Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/283“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>пот Евтихий, е на лов за глигани.</i> Ст. Загорчинов, ЛСС, 19. <i>Владетелите на рудниците заключават с тях | + | <i>пот Евтихий, е на лов за глигани.</i> Ст. Загорчинов, ЛСС, 19. <i>Владетелите на рудниците заключават с тях [затворниците] контракт в правителствените канцеларии и после ги изпровождат на онова място, на което произхождат работите.</i> Знан., 1875, бр. 15, 237. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЛАДЕТЕЛЕВ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил. Остар.</i> Владетелски. <i>И така в това время, когато по Германия, Ческо, Московия и другаде владетелевата власт расла, та създавала самовластна монархия, у Полша наопаки, владетелят все повече и повече губел от властта си, докле най-сеугне станал оръдие на силните боляри.</i> И. Груев, Лет., 1872, 218. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЛАДЕТЕЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил.</i> 1. <i>Рядко.</i> Който владее, управлява, господства. <i>Българите са твърде благосъс-тоятелни и турците, в мнозинството си бедни</i>, <i>поминуват с работа край тях. Така щото Гоце нямаше</i>, <i>като дете</i>, <i>непосредствени впечатления от натиска на владе-телното племе.</i> П. К. Яворов, Съч. II, 172. <i>Гърци, сърби, албанци като етнически групи със свой бит, нрави,.., турци, които през XIV век проникват в целия полуостров и се налагат като владетелна политическа сила</i>, <i>всички влизат в по-близко или по-далечно съприкосновение с българския народ.</i> Б. Ангелов, ЛС, 24. // Обикн. за княз, граф и под. — който има наследствени права на владетел. <i>Той е от благородно коляно и е граф владетелен.. Селото и селяните.., това е негов имот недвижен.</i> Н. Бончев, Р (превод), 123. | ||
| − | + | 2. <i>Остар.,</i> сега <i>юрид.</i> Който дава право на собственост над нещо. <i>Почти във всяко родопско село в черквата или джамията, в общинската архива или в училищната се съхраняват владетелни документи за мерата — „владала“.</i> НК, 1958, бр. 34, 2. <i>Вла-детелно право.</i> | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЛАДЕТЕЛКА</b> <i>ж.</i> Жена владетел. <i>От Зенобия, пармирската кралица, до Елисавета, английската кралица.., всемирната история брои един ред от владетелки, пълни с добродетел, слава и могъщество.</i> У, 1871, бр. 16, 254. • <i>Те [Англия и Австрия] искат да ся заварди цялостта на Турция.., да са спази сецяла владетелка над християнските народи.</i> НБ, 1876, бр. 46, 180. | |
| − | + | ---- | |
| − | 2. <i>Остар.,</i> сега <i>юрид.</i> Който дава право на собственост над нещо. <i>Почти във всяко родопско село в черквата или джамията, в общинската архива или в училищната се съхраняват владетелни документи за мерата | + | <b>ВЛАДЕТЕЛНИЦА</b> <i>ж. Остар. Книж.</i> Владетелка. <i>Както в Остиндия, така и в Америка, Англия изгонила французите из техни владения и останала владетелница на местата им.</i> Знан., 1875, бр. <b>8</b>, 125. |
| − | |||
| − | ВЛАДЕТЕЛКА <i>ж.</i> Жена владетел. <i>От Зенобия, пармирската кралица, до Елисавета, английската кралица.., всемирната история брои един ред от владетелки, пълни с добродетел, слава и могъщество.</i> У, 1871, бр. 16, 254. • <i>Те | ||
| − | |||
| − | ВЛАДЕТЕЛНИЦА <i>ж. Остар. Книж.</i> Владетелка. <i>Както в Остиндия, така и в Америка, Англия изгонила французите из техни владения и останала владетелница на местата им.</i> Знан., 1875, бр. <b>8</b>, 125. | ||
— От рус. владетельница. | — От рус. владетельница. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЛАДЕТЕЛСКИ, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> | + | <b>ВЛАДЕТЕЛСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и, <i>прил.</i> |
1. Който е на владетел или се отнася до владетел, който е свързан с владетел. <i>Около владетелското семейство бяха наредени най-близките придворни и роднини, сетне сановниците, съветниците и управителите, висшите служители.</i> Г. Караславов, Избр. съч. V, 274. <i>Делегатите напуснаха разкошния председателски кабинет с твърдо решение да продължат борбата. Те знаеха .., че никоя владетелска класа не слиза доброволно от сцената.</i> А. Каралийчев, НЧ, 16. <i>Цар царува Иван-Асен Втори. Цар царува във паметно лето. / Два дни как е с владетелски скиптър, два дни как е със царска корона.</i> В. Марковски, ПЗ, 282. | 1. Който е на владетел или се отнася до владетел, който е свързан с владетел. <i>Около владетелското семейство бяха наредени най-близките придворни и роднини, сетне сановниците, съветниците и управителите, висшите служители.</i> Г. Караславов, Избр. съч. V, 274. <i>Делегатите напуснаха разкошния председателски кабинет с твърдо решение да продължат борбата. Те знаеха .., че никоя владетелска класа не слиза доброволно от сцената.</i> А. Каралийчев, НЧ, 16. <i>Цар царува Иван-Асен Втори. Цар царува във паметно лето. / Два дни как е с владетелски скиптър, два дни как е със царска корона.</i> В. Марковски, ПЗ, 282. | ||
2. Който е присъщ на владетел. <i>Загорски добре познаваше тия пристъпи на простосмъртен човешки гняв</i>, <i>който князът не успяваше да удържи в рамките на своя владетелски стил.</i> В. Геновска, СГ, 65. | 2. Който е присъщ на владетел. <i>Загорски добре познаваше тия пристъпи на простосмъртен човешки гняв</i>, <i>който князът не успяваше да удържи в рамките на своя владетелски стил.</i> В. Геновска, СГ, 65. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВЛАДЕТЕЛСТВО, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Остар. Книж.</i> 1. Държава, област, начело на която стои владетел. <i>Приятелю! Ния слушаме, че разточителството изтреби големи владе-телства.</i> П. Радов, КТБР, 76. | + | <b>ВЛАДЕТЕЛСТВО</b>, <i>мн.</i> -а, <i>ср. Остар. Книж.</i> 1. Държава, област, начело на която стои владетел. <i>Приятелю! Ния слушаме, че разточителството изтреби големи владе-телства.</i> П. Радов, КТБР, 76. |
2. Само <i>ед.</i> Политическа власт, обикн. на чужд народ; владичество, господство. <i>Поло-ния, която е някогда била за себе независимо царство, сега е подчинено под росийско-то владетелство.</i> Е. Васкидович, ПП (превод), 46. | 2. Само <i>ед.</i> Политическа власт, обикн. на чужд народ; владичество, господство. <i>Поло-ния, която е някогда била за себе независимо царство, сега е подчинено под росийско-то владетелство.</i> Е. Васкидович, ПП (превод), 46. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЛАДЕЯ</b>, -ееш, <i>мин. св.</i> владях, <i>прич. мин. св. деят.</i> владял, -а, -о, <i>мн.</i> владели, <i>прич. мин. страд.</i> владян, -а, -о, <i>мн.</i> владени, <i>несв.</i> 1. <i>Прех.</i> Собственик съм на нещо, притежавам нещо, обикн. едра собственост. <i>Баща му беше голям чифликчия, владееше девет хиляди декара земя край морето.</i> А. Каралийчев, НЗ, 177. <i>Едно време оаща му, а след него сам той беше владял тия места и затова най-добре можеше дд пдсочи отгде минава истинският синор.</i> И. Йовков, ПК, 146. <i>Има там богати собственици, които владеят цели области земя и хиляди селяни са под тяхна пълна власт. Селяните работят за собствениците.</i> Д. Талев, ПК, 206. <i>Както във Византия и Сърбия, и в България съществуваше крепостното състояние. но то не беше робство: отроците владееха собствена земя</i>, <i>но само се лишаваха от правото да се местят.</i> Ив. Вазов, Съч. XIV, 89. • Обр. <i>— Една тъга ще ми остане за тоя свят: че тая смърт ще ме раздели от тебе, вярно... Защото те обичам безпределно, мило дете, защото ти владееш моето сърце...</i> Ив. Вазов, Съч. XXIII, 71. | ||
| − | + | 2. <i>Прех.</i> и <i>непрех.</i> С предл. над. Властвам, господствам над нещо или някого. <i>А трябва да знаеш, че някога бях цар на Скития. Владеех безкрайни земи, заповядвах на милиони хора.</i> А. Каралийчев, МО, 18. <i>И тогава Манол му каза: — Сюлейман ага, над тия тъмни планини някога е владеел дядо ти.</i> А. Дончев, ВР, 106. <i>Всички, които са го доближавали, са чувствували, че имат работа с човек</i>, <i>комуто е предопределено от природата да владее над другите в името на висши цели.</i> К. Величков, ПССъч VIII, <b>8</b>. <i>Там в местността Меропа, там под смо-ленския свод / нявга в дивната Родопа е</i> | |
| − | |||
| − | 2. <i>Прех.</i> и <i>непрех.</i> С предл. над. Властвам, господствам над нещо или някого. <i>А трябва да знаеш, че някога бях цар на Скития. Владеех безкрайни земи, заповядвах на милиони хора.</i> А. Каралийчев, МО, 18. <i>И тогава Манол му каза: | ||
Версия от 15:58, 15 декември 2013
пот Евтихий, е на лов за глигани. Ст. Загорчинов, ЛСС, 19. Владетелите на рудниците заключават с тях [затворниците] контракт в правителствените канцеларии и после ги изпровождат на онова място, на което произхождат работите. Знан., 1875, бр. 15, 237.
ВЛАДЕТЕЛЕВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Владетелски. И така в това время, когато по Германия, Ческо, Московия и другаде владетелевата власт расла, та създавала самовластна монархия, у Полша наопаки, владетелят все повече и повече губел от властта си, докле най-сеугне станал оръдие на силните боляри. И. Груев, Лет., 1872, 218.
ВЛАДЕТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Рядко. Който владее, управлява, господства. Българите са твърде благосъс-тоятелни и турците, в мнозинството си бедни, поминуват с работа край тях. Така щото Гоце нямаше, като дете, непосредствени впечатления от натиска на владе-телното племе. П. К. Яворов, Съч. II, 172. Гърци, сърби, албанци като етнически групи със свой бит, нрави,.., турци, които през XIV век проникват в целия полуостров и се налагат като владетелна политическа сила, всички влизат в по-близко или по-далечно съприкосновение с българския народ. Б. Ангелов, ЛС, 24. // Обикн. за княз, граф и под. — който има наследствени права на владетел. Той е от благородно коляно и е граф владетелен.. Селото и селяните.., това е негов имот недвижен. Н. Бончев, Р (превод), 123.
2. Остар., сега юрид. Който дава право на собственост над нещо. Почти във всяко родопско село в черквата или джамията, в общинската архива или в училищната се съхраняват владетелни документи за мерата — „владала“. НК, 1958, бр. 34, 2. Вла-детелно право.
ВЛАДЕТЕЛКА ж. Жена владетел. От Зенобия, пармирската кралица, до Елисавета, английската кралица.., всемирната история брои един ред от владетелки, пълни с добродетел, слава и могъщество. У, 1871, бр. 16, 254. • Те [Англия и Австрия] искат да ся заварди цялостта на Турция.., да са спази сецяла владетелка над християнските народи. НБ, 1876, бр. 46, 180.
ВЛАДЕТЕЛНИЦА ж. Остар. Книж. Владетелка. Както в Остиндия, така и в Америка, Англия изгонила французите из техни владения и останала владетелница на местата им. Знан., 1875, бр. 8, 125.
— От рус. владетельница.
ВЛАДЕТЕЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил.
1. Който е на владетел или се отнася до владетел, който е свързан с владетел. Около владетелското семейство бяха наредени най-близките придворни и роднини, сетне сановниците, съветниците и управителите, висшите служители. Г. Караславов, Избр. съч. V, 274. Делегатите напуснаха разкошния председателски кабинет с твърдо решение да продължат борбата. Те знаеха .., че никоя владетелска класа не слиза доброволно от сцената. А. Каралийчев, НЧ, 16. Цар царува Иван-Асен Втори. Цар царува във паметно лето. / Два дни как е с владетелски скиптър, два дни как е със царска корона. В. Марковски, ПЗ, 282.
2. Който е присъщ на владетел. Загорски добре познаваше тия пристъпи на простосмъртен човешки гняв, който князът не успяваше да удържи в рамките на своя владетелски стил. В. Геновска, СГ, 65.
ВЛАДЕТЕЛСТВО, мн. -а, ср. Остар. Книж. 1. Държава, област, начело на която стои владетел. Приятелю! Ния слушаме, че разточителството изтреби големи владе-телства. П. Радов, КТБР, 76.
2. Само ед. Политическа власт, обикн. на чужд народ; владичество, господство. Поло-ния, която е някогда била за себе независимо царство, сега е подчинено под росийско-то владетелство. Е. Васкидович, ПП (превод), 46.
ВЛАДЕЯ, -ееш, мин. св. владях, прич. мин. св. деят. владял, -а, -о, мн. владели, прич. мин. страд. владян, -а, -о, мн. владени, несв. 1. Прех. Собственик съм на нещо, притежавам нещо, обикн. едра собственост. Баща му беше голям чифликчия, владееше девет хиляди декара земя край морето. А. Каралийчев, НЗ, 177. Едно време оаща му, а след него сам той беше владял тия места и затова най-добре можеше дд пдсочи отгде минава истинският синор. И. Йовков, ПК, 146. Има там богати собственици, които владеят цели области земя и хиляди селяни са под тяхна пълна власт. Селяните работят за собствениците. Д. Талев, ПК, 206. Както във Византия и Сърбия, и в България съществуваше крепостното състояние. но то не беше робство: отроците владееха собствена земя, но само се лишаваха от правото да се местят. Ив. Вазов, Съч. XIV, 89. • Обр. — Една тъга ще ми остане за тоя свят: че тая смърт ще ме раздели от тебе, вярно... Защото те обичам безпределно, мило дете, защото ти владееш моето сърце... Ив. Вазов, Съч. XXIII, 71.
2. Прех. и непрех. С предл. над. Властвам, господствам над нещо или някого. А трябва да знаеш, че някога бях цар на Скития. Владеех безкрайни земи, заповядвах на милиони хора. А. Каралийчев, МО, 18. И тогава Манол му каза: — Сюлейман ага, над тия тъмни планини някога е владеел дядо ти. А. Дончев, ВР, 106. Всички, които са го доближавали, са чувствували, че имат работа с човек, комуто е предопределено от природата да владее над другите в името на висши цели. К. Величков, ПССъч VIII, 8. Там в местността Меропа, там под смо-ленския свод / нявга в дивната Родопа е
