Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/758“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(Некоригирана)
 
м (Автоматични корекции)
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
<i>кост ни е доставила Америка.</i> Г, 1906, бр. 21-22, 319. <b>Попови въшки.</b> <i>Диал.</i> Овчарска торбичка.
+
<i>кост ни е доставила Америка.</i> Г, 1906, бр. 21-22, 319. <b>Попови въшки</b>. <i>Диал.</i> Овчарска торбичка.
  
 
<b>ВЪШКАВ</b>
 
<b>ВЪШКАВ</b>
Ред 7: Ред 7:
 
въшльо
 
въшльо
  
<b>&gt; Излизам / изляза (надувам се / надуя се) като сита въшка на чело (в нова риза).</b>
+
<b>&gt; Излизам / изляза (надувам се / надуя се) като сита въшка на чело (в нова риза)</b>.
  
<i>Разг. Ирон.</i> Самозабравям се и искам да се меря с най-първите. <i>Онзи ябанец Милчо, дето доде онази година с една гола сопа в ръка, пък сега, като са е понахранил, та излязъл като сита въшка на чело, не му стига, дето са застоя в туй село и се храни помежду ни, ами пуст пометен ерген и той се е курдисал, скарясал до Ганка.</i> Ил. Блъсков, ЗК, 182. <b>Наяде се (наяла се) въшка &lt;на гърба&gt;, че излезе (изпълзяла, излязла) на чело&lt;то&gt;.</b> <i>Разг. Ирон.;</i> <b>Наяла се въшка, навирила опашка.</b> <i>Диал. Ирон.</i> Употребява се, когато незначителен човек се е самозабравил от случайно постигнат успех или от нещо, което съвсем не е заслужавал. <i>Е, дядо Ганчо, какво прави квартирантът ти?.. Ама нещо не те бръсне вече, а?</i> <i>задяваха го от друг ъгъл на кръчмарницата.</i> <i>Въшка!</i> — <i>отсичаше винаги с нескрита злоба дядо Ганчо.</i> <i>Наяде се и излезе на челото.</i> Г. Караславов, СИ, 46.
+
<i>Разг. Ирон.</i> Самозабравям се и искам да се меря с най-първите. <i>Онзи ябанец Милчо, дето доде онази година с една гола сопа в ръка, пък сега, като са е понахранил, та излязъл като сита въшка на чело, не му стига, дето са застоя в туй село и се храни помежду ни, ами пуст пометен ерген и той се е курдисал, скарясал до Ганка.</i> Ил. Блъсков, ЗК, 182. <b>Наяде се (наяла се) въшка &lt;на гърба&gt;, че излезе (изпълзяла, излязла) на чело&lt;то&gt;</b>. <i>Разг. Ирон.;</i> <b>Наяла се въшка, навирила опашка</b>. <i>Диал. Ирон.</i> Употребява се, когато незначителен човек се е самозабравил от случайно постигнат успех или от нещо, което съвсем не е заслужавал. <i>Е, дядо Ганчо, какво прави квартирантът ти?.. Ама нещо не те бръсне вече, а? — задяваха го от друг ъгъл на кръчмарницата. — Въшка! — отсичаше винаги с нескрита злоба дядо Ганчо. — Наяде се и излезе на челото.</i> Г. Караславов, СИ, 46.
 +
----
 +
<b>ВЪШКАВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Въшлив. <i>Иди се поразходи из браилските кръчми и прости кафенета ще видиш въшкави и дрипави господиновци.</i> Ив. Вазов, Съч. XVIII, 36. <i>Той беше въшкав, парцали покриваха тялото му.</i> А. Каралийчев, НЗ, 132. <i>Не беше голяма личност поп Грую; неизвестен бе; свещеник, разпопен, заради блудство; бяха го затваряли и в пловдивските кауши; въшкав и фанатичен.</i> Г. Стоев, Зав., 122. <i>— Е — казва Асаров и отмята едно зърно от броеницата си, — не можа ли нещо друго да задигнеш, ами една въшкава шуба? — Изяде си късмета — вика Перо.</i> Д. Вълев, Ж, 58.
  
ВЪШКАВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Въшлив. <i>Иди се поразходи из браилските кръчми и прости кафенета</i> — <i>ще видиш въшкави и дрипави господиновци.</i> Ив. Вазов, Съч. XVIII, 36. <i>Той беше въшкав, парцали покриваха тялото му.</i> А. Каралийчев, НЗ, 132. <i>Не беше голяма личност поп Грую; неизвестен бе; свещеник, разпопен, заради блудство; бяха го затваряли и в пловдивските кауши; въшкав и фанатичен.</i> Г. Стоев, Зав., 122. — <i>Е</i> — <i>казва Асаров и отмята едно зърно от броеницата си,</i> — <i>не можа ли нещо друго да задигнеш, ами една въшкава шуба?</i> — <i>Изяде си късмета</i> — <i>вика Перо.</i> Д. Вълев, Ж, 58.
+
О Въшкав <b>с (от)</b> пари. <i>Разг. Неодобр</i>.; Въшкав с мангизи. <i>Жарг. Неодобр.</i> Който има много пари; много богат. <i>Баща ти е въшкав с пари, а бае ти Митър счупен петак нема. Прав ли съм?</i> К. Митев, ПБ, 347. <i>Има с нас и едни датчани, големи сладури. Единият е въшкав с мангизи, изобщо не знае кога какво харчи, а другият е негов частен секретар.</i> Д. Цончев, ЧС, 149.
 
+
----
О Въшкав <b>с (от)</b> пари. <i>Разг. Неодобр</i>.; Въшкав с мангизи. <i>Жарг. Неодобр.</i> Който има много пари; много богат. <i>Баща ти е въшкав с пари, а бае ти Митър счупен петак нема. Прав ли съм?</i> К. Митев, ПБ, 347. <i>Има с нас и едни датчани, големи сладури. Единият е въшкав с мангизи, изобщо не знае кога какво харчи, а другият е негов частен секретар.</i> Д. Цончев, ЧС, 149.
+
<b>ВЪШКАВЕЦ</b>, <i>мн.</i> -вци, <i>м. Диал.</i> Въшльо.
 
 
ВЪШКАВЕЦ, <i>мн.</i> -вци, <i>м. Диал.</i> Въшльо.
 
  
 
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
 
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
 +
----
 +
<b>ВЪШКАР</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м. Пренебр.</i>
  
ВЪШКАР, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м. Пренебр.</i>
+
1. <i>Разг.</i> Въшльо. <i>Че ти човек ли си? — закиска се само кръчмарят, но в смеха му се прокраде яд. — Дрипа си ти! Въшкар!</i> Г. Крумов, Т, 147. <i>Нищо чудно, ако вземе техните въшкари за партизани и почне да ги обстрелва или насочи войската към тях</i>
 
 
1. <i>Разг.</i> Въшльо. <i>Че ти човек ли си?</i> <i>закиска се само кръчмарят, но в смеха му се прокраде яд.</i> <i>Дрипа си ти! Въшкар!</i> Г. Крумов, Т, 147. <i>Нищо чудно, ако вземе техните въшкари за партизани и почне да ги обстрелва или насочи войската към тях</i>
 
  
<i>изказа съмнение началник-щаба.</i> Сл. Трънски, Н, 614.
+
<i>изказа съмнение началник-щаба.</i> Сл. Трънски, Н, 614.
  
 
2. <i>Диал.</i> Въшкарник (в 1 знач.).
 
2. <i>Диал.</i> Въшкарник (в 1 знач.).
 +
----
 +
<b>ВЪШКАРНИК</b>, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Пренебр.</i> 1. <i>Разг.</i> Въшлива дреха или място, където има въшки. <i>Да надникнем в банята:</i> „<i>въшкарник“ — долага кратко и ясно в дневника си Константин Иречек.</i> А. Каралийчев, ПГ, 197.
  
ВЪШКАРНИК, <i>мн.</i> -ци, след <i>числ.</i> -ка, <i>м. Пренебр.</i> 1. <i>Разг.</i> Въшлива дреха или място, където има въшки. <i>Да надникнем в банята:</i> &quot;<i>въшкарник&quot;</i> — <i>долага кратко и ясно в дневника си Константин Иречек.</i> А. Каралийчев, ПГ, 197.
+
2. <i>Диал.</i> Въшльо, въшкар. <i>Само Йордан не можеше да го понася и се заканваше да го изгони. — Жив въшкарник — каза той, като го гледаше в гърба.</i> И. Петров, МВ, 182.
 
+
----
2. <i>Диал.</i> Въшльо, въшкар. <i>Само Йордан не можеше да го понася и се заканваше да го изгони.</i> <i>Жив въшкарник</i> <i>каза той, като го гледаше в гърба.</i> И. Петров, МВ, 182.
+
<b>ВЪШКАРНИЦА</b> <i>ж. Диал. Пренебр.</i>
 
 
ВЪШКАРНИЦА <i>ж. Диал. Пренебр.</i>
 
  
 
1. Въшла (Т. Панчев, РБЯд).
 
1. Въшла (Т. Панчев, РБЯд).
  
 
2. Място, където има въшки (Вл. Георгиев и др., БЕР).
 
2. Място, където има въшки (Вл. Георгиев и др., БЕР).
 +
----
 +
<b>ВЪШЛА</b> <i>ж. Разг. Пренебр.</i> Въшлива жена; въшливка.
  
ВЪШЛА <i>ж. Разг. Пренебр.</i> Въшлива жена; въшливка.
+
<i>Прен. Руг.</i> За изразяване на пренебрежително, оскърбително отношение към жена (обикн. при обръщение). <i>Джена настръхна</i>, <i>надигна се от мястото си и я нападна: — Въшло, цял живот си ми слугувала и пак ще ми слугуваш!</i> К. Петканов, ДЧ, 110.
 
+
----
<i>Прен. Руг.</i> За изразяване на пренебрежително, оскърбително отношение към жена (обикн. при обръщение). <i>Джена настръхна</i>, <i>надигна се от мястото си и я нападна:</i> <i>Въшло, цял живот си ми слугувала и пак ще ми слугуваш!</i> К. Петканов, ДЧ, 110.
+
<b>ВЪШЛЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал. Умал. от</i> въшка; въшчица, въше.
 
 
ВЪШЛЕ, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Диал. Умал. от</i> въшка; въшчица, въше.
 
  
 
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
 
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
 +
----
 +
<b>ВЪШЛИВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който има въшки, в който са се завъдили въшки; въшкав. <i>Не един път се бяхме учудвали с каква невероятна бързина прочутата със своята стегнатост и дисциплина войска на немския фюрер се обръщаше в обикновена тълпа — въшлива, разпасана и апатична.</i> П. Вежинов, ВР, 44. <i>Кабака се размисли по-спокойно и за тридневния арест, и за променливото държане на околийския началник</i> — .. <i>— мъчеше се да си представи преживения страх в душния въшлив кауш.</i> Г. Караславов, Избр. съч. I, 176.
  
ВЪШЛИВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който има въшки, в който са се завъдили въшки; въшкав. <i>Не един път се бяхме учудвали с каква невероятна бързина прочутата със своята стегнатост и дисциплина войска на немския фюрер се обръщаше в обикновена тълпа</i> — <i>въшлива, разпасана и апатична.</i> П. Вежинов, ВР, 44. <i>Кабака се размисли по-спокойно и за тридневния арест, и за променливото държане на околийския началник</i> — .. <i>мъчеше се да си представи преживения страх в душния въшлив кауш.</i> Г. Караславов, Избр. съч. I, 176.
+
<i>Прен. Руг.</i> За характеризиране на нещо или на някого като малоценен, незначителен, нищожен. <i>— Старо, къде ще разпънат кожите ни? обърна се той към Коритаров.</i>
  
<i>Прен. Руг.</i> За характеризиране на нещо или на някого като малоценен, незначителен, нищожен. — <i>Старо, къде ще разпънат кожите ни?</i> — <i>обърна се той към Коритаров.</i>
+
<i>— Кому е притрябвала въшливата ти кожа?</i> X. Русев, ПЗ, 28. <i>Ти го спасяваш! — Ти го спасяваш! — шепнеше му тя. — А то така с голи ръце, всеки въшлив пъдарин може да го хване.</i> Г. Караславов, Избр. съч.
 
 
<i>Кому е притрябвала въшливата ти кожа?</i> X. Русев, ПЗ, 28. <i>Ти го спасяваш!</i> <i>Ти го спасяваш!</i> <i>шепнеше му тя.</i> <i>А то така с голи ръце, всеки въшлив пъдарин може да го хване.</i> Г. Караславов, Избр. съч.
 
  
 
VI, 273.
 
VI, 273.
 
+
----
ВЪШЛЙВЕЦ, <i>мн.</i> -вци, <i>м. Разг. Пренебр.</i> Въшльо.
+
<b>ВЪШЛЙВЕЦ</b>, <i>мн.</i> -вци, <i>м. Разг. Пренебр.</i> Въшльо.
 
+
----
ВЪШЛЙВИЧЪК, -чка, -чко, <i>мн.</i> -чки, <i>прил. Умал. от</i> въшлив; малко, до известна степен въшлив.
+
<b>ВЪШЛЙВИЧЪК</b>, -чка, -чко, <i>мн.</i> -чки, <i>прил. Умал. от</i> въшлив; малко, до известна степен въшлив.
 
+
----
ВЪШЛИВКА <i>ж. Разг. Пренебр.</i> Въшла.
+
<b>ВЪШЛИВКА</b> <i>ж. Разг. Пренебр.</i> Въшла.
 
+
----
ВЪШЛЙВОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, ж. Състояние на въшлив. <i>Честото сменяване на бельото и постилките, както и предпазването от въшливост са основните правила на личната хигиена.</i> ВН, 1952, бр. 172, 4.
+
<b>ВЪШЛЙВОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, ж. Състояние на въшлив. <i>Честото сменяване на бельото и постилките, както и предпазването от въшливост са основните правила на личната хигиена.</i> ВН, 1952, бр. 172, 4.
 
+
----
ВЪШЛЬО, -то, <i>мн.</i> -вци, <i>м. Разг. Пренебр.</i> Въшлив човек; въшливец, въшкар.
+
<b>ВЪШЛЬО</b>, -то, <i>мн.</i> -вци, <i>м. Разг. Пренебр.</i> Въшлив човек; въшливец, въшкар.
  

Версия от 16:25, 15 декември 2013

Страницата не е проверена


кост ни е доставила Америка. Г, 1906, бр. 21-22, 319. Попови въшки. Диал. Овчарска торбичка.

ВЪШКАВ

758

въшльо

> Излизам / изляза (надувам се / надуя се) като сита въшка на чело (в нова риза).

Разг. Ирон. Самозабравям се и искам да се меря с най-първите. Онзи ябанец Милчо, дето доде онази година с една гола сопа в ръка, пък сега, като са е понахранил, та излязъл като сита въшка на чело, не му стига, дето са застоя в туй село и се храни помежду ни, ами пуст пометен ерген и той се е курдисал, скарясал до Ганка. Ил. Блъсков, ЗК, 182. Наяде се (наяла се) въшка <на гърба>, че излезе (изпълзяла, излязла) на чело<то>. Разг. Ирон.; Наяла се въшка, навирила опашка. Диал. Ирон. Употребява се, когато незначителен човек се е самозабравил от случайно постигнат успех или от нещо, което съвсем не е заслужавал. — Е, дядо Ганчо, какво прави квартирантът ти?.. Ама нещо не те бръсне вече, а? — задяваха го от друг ъгъл на кръчмарницата. — Въшка! — отсичаше винаги с нескрита злоба дядо Ганчо. — Наяде се и излезе на челото. Г. Караславов, СИ, 46.


ВЪШКАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Въшлив. Иди се поразходи из браилските кръчми и прости кафенета — ще видиш въшкави и дрипави господиновци. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 36. Той беше въшкав, парцали покриваха тялото му. А. Каралийчев, НЗ, 132. Не беше голяма личност поп Грую; неизвестен бе; свещеник, разпопен, заради блудство; бяха го затваряли и в пловдивските кауши; въшкав и фанатичен. Г. Стоев, Зав., 122. — Е — казва Асаров и отмята едно зърно от броеницата си, — не можа ли нещо друго да задигнеш, ами една въшкава шуба? — Изяде си късмета — вика Перо. Д. Вълев, Ж, 58.

О Въшкав с (от) пари. Разг. Неодобр.; Въшкав с мангизи. Жарг. Неодобр. Който има много пари; много богат. — Баща ти е въшкав с пари, а бае ти Митър счупен петак нема. Прав ли съм? К. Митев, ПБ, 347. Има с нас и едни датчани, големи сладури. Единият е въшкав с мангизи, изобщо не знае кога какво харчи, а другият е негов частен секретар. Д. Цончев, ЧС, 149.


ВЪШКАВЕЦ, мн. -вци, м. Диал. Въшльо.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.


ВЪШКАР, -ят, -я, мн. -и, м. Пренебр.

1. Разг. Въшльо. — Че ти човек ли си? — закиска се само кръчмарят, но в смеха му се прокраде яд. — Дрипа си ти! Въшкар! Г. Крумов, Т, 147. — Нищо чудно, ако вземе техните въшкари за партизани и почне да ги обстрелва или насочи войската към тях

— изказа съмнение началник-щаба. Сл. Трънски, Н, 614.

2. Диал. Въшкарник (в 1 знач.).


ВЪШКАРНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Пренебр. 1. Разг. Въшлива дреха или място, където има въшки. Да надникнем в банята:въшкарник“ — долага кратко и ясно в дневника си Константин Иречек. А. Каралийчев, ПГ, 197.

2. Диал. Въшльо, въшкар. Само Йордан не можеше да го понася и се заканваше да го изгони. — Жив въшкарник — каза той, като го гледаше в гърба. И. Петров, МВ, 182.


ВЪШКАРНИЦА ж. Диал. Пренебр.

1. Въшла (Т. Панчев, РБЯд).

2. Място, където има въшки (Вл. Георгиев и др., БЕР).


ВЪШЛА ж. Разг. Пренебр. Въшлива жена; въшливка.

Прен. Руг. За изразяване на пренебрежително, оскърбително отношение към жена (обикн. при обръщение). Джена настръхна, надигна се от мястото си и я нападна: — Въшло, цял живот си ми слугувала и пак ще ми слугуваш! К. Петканов, ДЧ, 110.


ВЪШЛЕ, мн. -та, ср. Диал. Умал. от въшка; въшчица, въше.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.


ВЪШЛИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който има въшки, в който са се завъдили въшки; въшкав. Не един път се бяхме учудвали с каква невероятна бързина прочутата със своята стегнатост и дисциплина войска на немския фюрер се обръщаше в обикновена тълпа — въшлива, разпасана и апатична. П. Вежинов, ВР, 44. Кабака се размисли по-спокойно и за тридневния арест, и за променливото държане на околийския началник — .. — мъчеше се да си представи преживения страх в душния въшлив кауш. Г. Караславов, Избр. съч. I, 176.

Прен. Руг. За характеризиране на нещо или на някого като малоценен, незначителен, нищожен. — Старо, къде ще разпънат кожите ни? — обърна се той към Коритаров.

— Кому е притрябвала въшливата ти кожа? X. Русев, ПЗ, 28. — Ти го спасяваш! — Ти го спасяваш! — шепнеше му тя. — А то така с голи ръце, всеки въшлив пъдарин може да го хване. Г. Караславов, Избр. съч.

VI, 273.


ВЪШЛЙВЕЦ, мн. -вци, м. Разг. Пренебр. Въшльо.


ВЪШЛЙВИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Умал. от въшлив; малко, до известна степен въшлив.


ВЪШЛИВКА ж. Разг. Пренебр. Въшла.


ВЪШЛЙВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Състояние на въшлив. Честото сменяване на бельото и постилките, както и предпазването от въшливост са основните правила на личната хигиена. ВН, 1952, бр. 172, 4.


ВЪШЛЬО, -то, мн. -вци, м. Разг. Пренебр. Въшлив човек; въшливец, въшкар.