНК, 96. Тя спря до тополите, откъсна едно листенце, .., стисна го с устните си, които още не бяха видели червило, защото и без това бяха сочни и алени. Кр. Кръстев, К, 41. — Такъв хубав хляб не си виждал. Й. Йовков, АМГ, 33-34. // Обикн. св. Обикн. в мин. Книж. Запознат съм с някого, нещо, имам впечатление от някого, нещо, получил съм представа за някого, нещо. Ето защо преди няколко време видяхме Рада, учителка вече, че шъта на чорбаджийската трапеза на Хаджи Ровоаминия брат. Ив. Вазов, Съч. XXII, 67. На двадесет и две години Ценко беше вече ергенин, какъвто го по-горе видяхме. Т. Влайков, НУ, 1885, кн. 7, 217. След време тя била избрана и за игуменка. Като такава я виждаме, че подстригва в 1826 година две калугерици. Ив. Шишманов, СбНУ XI, 597. Това проклето животно .. беше твърде паметозлобиво, както видяхме това при манастира. Ив. Вазов, Съч. XXII, 158.

7. Проверявам или си изяснявам нещо, добивам сведения за нещо; узнавам, научавам се, осведомявам се. Велика лежа цяла седмица на легло. Щом оздравя, отиде в общинското управление да види дали има писмо от Дима. К. Петканов, МЗК, 247. Селото имаше спор за мера със съседното село. Заведе се дело… Най-после окръжният съд трябваше да дойде на самото място да види, да изучи, да реши. Елин Пелин, Съч. IV, 264. — Чети, чети, да видим — каза беят, като наостри уши. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 29. Бе той е такъв шейретин, че всичко може да направи. Ама аз ще видя, аз ще разбера. Й. Йовков, ЧКГ, 36.

8. Забелязвам, долавям, че някакъв факт е налице, че съществува. Преди няколко дни син му се върна от града и .. той му каза, че го срещнали разбойници и го обрали… Но Матаке се усъмни, защото видя как син му не смееше да го погледне в очите. Й. Йовков, ВАХ*, 29. Майка й, която беше унила, като видя как светна лицето на детето й, отново се оживи. Елин Пелин, Съч. III, 121. Майка ми беше запазила и тоя път своята бодрост, но виждах сега .. каква горест дълбока, неизмерима крие в душата си. К. Величков, ПССъч. I, 21. По хорските къщи и по кърска работа тя ще трябва да си разправя хала. Па и да го не разправя, хората сами ще го видят. Т. Влайков, Съч. I, 183. — Видях, че моите думи го жегнаха. Ив. Вазов, Съч. VIII, 35. // Обикн. в пов. или в пряк въпрос. Забелязвам, обръщам внимание на някого, нещо. Я виж хората: всеки си има добитък, работи си… А ний… Й. Йовков, Ж 1945, 166. В петъчен ден вие слизате в Бяла на пазар. Минавате ли по моста им. Минавате. Виждате ли какъв хубав мост имат. А. Каралийчев, ПГ, 140. — Виж какво, Ванко! Виждаш ли ей там онзи офицер? Дето е гърбом. По-високия. Тичай, моля ти се, и веднага му предай това писмо. М. Грубешлиева, ПИУ, 34. — Вижте какво, господа! .. Голям наивник е тоя, който мисли, че негова милост .. е дошъл по погрешка при нас. Св. Минков, РТК, 156. Но войската скоро храма окръжава / .. / Във тоя миг Кочо — простият чизмар, / .. / повика жена си — млада хубавица, / .. / и рече: „Невясто! виж, настая сеч, / и по-лошо нещо…“ Ив. Вазов, Съч. I, 180. // Прен. Чувствам, усещам, че нещо става, нещо се случва. Цяла седмица вече тя брои дните един по един и все ги обърква. Тя толкова е заета, че не ги вижда кога минават. Елин Пелин, Съч. II, 112. Той се спасил като по чудо… Да си убеден, че смъртта е не само близка и неизбежна, но и да видиш, че е дошла. Й. Йовков, Разк. I, 143. През сълзи тя не виде пролетта, / в тъги не сети лятото как мина / и дойде есен. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 98. Я чуй мойта малка молба, / брате ти мой мили! / Азе вида, че болея, / падат мойте сили! Л. Каравелов, Съч. I, 29.

9. Изживявам, преживявам нещо като участник, свидетел, съвременник. А той разказваше хубаво — с тая задушевност и леснота, която добиват хората, които са видели и преживели много нещо. Й. Йовков, Разк. I, 145. Страшна буря. Никога в живота си не съм виждала по-страшно нещо. Елин Пелин, Съч. II, 176. Барем, докле са дни, / да видя и аз отмяна. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 154. Години живях в Гинекия като роб .. И много видях. И много чух. Н. Райнов, ВДБ, 83. Е, Тодорке, царица тъй лесно не се става .. чакай де, още нищо не си видяла. В. Друмев, И, 15. Много аз, мале, много мечтаях / щастие, слава да видим двама. Хр. Ботев, Съч. 1929, 12. Ако не видиш злото, не познаваш доброто. П. Р. Славейков, БП I, 18. Ще има много да видиш и да патиш. // Обикн. в мин. с отриц. не. Разг. Не съм почувствал, не съм изпитал досега нещо. Не чух сладка дума, не видях милувка, не усетих сладост в сърцето… Ив. Вазов, Р, 11. Милена пълна, кръвена / тя болест не бе видяла. П. Р. Славейков, Ден, 1875, бр. 19, 6.

10. Става ми ясно нещо; схващам, разбирам, гледам. Старият Герак виждаше, че съвместният живот вкъщи е невъзможен, и реши да раздели синовете си. Елин Пелин, Съч. III, 67. Виждах, че той не иска да ми каже истината, и настоях по-силно. Й. Йовков, Разк. II, 85. Майстор Кочо му обеща да го учи на занаята и с още по-голямо усърдие го учеше, като видя, че Стоян беше схватлив. Д. Талев, ЖС, 90. — Е, как стана, къде стана? Поразправи, я да видим… Тая работа не трябва да остане така… Г. Караславов, Избр. съч. I, 183. Героите наши, като скали твърди, / желязото срещат с железни си гърди / и фърлят се с песни в свирепата сеч, / като виждат харно, че умират веч… Ив. Вазов, Съч. I, 204. // Прен. Разг. Разбирам от ползата, от ценността на нещо, изпитвам облагата от нещо. — Ще се изразкъсат едни други, от омраза живота си не могат да видят! Ив. Вазов, Съч. XII, 60. Умря ми жената .. Дирих да повторя .. Питам Мариница: няма ли по вашенско да се намери някоя да се привие, та и аз човещината си да видя? Елин Пелин, Съч. II, 93. Не му видях берекетя. П. Р. Славейков, БП I, 308. Не му видях прокопсията. П. Р. Славейков, БП I, 308.

11. Прен. Само св. Определя как да постъпя, какво да правя; реша, помисля. Той инстинктивно поглеждаше из вратата, дали не ще се зададе Хаджията, за да видят как да направят. Ив. Вазов, Съч. VI, 38. — Татко, продума той, сичко що стана, то стана вече и замина. Стани сега да помислим и да видим какво ще направим. Ил. Блъсков, ИС, 28. — Тъй ще настинете, елате по-добре да се върнем в стаята, докато се съмне, че после ще видим… Л. Стоянов, X, 72. — Аз ще ида в града да се допитам до някой адвокат и тогава ще видим… Елин Пелин, Съч. I, 123. Ний да купим воловете, видя щем кой ще ги пасе. П. Р. Славейков, БП I, 316. // В бъд. или в пов. Разг. Погрижа се, постарая се да свърша някаква работа, да извърша, направя нещо. — Почакайте. Ще видя, ще намеря малко хляб. Почакайте. Й. Йовков, Разк. I, 133. Той съвсем свойски подръпна санитарката за престилката и каза: — Виж да го превържат по-бърже. В. Геновска, СГ, 383. — Булка, виж приготви нещо да нагостим хората! И. Петров, МВ, 27. — Що не станеш да видиш детето, мари? Не чуеш ли го, че плаче! — извика той ядосано. Т. Влайков, Съч. II, 138. — Виж, да не закъснееш. Ив. Вазов, Съч. IX, 54. // Свърша някаква работа, уредя нещо, занимая се с нещо. Позастоя се из къщи Ведена, дотъка платното, .., видя си и друга някоя женска работа. Ст. Марков, ДБ, 409. Добрият къщник е пестовен; той не работи у несвяст, затова и не пръска залудо това, чтото е спечелил с пот и мъка, а си чува паричката, за да си види някоя нужда вкъщи. Лет., 1871, 232. Да ида да си видя къщата, да я почистя, че цял месец ме нямаше.

12. Прен. Смятам, считам някого за някакъв. В лицето на Вълчана той виждаше вече личен и непримирим враг и по какъвто и да било повод кипваше и се скарваше с него. Й. Йовков, Ж 1945, 55. Генералът напълно разбираше всичко. Сребров му беше особено симпатичен. Той виждаше в него съвременния положителен човек. Вл. Полянов, ПП, 181. Той сега изведнъж промени мнение за Саманова, в когото видя един вещ и проницателен царски служител. Ив. Вазов, СбНУ II, 23.

13. Разг. Имам или получавам (материални средства, помощ и под.). Бай Янко беше добряк човек .. Рядко виждаше пари в ръката си. Кр. Григоров, Р, 52. — Колко добро са видели от мене, колко им съм помагал! Давал съм и храна, и добитък, и пари. Й. Йовков, ЧКГ, 145. — Слушай, да не изтървеш язика си? .. После няма да видиш ни грам брашно. Д. Димов, Т, 167.

14. Разг. За лекар — преглеждам болен; гледам. — Що ти е? Болна ли си? Отслабнала си. Да идем в Битоля да те види някой лекар. Д. Талев, ПК, 360. Доктор Русев преди малко ме видя и ми забрани да излизам още два дена, докато ми премине съвсем проклетата хрема. Ив. Вазов, ПЕМ, 120.

15. Непрех. Остар. С предл. за. Намирам, смятам. Блаженият Евтимий, последният Търновский патриарх, наедно с последния Търновский цар Иван Шишмана, видели за нужно да поправят и пречистят стария наш книжовен език от многото и разни рецензии и извършили тая трудна и деликатна работа. П. Р. Славейков, БП I, XXX. Там като слязоха на конак, Максимин и Вигил видяха за добро да призоват на угощение Ядка и дружината му. Г. Кръстевич, ИБ, 297.

16. Непрех. Обикн. св. Обикн. в бъд. и в мин. Убеждавам се, уверявам се в нещо. „Сега не ме е страх с тебе да умра наедно, като ме обичаш… ще видиш…“ Ив. Вазов, Съч. XXIII, 221. — Нататък е север, значи натъй трябва да вървим. Карай на таз страна и ще видиш как ще намерим Чамурлии! Й. Йовков, ПГ, 18. — Майко, и тебе ще ти хареса повеке ламбата. — Никогаш. — Ще видиш. А Лазе, той като чете нощем, сега ще му бъде по-добре. На светилника очите му се зачервяват. Д. Талев, ПК, 23.

17. Само св. Пов. с частица да. а) Само 1 л. мн. Разг. За изразяване на съмнение, неувереност, че нещо ще се осъществи така, както се желае, както трябва. — Тия дни дигам сватба. Доре, нали и ти си съгласна? — Тя може да е съгласна, но да видим, какво ще каже баща й. К. Петканов, БД, 18. Секиму се иска хубавото, ама да видим как ще го достигне. П. Р. Славейков, БП II, 151. Да развалим е лесно, да видим как ще направим. П. Р. Славейков, БП I, 127. б) В 1 л. ед. и мн. Разг. За изразяване на съмнение, неувереност, че някой ще се справи с нещо, ще направи нещо. След като докарал горивото и се върнал за втория курс, не щеш ли, къде Високия бряст, някакъв дивеч се преметнал отпреде, че като политнал оня ми ти кон — ха сега да те видя? Б. Обретенов, С, 113-114. — Аз съм заслужил на народа и съм лял кръв, а тебе да видим… Ив. Вазов, Съч. VI, 14.

18. Обикн. видя в несв. Във 2 л. В пряк въпрос с частица ли. Разг. За привличане вниманието на събеседника при изразяване на някакво неприятно или приятно чувство, свързани обикн. с изненада. — Щях да забравя, видиш ли? — Като отивах на механата, срещна ме Цановица Лучкина. Т. Влайков, Съч. III, 216. — Аз още тогава си помислих, че това не ще да е на добро. И на` — видиш ли? Т. Влайков, Съч. I, 1925, 32. Накрая имаше много здраве на всички поименно освен за мене. — Видите ли, видите ли! — възклицаваше трогната до сълзи леля Станка и ме караше да повторя и потретя писмото. Елин Пелин, Съч. II, 122. Видиш ли, кой очакваше от нея това.

19. Само св. В бъд. или пов. с частица да, във 2 и 3 л. Разг. За изразяване на закана, заплаха към някого. — Ух ма, как се облякла! — разсърди се Енко. — Ще те обадя на дяда, ще видиш! Й. Йовков, ЧКГ, 118. — Ей сега ще видиш, като те халосам, господарка ли съм тук, или какво съм! Ас. Разцветников, ОНН, 20. — Ще се сърдя и няма да говоря вече с него. Да види как смее да приказва така! Елин Пелин, Съч. II, 48. Удари ме, че да видиш. П. Р. Славейков, БП II, 185.

20. Само св. Пов. във 2 л. в съчет. с го, я, ги. За изразяване на изненада, учудване или недоволство. — Къде се катериш, хей, Петрушка? .. — Я го виж ти! — .. „Само дано не му отмалеят ръчиците.“ — Слушай, Пешка, спирай често да си почиваш и гледай само нагоре. А. Каралийчев, ТР, 42-43. — Виж ги, виж ги, учители, интелигенция, едно добър ден няма да кажат. Елин Пелин, Съч. II, 182. „Я, Генчо!… Даскал беше ни отколя“ .. / И спомнят си от село как бега. / „Избави се от селската неволя, — / и виж го станал големец сега!“ Ем. Попдимитров, СР, 19. Я го вижте, заминал без да се обади някому.

21. Само св. Пов. с частица да. Обикн. във 2 л. Разг. При подчертаване на възхищение, удивление от нещо. Дохождат много селяни и селянки и, да видиш, колко хубаво са пременени и колко се радват. В. Друмев, И, 5. — Тя не ви познава, ама да видиш чудо — често ви сънува, и както ми разправя — явявате й се на сън също каквито сте си. Елин Пелин, Съч. I, 59. Тебе, синко е прилика, / чуй съседката Велика. / Хем да видиш! домовита! Знаят всички, даровита. П. К. Яворов, Съч. I, 36. виждам се, видя се I. Страд. от виждам (без 2, 15-21 знач.). Па й направили един прозрачен ковчег от стъкло, за да може да се вижда от всички страни. А. Разцветников, СН (превод), 18. Вън всякога можеха да се видят разпрегнати коля. Й. Йовков, ВАХ, 5. — Трябва винаги да помните, че няма постъпки, които да не се виждат, които ще останат скрити — сякаш продължаваше мислите му Лена. П. Проданов, С, 106. II. Възвр. от виждам (в 1, 3 и 8 знач.). Божура слезе надолу, стигна до самия край на скалата, приседна на колене и се наведе. Във водата, като огледало, изплува образът й, погледна я и й се усмихна. Никога тя не беше се виждала тъй добре. Й. Йовков, СЛ, 68. За да се види целият, трябваше да иде до шивача, у шивача имаше огледало, високо два метра. Й. Радичков, СР, 95. Мечтите й я понасят към нейното щастие .. Тя се вижда булка. Елин Пелин, Съч. II, 112. Виждам се в родний кът, / родна реч слухът ми гали / свой отново ме зоват, / свой които са ме звали. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 59. — Огън има, бълнува… ще ходи, къде ще ходи, .. Не се вижда какъв е. Й. Йовков, А, 97. Ами че не се ли сещаш, не се ли виждаш на кой си хал стигнал. На теб ли остана света да оправяш, бре чедо. Ал. Константинов, Съч. I, 244. III. Взаим. от виждам (в 1 и 4 знач.). Но ти не се тревожи, аз пак ще ти кажа, очи, които не се виждат, се забравят. Д. Талев, ЖС, 425. Започва да се свечерява, .. Не се виждаме един други. Й. Йовков, ВАХ, 9-10. — Ела, бре сине, ела да се видим — посрещна го Арнаутина. Но Гороломов едва се ръкува с него. Й. Йовков, ПГ, 278. Месец по-късно той изпрати чрез жена си бележка до Пантелей. Предлагаше му да се видят в града. А. Гуляшки. МТС, 537. — Хайде, Христо, на добър път! Дано пак се видим! Ст. Дичев, ЗС I, 325. вижда се, види се. 1. Безл. от виждам (в 1, 8 и 10 знач.). Грееше пълен месец и се виждаше като денем. Й. Йовков, Разк. III, 14. Приближих го предпазливо, на пръсти. Дишаше тежко, на прекъсване, виждаше се, че е тичал през целия път. П. Михайлов, МП, 44. — Хайде върви си, виж защо те викат… То се е видяло, че и днес няма да се пожъне. Елин Пелин, Съч., 158. 2. Като вмет. дума. Означава предположение за достоверността на някакъв факт; изглежда, вероятно. — После добичето се разболя, види се, от умората и от страха. А. Каралийчев, СР, 108. Никой не го преследваше, не се чуваха хора. Види се, човекът се бе отказал да го гони. Зл. Чолакова, БК, 34.

ВИ`ЖДАМ СЕ несв.; ви`дя се св. и (остар. и диал.) несв., непрех. 1. Намирам се в положение да бъда възприет със зрението; забелязвам се, гледам се. През клоните на дърветата се виждаше небето. Елин Пелин, Съч. I, 119-120. Из прозорците падаше обилна светлина, та ясно се виждаха фреските, които покриваха стените. Ив. Вазов, Съч. XIV, 7. Нито пътечка, нито път се вижда в тъмнота гора. Ем. Станев, ГЧ, 3. Сенчеста градина. В глъбината / бяла къщица едвам се види. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 29. По двете страни на пътя се видят останки от средновековен замък. К. Величков, ПССъч. III, 61.

2. Почувствам се, разбирам или преценявам, че съм в някакво положение, състояние. Младият човек се видя в страшно затруднение. Ив. Мартинов, ДТ, 261. Но в последната минута Гроздан се видя изоставен и измамен. Й. Йовков, Ж 1945, 54. Войка, за която той мислеше постоянно, сега го отритва студено и спокойно. Той се видя слаб, нищожен и обиден. Елин Пелин, Съч. I, 97. Те се виждаха жертва на едно заблуждение, измамени в най-скъпите си ожидания… Ив. Вазов, Съч. VII, 173.

3. Разг. С предл. с. Имам, сдобивам се с нещо (обикн. материални средства, облекло и под.). Още като дете той мечтаеше да стане инженер. С каква любов изучаваше физиката, събираше стари учебници, .., когато случайно се видеше с пари! М. Грубешлиева, ПИУ, 20. — Заболяха ме очите от това пусто шиене, пръстите си избодох. И пак не можем да се видим с нещо. Й. Йовков, ОЧ, 48. И той най-сетне се видя с ново палто.

4. Изглеждам, сторвам се някакъв някому, правя някакво впечатление някому. Бащата се видя на Митя напълнял, подмладял. Г. Стаматов, Разк. I, 66. Пътеките се видяха на Димо безкрайни. Най-после конете спряха да си починат. К. Петканов, МЗК, 103. Иконите бяха много стари зографии и затова се виждаха още по-ценни на баба Иваница. Ив. Вазов, Съч. XXII, 30. Майка му предеше до огнището, но като го забеляза, прибра нишката, .. и го попита: Днес ми се виждаш кахърен. Христо махна ръка, издаде мъката си. К. Петканов, X, 95.— Петдесет жълтици малко ми се виждат. Нека сто да бъдат. Ран Босилек, Р, 86.

ВИ`ЖДА МИ СЕ несв.; ви`ди ми се св. и (остар. и диал.) несв., непрех. Имам, получавам някакво впечатление, което обикн. не отговаря на това, което е в действителност; сгрува ми се. — Че де да зная какво беше туй куче и какъв беше този чиляк, дето се цамбурна в герана… — Тъй ти се е видяло мари, чедо! Няма никакво куче, никакъв чиляк. То е било страхът ти! К. Калчев, ПИЖ, 126-127. Това [огънят] е над Вареница, точно където е нашата нива. — Не е, така ти се види! — сви устни Гочо. Г. Караславов, Избр. съч. X, 8. Със Янка сол хляб да ядем, / пепел да дадеш да топя, ша ми са види като мед. Нар. пес., СбГЯ, 121-122. Чуждата кокошка нам се види патка. П. Р. Славейков, БП II, 210.

◇ Ако ме видиш, пиши ме! Разг. Употребява се като закана, когато някой не желае да бъде и да отиде отново някъде. — Ще ми притъмнее някога на очите и — баста! Замръкнал съм, а не съм осъмнал. Ако ме видиш, пиши ме! Й. Йовков, Разк. I, 25.

Видяла жабата, че (как) коват (се кове, подковават) вола (кон) и тя вдигнала крак. Разг. Ирон. За човек, който се стреми към нещо, което не му подхожда, не е за него или не е по възможностите му. — Учил, ама недоучил — викаха всички .. — А бе, видяла жабата как коват вола, че и тя вдигнала крак… Не става, не става от всяко дърво свирка — досвършваше Делидимов Иван. Ц. Церковски, Съч. II, 259.

Видяла се е тя моята. Разг. За нещо, което е ясно, че няма да има добър край за някого. — Малки ми са още децата — рече той и лека, едва доловима тъга трепна по лицето му. — А то инак моята се е видяла вече… Г. Караславов, Избр. съч. II, 60. — Рано или късно ще го уловят. Неговата се е видяла. Ще го убият. В. Нешков, Н, 10.

Виждам / видя бяла бога. Диал. Успявам, сполучвам в живота. — Хубава стипендия ще му дам аз. Те не знаят кой е баща му. Никаква стипендия — да пропада и то, щом и ние не можем да видим бела бога. Ст. Даскалов, ЗС, 32.

Виждам / видя <бял> свят. Разг. 1. Раждам се. Стринината Венковичина невяста роди. Мъничко видя бял свят малкото гостенче. Т. Влайков, съч. I, 1925, 266. 2. За литературно произведение — излизам, отпечатан съм, публикуван съм. Но има и други романи, които макар да са били завършени, не са видели бял свят. Б. Шивачев, Съч. I, 131.

Виждам / видя (голям) зор (<голяма> мъка). Разг. Много се мъча да направя нещо, да се справя с нещо. — Какво, и вие ли сте спрели тука? Па кончетата ти здрави, а Димитре? — Здрави, ами като че претоварих колата, та зор видяха — отговори Димитър. П. Спасов, ХлХ, 45. — Бяха двама души… Замахнах с дреновицата върху единия .. Другият ме издебна, хвърли се отгоре ми и заби нож в дясната ми ръка. Докато и него смъкна на земята, доста мъка видях. К. Петканов, ЗлЗ, 233.

Виждам / видя гърба някому. Разг. 1. Свидетел съм на изгонването на някого от някое място или служба или за принудителното му заминаване отнякъде. — Аз, брат, десет години служа на тая гора, колко началници идваха и си отиваха, а аз оставам .. И на тоя ще му видим гърба някой ден. М. Марчевски, П, 190. 2. Изгонвам някого отнякъде. Скоро и на самия даскал ще му видят гърба. Ще го махнат и него от селото. Т. Влайков, Съч. III, 290.

Виждам / видя дебелия край. Разг. Чувствам, разбирам, че ще се вземат строги мерки срещу мене, че ще ме сполети нещо неприятно. — Приятелю, като видяхте дебелия край, веднага сменихте плочата, нали? Вие ще коцкарувате, ще крадете пепелници и закачалки от стаите, а ние тука ще стоим като глухонеми и ще носим материална отговорност, така ли? Й. Попов, СЛ, 125л

Виждам / видя добро. 1. Обикн. от нещо. Замогвам се материално от нещо или ставам, бивам щастлив от нещо; преуспявам, сполучвам. — Да живее Момчил деспот, да живее и Елена деспотица! .. Да живеят и добро само да видят. Ст. Загорчинов, ДП, 450. 2. От някого. Бивам ощастливен от някого, получавам облага, помощ, грижи, внимание от някого. Колко добро са видели [селяните] от мене, колко съм им помагал! Й. Йовков, ЧКГ, 145.

Виждам / видя дявол<а> <бял> вълк (бивол) по (посред) пладне (посред бял ден); виждам / видя дявола по (на) месечина. Диал. 1. Подложен съм на изпитание, напрежение, изпитвам големи трудности или неприятности. 2. Само в св., обикн. в бъд., във 2 и 3 л. Зле ще си изпатиш, ще си получиш заслуженото (употребява се като закана). „Разбойници сте вие, пладнешки разбойници!… започвате война с изненада, с подла изненада .. Но почакайте .. / Ще видите вие бял вълк посред пладне! Д. Ангелов, ЖС, 87.

Виждам / видя звезди посред бял ден (по пладне). Разг. 1. Подложен съм на изпитание, напрежение, изпитвам големи трудности, неприятности. — Бе то за снопето — иди-доди, вършачката на Скачковите го омете нощем, без да го видят и чуят, ами човекът звезди видя по пладне, кога го усука главният ремък… Б. Обретенов, С, 86. 2. Само в св., обикн. в бъд., във 2 и 3 л. Зле ще си изпатиш, ще си получиш заслуженото (употребява се като закана).

Виждам / видя сламката в чуждото око, а гредата в своето не виждам. Разг. Забелязвам и най-малките недостатъци и грешки на другите, а своите — макар и по-големи, не забелязвам. — Тя била нахална! А ти дето с нахалство се сдоби с всичките си удобства… Виждаш сламката в чуждото око, а гредата в своето не виждаш, приятелю!

Виждам / видя сметката (работата) някому, на нещо. Разг. Премахвам, унищожавам (някого, нещо). Трябва да го издебне някоя вечер, да го причака някъде… Тук Казакът спираше. Да го халоса, както трябва, и да му види сметката. Г. Караславов, СИ, 94. Метнаха някой и друг поглед на старото паянтово училище, което имаше само една продънена стая, и решиха да му видят сметката. Б. Несторов, СР, 163. — Ако се [бухалът] измъкне, утре свраките ще му видят работата — каза дядо Мирю .. Но тъй или иначе, свраките ще го довършат. Ем. Станев, ЯГ, 20.

Вижда ми се / види ми се келят. Диал. Разбира се какъв съм, узнава се, че имам сериозни слабости.

Вижда ми се / види ми се края. Разг. 1. За нещо — към привършване, завършване съм, скоро ще бъда прекратен, завършен; свършвам. 2. Скоро ще умра, няма да живея много още.

Виждам се / видя се в чудо. Разг. Силно се изненадвам от нещо, смайвам се, слисвам се и не зная как да се справя с нещо, изпадам в крайно затруднено положение. Златка ги посрещна объркана. Тя не беше предупредена и се видя в чудо. Какво по-напред да подреди? Й. Гешев, ВТ, 103-105. Ние дигаме ръце и спорим, .. После започнахме да викаме един през друг. Учителите се

Взето от „http://chitalie.chitanka.info/index.php?title=Речник_на_българския_език/Том_2/181-200&oldid=11002“.