Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/608“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(Некоригирана)
 
м (Автоматични корекции)
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 1: Ред 1:
 
Възвратно-постъпателно движение. Рит-мично движение в една посока и после в об-ратната на нея: напр. напред и назад, нагоре и надолу. <i>Предназначението на коляновия вал е да преобразува с помощта на мотовилката възвратно-постъпателното движение на буталото във въртеливо.</i> Гр. Тимчев и др., УВА, 36.
 
Възвратно-постъпателно движение. Рит-мично движение в една посока и после в об-ратната на нея: напр. напред и назад, нагоре и надолу. <i>Предназначението на коляновия вал е да преобразува с помощта на мотовилката възвратно-постъпателното движение на буталото във въртеливо.</i> Гр. Тимчев и др., УВА, 36.
 +
----
 +
<b>ВЪЗВРЪЩАЕМОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i>
  
ВЪЗВРЪЩАЕМОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i>
+
1. <i>Фин.</i> Показател за възстановяване на направените разходи, представляващ печалба от вложени инвестиции или доход от ценни книжа (обикн. изразени в проценти). <i>Даваха диаграми за бъдещия прираст на животните, както и показателите за икономическата изгода и възвръщаемост на вложените средства.</i> Ст. Поптонев, НСС, 159. <i>То [заешкото месо] е и ценен артикул с висока валутна възвръщаемост.</i> О, 1978, кн. 6, 2.
 
 
1. <i>Фин.</i> Показател за възстановяване на направените разходи, представляващ печалба от вложени инвестиции или доход от ценни книжа (обикн. изразени в проценти). <i>Даваха диаграми за бъдещия прираст на животните, както и показателите за икономическата изгода и възвръщаемост на вложените средства.</i> Ст. Поптонев, НСС, 159. <i>То</i> [заешкото месо] <i>е и ценен артикул с висока валутна възвръщаемост.</i> О, 1978, кн. 6, 2.
 
  
 
2. <i>Прен. Книж.</i> Печалба, получаван доход от вложени средства, работа, идеи. <i>Работата й е интересна, но изисква много труд и има ниска възвръщаемост.</i>
 
2. <i>Прен. Книж.</i> Печалба, получаван доход от вложени средства, работа, идеи. <i>Работата й е интересна, но изисква много труд и има ниска възвръщаемост.</i>
 +
----
 +
<b>ВЪЗВРАТНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, ж. <i>Отвл. същ. от</i> възвратен.
 +
----
 +
<b>ВЪЗВРЪЩАМ</b>, -аш, <i>несв</i>.; възвърна,
  
ВЪЗВРАТНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, ж. <i>Отвл. същ. от</i> възвратен.
+
-еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>прич. мин. страд.</i> възвърнат, <i>св., прех.</i> 1. Правя или ставам причина някой да получи, да има отново нещо, което е престанал да притежава, което е загубил; връщам. — С <i>божия помощ възвърнахме на царството родопските крепости.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 368. <i>И старецът княз Владимира прегръща, / тъй мил му е — сякаш е свой / и трона, и всички земи му възвръща, / и щерка си дава му той.</i> К. Христов, А,
 
 
ВЪЗВРЪЩАМ, -аш, <i>несв</i>.; възвърна,
 
 
 
-еш, <i>мин. св.</i> -ах, <i>прич. мин. страд.</i> възвърнат, <i>св., прех.</i> 1. Правя или ставам причина някой да получи, да има отново нещо, което е престанал да притежава, което е загубил; връщам. — С <i>божия помощ възвърнахме на царството родопските крепости.</i> Ст. Загорчинов, ДП, 368. <i>И старецът княз Владимира прегръща, / тъй мил му е</i> <i>сякаш е свой / и трона, и всички земи му възвръща, / и щерка си дава му той.</i> К. Христов, А,
 
  
1944, 62. <i>Тя</i> [осъдената страна] <i>изпълнява това решение, възвръща предмета, който е осъдена да даде.</i> СбНУ ХХХ1П, СХЬУИ. <i>Александър не само възвърнал на Пора сич-кото царство, но присъединил на него еще много други области.</i> Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 250. <i>Аз можа сега сичко твое да ти възвърна, сичкото твое да бъде пак твое.</i> МС, 1883, кн. 4, 65.
+
1944, 62. <i>Тя [осъдената страна] изпълнява това решение, възвръща предмета, който е осъдена да даде.</i> СбНУ ХХХ1П, СХЬУИ. <i>Александър не само възвърнал на Пора сич-кото царство, но присъединил на него еще много други области.</i> Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 250. <i>Аз можа сега сичко твое да ти възвърна, сичкото твое да бъде пак твое.</i> МС, 1883, кн. 4, 65.
  
2. Отново придобивам, спечелвам нещо, което съм бил изгубил временно; връщам. <i>В кафене</i> &quot;<i>Бристол</i>&quot;, <i>дето всяка вечер се разиграваха големи суми на шмен-де-фер, Стоенчевите бяха загубили много пари, без да им трепне окото. Ала една нощ не само си възвърнаха загубите, но и обраха до стотинка партньорите си.</i> Ем. Станев, ИК
+
2. Отново придобивам, спечелвам нещо, което съм бил изгубил временно; връщам. <i>В кафене</i> <i>Бристол</i>, <i>дето всяка вечер се разиграваха големи суми на шмен-де-фер, Стоенчевите бяха загубили много пари, без да им трепне окото. Ала една нощ не само си възвърнаха загубите, но и обраха до стотинка партньорите си.</i> Ем. Станев, ИК
  
 
I и II, 241-242. <i>Имах богатства и ги загубих. Мога да си ги възвърна, но не искам.</i> А. Дончев, ВР, 201.
 
I и II, 241-242. <i>Имах богатства и ги загубих. Мога да си ги възвърна, но не искам.</i> А. Дончев, ВР, 201.
  
3. Ставам причина някой отново да придобие предишното си физическо или душевно състояние; връщам, възстановявам. <i>Не се дадох!</i> <i>в тези думи имаше доволство, радост, че живее, че ще живее; те възвръщаха силите му, волята да действува незабавно според своя план.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 587. <i>Нищо не можеше да го съживи и да му възвърне предишната бодрост: нито грижите на майка му,.., нито слънцето.</i> Св. Минков, ПК, 27. <i>Но ти излезе по-смел, отколкото съм предполагала. И това някак си ме сближи отново с тебе и ми възвърна доверието към хората...</i> К. Калчев, ДНГ, 79. <i>От върнат стъклен амбалаж може да вземе някоя скришна пара, а това ще възвърне самочувствието му и той отново, ще цъфне при вдовицата от</i> &quot;<i>Надежда</i>&quot;. И. Попов, ИЖП, 19. // Правя или ставам причина нещо отново да съществува; връщам. <i>Пролет моя, моя бяла пролет</i> — / <i>знам, ще дойдеш с дъжд и урагани, / бурна страшно, огнено-метежна / да възвърнеш хиляди надежди.</i>
+
3. Ставам причина някой отново да придобие предишното си физическо или душевно състояние; връщам, възстановявам. <i>Не се дадох! — в тези думи имаше доволство, радост, че живее, че ще живее; те възвръщаха силите му, волята да действува незабавно според своя план.</i> Ст. Дичев, ЗС I, 587. <i>Нищо не можеше да го съживи и да му възвърне предишната бодрост: нито грижите на майка му,.., нито слънцето.</i> Св. Минков, ПК, 27. <i>Но ти излезе по-смел, отколкото съм предполагала. И това някак си ме сближи отново с тебе и ми възвърна доверието към хората...</i> К. Калчев, ДНГ, 79. <i>От върнат стъклен амбалаж може да вземе някоя скришна пара, а това ще възвърне самочувствието му и той отново, ще цъфне при вдовицата от</i> <i>Надежда</i>. И. Попов, ИЖП, 19. // Правя или ставам причина нещо отново да съществува; връщам. <i>Пролет моя, моя бяла пролет</i> — / <i>знам, ще дойдеш с дъжд и урагани, / бурна страшно, огнено-метежна / да възвърнеш хиляди надежди.</i>
  
 
Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 107.
 
Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 107.
  
4. <i>Прех.</i> и с др. същ. с предл. към. Отново връщам някого в условията, в които се е намирал или към предишната му дейност; връщам. <i>Моля ви да си отидете... Ясният и кротък глас ме възвърна отново към действителността. Осъзнах, че безразсъдно се бях увлякъл.</i> Кр. Белев, РСК, 33. <i>Всичко го</i> [Левски] <i>изпълваше с неспокойна тъга. Защо напусна Ловеч? Добре ли постъпи, като послуша Велика? А не беше ли негов дълг сам да подири останалите членове на комитета, да говори с тях, да им вдъхне смелост, да ги възвърне отново към работа?</i> Ст. Дичев, ЗС П, 708.
+
4. <i>Прех.</i> и с др. същ. с предл. към. Отново връщам някого в условията, в които се е намирал или към предишната му дейност; връщам. <i>Моля ви да си отидете... Ясният и кротък глас ме възвърна отново към действителността. Осъзнах, че безразсъдно се бях увлякъл.</i> Кр. Белев, РСК, 33. <i>Всичко го [Левски] изпълваше с неспокойна тъга. Защо напусна Ловеч? Добре ли постъпи, като послуша Велика? А не беше ли негов дълг сам да подири останалите членове на комитета, да говори с тях, да им вдъхне смелост, да ги възвърне отново към работа?</i> Ст. Дичев, ЗС П, 708.
  
 
5. <i>Прех.</i> и с др. същ. с предл. н а. Правя или ставам причина някой да заеме отново предишната си работа, служба; връщам. <i>Акцизният началник чака, чака, надява се до едно време да го възвърнат на служба, изгуби надежда.</i> Чудомир, Избр. пр, 253.
 
5. <i>Прех.</i> и с др. същ. с предл. н а. Правя или ставам причина някой да заеме отново предишната си работа, служба; връщам. <i>Акцизният началник чака, чака, надява се до едно време да го възвърнат на служба, изгуби надежда.</i> Чудомир, Избр. пр, 253.
Ред 29: Ред 29:
 
6. <i>Остар.</i> и <i>диал.</i> Правя или ставам причина някой (нещо) да заеме отново мястото, на което се е намирал, живял и под; връщам. <i>Колкото ся относя до нашето освобождение, ний имаме пълна надежда на Ч. правителство, че както ни е пратило на заточение, така пак ще ни възвърне.</i> Г, 1863, бр.
 
6. <i>Остар.</i> и <i>диал.</i> Правя или ставам причина някой (нещо) да заеме отново мястото, на което се е намирал, живял и под; връщам. <i>Колкото ся относя до нашето освобождение, ний имаме пълна надежда на Ч. правителство, че както ни е пратило на заточение, така пак ще ни възвърне.</i> Г, 1863, бр.
  
10, 74. <i>Там</i> [на р. Вардар] <i>го попръскват с китка натопена в реката и пак го</i> [годи-нашчето] <i>възвръщат у дома му.</i> СбНУКШ,
+
10, 74. <i>Там [на р. Вардар] го попръскват с китка натопена в реката и пак го [годи-нашчето] възвръщат у дома му.</i> СбНУКШ,
  
 
<i>111. Н Остар.</i> и <i>диал.</i> Заставям някого или нещо да върви, да се движи в обратна посока или встрани; връщам. <i>В това време пристигна Златан, който беше притичал да възвърне добитъка с новата си тояга</i>. Ил. Волен, НС, 44. <i>Иди възвърни, иди възвърни насам, че в ония валози има смрадлива червена змия! .. $озарите отидоха да възвърнат козите.</i> И. Радичков,ЧП, 78. <i>Те чевръсто възвърнаха морни коне, / низ клисурата стръмна завиха.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. I, 88. <i>Насреща им един през друг търчат</i> / <i>войници, офицери. Дирят да ги спрат</i>
 
<i>111. Н Остар.</i> и <i>диал.</i> Заставям някого или нещо да върви, да се движи в обратна посока или встрани; връщам. <i>В това време пристигна Златан, който беше притичал да възвърне добитъка с новата си тояга</i>. Ил. Волен, НС, 44. <i>Иди възвърни, иди възвърни насам, че в ония валози има смрадлива червена змия! .. $озарите отидоха да възвърнат козите.</i> И. Радичков,ЧП, 78. <i>Те чевръсто възвърнаха морни коне, / низ клисурата стръмна завиха.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. I, 88. <i>Насреща им един през друг търчат</i> / <i>войници, офицери. Дирят да ги спрат</i>
  
— /.. / <i>Разбраха, кой</i> / <i>във Иллери е и възвърнаха конете.</i> К. Христов, ЧБ, 297. <i>Като са</i> [египтяните] <i>възвръщали по волята си теченето на реката,., са създали,.., хубави равнища при Делта.</i> Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 5,15-16.
+
— /.. / <i>Разбраха, кой</i> / <i>във Иллери е и възвърнаха конете.</i> К. Христов, ЧБ, 297. <i>Като са [египтяните] възвръщали по волята си теченето на реката,., са създали,.., хубави равнища при Делта.</i> Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 5,15-16.
  

Версия от 16:17, 15 декември 2013

Страницата не е проверена


Възвратно-постъпателно движение. Рит-мично движение в една посока и после в об-ратната на нея: напр. напред и назад, нагоре и надолу. Предназначението на коляновия вал е да преобразува с помощта на мотовилката възвратно-постъпателното движение на буталото във въртеливо. Гр. Тимчев и др., УВА, 36.


ВЪЗВРЪЩАЕМОСТ, -тта, мн. няма, ж.

1. Фин. Показател за възстановяване на направените разходи, представляващ печалба от вложени инвестиции или доход от ценни книжа (обикн. изразени в проценти). Даваха диаграми за бъдещия прираст на животните, както и показателите за икономическата изгода и възвръщаемост на вложените средства. Ст. Поптонев, НСС, 159. То [заешкото месо] е и ценен артикул с висока валутна възвръщаемост. О, 1978, кн. 6, 2.

2. Прен. Книж. Печалба, получаван доход от вложени средства, работа, идеи. Работата й е интересна, но изисква много труд и има ниска възвръщаемост.


ВЪЗВРАТНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Отвл. същ. от възвратен.


ВЪЗВРЪЩАМ, -аш, несв.; възвърна,

-еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. възвърнат, св., прех. 1. Правя или ставам причина някой да получи, да има отново нещо, което е престанал да притежава, което е загубил; връщам. — С божия помощ възвърнахме на царството родопските крепости. Ст. Загорчинов, ДП, 368. И старецът княз Владимира прегръща, / тъй мил му е — сякаш е свой / и трона, и всички земи му възвръща, / и щерка си дава му той. К. Христов, А,

1944, 62. Тя [осъдената страна] изпълнява това решение, възвръща предмета, който е осъдена да даде. СбНУ ХХХ1П, СХЬУИ. Александър не само възвърнал на Пора сич-кото царство, но присъединил на него еще много други области. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 250. Аз можа сега сичко твое да ти възвърна, сичкото твое да бъде пак твое. МС, 1883, кн. 4, 65.

2. Отново придобивам, спечелвам нещо, което съм бил изгубил временно; връщам. В кафенеБристол“, дето всяка вечер се разиграваха големи суми на шмен-де-фер, Стоенчевите бяха загубили много пари, без да им трепне окото. Ала една нощ не само си възвърнаха загубите, но и обраха до стотинка партньорите си. Ем. Станев, ИК

I и II, 241-242. Имах богатства и ги загубих. Мога да си ги възвърна, но не искам. А. Дончев, ВР, 201.

3. Ставам причина някой отново да придобие предишното си физическо или душевно състояние; връщам, възстановявам. Не се дадох! — в тези думи имаше доволство, радост, че живее, че ще живее; те възвръщаха силите му, волята да действува незабавно според своя план. Ст. Дичев, ЗС I, 587. Нищо не можеше да го съживи и да му възвърне предишната бодрост: нито грижите на майка му,.., нито слънцето. Св. Минков, ПК, 27. — Но ти излезе по-смел, отколкото съм предполагала. И това някак си ме сближи отново с тебе и ми възвърна доверието към хората... К. Калчев, ДНГ, 79. — От върнат стъклен амбалаж може да вземе някоя скришна пара, а това ще възвърне самочувствието му и той отново, ще цъфне при вдовицата отНадежда“. И. Попов, ИЖП, 19. // Правя или ставам причина нещо отново да съществува; връщам. Пролет моя, моя бяла пролет — / знам, ще дойдеш с дъжд и урагани, / бурна страшно, огнено-метежна / да възвърнеш хиляди надежди.

Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 107.

4. Прех. и с др. същ. с предл. към. Отново връщам някого в условията, в които се е намирал или към предишната му дейност; връщам. — Моля ви да си отидете... Ясният и кротък глас ме възвърна отново към действителността. Осъзнах, че безразсъдно се бях увлякъл. Кр. Белев, РСК, 33. Всичко го [Левски] изпълваше с неспокойна тъга. Защо напусна Ловеч? Добре ли постъпи, като послуша Велика? А не беше ли негов дълг сам да подири останалите членове на комитета, да говори с тях, да им вдъхне смелост, да ги възвърне отново към работа? Ст. Дичев, ЗС П, 708.

5. Прех. и с др. същ. с предл. н а. Правя или ставам причина някой да заеме отново предишната си работа, служба; връщам. Акцизният началник чака, чака, надява се до едно време да го възвърнат на служба, изгуби надежда. Чудомир, Избр. пр, 253.

6. Остар. и диал. Правя или ставам причина някой (нещо) да заеме отново мястото, на което се е намирал, живял и под; връщам. Колкото ся относя до нашето освобождение, ний имаме пълна надежда на Ч. правителство, че както ни е пратило на заточение, така пак ще ни възвърне. Г, 1863, бр.

10, 74. Там [на р. Вардар] го попръскват с китка натопена в реката и пак го [годи-нашчето] възвръщат у дома му. СбНУКШ,

111. Н Остар. и диал. Заставям някого или нещо да върви, да се движи в обратна посока или встрани; връщам. В това време пристигна Златан, който беше притичал да възвърне добитъка с новата си тояга. Ил. Волен, НС, 44. Иди възвърни, иди възвърни насам, че в ония валози има смрадлива червена змия! .. $озарите отидоха да възвърнат козите. И. Радичков,ЧП, 78. Те чевръсто възвърнаха морни коне, / низ клисурата стръмна завиха. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 88. Насреща им един през друг търчат / войници, офицери. Дирят да ги спрат

— /.. / Разбраха, кой / във Иллери е и възвърнаха конете. К. Христов, ЧБ, 297. Като са [египтяните] възвръщали по волята си теченето на реката,., са създали,.., хубави равнища при Делта. Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 5,15-16.