Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/78“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
| Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
<i>полковника можеше да се разбере, че той слуша напрегнато изложението.</i> П. Вежи-нов, НС, 114. <i>Леля Гена беше среден бой, лицето й май увяхнало, очите й навремени живи и ясни, а навремени с вдълбочен и малко посърнал поглед.</i> Т. Влайков, Съч. II, 4. <i>Съблечени по жилетки, с мазни, потни лица и вдълбочени, залисани очи, млади хора хвърлят мълчаливо картите си и събират пари.</i> Д. Немиров, Д № 9, 79. | <i>полковника можеше да се разбере, че той слуша напрегнато изложението.</i> П. Вежи-нов, НС, 114. <i>Леля Гена беше среден бой, лицето й май увяхнало, очите й навремени живи и ясни, а навремени с вдълбочен и малко посърнал поглед.</i> Т. Влайков, Съч. II, 4. <i>Съблечени по жилетки, с мазни, потни лица и вдълбочени, залисани очи, млади хора хвърлят мълчаливо картите си и събират пари.</i> Д. Немиров, Д № 9, 79. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВДЪЛБОЧЕНО <i>нареч.</i> Съсредоточено, с голямо внимание; задълбочено, вглъбено. <i>Той лежеше под бряста върху пожълтялата трева и подпрян на лакътя си, четеше книга. Четеше вдълбочено.</i> Д. Димов, Т, 14. <i>И тъй хубаво разказваше Стефан</i> .. <i>Всички, замълчали и загледани в него, слушаха вдълбочено и тъй се унасяха, че не смееха от мястото си да се мръднат.</i> Д. Немиров, Б, 40. | + | <b>ВДЪЛБОЧЕНО</b> <i>нареч.</i> Съсредоточено, с голямо внимание; задълбочено, вглъбено. <i>Той лежеше под бряста върху пожълтялата трева и подпрян на лакътя си, четеше книга. Четеше вдълбочено.</i> Д. Димов, Т, 14. <i>И тъй хубаво разказваше Стефан</i> .. <i>Всички, замълчали и загледани в него, слушаха вдълбочено и тъй се унасяха, че не смееха от мястото си да се мръднат.</i> Д. Немиров, Б, 40. |
| − | + | ---- | |
| − | ВДЪЛБОЧЕНОСТ, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Състояние на човек, който се е вдълбочил, съсредоточил в нещо; задълбоченост, вглъ-беност. <i>Гърбата седи в ъгъла, шие вдълбочен във важните си занаяти. Но тая вдъл-боченост е коварна.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, | + | <b>ВДЪЛБОЧЕНОСТ</b>, -тта, <i>мн.</i> няма, <i>ж.</i> Състояние на човек, който се е вдълбочил, съсредоточил в нещо; задълбоченост, вглъ-беност. <i>Гърбата седи в ъгъла, шие вдълбочен във важните си занаяти. Но тая вдъл-боченост е коварна.</i> Ив. Вазов, Съч. XII, |
153. <i>Нямаше у него тази вдълбоченост и този чист блясък, който Пешо помнеше от ученичеството му.</i> Т. Влайков, РП I, | 153. <i>Нямаше у него тази вдълбоченост и този чист блясък, който Пешо помнеше от ученичеството му.</i> Т. Влайков, РП I, | ||
142. | 142. | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВДЪЛБЯ. Вж. вдълбявам. | + | <b>ВДЪЛБЯ</b>. Вж. вдълбявам. |
| − | + | ---- | |
| − | ВДЪЛБЯВАМ, -аш, <i>несв. | + | <b>ВДЪЛБЯВАМ</b>, -аш, <i>несв.’,</i> вдълбя, -йш, <i>мин. св.</i> -йх, <i>св., прех. Остар.</i> и <i>диал.</i> Правя вдлъбнатина в нещо, върху някаква повърхност; вдълбавам. <i>Сега ми трябваше един камен стъп</i> [чутура], <i>за да грухам пшениците си</i> .. <i>Много дни, но напразно, търсих един доста дебел камък, за да го вдълбя.</i> П. Р. Славейков, РО (превод), 72. вдълбявам се, вдълбя се, <i>страд.</i> |
| − | + | ---- | |
| − | ВДЪЛБЯВАМ СЕ <i>несв. | + | <b>ВДЪЛБЯВАМ СЕ</b> <i>несв.’,</i> вдълбя се <i>св., непрех. Остар.</i> и <i>диал.</i> Обикн. с предл. в. |
1. <i>Рядко.</i> Прониквам, вниквам надълбоко вътре в някаква местност; вдълбочавам се. <i>Той се вдълби в една тъмна усойка и налучка чуден извор в трап под две стари с преплетени клоне лески.</i> А. Страшимиров, ЕД, <b>86</b><b>.</b> | 1. <i>Рядко.</i> Прониквам, вниквам надълбоко вътре в някаква местност; вдълбочавам се. <i>Той се вдълби в една тъмна усойка и налучка чуден извор в трап под две стари с преплетени клоне лески.</i> А. Страшимиров, ЕД, <b>86</b><b>.</b> | ||
| Ред 20: | Ред 20: | ||
<i>цето му.</i> Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), | <i>цето му.</i> Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), | ||
| − | + | ---- | |
| − | ВДЪЛБЯВАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> вдълбявам <i>и от</i> вдълбявам се. <i>А зародилото се смътно колебание в душата му се усилваше и изясняше, па повеждаше го на неволни мислени вдълбя-вания. През едно късо време той даже се беше цял погълнал от тях.</i> А. Страшимиров, Съч. V, 194. | + | <b>ВДЪЛБЯВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> вдълбявам <i>и от</i> вдълбявам се. <i>А зародилото се смътно колебание в душата му се усилваше и изясняше, па повеждаше го на неволни мислени вдълбя-вания. През едно късо време той даже се беше цял погълнал от тях.</i> А. Страшимиров, Съч. V, 194. |
| − | + | ---- | |
| − | ВДЪН <i>предл.</i> За означаване на място, което се намира дълбоко навътре в някаква местност, място и под. <i>Родопчани разказват, че някога тук се криел скъперникът-селянин Емин. Хилядолетия живял сам вдън горите и оставил богатството си на хората чак когато се убедил, че ще го използуват за добро.</i> Н. Стефанова, РП, 125. <i>Може би си мислиш вдън душа, че не съм толкова лош скиор.</i> Е, 1981, бр. 1093, 4. <i>Там, вдън долината, дъбравка виждам аз...</i> Ив. Вазов, Съч. III, 81. <i>Аз ще стана сур скумрия, / вдън морето ще залитна, / под бял камък ще се скрия.</i> Ц. Церковски, Съч. | + | <b>ВДЪН</b> <i>предл.</i> За означаване на място, което се намира дълбоко навътре в някаква местност, място и под. <i>Родопчани разказват, че някога тук се криел скъперникът-селянин Емин. Хилядолетия живял сам вдън горите и оставил богатството си на хората чак когато се убедил, че ще го използуват за добро.</i> Н. Стефанова, РП, 125. <i>Може би си мислиш вдън душа, че не съм толкова лош скиор.</i> Е, 1981, бр. 1093, 4. <i>Там, вдън долината, дъбравка виждам аз...</i> Ив. Вазов, Съч. III, 81. <i>Аз ще стана сур скумрия, / вдън морето ще залитна, / под бял камък ще се скрия.</i> Ц. Церковски, Съч. |
I, 156. | I, 156. | ||
| − | О Вдън земя<та>. <i>Разг.</i> 1. <i>Пренебр.</i> В съ-чет. с ида, потъна и под. в пов. Клетва някой да не се явява повече пред лицето, което говори, да изчезне безследно. | + | О Вдън земя<та>. <i>Разг.</i> 1. <i>Пренебр.</i> В съ-чет. с ида, потъна и под. в пов. Клетва някой да не се явява повече пред лицето, което говори, да изчезне безследно. <i>— Не викай, не викай</i>, <i>ами си забради кърпата, че ако се надигне да те види Чеко такава, веднага ще скочи пак в гроба! — И ти след него, и ти вдън земя да потънеш, просеко с просеко, и на целия ви род името да се не чуе!</i> Чудомир, Избр. пр, 3-4. 2. В съчет. с крия, скривам се, ида и под. За посочване на висока степен в извършване на дадено действие. Рали: .. <i>— Ти знаеш ли с кого имаш работа? Знаеш ли кой е Вълчан На-нов?</i> Павли: <i>— Бате Рале, може за ден-два да отидем някъде, може да се скрием у роднини.</i> Рали: <i>Вдън земя да идеш, Вълчан пак ще те намери.</i> И. Йовков, Б, 53-54. <i>— Видиш ли? — въртеше глава Кольо. — Хората вдън земя крият житото си, пък ний стоим със скръстени ръце.</i> Ст. Марков, ДБ, 372. Потъвам / потъна вдън земя<та>. <i>Разг.</i> 1. Извънредно много се засрамвам. <i>Гостите ме завариха неподготвена. Потънах вдън земя.</i> 2. Изчезвам, загубвам се безследно. <i>Момичето плахо отвори вратата на пристройката</i> .., <i>готово да потъне вдън земя при първия съсък на баща си.</i> С. Чер-нишев, ВМ, 49. <i>Никой не биваше да знае къде ще отиде тя с детето си. Вдън земя ще потъне.</i> Д. Талев, СИ, 113. <i>Трябва ми един пионер, за да довършим списъка .. — Вземете от някой друг отряд — каза началникът. — Не мога да ги открия, вярвайте ми</i> |
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | |||
| − | ВДЪРВЕН, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> вдървя като <i>прил.</i> 1. Който е ста- | + | <i>— размаха ръце лекарят. — Потънаха вдън земята.</i> Цв. Ангелов, ЧД, 206. |
| + | ---- | ||
| + | <b>ВДЪНВАМ СЕ</b>, -аш се, <i>несв.’,</i> вдъня се, -иш се, <i>мин. св.</i> -их се, <i>св., непрех. Индив.</i> Влизам, скривам се, набутвам се в някакво помещение. <i>Като ревнаха ония ми ти оръдия, че като кипна полето барабар с хората не видях повече какво стана, ама се вдъних в зимника и там си траях, докато утихна буботевицата.</i> Н. Хайтов, ПП, 133. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВДЪНЯ СЕ</b>. Вж. вдънвам се. | ||
| + | ---- | ||
| + | <b>ВДЪРВЕН</b>, -а, -о, <i>мн.</i> -и. <i>Прич. мин. страд. от</i> вдървя като <i>прил.</i> 1. Който е ста- | ||
Версия от 18:47, 15 декември 2013
полковника можеше да се разбере, че той слуша напрегнато изложението. П. Вежи-нов, НС, 114. Леля Гена беше среден бой, лицето й май увяхнало, очите й навремени живи и ясни, а навремени с вдълбочен и малко посърнал поглед. Т. Влайков, Съч. II, 4. Съблечени по жилетки, с мазни, потни лица и вдълбочени, залисани очи, млади хора хвърлят мълчаливо картите си и събират пари. Д. Немиров, Д № 9, 79.
ВДЪЛБОЧЕНО нареч. Съсредоточено, с голямо внимание; задълбочено, вглъбено. Той лежеше под бряста върху пожълтялата трева и подпрян на лакътя си, четеше книга. Четеше вдълбочено. Д. Димов, Т, 14. И тъй хубаво разказваше Стефан .. Всички, замълчали и загледани в него, слушаха вдълбочено и тъй се унасяха, че не смееха от мястото си да се мръднат. Д. Немиров, Б, 40.
ВДЪЛБОЧЕНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Състояние на човек, който се е вдълбочил, съсредоточил в нещо; задълбоченост, вглъ-беност. Гърбата седи в ъгъла, шие вдълбочен във важните си занаяти. Но тая вдъл-боченост е коварна. Ив. Вазов, Съч. XII,
153. Нямаше у него тази вдълбоченост и този чист блясък, който Пешо помнеше от ученичеството му. Т. Влайков, РП I,
142.
ВДЪЛБЯ. Вж. вдълбявам.
ВДЪЛБЯВАМ, -аш, несв.’, вдълбя, -йш, мин. св. -йх, св., прех. Остар. и диал. Правя вдлъбнатина в нещо, върху някаква повърхност; вдълбавам. Сега ми трябваше един камен стъп [чутура], за да грухам пшениците си .. Много дни, но напразно, търсих един доста дебел камък, за да го вдълбя. П. Р. Славейков, РО (превод), 72. вдълбявам се, вдълбя се, страд.
ВДЪЛБЯВАМ СЕ несв.’, вдълбя се св., непрех. Остар. и диал. Обикн. с предл. в.
1. Рядко. Прониквам, вниквам надълбоко вътре в някаква местност; вдълбочавам се. Той се вдълби в една тъмна усойка и налучка чуден извор в трап под две стари с преплетени клоне лески. А. Страшимиров, ЕД, 86.
2. Прен. За нещо преживяно — оставям дълбоки, трайни следи в съзнанието; вдълбавам се. Който изначало е преминал вре-мято си в лоши и низки съдружества, той, ако и да влезне отсетне в по-добри, всякога ще погледва към ония, от които някои лоши забавления на младостта ся вдълбаха в
цето му. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод),
ВДЪЛБЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от вдълбявам и от вдълбявам се. А зародилото се смътно колебание в душата му се усилваше и изясняше, па повеждаше го на неволни мислени вдълбя-вания. През едно късо време той даже се беше цял погълнал от тях. А. Страшимиров, Съч. V, 194.
ВДЪН предл. За означаване на място, което се намира дълбоко навътре в някаква местност, място и под. Родопчани разказват, че някога тук се криел скъперникът-селянин Емин. Хилядолетия живял сам вдън горите и оставил богатството си на хората чак когато се убедил, че ще го използуват за добро. Н. Стефанова, РП, 125. Може би си мислиш вдън душа, че не съм толкова лош скиор. Е, 1981, бр. 1093, 4. Там, вдън долината, дъбравка виждам аз... Ив. Вазов, Съч. III, 81. Аз ще стана сур скумрия, / вдън морето ще залитна, / под бял камък ще се скрия. Ц. Церковски, Съч.
I, 156.
О Вдън земя<та>. Разг. 1. Пренебр. В съ-чет. с ида, потъна и под. в пов. Клетва някой да не се явява повече пред лицето, което говори, да изчезне безследно. — Не викай, не викай, ами си забради кърпата, че ако се надигне да те види Чеко такава, веднага ще скочи пак в гроба! — И ти след него, и ти вдън земя да потънеш, просеко с просеко, и на целия ви род името да се не чуе! Чудомир, Избр. пр, 3-4. 2. В съчет. с крия, скривам се, ида и под. За посочване на висока степен в извършване на дадено действие. Рали: .. — Ти знаеш ли с кого имаш работа? Знаеш ли кой е Вълчан На-нов? Павли: — Бате Рале, може за ден-два да отидем някъде, може да се скрием у роднини. Рали: Вдън земя да идеш, Вълчан пак ще те намери. И. Йовков, Б, 53-54. — Видиш ли? — въртеше глава Кольо. — Хората вдън земя крият житото си, пък ний стоим със скръстени ръце. Ст. Марков, ДБ, 372. Потъвам / потъна вдън земя<та>. Разг. 1. Извънредно много се засрамвам. Гостите ме завариха неподготвена. Потънах вдън земя. 2. Изчезвам, загубвам се безследно. Момичето плахо отвори вратата на пристройката .., готово да потъне вдън земя при първия съсък на баща си. С. Чер-нишев, ВМ, 49. Никой не биваше да знае къде ще отиде тя с детето си. Вдън земя ще потъне. Д. Талев, СИ, 113. Трябва ми един пионер, за да довършим списъка .. — Вземете от някой друг отряд — каза началникът. — Не мога да ги открия, вярвайте ми
— размаха ръце лекарят. — Потънаха вдън земята. Цв. Ангелов, ЧД, 206.
ВДЪНВАМ СЕ, -аш се, несв.’, вдъня се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Индив. Влизам, скривам се, набутвам се в някакво помещение. Като ревнаха ония ми ти оръдия, че като кипна полето барабар с хората не видях повече какво стана, ама се вдъних в зимника и там си траях, докато утихна буботевицата. Н. Хайтов, ПП, 133.
ВДЪНЯ СЕ. Вж. вдънвам се.
ВДЪРВЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от вдървя като прил. 1. Който е ста-
