Page:RBE Tom2.djvu/611

из Цариград следующата телеграма: "В Емен са е възгоряло пак въстание." С, 1872, бр. 32, 255. Крал Амедей е разпуснал скупщината; а от това е готова да са възгори революция. С, 1872, бр. 34, 267.

ВЪЗГАРЯНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от възгарям се.

ВЪЗГЕЧ междум. Простонар. За подбуждане към отказ от нещо; откажи се, остави, недей. — Възгеч, бе момче! Чакай холан, не напирай така! М. Иванов, Д, 17.

— От тур. уаг^еф.

ВЪЗГЕЧТЙСАМ. Вж. възгечтисвам.

ВЪЗГЕЧТЙСВАМ, -аш, несв.; възгечтйсам, -аш, св., непрех. Простонар. Възгещисвам; възгечтисвам се. Помислих да си заръчам едно пиво, па възгечтисах. Ал. Константинов, Зн, 1895, бр. 20, 61. ВЪЗГЕЧТЙСВАМ СЕ несв.; възгечтйсам се св., непрех. Простонар. Възгещисвам се; възгечтисвам. Сякаш не сериозна картина, а карикатура е работил артистът. Толкоз той е сполучил да представи някои случки из романа. В такъв случай, г. Тодоров ще стори по-добре да се възгечтиса от севда-та да вместя и картини в изданията си. Ч, 1875, бр. 6, 284-285.

ВЪЗГЕЧТЙСВАНЕ ср. Простонар. Отгл. същ. от възгечтисвам и от възгечтисвам се; възгещисване.

ВЪЗГЕЩЙСАМ. Вж. възгещисвам.

ВЪЗГЕЩЙСВАМ, -аш, несв.; възгещй-сам, -аш, св., непрех. Простонар. Възгещисвам се. — Колкото за третия въпрос, т.е. да са изпратят хора в подлата Европа, повтори Бенковски, това не може да стане отсега,.. — Освен това, аз съм на здраво уверен, че тая идея е дошла най-напред в многоучената глава на Г. Бобекова,.. Кажете му да възгещиса от тая севда. 3. Стоянов, ЗБВ 1,435-436.

ВЪЗГЕЩЙСВАМ СЕ несв.; възгещйсам се

св., непрех. Простонар. Отказвам се; възгещисвам. — Какво си се омърлушил такъв?

— пита добродушно усмихнат председателят .. — А бе понастинал съм нещо .. Кърши ме... И главата ме понаболява... — Какво, да не си се възгещисал? — А бе не съм учил за капитан бе, човек .. — На суша и аз знам, бе Дако. Ама това е вода бе, човек, дърво без корен. П. Незнакомов, СП, 127.

— Баща ти! За какво пък трябва да знае и той. На него ще му кажем в деня на сватбата. Той сега да си урежда работите, че току виж се възгещисал. Нали го знаеш какъв е провинциал. П. Незнакомов, ТС, 47.

— От тур. уахде? 'откажи се, остави, престани'. — Друга форма: възгечтисвам.

ВЪЗГЕЩЙСВАНЕ ср. Простонар. Отгл. същ. от възгещисвам и от възгещисвам се.

— Друга форма: възгечтйсване.

ВЪЗГЛАВЕ, мн. -та, ср. Диал. Възглавница. И по-късно, когато той се успокои и изнурен от огъня се отпусна като мъртвец върху възглавето, аз погалих неговата бледа костелива ръка. П. Спасов, ГЛЗЗ, 66. Велко бе влязъл да си подреди едно и друго, че тук, в окопа, повечето от въстаниците и спяха нощно време; той остави там торбата си, гуната си, донесе си и един камък за седене, пък и за възглаве. Д. Талев, И, 557. Пристигна свещеникът. Той приближи, седна на стола до възглавето и се вгледа. "Та той е умрял, господи!" —_опомисли. Г. Караславов, Избр. съч. I, 96. "Йоване ле, синане ле, /.., / вдигни главе от възглаве, / ..; / Че си мине бела Рада. Нар. пес., СбНУ XXXI, 192. — Рабинче, Рабинче, нине, / защо болна лежиш, / болна на възглаве? Нар. пес., СбВСтТ, 1059.

О Глава и възглаве. Диал. Много близки, неразделни приятели.

— Друга форма: возглаве.

ВЪЗГЛАВИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Възглавница. — Раксине! Двайсет златици ще наброиш на отеца за приношението му и пет за манастира ще изпроводиш още днеска! А книгата да ми се сложи на леглото до възглавието! Ст. Загорчинов, ДП, 372. Той изведнъж се почувствува като човек, който е копнял да сложи уморената си глава на меко възглавие, а му подлагат блестящ, но студен и твърд мраморен къс. Д. Ангелов, ЖС, 599. На единия пат — постилки и възглавие и гаче в тия постилки доскоро е лежал човек и главата му е оставила тежестта си връз възглавието. П. Спасов, ГЛЗЗ, 62-63. Ала напразно — няма сън; /.. / Възглавието — камък същи, / леглото тръне и коприва. П. К. Яворов, Съч. I, 49. Всичките ни спални, край възглавието на постелката са снабдени с телефон и с неговата помощ всякой .. може да има на разположението си музика, съответствующа на неговото настроение. ССГ (превод), 74.

ВЪЗГЛАВКА ж. 1. Малка възглавница; възглавничка. Мадам Тодорка много обичаше своето кученце, което жестоко страдаше в малкото си креватче, изтегнато на пухената си възглавка. Хр. Смирненски, Съч. П1, 95. Вътре елегантна преградка делеше витрината на две топли гнезда, постлани с кадифяни възглавки. К. Константинов, ПЗ, 134. Завивките изритала с крачката, /възглавката прегърнала с ръце, /лежи до мене на кревата, /разхвърляла се, мойта дъщеричка. Д. Методиев, ШТ, 66.

2. Диал. Възглавница (в 1 знач.). След малко Боян донесе възглавка, чаршаф и одеяло, помогна на госта да си постели и му пожела лека нощ. Ем. Манов, ДСР, 357. И Кос-тадинка бе дочула конския тропот и дивите викове, но продължаваше да седи полусвита в единия край на леглото, заровила лице във възглавката. А. Христофоров, А, 30. Родителите на момата дават на дъще