Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/576“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | ВЪВЛИЧАНЕ <i>ср. Отгл. същ. от</i> въвличам <i>и от</i> въвличам се. <i>Въвличане във война. Въвличане в партийни борби.</i> | + | |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪВЛИЧАНЕ</b> <i>ср. Отгл. същ. от</i> въвличам <i>и от</i> въвличам се. <i>Въвличане във война. Въвличане в партийни борби.</i> | ||
— Друга (остар.) форма: вовлйчане. | — Друга (остар.) форма: вовлйчане. | ||
| Ред 6: | Ред 8: | ||
2. <i>Остар.</i> Увод, въведение. <i>Често, вместо да започне с такъв прек въвод в песента, народният певец., използува някоя природ-на картина.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 80. | 2. <i>Остар.</i> Увод, въведение. <i>Често, вместо да започне с такъв прек въвод в песента, народният певец., използува някоя природ-на картина.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 80. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЪВОДЕН</b>, -дна, -дно, <i>мн.</i> -дни, <i>прил</i>. <i>Остар.</i> Уводен. <i>Въводни думи.</i> | ||
| − | + | ◇ Въводно предложение. <i>Остар. Грам.</i> Вметнат израз, обособена част. <i>Въводно ся нарича такова предложение, което ся малко откоси до содержанието на речта, и ся поставя между другите предложения или между частите им като някаква забележка.</i> С. Радулов, НГ, 14. <i>Ония предложения, що показоват някоя случка в йедно слово, а не ся намират в граматическа свръзка с него, наричат ся въводни предложения.</i> Д. Манчов, БЕ 1,46. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЪВОЖДАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> (остар. и диал.); въведа, -еш, <i>мин. св.</i> въведох, <i>прич. мин. св. деят.</i> въвел, <i>св., прех.</i> Въвеждам. <i>Отдясно войници въвождат Рад Лупу вързан.</i> Ив. Вазов, Съч. XX, 173. <i>Народният певец ни въвожда преко в основното настроение на своята песен.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 80. <i>Тие не видят, че отся-къде им са смеят,., а тие са седнале до въвождат реформи.</i> Хр. Ботев, Съч. 1929, 290. <i>Папските легати, като додоха в България, захванаха да въвождат учението и обичаите латински, наместо православните.</i> Р. Каролев, УБЧИ, 11. <i>Въвождам в заблуждение.</i> въвождам се, въведа се <i>страд.</i> | |
| − | |||
| − | ВЪВОЖДАМ, -аш, <i>несв.</i> (остар. и диал.); въведа, -еш, <i>мин. св.</i> въведох, <i>прич. мин. св. деят.</i> въвел, <i>св., прех.</i> Въвеждам. <i>Отдясно войници въвождат Рад Лупу вързан.</i> Ив. Вазов, Съч. XX, 173. <i>Народният певец ни въвожда преко в основното настроение на своята песен.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 80. <i>Тие не видят, че отся-къде им са смеят,., а тие са седнале до въвождат реформи.</i> Хр. Ботев, Съч. 1929, 290. <i>Папските легати, като додоха в България, захванаха да въвождат учението и обичаите латински, наместо православните.</i> Р. Каролев, УБЧИ, 11. <i>Въвождам в заблуждение.</i> въвождам се, въведа се <i>страд.</i> | ||
— Други форми: ввождамивовеждам. | — Други форми: ввождамивовеждам. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЪВОЖДАНЕ <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> въвождам <i>и от</i> въвождам се; въвеждане. | + | <b>ВЪВОЖДАНЕ</b> <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> въвождам <i>и от</i> въвождам се; въвеждане. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
— Други форми: в в ож дан е и вовеждане. | — Други форми: в в ож дан е и вовеждане. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЪВОНЕЯ. Вж. въвонявам<sup>2</sup>. | + | <b>ВЪВОНЕЯ</b>. Вж. въвонявам<sup>2</sup>. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЪВОНЯ. Вж. въвонявам<sup>1</sup>. | + | <b>ВЪВОНЯ</b>. Вж. въвонявам<sup>1</sup>. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЪВОНЯВАМ<sup>1</sup>, -аш, <i>несв:,</i> въвоня, -йш, <i>мин. св.</i> -йх и (диал.) -ях, <i>прич. мин. св. деят.</i> въвонйл и (диал.) въвонял, -а, -о, <i>мн.</i> въвонели, се., <i>прех. Рядко.</i> Придавам лоша, тежка миризма, воня на нещо; вмирисвам, увонявам, усмърдявам. С <i>това непрестанно пушене си въвонйл на тютюн цялата къща.</i> • Обр. <i>Дори да бъде дребно</i> [нещо, някаква работа], / <i>завършиш ли го ти, / изглежда по-потребно. / А туй! Несвършено ли е | + | <b>ВЪВОНЯВАМ</b><sup>1</sup>, -аш, <i>несв:,</i> въвоня, -йш, <i>мин. св.</i> -йх и (диал.) -ях, <i>прич. мин. св. деят.</i> въвонйл и (диал.) въвонял, -а, -о, <i>мн.</i> въвонели, се., <i>прех. Рядко.</i> Придавам лоша, тежка миризма, воня на нещо; вмирисвам, увонявам, усмърдявам. С <i>това непрестанно пушене си въвонйл на тютюн цялата къща.</i> • Обр. <i>Дори да бъде дребно</i> [нещо, някаква работа], / <i>завършиш ли го ти, / изглежда по-потребно. / А туй! Несвършено ли е — ще въвони / нататък наште дни.</i> К. Христов, ЧБ, 237. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЪВОНЯВАМ СЕ<sup>1</sup> <i>несв.’,</i> въвоня се <i>св., непрех. Рядко.</i> Придобивам лоша, тежка миризма, воня; вмирисвам се, умирисвам се, всмърдявам се, усмърдявам се, въвонявам<sup>2</sup>, въвонявам се<sup>2</sup>. <i>Поп Богдан често повтаряше пословицата: | + | <b>ВЪВОНЯВАМ СЕ</b><sup>1</sup> <i>несв.’,</i> въвоня се <i>св., непрех. Рядко.</i> Придобивам лоша, тежка миризма, воня; вмирисвам се, умирисвам се, всмърдявам се, усмърдявам се, въвонявам<sup>2</sup>, въвонявам се<sup>2</sup>. <i>Поп Богдан често повтаряше пословицата: „Рибата от главата си ся въвонява“ и<sub>и</sub>им тълкуваше, за да я разберат добре.</i> Й. Груев, КН 4 (превод), 64. // С предл. на. Придобивам миризмата на нещо, с което съм бил продължително в досег. <i>Увлечен в лов, той съвсем се занемари и Станка въртеше глава, като го гледаше такъв</i> — с <i>измачкани и изцапани потури, небръснат, въвонйл се на тютюн.</i> Г. Караславов, ОХ II, 588. <i>Въвонявам се на зеле.</i> А <i>Въвонйл си се на риба.</i> |
— Други форми: ввонявам (остар. и диал.) и вово-нявам (остар.). | — Други форми: ввонявам (остар. и диал.) и вово-нявам (остар.). | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЪВОНЯВАМ<sup>2</sup>, -аш, <i>несв. | + | <b>ВЪВОНЯВАМ</b><sup>2</sup>, -аш, <i>несв.’,</i> въвонея, -ееш, <i>мин. св.</i> въвонях, <i>прич. мин. св. деят.</i> въвонял, -а, -о, <i>мн.</i> въвонели, <i>св., непрех</i>. <i>Рядко.</i> Въвонявам се<sup>1</sup>, въвонявам се<sup>2</sup>. ВЪВОНЯВАМ СЕ<sup>2</sup> <i>несв.’,</i> въвонея се <i>св., непрех. Рядко.</i> Придобивам лоша, тежка миризма, воня; вмирисвам се, умирисвам се, всмърдявам се, усмърдявам се, въвонявам се<sup>1</sup>, въвонявам<sup>2</sup>. <i>— Запри го, не тук запри го</i> [Теодосия]! <i>В обора при козата! Да издъхне там и да се въвонее! Отпущение на греховете си да не получи, светлина да не види вече!</i> Ст. Загорчинов, ДП, 56. |
— Други форми: ввонявам (остар. и диал.) и вово-нявам (остар.). | — Други форми: ввонявам (остар. и диал.) и вово-нявам (остар.). | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЪВОНЯВАНЕ<sup>1</sup>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Рядко. Отгл. същ. от</i> въвонявам<sup>1</sup> <i>и от</i> въвонявам се<sup>1</sup>; вмирисване, умирисване, всмърдяване. | + | <b>ВЪВОНЯВАНЕ</b><sup>1</sup>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Рядко. Отгл. същ. от</i> въвонявам<sup>1</sup> <i>и от</i> въвонявам се<sup>1</sup>; вмирисване, умирисване, всмърдяване. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. — Други форми: ввоняване (остар. и диал.) и вово-ня ван е (остар.). | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. — Други форми: ввоняване (остар. и диал.) и вово-ня ван е (остар.). | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЪВОНЯВАНЕ<sup>2</sup>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Рядко. Отгл. същ. от</i> въвонявам<sup>2</sup> и от въвонявам се<sup>2</sup>; вмирисване, умирисване, всмърдяване. | + | <b>ВЪВОНЯВАНЕ</b><sup>2</sup>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Рядко. Отгл. същ. от</i> въвонявам<sup>2</sup> и от въвонявам се<sup>2</sup>; вмирисване, умирисване, всмърдяване. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. —Други форми: ввоняване (остар. и диал.) ивовоняване (остар.). | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. —Други форми: ввоняване (остар. и диал.) ивовоняване (остар.). | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЪВРА. Вж. въвирам. | + | <b>ВЪВРА</b>. Вж. въвирам. |
| − | + | ---- | |
| − | ВЪВЪЛЧА СЕ. Вж. въвълчвамсе. ВЪВЪЛЧВАМ СЕ, -аш се, <i>несв.’,</i> въ-вълча се, -иш се, <i>мин. св.</i> -их се, <i>св., непрех. Диал.</i> Ставам зъл, свиреп или алчен като вълк; овълчвам се. | + | <b>ВЪВЪЛЧА СЕ</b>. Вж. въвълчвамсе. ВЪВЪЛЧВАМ СЕ, -аш се, <i>несв.’,</i> въ-вълча се, -иш се, <i>мин. св.</i> -их се, <i>св., непрех. Диал.</i> Ставам зъл, свиреп или алчен като вълк; овълчвам се. |
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЪВЪЛЧВАНЕ, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> въвълчвам се; овълчване. | + | <b>ВЪВЪЛЧВАНЕ</b>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> въвълчвам се; овълчване. |
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. | ||
Версия от 16:16, 15 декември 2013
ВЪВЛИЧАНЕ ср. Отгл. същ. от въвличам и от въвличам се. Въвличане във война. Въвличане в партийни борби.
— Друга (остар.) форма: вовлйчане.
въвод м. 1. Обикн. в съчет.: Въвод във владение. Юрид. Реализиране правото за владение на имущество; въвеждане във владение. Лицата, които се явяват наследници на обявения за отсъствуващ по времето, за което се отнася последното известие за него, могат да искат от съда да бъдат въведени във временно владение на имотите му. От деня на въвода пълномощието и представителството, ако има такова, се прекратяват. ОФ, 1949, бр. 1507, 3.
2. Остар. Увод, въведение. Често, вместо да започне с такъв прек въвод в песента, народният певец., използува някоя природ-на картина. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 80.
ВЪВОДЕН, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Остар. Уводен. Въводни думи.
◇ Въводно предложение. Остар. Грам. Вметнат израз, обособена част. Въводно ся нарича такова предложение, което ся малко откоси до содержанието на речта, и ся поставя между другите предложения или между частите им като някаква забележка. С. Радулов, НГ, 14. Ония предложения, що показоват някоя случка в йедно слово, а не ся намират в граматическа свръзка с него, наричат ся въводни предложения. Д. Манчов, БЕ 1,46.
ВЪВОЖДАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); въведа, -еш, мин. св. въведох, прич. мин. св. деят. въвел, св., прех. Въвеждам. Отдясно войници въвождат Рад Лупу вързан. Ив. Вазов, Съч. XX, 173. Народният певец ни въвожда преко в основното настроение на своята песен. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 80. Тие не видят, че отся-къде им са смеят,., а тие са седнале до въвождат реформи. Хр. Ботев, Съч. 1929, 290. Папските легати, като додоха в България, захванаха да въвождат учението и обичаите латински, наместо православните. Р. Каролев, УБЧИ, 11. Въвождам в заблуждение. въвождам се, въведа се страд.
— Други форми: ввождамивовеждам.
ВЪВОЖДАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от въвождам и от въвождам се; въвеждане.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
— Други форми: в в ож дан е и вовеждане.
ВЪВОНЕЯ. Вж. въвонявам2.
ВЪВОНЯ. Вж. въвонявам1.
ВЪВОНЯВАМ1, -аш, несв:, въвоня, -йш, мин. св. -йх и (диал.) -ях, прич. мин. св. деят. въвонйл и (диал.) въвонял, -а, -о, мн. въвонели, се., прех. Рядко. Придавам лоша, тежка миризма, воня на нещо; вмирисвам, увонявам, усмърдявам. С това непрестанно пушене си въвонйл на тютюн цялата къща. • Обр. Дори да бъде дребно [нещо, някаква работа], / завършиш ли го ти, / изглежда по-потребно. / А туй! Несвършено ли е — ще въвони / нататък наште дни. К. Христов, ЧБ, 237.
ВЪВОНЯВАМ СЕ1 несв.’, въвоня се св., непрех. Рядко. Придобивам лоша, тежка миризма, воня; вмирисвам се, умирисвам се, всмърдявам се, усмърдявам се, въвонявам2, въвонявам се2. Поп Богдан често повтаряше пословицата: „Рибата от главата си ся въвонява“ ииим тълкуваше, за да я разберат добре. Й. Груев, КН 4 (превод), 64. // С предл. на. Придобивам миризмата на нещо, с което съм бил продължително в досег. Увлечен в лов, той съвсем се занемари и Станка въртеше глава, като го гледаше такъв — с измачкани и изцапани потури, небръснат, въвонйл се на тютюн. Г. Караславов, ОХ II, 588. Въвонявам се на зеле. А Въвонйл си се на риба.
— Други форми: ввонявам (остар. и диал.) и вово-нявам (остар.).
ВЪВОНЯВАМ2, -аш, несв.’, въвонея, -ееш, мин. св. въвонях, прич. мин. св. деят. въвонял, -а, -о, мн. въвонели, св., непрех. Рядко. Въвонявам се1, въвонявам се2. ВЪВОНЯВАМ СЕ2 несв.’, въвонея се св., непрех. Рядко. Придобивам лоша, тежка миризма, воня; вмирисвам се, умирисвам се, всмърдявам се, усмърдявам се, въвонявам се1, въвонявам2. — Запри го, не тук запри го [Теодосия]! В обора при козата! Да издъхне там и да се въвонее! Отпущение на греховете си да не получи, светлина да не види вече! Ст. Загорчинов, ДП, 56.
— Други форми: ввонявам (остар. и диал.) и вово-нявам (остар.).
ВЪВОНЯВАНЕ1, мн. няма, ср. Рядко. Отгл. същ. от въвонявам1 и от въвонявам се1; вмирисване, умирисване, всмърдяване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. — Други форми: ввоняване (остар. и диал.) и вово-ня ван е (остар.).
ВЪВОНЯВАНЕ2, мн. няма, ср. Рядко. Отгл. същ. от въвонявам2 и от въвонявам се2; вмирисване, умирисване, всмърдяване.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. —Други форми: ввоняване (остар. и диал.) ивовоняване (остар.).
ВЪВРА. Вж. въвирам.
ВЪВЪЛЧА СЕ. Вж. въвълчвамсе. ВЪВЪЛЧВАМ СЕ, -аш се, несв.’, въ-вълча се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Диал. Ставам зъл, свиреп или алчен като вълк; овълчвам се.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ВЪВЪЛЧВАНЕ, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от въвълчвам се; овълчване.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
