Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/623“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 4: | Ред 4: | ||
— Друга (остар. и диал.) форма: в о з д у х. | — Друга (остар. и диал.) форма: в о з д у х. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЗДУХО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който се отнася до въздух, напр.: въздухонагревател, въздухонагревателен, въздухообра-зен, въздухоплаване, въздухоплавателен, въздухопровод, въздухопроница-ем,въздухопроницаемост идр. | + | <b>ВЪЗДУХО-</b>. Първа съставна част на сложни думи със значение: който се отнася до въздух, напр.: въздухонагревател, въздухонагревателен, въздухообра-зен, въздухоплаване, въздухоплавателен, въздухопровод, въздухопроница-ем,въздухопроницаемост идр. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЗДУХОНАГРЕВАТЕЛ, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м. Техн.</i> Въздухоподгревател. <i>За да се оползотвори до максимум топлината на изгорелите газове, се използуват: паропре-гревател.., а също и въздухонагревател, в който се нагрява въздухът за пещта и така се улеснява горенето</i>. Р. Ранков и др., М, 49. | + | <b>ВЪЗДУХОНАГРЕВАТЕЛ</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м. Техн.</i> Въздухоподгревател. <i>За да се оползотвори до максимум топлината на изгорелите газове, се използуват: паропре-гревател.., а също и въздухонагревател, в който се нагрява въздухът за пещта и така се улеснява горенето</i>. Р. Ранков и др., М, 49. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЗДУХОНАГРЕВАТЕЛЕН, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни. <i>Техн. Прил. от</i> въздухонагревател. <i>Въздухонагревателно устройство.</i> | + | <b>ВЪЗДУХОНАГРЕВАТЕЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни. <i>Техн. Прил. от</i> въздухонагревател. <i>Въздухонагревателно устройство.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЗДУХОНЕПРОНИЦАЕМ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Спец.</i> Който не пропуска въздух; въздухонепропусклив. <i>Самолетният лак прави платното въздухонепроницаемо, во-донепроницаемо и нехигроскопично,.., създава гладка повърхност и намалява съпротивлението на въздуха при полет.</i> Вл. Ка-баиванов и др., ТП, 561. <i>Опасността от загуба на въздух може да бъде отстранена. За тази цел трябва да се раздели помещението на изолирани отделения с въздухоне-проницаеми преградки.</i> В. Лвов, ЧК (превод), 49. <i>Завеси от въздухонепроницаема материя.</i> | + | <b>ВЪЗДУХОНЕПРОНИЦАЕМ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Спец.</i> Който не пропуска въздух; въздухонепропусклив. <i>Самолетният лак прави платното въздухонепроницаемо, во-донепроницаемо и нехигроскопично,.., създава гладка повърхност и намалява съпротивлението на въздуха при полет.</i> Вл. Ка-баиванов и др., ТП, 561. <i>Опасността от загуба на въздух може да бъде отстранена. За тази цел трябва да се раздели помещението на изолирани отделения с въздухоне-проницаеми преградки.</i> В. Лвов, ЧК (превод), 49. <i>Завеси от въздухонепроницаема материя.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЗДУХОНЕПРОНИЦАЕМОСГ, -тга, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Спец.</i> Качество на въздухоне-проницаем; въздухонепропускливост. <i>През зимата и с лятното засушаване растенията прекарват зимен и летен покой.. Смята се, че покоят се обуславя от въздухонепро-ницаемостта на клетките, а в някои растения и от водонепроницаемостта на обвивките на семената, клубените, луковиците и др.</i> ОБиол. X кл, 59. | + | <b>ВЪЗДУХОНЕПРОНИЦАЕМОСГ</b>, -тга, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Спец.</i> Качество на въздухоне-проницаем; въздухонепропускливост. <i>През зимата и с лятното засушаване растенията прекарват зимен и летен покой.. Смята се, че покоят се обуславя от въздухонепро-ницаемостта на клетките, а в някои растения и от водонепроницаемостта на обвивките на семената, клубените, луковиците и др.</i> ОБиол. X кл, 59. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЗДУХОНЕПРОПУСКЛИВ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко. Спец.</i> Въздухонепрони-цаем. | + | <b>ВЪЗДУХОНЕПРОПУСКЛИВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Рядко. Спец.</i> Въздухонепрони-цаем. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЗДУХОНЕПРОПУСКЛЙВОСТ, | + | <b>ВЪЗДУХОНЕПРОПУСКЛЙВОСТ</b>, |
-тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко. Спец.</i> Въздухоне-проницаемост. | -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко. Спец.</i> Въздухоне-проницаемост. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪЗДУХОНОСЕН</b>, -сна, -сно, <i>мн.</i> -сни, <i>прил.</i> 1. <i>Спец.</i> Който съдържа въздух. <i>Изпълнена е</i> [почвата] с <i>многобройни въздухо-носни празнини, през които се извършва постоянен кръговрат на въздуха.</i> Хр. Дилов и др., РВ, 7. <i>Тези корени се състоят главно от въздухоносна тъкан и благодарение на това успешно снабдяват с кислород намиращите се в тинята части от кореновата система.</i> Ст. Драганов, ФБР, 24. <i>По време на цъфтеж торбичките [на шишарката] се разпукват и от тях се посипва сярножълт цветен прашец.. Всяко прашни-ково зърно е снабдено отстрани с две въз</i>-<i>духоносни мехурчета, които го правят по-леко.</i> Бтн VI кл, 104. У <i>птиците при летене въздухът изпълва., сложно разклонения бял дроб и съединените с него тънкостенни въздухоносни мехури, разположени между органите на тялото.</i> ОБиол. X кл, 38. <i>Въздухоносно пространство.</i> | ||
| − | + | 2. <i>Анат.</i> През който преминава въздух за тялото; дихателен. <i>Дихателната система се състои от следните части: 1</i><i>) горни въздухоносни (дихателни) пътища — носна кухина, носоглътка, гръклян.</i> М. Василев и др., ВБ, 31. <i>Наименованието артерия, буквално преведено</i>, <i>означава въздухоносна тръба, което отразява схващането на древните анатоми.</i> А. Гюровски, АЧ, 71. <i>Дишането чрез трахеи, които представляват въздухоносни каналчета, е характерно за животни с дребно, покрито с непропусклива обвивка тяло, изразходващи много енергия.</i> ОБиол. X кл, 37. | |
| − | + | ---- | |
| − | 2. <i>Анат.</i> През който преминава въздух за тялото; дихателен. <i>Дихателната система се състои от следните части: | + | <b>ВЪЗДУХООБРАЗ</b> <i>м. Остар. Книж.</i> Газ. <i>Тялото бива въздухообразно, ако частите му нямат почти никаква връзка помежду си, тъй щото сякога ся стремят да ся отдалечат една от друга. Затова, ако искат да удържат въздухообразите, заключват ги в съдове, от сяка страна закрити.</i> И. Гюзелев, РФ, 2. <i>Кога ся уголемява наляганието връх някое количество възду-хообраз, частиците му ся сближават и според това ся уголемява силата, която ги отблъсква, т. е. пъргавината.</i> И. Гюзелев, РФ, 119. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЪЗДУХООБРАЗ <i>м. Остар. Книж.</i> Газ. <i>Тялото бива въздухообразно, ако частите му нямат почти никаква връзка помежду си, тъй щото сякога ся стремят да ся отдалечат една от друга. Затова, ако искат да удържат въздухообразите, заключват ги в съдове, от сяка страна закрити.</i> И. Гюзелев, РФ, 2. <i>Кога ся уголемява наляганието връх някое количество възду-хообраз, частиците му ся сближават и според това ся уголемява силата, която ги отблъсква, т. е. пъргавината.</i> И. Гюзелев, РФ, 119. | + | <b>ВЪЗДУХООБРАЗЕН</b>, -зна, -зно, <i>мн.</i> -зни, <i>прил. Книж.</i> Който има вид и свойства на въздух, на газ; газообразен. <i>Веществата биват твърди, течни и въздухообразни или газове.</i> Хим. VII кл, 1950, 14. <i>За разлика от останалите газове във въздуха само водните пари при естествени условия могат да преминават от въздухообразно в течно и твърдо състояние.</i> Геогр. VIII кл, 22. <i>Земята е обиколена отсъде с въздухообразно тяло и то ся простира много високо над нея.</i> Н. Геров, ИФ, 126. <i>Нъ главните вещества на храната са три въздухообразни тела: азот, кислород и водород.</i> Ч, 1872, бр. |
| − | |||
| − | ВЪЗДУХООБРАЗЕН, -зна, -зно, <i>мн.</i> -зни, <i>прил. Книж.</i> Който има вид и свойства на въздух, на газ; газообразен. <i>Веществата биват твърди, течни и въздухообразни или газове.</i> Хим. VII кл, 1950, 14. <i>За разлика от останалите газове във въздуха само водните пари при естествени условия могат да преминават от въздухообразно в течно и твърдо състояние.</i> Геогр. VIII кл, 22. <i>Земята е обиколена отсъде с въздухообразно тяло и то ся простира много високо над нея.</i> Н. Геров, ИФ, 126. <i>Нъ главните вещества на храната са три въздухообразни тела: азот, кислород и водород.</i> Ч, 1872, бр. | ||
13, 570. | 13, 570. | ||
Версия от 16:18, 15 декември 2013
химически гигант при градчето Н увисваше във въздуха като сапунен мехур. А. Гуляшки, ДМС, 84. Хвръквам / хвръкна във въздуха. Разг. 1. Бивам разрушен, унищожен, сринат с взрив. Имаше достатъчно време, ако се беше сетил по-рано, да минират някой от завоите., и си представи какво щеше да стане, ако една от тия бързо каращи коли хвръкнеше по наклона във въздуха. Д. Димов, Т, 607. 2. За планове, намерения, очаквания — бивам унищожен, провалям се напълно. Цепя въздуха. Разг. За звук, глас
— ехтя, еча много силно и рязко. Песента цепеше въздуха, разпаляше и опияняваше сърцата. Ив. Вазов, Съч. ХХП, 107.
— Друга (остар. и диал.) форма: в о з д у х.
ВЪЗДУХО-. Първа съставна част на сложни думи със значение: който се отнася до въздух, напр.: въздухонагревател, въздухонагревателен, въздухообра-зен, въздухоплаване, въздухоплавателен, въздухопровод, въздухопроница-ем,въздухопроницаемост идр.
ВЪЗДУХОНАГРЕВАТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Техн. Въздухоподгревател. За да се оползотвори до максимум топлината на изгорелите газове, се използуват: паропре-гревател.., а също и въздухонагревател, в който се нагрява въздухът за пещта и така се улеснява горенето. Р. Ранков и др., М, 49.
ВЪЗДУХОНАГРЕВАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни. Техн. Прил. от въздухонагревател. Въздухонагревателно устройство.
ВЪЗДУХОНЕПРОНИЦАЕМ, -а, -о, мн. -и, прил. Спец. Който не пропуска въздух; въздухонепропусклив. Самолетният лак прави платното въздухонепроницаемо, во-донепроницаемо и нехигроскопично,.., създава гладка повърхност и намалява съпротивлението на въздуха при полет. Вл. Ка-баиванов и др., ТП, 561. Опасността от загуба на въздух може да бъде отстранена. За тази цел трябва да се раздели помещението на изолирани отделения с въздухоне-проницаеми преградки. В. Лвов, ЧК (превод), 49. Завеси от въздухонепроницаема материя.
ВЪЗДУХОНЕПРОНИЦАЕМОСГ, -тга, мн. няма, ж. Спец. Качество на въздухоне-проницаем; въздухонепропускливост. През зимата и с лятното засушаване растенията прекарват зимен и летен покой.. Смята се, че покоят се обуславя от въздухонепро-ницаемостта на клетките, а в някои растения и от водонепроницаемостта на обвивките на семената, клубените, луковиците и др. ОБиол. X кл, 59.
ВЪЗДУХОНЕПРОПУСКЛИВ, -а, -о, мн. -и, прил. Рядко. Спец. Въздухонепрони-цаем.
ВЪЗДУХОНЕПРОПУСКЛЙВОСТ,
-тта, мн. няма, ж. Рядко. Спец. Въздухоне-проницаемост.
ВЪЗДУХОНОСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. 1. Спец. Който съдържа въздух. Изпълнена е [почвата] с многобройни въздухо-носни празнини, през които се извършва постоянен кръговрат на въздуха. Хр. Дилов и др., РВ, 7. Тези корени се състоят главно от въздухоносна тъкан и благодарение на това успешно снабдяват с кислород намиращите се в тинята части от кореновата система. Ст. Драганов, ФБР, 24. По време на цъфтеж торбичките [на шишарката] се разпукват и от тях се посипва сярножълт цветен прашец.. Всяко прашни-ково зърно е снабдено отстрани с две въз-духоносни мехурчета, които го правят по-леко. Бтн VI кл, 104. У птиците при летене въздухът изпълва., сложно разклонения бял дроб и съединените с него тънкостенни въздухоносни мехури, разположени между органите на тялото. ОБиол. X кл, 38. Въздухоносно пространство.
2. Анат. През който преминава въздух за тялото; дихателен. Дихателната система се състои от следните части: 1) горни въздухоносни (дихателни) пътища — носна кухина, носоглътка, гръклян. М. Василев и др., ВБ, 31. Наименованието артерия, буквално преведено, означава въздухоносна тръба, което отразява схващането на древните анатоми. А. Гюровски, АЧ, 71. Дишането чрез трахеи, които представляват въздухоносни каналчета, е характерно за животни с дребно, покрито с непропусклива обвивка тяло, изразходващи много енергия. ОБиол. X кл, 37.
ВЪЗДУХООБРАЗ м. Остар. Книж. Газ. Тялото бива въздухообразно, ако частите му нямат почти никаква връзка помежду си, тъй щото сякога ся стремят да ся отдалечат една от друга. Затова, ако искат да удържат въздухообразите, заключват ги в съдове, от сяка страна закрити. И. Гюзелев, РФ, 2. Кога ся уголемява наляганието връх някое количество възду-хообраз, частиците му ся сближават и според това ся уголемява силата, която ги отблъсква, т. е. пъргавината. И. Гюзелев, РФ, 119.
ВЪЗДУХООБРАЗЕН, -зна, -зно, мн. -зни, прил. Книж. Който има вид и свойства на въздух, на газ; газообразен. Веществата биват твърди, течни и въздухообразни или газове. Хим. VII кл, 1950, 14. За разлика от останалите газове във въздуха само водните пари при естествени условия могат да преминават от въздухообразно в течно и твърдо състояние. Геогр. VIII кл, 22. Земята е обиколена отсъде с въздухообразно тяло и то ся простира много високо над нея. Н. Геров, ИФ, 126. Нъ главните вещества на храната са три въздухообразни тела: азот, кислород и водород. Ч, 1872, бр.
13, 570.
