Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/759“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | + | <i>— На моя син аз няма да позволя да митка с разни голтаци и въшлъовци!</i> Г. Караславов, Избр. съч. I, 275. | |
| − | <i>Прен. Руг.</i> За изразяване на пренебрежително, оскърбително отношение към някого (обикн. при обръщение). | + | <i>Прен. Руг.</i> За изразяване на пренебрежително, оскърбително отношение към някого (обикн. при обръщение). <i>— Влезни де! Влезни, куче пияно! Нека влезне и онзи въшлъо, който се гои, докато мъжете ни мрат по фронтовете.</i> П. Здравков, НД, 76. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЪШЛЯСАЛ, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. св. деят. от</i> въшлясам като <i>прил.</i> В който, по който са се завъдили въшки. <i>Зарадвани от ранната пролет, войниците се разсъб-лякоха, извадиха по дворовете бакърени казани и почнаха да хвърлят във врящата вода захабеното и въшлясало бельо.</i> П. Вежинов, ВР, 82. <i>Видя с очите си как падаха гладните, изпокъсани и въшлясали войници.</i> К. Калчев, ЖП, 51. <i>И ето го сега в това незнайно село, чието съществуване никога не е подозирал, болен, въшлясал, с единия крак в гроба.</i> Л. Стоянов, X, 105. | + | <b>ВЪШЛЯСАЛ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. св. деят. от</i> въшлясам като <i>прил.</i> В който, по който са се завъдили въшки. <i>Зарадвани от ранната пролет, войниците се разсъб-лякоха, извадиха по дворовете бакърени казани и почнаха да хвърлят във врящата вода захабеното и въшлясало бельо.</i> П. Вежинов, ВР, 82. <i>Видя с очите си как падаха гладните, изпокъсани и въшлясали войници.</i> К. Калчев, ЖП, 51. <i>И ето го сега в това незнайно село, чието съществуване никога не е подозирал, болен, въшлясал, с единия крак в гроба.</i> Л. Стоянов, X, 105. |
— Друга (диал.) форма: въшйсал. | — Друга (диал.) форма: въшйсал. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЪШЛЯСАМ. Вж. въшлясвам. | + | <b>ВЪШЛЯСАМ</b>. Вж. въшлясвам. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЪШЛЯСВАМ, -аш, <i>несв.;</i> въшлясам, -аш, се., <i>непрех.</i> Ставам въшлив. <i>Всички арестувани бяха въшлясали и всеки в раз</i>-<i>лично време правеше уборка на ризата според разположението си | + | <b>ВЪШЛЯСВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> въшлясам, -аш, се., <i>непрех.</i> Ставам въшлив. <i>Всички арестувани бяха въшлясали и всеки в раз</i>-<i>лично време правеше уборка на ризата според разположението си — и това внасяше известно разнообразие в еднообразното всекидневие на арестантския живот.</i> Т. Харманджиев, КВ, 160. <i>— Въшлясал съм, не помня откога не съм се преобличал.</i> Ем. Станев, ИК 1П и IV, 387. <i>Ще остана до последния си ден тук, ще бродя като пияна сянка от рид на рид,.., няма да се бръсна,.., ще въшлясам и така ще се върна във времето, когато всеки е бил нещо.</i> Сл. Македонски, ЕЗС, 38. |
— Друга (диал.) форма: въшясвам. | — Друга (диал.) форма: въшясвам. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЪШЛЯСВАНЕ <i>ср. Отгл. същ. от</i> въшлясвам. | + | <b>ВЪШЛЯСВАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> въшлясвам. |
— Друга (днал.) форма: въшясване. | — Друга (днал.) форма: въшясване. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪШЧИВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> Въшлив, въшкав. <i>— Ой ми ва вази два роба,</i> /.. / <i>башка си огън кладете, / башка си легло гответе / яли какви сте кирливи, / да не бъдете въшчиви.</i> Нар., пес., СбНУ XXV, 120<b>.</b> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪШЧИЦА</b> <i>ж. Умал. от</i> въшка. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЬОРС</b>, вьорсът, вьорса, <i>мн.</i> вьорсове, след <i>числ</i>. вьорса, <i>м. Диал.</i> Наковалня. <i>Силни припряни удари на чук се чуваха, а под тях мелодично пееше вьорсът.</i> И. Йовков, Ж 1945, 80. <i>Тръгнал си [дядо] за дома, сложил гилзата в раницата и я домъкнал до село, за да си направи от нея вьорс.</i> И. Петров, ЛСГ, 9. | ||
| − | + | — От тур. бг8 ’наковалня’. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЮРТЦЙТ</b> <i>м. Минер.</i> 1. Само <i>ед.</i> Рядък минерал, разновидност на цинковия сулфид, който се среща във вид на призматични кристали или иглести и лъчести агрегати. | |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
2. Само <i>мн.</i> Отделни разновидности на този минерал. | 2. Само <i>мн.</i> Отделни разновидности на този минерал. | ||
— Фр. от собств. | — Фр. от собств. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЯДАМ СЕ, -аш се <i>несв.</i> (диал.); вям се, вядеш се, <i>мин. св.</i> вядох се, <i>прич. мин. св. деят.</i> вял се, <b>се.,</b> <i>непрех. Разг.</i> Вяждам се. | + | <b>ВЯДАМ СЕ</b>, -аш се <i>несв.</i> (диал.); вям се, вядеш се, <i>мин. св.</i> вядох се, <i>прич. мин. св. деят.</i> вял се, <b>се.,</b> <i>непрех. Разг.</i> Вяждам се. |
— От. Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От. Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЯДАНЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> вядам се; вяждане. | + | <b>ВЯДАНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> вядам се; вяждане. |
— От. Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От. Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЯЖДАМ СЕ</b>, -аш се, <i>несв.;</i> вям се, вядеш се, <i>мин. св.</i> вядох се, <i>прич. мин. св. деят.</i> вял се, <b>се.,</b> <i>непрех.</i> 1. <i>Разг.</i> Дотяга ми да ям една и съща храна; пресищам се. <i>Зоб му даваше повече, отколкото трябва, и за да не се вяжда, овеса смецяше с ечемик, ечемика с чисто жито.</i> Й. Йовков, ПК, 181. | ||
| − | + | <i>— Нали за мене са донесени тия череши, Цонеоглу? — За тебе, Хюсеин ага. Аз съм им се вял; шестнайсе дървета имаме на Мо-чора.</i> Ц. Гинчев, ГК, 84. | |
| − | |||
| − | — | ||
2. <i>Прен. Разг.</i> Самозабравям се от охолство и власт и ставам надменен, горд или деспотичен; ояждам се. <i>Големецът бил изпърво добър, па като се вял</i>, <i>подкачил да върши зло.</i> Ст. Младенов, БТР I, 406. | 2. <i>Прен. Разг.</i> Самозабравям се от охолство и власт и ставам надменен, горд или деспотичен; ояждам се. <i>Големецът бил изпърво добър, па като се вял</i>, <i>подкачил да върши зло.</i> Ст. Младенов, БТР I, 406. | ||
3. <i>Диал.</i> Врязвам се, впивам се в нещо. <i>Въжето се вяло в плътта му до костите</i>. Ст. Младенов, БТР 1,406. | 3. <i>Диал.</i> Врязвам се, впивам се в нещо. <i>Въжето се вяло в плътта му до костите</i>. Ст. Младенов, БТР 1,406. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЯЖДАНЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Разг. Отгл. същ. от</i> вяждам се. | + | <b>ВЯЖДАНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Разг. Отгл. същ. от</i> вяждам се. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЯКВАМ, -аш, <i>несв.;</i> вякна, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>св., непрех. Диал.</i> Заяквам (Т. Панчев, РБЯд). | + | <b>ВЯКВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> вякна, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>св., непрех. Диал.</i> Заяквам (Т. Панчев, РБЯд). |
| − | + | ---- | |
| − | ВЯКВАМ СЕ <i>несв.;</i> вякна се <b>се.,</b> <i>непрех. Диал.</i> Вяквам. <i>Така се вякнал Крали Марко с Божа сила.</i> Т. Панчев, РБЯд, 67. | + | <b>ВЯКВАМ СЕ</b> <i>несв.;</i> вякна се <b>се.,</b> <i>непрех. Диал.</i> Вяквам. <i>Така се вякнал Крали Марко с Божа сила.</i> Т. Панчев, РБЯд, 67. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЯКВАНЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> вяквам <i>и от</i> вяквам се. | + | <b>ВЯКВАНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> вяквам <i>и от</i> вяквам се. |
— От Т. Панчев, Допълнение към българския речник на Н. Геров, 1908. | — От Т. Панчев, Допълнение към българския речник на Н. Геров, 1908. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЯКНА. Вж. вяквам. | + | <b>ВЯКНА</b>. Вж. вяквам. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЯКЧА. Вж. вякчавам. | + | <b>ВЯКЧА</b>. Вж. вякчавам. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЯКЧАВАМ, -аш, <i>несв.;</i> вякча, -йш, <i>мин. св.</i> -йх, <i>св., прех. Остар.</i> Заякчавам. <i>Самата борба</i>, <i>която ни ся случвц да претеглим, вякчава ни мускулите.</i> Й. Груев (превод), КН 7, 120. С <i>игра детето си точи и осфри ума, опитва си и си вякчава силите.</i> Й. Груев (превод), КН, 7, 120. | + | <b>ВЯКЧАВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> вякча, -йш, <i>мин. св.</i> -йх, <i>св., прех. Остар.</i> Заякчавам. <i>Самата борба</i>, <i>която ни ся случвц да претеглим, вякчава ни мускулите.</i> Й. Груев (превод), КН 7, 120. С <i>игра детето си точи и осфри ума, опитва си и си вякчава силите.</i> Й. Груев (превод), КН, 7, 120. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЯКЧАВАМ СЕ <i>несв.;</i> вякча се <b>се.,</b> <i>непрех. Остар.</i> Ставам як; заяквам. <i>Часто майките бръкат, като си изнисат децата навън или твръде много, или твръде малко. Пръвото правят</i>, <i>зачтото криво си мислят, ^че от въздух детето бръзо ся вякчавало.</i> Й. Груев (превод), КН 7, 94. | + | <b>ВЯКЧАВАМ СЕ</b> <i>несв.;</i> вякча се <b>се.,</b> <i>непрех. Остар.</i> Ставам як; заяквам. <i>Часто майките бръкат, като си изнисат децата навън или твръде много, или твръде малко. Пръвото правят</i>, <i>зачтото криво си мислят, ^че от въздух детето бръзо ся вякчавало.</i> Й. Груев (превод), КН 7, 94. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЯКЧАВАНЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> вякчавам <i>и от</i> вякчавам се. | + | <b>ВЯКЧАВАНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> вякчавам <i>и от</i> вякчавам се. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЯЛ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> 1. Който изразява апатия, отсъствие на бодрост, енергия. <i>Той е едър, тлъст, с мазно лице,</i> | + | <b>ВЯЛ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Книж.</i> 1. Който изразява апатия, отсъствие на бодрост, енергия. <i>Той е едър, тлъст, с мазно лице,</i> |
Версия от 16:25, 15 декември 2013
— На моя син аз няма да позволя да митка с разни голтаци и въшлъовци! Г. Караславов, Избр. съч. I, 275.
Прен. Руг. За изразяване на пренебрежително, оскърбително отношение към някого (обикн. при обръщение). — Влезни де! Влезни, куче пияно! Нека влезне и онзи въшлъо, който се гои, докато мъжете ни мрат по фронтовете. П. Здравков, НД, 76.
ВЪШЛЯСАЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от въшлясам като прил. В който, по който са се завъдили въшки. Зарадвани от ранната пролет, войниците се разсъб-лякоха, извадиха по дворовете бакърени казани и почнаха да хвърлят във врящата вода захабеното и въшлясало бельо. П. Вежинов, ВР, 82. Видя с очите си как падаха гладните, изпокъсани и въшлясали войници. К. Калчев, ЖП, 51. И ето го сега в това незнайно село, чието съществуване никога не е подозирал, болен, въшлясал, с единия крак в гроба. Л. Стоянов, X, 105.
— Друга (диал.) форма: въшйсал.
ВЪШЛЯСАМ. Вж. въшлясвам.
ВЪШЛЯСВАМ, -аш, несв.; въшлясам, -аш, се., непрех. Ставам въшлив. Всички арестувани бяха въшлясали и всеки в раз-лично време правеше уборка на ризата според разположението си — и това внасяше известно разнообразие в еднообразното всекидневие на арестантския живот. Т. Харманджиев, КВ, 160. — Въшлясал съм, не помня откога не съм се преобличал. Ем. Станев, ИК 1П и IV, 387. Ще остана до последния си ден тук, ще бродя като пияна сянка от рид на рид,.., няма да се бръсна,.., ще въшлясам и така ще се върна във времето, когато всеки е бил нещо. Сл. Македонски, ЕЗС, 38.
— Друга (диал.) форма: въшясвам.
ВЪШЛЯСВАНЕ ср. Отгл. същ. от въшлясвам.
— Друга (днал.) форма: въшясване.
ВЪШЧИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Въшлив, въшкав. — Ой ми ва вази два роба, /.. / башка си огън кладете, / башка си легло гответе / яли какви сте кирливи, / да не бъдете въшчиви. Нар., пес., СбНУ XXV, 120.
ВЪШЧИЦА ж. Умал. от въшка.
ВЬОРС, вьорсът, вьорса, мн. вьорсове, след числ. вьорса, м. Диал. Наковалня. Силни припряни удари на чук се чуваха, а под тях мелодично пееше вьорсът. И. Йовков, Ж 1945, 80. Тръгнал си [дядо] за дома, сложил гилзата в раницата и я домъкнал до село, за да си направи от нея вьорс. И. Петров, ЛСГ, 9.
— От тур. бг8 ’наковалня’.
ВЮРТЦЙТ м. Минер. 1. Само ед. Рядък минерал, разновидност на цинковия сулфид, който се среща във вид на призматични кристали или иглести и лъчести агрегати.
2. Само мн. Отделни разновидности на този минерал.
— Фр. от собств.
ВЯДАМ СЕ, -аш се несв. (диал.); вям се, вядеш се, мин. св. вядох се, прич. мин. св. деят. вял се, се., непрех. Разг. Вяждам се.
— От. Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЯДАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от вядам се; вяждане.
— От. Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВЯЖДАМ СЕ, -аш се, несв.; вям се, вядеш се, мин. св. вядох се, прич. мин. св. деят. вял се, се., непрех. 1. Разг. Дотяга ми да ям една и съща храна; пресищам се. Зоб му даваше повече, отколкото трябва, и за да не се вяжда, овеса смецяше с ечемик, ечемика с чисто жито. Й. Йовков, ПК, 181.
— Нали за мене са донесени тия череши, Цонеоглу? — За тебе, Хюсеин ага. Аз съм им се вял; шестнайсе дървета имаме на Мо-чора. Ц. Гинчев, ГК, 84.
2. Прен. Разг. Самозабравям се от охолство и власт и ставам надменен, горд или деспотичен; ояждам се. Големецът бил изпърво добър, па като се вял, подкачил да върши зло. Ст. Младенов, БТР I, 406.
3. Диал. Врязвам се, впивам се в нещо. Въжето се вяло в плътта му до костите. Ст. Младенов, БТР 1,406.
ВЯЖДАНЕ, мн. няма, ср. Разг. Отгл. същ. от вяждам се.
ВЯКВАМ, -аш, несв.; вякна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Заяквам (Т. Панчев, РБЯд).
ВЯКВАМ СЕ несв.; вякна се се., непрех. Диал. Вяквам. Така се вякнал Крали Марко с Божа сила. Т. Панчев, РБЯд, 67.
ВЯКВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от вяквам и от вяквам се.
— От Т. Панчев, Допълнение към българския речник на Н. Геров, 1908.
ВЯКНА. Вж. вяквам.
ВЯКЧА. Вж. вякчавам.
ВЯКЧАВАМ, -аш, несв.; вякча, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. Заякчавам. Самата борба, която ни ся случвц да претеглим, вякчава ни мускулите. Й. Груев (превод), КН 7, 120. С игра детето си точи и осфри ума, опитва си и си вякчава силите. Й. Груев (превод), КН, 7, 120.
ВЯКЧАВАМ СЕ несв.; вякча се се., непрех. Остар. Ставам як; заяквам. Часто майките бръкат, като си изнисат децата навън или твръде много, или твръде малко. Пръвото правят, зачтото криво си мислят, ^че от въздух детето бръзо ся вякчавало. Й. Груев (превод), КН 7, 94.
ВЯКЧАВАНЕ, мн. няма, ср. Остар. Отгл. същ. от вякчавам и от вякчавам се.
ВЯЛ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. 1. Който изразява апатия, отсъствие на бодрост, енергия. Той е едър, тлъст, с мазно лице,
