Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/341“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>теглих с внимателна настойчивост лакътя си от силните му пръсти.</i> Др. Асенов, СВ, 148. <i>Направих му внимателна забележка да не закъснява повече.</i> | <i>теглих с внимателна настойчивост лакътя си от силните му пръсти.</i> Др. Асенов, СВ, 148. <i>Направих му внимателна забележка да не закъснява повече.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВНИМАТЕЛНО</b> <i>нареч.</i> 1. Със съсредоточеност, внимание. <i>Противоп.</i> разсеяно. <i>Никола, Димитър и Илия гледат внимателно и напрегнато на тази страна и се мъчат да намерят войниците, които бяха изгубили из очи.</i> И. Йовков, Разк. I, 77-78. | ||
| − | + | <i>— Което мога да ти кажа сега, ще ти го кажа. Слушай внимателно!</i> Н. Райнов, КЧ | |
| − | — <i> | + | II, <b>6</b>. <i>— Вие послушайте по-внимателно. Как могат да пеят така механизми? Това са живи птички.</i> Ем. Станев, ЯГ, 114. <i>Той слушаше внимателно какво разказваше един от събеседниците му.</i> Ив. Вазов, Съч. |
| − | + | VI, <b>6</b>. <i>Непознатият сеньор се интересува за най-новите коли: разглежда ги внимателно.</i> Св. Минков, ДА, 96. // Със старание да не се допусне грешка, да не се причини нещо лошо; старателно, грижливо. <i>Навело се момчето, взело го [пиленцето] внимателно и го прибрало в пазвата си.</i> А. Каралийчев, МО, 4. <i>Сръчно [Яна] откъсваше с кривлица гроздовете и внимателно ги слагаше в кошницата.</i> К. Петканов, СВ, 185. <i>Щом към фактите се подхожда внимателно и непре-оубедено, историческата истина не може да остане скрита.</i> Ив. Унджиев, ВЛ, 7. <i>Бе конят опитен и стар / колар. / Умееше каруцата да тегли/така внимателно, / така старателно, / че тежкия товар във нея не-гли/ бе негов собствен.</i> Хр. Радевски, Б, 23. // Със съобразителност, предпазливо. <i>Като излезе тихо на улицата, Борис Глаушев внимателно се огледа в тъмнината и продължи нагоре, все покрай стените, с тихи стъпки.</i> Д. Талев, И, 125. <i>Внимателно, предпазливо, с недомлъвки, Игнатий започна да говори на госта си за онова, което вече единствено владееше ума му.</i> Ст. Дичев, ЗС1, 98. | |
| − | + | 2. Учтиво, деликатно, тактично. <i>— Е, съседе? — запита го той [дъбът] дружелюбно, внимателно, да не го докачи пак някак си</i> | |
| − | |||
| − | 2. Учтиво, деликатно, тактично. | ||
<i>Сега няма ли да поразореш тук-там?</i> П. Бобев, ГЕ, 30. <i>Когато цивилният полицай, който ни посрещна на перока на Триестка-та гара, внимателно предупреди да не се правят снимки, стана ясно, че спорът още не е завършил.</i> Ив. Мирски, ПДЗ, 39. <i>На големи празници, Коледа и Великден, му пращаше по някоя и друга лира. И това правеше твърде внимателно, за да не го засегне, познавайки самостоятелния характер на сестриника си.</i> Д. Спространов, С, 74. <i>Всяко голямо страдание поражда и голяма любов, й Стоил се отнасяше сега към Делча прекадено внимателно, нежно и дори галено.</i> Й. Йовков, Разк. I, 52. | <i>Сега няма ли да поразореш тук-там?</i> П. Бобев, ГЕ, 30. <i>Когато цивилният полицай, който ни посрещна на перока на Триестка-та гара, внимателно предупреди да не се правят снимки, стана ясно, че спорът още не е завършил.</i> Ив. Мирски, ПДЗ, 39. <i>На големи празници, Коледа и Великден, му пращаше по някоя и друга лира. И това правеше твърде внимателно, за да не го засегне, познавайки самостоятелния характер на сестриника си.</i> Д. Спространов, С, 74. <i>Всяко голямо страдание поражда и голяма любов, й Стоил се отнасяше сега към Делча прекадено внимателно, нежно и дори галено.</i> Й. Йовков, Разк. I, 52. | ||
| − | V, ВНИМАТЕЛНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко.</i> Качество или проява на внимателен. <i>В училище учителите приказваха за Сми-рикарова. На всички беше допаднала неговата любезност, неговата внимателност.</i> Ст. Чилингиров, РК, 64-65. | + | V, ВНИМАТЕЛНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Рядко.</i> Качество или проява на внимателен. <i>В училище учителите приказваха за Сми-рикарова. На всички беше допаднала неговата любезност, неговата внимателност.</i> Ст. Чилингиров, РК, 64-65. <i>— Мечешка внимателност! Още по-внимателно ако може ... Оттук чувам как дрънчат стъклениците.</i> П. Вежинов, ЗЧР, 59. <i>Когато поняко-гаш,.., се решаваше да наруши благоразум-ното си правило, той по-напред с голяма внимателност слухтеше и душеше.</i> Ив. Вазов, Съч. IX, 77. |
| − | + | ---- | |
| − | ВНИМАЯ, -аеш, <i>несв., непрех. Остар.</i> Внимавам. <i>Стига вий да имате само добра воля,.., ний ще ги | + | <b>ВНИМАЯ</b>, -аеш, <i>несв., непрех. Остар.</i> Внимавам. <i>Стига вий да имате само добра воля,.., ний ще ги [вашите погрешки] пощадим.. добре внимайте в урока си.</i> Кр. Пи-шурка, МК (побълг.), 370. <i>Само да вниМаем да не оставим да посяга детинската ръка на неузрели овощия.</i> Лет., 1874, 96. внимая се <i>безл. Още повече трябува да ся внимае, когато има да ся отгляда детето без нен-ка; тогава през пръвите месяци бива да ся дава на детето само каплива храна.</i> Й. Груев, КН 7 (превод), 75. |
— От рус. внимать. | — От рус. внимать. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВНИСАМ, -аш, <i>несв.</i> (остар. и диал.); внеса, -еш, <i>мин. св.</i> внесох, <i>прич. мин. св. деят.</i> внесъл, -ела, -сло, <i>мн.</i> -ели, <i>св., прех.</i> Внасям; внося, вносям. <i>Първото оживление в чаршията внисаше чичо Петър Хрътка-та.</i> Ст. Чилингиров, ХНН, 12. <i>Реката носи голямо имане от една земя в друга, в далечно море, в което го вниса из широко устие вече не с малки враници, а с големи корабе.</i> Д. Манчев, БЕ II, 98. <i>Сладка песен още не изпели / и се открехна тихом вратата,</i> — / <i>шарена и плоска вниса момата, / за песнопойци в жад премалнели.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. I, 110. <i>Двете си деца намира,/ Радка и Райна, двенките, / че ги във избата вниса.</i> Нар. пес., СБНУ ХЬЛЯ, 227. внисам се, внеса се <i>страд. В тия кутии са турга семето..; после са внисат в одаята.</i> 3. Княжевски, ПРШ (превод), 62. <i>Всеки ученик плаща триста лева такса за учение, която се вниса на два срока.</i> БД, 1909, бр. 30, 1. | + | <b>ВНИСАМ</b>, -аш, <i>несв.</i> (остар. и диал.); внеса, -еш, <i>мин. св.</i> внесох, <i>прич. мин. св. деят.</i> внесъл, -ела, -сло, <i>мн.</i> -ели, <i>св., прех.</i> Внасям; внося, вносям. <i>Първото оживление в чаршията внисаше чичо Петър Хрътка-та.</i> Ст. Чилингиров, ХНН, 12. <i>Реката носи голямо имане от една земя в друга, в далечно море, в което го вниса из широко устие вече не с малки враници, а с големи корабе.</i> Д. Манчев, БЕ II, 98. <i>Сладка песен още не изпели / и се открехна тихом вратата,</i> — / <i>шарена и плоска вниса момата, / за песнопойци в жад премалнели.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. I, 110. <i>Двете си деца намира,/ Радка и Райна, двенките, / че ги във избата вниса.</i> Нар. пес., СБНУ ХЬЛЯ, 227. внисам се, внеса се <i>страд. В тия кутии са турга семето..; после са внисат в одаята.</i> 3. Княжевски, ПРШ (превод), 62. <i>Всеки ученик плаща триста лева такса за учение, която се вниса на два срока.</i> БД, 1909, бр. 30, 1. |
| − | + | ---- | |
| − | ВНЙСАНЕ <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> внисам <i>и от</i> внисам се. | + | <b>ВНЙСАНЕ</b> <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> внисам <i>и от</i> внисам се. <i>— Из Ц-д пишат;.. Да са възпре какво да е внисане на оръжие и муниция в Сърбия и Черна гора.</i> НБ, 1876, бр. 37,146. |
| − | + | ---- | |
| − | ВНЙША СЕ, -иш се, <i>св., непрех. Диал.</i> Втурна се. <i>Той се вниши, засилен да се хвърли у вапора през отворената още врата.</i> Ил. Блъсков, ПБ III, <b>86</b>. | + | <b>ВНЙША СЕ</b>, -иш се, <i>св., непрех. Диал.</i> Втурна се. <i>Той се вниши, засилен да се хвърли у вапора през отворената още врата.</i> Ил. Блъсков, ПБ III, <b>86</b>. |
| − | + | ---- | |
| − | ВНОС, вносът, вноса, <i>мн.</i> (остар.) вносове, след <i>числ.</i> (рядко) вноса, <i>м.</i> 1. Само <i>ед.</i> Доставяне, внасяне в страната на стоки и др. от чужда страна за вътрешния пазар. <i>Противоп.</i> износ. <i>Никнеха всеки ден нови фирми за внос и износ.</i> Сл. Трънски, Н, 124. <i>Европейският внос се усили поради новите нужди и поради промяната във вкусовете на населението.</i> С. Радев, ССБ I, 249. <i>Отдавна не бях виждал внос на изобразителни творби и отначало това ме | + | <b>ВНОС</b>, вносът, вноса, <i>мн.</i> (остар.) вносове, след <i>числ.</i> (рядко) вноса, <i>м.</i> 1. Само <i>ед.</i> Доставяне, внасяне в страната на стоки и др. от чужда страна за вътрешния пазар. <i>Противоп.</i> износ. <i>Никнеха всеки ден нови фирми за внос и износ.</i> Сл. Трънски, Н, 124. <i>Европейският внос се усили поради новите нужди и поради промяната във вкусовете на населението.</i> С. Радев, ССБ I, 249. <i>Отдавна не бях виждал внос на изобразителни творби и отначало това ме [Бешков] развесели.</i> Ал. Гетман, СБ, 138. <i>Износът на</i> |
Версия от 16:01, 15 декември 2013
теглих с внимателна настойчивост лакътя си от силните му пръсти. Др. Асенов, СВ, 148. Направих му внимателна забележка да не закъснява повече.
ВНИМАТЕЛНО нареч. 1. Със съсредоточеност, внимание. Противоп. разсеяно. Никола, Димитър и Илия гледат внимателно и напрегнато на тази страна и се мъчат да намерят войниците, които бяха изгубили из очи. И. Йовков, Разк. I, 77-78.
— Което мога да ти кажа сега, ще ти го кажа. Слушай внимателно! Н. Райнов, КЧ
II, 6. — Вие послушайте по-внимателно. Как могат да пеят така механизми? Това са живи птички. Ем. Станев, ЯГ, 114. Той слушаше внимателно какво разказваше един от събеседниците му. Ив. Вазов, Съч.
VI, 6. Непознатият сеньор се интересува за най-новите коли: разглежда ги внимателно. Св. Минков, ДА, 96. // Със старание да не се допусне грешка, да не се причини нещо лошо; старателно, грижливо. Навело се момчето, взело го [пиленцето] внимателно и го прибрало в пазвата си. А. Каралийчев, МО, 4. Сръчно [Яна] откъсваше с кривлица гроздовете и внимателно ги слагаше в кошницата. К. Петканов, СВ, 185. Щом към фактите се подхожда внимателно и непре-оубедено, историческата истина не може да остане скрита. Ив. Унджиев, ВЛ, 7. Бе конят опитен и стар / колар. / Умееше каруцата да тегли/така внимателно, / така старателно, / че тежкия товар във нея не-гли/ бе негов собствен. Хр. Радевски, Б, 23. // Със съобразителност, предпазливо. Като излезе тихо на улицата, Борис Глаушев внимателно се огледа в тъмнината и продължи нагоре, все покрай стените, с тихи стъпки. Д. Талев, И, 125. Внимателно, предпазливо, с недомлъвки, Игнатий започна да говори на госта си за онова, което вече единствено владееше ума му. Ст. Дичев, ЗС1, 98.
2. Учтиво, деликатно, тактично. — Е, съседе? — запита го той [дъбът] дружелюбно, внимателно, да не го докачи пак някак си
Сега няма ли да поразореш тук-там? П. Бобев, ГЕ, 30. Когато цивилният полицай, който ни посрещна на перока на Триестка-та гара, внимателно предупреди да не се правят снимки, стана ясно, че спорът още не е завършил. Ив. Мирски, ПДЗ, 39. На големи празници, Коледа и Великден, му пращаше по някоя и друга лира. И това правеше твърде внимателно, за да не го засегне, познавайки самостоятелния характер на сестриника си. Д. Спространов, С, 74. Всяко голямо страдание поражда и голяма любов, й Стоил се отнасяше сега към Делча прекадено внимателно, нежно и дори галено. Й. Йовков, Разк. I, 52.
V, ВНИМАТЕЛНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Рядко. Качество или проява на внимателен. В училище учителите приказваха за Сми-рикарова. На всички беше допаднала неговата любезност, неговата внимателност. Ст. Чилингиров, РК, 64-65. — Мечешка внимателност! Още по-внимателно ако може ... Оттук чувам как дрънчат стъклениците. П. Вежинов, ЗЧР, 59. Когато поняко-гаш,.., се решаваше да наруши благоразум-ното си правило, той по-напред с голяма внимателност слухтеше и душеше. Ив. Вазов, Съч. IX, 77.
ВНИМАЯ, -аеш, несв., непрех. Остар. Внимавам. Стига вий да имате само добра воля,.., ний ще ги [вашите погрешки] пощадим.. добре внимайте в урока си. Кр. Пи-шурка, МК (побълг.), 370. Само да вниМаем да не оставим да посяга детинската ръка на неузрели овощия. Лет., 1874, 96. внимая се безл. Още повече трябува да ся внимае, когато има да ся отгляда детето без нен-ка; тогава през пръвите месяци бива да ся дава на детето само каплива храна. Й. Груев, КН 7 (превод), 75.
— От рус. внимать.
ВНИСАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); внеса, -еш, мин. св. внесох, прич. мин. св. деят. внесъл, -ела, -сло, мн. -ели, св., прех. Внасям; внося, вносям. Първото оживление в чаршията внисаше чичо Петър Хрътка-та. Ст. Чилингиров, ХНН, 12. Реката носи голямо имане от една земя в друга, в далечно море, в което го вниса из широко устие вече не с малки враници, а с големи корабе. Д. Манчев, БЕ II, 98. Сладка песен още не изпели / и се открехна тихом вратата, — / шарена и плоска вниса момата, / за песнопойци в жад премалнели. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 110. Двете си деца намира,/ Радка и Райна, двенките, / че ги във избата вниса. Нар. пес., СБНУ ХЬЛЯ, 227. внисам се, внеса се страд. В тия кутии са турга семето..; после са внисат в одаята. 3. Княжевски, ПРШ (превод), 62. Всеки ученик плаща триста лева такса за учение, която се вниса на два срока. БД, 1909, бр. 30, 1.
ВНЙСАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от внисам и от внисам се. — Из Ц-д пишат;.. Да са възпре какво да е внисане на оръжие и муниция в Сърбия и Черна гора. НБ, 1876, бр. 37,146.
ВНЙША СЕ, -иш се, св., непрех. Диал. Втурна се. Той се вниши, засилен да се хвърли у вапора през отворената още врата. Ил. Блъсков, ПБ III, 86.
ВНОС, вносът, вноса, мн. (остар.) вносове, след числ. (рядко) вноса, м. 1. Само ед. Доставяне, внасяне в страната на стоки и др. от чужда страна за вътрешния пазар. Противоп. износ. Никнеха всеки ден нови фирми за внос и износ. Сл. Трънски, Н, 124. Европейският внос се усили поради новите нужди и поради промяната във вкусовете на населението. С. Радев, ССБ I, 249. Отдавна не бях виждал внос на изобразителни творби и отначало това ме [Бешков] развесели. Ал. Гетман, СБ, 138. Износът на
