Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/699“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | одолима сила. На върха на вълната, съм, намирам се, издигам се. В състояние на най-добър в някаква област, на най- голям успех (съм, намирам се). <i>Реджинал, който от 15 години е посветил обектива и сърцето си на мургавата италианка</i> [София Ло-рен], <i>твърди, че и на 56 години тя е все на върха на вълната и че е | + | одолима сила. На върха на вълната, съм, намирам се, издигам се. В състояние на най-добър в някаква област, на най- голям успех (съм, намирам се). <i>Реджинал, който от 15 години е посветил обектива и сърцето си на мургавата италианка</i> [София Ло-рен], <i>твърди, че и на 56 години тя е все на върха на вълната и че е "олицетворение на женствеността, винаги 100</i> КСТ, 1991, бр. 12, 3. <i>Те бяха имали шанса да попаднат случайно пред очите на Тубата и подслушването им изведнъж ги бе издигнало на върха на вълната.</i> Евг. Кузманов, ЧДБ, 67. На къси вълни. <i>Разг.</i> Незаконно и на много висока цена (за покупка, продажба на търсена дефицитна стока). — С <i>черно се занимавам; купувам, продавам на къси вълни — за чер-ноборсовец ме имат...</i> 3. Сребров, Избр. разк., 17. На <i>някаква</i> вълна, съм (настройвам се, настройвам и под.). В някакво разположение на духа, обхванат от някакви мисли, чувства, настроение (съм или правя някого да бъде и под.) за разлика от изпитваното от мене по-рано или от някой друг. <i>Идеята беше хубава, заслужаваше да се помисли върху нея и Живко тъкмо това вършеше. В цеха и в столовата,.., дори в стая номер шест, когато го нямаше Киро. Защото присъствието на Киро го настройваше на съвсем друга вълна и му пречеше да се съсредоточи.</i> Р. Михайлов, ПН, 112. <i>Опитах се да се настроя на негова вълна и да разбера защо така оценяваше и се радваше на случилото се.</i> |
— Други форми: волна (остар. книж.), вълма (остар. и диал.). | — Други форми: волна (остар. книж.), вълма (остар. и диал.). | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЛНАР, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м.</i> 1. Търговец на вълна. <i>В Люляково бяха се случили двама търговци вълнари, които,.., бяха дошли да заобиколят отрано овчарите, да им дадат</i>: <i>пари и да купят вълната,.., на зелено.</i> Й. Йовков, Ж 1945, 67. <i>И промени тя дотогавашния ред: не зима вече чужда йолма да преде, ами сама ще си купи в петък на пазара йолма от вълнарите, ще я изпреде през неделята и другия пазар изработената прежда ще продаде на гайтанджиите.</i> Т. Влайков, Съч. I, 1925, 184. | + | <b>ВЪЛНАР</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м.</i> 1. Търговец на вълна. <i>В Люляково бяха се случили двама търговци вълнари, които,.., бяха дошли да заобиколят отрано овчарите, да им дадат</i>: <i>пари и да купят вълната,.., на зелено.</i> Й. Йовков, Ж 1945, 67. <i>И промени тя дотогавашния ред: не зима вече чужда йолма да преде, ами сама ще си купи в петък на пазара йолма от вълнарите, ще я изпреде през неделята и другия пазар изработената прежда ще продаде на гайтанджиите.</i> Т. Влайков, Съч. I, 1925, 184. |
2. Човек, който се занимава с обработване на вълна (Ст. Младенов, БТР). | 2. Човек, който се занимава с обработване на вълна (Ст. Младенов, БТР). | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЛНАРИН, <i>мн.</i> вълнари, <i>м. Остар.,</i> сега <i>простонар.</i> Вълнар. | + | <b>ВЪЛНАРИН</b>, <i>мн.</i> вълнари, <i>м. Остар.,</i> сега <i>простонар.</i> Вълнар. <i>— Знам го, как да не го знам! Че нали доде е$на<sub>и</sub>нощ тука да търси Вълка вълнарина?</i> Й. Йовков, ВАХ, 96. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЛНАРКА <i>ж.</i> 1. Търговка на вълна. | + | <b>ВЪЛНАРКА</b> <i>ж.</i> 1. Търговка на вълна. |
2. Жена на вълнар. | 2. Жена на вълнар. | ||
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЛНАРНИЦА <i>ж. Остар.</i> В миналото | + | <b>ВЪЛНАРНИЦА</b> <i>ж. Остар.</i> В миналото |
— приспособление в река, където се пере вълна. <i>Ще ви кажа, чедо мое, че не само сте далече от почитанието по вашата фамилия и по вашата личност, но ви презирам и още ви държа за по-долна и от девойките, които ходят по вълнарниците, та перат вълна.</i> Кр. Пишурка, МК (побълг.), 378-379. | — приспособление в река, където се пере вълна. <i>Ще ви кажа, чедо мое, че не само сте далече от почитанието по вашата фамилия и по вашата личност, но ви презирам и още ви държа за по-долна и от девойките, които ходят по вълнарниците, та перат вълна.</i> Кр. Пишурка, МК (побълг.), 378-379. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЛНАРСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до вълнар или до вълна. | + | <b>ВЪЛНАРСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> Който се отнася до вълнар или до вълна. <i>— Сиренето ни било балканско, медът ни миришел на липов цвят — натъпчат се като вълнарски чували и хайде на разходка.</i> Чудомир, Избр. пр, 205. <i>Един от най-добрите разсадници на това неминуемо следствие на цивилизующия са деспотизъм освен чи-новничеството е вълнарската фабрика на Мулла Махмуда.</i> Хр. Ботев, Зн, 1875, бр. 19, 73. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЛНАРСТВО, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Занятие на вълнар. | + | <b>ВЪЛНАРСТВО</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср.</i> Занятие на вълнар. |
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЛНАРИЯ, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Диал.</i> 1. <i>Съ-бир.</i> Вълнени изделия от различни видове. | + | <b>ВЪЛНАРИЯ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Диал.</i> 1. <i>Съ-бир.</i> Вълнени изделия от различни видове. |
2. Търговия с различни вълнени изделия. | 2. Търговия с различни вълнени изделия. | ||
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЛНАТ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Диал.</i> | ||
| − | + | 1. Който е покрит с много косми; вълнест, космат. <i>Още като беше [кучето] на два-три месеца, топарлачесто и вълнато като мече, тръгна веднъж с Василя подир каруцата и ходи чак до града.</i> Й. Йовков, АМГ, | |
| − | |||
| − | 1. Който е покрит с много косми; вълнест, космат. <i>Още като беше | ||
35. <i>Но! Я да видим, ще търпи ли вълнати-ят балкански лев / да стои в нашите окови и да не екне с буен рев.</i> СбДЧ, 173. <i>Осма вечер вечеряме / осем вълка вълнати.</i> Нар. пес., СбВСт, 826. | 35. <i>Но! Я да видим, ще търпи ли вълнати-ят балкански лев / да стои в нашите окови и да не екне с буен рев.</i> СбДЧ, 173. <i>Осма вечер вечеряме / осем вълка вълнати.</i> Нар. пес., СбВСт, 826. | ||
2. Който прилича на вълна по мекост, реха-вост; вълнест (Ст. Младенов, БТР). | 2. Който прилича на вълна по мекост, реха-вост; вълнест (Ст. Младенов, БТР). | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЛНАТИЧЪК, -чка, -чко, <i>мн.</i> -чки, <i>прил. Диал.</i> Който е покрит с косми малко повече от обикновеното; доста вълнат. <i>По-фана го по ръцете, / ръцете му мъжки ръце; / пофана го по гърдите,</i> / <i>гърдички му вълнатички.</i> Нар. пес., СбНУ XXV, 125. | + | <b>ВЪЛНАТИЧЪК</b>, -чка, -чко, <i>мн.</i> -чки, <i>прил. Диал.</i> Който е покрит с косми малко повече от обикновеното; доста вълнат. <i>По-фана го по ръцете, / ръцете му мъжки ръце; / пофана го по гърдите,</i> / <i>гърдички му вълнатички.</i> Нар. пес., СбНУ XXV, 125. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЛНЕВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> и <i>диал.</i> 1. Вълнен. <i>И всекий, който щял да участвува в тая война, зашивал си на ръкава червен вълнев кръст.</i> Г. Йошев, КВИ (превод), 183. | + | <b>ВЪЛНЕВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> и <i>диал.</i> 1. Вълнен. <i>И всекий, който щял да участвува в тая война, зашивал си на ръкава червен вълнев кръст.</i> Г. Йошев, КВИ (превод), 183. |
2. Който има по себе си вълна, овалян с вълна (Н. Геров, РБЯ). | 2. Който има по себе си вълна, овалян с вълна (Н. Геров, РБЯ). | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЛНЕН, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който е от вълна. <i>Пинтезката седна до печката, надяна дебел вълнен конец през шията си и почна да плете с дървен шиш.</i> И. Петров, НЛ, 169. <i>На една открехната порта се бе появила млада жена, загърната набързо с вълнен шал.</i> Д. Талев, ЖС, 34. <i>Откакто беше се стоплило и беше хвърлила кюрка и вълнения сукман, Сарандовица изглеждаше по-тънка.</i> Й. Йовков, ВАХ, 79. <i>Тя отвори сандъка с чеиза си и извади хубави вълнени чорапи, ризи и други дрехи, които даде на мокрите до кости партизани.</i> К. Ламбрев, СП, 66. <i>Вълнена блуза. Вълнен пуловер. Вълнен плат. Вълнена рокля.</i> | + | <b>ВЪЛНЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> 1. Който е от вълна. <i>Пинтезката седна до печката, надяна дебел вълнен конец през шията си и почна да плете с дървен шиш.</i> И. Петров, НЛ, 169. <i>На една открехната порта се бе появила млада жена, загърната набързо с вълнен шал.</i> Д. Талев, ЖС, 34. <i>Откакто беше се стоплило и беше хвърлила кюрка и вълнения сукман, Сарандовица изглеждаше по-тънка.</i> Й. Йовков, ВАХ, 79. <i>Тя отвори сандъка с чеиза си и извади хубави вълнени чорапи, ризи и други дрехи, които даде на мокрите до кости партизани.</i> К. Ламбрев, СП, 66. <i>Вълнена блуза. Вълнен пуловер. Вълнен плат. Вълнена рокля.</i> |
Версия от 16:22, 15 декември 2013
одолима сила. На върха на вълната, съм, намирам се, издигам се. В състояние на най-добър в някаква област, на най- голям успех (съм, намирам се). Реджинал, който от 15 години е посветил обектива и сърцето си на мургавата италианка [София Ло-рен], твърди, че и на 56 години тя е все на върха на вълната и че е "олицетворение на женствеността, винаги 100 КСТ, 1991, бр. 12, 3. Те бяха имали шанса да попаднат случайно пред очите на Тубата и подслушването им изведнъж ги бе издигнало на върха на вълната. Евг. Кузманов, ЧДБ, 67. На къси вълни. Разг. Незаконно и на много висока цена (за покупка, продажба на търсена дефицитна стока). — С черно се занимавам; купувам, продавам на къси вълни — за чер-ноборсовец ме имат... 3. Сребров, Избр. разк., 17. На някаква вълна, съм (настройвам се, настройвам и под.). В някакво разположение на духа, обхванат от някакви мисли, чувства, настроение (съм или правя някого да бъде и под.) за разлика от изпитваното от мене по-рано или от някой друг. Идеята беше хубава, заслужаваше да се помисли върху нея и Живко тъкмо това вършеше. В цеха и в столовата,.., дори в стая номер шест, когато го нямаше Киро. Защото присъствието на Киро го настройваше на съвсем друга вълна и му пречеше да се съсредоточи. Р. Михайлов, ПН, 112. Опитах се да се настроя на негова вълна и да разбера защо така оценяваше и се радваше на случилото се.
— Други форми: волна (остар. книж.), вълма (остар. и диал.).
ВЪЛНАР, -ят, -я, мн. -и, м. 1. Търговец на вълна. В Люляково бяха се случили двама търговци вълнари, които,.., бяха дошли да заобиколят отрано овчарите, да им дадат: пари и да купят вълната,.., на зелено. Й. Йовков, Ж 1945, 67. И промени тя дотогавашния ред: не зима вече чужда йолма да преде, ами сама ще си купи в петък на пазара йолма от вълнарите, ще я изпреде през неделята и другия пазар изработената прежда ще продаде на гайтанджиите. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 184.
2. Човек, който се занимава с обработване на вълна (Ст. Младенов, БТР).
ВЪЛНАРИН, мн. вълнари, м. Остар., сега простонар. Вълнар. — Знам го, как да не го знам! Че нали доде е$наинощ тука да търси Вълка вълнарина? Й. Йовков, ВАХ, 96.
ВЪЛНАРКА ж. 1. Търговка на вълна.
2. Жена на вълнар.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ВЪЛНАРНИЦА ж. Остар. В миналото
— приспособление в река, където се пере вълна. Ще ви кажа, чедо мое, че не само сте далече от почитанието по вашата фамилия и по вашата личност, но ви презирам и още ви държа за по-долна и от девойките, които ходят по вълнарниците, та перат вълна. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 378-379.
ВЪЛНАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до вълнар или до вълна. — Сиренето ни било балканско, медът ни миришел на липов цвят — натъпчат се като вълнарски чували и хайде на разходка. Чудомир, Избр. пр, 205. Един от най-добрите разсадници на това неминуемо следствие на цивилизующия са деспотизъм освен чи-новничеството е вълнарската фабрика на Мулла Махмуда. Хр. Ботев, Зн, 1875, бр. 19, 73.
ВЪЛНАРСТВО, мн. няма, ср. Занятие на вълнар.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ВЪЛНАРИЯ, мн. няма, ж. Диал. 1. Съ-бир. Вълнени изделия от различни видове.
2. Търговия с различни вълнени изделия.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ВЪЛНАТ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал.
1. Който е покрит с много косми; вълнест, космат. Още като беше [кучето] на два-три месеца, топарлачесто и вълнато като мече, тръгна веднъж с Василя подир каруцата и ходи чак до града. Й. Йовков, АМГ,
35. Но! Я да видим, ще търпи ли вълнати-ят балкански лев / да стои в нашите окови и да не екне с буен рев. СбДЧ, 173. Осма вечер вечеряме / осем вълка вълнати. Нар. пес., СбВСт, 826.
2. Който прилича на вълна по мекост, реха-вост; вълнест (Ст. Младенов, БТР).
ВЪЛНАТИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Диал. Който е покрит с косми малко повече от обикновеното; доста вълнат. По-фана го по ръцете, / ръцете му мъжки ръце; / пофана го по гърдите, / гърдички му вълнатички. Нар. пес., СбНУ XXV, 125.
ВЪЛНЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. 1. Вълнен. И всекий, който щял да участвува в тая война, зашивал си на ръкава червен вълнев кръст. Г. Йошев, КВИ (превод), 183.
2. Който има по себе си вълна, овалян с вълна (Н. Геров, РБЯ).
ВЪЛНЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е от вълна. Пинтезката седна до печката, надяна дебел вълнен конец през шията си и почна да плете с дървен шиш. И. Петров, НЛ, 169. На една открехната порта се бе появила млада жена, загърната набързо с вълнен шал. Д. Талев, ЖС, 34. Откакто беше се стоплило и беше хвърлила кюрка и вълнения сукман, Сарандовица изглеждаше по-тънка. Й. Йовков, ВАХ, 79. Тя отвори сандъка с чеиза си и извади хубави вълнени чорапи, ризи и други дрехи, които даде на мокрите до кости партизани. К. Ламбрев, СП, 66. Вълнена блуза. Вълнен пуловер. Вълнен плат. Вълнена рокля.
