Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/539“

От Читалие
Направо към: навигация, търсене
(Некоригирана)
 
м (Автоматични корекции)
Тяло на страницата (за вграждане):Тяло на страницата (за вграждане):
Ред 2: Ред 2:
  
 
5. <i>Прен. Нов.</i> Обикн. за партия, политически деец и под. — ставам по-твърд, по-неотс-тъпчив в схващанията и поведението си, без склонност към компромиси, споразумение и под. <i>Г-н Божков опроверга прогнозите, че БСП ще се втвърди и ще предприеме реван-шистки действия.</i> ДТ, 1998, бр. 16, 2.
 
5. <i>Прен. Нов.</i> Обикн. за партия, политически деец и под. — ставам по-твърд, по-неотс-тъпчив в схващанията и поведението си, без склонност към компромиси, споразумение и под. <i>Г-н Божков опроверга прогнозите, че БСП ще се втвърди и ще предприеме реван-шистки действия.</i> ДТ, 1998, бр. 16, 2.
 +
----
 +
<b>ВТВЪРДЯВАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> втвърдявам <i>и от</i> втвърдявам се. <i>Прехода от твърдо състояние в течно наричаме топене, а обратния процес — втвърдяване или замръзване, ако произлиза при ниска температура.</i> Физ. X кл, 1951, <sup>73</sup>‘
 +
----
 +
<b>ВТЕГЛЯ</b>. Вж. втеглям.
 +
----
 +
<b>ВТЕГЛЯМ</b>, -яш, <i>несв.;</i> <b>втегля,</b> -иш, <i>мин. св.</i> -их, се., <i>прех. Диал.</i> Вкарвам някъде с теглене някого, нещо. <i>Когато нововенчаната двойка, водена с шум и песни, се спре пред къщния праг — насреща им излиза свекърът с оглавници в ръка, които туря на главите им, както се туря оглавник на добиче, и с тях ги втегля вкъщи.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 35. <b>втеглям се, втегля се</b> <i>страд.</i>
 +
----
 +
<b>ВТЕГЛЯНЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> втеглям <i>и от</i> втеглям се.
 +
----
 +
<b>ВТЕКА</b>. Вж. втичам.
 +
----
 +
<b>ВТЕКВАМ СЕ</b>, -аш се, <i>несв.;</i> <b>втекна се,</b> -еш се, <i>мин. св.</i> -ах се, <i>св., непрех. Остар.</i> и <i>диал.</i> Спускам се, втурвам се; втирвам се, втирям се. <i>Всякий народ славянский ще ръ-коплещи от радост и ще ся втекне да принесе своята жъртва за възстановление на една щастлива бъдащност за цял род славянский.</i> ДЗ, 1868, бр. 18, 70. <i>Дали не ще ся втекнат те [съотечествениците ни в Румъния и Русия] в помощ на невинното българско юношество, за да го запазят от ужас-ната пропаст.</i> ДЗ, 1867, бр. 5, 18.
 +
----
 +
<b>ВТЕКВАНЕ</b> <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> втеквам се.
 +
----
 +
<b>ВТЕКНА СЕ</b>. Вж. втеквам се.
 +
----
 +
<b>ВТЕЛЕСАМ</b>. Вж. втелесвам.
 +
----
 +
<b>ВТЕЛЕСАМ СЕ</b>. Вж. втелесвам се.
 +
----
 +
<b>ВТЕЛЕСВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> <b>втелесам,</b> -аш, се. <i>Остар.</i> и <i>диал.</i> 1. <i>Прех.</i> Навличам си, докарвам си нещо, обикн. неприятно, някаква беля. <i>Не ходи нощя, че ще си втеле-саш някоя беда.</i> Н. Геров, РБЯ I, 173.
  
ВТВЪРДЯВАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Отгл. същ. от</i> втвърдявам <i>и от</i> втвърдявам се. <i>Прехода от твърдо състояние в течно наричаме топене, а обратния процес</i> <i>втвърдяване или замръзване, ако произлиза при ниска температура.</i> Физ. X кл, 1951, <sup>73</sup>‘
+
2. <i>Непрех.</i> Попадам, оказвам се в неприятно положение, в затруднение, в беда; закъсвам. <i>Пътищата ще бъдат схванати! Портите ще бъдат затворени! Вижте да не втелеса-ме.</i> П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 138. // С <i>предл.</i> на, в. Попадам, налитам на нещо (обикн. на беда, неприятност). <i>Е, газда Джу-ро, как ти се хареса? / Каквото дири — на таквоз втелеса!</i> / <i>Не даде нашето ти със добро</i> — / <i>как да оставим и едно ребро / не-потрошено?</i> К. Христов, ПП П, 73. <i>Той ся радваше за благополучното изкарвание на съгледателството си,</i> ..; <i>но завчас ся усети, че с този товар и с този каяфет можеше да втелеса в друга по-голяма беда.</i> П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 188. <b>втелесвам се, втелесам се</b> <i>страд. от</i> втелесвам в 1 знач. <b>втелесва се, втелеса се</b> <i>безл. от</i> втелесвам във 2 знач. <i>Кога се най не чака, / виж, че се в пропастта втелеса с двата крака.</i> П. П. Славейков, Мис., 1910, кн. 11, <sup>19</sup>‘
  
ВТЕГЛЯ. Вж. втеглям.
+
— Вер. от гр. теХесо ’давам, доставям, причинявам’ (вж. Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951, 366).
 
+
----
ВТЕГЛЯМ, -яш, <i>несв.;</i> <b>втегля,</b> -иш, <i>мин. св.</i> -их, се., <i>прех. Диал.</i> Вкарвам някъде с теглене някого, нещо. <i>Когато нововенчаната двойка, водена с шум и песни, се спре пред къщния праг</i> — <i>насреща им излиза свекърът с оглавници в ръка, които туря на главите им, както се туря оглавник на добиче, и с тях ги втегля вкъщи.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 35. <b>втеглям се, втегля се</b> <i>страд.</i>
+
<b>ВТЕЛЕСВАМ СЕ</b>, -аш се, <i>несв.;</i> <b>втелесам се,</b> -аш се, се., <i>непрех. Остар.</i> Втелявам се; втилявам се. <i>Буря зла не престава. Друг се конник задава. Ала веч се Будрис не втелесва, а им казва: „Честито!</i> К. Христов, Кр, 42. <i>А ето низ баиря</i> / <i>и Българина се задава най-подиря, / нехайно замотал един през други крак,</i> / .. / <i>Дохожда</i>, <i>спира се и все се пак втелесва, / и гузно по тилът с два пръста се почесва.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. I, 72.
 
 
ВТЕГЛЯНЕ <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> втеглям <i>и от</i> втеглям се.
 
 
 
ВТЕКА. Вж. втичам.
 
 
 
ВТЕКВАМ СЕ, -аш се, <i>несв.;</i> <b>втекна се,</b> -еш се, <i>мин. св.</i> -ах се, <i>св., непрех. Остар.</i> и <i>диал.</i> Спускам се, втурвам се; втирвам се, втирям се. <i>Всякий народ славянский ще ръ-коплещи от радост и ще ся втекне да принесе своята жъртва за възстановление на една щастлива бъдащност за цял род славянский.</i> ДЗ, 1868, бр. 18, 70. <i>Дали не ще ся втекнат те</i> [съотечествениците ни в Румъния и Русия] <i>в помощ на невинното българско юношество, за да го запазят от ужас-ната пропаст.</i> ДЗ, 1867, бр. 5, 18.
 
 
 
ВТЕКВАНЕ <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> втеквам се.
 
 
 
ВТЕКНА СЕ. Вж. втеквам се.
 
 
 
ВТЕЛЕСАМ. Вж. втелесвам.
 
 
 
ВТЕЛЕСАМ СЕ. Вж. втелесвам се.
 
 
 
ВТЕЛЕСВАМ, -аш, <i>несв.;</i> <b>втелесам,</b> -аш, се. <i>Остар.</i> и <i>диал.</i> 1. <i>Прех.</i> Навличам си, докарвам си нещо, обикн. неприятно, някаква беля. <i>Не ходи нощя, че ще си втеле-саш някоя беда.</i> Н. Геров, РБЯ I, 173.
 
 
 
2. <i>Непрех.</i> Попадам, оказвам се в неприятно положение, в затруднение, в беда; закъсвам. <i>Пътищата ще бъдат схванати! Портите ще бъдат затворени! Вижте да не втелеса-ме.</i> П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 138. // С <i>предл.</i> на, в. Попадам, налитам на нещо (обикн. на беда, неприятност). <i>Е, газда Джу-ро, как ти се хареса? / Каквото дири</i> — <i>на таквоз втелеса!</i> / <i>Не даде нашето ти със добро</i> — / <i>как да оставим и едно ребро / не-потрошено?</i> К. Христов, ПП П, 73. <i>Той ся радваше за благополучното изкарвание на съгледателството си,</i> ..; <i>но завчас ся усети, че с този товар и с този каяфет можеше да втелеса в друга по-голяма беда.</i> П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 188. <b>втелесвам се, втелесам се</b> <i>страд. от</i> втелесвам в 1 знач. <b>втелесва се, втелеса се</b> <i>безл. от</i> втелесвам във 2 знач. <i>Кога се най не чака, / виж, че се в пропастта втелеса с двата крака.</i> П. П. Славейков, Мис., 1910, кн. 11, <sup>19</sup>‘
 
 
 
— Вер. от гр. теХесо 'давам, доставям, причинявам' (вж. Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951, 366).
 
 
 
ВТЕЛЕСВАМ СЕ, -аш се, <i>несв.;</i> <b>втелесам се,</b> -аш се, се., <i>непрех. Остар.</i> Втелявам се; втилявам се. <i>Буря зла не престава. Друг се конник задава. Ала веч се Будрис не втелесва, а им казва: &quot;Честито!</i> К. Христов, Кр, 42. <i>А ето низ баиря</i> / <i>и Българина се задава най-подиря, / нехайно замотал един през други крак,</i> / .. / <i>Дохожда</i>, <i>спира се и все се пак втелесва, / и гузно по тилът с два пръста се почесва.</i> П. П. Славейков, Събр. съч. I, 72.
 
  
 
— Друга (диал.)форма: втелясвамсе.
 
— Друга (диал.)форма: втелясвамсе.
 
+
----
ВТЕЛЕСВАНЕ1 <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> втелесвам <i>и от</i> втелесвам се.
+
<b>ВТЕЛЕСВАНЕ</b>1 <i>ср. Остар.</i> и <i>диал. Отгл. същ. от</i> втелесвам <i>и от</i> втелесвам се.
  
 
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
 
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
 
+
----
ВТЕЛЕСВАНЕ^ <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> втелесвам се; втеляване, втиляване.
+
<b>ВТЕЛЕСВАНЕ</b>^ <i>ср. Остар. Отгл. същ. от</i> втелесвам се; втеляване, втиляване.
  
 
— Друга (диал.) форма: втелясване.
 
— Друга (диал.) форма: втелясване.
 
+
----
ВТЕЛЯВАМ СЕ, -аш се, <i>несв.;</i> <b>втеля се,</b> -йш се, <i>мин. св.</i> -йх се, <i>св., непрех. Разг.</i> Давам вид, че не разбирам, не чувам нещо и се помайвам съзнателно, не правя това, което е нужно. <i>Понеже господа защитниците се втеляват и публично показват, че не знаят най-елементарните неща, то аз ще им прочета 33 член от Закона за печата.</i> Ив. Вазов, Съч. IX, 95. <i>Ставай, глупчо, ставай! Виж слънцето грее!</i> <i>Слънцето ли?</i> <i>Тъй, а? Ама как то смее без мене да грее!</i> <i>Я не се втелявай, а по-скоро ставай!</i> Ран Босилек, Р, 86. <i>Лукане, поразе-нико! Какво се втеляваш такъв!</i> <i>схока той пазача на портала.</i> <i>Тичай за отца Захар ия, стария, дето знае да намества счупено и да лекува рани!</i> Д. Рачев, СС, 286. // Давам вид, че не схващам, не разбирам нещо, правя се на глупак. <i>Островът е държавен и не може да бъде наш!</i> <i>Какво се втеляваш бе!</i> <i>опъна се Сашо, все още въодушевен.</i> <i>И без това никой не го използува, значи може да бъде наш.</i> С. Чернишев, ВМ, 20. <i>Хари .. разопакова картината</i> .. <i>Всъщност какво представлява? Кентаври пасат зеле?</i> <i>Не се втелявай!</i> <i>каза мра-чно художникът.</i> <i>Това са берачки на лавандула.</i> П. Вежинов, НБК, 137-138.
+
<b>ВТЕЛЯВАМ СЕ</b>, -аш се, <i>несв.;</i> <b>втеля се,</b> -йш се, <i>мин. св.</i> -йх се, <i>св., непрех. Разг.</i> Давам вид, че не разбирам, не чувам нещо и се помайвам съзнателно, не правя това, което е нужно. <i>Понеже господа защитниците се втеляват и публично показват, че не знаят най-елементарните неща, то аз ще им прочета 33 член от Закона за печата.</i> Ив. Вазов, Съч. IX, 95. <i>Ставай, глупчо, ставай! Виж слънцето грее! — Слънцето ли? — Тъй, а? Ама как то смее без мене да грее! — Я не се втелявай, а по-скоро ставай!</i> Ран Босилек, Р, 86. <i>Лукане, поразе-нико! Какво се втеляваш такъв! — схока той пазача на портала. — Тичай за отца Захар ия, стария, дето знае да намества счупено и да лекува рани!</i> Д. Рачев, СС, 286. // Давам вид, че не схващам, не разбирам нещо, правя се на глупак. <i>Островът е държавен и не може да бъде наш! — Какво се втеляваш бе! — опъна се Сашо, все още въодушевен. — И без това никой не го използува, значи може да бъде наш.</i> С. Чернишев, ВМ, 20. <i>Хари .. разопакова картината</i> .. <i>Всъщност какво представлява? Кентаври пасат зеле? — Не се втелявай! — каза мра-чно художникът. — Това са берачки на лавандула.</i> П. Вежинов, НБК, 137-138.
  
 
— Друга (остар.) форма: втилявамсе.
 
— Друга (остар.) форма: втилявамсе.
  

Версия от 16:13, 15 декември 2013

Страницата не е проверена


ка с войниците.? По лицето на войника се мярна за миг колебание, после чертите отново се втвърдиха. П. Вежинов, ВР, 242-243.

5. Прен. Нов. Обикн. за партия, политически деец и под. — ставам по-твърд, по-неотс-тъпчив в схващанията и поведението си, без склонност към компромиси, споразумение и под. Г-н Божков опроверга прогнозите, че БСП ще се втвърди и ще предприеме реван-шистки действия. ДТ, 1998, бр. 16, 2.


ВТВЪРДЯВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от втвърдявам и от втвърдявам се. Прехода от твърдо състояние в течно наричаме топене, а обратния процес — втвърдяване или замръзване, ако произлиза при ниска температура. Физ. X кл, 1951, 73


ВТЕГЛЯ. Вж. втеглям.


ВТЕГЛЯМ, -яш, несв.; втегля, -иш, мин. св. -их, се., прех. Диал. Вкарвам някъде с теглене някого, нещо. Когато нововенчаната двойка, водена с шум и песни, се спре пред къщния праг — насреща им излиза свекърът с оглавници в ръка, които туря на главите им, както се туря оглавник на добиче, и с тях ги втегля вкъщи. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 35. втеглям се, втегля се страд.


ВТЕГЛЯНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от втеглям и от втеглям се.


ВТЕКА. Вж. втичам.


ВТЕКВАМ СЕ, -аш се, несв.; втекна се, -еш се, мин. св. -ах се, св., непрех. Остар. и диал. Спускам се, втурвам се; втирвам се, втирям се. Всякий народ славянский ще ръ-коплещи от радост и ще ся втекне да принесе своята жъртва за възстановление на една щастлива бъдащност за цял род славянский. ДЗ, 1868, бр. 18, 70. Дали не ще ся втекнат те [съотечествениците ни в Румъния и Русия] в помощ на невинното българско юношество, за да го запазят от ужас-ната пропаст. ДЗ, 1867, бр. 5, 18.


ВТЕКВАНЕ ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от втеквам се.


ВТЕКНА СЕ. Вж. втеквам се.


ВТЕЛЕСАМ. Вж. втелесвам.


ВТЕЛЕСАМ СЕ. Вж. втелесвам се.


ВТЕЛЕСВАМ, -аш, несв.; втелесам, -аш, се. Остар. и диал. 1. Прех. Навличам си, докарвам си нещо, обикн. неприятно, някаква беля. Не ходи нощя, че ще си втеле-саш някоя беда. Н. Геров, РБЯ I, 173.

2. Непрех. Попадам, оказвам се в неприятно положение, в затруднение, в беда; закъсвам. Пътищата ще бъдат схванати! Портите ще бъдат затворени! Вижте да не втелеса-ме. П. Р. Славейков, ЦП II (превод), 138. // С предл. на, в. Попадам, налитам на нещо (обикн. на беда, неприятност). Е, газда Джу-ро, как ти се хареса? / Каквото дири — на таквоз втелеса! / Не даде нашето ти със добро — / как да оставим и едно ребро / не-потрошено? К. Христов, ПП П, 73. Той ся радваше за благополучното изкарвание на съгледателството си, ..; но завчас ся усети, че с този товар и с този каяфет можеше да втелеса в друга по-голяма беда. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 188. втелесвам се, втелесам се страд. от втелесвам в 1 знач. втелесва се, втелеса се безл. от втелесвам във 2 знач. Кога се най не чака, / виж, че се в пропастта втелеса с двата крака. П. П. Славейков, Мис., 1910, кн. 11, 19

— Вер. от гр. теХесо ’давам, доставям, причинявам’ (вж. Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951, 366).


ВТЕЛЕСВАМ СЕ, -аш се, несв.; втелесам се, -аш се, се., непрех. Остар. Втелявам се; втилявам се. Буря зла не престава. Друг се конник задава. Ала веч се Будрис не втелесва, а им казва: „Честито!“ К. Христов, Кр, 42. А ето низ баиря / и Българина се задава най-подиря, / нехайно замотал един през други крак, / .. / Дохожда, спира се и все се пак втелесва, / и гузно по тилът с два пръста се почесва. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 72.

— Друга (диал.)форма: втелясвамсе.


ВТЕЛЕСВАНЕ1 ср. Остар. и диал. Отгл. същ. от втелесвам и от втелесвам се.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.


ВТЕЛЕСВАНЕ^ ср. Остар. Отгл. същ. от втелесвам се; втеляване, втиляване.

— Друга (диал.) форма: втелясване.


ВТЕЛЯВАМ СЕ, -аш се, несв.; втеля се, -йш се, мин. св. -йх се, св., непрех. Разг. Давам вид, че не разбирам, не чувам нещо и се помайвам съзнателно, не правя това, което е нужно. — Понеже господа защитниците се втеляват и публично показват, че не знаят най-елементарните неща, то аз ще им прочета 33 член от Закона за печата. Ив. Вазов, Съч. IX, 95. — Ставай, глупчо, ставай! Виж слънцето грее! — Слънцето ли? — Тъй, а? Ама как то смее без мене да грее! — Я не се втелявай, а по-скоро ставай! Ран Босилек, Р, 86. — Лукане, поразе-нико! Какво се втеляваш такъв! — схока той пазача на портала. — Тичай за отца Захар ия, стария, дето знае да намества счупено и да лекува рани! Д. Рачев, СС, 286. // Давам вид, че не схващам, не разбирам нещо, правя се на глупак. — Островът е държавен и не може да бъде наш! — Какво се втеляваш бе! — опъна се Сашо, все още въодушевен. — И без това никой не го използува, значи може да бъде наш. С. Чернишев, ВМ, 20. Хари .. разопакова картината .. — Всъщност какво представлява? Кентаври пасат зеле? — Не се втелявай! — каза мра-чно художникът. — Това са берачки на лавандула. П. Вежинов, НБК, 137-138.

— Друга (остар.) форма: втилявамсе.