Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/50“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
Ред 1: | Ред 1: | ||
− | <i>властта му над Египет все още била оспорвана.</i> <b>В. Мутафчиева, КВ, 318 | + | <i>властта му над Египет все още била оспорвана.</i> <b>В. Мутафчиева, КВ, 318</b>. |
— От. фр. уазваШе. | — От. фр. уазваШе. | ||
Ред 5: | Ред 5: | ||
<b>ВАСАЛНОСТ, -тта,</b> <i>мн.</i> <b>няма,</b> <i>ж. Ис-</i> | <b>ВАСАЛНОСТ, -тта,</b> <i>мн.</i> <b>няма,</b> <i>ж. Ис-</i> | ||
− | <i>тор. Рядко</i>. <i>Отвл. същ. от</i> <b>васален; зависимост, подчиненост | + | <i>тор. Рядко</i>. <i>Отвл. същ. от</i> <b>васален; зависимост, подчиненост</b>. <i>България била самостоятелна държава, която не може вече да живее под опекунството на когото и да е било, нито под никаква дипломатическа ва-салност.</i> <b>Пл, 1934, бр. 1554, 3</b>. <i>Германското правителство се съгласи да приеме пратениците, но един по един, а не заедно, защото в противен случай щяло да стане нужда предвид на васалността на княжеството да ги представи турският посланик.</i> <b>С. Радев, ССБ II, 518</b>. |
− | <b>ВАСАЛСКИ, -а, -о,</b> <i>мн.</i> <b>-и,</b> <i>прил. Истор.</i> <b>Който е присъщ, свойствен на васал | + | <b>ВАСАЛСКИ, -а, -о,</b> <i>мн.</i> <b>-и,</b> <i>прил. Истор.</i> <b>Който е присъщ, свойствен на васал</b>. <i>Най-после властта господарска начнала да става по-яка; а властта папска и васалска, и владич§ството на християнско да отслабва.</i> <b>Г. Иошев, КВИ (превод), 245</b>. <i>Васалски задължения. Васалски права. Васалски отношения.</i> |
<b>ВАСАЛСТВО</b> <i>ср. Истор.</i> <b>Васалитет (в</b> | <b>ВАСАЛСТВО</b> <i>ср. Истор.</i> <b>Васалитет (в</b> | ||
− | <b>1 знач.) | + | <b>1 знач.)</b>. <i>Те</i> <b>[някои големи феодали]</b> <i>воювали със съседните държави,</i> .. <i>поставяли се под васалството на чужди владетели, обединявали се с враговете на Търновския цар.</i> <b>Ист. X и XI кл, 80</b>. |
− | <b>ВАСЕРМАН</b> <i>м. Разг.</i> <b>Васерманова реакция | + | <b>ВАСЕРМАН</b> <i>м. Разг.</i> <b>Васерманова реакция</b>. |
— От нем. собств. | — От нем. собств. | ||
− | <b>ВАСЕРМАНОВ, -а, -о,</b> <i>мн.</i> <b>-и,</b> <i>прил</i>. <b>Само в съчет. Васерманова реакция | + | <b>ВАСЕРМАНОВ, -а, -о,</b> <i>мн.</i> <b>-и,</b> <i>прил</i>. <b>Само в съчет. Васерманова реакция</b>. <i>Мед.</i> <b>Се-рологичен метод за установяване на сифи-лисна зараза в човешкия организъм</b>. |
— От нем. собств. | — От нем. собств. | ||
− | <b>ВАСИЛАР, -ят, -я,</b> <i>мн.</i> <b>-и,</b> <i>м. Диал.</i> <b>Сурвакар; василичар | + | <b>ВАСИЛАР, -ят, -я,</b> <i>мн.</i> <b>-и,</b> <i>м. Диал.</i> <b>Сурвакар; василичар</b>. <i>Стани нине, господине, стани, Стано, отвори ни, / ния не сме лоши ора, / на сме ние добри гости, / добри гости, коледари, / коледари, василари</i>. <b>Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 318</b>. |
− | <b>ВАСИЛЕВС</b> <i>м. Истор.</i> <b>1. В древна Гърция преди създаването на робовладелската държава — титла на племенен вожд | + | <b>ВАСИЛЕВС</b> <i>м. Истор.</i> <b>1. В древна Гърция преди създаването на робовладелската държава — титла на племенен вожд</b>. |
− | <b>2. Лице с такава титла | + | <b>2. Лице с такава титла</b>. |
− | <b>3. Във Византийската империя — титла на император | + | <b>3. Във Византийската империя — титла на император</b>. <i>Василевс Василий II.</i> |
− | <b>4. Лице с такава титла | + | <b>4. Лице с такава титла</b>. <i>Византийците знаеха — тези бегълци рано-късно щяха да приемат християнството, щяха да станат най-верни войници на василевса" за всички нови войни срещу България.</i> <b>И. Вълчев, СКН, 8</b>. <i>На трона седеше сух, висок старец... Това беше василевсът — императорът Мануил Палеолог.</i> <b>П. Константинов, ПИГ, 37</b>. <i>В големия далечен град на васи-левсите и все по-нашироко низ цялата империя кипеше недоволство против Василия втори и против близките му люде, които не бяха много.</i> <b>Д. Талев, СII, 93</b>. <i>Византия е неспокойна. Новият й василевс Василий II подхваща четири похода срещу Охридска България</i>. <b>П. Мирчев, К, 10</b>. |
− | — От гр. растгХе!) | + | — От гр. растгХе!)";. |
− | <b>ВАСИЛЕВСКИ, -а, -о,</b> <i>мн.</i> <b>-и,</b> <i>прил. Истор.</i> <b>Който се отнася до василевс | + | <b>ВАСИЛЕВСКИ, -а, -о,</b> <i>мн.</i> <b>-и,</b> <i>прил. Истор.</i> <b>Който се отнася до василевс</b>. <i>И всичко бих отдал .. — и драгоценностите на дома си, и златото, и почестите василевски, .. за да изкупя само част от лябовта й прежна</i>. <b>П. Константинов, ПИГ, 55</b>. <i>Василевска корона.</i> |
<b>ВАСИЛИЧАР, -ят, -я,</b> <i>мн.</i> <b>-и,</b> <i>м. Диал.</i> | <b>ВАСИЛИЧАР, -ят, -я,</b> <i>мн.</i> <b>-и,</b> <i>м. Диал.</i> | ||
− | <b>1. Сурвакар; василар | + | <b>1. Сурвакар; василар</b>. |
− | <b>2. Мъж, преоблечен със смешни дрехи като старец, който в нощта срещу Нова година ходи по къщите да изпраща старата година и да посреща новата | + | <b>2. Мъж, преоблечен със смешни дрехи като старец, който в нощта срещу Нова година ходи по къщите да изпраща старата година и да посреща новата</b>. |
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | ||
− | <b>ВАСИЛИЧАРКА</b> <i>ж. Диал</i>. <b>Сурвачка, сурвакница | + | <b>ВАСИЛИЧАРКА</b> <i>ж. Диал</i>. <b>Сурвачка, сурвакница</b>. |
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | ||
− | <b>ВАСИЛИЧАРСКИ, -а, -о,</b> <i>мн.</i> <b>-и,</b> <i>прил. Диал.</i> <b>Който се отнася до василичар | + | <b>ВАСИЛИЧАРСКИ, -а, -о,</b> <i>мн.</i> <b>-и,</b> <i>прил. Диал.</i> <b>Който се отнася до василичар</b>. <i>Васи-личарски песни. Василичарска дружина.</i> |
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | — От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908. | ||
− | <b>ВАСЙЛОВДЕН,</b> <i>мн.</i> <b>няма,</b> <i>м.</i> <b>Християнски празник — денят на св. Васил, първи януари | + | <b>ВАСЙЛОВДЕН,</b> <i>мн.</i> <b>няма,</b> <i>м.</i> <b>Християнски празник — денят на св. Васил, първи януари</b>. |
− | <b>ВАСЙЯ, -йята,</b> <i>мн.</i> <b>-йи,</b> <i>м. Остар.</i> <b>и</b> <i>диал.</i> <b>Настойник, опекун на малолетен или непълнолетен; отчув | + | <b>ВАСЙЯ, -йята,</b> <i>мн.</i> <b>-йи,</b> <i>м. Остар.</i> <b>и</b> <i>диал.</i> <b>Настойник, опекун на малолетен или непълнолетен; отчув</b>. <i>Кога умре някой и останат децата му малки сирачета, тогава се нарежда от общината един настойник от ближните роднини .. Него наричат настойник, васия.</i> <b>С. Бобчев, Н, 1885-1884, кн. 3-4, 363</b>. <i>Ако онези, които съдружествено притежават земи</i> .. <i>са несъвършенолетни, тогази онези земи, които идат за подяла,</i> .. <i>поделят са чрез техните настойници (ва-сии).</i> <b>ДЗОИ</b><i>II,</i> <b>12</b>. |
— От араб. през тур. уавь | — От араб. през тур. уавь | ||
− | <b>ВАТ, ватът, вата,</b> <i>мн.</i> <b>ватове, след</b> <i>числ.</i> <b>вата,</b> <i>м. Физ.</i> <b>Единица за измерване на електрическа или механическа мощност, равна на работа един джаул за една секунда | + | <b>ВАТ, ватът, вата,</b> <i>мн.</i> <b>ватове, след</b> <i>числ.</i> <b>вата,</b> <i>м. Физ.</i> <b>Единица за измерване на електрическа или механическа мощност, равна на работа един джаул за една секунда</b>. <i>Електрическа крушка с мощност 100 вата.</i> |
— От англ. собств. | — От англ. собств. | ||
− | <b>ВАТА</b> <i>ж.</i> <b>1. Леко сплъстен памук или дреб, който се употребява за подплънка на дрехи | + | <b>ВАТА</b> <i>ж.</i> <b>1. Леко сплъстен памук или дреб, който се употребява за подплънка на дрехи</b>. <i>Нейният съпруг — с възглавнички от вата върху раменете си, за да изглежда по-едър, се разхождаше около масата.</i> <b>А. Гуляшки, ЗР, 92</b>. <i>Обухме меки панталони, върху тях нахлузихме памуклийки</i><sub>ъ</sub> <i>ватата им бе дебела може би два пръста.</i> <b>И. Радичков, НД, 128</b>. <i>Шивашка вата.</i> |
− | <b>2 | + | <b>2</b>. <i>Разш. Спец.</i> <b>Със съгл. опред. Пухкав леко сплъстен пласт от различни влакна (памучни, изкуствени, азбестови, стъклени и др.), който има разнообразно приложение</b>. <i>Меди</i> |
Версия от 15:46, 15 декември 2013
властта му над Египет все още била оспорвана. В. Мутафчиева, КВ, 318.
— От. фр. уазваШе.
ВАСАЛНОСТ, -тта, мн. няма, ж. Ис-
тор. Рядко. Отвл. същ. от васален; зависимост, подчиненост. България била самостоятелна държава, която не може вече да живее под опекунството на когото и да е било, нито под никаква дипломатическа ва-салност. Пл, 1934, бр. 1554, 3. Германското правителство се съгласи да приеме пратениците, но един по един, а не заедно, защото в противен случай щяло да стане нужда предвид на васалността на княжеството да ги представи турският посланик. С. Радев, ССБ II, 518.
ВАСАЛСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който е присъщ, свойствен на васал. Най-после властта господарска начнала да става по-яка; а властта папска и васалска, и владич§ството на християнско да отслабва. Г. Иошев, КВИ (превод), 245. Васалски задължения. Васалски права. Васалски отношения.
ВАСАЛСТВО ср. Истор. Васалитет (в
1 знач.). Те [някои големи феодали] воювали със съседните държави, .. поставяли се под васалството на чужди владетели, обединявали се с враговете на Търновския цар. Ист. X и XI кл, 80.
ВАСЕРМАН м. Разг. Васерманова реакция.
— От нем. собств.
ВАСЕРМАНОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Само в съчет. Васерманова реакция. Мед. Се-рологичен метод за установяване на сифи-лисна зараза в човешкия организъм.
— От нем. собств.
ВАСИЛАР, -ят, -я, мн. -и, м. Диал. Сурвакар; василичар. Стани нине, господине, стани, Стано, отвори ни, / ния не сме лоши ора, / на сме ние добри гости, / добри гости, коледари, / коледари, василари. Нар. пес., СбНУ ХЬУ1, 318.
ВАСИЛЕВС м. Истор. 1. В древна Гърция преди създаването на робовладелската държава — титла на племенен вожд.
2. Лице с такава титла.
3. Във Византийската империя — титла на император. Василевс Василий II.
4. Лице с такава титла. Византийците знаеха — тези бегълци рано-късно щяха да приемат християнството, щяха да станат най-верни войници на василевса" за всички нови войни срещу България. И. Вълчев, СКН, 8. На трона седеше сух, висок старец... Това беше василевсът — императорът Мануил Палеолог. П. Константинов, ПИГ, 37. В големия далечен град на васи-левсите и все по-нашироко низ цялата империя кипеше недоволство против Василия втори и против близките му люде, които не бяха много. Д. Талев, СII, 93. Византия е неспокойна. Новият й василевс Василий II подхваща четири похода срещу Охридска България. П. Мирчев, К, 10.
— От гр. растгХе!)";.
ВАСИЛЕВСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Истор. Който се отнася до василевс. И всичко бих отдал .. — и драгоценностите на дома си, и златото, и почестите василевски, .. за да изкупя само част от лябовта й прежна. П. Константинов, ПИГ, 55. Василевска корона.
ВАСИЛИЧАР, -ят, -я, мн. -и, м. Диал.
1. Сурвакар; василар.
2. Мъж, преоблечен със смешни дрехи като старец, който в нощта срещу Нова година ходи по къщите да изпраща старата година и да посреща новата.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ВАСИЛИЧАРКА ж. Диал. Сурвачка, сурвакница.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ВАСИЛИЧАРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Диал. Който се отнася до василичар. Васи-личарски песни. Василичарска дружина.
— От Т. Панчев, Допълнение на българския речник от Н. Геров, 1908.
ВАСЙЛОВДЕН, мн. няма, м. Християнски празник — денят на св. Васил, първи януари.
ВАСЙЯ, -йята, мн. -йи, м. Остар. и диал. Настойник, опекун на малолетен или непълнолетен; отчув. Кога умре някой и останат децата му малки сирачета, тогава се нарежда от общината един настойник от ближните роднини .. Него наричат настойник, васия. С. Бобчев, Н, 1885-1884, кн. 3-4, 363. Ако онези, които съдружествено притежават земи .. са несъвършенолетни, тогази онези земи, които идат за подяла, .. поделят са чрез техните настойници (ва-сии). ДЗОИII, 12.
— От араб. през тур. уавь
ВАТ, ватът, вата, мн. ватове, след числ. вата, м. Физ. Единица за измерване на електрическа или механическа мощност, равна на работа един джаул за една секунда. Електрическа крушка с мощност 100 вата.
— От англ. собств.
ВАТА ж. 1. Леко сплъстен памук или дреб, който се употребява за подплънка на дрехи. Нейният съпруг — с възглавнички от вата върху раменете си, за да изглежда по-едър, се разхождаше около масата. А. Гуляшки, ЗР, 92. Обухме меки панталони, върху тях нахлузихме памуклийкиъ ватата им бе дебела може би два пръста. И. Радичков, НД, 128. Шивашка вата.
2. Разш. Спец. Със съгл. опред. Пухкав леко сплъстен пласт от различни влакна (памучни, изкуствени, азбестови, стъклени и др.), който има разнообразно приложение. Меди