Page:RBE Tom2.djvu/125

ВЕРОНИКА¹ ж. Църк. 1. Кърпата, върху която се отпечатал чудодейно (неръкотворно) образът на Исус Христос, когато вървял по пътя към Голгота.

2. Иконографско изображение на тази кърпа.

— От сгевр. през лат. Уегошса.

ВЕРОНИКА² ж. Един от видовете горски цветя великденчета. Уегошса.

— От фр. уегошдие.

ВЕРООТСТЪПНИК, мн. -ци, м. Книж. Човек, който се е отрекъл от вярата си; ве-роизменник. „Че какво ще го гледам, твое болярство? Той е — бившият наш монах Теофил, христопродавец и вероотстъпник.“ Ем. Станев, А, 157. — Мълчи, вероотстъпнико... мълчи, ти казвам! .. Мигар мислиш, че аз ще те оставя да захвърлиш болярството си за мръсна ерес? М. Смило-ва, ДСВ, 252. После [императорът] се обърнал към вероотстъпниците и им казал,, че както скоро са отрекохте от бога, тъй още по-скоро ще излъжете царя. Лет., 1876, 180.

ВЕРООТСТЪПНИЦА ж. Книж. Жена, която се е отрекла от вярата си; вероизмен-ница.

ВЕРООТСТЪПНИЧЕСКИ, -а, -о, мн.

-и. Книж. Прил. от вероотстъпник; вероиз-меннически. Всичката православна черква е отхвърлила и проклела вероотстъпни-ческите дела на Йоана VII Палеолога (Р). ПСп, 1873, кн. 7-8, 60.

ВЕРООТСТЪПНИЧЕСТВО, мн. няма, ср. Книж. Отричане от вярата си, от религията си; вероизменничество.

ВЕРОТЪРПИМ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Който признава правото на всеки да изповядва своята вяра. Поп Иван мразеше този туберкулозен обущар,.., но се мъчеше да бъде веротърпим и принципиален. Г. Караславов, Избр. съч. II, 5. Протестантите не били доволни, че бил той католик, а на католиците не ся допадал, че бил много веротърпим и ре наказувал протестантите в Англия. Г. Йошев, КВИ (превод), 274.

ВЕРОТЪРПЙМОСТ, -тта, мн. няма, ж. Книж. Отвл. същ. от веротърпим. Макар коранът да е проповядвал веротърпимост, те са се подигравали понякога с религията на подчинените и с техните храмове. Б. Пенев, НБА, 30. На Балканския полуостров съществуваше голяма веротърпимост, от която се възползуваха католическите проповедници. Р. Каролев, УБЧИ, 125.

ВЕРОУЧЕНИЕ, мн. -ия, ср. Книж. Учение за основните положения на една религия. В своето „Написание за правата вяра“ Константин Философ се спира само на най-съществените положения от християнското вероучение, на такива положения, отклоненията от които са довеждали до ерес. Пл, 1969, кн. 5, 60. От Кримската война насам протестантите зеха повечето да са стараят да разпространяват вероучението си между българите. Р. Каролев, УБЧИ, 139. // Това учение като учебен предмет. — Какво учихте днес? — Ймахме малко часове. История, естествена и два часа вероучение.. — Нали сме католическо училище. Г. Крумов, Т, 128. Час по вероучение.

ВЕРОУЧЙТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Човек, който проповядва и разпространява някакво вероучение. След няколко время Климент, който ся намираше в царский двор, биде проводен от царя за вероучител в област Кутмавица, у Албания, дето бил управител Добет. Д. Вой-ников, КБИ, 82.

ВЕРОЯТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил.

1. За който се допуска, че има изгледи да се осъществи; възможен, допустим. Говореше се за реформи, за намеса на Европа, за общо помилване на затворените. Всичко ни се видеше възможно, вероятно и с жадност се увличахме със сладки илюзии. К. Величков, ПССъч. I, 35. Но както и да пресмятаха вероятните помощи, като прибавеха и онова, което сами можеха да дадат, сумата не надвишаваше десет лири. Ст. Дичев, ЗС I, 393. Оня, който продава на вяра, ся очаква да загуби пет на сто от недобрите платци, затова той възкачва цената с всичко онова, което продава на вяра, за_ида предва-ри една загуба вероятна. Л. Йовчев, Ч, 1871, бр. 18, 604.

2. Който изглежда най-близък до истината, до действителното положение; правдоподобен. Понеже не бе очаквал да го заловят тук като някаква мишка, той не бе измислил предварително и никаква приблизително вероятна история, с която да ги [бандитите] залъже. П. Вежинов, СО, 141. Аз не се съмнявах в истинността на онова, което ми разказваше — не допущах, че може да съчинява: тъй вероятни ми изглеждаха тези небивалици! М. Кремен, РЯ, 56.

— От рус. вероятньш.

ВЕРОЯТНО нареч. 1. Обикн. като вмет. дума. За подчертаване на факт, за чиято достоверност има известни основания за съмнение; навярно. Владиков хвана маши-нално един лист от „Свобода“ и зе да прочита нещо на ума си. Той, вероятно, искаше да им [на хъшовете] даде време, да се из-прикажат, като кого да изберат пратеник до Левски. Ив. Вазов, Съч. VI, 58. Той държеше в ръцете си една вила и, вероятно, отиваше някъде на работа. БР, 1931, кн. 4-

5, 161. При тях бяха довели, вероятно, и други, които са били заместени отпосле в комитета или се обвиняваха за участието си в защитата на Брацигово. К. Величков, ПССъч. I, 115. От колоната се отделиха две коли, които тръгнаха бавно напред, ве