Разлика между версии на „Page:RBE Tom2.djvu/526“
(→Некоригирана) |
м (Автоматични корекции) |
||
Тяло на страницата (за вграждане): | Тяло на страницата (за вграждане): | ||
Ред 1: | Ред 1: | ||
всмърдя се, -йш се, <i>мин. св.</i> -йх се, <i>св., непрех. Рядко. Разг. Неодобр.</i> Вмирисвам се, въвонявам се. <i>Водата лесно се всмърдя</i>-ед, <i>кога ся задържи затворена много время или когд ся наберат у нея някакви други нечта.</i> И. Груев, Ф (превод), 41. <i>Рибата се всмърдява от главата.</i> Послов. | всмърдя се, -йш се, <i>мин. св.</i> -йх се, <i>св., непрех. Рядко. Разг. Неодобр.</i> Вмирисвам се, въвонявам се. <i>Водата лесно се всмърдя</i>-ед, <i>кога ся задържи затворена много время или когд ся наберат у нея някакви други нечта.</i> И. Груев, Ф (превод), 41. <i>Рибата се всмърдява от главата.</i> Послов. | ||
− | + | ---- | |
− | ВСМЪРДЯВАНЕ <i>ср. Рядко. Разг. Неодобр. Отгл. същ. от</i> всмърдявам се; вмирисване, въвоняване. | + | <b>ВСМЪРДЯВАНЕ</b> <i>ср. Рядко. Разг. Неодобр. Отгл. същ. от</i> всмърдявам се; вмирисване, въвоняване. |
− | + | ---- | |
− | ВСПИХВАМ, -аш, <i>несв.;</i> вспйхна, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, се., <i>непрех. Диал.</i> 1. Пламвам изведнъж. | + | <b>ВСПИХВАМ</b>, -аш, <i>несв.;</i> вспйхна, -еш, <i>мин. св.</i> -ах, се., <i>непрех. Диал.</i> 1. Пламвам изведнъж. |
2. <i>Прен.</i> Изливам бурно яда си; избухвам, разлютявам се, кипвам. | 2. <i>Прен.</i> Изливам бурно яда си; избухвам, разлютявам се, кипвам. | ||
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
− | + | ---- | |
− | ВСПЙХВАНЕ <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> вспихвам. | + | <b>ВСПЙХВАНЕ</b> <i>ср. Диал. Отгл. същ. от</i> вспихвам. |
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | — От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895. | ||
− | + | ---- | |
− | ВСПЙХНА. Вж. вспихвам. | + | <b>ВСПЙХНА</b>. Вж. вспихвам. |
− | + | ---- | |
− | ВСПОМАГАТЕЛЕН, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Спомагателен. | + | <b>ВСПОМАГАТЕЛЕН</b>, -лна, -лно, <i>мн.</i> -лни, <i>прил. Остар. Книж.</i> Спомагателен. |
— От рус. вспомагательнмй. — Друга форма: вспомо-гателен. — От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. | — От рус. вспомагательнмй. — Друга форма: вспомо-гателен. — От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. | ||
− | + | ---- | |
− | ВСПОМЙНАМ, -аш, <i>несв., прех. Остар.</i> Припомням си, спомням си; вспоми-нам си, вспомням, вспомням си, напоминам си, напоминавам си. <i>Опи двама често разговарят за ония опасности, от които ся избавили</i>е, <i>вспоминат ония страшни дни, в кои живот им висял на влакно.</i> С. Радулов, ГМП (превод), 207. | + | <b>ВСПОМЙНАМ</b>, -аш, <i>несв., прех. Остар.</i> Припомням си, спомням си; вспоми-нам си, вспомням, вспомням си, напоминам си, напоминавам си. <i>Опи двама често разговарят за ония опасности, от които ся избавили</i>е, <i>вспоминат ония страшни дни, в кои живот им висял на влакно.</i> С. Радулов, ГМП (превод), 207. |
− | + | ---- | |
− | ВСПОМЙНАМ СИ <i>несв., прех. Остар.</i> Спомням си; вспомням си, напоминавам си, напоминам си, вспомням си. <i>А когато престанат телесните движения.., тя почнува да мисли, да си вспомина.</i> Ст. Ботьов, К (превод), 101-102. | + | <b>ВСПОМЙНАМ СИ</b> <i>несв., прех. Остар.</i> Спомням си; вспомням си, напоминавам си, напоминам си, вспомням си. <i>А когато престанат телесните движения.., тя почнува да мисли, да си вспомина.</i> Ст. Ботьов, К (превод), 101-102. |
− | + | ---- | |
− | ВСПОМЙНАНЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар.</i> Припомняне, спомняне; вспомняне, напоми-нане, напоминание, напоминаване. | + | <b>ВСПОМЙНАНЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар.</i> Припомняне, спомняне; вспомняне, напоми-нане, напоминание, напоминаване. |
− | + | ---- | |
− | ВСПОМНЯ | + | <b>ВСПОМНЯ В</b>ж. вспомням. |
− | + | ---- | |
− | ВСПОМНЯМ, -яш, <i>несв.;</i> вспомня, -иш, <i>мин. св.</i> -их, се., <i>прех. Остар. Книж.</i> Спомням, спомням си; вспоминам, вспоминам си, напоминавам си, напоминам си, вспомням си. <i>Аз ридая, кога вспомня</i> / <i>тие дела славни / на дядове наши... страшни дела!</i> Л. Каравелов, Съч. I, 1. вспомням се, вспомня се <i>страд.</i> | + | <b>ВСПОМНЯМ</b>, -яш, <i>несв.;</i> вспомня, -иш, <i>мин. св.</i> -их, се., <i>прех. Остар. Книж.</i> Спомням, спомням си; вспоминам, вспоминам си, напоминавам си, напоминам си, вспомням си. <i>Аз ридая, кога вспомня</i> / <i>тие дела славни / на дядове наши... страшни дела!</i> Л. Каравелов, Съч. I, 1. вспомням се, вспомня се <i>страд.</i> |
− | + | ---- | |
− | ВСПОМНЯМ СИ <i>несв.;</i> вспомня си се., <i>прех. Остар. Книж.</i> Спомням си; вспоминам, вспоминам си, напоминавам си, напоминам си, вспомням. <i>Под влиянието на тия спомени | + | <b>ВСПОМНЯМ СИ</b> <i>несв.;</i> вспомня си се., <i>прех. Остар. Книж.</i> Спомням си; вспоминам, вспоминам си, напоминавам си, напоминам си, вспомням. <i>Под влиянието на тия спомени [в местния вестник] и заглавието „Ратаи“ вспомних си случката в III клас през 1876 г. пролетта.</i> СбЦГМГ, 13. |
— От рус. вспомнить. | — От рус. вспомнить. | ||
− | + | ---- | |
− | ВСПОМНЯНЕ <i>ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от</i> вспомням, вспомням се <i>и от</i> вспомням си; вспоминане, напоминание, напоми-нане, напоминаване. | + | <b>ВСПОМНЯНЕ</b> <i>ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от</i> вспомням, вспомням се <i>и от</i> вспомням си; вспоминане, напоминание, напоми-нане, напоминаване. |
− | + | ---- | |
− | ВСПОМОЩЕСТВОВАНИЕ, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж.</i> Спомоществувание. <i>Академия в заседание свое на 9 августа 1832 година увенчала Мария Винъон,.., с премия от две тисящи франка, като вспомоществова-ние да довърши свое добро дело.</i> С. Радулов, ГМП (превод), 60. | + | <b>ВСПОМОЩЕСТВОВАНИЕ</b>, <i>мн.</i> -ия, <i>ср. Остар. Книж.</i> Спомоществувание. <i>Академия в заседание свое на 9 августа 1832 година увенчала Мария Винъон,.., с премия от две тисящи франка, като вспомоществова-ние да довърши свое добро дело.</i> С. Радулов, ГМП (превод), 60. |
− | + | ---- | |
− | ВСПОМОЩЕСТВОВАТЕЛ, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м. Остар. Книж.</i> Спомоществувател. | + | <b>ВСПОМОЩЕСТВОВАТЕЛ</b>, -ят, -я, <i>мн.</i> -и, <i>м. Остар. Книж.</i> Спомоществувател. |
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. | — От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951. | ||
+ | ---- | ||
+ | <b>ВСРЕД</b> <i>предл.</i> и <i>нареч.</i> I. <i>Предл.</i> Сред. <i>Всред широкия дворсе издигаше високо и право като стрела самотен кичест бор.</i> Елин Пелин, Съч. III, 9. <i>„Всички отиват</i>, <i>мислеше Игнатий, всеки има свое място; за тях животът е вън, за мене тука, всред тия стени, в килията на метоха“...</i> Ст. Дичев, ЗС I, 87. <i>Изкачвам се полека всред гъсталаци от лещак,.., из каменлива и залутана пътека.</i> Ив. Вазов, Съч. XVII, 8. <i>— Положението е много лошо...’-Вчера видях един мобилизиран колега в Тасос. Той ми каза, че дисциплината всред войниците вече не съществува.</i> Д. Димов, Т, 523. <i>Всред нощ хвана да клепе църква.</i> Д. Манчов, БЕ П, 84. // Изсред, измежду. <i>Всред воя на вятъра, всред камшичените удари на градушката той ясно отдели плисъка на пороен дъжд.</i> М. Смилова, ДВ, 288. | ||
− | + | П. <i>Нареч.^Остар.</i> В средата, по средата. <i>В светението на лучите Мария можа да забележи половината на стаята .. наконец съзря част от пъпеш, който ся намираше на една трапеза</i>, <i>положена всред</i>, <i>една стък-лянка, пълна с вода, и една паница.</i> X. Пашов и др., ЦП (побълг.), 22. <i>Прилепът, шипката и юрдечката ся наортачили да търгуват. Прилепът заел пари и вложил всред; шипката дрехи вложила.</i> П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 80. <i>Туриха осла всред си и зеха да ся советоват дали било добро да ся повторително върнат в съкровище.</i> БДн, 1857, бр. 8, 32. <i>Владиката самси / тук служба служи..</i> / ../ <i>Той пей на древността словата. / Богослужители подземат ги по ред</i> / е <i>олтар, от аналои, всред.</i> / <i>Не реч — един до друг елмаз се рони.</i> К. Христов, ЧБ, 105-106. // Между другите. <i>Тайнствените сановници на отоманската империя, докато мислеха, че османският крив меч</i> .. <i>ще уплаши сички тези европейски докторе на източния въпрос.., един глас</i>, <i>който мълчеше всред дотогаз, ревна от север.</i> НБ, 1876, бр.34,131. | |
− | + | ---- | |
− | П. <i>Нареч.^Остар.</i> В средата, по средата. <i>В светението на лучите Мария можа да забележи половината на стаята .. наконец съзря част от пъпеш, който ся намираше на една трапеза</i>, <i>положена всред</i>, <i>една стък-лянка, пълна с вода, и една паница.</i> X. Пашов и др., ЦП (побълг.), 22. <i>Прилепът, шипката и юрдечката ся наортачили да търгуват. Прилепът заел пари и вложил всред; шипката дрехи вложила.</i> П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 80. <i>Туриха осла всред си и зеха да ся советоват дали било добро да ся повторително върнат в съкровище.</i> БДн, 1857, бр. 8, 32. <i>Владиката самси / тук служба служи..</i> / ../ <i>Той пей на древността словата. / Богослужители подземат ги по ред</i> / е <i>олтар, от аналои, всред.</i> / <i>Не реч | + | <b>ВСРЕДОТОЧАВАМ СЕ</b>, -аш се, <i>несв.;</i> всредоточа се, -йш се, <i>мин. св.</i> -йх се, <i>св., непрех. Остар. Книж.</i> Съсредоточавам се. <i>Турските войски</i>, <i>които са всредоточаваха непрестанно около Ниш и Видин са разделиха на последнъо време на две отделения.</i> СПл, 1876, бр. 1, 4. <i>По селските и градски</i> |
− | |||
− | ВСРЕДОТОЧАВАМ СЕ, -аш се, <i>несв.;</i> всредоточа се, -йш се, <i>мин. св.</i> -йх се, <i>св., непрех. Остар. Книж.</i> Съсредоточавам се. <i>Турските войски</i>, <i>които са всредоточаваха непрестанно около Ниш и Видин са разделиха на последнъо време на две отделения.</i> СПл, 1876, бр. 1, 4. <i>По селските и градски</i> | ||
Версия от 16:12, 15 декември 2013
всмърдя се, -йш се, мин. св. -йх се, св., непрех. Рядко. Разг. Неодобр. Вмирисвам се, въвонявам се. Водата лесно се всмърдя-ед, кога ся задържи затворена много время или когд ся наберат у нея някакви други нечта. И. Груев, Ф (превод), 41. Рибата се всмърдява от главата. Послов.
ВСМЪРДЯВАНЕ ср. Рядко. Разг. Неодобр. Отгл. същ. от всмърдявам се; вмирисване, въвоняване.
ВСПИХВАМ, -аш, несв.; вспйхна, -еш, мин. св. -ах, се., непрех. Диал. 1. Пламвам изведнъж.
2. Прен. Изливам бурно яда си; избухвам, разлютявам се, кипвам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВСПЙХВАНЕ ср. Диал. Отгл. същ. от вспихвам.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1895.
ВСПЙХНА. Вж. вспихвам.
ВСПОМАГАТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Остар. Книж. Спомагателен.
— От рус. вспомагательнмй. — Друга форма: вспомо-гателен. — От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ВСПОМЙНАМ, -аш, несв., прех. Остар. Припомням си, спомням си; вспоми-нам си, вспомням, вспомням си, напоминам си, напоминавам си. Опи двама често разговарят за ония опасности, от които ся избавилие, вспоминат ония страшни дни, в кои живот им висял на влакно. С. Радулов, ГМП (превод), 207.
ВСПОМЙНАМ СИ несв., прех. Остар. Спомням си; вспомням си, напоминавам си, напоминам си, вспомням си. А когато престанат телесните движения.., тя почнува да мисли, да си вспомина. Ст. Ботьов, К (превод), 101-102.
ВСПОМЙНАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Припомняне, спомняне; вспомняне, напоми-нане, напоминание, напоминаване.
ВСПОМНЯ Вж. вспомням.
ВСПОМНЯМ, -яш, несв.; вспомня, -иш, мин. св. -их, се., прех. Остар. Книж. Спомням, спомням си; вспоминам, вспоминам си, напоминавам си, напоминам си, вспомням си. Аз ридая, кога вспомня / тие дела славни / на дядове наши... страшни дела! Л. Каравелов, Съч. I, 1. вспомням се, вспомня се страд.
ВСПОМНЯМ СИ несв.; вспомня си се., прех. Остар. Книж. Спомням си; вспоминам, вспоминам си, напоминавам си, напоминам си, вспомням. Под влиянието на тия спомени [в местния вестник] и заглавието „Ратаи“ вспомних си случката в III клас през 1876 г. пролетта. СбЦГМГ, 13.
— От рус. вспомнить.
ВСПОМНЯНЕ ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от вспомням, вспомням се и от вспомням си; вспоминане, напоминание, напоми-нане, напоминаване.
ВСПОМОЩЕСТВОВАНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Спомоществувание. Академия в заседание свое на 9 августа 1832 година увенчала Мария Винъон,.., с премия от две тисящи франка, като вспомоществова-ние да довърши свое добро дело. С. Радулов, ГМП (превод), 60.
ВСПОМОЩЕСТВОВАТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Остар. Книж. Спомоществувател.
— От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.
ВСРЕД предл. и нареч. I. Предл. Сред. Всред широкия дворсе издигаше високо и право като стрела самотен кичест бор. Елин Пелин, Съч. III, 9. „Всички отиват, мислеше Игнатий, всеки има свое място; за тях животът е вън, за мене тука, всред тия стени, в килията на метоха“... Ст. Дичев, ЗС I, 87. Изкачвам се полека всред гъсталаци от лещак,.., из каменлива и залутана пътека. Ив. Вазов, Съч. XVII, 8. — Положението е много лошо...’-Вчера видях един мобилизиран колега в Тасос. Той ми каза, че дисциплината всред войниците вече не съществува. Д. Димов, Т, 523. Всред нощ хвана да клепе църква. Д. Манчов, БЕ П, 84. // Изсред, измежду. Всред воя на вятъра, всред камшичените удари на градушката той ясно отдели плисъка на пороен дъжд. М. Смилова, ДВ, 288.
П. Нареч.^Остар. В средата, по средата. В светението на лучите Мария можа да забележи половината на стаята .. наконец съзря част от пъпеш, който ся намираше на една трапеза, положена всред, една стък-лянка, пълна с вода, и една паница. X. Пашов и др., ЦП (побълг.), 22. Прилепът, шипката и юрдечката ся наортачили да търгуват. Прилепът заел пари и вложил всред; шипката дрехи вложила. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 80. Туриха осла всред си и зеха да ся советоват дали било добро да ся повторително върнат в съкровище. БДн, 1857, бр. 8, 32. Владиката самси / тук служба служи.. / ../ Той пей на древността словата. / Богослужители подземат ги по ред / е олтар, от аналои, всред. / Не реч — един до друг елмаз се рони. К. Христов, ЧБ, 105-106. // Между другите. Тайнствените сановници на отоманската империя, докато мислеха, че османският крив меч .. ще уплаши сички тези европейски докторе на източния въпрос.., един глас, който мълчеше всред дотогаз, ревна от север. НБ, 1876, бр.34,131.
ВСРЕДОТОЧАВАМ СЕ, -аш се, несв.; всредоточа се, -йш се, мин. св. -йх се, св., непрех. Остар. Книж. Съсредоточавам се. Турските войски, които са всредоточаваха непрестанно около Ниш и Видин са разделиха на последнъо време на две отделения. СПл, 1876, бр. 1, 4. По селските и градски