Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/281“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
рушава от въздействието на влагата. <i>При съхненето на лака .. основата преминава в твърдо състояние и образува лаков филм. В зависимост от основното им предназначение лаковете се разделят на:., покривни</i> | рушава от въздействието на влагата. <i>При съхненето на лака .. основата преминава в твърдо състояние и образува лаков филм. В зависимост от основното им предназначение лаковете се разделят на:., покривни</i> | ||
| − | + | <i>— създават на повърхността на изделието механично здрав и влагоустойчив</i> фшш.Ел. XI кл, 1965, 35. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЛАГОУСТОЙЧЙВОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж. Спец.</i> Качество на влагоустойчив. <i>Поради високата си влагоустойчивост блажните бои се употребяват предимно за боядисване на изделия, изложени на дъжд, водни пари и променлива температура.</i> М. Тодоров и др., ТМСС, 257. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЛАДАЙСКИ</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прил. от</i> Владая (име на село до София). <i>Владайска река.</i> | ||
| − | + | ◇ Владайско въстание. <i>Истор.</i> Войнишко въстание, избухнало през 1918 г във Владая, което представлява пръв въоръжен опит за събаряне на монархическата власт в България и за установяване на републиканско управление. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЛАДАЛО</b>, <i>мн.</i> владала и владала, <i>ср. Диал.</i> Документ, който дава право на собственост върху недвижим имот; нотариален акт. <i>Кятипинът ли сънен бил, когато преписвал „владалото“, или гърците опарили ръката му с някоя жълтица — не се знае.</i> | ||
| − | + | Н. Хайтов, ПП, 15. <i>А какво е скрито на дъното на зеленото сандъче, под тапиите и владалата, останали от турско и румелийско време?</i> А. Каменова, ХГ, 44. <i>Почти във всяко родопско село в черквата или джамията, в общинската архива или в учи-лищната се съхраняват владетелни документи за мерата — „владала“.</i> НК, 1958, бр. 34, 2. <i>В това време, който вземаше на нивите десятока, той издаваше и владала за продаване нива, кория и чаир.</i> М. Кънчев, В, 359. | |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЛАДАМ</b>, -аш, <i>несв., прех.</i> и <i>непрех. Остар.</i> Владея; владувам. <i>Великите боляри били най-влиятелни велможи в царството, заемали високите държавни длъжности, владали обширни имения и крепости.</i> Ив. Вазов, Съч. XX, 193. <i>Как смее тя да се бърка и да влада в тяхната къща?</i> Т. Влайков, Съч. I, 1925, 278. <i>През целите средни векове влада умъртвяващият хомот на схоластиката.</i> А. Златаров, Избр. съч. III, 138. <i>В Турция царят ся назива султан или падишах и влада деспотически.</i> Г. Икономов, КЗ, 29. <i>В душа измъчена, в душа разбита</i> — / <i>там само влада вечен мрак.</i> К. Христов, Избр. ст, 14. владам се <i>страд.</i> | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВЛАДАМ СЕ</b>, -аш се, <i>несв., непрех. Остар.</i> <b>1</b>. Ймам едно или друго поведение, държание; държа се. <i>От него [ученика] са изисква:.. Да са влада добре в училището, извън училището и с другарите си, както прилича на един добър ученик.</i> Знан., 1875, бр. 20-21, 332. <i>Някои от пих били и бивали властолюбиви, люти, жестоки,.., и владали ся вообще така зле, чтото не могли вече да ся търпят.</i> С. Радулов, НД (превод), 52. | ||
| − | < | + | 2. Обикн. с предл. с. Проявявам някакво отношение към някого или към нещо, имам едни или други обноски към някого; отнасям се. <i>Владай ся с родителите си, както искаш и децата ти един ден да ся владат с тебе.</i> А. Начев, ПЧЖ (превод), 3. <i>Но коло-нисти заборавили, че и тии [негрите] са люде ним подобни.. Они ся владаха с них с нестерпима жестокост.</i> С. Радулов, ГМП (превод), 195. <i>Така е печатът у нас, българите. Ние още не знаем как да се владаме с него така, че да служи нам за полза.</i> Н. Бончев, Съч. 1,105. |
| − | + | 3. Владея се, сдържам се. <i>Последният [майстор Начо] не беше и честолюбив, когато</i>, <i>напротив, баща ми имаше силно и докачли-во честолюбие, но умееше да се сдържа и да се влада.</i> П. Р. Славейков, Избр. пр II, 36. <i>Омръзна ми във себе да се рова, / да пия жадно лютата отрова /на свойте глупи жалби, и да страдам / от туй, че сам не мога да се владам.</i> Д. Бояджиев, С, 13. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЛАДАНЕ</b><sup>1</sup> , <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> владам <i>и от</i> владам се. <i>По-напред града София са е наричал Средец, име, което е носил във времето на римското влада-не.</i> Лет., 1876, 134. <i>Често /аз гаткам за какво ли пише той: / за тъмното ли владане татарско?</i> Ив. Вазов, ИГП (превод), 111. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЛАДАНЕ</b><sup>2</sup>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> владам се; държание, поведение. <i>Мидяните, а особено персите, били твърде силни, вещи, праводушни и честни; зачто-то още от детинство ся учили на добро владане и полезни занятия.</i> Г. Йошев, КВИ (превод), 46. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЛАДАНЕ</b>, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Остар.</i> и <i>диал.</i> Недвижим имот или вещи, които някой владее, притежава. <i>„Правете, струвайте, ама гледайте най-напред да си купнете къщица. Малка да е, вехта да е, проста колиба дето го рекле, да е, ама да я знаете, че си е ваша, да знаете, че си имате свое владане“.</i> Т. Влайков, Р, 27. <i>Често, съберат се дружина от своя табор,.., излязат по езерата, реките и вадите, дето си влада секи табор свое владане, та мятат мрежи и ловят риба със саци за прехрана на сичкий табор.</i> Н. Бончев, ТБ (превод), 25-26. | |
| − | + | ---- | |
| − | + | <b>ВЛАДАНИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар.</i> Владение (във 2 и 4 знач.). <i>Исаак Нютон беше син на един прост стопанин, който работил на изполица едно<sub>и</sub>малко владание (чифлик) в Линколншир.</i> Й. Груев, СП (превод), 15. <i>Всякой османский поданик, който е достигнал на 18 год. и има нечто владание в селото,.., става член на събранието, което избира мухтарите и старейшините.</i> Лет., 1871, 90. | |
| − | + | ---- | |
| − | 3. Владея се, сдържам се. <i>Последният | + | <b>ВЛАДЕЕНЕ</b> , <i>мн.</i> няма, <i>ср. Отгл. същ от</i> владея <i>и от</i> владея се. <i>Той</i> [Д. Подвърза- |
| − | |||
| − | ВЛАДАНЕ<sup>1</sup> , <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> владам <i>и от</i> владам се. <i>По-напред града София са е наричал Средец, име, което е носил във времето на римското влада-не.</i> Лет., 1876, 134. <i>Често /аз гаткам за какво ли пише той: / за тъмното ли владане татарско?</i> Ив. Вазов, ИГП (превод), 111. | ||
| − | |||
| − | ВЛАДАНЕ<sup>2</sup>, <i>мн.</i> няма, <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> владам се; държание, поведение. <i>Мидяните, а особено персите, били твърде силни, вещи, праводушни и честни; зачто-то още от детинство ся учили на добро владане и полезни занятия.</i> Г. Йошев, КВИ (превод), 46. | ||
| − | |||
| − | ВЛАДАНЕ, <i>мн.</i> -та, <i>ср. Остар.</i> и <i>диал.</i> Недвижим имот или вещи, които някой владее, притежава. <i> | ||
| − | |||
| − | ВЛАДАНИЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар.</i> Владение (във 2 и 4 знач.). <i>Исаак Нютон беше син на един прост стопанин, който работил на изполица едно<sub>и</sub>малко владание (чифлик) в Линколншир.</i> Й. Груев, СП (превод), 15. <i>Всякой османский поданик, който е достигнал на 18 год. и има нечто владание в селото,.., става член на събранието, което избира мухтарите и старейшините.</i> Лет., 1871, 90. | ||
| − | |||
| − | ВЛАДЕЕНЕ , <i>мн.</i> няма, <i>ср. Отгл. същ от</i> владея <i>и от</i> владея се. <i>Той</i> [Д. Подвърза- | ||
Версия от 15:58, 15 декември 2013
рушава от въздействието на влагата. При съхненето на лака .. основата преминава в твърдо състояние и образува лаков филм. В зависимост от основното им предназначение лаковете се разделят на:., покривни
— създават на повърхността на изделието механично здрав и влагоустойчив фшш.Ел. XI кл, 1965, 35.
ВЛАГОУСТОЙЧЙВОСТ, -тта, мн. няма, ж. Спец. Качество на влагоустойчив. Поради високата си влагоустойчивост блажните бои се употребяват предимно за боядисване на изделия, изложени на дъжд, водни пари и променлива температура. М. Тодоров и др., ТМСС, 257.
ВЛАДАЙСКИ, -а, -о, мн. -и. Прил. от Владая (име на село до София). Владайска река.
◇ Владайско въстание. Истор. Войнишко въстание, избухнало през 1918 г във Владая, което представлява пръв въоръжен опит за събаряне на монархическата власт в България и за установяване на републиканско управление.
ВЛАДАЛО, мн. владала и владала, ср. Диал. Документ, който дава право на собственост върху недвижим имот; нотариален акт. Кятипинът ли сънен бил, когато преписвал „владалото“, или гърците опарили ръката му с някоя жълтица — не се знае.
Н. Хайтов, ПП, 15. А какво е скрито на дъното на зеленото сандъче, под тапиите и владалата, останали от турско и румелийско време? А. Каменова, ХГ, 44. Почти във всяко родопско село в черквата или джамията, в общинската архива или в учи-лищната се съхраняват владетелни документи за мерата — „владала“. НК, 1958, бр. 34, 2. В това време, който вземаше на нивите десятока, той издаваше и владала за продаване нива, кория и чаир. М. Кънчев, В, 359.
ВЛАДАМ, -аш, несв., прех. и непрех. Остар. Владея; владувам. Великите боляри били най-влиятелни велможи в царството, заемали високите държавни длъжности, владали обширни имения и крепости. Ив. Вазов, Съч. XX, 193. Как смее тя да се бърка и да влада в тяхната къща? Т. Влайков, Съч. I, 1925, 278. През целите средни векове влада умъртвяващият хомот на схоластиката. А. Златаров, Избр. съч. III, 138. В Турция царят ся назива султан или падишах и влада деспотически. Г. Икономов, КЗ, 29. В душа измъчена, в душа разбита — / там само влада вечен мрак. К. Христов, Избр. ст, 14. владам се страд.
ВЛАДАМ СЕ, -аш се, несв., непрех. Остар. 1. Ймам едно или друго поведение, държание; държа се. От него [ученика] са изисква:.. Да са влада добре в училището, извън училището и с другарите си, както прилича на един добър ученик. Знан., 1875, бр. 20-21, 332. Някои от пих били и бивали властолюбиви, люти, жестоки,.., и владали ся вообще така зле, чтото не могли вече да ся търпят. С. Радулов, НД (превод), 52.
2. Обикн. с предл. с. Проявявам някакво отношение към някого или към нещо, имам едни или други обноски към някого; отнасям се. Владай ся с родителите си, както искаш и децата ти един ден да ся владат с тебе. А. Начев, ПЧЖ (превод), 3. Но коло-нисти заборавили, че и тии [негрите] са люде ним подобни.. Они ся владаха с них с нестерпима жестокост. С. Радулов, ГМП (превод), 195. Така е печатът у нас, българите. Ние още не знаем как да се владаме с него така, че да служи нам за полза. Н. Бончев, Съч. 1,105.
3. Владея се, сдържам се. Последният [майстор Начо] не беше и честолюбив, когато, напротив, баща ми имаше силно и докачли-во честолюбие, но умееше да се сдържа и да се влада. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 36. Омръзна ми във себе да се рова, / да пия жадно лютата отрова /на свойте глупи жалби, и да страдам / от туй, че сам не мога да се владам. Д. Бояджиев, С, 13.
ВЛАДАНЕ1 , мн. няма, ср. Остар. Отгл. същ. от владам и от владам се. По-напред града София са е наричал Средец, име, което е носил във времето на римското влада-не. Лет., 1876, 134. Често /аз гаткам за какво ли пише той: / за тъмното ли владане татарско? Ив. Вазов, ИГП (превод), 111.
ВЛАДАНЕ2, мн. няма, ср. Остар. Отгл. същ. от владам се; държание, поведение. Мидяните, а особено персите, били твърде силни, вещи, праводушни и честни; зачто-то още от детинство ся учили на добро владане и полезни занятия. Г. Йошев, КВИ (превод), 46.
ВЛАДАНЕ, мн. -та, ср. Остар. и диал. Недвижим имот или вещи, които някой владее, притежава. „Правете, струвайте, ама гледайте най-напред да си купнете къщица. Малка да е, вехта да е, проста колиба дето го рекле, да е, ама да я знаете, че си е ваша, да знаете, че си имате свое владане“. Т. Влайков, Р, 27. Често, съберат се дружина от своя табор,.., излязат по езерата, реките и вадите, дето си влада секи табор свое владане, та мятат мрежи и ловят риба със саци за прехрана на сичкий табор. Н. Бончев, ТБ (превод), 25-26.
ВЛАДАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Владение (във 2 и 4 знач.). Исаак Нютон беше син на един прост стопанин, който работил на изполица едноималко владание (чифлик) в Линколншир. Й. Груев, СП (превод), 15. Всякой османский поданик, който е достигнал на 18 год. и има нечто владание в селото,.., става член на събранието, което избира мухтарите и старейшините. Лет., 1871, 90.
ВЛАДЕЕНЕ , мн. няма, ср. Отгл. същ от владея и от владея се. Той [Д. Подвърза-
