Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/416“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(Некоригирана)
 
м (Автоматични корекции)
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 19: Ред 19:
 
<b>ВОСКРЕСЕНИЕ,</b> <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Книж.</i> Възкресение. <i>Помежду туй жените видяха в гроба и други двама молниеносни ангели</i>, <i>които им възвестиха Исусовото воскресение.</i> Н. Михайловски, ССИ (превод), 168.
 
<b>ВОСКРЕСЕНИЕ,</b> <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Книж.</i> Възкресение. <i>Помежду туй жените видяха в гроба и други двама молниеносни ангели</i>, <i>които им възвестиха Исусовото воскресение.</i> Н. Михайловски, ССИ (превод), 168.
  
<b>ВОСКРЕСЯ.</b> Вж. воскресявам. <b>ВОСКРЕСЯВАМ,</b> -аш, <i>несв/,</i> <b>воскреся,</b> -йш, <i>мин. св.</i> -йх, <i>св., прех. Остар. Книж.</i> Възкресявам, <b>воскресявам се, воскреся се</b> <i>страд.</i>
+
<b>ВОСКРЕСЯ</b>. Вж. воскресявам. <b>ВОСКРЕСЯВАМ,</b> -аш, <i>несв/,</i> <b>воскреся,</b> -йш, <i>мин. св.</i> -йх, <i>св., прех. Остар. Книж.</i> Възкресявам, <b>воскресявам се, воскреся се</b> <i>страд.</i>
  
 
— Друга форма: воскръсявам.
 
— Друга форма: воскръсявам.
Ред 25: Ред 25:
 
<b>ВОСКРЪСВАМ,</b> -аш, <i>несв.]</i> <b>воскръсна,</b>
 
<b>ВОСКРЪСВАМ,</b> -аш, <i>несв.]</i> <b>воскръсна,</b>
  
-еш, <i>мин. св.</i> -ах, се., <i>непрех. Остар. Книж.</i> Възкръсвам. <i>Христиенете са твърде притеснени; но &quot;Црногорац&quot; говори</i>, <i>че</i> &quot;<i>Христос ще да воскръсне</i>&quot;. С, 1872, бр. 46, 370. <i>Настанала есен; шумата от дърветата покрила земята с жълт цвят; сланата изгорила и последните растителни дарове на природата; сичко са приготовило да умре, да заспи на дълго време и да воскръсне в своето време.</i> Л. Каравелов, Съч. V, 172-
+
-еш, <i>мин. св.</i> -ах, се., <i>непрех. Остар. Книж.</i> Възкръсвам. <i>Христиенете са твърде притеснени; но „Црногорац“ говори</i>, <i>че</i> <i>Христос ще да воскръсне</i>. С, 1872, бр. 46, 370. <i>Настанала есен; шумата от дърветата покрила земята с жълт цвят; сланата изгорила и последните растителни дарове на природата; сичко са приготовило да умре, да заспи на дълго време и да воскръсне в своето време.</i> Л. Каравелов, Съч. V, 172-
  
 
173.
 
173.
  
<b>ВОСКРЪСНА.</b> Вж. воскръсвам.
+
<b>ВОСКРЪСНА</b>. Вж. воскръсвам.
  
<b>ВОСКРЪСЯ.</b> Вж. воскръсявам.
+
<b>ВОСКРЪСЯ</b>. Вж. воскръсявам.
  
 
<b>ВОСКРЪСЯВАМ,</b> -аш, несв.; <b>воскръся,</b> -йш, <i>мин. св.</i> -йх, <i>св., прех. Остар. Книж.</i> Възкресявам. <i>Нека говори кой що ще, а аз ще да кажа, че само гръците .. са способни да правят различни чудеса и воскръсяват мъртвите.</i> Л. Каравелов, Съч. V, 16. <i>Ние искаме не да унищожиме значението на великата черкова и на вселенския патриарх, а да воскръсиме патриаршеското достойнство и да върнеме на великата черкова нейната първоначална святост.</i> С, 1872, бр. 46, 363. <b>воскръсявам се, воскръся се</b> <i>страд.</i>
 
<b>ВОСКРЪСЯВАМ,</b> -аш, несв.; <b>воскръся,</b> -йш, <i>мин. св.</i> -йх, <i>св., прех. Остар. Книж.</i> Възкресявам. <i>Нека говори кой що ще, а аз ще да кажа, че само гръците .. са способни да правят различни чудеса и воскръсяват мъртвите.</i> Л. Каравелов, Съч. V, 16. <i>Ние искаме не да унищожиме значението на великата черкова и на вселенския патриарх, а да воскръсиме патриаршеското достойнство и да върнеме на великата черкова нейната първоначална святост.</i> С, 1872, бр. 46, 363. <b>воскръсявам се, воскръся се</b> <i>страд.</i>
Ред 45: Ред 45:
 
<b>ВОСПИТАВАМ СЕ</b> <i>несв.’,</i> <b>воспитам се</b> <i>св., непрех. Остар. Книж.</i> Възпитавам се; воспитвам се. <i>Из тие няколко реда вие видите вече в каква сфера са е родила и воспитала Ралу.</i> Л. Каравелов, Съч. VIII, 37. <i>Г-н Ней-чов са е учил и воспитавал по Европа.</i> Хр. Ботев, Съч., 1929, 67.
 
<b>ВОСПИТАВАМ СЕ</b> <i>несв.’,</i> <b>воспитам се</b> <i>св., непрех. Остар. Книж.</i> Възпитавам се; воспитвам се. <i>Из тие няколко реда вие видите вече в каква сфера са е родила и воспитала Ралу.</i> Л. Каравелов, Съч. VIII, 37. <i>Г-н Ней-чов са е учил и воспитавал по Европа.</i> Хр. Ботев, Съч., 1929, 67.
  
<b>ВОСПЙТАМ.</b> Вж. воспитавам и воспитвам.
+
<b>ВОСПЙТАМ</b>. Вж. воспитавам и воспитвам.
  
 
<b>ВОСПЙТАН,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Остар. Книж. Прич. мин. страд. от</i> воспитам като <i>прил.</i> Възпитан. <i>И тогива взеха да разбират, где девица красна да намерят, / която би била благородна, / воспитана и добродетелна.</i> К. Огнянович, ЖА, 22.
 
<b>ВОСПЙТАН,</b> -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Остар. Книж. Прич. мин. страд. от</i> воспитам като <i>прил.</i> Възпитан. <i>И тогива взеха да разбират, где девица красна да намерят, / която би била благородна, / воспитана и добродетелна.</i> К. Огнянович, ЖА, 22.
Ред 51: Ред 51:
 
<b>ВОСПИТАНИЕ,</b> <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Книж.</i> Възпитание. <i>Моето воспитание, моето образование и моето знание не отговарят на действителността, която аз видя днес пред очите си.</i> Л. Каравелов, Съч. V, 99. <i>И така, съвременното човечество очаква твърде много от правилното воспитание, от истинното образование и от положителното знание.</i> Знан., 1875, IV. <i>Секи са грижи за образованието и за воспита-нието на своите деца.</i> С, 1872, бр. 41, 327. <i>Тъй е,.., затова сте ся учили, за оа бъдете добри и честити человеци, защото человек само с воспитанието и науката става същ человек.</i> К. Кесаров, ЧНУ, 30.
 
<b>ВОСПИТАНИЕ,</b> <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Книж.</i> Възпитание. <i>Моето воспитание, моето образование и моето знание не отговарят на действителността, която аз видя днес пред очите си.</i> Л. Каравелов, Съч. V, 99. <i>И така, съвременното човечество очаква твърде много от правилното воспитание, от истинното образование и от положителното знание.</i> Знан., 1875, IV. <i>Секи са грижи за образованието и за воспита-нието на своите деца.</i> С, 1872, бр. 41, 327. <i>Тъй е,.., затова сте ся учили, за оа бъдете добри и честити человеци, защото человек само с воспитанието и науката става същ человек.</i> К. Кесаров, ЧНУ, 30.
  
<b>ВОСПИТАНИК,</b> <i>мн.</i> -ци, <i>м. Остар: Книж.</i> Възпитаник. <i>Аз съм длъжен, като руски воспитаник, комуто може да направи пакост сяка помия, да крия чувствата си, да подавам ръка на секи харамоедец и да гледам с покорен поглед към секи турчин.</i> Л. Каравелов, Съч. VIII, 70. <i>Педагогите трябва да опознаят своите воспитаници с другите земи и народи, с другите части на света и с характера на човеческите племена.</i> Знан., 1875, бр. 12, 187. С <i>една дума тука</i> [в английското училище] <i>воспитаниците са управляват от подобни на себе си воспитаници и секи най-напред са подчинява на властта, а после са ползува и сам от нея.</i> Знан., 1875, бр. 1,10.
+
<b>ВОСПИТАНИК,</b> <i>мн.</i> -ци, <i>м. Остар: Книж.</i> Възпитаник. <i>Аз съм длъжен, като руски воспитаник, комуто може да направи пакост сяка помия, да крия чувствата си, да подавам ръка на секи харамоедец и да гледам с покорен поглед към секи турчин.</i> Л. Каравелов, Съч. VIII, 70. <i>Педагогите трябва да опознаят своите воспитаници с другите земи и народи, с другите части на света и с характера на човеческите племена.</i> Знан., 1875, бр. 12, 187. С <i>една дума тука [в английското училище] воспитаниците са управляват от подобни на себе си воспитаници и секи най-напред са подчинява на властта, а после са ползува и сам от нея.</i> Знан., 1875, бр. 1,10.
  
 
<b>ВОСПЙТАНИЦА</b> <i>ж. Остар. Книж.</i> Възпитаница. <i>На майката, без съмнение, са повече потребни и добродетелта, и честността, и срама, защото тя е воспитател-ка, отколкото на девицата, която е още воспитаница.</i> Знан., 1875, бр. 17, 268.
 
<b>ВОСПЙТАНИЦА</b> <i>ж. Остар. Книж.</i> Възпитаница. <i>На майката, без съмнение, са повече потребни и добродетелта, и честността, и срама, защото тя е воспитател-ка, отколкото на девицата, която е още воспитаница.</i> Знан., 1875, бр. 17, 268.
  

Версия от 16:06, 15 декември 2013

Страницата не е проверена


нието, президентът от патриаршията (..) .., геройски са метна на толума сред общи и живи восклицания на единоутробните си и двуутробни братя. Хр. Ботев, Съч., 1929,

71.

— Рус. восклицание.

ВОСКОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Восъчен; восчен, вощен. Воскова хартия.

— От Ст. Младенов, Български тълковен речник.., 1951.

ВОСКОВАРИНА ж. Диал. Утайка, която се образува при топене на восък от пчелни пити.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

ВОСКОВАРНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Уред, преса за изстискване на пчелни пити.

— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.

ВОСКРЕСЕНИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Възкресение. Помежду туй жените видяха в гроба и други двама молниеносни ангели, които им възвестиха Исусовото воскресение. Н. Михайловски, ССИ (превод), 168.

ВОСКРЕСЯ. Вж. воскресявам. ВОСКРЕСЯВАМ, -аш, несв/, воскреся, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. Книж. Възкресявам, воскресявам се, воскреся се страд.

— Друга форма: воскръсявам.

ВОСКРЪСВАМ, -аш, несв.] воскръсна,

-еш, мин. св. -ах, се., непрех. Остар. Книж. Възкръсвам. Христиенете са твърде притеснени; но „Црногорац“ говори, чеХристос ще да воскръсне“. С, 1872, бр. 46, 370. Настанала есен; шумата от дърветата покрила земята с жълт цвят; сланата изгорила и последните растителни дарове на природата; сичко са приготовило да умре, да заспи на дълго време и да воскръсне в своето време. Л. Каравелов, Съч. V, 172-

173.

ВОСКРЪСНА. Вж. воскръсвам.

ВОСКРЪСЯ. Вж. воскръсявам.

ВОСКРЪСЯВАМ, -аш, несв.; воскръся, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. Книж. Възкресявам. Нека говори кой що ще, а аз ще да кажа, че само гръците .. са способни да правят различни чудеса и воскръсяват мъртвите. Л. Каравелов, Съч. V, 16. Ние искаме не да унищожиме значението на великата черкова и на вселенския патриарх, а да воскръсиме патриаршеското достойнство и да върнеме на великата черкова нейната първоначална святост. С, 1872, бр. 46, 363. воскръсявам се, воскръся се страд.

— Друга форма: воскресявам.

ВОСПИТАВАМ, -аш, несв.; воспитам,

-аш, се., прех. Остар. Книж. Възпитавам;

воспитвам. Тие умове могат да разбудят заспалото,.., да посеят нов дух, да воспи-тат младото поколение под други условия. Л. Каравелов, Съч. УШ, 114. Родителите са длъжни да воспитават децата си в страх божий. Хр. Данов, ППК (превод), 77. воспитавам се, воспитам се страд. Мъжът може да приеме известно направление и по-късно; но жената тряба да са воспита така или другояче от малка, от дете. Л. Каравелов, Съч. IV, 153.

ВОСПИТАВАМ СЕ несв.’, воспитам се св., непрех. Остар. Книж. Възпитавам се; воспитвам се. Из тие няколко реда вие видите вече в каква сфера са е родила и воспитала Ралу. Л. Каравелов, Съч. VIII, 37. Г-н Ней-чов са е учил и воспитавал по Европа. Хр. Ботев, Съч., 1929, 67.

ВОСПЙТАМ. Вж. воспитавам и воспитвам.

ВОСПЙТАН, -а, -о, мн. -и. Остар. Книж. Прич. мин. страд. от воспитам като прил. Възпитан. И тогива взеха да разбират, где девица красна да намерят, / която би била благородна, / воспитана и добродетелна. К. Огнянович, ЖА, 22.

ВОСПИТАНИЕ, мн. няма, ср. Остар. Книж. Възпитание. Моето воспитание, моето образование и моето знание не отговарят на действителността, която аз видя днес пред очите си. Л. Каравелов, Съч. V, 99. И така, съвременното човечество очаква твърде много от правилното воспитание, от истинното образование и от положителното знание. Знан., 1875, IV. Секи са грижи за образованието и за воспита-нието на своите деца. С, 1872, бр. 41, 327. Тъй е,.., затова сте ся учили, за оа бъдете добри и честити человеци, защото человек само с воспитанието и науката става същ человек. К. Кесаров, ЧНУ, 30.

ВОСПИТАНИК, мн. -ци, м. Остар: Книж. Възпитаник. Аз съм длъжен, като руски воспитаник, комуто може да направи пакост сяка помия, да крия чувствата си, да подавам ръка на секи харамоедец и да гледам с покорен поглед към секи турчин. Л. Каравелов, Съч. VIII, 70. Педагогите трябва да опознаят своите воспитаници с другите земи и народи, с другите части на света и с характера на човеческите племена. Знан., 1875, бр. 12, 187. С една дума тука [в английското училище] воспитаниците са управляват от подобни на себе си воспитаници и секи най-напред са подчинява на властта, а после са ползува и сам от нея. Знан., 1875, бр. 1,10.

ВОСПЙТАНИЦА ж. Остар. Книж. Възпитаница. На майката, без съмнение, са повече потребни и добродетелта, и честността, и срама, защото тя е воспитател-ка, отколкото на девицата, която е още воспитаница. Знан., 1875, бр. 17, 268.