Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/199“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
| − | <i>да помните, че няма постъпки, които да не се виждат, които ще останат скрити | + | <i>да помните, че няма постъпки, които да не се виждат, които ще останат скрити — сякаш продължаваше мислите му Лена</i>. П. Проданов, С, 106. II. <i>Възвр. от</i> виждам (в 1, <b>3</b> и <b>8</b> знач.). <i>Божура слезе надолу, стигна до самия край на скалата, приседна на колене и се наведе. Във водата, като огледало, изплува образът й, погледна яий се усмихна. Цикрга тя не беше се виждала тъй добре.</i> Й. Йовков, СЛ, <b>68</b>. <i>За да се види целият, трябваше да иде до шивача, у шщача имаше огледало, високо два метра.</i> Й. Радичков, СР, 95. <i>Мечтите й я понасят към нейното щастие</i> .. <i>Тя се вижда булка.</i> Елин Пелин, Съч. II, 112. <i>Виждам се в родний кът, / родна реч слухът ми гали / свой отново ме зоват, / свой които са ме звали.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. II, 59. <i>— Огън има, бълнува... ще $одц, къде ще ходи, .. Не се вижда какъв е.</i> Й. Йовков, А, 97. <i>Ами че не се ли сещаш, не се ли виждаш на кой си хал стигнал. На теб ли остана света да оправяш, бре чедо.</i> Ал. Константинов, Съч. I, 244. Ш. <i>Взаим. от</i> виждам (в 1 и 4 знач.). <i>Но ти не се тревожи, аз пак ще ти кажа, очи, които не се виждат, се забравят.</i> Д. Талев, ЖС, 425. <i>Започва д$ с$ свечерява, .. Не се виждаме един други.</i> Й. Йовков, ВАХ, 9-10. <i>— Ела, бре сине, ела да се видим — посрещна го Арнаугрина. Но Гороломов едва се ръкува с него.</i> Й. Йовков, ПГ, 278. <i>Месец по-късно той изпрати чрез жена си бележка до Пантелей. Предлагаше му да се видят в града.</i> А. Гуляшки. МТС, 537. <i>— Хайде, Христо, на добър път! Дано пак се видим!</i> Ст. Дичев, ЗС I, 325. вижда се, види се. ,1. <i>Безл. от</i> виждам (в 1, <b>8</b> и 10 знач.). <i>Грее-ще рълен месец и се виждаше като денем.</i> Й. Йовков, Разк. III, 14. <i>Приближих го предпазливо, на пръсти. Дишаше тежко, на прекъсване, виждаше се, че е тичал през целия път.</i> П. Михайлов, МП, 44. <i>— Хайде върви си, виж защо те викат... То се е видяло, че и днес няма да се пожъне.</i> Елин Пелин, Съч., 158. 2. Като <i>вмет. дума.</i> Означава предположение за достоверността на някакъв факт; изглежда, вероятно. <i>— После добичето се разболя</i>, <i>види се, от умората и от страха.</i> А. Каралийчев, СР, 108. <i>Никой не го преследваше, не се чуваха хора. Види се, човекът се бе отказал да го гони.</i> Зл. Чола-кова, БК, 34. |
| − | + | ---- | |
| − | ВИЖДАМ СЕ <i>несв.;</i> видя се се. и (остар. и диал.) <i>несв., непрех.</i> 1. Намирам се в положение да бъда възприет със зрението; забелязвам се, гледам се. <i>През клоните на дърветата се виждаше небето.</i> Елин Пелин, Съч. I, 119-120. <i>Из прозорците падаше обилна светлина, та ясно се виждаха фреските, които покриваха стените.</i> Ив. Вазов, Съч. XIV, 7. <i>Нито пътечка, нито път се вижда в тъмнота гора.</i> Ем. Станев, ГЧ, | + | <b>ВИЖДАМ СЕ</b> <i>несв.;</i> видя се се. и (остар. и диал.) <i>несв., непрех.</i> 1. Намирам се в положение да бъда възприет със зрението; забелязвам се, гледам се. <i>През клоните на дърветата се виждаше небето.</i> Елин Пелин, Съч. I, 119-120. <i>Из прозорците падаше обилна светлина, та ясно се виждаха фреските, които покриваха стените.</i> Ив. Вазов, Съч. XIV, 7. <i>Нито пътечка, нито път се вижда в тъмнота гора.</i> Ем. Станев, ГЧ, |
3. <i>Сенчеста градина. В глъбината / бяла къщица едвам се види.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. II, 29. <i>По двете страни на пътя се видят останки от средновековен замък.</i> К. Величков, ПССъч. Ш, 61. | 3. <i>Сенчеста градина. В глъбината / бяла къщица едвам се види.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. II, 29. <i>По двете страни на пътя се видят останки от средновековен замък.</i> К. Величков, ПССъч. Ш, 61. | ||
| Ред 9: | Ред 9: | ||
I, 97. <i>Те се виждаха жертва на едно заблуждение, измамени в най-скъпите си ожида-ния...</i> Ив. Вазов, Съч. VII, 173. | I, 97. <i>Те се виждаха жертва на едно заблуждение, измамени в най-скъпите си ожида-ния...</i> Ив. Вазов, Съч. VII, 173. | ||
| − | 3. <i>Разг.</i> С предл. с. Имам, сдобивам се с нещо (обикн. материални средства, облекло и под.). <i>Още като дете той мечтаеше да стане инженер. С каква любов изучаваше физиката, събираше стари учебници, .., когато случайно се видеше с пари!</i> М. Грубешлиева, ПИУ, 20. | + | 3. <i>Разг.</i> С предл. с. Имам, сдобивам се с нещо (обикн. материални средства, облекло и под.). <i>Още като дете той мечтаеше да стане инженер. С каква любов изучаваше физиката, събираше стари учебници, .., когато случайно се видеше с пари!</i> М. Грубешлиева, ПИУ, 20. <i>— Заболяха ме очите от това пусто шиене, пръстите си избддо$. И пак не можем да се видим с нещо.</i> Й. Йовков, ОЧ, 48. <i>И той най-сетне се видя с ново палто.</i> |
| − | |||
| − | |||
| − | ВИЖДА МИ СЕ <i>несв.;</i> види ми се <i>св.</i> и | + | 4. Изглеждам, сторвам се някакъв някому, правя някакво впечатление някому. <i>Бащата се видя на Митя напълнял, подмладял.</i> Г. Стаматов, Разк. I, <b>66</b>. <i>Пътеките се видяха на Димо безкрайни. Най-после конете спряха да си починат.</i> К. Петканов, МЗК, 103. <i>Иконите бяха много стари зографии и затова се виждаха още по-ценни на баба Ива-ница.</i> Ив. Вазов, Съч. XXII, 30. <i>Майка му предеше до огнището, но като го забеляза, прибра нишката, ..иго попита: Днес ми се виждаш кахърен. Христо махна ръка, издаде мъката си.</i> К. Петканов, X, 95.<i>— Петдесет жълтици малко ми се виждат. Нека сто да бъдат.</i> Ран Босилек, Р, <b>86</b>. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВИЖДА МИ</b> СЕ <i>несв.;</i> види ми се <i>св.</i> и | ||
| − | (остар. и диал.) <i>несв., непрех.</i> Имам, получавам някакво впечатление, което обикн. не отговаря на това, което е в действителност; сгрува ми се. | + | (остар. и диал.) <i>несв., непрех.</i> Имам, получавам някакво впечатление, което обикн. не отговаря на това, което е в действителност; сгрува ми се. <i>— Че де да зная какво беше туй куче и какъв беше този чиляк, дето се цамбурна в герана... — Тъй ти се е видяло мари, чедо! Няма никакво куче, никакъв чиляк. То е било страхът ти!</i> К. Калчев, ПИЖ, 126-127. <i>Това [огънят] е над Варени-ца, точно където е нашата нива. — Не е, така ти се види! — сви устни Гочо.</i> Г. Караславов, Избр. съч. X, <b>8</b>. <i>Със Янка сол хляб да ядем, / пепел да дадеш да топя, ша ми са види като мед.</i> Нар. пес., СбГЯ, 121-122. <i>Чуждата кокошка нам се види патка.</i> П. Р. Славейков, БП II, 210. |
| − | + | ◇ Ако ме видиш, пиши ме! <i>Разг.</i> Употребява се като закана, когато някой не желае да бъде и да отиде отново някъде. <i>— Ще ми притъмнее някога на очите и — баста! Замръкнал съм, а" не<sub>и</sub> съм осъмнал. Ако ме видиш, пиши ме!</i> Й. Йовков, Разк. I, 25. Видяла жабата, че (как) коват (се кове, под-ковават) вола (кон) и тя вдигнала крак. | |
Версия от 15:54, 15 декември 2013
да помните, че няма постъпки, които да не се виждат, които ще останат скрити — сякаш продължаваше мислите му Лена. П. Проданов, С, 106. II. Възвр. от виждам (в 1, 3 и 8 знач.). Божура слезе надолу, стигна до самия край на скалата, приседна на колене и се наведе. Във водата, като огледало, изплува образът й, погледна яий се усмихна. Цикрга тя не беше се виждала тъй добре. Й. Йовков, СЛ, 68. За да се види целият, трябваше да иде до шивача, у шщача имаше огледало, високо два метра. Й. Радичков, СР, 95. Мечтите й я понасят към нейното щастие .. Тя се вижда булка. Елин Пелин, Съч. II, 112. Виждам се в родний кът, / родна реч слухът ми гали / свой отново ме зоват, / свой които са ме звали. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 59. — Огън има, бълнува... ще $одц, къде ще ходи, .. Не се вижда какъв е. Й. Йовков, А, 97. Ами че не се ли сещаш, не се ли виждаш на кой си хал стигнал. На теб ли остана света да оправяш, бре чедо. Ал. Константинов, Съч. I, 244. Ш. Взаим. от виждам (в 1 и 4 знач.). Но ти не се тревожи, аз пак ще ти кажа, очи, които не се виждат, се забравят. Д. Талев, ЖС, 425. Започва д$ с$ свечерява, .. Не се виждаме един други. Й. Йовков, ВАХ, 9-10. — Ела, бре сине, ела да се видим — посрещна го Арнаугрина. Но Гороломов едва се ръкува с него. Й. Йовков, ПГ, 278. Месец по-късно той изпрати чрез жена си бележка до Пантелей. Предлагаше му да се видят в града. А. Гуляшки. МТС, 537. — Хайде, Христо, на добър път! Дано пак се видим! Ст. Дичев, ЗС I, 325. вижда се, види се. ,1. Безл. от виждам (в 1, 8 и 10 знач.). Грее-ще рълен месец и се виждаше като денем. Й. Йовков, Разк. III, 14. Приближих го предпазливо, на пръсти. Дишаше тежко, на прекъсване, виждаше се, че е тичал през целия път. П. Михайлов, МП, 44. — Хайде върви си, виж защо те викат... То се е видяло, че и днес няма да се пожъне. Елин Пелин, Съч., 158. 2. Като вмет. дума. Означава предположение за достоверността на някакъв факт; изглежда, вероятно. — После добичето се разболя, види се, от умората и от страха. А. Каралийчев, СР, 108. Никой не го преследваше, не се чуваха хора. Види се, човекът се бе отказал да го гони. Зл. Чола-кова, БК, 34.
ВИЖДАМ СЕ несв.; видя се се. и (остар. и диал.) несв., непрех. 1. Намирам се в положение да бъда възприет със зрението; забелязвам се, гледам се. През клоните на дърветата се виждаше небето. Елин Пелин, Съч. I, 119-120. Из прозорците падаше обилна светлина, та ясно се виждаха фреските, които покриваха стените. Ив. Вазов, Съч. XIV, 7. Нито пътечка, нито път се вижда в тъмнота гора. Ем. Станев, ГЧ,
3. Сенчеста градина. В глъбината / бяла къщица едвам се види. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 29. По двете страни на пътя се видят останки от средновековен замък. К. Величков, ПССъч. Ш, 61.
2. Почувствам се, разбирам или преценявам, че съм в някакво положение, състояние. Младият човек се видя в страшно затруднение. Ив. Мартинов, ДТ, 261. Но в последната минута^ Гроздан се видя изоставен и измамен. Й. Йовков, Ж 1945, 54. Войка, за която той мислеше постоянно, сега го от-ритва студено и спокойно. Той се видя слаб, нищожен и обиден. Елин Пелин, Съч.
I, 97. Те се виждаха жертва на едно заблуждение, измамени в най-скъпите си ожида-ния... Ив. Вазов, Съч. VII, 173.
3. Разг. С предл. с. Имам, сдобивам се с нещо (обикн. материални средства, облекло и под.). Още като дете той мечтаеше да стане инженер. С каква любов изучаваше физиката, събираше стари учебници, .., когато случайно се видеше с пари! М. Грубешлиева, ПИУ, 20. — Заболяха ме очите от това пусто шиене, пръстите си избддо$. И пак не можем да се видим с нещо. Й. Йовков, ОЧ, 48. И той най-сетне се видя с ново палто.
4. Изглеждам, сторвам се някакъв някому, правя някакво впечатление някому. Бащата се видя на Митя напълнял, подмладял. Г. Стаматов, Разк. I, 66. Пътеките се видяха на Димо безкрайни. Най-после конете спряха да си починат. К. Петканов, МЗК, 103. Иконите бяха много стари зографии и затова се виждаха още по-ценни на баба Ива-ница. Ив. Вазов, Съч. XXII, 30. Майка му предеше до огнището, но като го забеляза, прибра нишката, ..иго попита: Днес ми се виждаш кахърен. Христо махна ръка, издаде мъката си. К. Петканов, X, 95.— Петдесет жълтици малко ми се виждат. Нека сто да бъдат. Ран Босилек, Р, 86.
ВИЖДА МИ СЕ несв.; види ми се св. и
(остар. и диал.) несв., непрех. Имам, получавам някакво впечатление, което обикн. не отговаря на това, което е в действителност; сгрува ми се. — Че де да зная какво беше туй куче и какъв беше този чиляк, дето се цамбурна в герана... — Тъй ти се е видяло мари, чедо! Няма никакво куче, никакъв чиляк. То е било страхът ти! К. Калчев, ПИЖ, 126-127. Това [огънят] е над Варени-ца, точно където е нашата нива. — Не е, така ти се види! — сви устни Гочо. Г. Караславов, Избр. съч. X, 8. Със Янка сол хляб да ядем, / пепел да дадеш да топя, ша ми са види като мед. Нар. пес., СбГЯ, 121-122. Чуждата кокошка нам се види патка. П. Р. Славейков, БП II, 210.
◇ Ако ме видиш, пиши ме! Разг. Употребява се като закана, когато някой не желае да бъде и да отиде отново някъде. — Ще ми притъмнее някога на очите и — баста! Замръкнал съм, а" неи съм осъмнал. Ако ме видиш, пиши ме! Й. Йовков, Разк. I, 25. Видяла жабата, че (как) коват (се кове, под-ковават) вола (кон) и тя вдигнала крак.
