Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/497“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
Ред 1: | Ред 1: | ||
− | какъв факт или действие, не се вълнувам, не се смущавам от нещо. <i>Други | + | какъв факт или действие, не се вълнувам, не се смущавам от нещо. <i>Други [бойци] лежеха по пода с глави опрени о стената,.. В техните очи Гражев забеляза едно безразличие и привидно спокойствие, сякаш им беше все едно — тук ли ще останат да лежат .. или ще се хвърлят в атака срещу врага.</i> Ив. Мартинов, ДТ, 215. <i>Тримата усещаха, че от слабост и глад ушите им почват да шумят,.. — Сега, който мине, спир-вам го, та каквото ще да става! Да ме пребие, все това ми е!</i> В. Мутафчиева, ЛСВ I, 236. <i>Отвън пред входа се показват две ко-зарчета..</i> Цена: <i>Недей ги гледа, да те дразнят.</i> Змея: <i>Все ми е то...</i> П. Тодоров, Събр. пр II, 314-315. <b>Все е друго</b>. <i>Разг.</i> Означава предимството на един факт пред друг. <i>— Като две кукувици сме се свили. Като има мъж в къщи, все е друго. А.</i> Каменова, ХГ, 190. <i>Истина, нямат никаква полза от тях</i> [роднините],.., <i>но все друго е, когато човек знае</i>, <i>че близко наоколо има свои.</i> Елин Пелин, Съч. IV, 160. <i>И Калин прибавя,..: — Все друго е,", когато жена влезе в една къща. Друго е.</i> И. Йовков, Разк. |
− | II, 43-44. <b>Все и вся | + | II, 43-44. <b>Все и вся</b>. <i>Книж.</i> Който е с голямо влияние и власт; всесилен, всевластен, всичко. <i>Ще дойде ден и вий,.., / ще видите</i>, <i>че вас за нос ви е повел / Войводата: /.. / Знам, той иска вся и все / да бъде.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. III, 103, 106. <i>Тия двама запалени хора се борят така ревниво за тоя малък кът, като че той е „все и вся“.</i> Ст. Даскалов, СД, 557. <i>Само нихилизмът беше все и вся: всичко друго подлост и глупост!</i> Ив. Вазов, Съч. XI, 150. <b>Все още</b>. За посочване продължителността на дадено действие; до този момент. <i>Доминго носеше все още панталоните на Робинзон и една скъсана риза.</i> Д. Димов, ОД, 316. <i>А сушата все още немилостиво гореше, и чиличеният ек на жабите все още по цяла нощ трептеше над ширното припламнало поле.</i> Елин Пелин, Съч. I, 78. <b>Все пак</b> и (книж. нежел.) <b>все таки</b>. Като <i>вмет. израз,</i> <b>а)</b> При подчертаване на факт, който се противопоставя на казаното в предходното изречение; въпреки това, при все това. <i>— Ако искате моя съвет, бих ви посъветвала да се заселите някъде в полите на планината, вместо да се връщате в родното си поле.. — Знам, че все пак родното място е най-хубаво. Но пътят, който ви чака, е и труден, и опасен.</i> Ем. Станев, ПГВ, 54. <i>Той беше, все пак един от първите хора на селото.</i> И. Йовков, Ж 1945, 237. <i>Мъчеше се да гледа повече напред. Напред всичко беше смътно и неопределено, но все таки гледаше напред.</i> Й. Радичков, СР, 70. б) При подчертаване на факт, който отговаря на действителността, неподлежащ на съмнение; наистина, действително, в края на краищата. <i>Единственото място, където има някакъв живот</i>, <i>си остава все пак лагерът.</i> Й. Йовков, Разк. I, |
− | 8. <i>Не ще проклинам, / няма да се вайкам, / защото все пак, знам, / ще се умира.</i> Н. Вап-царов, Избр. ст, 1946, 34. <i>Славата е медал с две страни. Горчив и сладък плод, но, все таки и плод желан.</i> К. Кюлявков, СПП, 41. <b>в)</b> Обикн. в съчет. с трябва. При подчертаване на необходимостта от извършването на определено действие. | + | 8. <i>Не ще проклинам, / няма да се вайкам, / защото все пак, знам, / ще се умира.</i> Н. Вап-царов, Избр. ст, 1946, 34. <i>Славата е медал с две страни. Горчив и сладък плод, но, все таки и плод желан.</i> К. Кюлявков, СПП, 41. <b>в)</b> Обикн. в съчет. с трябва. При подчертаване на необходимостта от извършването на определено действие. <i>— Трябва все пак в най-скоро време да ми намериш друга квартира.</i> Вл. Полянов, ПП, 205. <i>Една вечер той [Жоржи Амаду] ни говори дълго за страданията на народа си,.. Часовете минават, ние с мъка се разделяме, защото все пак трябва да се спи.</i> Н. Фурнаджиев, МП, 93. <b>Все по това време</b>. За посочване еднов-ременност на събития, факти, действия и под.; по същото време. <i>Все по това време пристигна в Париж и художникът Константин Щъркелов.</i> К. Константинов, ППГ, 219. <i>Все по това време дружеството предприе и похода си против пиянството.</i> Й. Йовков, Ж 1945, 100. <b>Все равно</b>. <i>Остар. Книж.</i> Все едно. <i>Посяването на празни семена е все равно посяване на такива, които не никнат със здравите наедно.</i> Гр, 1906, бр. 13-14, 212. <i>— Как, още ли диша тая презряна твар? — Презряна твар?.. — Стеф-чов сега е най-умният, най-преданият, най-гордият.. А нас като кучета ще ни избият</i>, <i>ако ни видят. — Все равно, подла твар.</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 215. <b>Все същият</b>. <i>Разг.</i> Който е неизменен, непроменен, постоянен. <i>Все същият си оставаше той!... Говореше топло, почти нежно, но тъмните му и мрачни очи следяха напрегнато рефлексите върху лицето й.</i> Д. Димов, Т, 182. <i>Нищо ново не се случи в село, нищо необикновено. Все същите беди, все същите тъги и радости.</i> Елин Пелин, Съч. I, 37. <b>Все така</b> (тъй). За подчертаване, че някакво действие, признак и под. продължават да съществуват по един и същ начин или в един и същ вид, без да настъпват някакви промени; също така, също тъй. <i>На устните му все така от време на време се появяваше свенливата мека усмивка.</i> П. Вежинов, НС, 180. <i>Цвета беше все така хубава и хорските очи я гледаха с радост.</i> Елин Пелин, Съч. III, 140. <b>Все то</b>. <i>Разг.</i> 1. За посочване, че някакъв факт (събитие, действие и под.) е равностоен, еднакъв с друг; все едно, едно и също. Андрея: <i>Каква работа, бе бате! Днес нали е празник.</i> Вида: <i>Уф и делник да е, все то.</i> И. Йовков, Б, 28. <i>—-Ида работиш, и да не работиш — все тд.</i> Елин Пелин, Съч. I, 23. |
− | 2. За посочване, че някакъв факт се повтаря в продължение на определен период; едно и също. <i>В несвесния бъбреж / на насъбраната в колибата дружина / що се подмяташе | + | 2. За посочване, че някакъв факт се повтаря в продължение на определен период; едно и също. <i>В несвесния бъбреж / на насъбраната в колибата дружина / що се подмяташе — ей втора веч година / той чуваше все то, все тоя глъч познат.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. III, 294. <b>Все туй (това) лайно съм <си></b>. <i>Простонар. Грубо.</i> Не съм се променил никак, не съм станал по-добър. <b>При все това</b>. <i>Книж.</i> Като <i>вмет. израз.</i> При подчертаване на факт, който се противопо |
Версия от 16:11, 15 декември 2013
какъв факт или действие, не се вълнувам, не се смущавам от нещо. Други [бойци] лежеха по пода с глави опрени о стената,.. В техните очи Гражев забеляза едно безразличие и привидно спокойствие, сякаш им беше все едно — тук ли ще останат да лежат .. или ще се хвърлят в атака срещу врага. Ив. Мартинов, ДТ, 215. Тримата усещаха, че от слабост и глад ушите им почват да шумят,.. — Сега, който мине, спир-вам го, та каквото ще да става! Да ме пребие, все това ми е! В. Мутафчиева, ЛСВ I, 236. Отвън пред входа се показват две ко-зарчета.. Цена: Недей ги гледа, да те дразнят. Змея: Все ми е то... П. Тодоров, Събр. пр II, 314-315. Все е друго. Разг. Означава предимството на един факт пред друг. — Като две кукувици сме се свили. Като има мъж в къщи, все е друго. А. Каменова, ХГ, 190. Истина, нямат никаква полза от тях [роднините],.., но все друго е, когато човек знае, че близко наоколо има свои. Елин Пелин, Съч. IV, 160. И Калин прибавя,..: — Все друго е,", когато жена влезе в една къща. Друго е. И. Йовков, Разк.
II, 43-44. Все и вся. Книж. Който е с голямо влияние и власт; всесилен, всевластен, всичко. Ще дойде ден и вий,.., / ще видите, че вас за нос ви е повел / Войводата: /.. / Знам, той иска вся и все / да бъде. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 103, 106. Тия двама запалени хора се борят така ревниво за тоя малък кът, като че той е „все и вся“. Ст. Даскалов, СД, 557. Само нихилизмът беше все и вся: всичко друго подлост и глупост! Ив. Вазов, Съч. XI, 150. Все още. За посочване продължителността на дадено действие; до този момент. Доминго носеше все още панталоните на Робинзон и една скъсана риза. Д. Димов, ОД, 316. А сушата все още немилостиво гореше, и чиличеният ек на жабите все още по цяла нощ трептеше над ширното припламнало поле. Елин Пелин, Съч. I, 78. Все пак и (книж. нежел.) все таки. Като вмет. израз, а) При подчертаване на факт, който се противопоставя на казаното в предходното изречение; въпреки това, при все това. — Ако искате моя съвет, бих ви посъветвала да се заселите някъде в полите на планината, вместо да се връщате в родното си поле.. — Знам, че все пак родното място е най-хубаво. Но пътят, който ви чака, е и труден, и опасен. Ем. Станев, ПГВ, 54. Той беше, все пак един от първите хора на селото. И. Йовков, Ж 1945, 237. Мъчеше се да гледа повече напред. Напред всичко беше смътно и неопределено, но все таки гледаше напред. Й. Радичков, СР, 70. б) При подчертаване на факт, който отговаря на действителността, неподлежащ на съмнение; наистина, действително, в края на краищата. Единственото място, където има някакъв живот, си остава все пак лагерът. Й. Йовков, Разк. I,
8. Не ще проклинам, / няма да се вайкам, / защото все пак, знам, / ще се умира. Н. Вап-царов, Избр. ст, 1946, 34. Славата е медал с две страни. Горчив и сладък плод, но, все таки и плод желан. К. Кюлявков, СПП, 41. в) Обикн. в съчет. с трябва. При подчертаване на необходимостта от извършването на определено действие. — Трябва все пак в най-скоро време да ми намериш друга квартира. Вл. Полянов, ПП, 205. Една вечер той [Жоржи Амаду] ни говори дълго за страданията на народа си,.. Часовете минават, ние с мъка се разделяме, защото все пак трябва да се спи. Н. Фурнаджиев, МП, 93. Все по това време. За посочване еднов-ременност на събития, факти, действия и под.; по същото време. Все по това време пристигна в Париж и художникът Константин Щъркелов. К. Константинов, ППГ, 219. Все по това време дружеството предприе и похода си против пиянството. Й. Йовков, Ж 1945, 100. Все равно. Остар. Книж. Все едно. Посяването на празни семена е все равно посяване на такива, които не никнат със здравите наедно. Гр, 1906, бр. 13-14, 212. — Как, още ли диша тая презряна твар? — Презряна твар?.. — Стеф-чов сега е най-умният, най-преданият, най-гордият.. А нас като кучета ще ни избият, ако ни видят. — Все равно, подла твар. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 215. Все същият. Разг. Който е неизменен, непроменен, постоянен. Все същият си оставаше той!... Говореше топло, почти нежно, но тъмните му и мрачни очи следяха напрегнато рефлексите върху лицето й. Д. Димов, Т, 182. Нищо ново не се случи в село, нищо необикновено. Все същите беди, все същите тъги и радости. Елин Пелин, Съч. I, 37. Все така (тъй). За подчертаване, че някакво действие, признак и под. продължават да съществуват по един и същ начин или в един и същ вид, без да настъпват някакви промени; също така, също тъй. На устните му все така от време на време се появяваше свенливата мека усмивка. П. Вежинов, НС, 180. Цвета беше все така хубава и хорските очи я гледаха с радост. Елин Пелин, Съч. III, 140. Все то. Разг. 1. За посочване, че някакъв факт (събитие, действие и под.) е равностоен, еднакъв с друг; все едно, едно и също. Андрея: Каква работа, бе бате! Днес нали е празник. Вида: Уф и делник да е, все то. И. Йовков, Б, 28. —-Ида работиш, и да не работиш — все тд. Елин Пелин, Съч. I, 23.
2. За посочване, че някакъв факт се повтаря в продължение на определен период; едно и също. В несвесния бъбреж / на насъбраната в колибата дружина / що се подмяташе — ей втора веч година / той чуваше все то, все тоя глъч познат. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 294. Все туй (това) лайно съм <си>. Простонар. Грубо. Не съм се променил никак, не съм станал по-добър. При все това. Книж. Като вмет. израз. При подчертаване на факт, който се противопо